Мили
родители наши,
15.03.2000 – В продължение на няколко дни си дадох известна почивка и не съм сядал да
пиша, откакто ви изпратихме малкото колетче с кафето, снимките, документите и
останалите дреболии. Доядя ме много, че можех да сложа още джунджурии в
пакетчето, защото то тежеше само 550 гр., а пък онези женски хиени в пощенския
клон ме таксуваха като за следващата категория - до 750 гр. (първата е до 500
гр. и аз не можах да се включа в нея). Но аз отидох в пощата в съвсем последния
момент вече, миг преди да я затворят, а от там нищо друго не можеше да се купи,
което да ви бъде от някаква полза или поне интерес. Същия ден в обедната си
почивка отскочих до супермаркета и бях купил една кутийка синьо сирене (да ни
се намира за мезе, ако случайно свършат марулите). Самото то тежеше 125 гр. и
щеше да дойде баш таман на кантара, но пък опаковката му беше доста обемиста -
така не можах да напъхам в плика и него, барабар с остатъка от армаганите.
Кафето зае най-много място, наред с останалите дребни боклучета. Но както и да
е - дано само всичко да се получи успешно. Това беше миналата седмица - в
четвъртък, мисля...
В
събота и неделя се въртяхме из къщи. Щяхме да ходим с бебето на разходка, но и
двата дена валя дъжд и времето не беше много подходящо за излизане – особено с
такова ситно пеленаче като нашето. Аз пак се занимавах с колелото на другото,
пораснало вече “бебе” (бабин сладък Неничко). Направихме малко руска салата, че
нали беше и Заговезни баш тогава. Предната вечер (в петък) говорихме с Цецови.
Те много се зарадваха на новината, като им разказахме за бебето - не знам дали
знаеха от преди, но сега вече със сигурност цяло Габрово ще знае за моите
презбалкански, интерконтинентални подвизи.
Следващата
седмицата почна, така както и свърши - аз даже вече не помня дали не ви говоря
за миналата или пък за тази, но ще ме прощавате. Времето ни лети толкова
неусетно, че понякога губя дните дето минават и си заминават без да разберем нищо
от тях.
Даниела
е добре - по цял ден се занимава с малката пикла, но и тя самата общо взето е
кротка. Плаче само когато е гладна и обикновено когато сме решили да й правим
снимки. Така че като й гледате фотографиите, не си мислете че само реве – през
останалото време тя също и спи по малко. Буди се като швейцарски часовник,
точно на 3 часа, все едно че някой й е навил механизма - яде каквото яде и пак
заспива. Даниела я кърми през цялото време, но май ще почнем и да я дохранваме
с по нещо за дояждане, че на тая малка лакомия взе да не й стига ежедневния
порцион (разбира се, че аз не ям от млякото на детето – ама че сте и вие
едни…). Откакто са изписани от родилния дом, вече два пъти ходиха на контролни
прегледи, но общо взето бебето не наддава много на живо тегло. Общо взето за
една цяла седмица е качила само 100 грама на грамаж (ех, де да можех и аз така
да си запазвам обема)...
Вчера
получихме писмо № 61 с мартениците. Дани веднага върза на Ванеса една на
ръчичката, но вечер й я махаме, за да не се мокри като я къпем. Снощи
изщракахме още един филм, та днес ще го давам да му извадят снимките. Пак ще ви
изпратим нещо.
Онази
сутрин Бакала ни се обажда от Испания. Те са добре - през Юни ще си ходят до
България. Интересно ми е защо Иван Костов не е изпратил и на нас официална
покана за една командировчица до Роженски поляни заради срещата му с временно
завърналите се емигранти - нали и ние уж сме от успелите чеда на скъпата ни
Татковина (или пък ние не сме чак толкова много успели)...
16.03.2000 - Вчера за първи път давахме на Ванеса допълнителна “купешка” манджа.
Даниела й купи една кутия със специално мляко на прах, което е пригодено за
кърмачета, та подпомагаме бедственото положение и се борим с глада по този
начин. Всяка вечер я къпем двамата и има доста шум около коритото (идващ
всъщност от самото корито), но иначе много бързо се оправяме. Довечера ще водя
няколко мои колеги от работата да ги почерпя за хатър на бебето - за здраве и
дълъг живот. А самото то днес става на две седмици.
Нени
тези дни го беше сгънала много лошо сенната хрема. Обади ми се в понеделник на
работа и аз веднага му изпратих няколко хапчета “Синпрамин” от моите запаси, с
които съм дошъл в тая държава през 1992 – макар че срокът им на годност отдавна
е изтекъл, нека да видим как ще бъде с тях; на мен определено ми помагат, но
може и да е внушение. Той вече е добре - ще се чуем с него утре вечер, а пък
другата седмица пристига при нас. По всяка вероятност по време на тукашния
Великден (когато е и ваканцията му от училище), Нени ще дойде за няколко дни и
тогава ще имаме повече време да караме мотора. Аз всяка вечер ходя да въртя
педалите на колелото пък, че уж да отслабвам. Правя по 12 км обход на съседните
квартали и улички за около 40 минути време, но не виждам особени резултати в
разтопяването на мазнините ми. Сега Даниела ще ми поръчва някакъв специален
колан, дето изгарял калориите както си седиш на стола и си пиеш бирата -
отслабвало се автоматично; без никакви упражнения даже, съгласно рекламата по
телевизията...
Снимките
ще станат утре или най-късно в понеделник, когато пак ще ви изпратим нещо. На
нашите хора в София също трябва да пратим някоя фотография, защото Даниела не
им е показала бебето още, пък макар и на картинка. В предното писмо ви
изпратихме изрезка от местния вестник, в който беше поместена снимката на моите
момичета от родилния дом. Сега ви изпращам друг подлистник от подобно
вестникарско издание, също локално само че по-добро, защото снимките в него са
цветни. Тук в това градче изглежда традицията е такава - понеже нищо друго
особено не се случва, запълват страниците на вестниците с новородените през
седмицата бебета. Така и нашата Ванеса-Рейчъл влезе в историята на пресата с
местните хроники и светски клюки.
Тези
дни времето е хубаво - дано се задържи такова до неделя, че да отидем някъде с
детето. Даниела вече почна да излиза с количката, а бебето спи през цялото
време, докато се вози. После като се приберат в къщи имат известни
“недоразумения” с майка си, но бързо се оправят веднъж като започне процеса със
сукането...
17.03.2000 - Днес е петък – кога изхвърча тази седмица, така и не я видяхме. Нени е
добре, но по-вероятно е изстинал или хванал някой бацил, отколкото кихането и
сополите му да се предизвикват от алергията. Ще се оправи бързо, като повзема малко
лекарства. Снощи бебето ме напика, докато говорех с него по телефона. Аз се
прибрах към 20:00 – бяхме в една кръчма да почерпя колегите си за здравето на
Ванеса. После я окъпахме и всички си легнахме, като аз първи направих това. Бях
много изморен, а и това дето цяла вечер се наливахме с бира, съвсем ме събори.
Не съм и сукал даже – направо се хвърлих в кревата.
Днес
Даниела ще вземе снимките и сигурно другата седмица ще изпратим пак някое
вързопче. Сега е обедна почивка. Днес не съм се прибирал в къщи да обядвам,
защото в отдела си поръчахме пици, та ядох тук. Пиша номерата на мобифоните ни,
за всеки случай – въпреки, че те едва ли ще ви потрябват някога. Не знам дали
могат да се избират от чужбина - сигурно могат, но аз не знам как. А и
предполагам, че ще бъде безумно скъпо.
0403 169 368 – нашия номер;
0403 169 376 – номера на Нени.
Доста
работа имам в последно време. Вчера най-после увряха кухите кратуни на моите
шефове, на които от 5 дни съм предложил как да стане едно нещо и по какъв начин
да му се реши проблема. Едва снощи, след няколко бири получих и първото си
признание, че съм добър и че ако всички в отдела са били като мене, нещата щели
да са далеч по-добри. Много се надух като бременна пуйка от тези ласкави думи
на прекият ми ръководител, с когото и още неколцина други мои събратя по бюро
посръбнахме доста сериозно – толкова сериозно, че днес не си спомняхме почти
нищо от пиянските ни разговори. Аз постоянно им намирам грешки и ги отварям на
разни тънкости от професията, но кел файда от знанията и уменията ми, като след
около година (когато този проект приключи, а с него съответно и договорът ми),
аз пак ще съм без работа и за кой ли пореден път трябва да започвам всичко от
самото му начало...
20.03.2000 - Понеделник. Нещата около нас отново си отиват по местата, след
прекараните безгрижни съботно-неделни дни. Ние предимно се занимавахме с къщни
и домакински работи - в събота ходихме по магазините. Когато се роди Ванеса, от
местната “партийна” организация (нещо като социален клуб на жените) й дадоха
едни подаръци плюс някакъв чек за $5, та ходихме да й купим нещо с него.
Водихме я и до морето уж да го види, но тя спа през цялото време и едва ли е
разбрала къде точно е била. Но поне си направихме пак няколко снимки за спомен.
Вчера
аз вече напълно довърших колелото на Нени и то вече е готово да се кара, докато
през това време Даниела са забавлява с пране, гладене и т.н. Бебето също е
много добре - почнахме да го доизхранваме с разни “хумани” и бебешки формули,
защото то постоянно е гладно. Утре пак ще ходят с майка си на контролен преглед
- да видим дали е наддало някой и друг грам. Ванеса я къпем всяка вечер около
21:30, после суче повече от час (защото само си играе с циците, но не яде
много) и така заспива след като се измори. Буди се само един път през нощта и
изкарва така в сън чак до сутринта. Общо взето режимът й е добър и нормален (а
най-вече и поносим за нас, околните) - когато започне да се изморява повече
през деня, тогава ще я изкъпваме по-рано, че да заспива и по-навреме.
Даниела
онзи ден пак купи по два чифта чорапи за баба Ванеса и за баба Рейчъл, а днес
ще ги сайдиса и с по едно червило - от най-хубавите, чувам, дето можеш да се
целуваш колкото си искаш и пак нямало да се изтърка (дееба и загубеняците са от
тези шибани телевизионни реклами; как могат така арогантно да мамят народа? –
всичката помия, с която ни заливат от екрана е просто една долна лъжа и
измислица). Аз много не разбирам от тези неща, но Дани е доста веща в тази
област, въпреки че самата тя не носи ни червило, нито пък с грим се плеска. Е,
драсва си по някой молив на веждите и миглите, но рядко – само когато излизаме
по-официално. Тя днес ще вземе снимките и ще изпрати едно колетче на техните в
София, а пък аз това ще го свърша може би утре.
В
петък вечерта ще дойде Нени и тогава ще ви се обадим по телефона, че да се чуем
всички. Към 20:30-21:00 Ванеса обикновено реве за манджа – тогава ще имате
прекрасната възможност и вие да я чуете през слушалката, защото на съседите, предполагам
вече им втръсна все нея да слушат...
22.03.2000 - Днес съгласно нормалните Европейски стандарти е Първа пролет, а тук в
Австралия отдавна е есен - още от 01 Март насам, ако трябва да сме и
астрономически точни. Времето обаче е топло и приятно - през деня температурите
са около 28°C-29°C, но вечерите осезаемо се поразхладиха малко, което е още
по-приятно.
Вчера
нашата Ванеска беше на контролен преглед и чичо доктор казал, че наддала с 300
грама, което е много хубав резултат. Явно дохранването с тези изкуствени млека
и фуражи е изиграло ролята си в положителна посока. Обаче и не се стои покрай
нея, когато е гладна – направо побеснява (по това определено прилича на мен).
Като я взема на ръце да я усмирявам и успокоявам, тя ми лапва носа и почва да
го смуче – мисли ме за майка си с големите цомби. Иначе е много добро бебе –
дълго време търпи когато е напишкана или наакана, не дава голям зор да й се
сменят пелените. Нощес като е заспала в 22:30, та се събуди сутринта чак към
04:00 да яде пак. По-рано се будеше по-често – почти през два часа, което най-вероятно
е било от глад.
Снощи
говорихме с Нени. Той вече е добре и трепетно се гласи за идването си тук. Аз
всяка вечер карам колелото по 12 км из тихите улички на градчето. Не знам
Ванеса колко е надебеляла, но определено е пораснала на размер, защото гледам,
че коритото в което я къпем взе да й умалява. Вече краката й опират в единия
край и като си застопори главата в другия, почва едно яко блъскане с тях, а
водата шурва навред по пода. Иначе рядко плаче, но пък пада голям рев когато я
извадим от водата и я повием с хавлията. Тогава настава голям шум и олелията
продължава, докато Даниела я облече и я тури да яде. После всичко утихва и
къщата мирясва (а наред с това и нещастните ни съседи)...
Тези
дни Английската Кралицата е на посещение в Австралия, но няма много излишна
медийна шумотевица около това събитие. Нейно Величество идва за 13-ти пореден
път тук, но посрещането й навсякъде е някак си вяло и безапелационно, а не
както е било по-рано. По телевизията даваха разни стари архивни кадри от едно
време, когато през 1954 пак е посетила островния континент – тогава народът
буквално е изпълнил улиците; яйце да хвърлиш – няма къде да падне на земята.
Абе рано или късно Австралия ще стане република, това е повече от ясно. Сега
републиканските поддръжници загубиха на този референдум, но занапред сигурно ще
се провеждат други, на които може и да спечелят срещу монархистите (част от
които сме и ние). За нас остава утехата, че Кралицата дойде в чест на раждането
на нашето малко диваненце – а пък тъпите републиканци, да си го духат един на
друг...
Тази
събота пак ще има някакви избори и ще гласуваме за кметове на местна почва. Те
не ни касаят особено и не им отдаваме голямо политическо и социално значение,
въпреки че ще ходим да гласуваме – просто защото да упражниш гласа си тук в
тази държава е абсолютно задължително; “правото” на гласоподаване е подкрепено
със закон и се плащат големи глоби в противен случай, ако не дай си Боже не им отидеш
на крака, решавайки вместо това да си вдигнеш чуковете и да отидеш за риба
например…
23.03.2000 - Няма нищо особено около нас. На моя колега жена му често навестява
Даниела в къщи и двете си бърборят за какво ли не. Аз за него съм споменавал
вече не един път - той е от Нова Зеландия и напоследък много ми помогна, за да
намеря нужния адрес по въпроса за онези документи. Иначе всички ние сме добре и
не се оплакваме от нищо (малкото от време на време има известни негодувания от
общ характер, но за сега не може да се изкаже както правят хората и само реве
като бебе – всъщност, то си е; аз понякога забравям тази дребна подробност).
Работата ми в завода също върви добре.
Вчера
ходих да взема едни снимки от редакцията на местния вестник. Пращаме ви една от
тях. Скоро ще станат и другите, а веднага след това ще изпратя и малък колет.
Даниела е купила едно червило на майка – някакво американско е според етикета;
дано да й хареса – тя нали закусва с червило. Ако ли не пък, да го подари на
някоя нейна приятелка.
Не
съм питал скоро как са на майка ръцете и краката - кожата имам предвид. Аз
мисля, че тя се оправи напълно с онези мазила, но ако е нужно, пак ще изпратя
от същия крем. Пишете ми, щом трябва ще изпратим и някакво специално лекарство
от тук. Това изобщо няма да ни затрудни. Бебето също е добре, но страшно пищи
когато е гладно - иначе през останалото време е кротко и послушно (а това е
всъщност само когато спи)...
Нямаме
още планове за събота и неделя. В събота ще ходим да гласуваме - в неделя ние с
Нени сме на мотокрос и той от там направо ще си замине с автобуса за Бризбън.
Ще видим как ще си попълваме времето. Дано само да не вали, защото май че
такава е прогнозата на синоптиците. Но каквото е. От понеделник нататък ще ви
описвам по-подробно как сме прекарали почивните дни.
24.03.2000 - Приятно се изненадахме снощи след позвъняването на Цецо от Тасмания. Той
ни се обади на мобифона и каза, че те също са си взели два, както ги
посъветвахме и им препоръчахме офертата на компанията, към която и ние сме се
свързали. Заради факта, че сме им намерили нов клиент и сме му ги препоръчали,
същата тази компания ще ни изпрати ваучер за $40, който да похарчим в един
реномиран “ЦУМ” от веригата на онзи еврейски мошеник “Майер” (Mayer) – високо
уважаван и много известен сред потребителския свят универсален магазин (минус
един не толкова ценен клиент в мое лице – аз там не пазарувам; ебах го у
евреина мръсен – стоките му не са достатъчно евтини за моя изтънчен вехтошарски
вкус и за още по-изтънялата ми кесия).
Цецови
също са си взели два телефона, както е според рекламата и единият веднага са го
дали на Гергана. Довечера, след като Нени получи и своят, двамата ще могат да
си говорят всяка вечер след 20:00 в продължение на 20 минути без пари. Това ще
ни улесни изключително много в социалните телекомуникации и особено с
облекчаване на дебелите сметки за телефон, които плащаме. Онзи ден пак получихме
една такава тлъста “честитка” на стойност $100. Уж все няма с кого да
приказваме, но де до Жоро да се обадим, де на Методи; от време на време с
Неничко като приказвам и то се набира. Международните ни разговори са само $50,
което е сравнително търпимо. Но сега с тези мобифони се надяваме, че в някаква
степен поне малко ще ни олекнат разходите. Наш Сашко от Аделаида също е във
веригата - и с него вече ще можем да си говорим всяка вечер без пари.
Вчера
пристигна и вашето писмо № 62. Забравих в горните редове да изразя дълбоките си
съболезнования и искрено съжаление по повод смъртта на отец Богомир. Той беше един
много добър човек - нали той кръсти Нени навремето в онази църква, “Камъка”
дето й казват. Аз така и не знам светското й име - запечатала ми се е в
съзнанието с това си прозвище още от времето на баба Софка, която често ме
водеше там; вероятно името й идва защото е построена баш на баира и мястото е
изсечено навътре в скалите. А все си мисля да попитам и още нещо в тази
църковна връзка: свещеникът, който пък мене е кръстил преди много-много години,
дали е още жив? - мисля че името му беше Никола, отец Николай или нещо подобно.
Аз не го познавам лично, но мога да го разпозная като го срещна на улицата -
имаше един белег на бузата си малко хлътнал навътре, вероятно вследствие на
някаква стара негова травма. Но и той ще е сигурно доста възрастен вече - аз
дето се вика лани прехвърлих 40-те, какво остава за другите, дето са с толкова
много лазарници преди мене...
Дано
да сте получили вече предния колет с документите. Като дойде и Неничко довечера
ще ви се обадим по телефона. Сега почивката ми за закуска свърши, но ще попиша
още малко и в обедната. Днес няма да си ходя да обядвам в къщи, защото тук в
задния двор на отдела всеки Божи петък си правим барбекю, та ще ям и аз наравно
с нормалните човеци – купешка манджа ми се е прияла, а не разни готвени яхнии у
дома!...
Тъкмо
привърших с обилния обяд и имам на разположение още 20 минути да си почивам.
Даниела е излязла някъде с малката и не мога да се свържа с тях. Дори и
мобилния телефон, който откакто го имаме вече е неотлъчно с нея не ми отговаря.
Те днес ще ходят да вземат снимките от другия вестник. Времето е много хубаво и
сигурно ще изкарат целия ден навън. Бебето обича да се вози в количката, но пък
веднъж огладнее ли му гъзенцето, тогава не помага нито возене, нито люшкане,
нито носене на ръце – духовете се успокояват едва когато Ванеса усети вкусът на
млякото в устата си. После всичко утихва и тя заспива, докато още яде. Някой път
даже не може хубаво да се нахрани, защото тя до края на процеса е вече заспала –
в такива случаи след ½ час пак се събужда, за да си дояде.
Цяла
вечност като че ли мина, откакто не сме се виждали с Нени. Той беше тук в
седмицата преди да се роди бебето, което днес става на 22 дни. Още една неделя
и ще удари един месец на раздяла. А пък за да не ми отговаря Даниела на
телефона, предполагам че онова малкото диване е надало страховитият си вой и
сега се кърмят вероятно в някоя градинка. Малкото въобще не подбира къде се
намира и с кого е – огладнее ли и веднага започва да плаче. Онзи ден в пощата
оревала орталъка – Даниела потънала в земята от срам; друг ден пък опищяла
супермаркета. Дани вика, че й било неудобно от хората вече да излиза с нашата
малка ревла, но се шегува разбира се. Защото тя не е от тези, дето се
притесняват много-много и се превъзнасят излишно...
27.03.2000 – Ето, че днес пак е понеделник. А аз почвам да описвам чудните почивни
дни, които изкарахме с Нени докато беше при нас. Вечерта в петък ходих на пазар
и накупих доста неща (главно евтини като цена, защото скъпите артикули ме
отблъскват и аз най-старателно ги отбягвам). После в 20:30 отидох на гарата, за
да го посрещна на влака, идващ от Бризбън, който продължава нагоре до един град
Rockhampton и е на разстояние около 650 км от началната гара. Проектът, върху
който работим в момента включва пускането в експлоатация на друга влакова композиция,
която ще стига чак до Cairns, който пък отстои на повече от 1700 км – отново измерено
от столичния Бризбън. Не помня дали някъде из материалите си вече не съм давал
подобни обяснения, но сега нарочно описвам наименованията на тези населени
места, за да ги видите в картата на Австралия – естествено за обща култура.
Интересното е и друго, че железопътното трасе до Rockhampton е електрифицирано
и до там се движат електрически влакове, докато нагоре започва пущинака и жици
няма. Ето защо нашия проект е изцяло съобразен за дизелово оборудване на
влаковите композиции – вагони, локомотиви и т.н. Отклоних се малко, но пък
информацията ми е съвсем достоверна и актуална…
От
гарата си отидохме веднага в къщи, докато през това време Даниела вече беше
приготвила масата. Неничко много хареса бебето и цяла вечер се въртя покрай
малката. Виждах го, че истински се радва. Постоянно ни разпитва – кога ще му
поникнели зъбите, кога ще почнело да ходи само, да приказва и да яде “правилна”
храна, по смисъла на нормална (защото за Неничко млякото влиза в категорията на
“неправилните” и забранени храни - щом като не е купена от “Макдоналдс”, значи
в нея има нещо нередовно); както ни задава и купища други всевъзможни въпроси.
Най-много разбира се той се зарадва на многобройните подаръци, които получи за
рожденият си ден с известно предварение, за да влизат в употреба веднага -
специално телефонът имам предвид. Вечерта стояхме до 01:00 да си приказваме и
да се поучаваме.
На
другия ден с Нени станахме по-рано и излязохме с колелетата - ходихме да купим
свински врат от един касапин и се прибрахме. Обядвахме и излязохме всички
заедно да гласуваме. Следобеда се върнахме в къщи и почнахме да се занимаваме с
други неща. Купих си една чудна кутия за инструменти, та си подредих нещата в
нея, на Нени взехме някаква спортна фланелка като добавка към подаръците, на
майка купихме червило + лак за нокти, за бебето също имаше един парцал и т.н. -
за всекиго по нещо. Вечерта пекохме скара и пак в дълги и сладки приказки ни
мина времето. В петъка се обаждахме по телефона, но говорихме само с майка.
След няколко дни аз ще се обадя повторно, за да разбера дали сте получили
колета, докато в момента ви подготвям другия. Има доста снимки. Снимахме се и с
Нени, но последните пози от филма ще излязат наяве малко по-нататък.
На
другият ден (вчера) ние с Нени ходихме на мотокрос, както беше в плана. Той от
там направо си замина с автобуса за Бризбън, а аз се прибрах в нас при
момичетата. Още снощи започнахме телефонните разговори помежду ни с тези нови
телефони – до къде стигна техниката, мама му стара. Едно време се радвахме на
нашите детски игри, когато с помощта на едно парче рибарска корда и две празни
кутийки от вакса за обувки си правехме подобни “свързочни” устройства.
Връзвахме краищата на кордата през нарочен отвор в кутиите, пробит естествено с
гвоздей и въргалящ се наблизо камък, а дължината между двата “абоната” беше
неограничена (в зависимост от това кой колко корда може да отвие от рибарските
такъми на баща си, бе последният да забележи липсата). Кутията в единия края на
“жицата” служеше за микрофон, в който приказвахме, докато през другата отсреща
се чуваше като през “слушалка”; е-ех, къде е сега това безгрижно детство и
онези славни години...
28.03.2000 - Продължавам с изложението си, вече днес - отново в сутрешната почивка от
работното място. Бебето нощес взе преднина, набра нужната скорост и се зареди с
потенциална енергия, та не ни остави да спим с майка му през цялата нощ. На
края се оказа, че завалийчето се е запекло от тези изкуствени торове (пардон –
млека и детски храни…), с които го тъпчем напоследък и последното не може да се
изака като хората, та се наложи Даниела да му човърка дупето с една клечка.
Сега вече всичко е наред и коремчето му е много добре, само дето на мен очите
ми се затварят за сън и едвам гледам проклетия телевизор (компютър, в случая).
Предполагам че и аз, когато изпадна в подобно нездравословно състояние на
дълбок анален запек, Дани ще може да ми помогне с някоя и друга клечица -
разбрах най-сетне какво е лечението при такива клинични случаи и винаги с
подчертана охота ще прибягвам до този така “медицински” и универсален способ...
Подготвям
вече и нещата за изпращане. Някои от снимките ще станат в петък и може би още
същия ден ще ви ги пратим. Вчера имах едни много интересни и забавни технически
дебати с някои от по-изявените тъпанари в отдела – прекият ми ръководител е
дюлгерин по професия; моя възраст като години, но междувременно преди 4-5
години е завършил някакъв двумесечен курс в реномиран “колеж” (със статута на
СПТУ или ПУЦ по-скоро…) и сега на него най-много му знае балалайката. Друг един
пък, подобен тесен “специалист” е стругаро-фрезист и шлосеро-монтьор – изобщо,
от вси страни съм обкръжен от банда разпасани некадърници, които ме командват
по инженерски както си поискат. Аз много пъти доказвам удобството или яснотата
на един или друг вид чертеж, но видите ли: те си го били правили така от 100
години насам и така щяло да бъде, докато свят светувал (цитирам думите им по
памет, но в същия смисъл). Колчем река да се обадя и да им дам някакъв акъл или
предложение, онези гракват насреща ми като недоклани петли и зеят в един глас:
откакто тази компания се е създала, даденото нещо се правело по един и същ
начин (както вече споменах, фирмата има 100-годишна история). Един път им рекох
в очите, че всичко това, дето постоянно ми го навират пред носа и изтъкват като
престиж, всъщност не е твърде много за хвалба, дето за толкова време не са
научили и въвели нещо ново и модерно, ами карат още по първобитния начин на
пещерните хора – но те си знаят тяхната и повтарят едно и също като латерна.
Вчера обаче ми шупнаха фекалиите и се заядох много сериозно с тези
недоклатеници - изпратил съм нарочно писмено запитване направо до
Министерството по Стандартизация на Австралия, да видим какво пък те ще ми
отговорят. Маменцето им ще поебна аборигенско, ако случайно аз изляза прав в
този така ожесточен спор за правдата. Това е някакъв кошмарен ужас да се работи
в такива екстремни условия, където единствено царуват тъпотата и архаизма. Уж
всичко се прави по новите стандарти и се мери с новите аршини, но има сума
други неща, които се влачат от години – отдавна отхвърлени отживелици, които те
благоговейно назовават като дългогодишна практика и рутина. По отношение
оформянето на чертежи и техническата документация, тази държава сигурно е на
последно място в света. Да не говорим пък за изграждането на някакви системи
или други логични неща – възможно е и аз все на такива шибани места да попадам,
от които получавам вече уртикария. Независимо от всичко, работата им върви на
тези хора, а щом като върви напред а не назад, никой не се тревожи, че това
може да става по-добре, по-лесно, по-бързо, а вероятно и по-евтино, което е
основният им аргумент и цел. Абе – това са банда овчари и скотовъдци; какво да
иска повече човек от такива пастири! Тръгнали техника да правят и технологии да
ми въвеждат, а продължават да си стоят на нивото на неандерталците (последното
го казвам единствено с цел да не обидя маймуните)...
29.03.2000 - Във връзка с нашумелият от вчера на много високо ниво спор по едни
чертожни въпроси, в който всички на работа вече участваме, в крайна сметка аз
излязох прав, като подкрепих правотата си и с официалния отговор от
Министерството по Стандартизация. В писмото си лично до мен, въпросната
инстанция на свой ред посочи и точно къде този въпрос е засегнат в Стандарта.
Бях много удовлетворен – получих мощен и разтърсващ из основи душевен оргазъм;
вътрешно ликувах и тържествувах, показвайки най-явно на всички силно изпънатият
си напред и нагоре среден пръст на дясната ръка – духайте супата вече,
немокаяни недни и не учете баща си как се правят мъжки деца!...
Иначе
ние сме добре, снощи измервахме дължината на бебето с една дюлгерска ролетка –
пораснало е с цели 4 см. Абе аз познах, че детето расте още докато го къпехме в
коритото. Обикновено аз държа Ванеса, а Даниела я измива от сапуна и полива
отгоре й с едно малко кафениче. Напоследък обаче забелязах, че като си опъне
крачетата и ги застопори в дъното, главата й опира в другия край на легена.
Значи че все пак тя пораства, защото в самото начало едвам ми се събираше в
шепите.
31.03.2000 - И тази седмица замина без да я усетим. Всяка вечер приказваме с Нени и
Сашко през новите телефони; после следват традиционните ни ангажименти по
вечеряне, къпане, сукане и т.н. и то времето си минава най-неусетно. Очертава
се, че другата седмица ще изпратя колета, защото филма не е готов още. Дано
вече да сте получили предишната ни пратка. Нямаме все още ясни планове за
съботно-неделните дни, но сигурно пак ще отскочим до някъде наблизо. Аз може би
ще се занимая и с колелетата на ремаркето този път, защото са много хлабави в
лагерите и състоянието им е такова окаяно, откакто сме го купили с Неничко.
След две седмици ми предстои едно пътуване до Бризбън, за да докарам мотора му
тук, че като дойде през ваканцията при нас, да ходим да го караме на пистата.
Така както играят в осите си има опасност да загубя някое търкало по пътя.
Подобен инцидент съм виждал да става буквално с очите си с една кола, която
пътуваше непосредствено пред мене и трябва да призная, че гледката на подобен
инцидент далеч не е приятно впечатляваща. В този случай човекът отпред караше
някаква моторница или скутер. Как пък се случи така, че и двете му колелета да
изхвърчат едновременно аз така и не разбрах, но изедин път ремаркето се сурна
по тумбак, а колелетата му се разхвърчаха на вси страни и продължиха да се
търкалят със 100 км/ч (със същата скорост, с която се откачиха). Добре че бяха
металните прегради между платната на пътя, защото едното колело със сигурност
щеше да изхвърчи в насрещното движение и там вече щеше да настъпи
най-страшното. Та, от време на време се налага да обръщаме внимание на безопасността
и техническата изрядност на превозните средства, а не само да наливаме бензин и
да караме дорде спрат сами, както обикновено се случва...
Даниела
вече се чувства много добре и отново иска да започне трудовата си дейност. Ще
видим как ще се организираме, ако и тя тръгне на работа. Малката Ванеса също е
добре - всъщност тя е най-добре от всички ни, защото не знае и не разбира нищо.
Само яде, сере, иска компания когато е будна и още от сега проявява “силен”
шопски характер. Нощем спи спокойно, но продължава да се буди по никое време,
за да си дояжда. Къпем я към 21:30 и Даниела почва да я храни, но изглежда
доста се изморява и така заспива, докато си цока млякото. Много сладко бебе се
оформя иначе – нищо, че не е момче, както според мен би трябвало да бъде!...
03.04.2000 - Отново е понеделник и пак всичко се завърта със скоростта на вятъра –
работа, ежедневие, задължения, грижи и по много малко развлечения измежду
всичко по-горе изброено. Аз в събота станах по-рано от моите моми, които обичат
да си поспиват повечко и най-после се занимах с проклетото ремарке. Отдавна му
се бях заканил да го постегна малко и онзи ден това вече стана факт. Лагерите
на колелетата му се бяха разхлабили толкова много, че се клатеха и на завоите
опираха в калниците. Отворих ги, натъпках капачките с грес и затегнах колесните
гайки, докато им обера луфта – всичко се оправи и сега е като ново. Ремаркето
ми всъщност е дървено, направено е от дъски по подобието на малка магарешка
каручка със съответните шурупи, които също от лангъркане нагоре-надолу имаха
огромна нужда от затягане. И това направих с блестящ успех. Вече всичко му е
наред, но до преди ден-два беше изправено пред саморазпадането си по пътя.
Докато
аз се занимавах с това, бебето се разбуди - гладно, естествено. Дани я нахрани,
окъпахме се и излязохме. Ние често ходим на разходка до съседния морски град,
та онзи ден пак се запътихме натам. Ванеса обикновено спи по пътя и се вози в
количката си, на която свиваме дръжката за да я сложим върху задната седалка на
колата. Ние с Даниела си купихме една пица за обяд и седнахме в морската
градина да я изядем, докато в същото време бебето спа под сянката на едно
голямо дърво. После ходихме по магазините и се прибрахме чак вечерта.
Вчера
не сме правили нищо особено - въртяхме се из къщи като шугави овце. Ванеса
навърши един месец, та имахме и малко семейно тържество, от което тя пак така и
нищо не разбра. Започнахме да й даваме по малко сок от грозде, от сини сливи,
от моркови и т.н. Тя безропотно яде всичко и не се мръщи от нашия избор на
меню.
Зарадвах
се като се чухме и с татко снощи. Аз на телефона съм програмирал бутоните кой
къде да звъни, вместо да набирам номерата всеки пък. По погрешка съм натиснал
копчето на Богдана и Евгени в Америка, та без да искам ги разбудих рано-рано
още в 06:00 баш в неделя. Разликата във времето с тях е 14 часа - те са
по-назад, докато при нас беше вече 20:00. Побъбрихме си малко и после се чухме
с вас. Ванеса тъкмо сучеше от циците на майка си и устата й беше пълна с мляко,
за това и не можа да ви пореве хубавичко в слушалката - само както тя си знае.
Но все пак, макар и малко проплака, та най-после й чухте гласа.
Много
се радвам, че колетчето ни е пристигнало, пък макар и кафето да се е
поразпиляло малко. Аз доста силно го натъпках, защото пликът ми беше малък, та
едвам го запечатах. Тези дни подготвяме друга малка пратка със снимки и до
няколко седмици ще имате и нея. Днес Даниела ще даде филма във Фото-то, а утре
снимките му сигурно ще са готови.
04.04.2000 - Продължавам с последните редове в сутрешната си почивка на работа.
Казвам “последни”, защото скоро ще изпращаме колета, а с него и това писмо. Но
както знаете всичко това не винаги става по план и нещата се проточват. Но така
или иначе, аз ще ви държа в течение на всичко, което се случва около нас.
Тези
дни ние пак имахме мишка (или мишки…) в къщи – поражения: на детето биберона
издъвкан, жицата на телефона прегризана и някои други дребни хулигански прояви.
Нощес обаче процеса по залавянето й приключи отново не в полза на самия полски
и домашен вредител. Два дни я храним с шибаното синьо сирене “Рокфор”, дето е
от $30 килото и тя все си го изяжда без капана й да се помръдне даже. Но снощи
й турих едно парче най-обикновен кашкавал “Витоша” от 4.60 лв. и след като оная
го е побутвала от тук-от там явно с подчертаната си неохота и презрение,
пружината е щракнала и повече нищо лошо не бива да се говори за нещастното
същество, защото то вече не е между живите. Нали за мъртвите или добро, или
нищо не се казва.
Даниела
всеки ден излиза с детето и количката, която също взе да умалява напоследък.
Утре са на контролен преглед и ще видим колко е пораснала малката Ванеса.
Гледам, че е надула бузите, но да кажеш че кой знае колко е едра – не. Което
всъщност е и добре - няма тя нужда от много килограми. Аз като съм така
“наднормен”, та да не би да ми е много весело?...
В
петък вечерта ще пътуваме към Gold Coast - отиваме при нашата приятелка, а аз в
събота ще прескоча до Бризбън да се видим с Нени и да му погледна мотора, че
пак нещо не вървял; вечерта ще се върна да преспим и в неделята пък се
прибираме насам. Това ще бъде и първата по-голяма екскурзия на Ванеса - дано
всичко да е наред с нея. Днес Даниела ще ходи да даде снимките, да плати на
Неничко билетите за автобуса за по-другата седмица, когато му започва
ваканцията (Великденската) и той ще дойде за 5-6 дни при нас. Плановете са уж
да караме мотора всеки ден, но да видим какво ще стане. Първото условие е
времето да бъде хубаво и подходящо за подобни спортни прояви, пък останалото е
лесно. Напоследък много дъждове паднаха в нашия щат, та от голямата до скоро
суша, го обърна в опустошителни наводнения.
05.04.2000 - Нашият малък, мил и скъп, свиден Неничко днес почва 15 годинки – стана и
той голямо мъжле вече. Снощи приказвахме с него по телефона, а аз тази сутрин
се обадих пак да му честитя рождения ден – официално, на деня така да се каже.
Изненадах се много, че в 08:15 нашия си беше все още в къщи. Майка му с всичкия
си акъл била казала, че видите ли, “Господ казва, като имаш рожден ден - не
ходиш на училище!” Дали тя го е казала наистина или пък малкия си ги измисля
сам тези глупости аз не знам със сигурност, но го изпратих веднага да се облича
и да заминава, че щеше да закъснее за часовете. Дано да е отишъл все пак, защото
миналата година беше натрупал сума неизвинени отсъствия от подобни “свободни”
дни, разрешени му “от мама”.
Снощи
приказвахме и със Светлана. Приготвили сме да им изпратим един Великденски
армаган, че нали на 10 Април имат и сватбен ден. Аз все още се чувствам техен
кръстник (кум) и за това решихме да им пратим нещо символично - един голям
албум за снимки, няколко шоколадови яйца за децата и едно шише с ракия, защото
ми се оплакаха, че й били забравили вкуса, та да им го припомня. Даниела днес
отива да води Ванеса на контролен преглед и за резултатите от него ще разберете
утре, като пак пиша в почивката си за кафе...
06.04.2000 - Започвам с факта, че нашето бебе на края ще се окаже като един малък
слон – в момента тежи цели 4 кг и е дълго 56 см, а се роди 50 см и го изписаха
от родилния дом само 3.080 кг! Абе аз нали ви казах, че познах по коритото за
наедряването на детето.
Снощи
пак се чухме с Нени - вече всички заедно искахме да го поздравим за рожденния
му ден. Аз изпратих колета на Цецови, а днес Дани ще вземе снимките. По всяка
вероятност в това писмо ще опиша и времето ни, прекарано на Gold Coast и чак
тогава ще го изпратя, което автоматично означава, че това ще се случи чак през
другата седмица. Ние утре след работа тръгваме, живот и здраве. Ще гледаме да
се видим и с Методи на връщане като минаваме през Бризбън.
Даниела
ще прави пита за 40-те дни на Ванеса, като ще я заведем и в черква да й четат
за здраве. Датата се пада да е в понеделник, но ние ще го направим в неделя,
докато сме на Gold Coast. За целта нашата приятелка вече е организирала ритуала
с попа от сръбската църква, който й е познат покрай нейните сръбски дружки.
Мероприятието е планирано за неделната сутрин в 09:30. После ние от там направо
си тръгваме, защото искаме и през битака да минем – нали на мен пък пъпът ми е
хвърлен там, та все нататък ме влече. Търсим креватче за бебето, защото това
кошче, дето сега спи в него, няма да изкара още много дълго – скоро и то ще й
умалее. Добре че Даниела е накупила по-големи дрешки, та да й стават. Отначало
й бяха като чували и горкото бебе се губеше в тях, но сега ги опълни и всичко й
е таман.
Времето
е много хубаво тези дни – Даниела всеки ден излиза на разходка с количката.
Като видят зор, спират в някой парк да се нахранят и продължават екскурзиите си
из града. Довечера ще ходим дружно на тържественото откриване на един доста
огромен търговски център съвсем близо до нас, та и ние да видим малко шарен
свят. Работата ми върви много добре, много съм доволен от това, което върша,
въпреки че не се чувствам пълноценен и удовлетворен, защото искат все по
тяхната свирка да им играя. Но нали ми плащат, другото не е толкова важно. Дано
да се задържа по-дълго време тук, че да спестим някоя парá и да си купим къща.
Даниела иска да живеем на Gold Coast и това е обяснимо, предвид красотата на
този морски курорт. Ама де да видим как ще се сглобява и съчетава всичко за
осъществяването на мераците й...
07.04.2000 - Мисля че това беше Денят на здравния работник в България. Не знам дали
все още е така и дали изобщо се празнува по същия начин, както едно време – с
моабети и кьор-софри из ресторантите. Моята Даниела само това е запомнила от
тези тъй добри и толкова стари времена. Независимо от всичко, аз тук използвам
случая да поздравя и майка, като част от медицинското съсловие, независимо че
вече не е сред активно практикуващите професията. Но предполагам, че като
“домашен лекар” тя продължава да е много активна и се надяваме да бъде винаги
такава.
Ние,
както вече знаете, довечера тръгваме на път. Снощи говорих с Нени и се
разбрахме как и кога ще се видим утре. Снощи излизахме на разходка. Спечелихме
от Тото-то $16.50 – всъщност, от нас единствено Даниела е болната на тази тема.
Аз по принцип съм против хвърлянето на пари за подобни цели и тя на практика си
играе сама с числата. Но пък аз ентусиазирано се приобщавам към нея, когато
рече да спечели нещо - само че това много рядко й се случва.
Тези
три дни в държавата има обявен национален бойкот срещу петролните компании. Три
дни не трябва да купуваме бензин от бензиностанциите, ужким за да ги принудим
да спрат непрестанното увеличаване цените на тези продукти. За една година
последните скочиха толкова много, че дори аз взех да се притеснявам вече, дали
не сме тръгнали обратно по “пътят към Европа”. От около 57-60 цента на литър,
цената на кило гориво вече надмина 82-84 цента. Това е доста голям процент за
уж стабилната западна икономика. Абе всичко е заблуда, като навред по света.
Сега от 01 Юли влиза нова таксова система, с нови данъци и т.н. Банките
постоянно вдигат лихвения процент на заемите – да му мислят тези дето имат да
изплащат къщи. Ще използвам времето в обедната си почивка да драсна още някоя
безсмислица, защото сегашното изтече...
Тъкмо
се нахраних – днес е ден за барбекю на обяд, което си правим всички в отдела,
та не съм си ходил в къщи да ям. В момента Даниела подрежда багажа, че да ни е
готов – като се прибера само да го нахвърляме в колата и да потегляме. Отиваме
на 350 км от нашия град – директно надолу, в южна посока. Напред заваля и дъжд,
та поне няма да е толкова топло. Иначе термометъра показва около 28°C-30°C -
нищо че навън дъжда продължава да си вали.
Постоянно
забравям да питам, та сега се сетих - какво правят моите верни приятели Геро и
Ленчето? Той оправи ли се, нали беше много болен по едно време? Искам специално
да ги поздравите от мен. Аз една вечер се опитвах да се свържа с тях по
телефона, но не успях – даваше ми все “свободно”. Сигурно ги е нямало в къщи –
те често си ходят по село. Дано Геро е успял да се възстанови след това заболяване,
каквото е имал - аз така и не знам от какво беше закъсал, но искрено се надявам
да е оздравял вече...
10.04.2000 - Чудни три дни изкарахме на нашата малка екскурзия. Тръгнахме още в петък
след работа – беше около 17:30. Натоварихме колички, кошчета, пелени, млека и
всичко останало и поехме. Бебето спа през цялото време и нищо не разбра от
пътуването, но то си остава за негова сметка - да не е спало. В 21:00 пристигнахме
у нашата приятелка на Gold Coast. Разтоварихме боклуците, Ванеса продължаваше
да спи, но като я оставихме на дивана и се разбуди. Тъкмо тогава й беше дошло
вече времето за хранене – натъпка си тумбачето с млечни каши, поигра малко и
отново се понесе към леглото. Ние също седнахме на масата и така в сладки
приказки посрещнахме новия ден. Малкото спа много хубаво - Даниела само я изми,
защото беше станало и доста късно вече, та съкратихме процедурите с едно
къпане.
На
другия ден аз станах рано и заминах за Бризбън да се видим с Нени и да решаваме
нашите момчешки задачи. Първо се занимахме с колелото му, това дето е при него.
Другото (голямото), което му купихме за Коледа е при нас, та когато идва да го
кара тук. После се прехвърлихме на мотора. Оказа се, че последния път като го е
карал, много лошо го е задавил, зацапала се беше свещта и за това не можеше да запали.
Оправихме всичко до обяд и после пък тръгнахме да търсим тонколони за уредбата
му. Старите ги беше издънил от много “тихото” му слушане на музика в тях.
Тук-таме обикаляхме и най-накрая намерихме едни, които бяха чудни, с чисто нови
говорители и на много приемлива цена ($70). Междувременно Даниела ми беше
поръчала да търся легло за бебето, та и такова намерихме за $80, което също
купихме. Цял ден обикаляхме града като малоумни, но ни беше много приятно и
хубаво. Вечерта оставих Нени у тях - той замина на рожден ден на негов приятел
(или поне така каза…), а аз поех обратно към Gold Coast. Ремаркето с мотора го
оставих в гаража им в Бризбън - на другия ден на връщане за насам само да го
закачим и да продължаваме, вместо да го размъквам нагоре-надолу с мене.
Вечерта
софрата ни беше малко по-тържествена от обикновеното. Даниела меси пита за
малката (днес тя става на 40 дни). Бяхме организирали сръбския поп да й чете за
здраве, но междувременно Владиката пристигнал и всички божии служители отишли
на тържество по този случай. Тогава решихме да отидем в Бризбън до Македонската
църква. Така и стана. В неделя сутринта поехме с двете коли за натам. Нашата
кола беше много пълна (нали и леглото бях сложил вътре), та се наложи
приятелката ни да вземе и нейната, за да е с нас. Пътят ни минаваше покрай
Руската черква (там където ви водих за Великден и майка се причести). Хората ме
познават и помнят вече – там също съм носил олио и брашно, не един път. Помолих
ги да прочетат нещо от Евангелието на Ванеса, но сега пък се оказа че не
можело, защото тя още не била кръстена. Руснаците си кръщават децата почти
веднага щом се родят – буквално на няколко дни или най-много след седмица-две.
Ето защо този ритуал може да се извърши на 40-я ден и попът да чете на бебето за
здраве. В нашият случай обаче това не стана, но пък бяхме доста дълго вътре в
черквата почти на цялата служба, докато чакахме развръзката и крайната
присъда...
11.04.2000 - Продължавам си мисълта от вчера, защото баш на това място почивката ми
свърши и трябваше да се заравям в служебните си задължения. Както вече се
разбра – руския свещеник не прочете нищо за здравето на нашата Ванеса, защото
последната не била кръстена. Има приказка Сашко да идва през Юли при нас и той
ще я кръсти на Gold Coast. След службата, Даниела се нареди и взе две нафорки.
Не ги изядохме обаче, защото бяхме закусвали вече. От там отидохме у Методи.
Постояхме малко у тях, взехме го и отидохме в едно ресторантче на брега на
реката, където обядвахме. Ние поехме масрафа по плащането на сметката - получи
се нещо като почерпване за бебето. Аз, аслъ освен мене си и то няколко пъти,
никой друг не съм почерпил още за това дете. Е, на колегите им викнах по някое
и друго питие, обаче така тържествено, както му е редът, нищо не сме правили.
След
ресторанта ние си тръгнахме за Maryborough, а нашата приятелка за Gold Coast.
Ванеса пак спа през цялото време - и в черквата, и в ресторанта, че и по пътя
даже. На път минахме покрай Нени да закача ремаркето с мотора му и окончателно
поехме обратно към нас. Навъртяхме 930 км път през тези два дни. По едно време
спирахме, че бебето се разбуди естествено гладно и нададе тревожният си вой, та
Даниела я храни на една отбивка встрани от шосето. Върнахме се благополучно в
къщи към 17:00 и докато оправим багажа, да свалим покупките, леглото на Ванеса
и то стана ракиено време.
Вчера,
всъщност снощи - Цецови ни се обадиха, че са получили подаръците ни и то точно
на сватбеният им ден. Бяха много щастливи и радостни, че сме ги уважили. С Нени
се чуваме всяка вечер - той обаче закъсва много сериозно по математика (а аз
предполагам, че и с всичко останало). Сега майка му иска помощта ми, настоява
да му обяснявам задачите и т.н. Разбира се, че ще го направя, но аз винаги
когато съм го попитал нещо за училището, то беше все едно че му вадя червата с
кука – той постоянно отклонява разговора, шикалкави и лъже, че всичко разбирал
и бил много добре по отделните учебни предмети. Последното му свидетелство беше
с плачевни резултати, все още не знам това какъв вид ще има. Майка му му давала
някакви примери и задачи, но явно че тя нищо не може да проведе като хората
(ама аз ли, Божем не си знам стоката и аз ли не я познавам колко пари чини?).
Той я прави на нищо и я баламосва както си иска, а тя вярва сляпо на всяка
негова дума. Но предполагам, че е вдигнала ръце вече от него. Не знам само
едно: след като те двете с Ани постоянно си контактуват и се търсят една друга като
влъхви, не си ли говорят аджеба и за децата; за това кой как и колко учи и
какъв е успехът им в училище или само разнищват клюките и одумват този или
онзи? Ще полудея вече от безсилие, мамичката му!...
12.04.2000 - Снощи някакъв непознат и неизвестен нам делегат ми се обажда в къщи да ме
търси за работа. Имал две позиции като за моя опит в Бризбън, само че много
късно се е сетил да ме потърси – мандалото хлопна. Разбрахме се да се чуем пак,
но то ще е най-рано след като изтече настоящият ми контракт. Аз още утре вечер
ще отида в градската библиотека, че да използвам компютрите им, за да си
преправя резюмето и да го обновя с моята нова работа и адресна регистрация по местоживеене.
Вчера
получихме две писма от вас - № 63 и № 64. Картичката за рождения ден на Нени ще
му я дам като дойде тук, за да съм сигурен че ще я прочете пред мен и то поне
два пъти. Ако му я изпратя по пощата, може дори да не се и опита да я прочете
от този негов пословичен и пагубно-обезпокоителен мързел, който го е налегнал в
последно време. Той пристига тук при нас другата седмица заедно с учебниците си
по математика – учим, решаваме задачи през деня и само ако ни остане някакво
свободно време след задължителните науки, едва тогава евентуално ще се кара и
мотора. Снощи ми каза по телефона, че още нещо най-после бил разбрал от материала
и уж нещата се оправяли, но аз вече не му вярвам за нищо. Миличкият, много иска
да ме зарадва с добър успех, защото всеки път ми се обажда, когато постигне някакъв
положителен резултат, но се опасявам, че като общо и едно цяло всичко в училище
е ужасно изоставено и той въобще не се занимава с преките си задължения така както
трябва. Всичко е направено само набързо, временно, отгоре-отгоре и през пръсти.
Над него не се упражнява абсолютно никакъв контрол през деня, а до вечерта
когато си идва майка му, домашните му вече са “написани” и уроците “научени”
(без това изобщо да е проверено, дали в действителност е истина; “Детето не
лъже! – как не те е срам, Ангел Михов?!”, просто един цитат…). Не ми е никак
ясно по какъв начин Нени ще изкара 12-ти клас – а пък за влизане в Университет
да не говорим. Учебният материал от година на година става все по тежък и
успяват само онези, които систематично и упорито са учили през всичките години
на обучение. Хайлазите изкапват още в края на 10-ти или в началото на 11-ти клас
и завършват едвам някой ПУЦ (т.нар. TAFE – чете се “тейф” и е съкратеното
наименование, идващо от Training And Further Education – един вид, междинно
стъпало след завършване на горните класове и преди влизането в някой висш
институт, обаче по-голямата част от населението си остава само на това ниво без
продължение на образованието в Университет). На края всички такива безделници
се нареждат на опашката за социална помощ и безплатна държавна софра, по който
начин те се закрепостяват и превръщат в едни вечни безработни социални паразити.
Ако им изпадне някаква работа от тук-от таме и каква да е – работят я; ако ли
не – лежат пред телевизора, търкат диваните и чакат да ги затисне тавана. На
тая държава учени хора не й трябват – няма нормално мислещ човек, който да не
го е разбрал вече това (с изключение на госпожата). Говорихме онази вечер със
Светлана на Цецо по тези въпроси – тя също е ужасена от порочната учебна
система на Австралия и прави всичко възможно децата й да вървят напред, а не да
се равняват по овчата маса от некадърници. На нашия Неничко майка му обаче се
примири с това положение, а сега търси помощ. Онзи ден пак ми беше написала
едно от нейните “покъртителни” писма, в смисъл да насърча Нени да учи, да я
слуша каквото тя му каже и в никой случай да не изпуска от контрол
математиката. Аз от своя страна нито за миг не съм спирал да му ги приказвам
тези неща и да го поучавам за едно или друго. Но започна ли да говоря, той само
се съгласява с мене за момента, а после останал сам прави каквото си знае. С
огромна тревога споделям, че така той няма да стигне далече, но и аз самият не
мога да направя нищо, за да предотвратя плачевните резултати, които ще дойдат
съвсем неусетно и още по-съвсем наскоро - само след няколко кратки годинки и
вече ще се берат плодовете на сегашното нехание и безделничество; да, ще бъде
жалко...
13.04.2000 - По всяка вероятност в петък вече ще изпратя колета, което е утре. Има
много снимки за надписване, та не зная кога ще сколасам да свърша и тази
работа. Довечера пък ще сглобяваме на Ванеса леглото, което купихме от
разходката ни до Бризбън миналата седмица – изобщо, много задачи имам и
всичките са все с висок приоритет. Тук до нас има една фирма, която отдава
видеокамери под наем – за събота и неделя таксата е $60. Това по принцип е
доста много като парични единици, но пък в същото време си заслужава и да се
отделят тези средства, за да заснемем малката и да ви я изпратим на филм. Аз не
знам кога точно ще стане това и дали въобще ще се осъществи, но за сега идеята
се е набила в главата ми и само чакам подходящ финансов момент, за да й дам
зелената светлина. Ние рано или късно ще си купим камера, но и този процес
отлагаме постоянно поради редица съображения - главно от хроничен безпаричен
характер.
Вчера
нарочно не се обадих на Нени, за да го видя дали сам ще се сети за баща си –
няма такъв филм, бако! Той ме търси само когато нещо трябва да му направя, да
му купя и т.н. А това положение на мен изключително много ми тежи и ме
намъчнява до сълзи...
14.04.2000 - Снощи говорихме с Неничко. Каза, че онази вечер се е опитвал да ми се
обади много пъти, но не е успял да се свърже. Дано да е така, защото аз не знам
защо, но нещо напоследък не му се връзвам на приказките. Много му харесват
тонколоните, които купихме онзи ден. Майка му искала да ми ги плати - щяла да
прати парите по него, но аз ще й ги върна. Няма да обеднеем със $70. Само че
той първо трябва да си ги заслужи тези неща, а не да му идват така наготово,
без нищо. А за някакви “заслуги” не се говори нито от страна на майка му, нито
пък от негова. Всичко е само “ИСКАМ” и аз трябва да го набавям едва ли не на
мига, защото в противен случай автоматично се превръщам в лошият и свидлив
баща, комуто се свидят стотинките за сина си (нали това непрекъснато ми е
набивано в ушите…); а това за мен никак не е нормално, от където и да го
погледна. Но пък и да се противопоставя на желанията на Нени не смея, защото
майка му само това и чака - ще зине срещу ми пак, а тъкмо напоследък малко е
мирясала...
Довечера
сме канени на гости у мой колега. Жена му често навестява Даниела и бебето в
къщи. Утре ще сглобяваме леглото, явно че и снимките ще ги надписвам през
почивните дни, а в понеделник вече ще изпратя колета. Може да ви се обадим по
телефона в събота вечерта, но вие сигурно ще сте на лозето - нали там настана
пролетния сезон; пак започва оран, копан и сеитба! Само да сте живи и здрави и
да се пазите много!!! Ние сме добре - Ванеса расте, спи, яде и вече почва да се
смее и закача. Когато я взема вечер, тя заспива в мене (защото малко преди да
си легне вече става невъзможна и иска да я подържим на ръце). Много обича
къпането. Даниела вече я храни нощем само ако се събуди. Често пъти това става
чак призори. Аз не винаги се събуждам - те се хранят толкова тихо, че не ги
чувам изобщо (нали спят и двете, та процедурите им се извършват в просъница,
със затворените си очи).
Нени
пристига в четвъртък вечерта. Другата седмица е тукашния Великден и се почива в
петък и в понеделника на следващата седмица. Вторник също е национален празник
и не се работи, защото тогава пък е Денят на падналите във войните - нещо като
09 Май за руснаците. Така се събират много почивни дни на камара. През тази седмица
пък ние ще червим яйцата, защото след няколко дни е нашият Великден. Абе,
празници – с една дума! Ще падне пак едно ядене и пиене, не ти е работа – ей за
това не мога да отслабна, а не че поначало съм си толкова дебел; всичката беда
идва от преяждането, но нямам нужните сили и воля да се преборя с този мой
недъг и ще си го мъкна на гърба до гроб...
17.04.2000 - Това вече съвсем наистина са последните ми редове от тази серия. След
работа отивам да ви изпратя колета. Няма да си ходя на обяд, за да остана тук и
да довърша писмото. Сега набързо ще ви опиша изминалите почивни дни, а после с
няколко думи ще се спра върху съдържанието на пратката. В петък вечерта ходихме
на гости у моя колега и си прекарахме много приятно в приказки и раздумки.
Ванеса се държа сравнително прилично – малко поспа, побуйства също за да си
покаже истинските маймунджилъци (че къде другаде, ако не пред чуждите
хора?...), но общо взето беше добре. Гощаваха ни с едни агнешки пържоли, което
е задължителен деликатес в менюто на новозеландците (а и как няма да е така? –
та те са едва 3 милиона население, а пък имат над 50 милиона глави добитък; в
задачата се питаше обаче: нямаха ли и малко прасета сред тез стада бре джанъм?,
но аз геройски се справих и с агнешкото, макар че си дояждах със салам, когато
се прибрахме по нощите в нас)…
На
другият ден аз се запътих към градската библиотека, за да използвам
обществените компютри там и уж да си направя резюмето. Всъщност само имах
такива намерения, но изглежда отидох много късно, защото те затвориха портите
си току под носа ми и аз не успях да си свърша работата. Така сега утре пак ще
ходя до моя колега, който има един малък компютър в къщи, та да си довърша
започнатото (баси, не съм вярвал, че шибаните компютри ще навлязат така нахално
и в бита ни – мислех си, че са само за служебно ползване, а те станаха
необходимост почти за всеки дом; както пералнята например или хладилника).
Следобеда ходихме с малката на разходка из града, по пазар и т.н. Вечерта си
правихме печиво на скарата. След като посръбнах обилно и ми дойде “телефонно”
сърце, рекох да позвъня тук-там по света и у нас. “У нас” нямаше никой, сигурно
сте били на лозето (събота по обяд); търсих и Бакала, но телефонът им все
даваше “заето”. Свързах се и с Денчо на Снежа - тя още работи в Либия, а той с
малката е в Малта. В момента действат за Снежа да почне лекарската си практика
в Малта, защото с идването им в Австралия нищо не става. Другата им алтернатива
е да заминат за Канада – дано Бог бъде милостив към тях и позволи
осъществяването на мечтите им...
Вчера
(неделя) пак излизахме на разходка. Сглобихме леглото на Ванеса и тя вече спи в
него. Чувства се добре на по-широкото, но все още се губи спрямо собствените си
размери, сравнени с тези на дюшека. Следобеда ходихме до един парк за да я
поразходим и тя пак спа през цялото време. Снощи надписвах снимките, че бяха
доста. Колета също стана добър, с най-различни дребни нещица за всеки наш
близък. Даниела пак е купила чорапогащници за майка, лак за нокти и червило; за
татко също има един чифт чорапи, а пък ръкавицата е специално за вадене на
горещи тави с гювеч и мусака от фурната - там са и чорапите на майка. Аз купих
и няколко батерии за дистанционното управление на телевизора, или за
светкавицата на фотоапарата, или за каквото приложение им намерите. Пращам и
един филм, за да се снимате постоянно – всички приятели, всички познати от
села, градове, колиби и паланки. В колета има и едно дребно тефтерче за
вписване на адреси, няколко химикалки и една празнична картичка по случай
Великден. В нея съм сложил две неподпечатани марки за многократна употреба.
Пращаме ви също и по една четка за зъби, които са последна мода тук при нас.
Съгласно рекламата, ако всички започнат да използват такива четки, зъболекарите
ще излязат на безработица, защото нямало да има повече работа за тях – няма
пломби, няма мостове, няма кариеси и ченета. Всичко е чисто ново, но с
премахнати опаковки за олекотяване на пратката. А пък вие да не си помислите,
че четките са “втора употреба” и някой друг си е търкал зъбите преди това с тях?!
Нищо подобно. Този път пращам само нова стока...
Ето
че стана и обед – аз тъкмо привърших със сандвичите, които Дани снощи ми направи
и се ориентирам към заветния край на писмото. Довечера сигурно пак ще се
опитаме да ви се обадим, дано този път да сте си в къщи. Използвам случая да ви
честитя и сватбения ден на 27 Април, макар и с известно предварение. Дано този
колет да пристигне около въпросната дата, която ще бъде свята за мен докато съм
жив. Бъдете щастливи заедно още много дълги години! Не се сещам какво друго има
в кутията, което да не съм го описал. Ама то може пък и да няма, аз нали
изброих по-важните неща. Кафе този път не сме пратили – шъ пийти соя и либлибийъ тугас, къту ни щети “НЕС”, чи дъ ви дой акълът
ф глъвътъ! Цял свят пий НЕС-къфе, саму вий - не. Щом къту е тъй, пийти на чичу
Бошку утварътъ, със сгурийътъ пу дънуту на чашътъ, шъ мъ прущавъш значи...
Пишете
ни от какво имате нужда, което можем с удоволствие да изпратим от тук. Това ще
достави и на нас голяма радост. Шоколадовите яйчица са само за адет – нали тук
за Великден се раздават такива артикули, както и шоколадови зайчета, само че
последните заемат много място и тежат, защото отвътре са кухи. Както казва
Даниела – по едно яйце от всеки у нас, включително и от бебето има. Аз веднага
на друг лист ще започна новото си писмо, което ще описва Великденските ни
почивни дни с Нени. Той си тръгва на 26 Април, а веднага след това пък при нас
пристига приятелката ни от Gold Coast, която ще остане за няколко дена в къщи
за нашенския Великден.
Това
е програмата ни в най-общи линии, а пък какво точно ще излезе на края ще се
разбере едва от следващото ми задгранично комюнике. За сега приемете нашите
най-сърдечни поздрави, заедно с тези на Даниела и Ванеса. Другия път, когато
Неничко дойде при нас ще го накарам пак да ви се обади, за да го чувате
по-често. Това ще бъде в началото на Май сигурно, но нека сме живи и здрави
първо...
Целуваме
ви горещо: Даниела, Ангел и малкото, сладко бебе Ванеса
П.
С. Мисля че някъде из горните си редове споменах за застрашителното изоставане
на Нени в училище - специално с математиката. Както много пъти съм споменавал,
къде по-явно, къде по-прикрито - това беше един неизбежен процес, който аз
независимо че го предричах с нескритата си болка и тревога, още тогава бях
обвинен в черногледство, заклеймен бях с недоверие в силите на собственото си
дете и все разни словосъчетания от този род и порядък, единствено целящи да
заблудят първо мен самият, за да престана да задавам неудобните си въпроси,
свързани с успеваемостта му в училище. Наред с това тези хули, отправени срещу
мен имаха за цел да се създаде и един измамен имидж за “доброто дете Нени”,
което видите ли, толкова много учи и си е повишило успехът в училище, а какво
повече искам аз от него, неблагодарният му баща. Интересно как обаче се
постигна този тъй грандиозен негов успех, за който аз така и не разбрах? -
вероятно като не посещава редовно занятията и постоянно бяга от часовете или
пък майка му дава съгласието си ден през ден да отсъства от училище и въобще да
не ходи; странно, тъжно и хич дори не ми е забавно, ако някой все още се
съмнява в това…
Не
обаче тези недобросъвестни хлапашки прояви са предмет на малкото ми отклонение
от основната тема. Оставайки напълно сам, Нени най-безпрепятствено и изключително
умело манипулираше майка си (на което самият аз с носталгия завиждах, защото по
мое време тези своеволия бяха не невъзможни, ами абсурдни да си ги помисля
даже); това което нито той, нито майка му успяха да разберат беше, че с
всичките си лъжи и увъртания те не можаха да заблудят единствено самият мен.
Докато в един прекрасен ден не лъсна и голата истина като тиган на месечина -
не знам само кой отново спечели от тези лъжи и заблуди, но във всички случаи
това не беше моят малък Неничко. Помощта, която те двамата с майка си най-после
потърсиха от мен беше несъмнено наложителна, но за жалост съвсем, ама съвсем
закъсняла след като дори и аз самият се убедих, какво огромно количество учебен
материал беше изпуснат, ненаучен и зарязан. Моите усилия бяха отчайващо
напразни, да не говорим пък и за нежеланието от страна на Нени за учене и
някакъв напредък. Той дори беше дълбоко убеден, че математиката въобще няма да
му бъде нужна в този живот и гледаше да избегне всяка една неприятна среща с нея.
Е, той надделя - вярно, но въпреки усилията му, не успя да ми докаже това,
което най-много му се искаше (аз постоянно говорех, че без математика животът
на един човек е буквално невъзможен и немислим, с които си твърдения продължавам
да смятам, че не бях много далеч от истината)... Писмените наставления и
пасквили на майка му бяха само едно жалко признание за безсилието й, което
отново беше дебело подплатено с порядъчна доза неприязън спрямо мен – но пък
какво от това...
Ангеле, можеш да му даваш задачи от страници 74 до 83 и
от 93, на която учителят иска упражнения 4, 5, 6 и 9.
Учителят в края на урока (който продължи 2 ½ часа) му
даде най-сложните примери от всеки урок, за да разбере какво е разбрал.
Мнението му е, че:
- Нени много бързо разбира;
- Трябва сега да затвърди наученото с примери;
- Изказа се много лошо за учителят му по математика в
училище. Има още 3 ученика от неговото училище, които ходят при него със същия
учител. Майките на 6 деца са решили да направят “дописка” до Директора за
неспособността на този учител;
- Има известна доза мързел, но смята, че Нени може бързо
да навакса. Следващият път (Нени ще има урок на 13 Май) ще му даде специална
тетрадка с инструкции и специални задачи за домашно. Сега той само искаше да се
ориентира къде са проблемите му и какво има да се наваксва. Както ти казах и по
телефона, Нени е по-сигурен сега. Методът на учителят е различен от това, което
ти и аз бихме му показали, за това го остави да решава задачите сам, проверявай
само крайните резултати. И още веднъж те моля да го насърчаваш повече. Той не е
като тебе, когото са потискали и натискали, за да се почувства виновен, да се
осъзнае и да вземе мерки. Това го прави още по-безсилен и без всякакво желание
да направи нещо, за да се поправи. Само го озлобява повече срещу нас. Изпращам
го с тетрадката, на която учителят е писал. Нени може да се ориентира. Ако
искаш прегледай първо какво и как той му е показал. Евгения
Е,
аз какво да кажа повече от това. От мен се очакваше да направя чудеса, да
вдигна къщата откъм комина, вместо да започна от основите. Да ама тях ги
нямаше, те просто липсваха... Разбира се не закъсняха и разни забележки по
повод дисциплината на Нени от най-общ характер, разстройване на работата в
клас, говорене в час и всичко онова, което от мен също се оплакваха учителите
на времето. Без да се оправдавам или пък да оневинявам самия “виновник” (в
случая Нени), аз предполагам че тези деяния идват с възрастта и си отиват с
нея. С тази разлика, че на мен имаше кой да ми свие перките още в зародиша на
“буйстването в училище” и от там насетне станах по-тих от водата и по-нисък от
тревата. А на нашият “овен” никой не може да му каже нищо и той съвсем
безнаказано си разиграва коня. По повод тревогата ми относно една подобна
забележка, получих отговор от майката на сина ми, който помествам по-долу без
съкращения. Забележките естествено зачестиха, но занапред вече не ставаха мое
достояние - те просто умишлено и най-старателно се прикриваха от мен, за да не
задавам неудобни въпроси и да не създавам излишни напрежения у подрастващият
тийнейджър. Колко благородно и поучително; Господи, колко възпитателно и
педагогично...
Ангеле, забележката, която Нени е получил е първата за
този срок. Говорих с него и от разговора разбрах, че е от учителя му по
математика. Получил я, защото е искал повече информация, когато е правил теста
си по математика. Изпращам я, защото мисля, че е важно да знаеш какво става със
сина ти. Искам да те помоля няколко неща:
Първо - аз знам, че той има проблеми с този предмет.
Можеш спокойно да кажеш, че е моя грешка и ако говориш с него, той ще ти каже,
че в началото на учебната година Нени ме помоли за помощ - аз отложих, уж все
за друг път, когато ще съм по-спокойна от други проблеми. Така че, аз съм
виновна основно. Както ти казах и по телефона, започнах да му давам задачи да
решава у дома. Той го прави и ще продължава да го прави, докато навакса
пропуснатото, а то не е малко.
Второ - решила съм другата седмица да се срещна с
учителят му по математика. Чух неговите (на Нени) доводи, а те са, че учителят
е от Азия и не говори добре английски и той (а и много други деца в класа) не
разбират какво говори. Получил е забележката, когато се е опитвал да го попита
за повече информация или когато го е помолил да повтори казаното. Нени казва:
“Мамо, той нищо не обяснява в момента, а само казва: Изчакай докато свърша!”
Казва също, че учителят въобще не проверява домашните им и той е спрял да пише
домашно. Какъв е смисълът, ако той въобще не ги проверява?
Значи, аз ще се срещна с този учител другата седмица и ще
му кажа, че Нени трябва да навакса пропуснатото с моя и негова помощ. Дори си
мислех да наема учител по математика, защото имам проблеми с разликата в езика.
Много неща Нени не разбира, заради английския. Знам, че може да си помислиш, че
е извинение от негова страна, но постави се на негово място и се опитай да
разбереш. Аз мога да му помогна, но когато обяснявам той ме пита какво означава
на английски и аз имам трудности. А пък и математиката е една и съща, спор
няма, но начина на обяснение може да бъде различен и да го обърква.
Пиша ти всичко това с една единствена молба. Моля те да
говориш с него и да му обясниш (от името на по-силния и по-авторитетния – Кой? Аз ли ма? - ха-ха-ха!; какво закъсняло признание, а пък аз, глупака,
не знаех за тези си “качества” - б.а.),
че трябва да ме слуша и да прави каквото искам от него. Задачите, решени у
дома, ако има проблеми - да пита. Моля те, не от позицията на силният. Той
разбира колко е важно всичко това, нуждае се от малко повече контрол и аз
мисля, че най-точно неговият баща (Моля? Аз – че от кога стана така? б.а.) може да му го даде. Надявам се, че разбираш
притесненията ми.
Още нещо. Нени е в трудна възраст, моля те да бъдеш
внимателен. Той не знае, че съм ти писала. Бащинското чувство ще ти каже какво
да направиш и се надявам да е най-доброто за Нени. Съжалявам, че те безпокоя,
но има неща, които не мога сама, а то е най-вече той да знае и да разбере (по
подходящ начин), че математиката е важна. Той дори се опитва да махне този
предмет за следващата година. Това е невъзможно и ще го учи докато завърши.
Опитай се да разбереш и него. Минали сме през това време - и двамата знаем,
колко много учителят допринася за важността на предмета. Аз от тук ще правя
каквото мога. Ще се срещна с този азиатец и ще чуя той какво ще каже. Ще
продължавам да давам задачи на Нени (разбрали сме се, той няма проблем да учи и
наистина иска да напредне с математиката, но явно проблемът му е училището,
значи трябва ние нещо да направим). Нени няма други проблеми, върви му и то
много добре “Основни Принципи в Бизнеса” и “Компютрите”, но му трябва и
математиката. Този учител му преподава “Физика”, който е много важен предмет.
Моля те, не прави голяма драма от забележката - тя е първата и както Нени
казва, най-безобидната. Аз като се срещна с учителя ще говоря за нея и ще
разбера повече подробности. Пак казвам: можеш мене да обвиниш за всичко. Но
никога не е късно да поправим стореното. Спокойно можеш да кажеш: “Твой
проблем. Оправяй се”…
Както решиш. Нени не знае за това писмо. Аз заради него и
само заради него съм задължена да ти пиша. Моля те, бъди внимателен с него. Не
е сериозно сега, но ако го оставим както е - може да стане. Надявам се, че
разбираш. Евгения
Така
си е, спор няма – нашият малък Неничко никога не е виновен за нищо, все другите
му са криви и все те му пречат. Търсим вината не там, където трябва, ама
нейсе...
