Писмо No 09 (V-VI.2005)

Скъпи наши родители; приятели, близки и роднини!

Днес полетя още едно писмо към вас, заедно с частите на татко (след като в последните десетина години ви изпратих толкова много хартиени “отпадъци”, смятам че ще имате достатъчно за разпалване на печките зимъс; писанията ми едва ли някога ще видят белия свят, но пък виж: за подпалки в камината иначе са прекрасни). Всъщност, поредното ми послание ще тръгне на път чак утре, но след като веднъж пликът е запечатан вече, за мен следствието по изпращането му е приключено. Остава само Даниела да го занесе до пощата. Това мероприятие беше планирано да се случи днес, само че други, по-важни обстоятелства са осуетили добрите й намерения. Но пък дали днес или утре, за всички вас не ще да е от чувствително значение, защото то и без друго има да пътува цели две седмици, че да не е и повече. Така че с ден-два нищо няма да се сбърка толкова много за навременното получаване на хроникалните ми записки.

Снощи повиках съседа, за да вземем последното си съдбоносно решение по въпроса за довършителните операции, които има да се извършат по тавана, че тази събота с Божията воля белким приключа и с това голямо дело, което вече самият аз забравих преди колко време започнах, а още не е напълно готово за експлоатация. Остана да се покрие отдолу едно малко парче, което е точно под навеса пред входа. Там някога ще има и врата, но за сега стратегически изчаквам да видя дали няма да дойде някой синекурец от Съвета, който да поиска събарянето на постройката (защото както може да се предположи, последната не е съвсем законна…), или пък само с една глоба ще се разминем. Ако това помещение се затвори с тежка и солидна входна врата, последното ще стане много явно, че представлява едва ли не допълнителна стая. А пък тъй както в момента зее отворено, уж е по-безобидно някак си – без порта то мяза повечето на навес пред входа на къщата, но всъщност си е чисто антре. Дано само с мен не се заяде някой облечен в местна власт полуидиот, че хич не ми се ще да го лежа из затворите заради предумишленото му убийство.

Довечера ще се обзаведа и с една машинка за шкурене на дъски. Оная дето я купих, докато бяхме заедно с вас се повреди и я изхвърлих на боклука. Изглежда миналия ден съм се поувлякъл малко с купуването на шпаклите. Тогава взех от всеки модел по една, защото все още не знаех коя точно ще ми трябва. Добре ама аз използвах само двата им размера – 100 мм и 200 мм широки. А в наличност имам 38 мм, 150 мм и 250 мм. Тях обаче ще ги върна в магазина и ще им кажа, че не съм щастлив с размерите им, а пък с паричките ще си купя машинката – даже и да понадя някой грош от джоб, поне няма да е много. Онзи варел с консервиращото масло, което купих неотдавна само за $20, всъщност на редовната си цена е струвал $401! Аз чак напред се загледах в касовата бележка, където ясно пише кое за колко пари съм купил. А това вече го прави още по-ценен за мен, след като го взех толкова евтино. На всичкото отгоре съдържанието вътре е американски продукт (Made in USA) – по тази логика значи, че трябва да е нещо вечно!...

Синоптиците пак предвиждат, че ще вали тези дни. Но аз така или иначе ще се концентрирам на строежа в коридора, че там е сухо – покривът му все още не е протекъл. А пък стъпалата ще ги довършвам едва когато се стабилизира времето – сами разбирате, че в калта не може да се работи много успешно. То ако беше лесно, водните биволи и хипопотамите щяха да са сред най-прочутите строители на нашето съвремие.

11.05.2005 – Ей, как само се зарадвах снощи на съобщението ви, че мизерната ми пратчица най-после е стигнала до пределите на кварталния пощенски клон – напълно читава и невредима в общ план! Изглежда, че то е дошло още по път, докато съм се прибирал към къщи и телефонът ми е бил в куфарчето – изобщо не съм го чул, когато е изцвърчал, защото гърнето на ауспуха ми е от състезателен автомобил и вътре в купето се чувствам като на високопланинско рали; независимо, че действителното усещане е малко измамно - имаме в наличност много шум, но пък не регистрираме бързина и скорост.

Обикновено във вторничните дни аз прибирам Ванеса от градина, та снощи първо отидох там. Предварително бях взел от вкъщи шпаклите, които щях да връщам в магазина. След като взех Неси, отидохме в железарията, за да свършим и тази работа. Тя, миличката много обича да ходи в тоя огромен дюкян, защото пипа и бута на воля всяко едно възможно нещо, до което може да достигне без да се катери по рафтовете; докато аз се занимавам по високото, тя действа и се въргаля в низините. Понякога, главно в събота или неделя, откача и по едно карначе между две филийки хляб – различни организации ги пекат на място с благотворителна цел: училища, спортни клубове и т.н. По този начин си докарват по някой и друг долар, като приходите от продажбата за деня отиват за поддръжка и провеждане на техните мероприятия. След като се въртяхме повече от половин час пред етажерките с дъските и дървения материал, най-после купих едно парче, което ми трябваше за постройката. От там отидохме при машинките за шлайфане. Харесах една за $20 и я взехме. Е, тя пак е някакъв китайски боклук, но поне има 3-годишна гаранция – ако нещо й стане през този период, пазарлъка е да ми я подменят с нова. Най-накрая платихме масрафа и си тръгнахме доволни. До това време тъкмо и Даниела се прибра от работа, та седнахме първо да вечеряме. Точно тогава видях съобщението, когато си извадих телефона от чантата. Веднага ви писах обратно за потвърждение на информацията, а пък тези дни ще се обадя и по истинския телефон, че да видя какво правите и как се справяте със социалните и политически неволи в глобален мащаб и личен план.

Какво пък се одъжди това време напоследък – от друга страна когато вали е много хубаво за всички нас, защото експертите казват, че в язовира имало вода едва само за още две години, изчислено съгласно сегашната активна консумация и масово потребление на скъпоценната течност; че и при тая шибана суша в същото време. След това живота просто трябва да спре или да ни карат вода с водоноски и цистерни. По този начин пък, дъждовното време ще се яви като мощен тласък и значителен подем в довършителните дейности около строежа. Довечера започвам да шкуря тавана и ако все още има разни вдлъбнатини и деруги, на нова сметка ще ги попълвам с гипс, след което пак следва яко шкурене до получаване на идеално гладка повърхност. Подобна противна операция трябва да се извърши и по тавана в механата, но там положението не е чак толкова зле, защото поначало има само няколко дупчици и драскотини, които се ремонтират значително по-лесно. Докато както този таван е нов, първо се попълват фугите между отделните листове и чак след това следва окончателното финосване на плоскостта. А пък какъв пепелак се вдига – в коридора настъпва един малък апокалипсис. Но след като веднъж съм го започнал, ще го изкарам до края без да викам майстори.

Довечера ще коригираме остатъците от боба с малко кисело зеле. Даниела беше купила едни листа в буркан за сарми – бяха й останали няколко, та вместо да ги изхвърля ще ги накълца в боба. Така хем манджата ни ще стане повече, хем да имаме и малко по-разнообразна храна на масата. То, все прост боб, боб – стига толкоз; хайде сега пък малко и със зеле нека да е. Аз по-рано хич биля не обичах такова гробищарско ястие – нали то се сервираше традиционно по разните помени и погребения, та от там асоциациите ми не са особено приятни. Обаче сега пък ми липсва този типичен български селски вкус. Че като си извадя и една шепа люти чушки - ела да видиш бако, какъв пламенен огън става! А пък колко качествено и звучно пърдя, след като се нагрухам с няколко паници от въпросното блюдо – от огнените залпове конците на гащите ми вече са прогорели отзад на гъза! Наред с всичко се гласим вече и за пътуването ни до Аделаида - има още три седмици до тогава и потегляме. Ще се видим с баба Донка и Жоро, както и с повечето тамошни приятели. Предчувствам, че тази наша екскурзия ще бъде много приятна.

Ох, ами сега от къде да започвам, миличките ми? Хайде, от датата ще е първо, защото това е най-лесно – 16.05.2005. От няколко дни не съм отразявал събитията в дневника и се събра толкова много материал за описване, че аз трябва да си взема свободен ден, за да ви разкажа всичко, което се случи с нас.

Миналата седмица се разбрахме с Нени да отида в петък след работа до Бризбън и да го взема вечерта, че да ни гостува малко. Но за това ще стане на дума по-после. Първо в четвъртък на обяд ходих до един руски магазин за колбаси, наденици и т.н. Бяхме заедно с един мой колега от отдела. Поразговорихме се с рускинчетата зад щанда, поразлаях ги малко на разваления си англо-руский язык, разкудкудяках ги на тема секс, любов и още нещо, с което незабавно влязох в списъците на редовната им клиентела. В тяхната бакалница открих и доста български стоки – лютеници, буркани с чушки и други подобни артикули. Довечера непременно ще купя нещо от тези сладуранки и малки колхознички. Понеже саламите им са общо взето скъпички, харчат ги по $18-$19 килото, за себе си реших да купувам само изрезки и останки от големите парчета. Тях специално ги продават само по $4 за цяло кило, като по този начин се вземат асортименти от всички техни произведения. Така излиза хем по-евтино, хем пък ще опитаме от целият им деликатесен списък. В този магазин продават и едни чудни пушени кокали – ще взема малко, че да ги пусна да уврат в боба. Поради тази причина обедната ми почивка него ден беше плътно заета с търговия, заради което не можах да пиша.

На следващия ден (вече петък), с друг един колега и пак през обедната си почивка ходихме до моя любим търг. Там видях една страхотна маса със съответните столове – много подходяща за механата (при което да изкараме пейките отвън на плочника); или можем да я сложим точно до скарата, а пък да изхвърлим пластмасовите боклуци, които ползваме там за сега. Даниела вчера също ходи да я види и след като я харесала, заложила малко пари на този комплект. За сега ние стоим най-високо в цената – да видим дали ще ни я дадат, след като първо преговарят със собственика. Така утрепахме и тази обедна почивка и аз пак не писах. Вечерта тръгнах директно за Бризбън да докарам Нени у нас – вечеряхме заедно, поприказвахме си и на края легнахме. Много се радвам, че успяхте да го чуете по телефона, макар и за твърде кратко време. Даниела беше опекла една голяма тава картофи с наденици, та вечерта имахме богата и питателна гощавка.

В събота сутринта тръгнахме двамата с Нени да водим Неси на урока й по музика, а Даниела от своя страна хукна да гони други нейни задачи. Бях чул, че в един магазин за лампи правят голямо намаление на осветителни тела. Така след музикалните занимания в школата, ние запрашихме нататък. Нищо че магазина беше почти на 60-70 км от нас - хем една екскурзия да си направим, хем пък и малко пазар покрай останалите удоволствия и развлечения. Трябваха ми две лампи (аплици), които да монтирам в новия коридор. И наистина, намерихме всичко буквално в последната минута - докато открием магазина им се пообъркахме малко в пътищата, а пък хората затваряха в 11:00. Купих две лампи намалени от $40 на $12 - общо за $24 вместо за $80. В непосредствена близост имаше същия търг, на който аз вече ходя най-редовно, та се отбихме да разгледаме каква е ситуацията с тамошните стоки. Разбира се и този път не се размина без съответното наддаване. Там играх за един дървен бар за механата, който пък днес се оказа, че съм спечелил и в събота сутринта заминавам с ремаркето да си го прибирам. Това е разкошна изработка, от специални горени чамови дъски, с няколко рафта отвътре, полички, тезгях и т.н. Излезе ми $200 масраф, но аз във всички случаи щях да дам много повече пари за материали - че да си го правя и сам на всичкото отгоре; башка времето, което щях да загубя и неопитността ми в дърводелството. В комплект към бара има и три високи стола, изработени в същия стил и тонове. Направо ще се побъркам от радост! Е, столовете са малко изпочупени, но аз ще си ги ремонтирам, ако искам. Те не ми трябват особено, та може и да ги изхвърля на края – като ги докарам у нас, тогава ще решавам окончателната им съдба.

От там се прибрахме в къщи и сложих на дечурлигата да ядат. На път минахме през един друг магазин, та купих на голямото две дрешки да се докарва с тях пред бамбините. Зер, нали сега трябва да търсим заместничка на Джесика, защото този път Неничко се е разделил окончателно с нея. След обяда Неси седна на пианото да посвири и да покаже на батко си какво може. После пък баткото седна да си припомня разни стари парчета от школите, които аз най-старателно и читаво съм му запазил, та сега Ванеса учи от тях. Така мина следобеда - надвечер аз закарах Нени обратно у тях и се прибрах. Преди това обаче, той сам изяви желание да отиде на църква и да запали някоя свещ за сполука и опрощение, защото напоследък са го налегнали големи проблеми: няма къде да живее, пари няма, дългове има и т.н. Добре ама той нали си е и малко кривичък (да ми е жив и здрав…), та за зла врага сутринта гръцката черква беше затворена - хайде викам, ще помолим нашия поп да отвори сръбската. По това време обаче и него го нямаше, така че за всеобщ лош късмет намерението му се осуети. Тогава му дадох една шепа стотинки, та го накарах да ги пусне под вратата на църквата - белким Бог и Великите сили му помогнат с нещо. Иначе вечерта ни мина вяло и скучно, блуждаейки пред телевизора като недоклатени от селския бик крави.

На другия ден (неделя) се хванах с довършителните работи по тавана в новото помещение. Съседа трябваше да ми помогне с нещо и той, както винаги тутакси се отзова на настоятелната ми покана. След като свършихме двамата с него каквото трябваше и той ми показа някои тънкости в занаята, от тук нататък аз вече и сам мога да продължавам дейността до пълното й приключване. Така мина и неделния ден – в малко работа и повече суетня. Вечерта поканихме съседите да ни дойдат на гости, че да изядем заедно с тях едни кюфтета, които Даниела беше приготвила уж за предната вечер, но до които ние така и не стигнахме. Почерпихме се умерено, повеселихме се отвън на огъня и по някое време се разотидохме.

Вчера не се случвало нищо особено, а днес вече е сряда - 18.05.2005. Аз не успях да пиша по време на вчерашната си обедна почивка, защото тогава прескочих до търга, за да проверя какво става с нашите стоки. В неделята Даниела беше ходила до там и заложила малко парички на един комплект маса и столове, но този път май няма да ги вземем точно ние, защото собственикът им искал $1000 за тях! Ай сиктир, ве - че аз за толкоз пари таман 2 маси барабар с 12-те стола ще купя; ебах го у кожодера австралийски (а той може и да е англичанин всъщност, което изобщо не го прави по-добър – нали са от едно котило)! Днес пък ходих до една фабрика, където човека изработва изделията си по поръчка на клиента - чудни маси и пейки прави, на съвсем разумни цени. Идеята ни е за механата да сглобим една нова маса с пейки (но не толкова огромна и тежка, колкото сегашната), а онази която в момента е там и я събирахме парче по парче с татко, да я изнесем с един чадър отвън в долния двор – едва когато последният стане готов, разбира се. Е, поне такива са ни плановете за сега - да видим какво ще излезе от тях в действителност.

Аз снощи пак се занимавах с тавана – слагам вече корнизите по ъглите със стените, после ги шпакловам и т.н. Добре ама свърших материалите на края и рекох да скокна до магазина, за да си купя допълнителни количества преди да са го затворили в 21:00. Таман излязох през портата и чух съобщението, което пристигна по телефона. Обаче дорде се върна, Даниелчето вече беше говорила с вас и ми разказа най-подробно кое как е. После пък от своя страна аз изпратих едно съобщение, вечеряхме набързо и легнахме. Довечера най-упорито продължавам с репетициите на Ванеса по музика и със строежа. Умиране има – отказване няма!...

19.05.2005 – Снощи, след прибирането ми от работа първо свирихме с Ванеса, че чак тогава излязох да работя в коридора. Трябва да й стоя на главата и постоянно да я контролирам или подканям; или пък да я поощрявам за това колко хубаво е изсвирила дадено упражнение. Не е дорасла все още за оставянето й сама да си репетира песните. Бърка тук-там нотите, тези места ги подминава естествено; тактовете омотава малко, ама напоследък свирим със съпровода на барабаните, та те поне поддържат темпото и тя успешно го следва. Понякога й е трудно, но пък бързо свиква, старае се и общо взето много съм доволен от усърдието й. Надявам се тя поне да свири един ден професионално, защото батко й Нени заряза музиката веднага, след като ме изгониха от къщи с майка си. Учителката също е доволна от нея и я хвали постоянно. Тя ни даде една допълнителна школа с други песни, които да учим отделно от задължителния материал, с цел повече и по-сложни упражнения.

После лепих шибаните корнизи по тавана – ама и това е една пипкава работа, заеби; режи го на точната дължина, че скроявай го пък подир в ъглите на 45°, за да се наеши със съседния ръб. Самите те представляват едни долнопробни гипсови боклуци, дето едвам се държат и се трошат много лесно. Но един път като се залепят, поне остават там завинаги. До сега съм налепил 12-13 м от общото количество. Онази вечер купих още две парчета по 3 м – трябва да ми стигнат вече. Довечера имам да залепя още три корниза, да им запълня дупките в мястото на снаждането - после ще ги обработвам с шкурката. Най-накрая като за десерт трябва да скроя още една дъска и да монтирам последните два корниза. Но това вече ще бъде чак в събота, защото в тази дъска първо трябва да се издълбае жлеб с циркуляра и чак тогава да се затегне с винтове към тавана. Сутринта ще ходим на урок по музика и от там отиваме при дърводелеца. Искам да заведа Даниела до цеха и сама да види изработката на тези маси, а от там пък ще вървим да си приберем бара от търга. Тя миличката, все още не знае какво съм спечелил; умишлено не й казвам от съображения за собствената ми сигурност – щом го види обаче и тутакси ще й причернее пред очите и ще почне да съска насреща ми! Само че аз като го подредя по моя си начин, да му лъсна дъските и едва когато го монтирам на мястото на пералнята и мивката, тя чак тогаз ще може да го оцени истински и да го приеме като шедьовър на дърводелското изкуство. Аз сега я водя подире си само за докер – да ми помогне да го натоварим на ремаркето и да го докараме безаварийно у нас. А пък там къде ще го държим, хептен не ми е ясно, защото по принцип нямаме много свободна площ за складова база на мебели – надявам се да измислим нещо разумно.

Нашия малък непослушко Нени вчера се обади да се похвали, че започвал някаква нова работа, на по-добро и престижно място и естествено за повече пари, което в неговия случай е жизнено важно; имало дори възможности да расте в професионално отношение и евентуално да учи нещо, за което все още няма ясната представа, но поне звучи добре, ако не нищо друго. Той напоследък взе много да си я харесва тази негова трудова дейност и сега не мисли за нищо друго.

Утре на обяд пък служебно ще ходим на ресторант – от работата ще ни водят на кьор-софра, за постигнати добри резултати в напредъка на проекта, специално благодарение на нашия авангарден и сплотен колектив и технически отдел (когато трябва да ядем и да пием на аванта, ставаме особено и подчертано повече “сплотени”). Така че писане в обедната почивка няма да има - остава пак на понеделника чак да се надявате, когато ще се е посъбрал и достатъчно материалец за описване от изтеклата събота и неделя. И то какво остана – още само две седмици и заминаваме за Аделаида. Ех, че живот ще падне и там…

В същия ден, в който вие сте били в София при дядо Митко и сте разговаряли по телефона с Даниела, точно тогава пък баба ти Донка е излитала за България. Тя ще остане там чак до Септември, така че ние няма да можем да се видим с нея, но пък вие ще имате възможността да се срещнете – било то в Търново или пък в Габрово. Отидете й на гости; после тя ще ви посети и така ще е – съдбата на всички емигрантски родители е една и съща. За кои по-весела, за кои по-тъжна – но общо взето усещанията за материализирана празнота си приличат най-вече по своята дълбока душевна мъка.

23.05.2005 – Както вече обещах, поднасям ви информацията за изминалите дни. В петък на обяд отидохме на кръчма, за да отпразнуваме големите успехи от социалистическото съревнование. Беше ми много студено, защото седяхме отвън, уж на чист въздух. Добре ама него ден духаше силен вятър и изстинах от течението. Не можах и да сръбна даже повечко, както ми прилича на първенец в тая област, защото бях с колата и не посмях да прескачам лимита на алкохолното опиянение – в днешно време този телесен лукс е абсурден вече! Че да се еба и аз в главата проста: на края от прекалено избиране на менюто, баш на мен се падна най-малкото храна. Гледах с горчивина чиниите на хората отстрани, дето бяха пълни с връх и естествено половината им манджа остана. А аз мойто си го ометох за един миг – зер, нали едвам беше покрило дъното на паницата. Отегчен от всичко това и трижди заклет, че от дома по-хубаво няма, тръгнах си преждевременно от иначе изискания съвместен “форум” с колегите. Аз бако, ако не е да ти се напукам като бъдне – да ти пикая и на кьор-софрата, и на двете капки вино, с които се лигавих два часа, докато сополите ми се стичаха от носа, капейки в полупразната вече чаша. За награда ни бяха освободили от работа за остатъка от следобеда, което пък за мен беше единствения светъл лъч на надежда и упование от този злощастен ден.

За мой голям късмет имаше още малко време преди да затворят магазините в 17:00, та на връщане към къщи се отбих в един такъв – специализиран за строителни материали и всякакви други вехтории от втора употреба. Съглеждам случайно в крайния ъгъл на прашните рафтове една страхотна корабна котва – моята най-съкровена и отдавнашна детска мечта да се сдобия с такова нещо! Вярно, че нито капитан на кораб, нито дори моряк не станах съгласно мераците ми от едно време, но пък поне една котвичка винаги съм искал да си имам. Веднъж в нашия магазин ми поискаха около $120-$150 за една такава котва и аз, отблъснат най-остро от нейната цена, тогава не я купих. А на тази тук й търсеха само $20! Тутакси започнаха мъчителните пазарлъци и уговорки с продавача, та на края с триста зора я купих само за $12! Оле-ле, че голяма радост падна – жълто имах по гащите чак! Тръгнах си много бързо от дюкяна, да не би да се разкандърдиса човека и да ме гони по пътя за още пари. Едвам я натиках в багажника - уведе ми колата, щеше да се издъни тенекията отдолу; толкова много беше тежка котвата. Ама нали пък големите кораби трябва да спира - прилича й значи, да е масивна! По път се отбих до моя човек с напитките и взех малко мастичка – за нас две боци и за съседите толкова; по равно, че да не се караме. После вече се прибрах окончателно. А в къщи, програмата ни я знаете – свирене с Ванеса, зяпане на тъпата телевизия, кратки вечери, малко общи приказки и т.н.

На другия ден (събота сутринта) станахме всички рано и излязохме. Първо заведохме Неси на урок и от там отидохме в цехчето на дърводелеца, за да му разгледаме масите. Него специално в момента го нямаше, но пък жена му ни показа моделите, по които работят. Харесахме изработката; сега остава да направя някакъв по-строг разчет на мястото в механата и да поръчам нещо съгласно нашите размери. След това отидохме да прибираме барът от онзи търг, където бяхме предишната седмица с Нени. Натоварихме го в ремаркето и много бавно (за да не го друсаме, че да го разпилеем по пътя…) се прибрахме у нас. Там вече съседа ми помогна да го свалим и да го вкараме в механата – за сега само временно, докато го сложим окончателно на мястото му. После аз се занимах с някои довършителни дейности по тавана, подготовка на други и т.н. Много скоро след това мръкна, запалихме камината и седнахме на топло край нея. Съседите също бяха наклали тяхното кюмбе отвън и си приказваха сладко-сладко. Пак изгорихме половин кубик дърва, ама поне разчистих всякакви клечки, клони и остатъци от камарата. От следващия път вече почваме да горим само хубава стока – от пъновете и то под строг контрол, защото свършим ли тях и ще трябва да ходим да събираме сухопаднала маса от горите наоколо. А пък това по принцип не е особено прието тук в тая държава...

24.05.2005 – Голям ден, велик празник български! Независимо, че специално ще разпратя съобщения (SMS) до всички наши приятели, искам чрез своите редове да предам настроението си, като пожелавам честит Св. Св. Кирил и Методий на целия български народ! Както и на юбилярите – отново честито! А пък на завършващите вече и неподозиращи нищо от онова, което ги очаква абитуриенти – силен попътен вятър в суровата морска стихия на живота! Докато в същото време аз продължавам описанията си, според това кое как се е случило. Вчера стигнахме значи до неделята.

Станах пак сравнително рано и почнах да се занимавам с тихи игри, т.е. дейности. Рекох най-после да закача тоя прословут надпис над вратата на гаража. Бях го увесил на един пирон в механата да съхне, след като го мазах с разните му там масла и медикаментозни мехлеми против гниене, разсъхване на дървото и други поражения на времето. Прихванах го и с два болта дълги по 6 инча през цялата стена, а отзад закрепих друга солидна дъска – няма мърдане и в най-големия ураган! Съседът наш, пак да ни е жив и здрав отново помогна на делото, защото някой трябваше да държи и натиска болтовете отвън, докато аз завивах гайките им отвътре, покатерен в таванското помещение над механата. Тая операция приключи успешно, полята отгоре и с по една бира. Поле те отидоха на закуска с жена си, а аз почнах да подготвям проводници, ключове, въженца и т.н. за инсталирането на специалните отоплителни лампи над душа в нашата баня. До сега там имаше само един прост вентилатор, който изсмуква влагата и парата, особено когато шурти горещата вода на поразия. Добре ама шибаното духало (в случая смукало…), изсмуквало на писинкото дори и мозъка от костите й, когато се къпе; а пък виж - и студено й било, наред с това! Така е, викам - човек като има прекалено и излишно много мозък. Но моите научни реплики по никакъв начин не предотвратиха инсталацията на “печката”. На мястото на старата духалка, там вече има едно ново тяло с вентилатор, допълнителна крушка 100 W за осветление + две други специални лампи по 275 W всяка, за лъчево и светлинно отопление (терапия, по-скоро). На такива мощни лампи отглеждат пилетата по инкубаторите, ама нейсе – барем сега е жега в банята. А пък вентилатора е толкова силен, че надига кърпата от главата ти; за шум да не говорим – като се включи, гá че съветски изтребител минава през покрива на къщурката ни! Но, да обобщим: искаше се печка - ето ти и печка, моля! Обаче монтажа й отне ужасно много време, пръхтене и потене горе на тавана, дорде опънем допълнителния кабел за отоплителните лампи. Тях ги оставих на отделен ключ, за да се палят само в случай на остра нужда - ако подът на банята е замръзнал например, та да затопи леда отгоре по плочките. Аз едната лампа тайничко ще я и поразвинтя малко, че да се блещи само едната и да не хабим тока на вятъра...

Та, значи - съседа стои отдолу и чака да му спусна кабела от тавана, през нишите в стената. Вързахме едно въженце за съществуващия кабел - аз го издърпах горе и към него завързах новия проводник. После съседа изтегли целия сноп надолу. Това всичкото изглежда много лесно когато се описва по спомени на очевидци, но в действителност отне сума време. След поредния успех пихме по още една бира с Рон. После аз навързах електрически всички проводници и лампите светнаха. Отметнах още една работа във въображаемия, несъществуващ и нескончаем списък с дейности! Следобеда си довърших корнизите по антрето отвън и с това приключих активната строителна дейност за деня. Е, понацепих някой и друг пън да има дърва за огрев; докато си почивах събрах малко боклук, листа, шума и това беше всичко. Окъпах се и отидох за хляб пък, че да го хвана намален преди да затворят гастронома. После – задължителното свирене с Ванеса, бърза вечеря, скучна телевизия и… по креватите.

Снощи продължих да стържа и да шкуря гипса по тавана. Той вече е готов за боядисване. Довечера приключвам с корнизите и кьошетата. Тази седмица, ако е рекъл Господ само, може да му ударя и боята, че най-после да мирясаме малко всички в къщи.

25.05.2005 – Написаното днес се очертава да бъде последното ми комюнике за седмицата. Ако утре имам някаква възможност, може пак да вмъкна няколко репортажни изречения, а в петък през обедната си почивка отивам на търг – нека пак да позяпам из боклуците, въпреки че съм си обещал този път да не купувам нищо (уж…). Е, аз ако видя някоя по-интересна забележителност, просто няма да има как да се удържа - вероятно ще заложа някой и друг нещастен долар, колкото да не съм капо.

Снощи нали беше голям български празник, та в негова чест не съм работил. Само си изсвирихме репертоара с Ванеса и седнахме да се почерпим накратко по случая. Довечера ще отида до Бризбън да дам на Неничко $1000, че му трябват за депозит – с няколко приятели ще наемат една къща и ще си делят масрафите. Аз бях обещал да му помогна за неговата прословута кола, която след една седмица ще излезе от сервиза готова най-после. Ремонта ще струва около $1500 – ще му го платя, какво да го правя. А пък майка му щяла да ми върне парите за депозита на квартирата – казала, че тя щяла да поеме този разход; нейна си работа. Заради това пътуване и довечера няма да работя, то се е видяло...

26.05.2005 – Е, намери се и днес малко временце, че да драсна някой и друг ред. То не че има кой знае какво да се описва, ами просто ей тъй – да се спази традицията. Утре, както вече знаете няма да водя дневника - с един колега ще ходим на търг.

Снощи за много кратко се видяхме с Нени, дадох му парите и той пак хукна да гони момите. Днес с неговите апапи трябва да си платят капарото (предплата) за квартирата, която ще наемат. В събота ще си местят багажериите, дано се оправят. Не са малки вече, 19-годишни момчетии са всичките – а каквото специално нашият е научил и запомнил от мен, това ще му остане за цял живот; колкото - толкова. От тук нататък само Господ може да ни го пази и контролира.

Ванеса е научила още няколко песнички и упражнения на органа. Трябва пак да я запиша с видеокамерата, че е време да изпращам вече този филм. Строежите ми пак замръзнаха временно, ама довечера ще гледам да посвърша нещо дребно. Сега остава само да се загладят всички дупки, които съм запълвал с гипс, да се шпаклова ако е нужно (а то сигурно ще се наложи…), та после пак ще падне шкурене, приглаждане и чак на края боята ще покрие всички неравности. Имам разни плочки, които съм влачил лани от Newcastle, та явно ще ги налепим около новата мивка и там, където ще бъде пералнята. Тях също мога да почвам от единия край, само че искам първо да завърша тавана с монтираните по него осветителни тела – в тъмното зор се работи само с опипване. Много са ми стихийни и безпланови дейностите – почна едно, друго оставя; като някой лунатик съм. Нямам нищо изкарано като хората, до самият си край. Причината е, че много се отегчавам от еднообразна работа, та за това сменям дейностите периодично - обикновено както ми дойде на ума.

Другата седмица, живот и здраве заминаваме за Аделаида. Ще водя редовната си кореспонденция само до сряда, защото в четвъртък след обяд потегляме. А пък там едва ли ще се разпиша на писма - ако не нищо друго, поне ще гледам да ви изпращам по някое съобщение от онази част на света, където преди близо 13 години беше моята първа среща с австралийската действителност. Най-вероятно ще оставя всичко за след като се върнем - таман ще опиша патилата си на местна почва, снимчица ще има пак някоя и друга; все ще запълня кутийката с нещо. Не знам още дали ще носим и камерата с нас – аз навремето съм изснимал всичко, докато живеехме там. Програмата ни ще бъде доста сгъстена и сбита – трябва да посетим множество хора и приятели, а рождените си дни ще празнуваме в някой от дните; най-вероятно в неделя. Баш тогава пък се пада и струването на една година от смъртта на баба Райна, та и на черква ще отидем; с нашия отец Тодор ще се видим задължително. Въобще, времето ни ще бъде прекалено натоварено.

Ще гледам довечера и утре до вечерта да изкарам тавана и да го подготвя за боядисването. Поне по този обект може да се работи и вечер след работа – два или три часа, все по нещо се отхвърля. Аз за това оставям специално тази дейност, с която да си попълвам вечерите, обаче с редовното свирене на Ванеса не винаги мога да изпълнявам поставените насрещни планове. Още е малка и неопитна – не мога да я оставям сама, а пък тя и без друго само чака да стана от стола и моментално приключва с репетициите си. Иначе докато й вися на главата, свири много добре и съвестно. Обаче бързо се разсейва – става, че пак сяда; по клозети се размотава, точно тогава или огладнява, или пък й се допива вода, но общо взето бележи голям напредък в музиката. И Неничко по едно време беше същия, но впоследствие реши, че не иска да се занимава с изкуство (защото му беше по-лесно да натиска стола пред телевизора и да виси по цели нощи на компютъра). Сега, след като съвсем нищо не стана от него на края, ако умееше можеше поне да свири в някой ресторант, а не да разнася пощата из канцелариите или да бута количките по супермаркетите. Затуй съм се зарекъл да натискам Ванеса докато мога, а пък после да става с нея каквото ще – безмилостен съм, непоколебим и непреклонен в настояването за нейния успех в живота; стига вече експерименти, видяхме им печалните резултати…

30.05.2005 – А ето и какво се случва малко по-нататък във времето и пространството – но, полека: интересното тепърва започва. В петък по обяд не издържах на клетвите си и заложих малко пари на едни боклуци и на два плажни чадъра. Впоследствие се оказа, че спечелихме само чадърите общо за $30! Тях пък ще ги слагам от двете страни на дългата дървена маса и двора ще прилича на павилион от веригата “Скара-Бира” в недалечното ни и незабравимо минало. Вечерта минах през моя човек да купя малко напитки - за нас и за съседите. После свирихме с Ванеса - тя легна, а аз излязох в коридора да си върша работата на спокойствие.

На другия ден – събота, първо заведох Неси на урок по музика. Учителката е много доволна от нея. Прибрахме се и аз веднага почнах заниманията си. На път за урока, понеже излязохме и малко по-раничко, отбих се и купих едни разклонителни кутии, които качих горе на тавана и направих всички електрически връзки в тях. Няма вече жици да се размотават на всички страни, всичко е подредено и затворено за по-голяма сигурност. После взех от съседа валяците и почнах да мажа тавана; след тях пък стените. Минах изцяло една ръка и докато измия посудата от боята, то се мръкна. Даниела трябваше да ходи на едно тържество от работата й. Аз също бях поканен, но нямаше кой да гледа малката и не отидох с нея. Уж в съседите ни беше надеждата, но те пък по същото време имаха гости и така се провали моабета – специално моето участие в него. Закарах значи Даниела на партито и се върнах в къщи. Сложих на Неси да яде, после свирихме с нея и хайде - изпратих я на бърза ръка към леглото. Аз седнах да си свърша работата на компютъра и таман вече се гласях да се местя с чашата отвън, че си бях наклал и огъня - Дани се обади да отивам вече и да я прибирам. Бях омесил каймица за кебапчета, малко наденица имахме – направихме картофено пюре и така скромно поминахме вечерта.

В неделя сутринта се хванах да боядисвам тавана – използвам една специална боя, която като се нанася с валячето, последната остава на едни грапави капчици – наподобяващо циментова мазилка и много ефектно. Боята ми идва максул - от нескончаемите залежи на дядо ти Джон от Нюкасъл. Нанася се със специално валяче от дунапрен. През това време Даниела започна да боядисва къщата с другия валяк. Първо трябва да й се удари една ръка как да е, само за основа - до вечерта я направи; всичките предни стени и тази на гаража. Тази част е достатъчна за първия етап – стига само това, което се вижда на влизане в двора. По-нататък ще се местим и отстрани. Аз после трябва да мина с четката тук и там, където валяка не е стигнал. До обяд приключих с тавана и веднага се залових с фаянсовите плочки - до вечерта и те бяха налепени. Останаха само 4 парчета, които трябва да пробивам много внимателно и със специален инструмент, за да изкарам крановете през тях. Много голям напредък в производството отбелязахме вчера. Довечера продължавам със същата устремност, таман съм набрал инерция вече. Трябва да се нанесе още една ръка на тавана, което отнема точно 3½ часа – последващото задължително измиване на четките идва башка и по никакъв начин не взема участие в калкулирането на “надницата” ми.

31.05.2005 – Продължаваме нататък – идемо даље, както казват братята сърби. Вчера е пристигнал колета с огромното писмо и всички други атрибути в него. Даниела го получила още сутринта преди да замине на работа. Тя снощи прочете писмото, но аз не можах, защото през това време боядисвах тавана. Този път не отне чак толкова работни часове, колкото бях предвидил във ведомостта. Втората ръка вече я нанесох много по-смело и за това процеса приключи сравнително бързо. Обаче пак, докато прибера едно-друго, да измия валячета, четки и то стана време за лягане. Вечерта Ванеса свири сама, но после я прегледах какво е научила, след като смих боята от себе си. Добре върви детето и много бързо възприема. За вечеря Даниела готви някаква манджа с картофи и месо; сръбнахме и по чашка за хубавия таван - да не ни падне връз главите. Довечера, пак с Божията помощ ще монтирам лампите и този етап е приключен завинаги. После ще боядисам стените и идва ред за нареждането на плочките по пода. След като и това стане реалност (а не само голи насрещни планове, мечти и предизборни обещания…), хладилникът вече може да се премести и да заеме новата си позиция в ъгъла. Пералнята обаче ще изчака още малко, защото търсим подходяща мивка. То не че няма, ама за една нова в магазина искат $300, но по обясними причини аз искам да купя някоя на старо и добре запазена. Е, ако видим зор ще вземем магазинската, то няма разминаване. Иначе коридора ще бъде боядисан в някакво светло синкаво сияние, което също не е измислено все още напълно. С много смели и решителни стъпки вече и този въпрос наближава да се изчерпи, защото обектът скоро трябва да се приключва, че да се местя в механата пък. Там също тавана и стените подлежат на изкърпване тук-там; има да се шпакловат, че да ги и боядисам на края. За разлика от всичко останало, те ще бъдат изцяло бели, защото и без друго обстановката вътре е доста мрачна. Надявам се, че по този начин ще изпъкнат другите по-впечатляващи орнаменти – греди, дървени полички, камъни и т.н. Много ще ми се иска утре да извъртя отворите за смесителната батерия в двете плочки, че да залепя и тях окончателно.

Ние в четвъртък тръгваме за Аделаида чак вечерта, с късния полет. Аз ще работя целия ден и докато се прибера, Даниела ще ме чака в къщи готова с багажа и детето. Отиваме първо да вземем Неничко от квартирата му, където те онзи ден са се нанесли с неговите разбойници - той ще ни закара и остави на летището, а после ще ни посрещне следващия понеделник. Ще му оставим колата - да я ползва по време на отсъствието ни. В същия ден, когато ще ни вземе от летището той започва новата си работа. Кацането ни също ще бъде късно вечерта и ще се е върнал до това време.

09.06.2005 – Брей-й, изтърколи се една цяла неделя, откакто за последно положих няколкото скучни реда в настоящия си писмен материал и изложих своите, известни вече на цял свят кухи и овчи мисли. Много вода и тиня изтекоха от тогава - много случки ни се случиха и още по-много пък, за добро или за зло въобще не се случиха. За да спазя обаче традицията и хронологията, запазвайки интереса и подхранвайки любопитството на четящата аудитория, сега ще започна разказа си малко по-издалечко - току от самото му начало. А пък това вече е точно, както се следва…

Първо се връщам на четвъртъка миналата седмица, когато имах неимоверно много работа в завода. Забелязал съм, че това се случва с всеки от нас простосмъртните и винаги преди отпуск, пред почивни дни, малко преди Коледа или Великден – особено пък ден преди заминаването на море. Зор, зор – като че ли всичко се струпва баш тогава и в отдела няма никой друг (шашкънин…), който да им свърши работата. Трябваше до края на деня да изкарам едни стоманени конструкции и да им предам чертежите – във всички случаи преди да хукна към Аделаида. Видяха ми се звезди посред бял ден, но въпреки пречките и обстоятелствата от обективен и субективен характер, със сетни сили успях да свърша всичко, което зависеше и се искаше от мен. В 16:30 официално си взех довиждане с колегите, а на излизане на всичките им теглих по една индивидуална пичка майна - барабар с шефа и Главния директор на Обединението, а клетвите ми стигнаха чак до Министъра на Минната индустрия и Енергетиката; хубавичко и хем с добро да ме запомнят, кога са ми измъчвали душата и са ме карали да им работя насила. Бях си взел вече два неплатени дни (петък и понеделник), специално за екскурзията. Буквално в последния възможен миг, преди витлата на аероплана да се завъртят, ние се добрахме до вратата и успяхме да се качим на борда. Секунди преди да излетим аз само сколасах да ви изпратя едно съобщение, седнал вече в седалката и прещипан плътно с коланите, като в някой секретен авиокосмически тренажор на СССР. Веднага след това трябваше да си изключа телефона, както е по правилата (без самият изобщо да знам защо, но предполагам, че всичко това се прави с единствена и нарочна тяхна цел - да ни въртят и усукват червата като нещастни пасажери, имайки неблагоразумието да пътуват с евтините билети на разни нискобюджетни самолетни компании; в първата и бизнес класа защо не си гасят телефоните, а?).

За закъснението ни причини имаше бол - бавихме се по пътя, докато отидем да вземем Неничко от тях, после пък обратно към летището също имахме непредвидени спирки. Абе то все си е време, при това точно в тази част на деня, когато пътищата са претоварени с прибиращи се от работа хора, с многобройни светофари по кръстовищата (естествено всички светещи червено, като по някакъв закон на Мърфи) и т.н. Както и да е - оставихме колата на Даниела при Нени. Той си замина, а ние се натоварихме в салона на самолета. След около 2½ часа кацнахме благополучно на летището в Аделаида. Там вече Сашко ни посрещна и ни пое с колата си.

Докато пътувахме към квартирата на Жоро, аз изпратих още две “напътствия” (съобщения). В самолета едвам имах времето и спокойствието най-после да си прочета дългото писмо от колета. Дани ми беше споменала за някои по-важни моменти от него, но аз умишлено я спирах от подробности, защото исках сам да стигна до тях, четейки пропитите ви с родителска обич и мъка редове. Тя много обича да издава тайните - все едно да четеш книга и някой да ти каже кой е убиеца на края! Или пък филм да гледаш и да ти кажат как ще свърши. За това аз исках сам да си прочета за всичко.

Много се зарадвах на идеята ви за дървеното хаванче за чесън, но междувременно, когато се одумахме за това пред Жоро и той великодушно ми подари неговото, което въобще не бил ползвал никога. Така се сдобих с още един чисто български ваданлък – хаванчето, чуканчето и една гаванка, като прибавка към комплекта - направо чудни; много им се зарадвах! Но простете – аз без да искам малко изпреварих събитията.

Та значи, пристигнахме ние у Жоро – първо сложихме Ванеса да спи, а ние седнахме на софрата, отрупана с пресни аделаидски домати и разни тъдявашни напитки. И като се подкарахме по този начин някъде към 19:30-20:00, та свирихме финала чак на другия ден по обяд. Вечерта свърши; и нощта мина – настана ранно утро, после цяла сутрин. На края стана и пладне – на нас приказките ни обаче нямаха край. Пийваме си от ракията, хапваме си от мезенцата – пълна идилия. По някое време заранта и вечеряхме даже – изобщо всичко беше точно, както съм си го представял и мечтал. Даниелчето ни изостави компанията и си легна рано – когато сиромашката стана от сън на сутринта, тя ни завари още насядали по абсолютно същите места, където ни беше зарязала вечерта. Стигнахме до едно такова алкохолно насищане, при което колкото и повече да помпи човек, той вече нищо не усеща поради вдървяване на вътрешностите му (демек карантията…) и най-вече на шибания черен дроб. Понеже пушихме и цигари като затворниците – една от друга, за да поддържаме огъня, та бяхме седнали отвън на терасата. Призори термометърът показваше няколко нищожни деления над нулата – не беше повече от 3°C-4°C, но както вече подчертах – добре подплатени вътрешно и доволно спиртосани, ние изобщо не усещахме полярния студ на зимата.

В ранния следобед Жоро легна да почива, а Сашко дойде да вземе майка си и да я разведе по разни места и къщи, които той строи. Аз пък запраших по морето, за да се разхождам и да дишам йодни пари, с надеждата да неутрализирам поне в малка степен надигащите се като вулканична магма от корема ми спиртни изригвания. Жоро живее много близо до плажа, а пък там имат една дълга дъсчена алея - аз тъпках по нея; час в едната посока, после друг час обратно. Прибрах се като пребито куче, сякаш току що съм слязъл от вр. Ботев. Окъпах се, защото целият бях пропит със сол и аромат на морски водорасли, премесен с дъх на лук от шопска салата и остра, почти задушлива воня на втасали джибри.

До вечерта се поосвестих малко, но за пиене вече хич не ми се и помисляше даже – с погнуса и вътрешен потрес си спомнях за всяка изпита глътка ракия предната вечер и се мразех до степен на ненавист. За сметка на това пък бях обезумял от глад. Същата вечер Сашко и Лиса ни водиха на ресторант, за да ни почерпят по случай нашите рождени дни. Вместо да купуват разни безсмислени подаръци, решили така да ни дарят. С тях ходихме в един крайморски яхт-клуб. Там ядох най-прекрасният шницел, който някога някъде можеше да съществува не само на планетата Земя, ами и на Марс дори! Огромен по размер, масивен и дебел, мазен и горещ, дошъл направо от тигана и поднесен с купчина разкошни пържени картофи – това ми дойде като нежен мехлем за моите нещастни и остъргани от алкохол стомашни стени. повече от добра Храната беше повече от добра – даже превъзходна. Единственият сравнително близък еталон, съгласно който бих я сравнил е по силата на детските ми спомени от ресторанта на с. Гергини, Габровско (естествено – они по шопско нéмат такваз ‘убавиня) – баш до езерото с водните лилии. Там пък как готвеха хората - тури му пепел! За сметка на манджата обаче и заради количествата, които поех представяйки се най-достойно пред персонала на заведението, аз успях да изпия само една халба бира и то с пресилване; за повече нямах нито физически сили, нито пък излишно място в тумбака си. Това беше в петък вечерта. След ресторанта се прибрахме в нашия временен конак и се отдадохме на заветна почивка и юнашки сън.

В събота през деня заедно с Жоро ходихме по магазините. Посетихме всеизвестният им гръцки магазин и си накупихме българско сиренце, кашкавалец и т.н. Всякакви балкански стоки има там и по принцип са значително по-евтини, отколкото при нас. В късния следобед на съботния ден бяхме канени на барбекю у родителите на Лиса, та Сашко пак дойде да ни вземе с колата и отидохме у тях за няколко часа. След като се бяхме доволно наяли и напили (на мен алкохолната ми погнуса трае едва 8 часа; миг по-късно отново ставам годен за подобни подвизи и изпълнения, така че не съм се излагал пред хората като някой невъзпитан въздържател), от там пък трябваше да ходим у други наши приятели – Мишо и Виолета. Те са идвали у нас преди време, а Даниела е колежка с нея по медицинските дела. Хайде, Сашко ни връща обратно у Жоро - от тях пък той ни поема и всички заедно отиваме у Мишови. Постояхме малко, хапнахме, сръбнахме и се прибрахме в квартирата. След обилния обяд при родителите на Лиса на нас не ни се поглеждаше вече маса, още повече пък храна и напитки. Е, уважихме хляба и седнахме на софрата, но не се представихме много блестящо и манджата така им остана по чиниите.

За неделния следобед беше насрочено празнуването специално на моя рожден ден – навръх денят 05 Юни, както е според всемирния календар и семейния ни обичай. Ние още от предния ден бяхме накупили разни свински вратове, кайми, мезета и т.н. Тържеството се състоя естествено у Жоро, но не можахме да се съберем много хора. Много рано сутринта двамата с него обиколихме и тамошните битаци, от където си дойдохме с много и ценна стока под формата на “подаръци”. Даниелчето подлудна не на шега, когато ме видя прибирайки се с пълните торби и ръце, ама понеже е (извънредно…) добра, та й мина бързо – само каза, че ако не ни качат на самолета заради моя свръх-багаж, направо си оставам в Аделаида, естествено при Жоро (защото мен друг едва ли ще ме подслони при себе си). Наред с всичките негови “подаръци”, ракии, сиренета и т.н., той пък ми подари и един ролков магнетофон – стар и изящен, в отличен вид и състояние. Може би да е на възраст от 35-40 години и горе-долу толкоз на тегло, ако не и горница. Откъсна ми ръката тоя стар пачник, че го бях обявил за ръчен багаж, барабар с 2 кила домати местно производство – разкошни, почти като българските. Башка другите джунджурии, дето ми висеха по врата, ама за щастие не сме имали никакви проблеми по летищата. По такъв начин пък, Даниелчето трябваше да си ме прибере обратно към Gold Coast, заедно със стоката ми и немá хич късмет горката, да остана завинаги в Аделаида при някой(я) друг(а). А пък и аз де, защото от сега нататък имам да лепя фаянсови плочки, но за това ще стане на дума малко по-надолу из текстовата част.

Неразделно свързана с въпросния магнетофон на Жоро, върви и една голяма ролка с лента – страхотни изпълнения на Владимир Висотски; наистина чудни - и като качество на записа, и като съдържание. Разбира се след всичко това, описано до тук нашата кратка екскурзия приключи успешно с окончателното ни прибиране под покрива на домашното огнище.

Така междувременно започна и новата работна седмица, чиито вечери аз посветих на всевъзможни довършителни работи по тавана, в свързване на електрическата инсталация и подготовка на следващия етап – а именно налепяне на плочките по стената около мивката и пералнята, както и другите по пода. Работата ми беше поспряла само за съвсем малко, защото трябваше да се пробият едни дупки в тях, през които да излязат крановете. Докато се обърнахме дните се изнизаха и пак дойде съботата. През седмицата купих и плочки за пода, че да са ми готови и под ръка по всяко време, когато реша да ги слагам. В петък дойдоха нашите добри съседи на неофициално гости по-случай рождените ни дни. Ние всъщност ги бяхме канили за събота, но те настояха да дойдат и в петък по спешност. А пък то защо бил тоз всичкият зор, моля ви се – защото съседът, наш любим и драг ми купил една специална машинка за рязане на плочки, с приспособление за изрязване и на дупки в тях. Бързал човекът, да ми поднесе подаръка, че да мога в събота да си свърша работата с нея. Даниела също получи много хубава стъклена ваза, с една свещ отвътре. Тогава се почерпихме само “на тънко”, с цел да си пазим силите за следващата вечер. А аз, тласнат вече от новата си техническа придобивка, реших веднага да я използвам.

В събота сутринта забърках боята за стените на коридора. Смесвах разни стари остатъци от кутиите, малко на око и в доста хаотично количество, при което се получи един уникален пастелен цвят – ни синьо, нито пък зелено; неповторим по тоновата си гама и за който липсва точно наименование в бояджийските каталози и справочници. После изрязах плочките, залепих ги и на края ги финосах с бял цимент. След обяда ударих първата ръка боя по стените, докато стана време за тържеството. Даниела готви гювечета, имаше и други блюда по масата, та добре похапнахме и сръбнахме (както винаги). Ние със съседите винаги си изкарваме много весело и приятно.

На другия ден (това е вече неделя) рано сутринта първо отидох на битака, за да си начеша крастата. И пак не се върнах с празни ръце. Купих си едни миниатюрни клещи – обикновени, секачки и дългоустници. Тези инструменти са подходящи за часовникарска, тънка и фина работа и е повече от сигурно, че те никога няма да ми потрябват в практиката. Но пък ги взех, понеже не можах да подмина цената им от $2 за целия комплект. После от друга сергия купих един много хубав старинен свещник за механата, изработен от горено дърво и ковано желязо. Даже вече го виждам и точно къде ще го закача. По-нататък пък гледам един делегат продава плетена дамаджана – ама досущ като онази, дето счупих когато бях малък и майка ме наби. Само че тая не съм я купил за вас, че да си ви я върна, ами е пак ваданлък за механата; нали вече един път ядох боя за оная, пито-платено! Тази дамаджанка иначе е предназначена за вино, но веднага намери място на един от пироните по гредите – нека да ми виси там, като декорация и паметник на етнографията. И тя излезе за $2 – само за свещника броих $8, но пък за тези пари не ме е яд изобщо, защото иначе е много интересен. От Аделаида пък, от тамошните биташки тържища си купих един широкоъгълен обектив с фокусно разстояние 28 мм за моя немски (пардон – източногермански…) фотоапарат “Практика” – нали ви казах, че го пускам обратно в действие; ебал съм ги онези електронни китайски боклуци, áко и да са автоматични. Пак там намерих и един много интересен метален обков за вратник на плевня. Къщата, от която го бяха свалили хората била с над 100-годишна история, а аз тези неща ги купих само за орнамент на механджийската ми порта. Абе, при мен всичко се прави в последни детайли на автентичността и древността! Та, като се налудувах на битака, минах през железарията да взема още нещо и се прибрах. Хайде, веднага нанесох втората, последна ръка боя на стените и веднага наченах плочките по пода. Направих едно малко петно около вратата, защото нямах лепило за повече, ама то и без друго мръкна, докато се занимавах с тези забавни дейности. През това време Даниела излезе на пазар, че ми донесе още 2 торби лепило по 20 кг за следващия ден.

А пък този следващ ден всъщност беше вчера (13 Юни), когато при нас се празнува рождения ден на Кралицата и повсеместно не се работи. Точно в този момент, като написах датата и се сетих за нещо, обаче изведнъж го забравих и го подминавам безапелационно. Та, като подлегнах аз сутринта плочиците и до вечерта ги бях направил. Те не бяха много да речеш (само някакви си 10 м²), но пък имаше да се режат множество малки парчета, което доста забавя и затруднява процеса. Останаха ми само 2-3 плочки, които тогава не успях да залепя, защото другите бяха мокри и не можех да стъпвам по тях със 100-те си кила жива тегловна маса.

15.06.2005 – Вчера дописах подробностите от случките, които се бяха залегнали и малко поизостанали. Сега вече всичко отиде по местата си, а аз продължавам с актуалните и най-пресни злободневки от последните часове на денонощието. Снощи прибрах Неси от училище и пак ходихме до железарския магазин. Трябваха ми някои, уж дребни нещица и аз отново оставих една едра надница на касата им. Над прозореца в коридора трябва да се сложи някакво ъглово профилче, за да прикрие връзката с тавана. Довечера ще го скроя и ще го прихвана с винтове. После ще го оплескам с малко боя и това ще му е краят. Иска ми се да дозалепя и плочките, че да изсъхнат до следващата вечер, когато ще попълня фугите на другите със специален бял цимент. Ще видим как ще се стекат нещата, защото много се бавим с това свирене - докато аз си дойда от работа, хá после Ванеса да вечеря, че чак тогаз да свирим; дорде втасаме и то става 19:30-20:00. За кога да почвам от там насетне, че да работя по нощите. Но пък иначе съм се хванал много активно с всичко и ще гледам да го свърша, колкото се може по-бързо. Веднъж да извадим мивката, пералнята и хладилника от механата и там вече ще се отвори много широко поле за действие. Масата с пейките, която сглобихме с татко ще я местим в долния двор с двата чадъра, които купих наскоро. На нейно място ще поръчам да изработят по мярка друга подобна – тя хем ще бъде по-хубава, хем пък няма да е толкова огромна и да заема много място. Но това ще стане най-накрая, чак когато изкърпя и боядисам тавана и стените, наредя плочките по пода и т.н. Голяма работа си отворих, но радостното поне е, че става хубаво и интересно – такава селска къща като нашата, сигурен съм че изобщо няма в това полукълбо на земната топка. Дворът за сега съм го зарязал – нека да изкарам по-напред вътрешностите, че тогава пак ще се местя на открито под слънцето.

В неделя ще водим Ванеса на концерт в Бризбън. Детски герои от приказките на Уолт Дисни ще играят на ледена площадка и ще се пързалят на зимни кънки в закрита зала – спектакълът се казва “Disney On Ice”. Мики Маус, Патока Доналд и още много други ще веселят деца и възрастни. Тя още не знае за това, защото го пазим в тайна и като награда - за доброто й и самоотвержено свирене, от което аз лично съм доста доволен.

Снощи се чухме по телефона за малко, но този път майка ми се стори нещо унила и разтревожена. То пък от какво ли и да не е, но все пак гледайте вие да сте живи и здрави преди всичко, без да се тревожете за нищо. Ние сме добре и се справяме отлично с всичко. За счупената чашка вече ви казах, но не съм споменал още за златния ми кръст – и той се счупи. Една нощ Даниела като ме запрегръщала с всичката си сила (нали все още ме обича толкоз много...), та ми закачи синджира някак си и му се счупи халката, на която висеше кръстчето. Верижката е здрава обаче. Та ще видя и него как да го изпращам за ремонт. Иначе всичко друго при нас е наред - няма място за никакви тревоги и излишни притеснения.

16.06.2005 – Днес пък е рождения ден на Н.В. Симеон ІІ и на моя скъп съученик и приятел Пейо (а в последствие се сетих, че на същата дата е родена и Венета от Фото-то...)! За това именно събитие си помислих онзи ден, когато написах датата “13-ти”, обаче после се сетих, че не е вярна. Гледам, че много лошо пиша напоследък – това е защото искам в мизерния половин час на обяд да изпиша колкото се може повече редове, та да ви зарадвам с обилна информация. От това се получава и разваления ми краснопис. А аз и поначало никога не съм писал красиво - дано можете да ми разчитате йероглифите.

Онзи ден получихме писмо от Българското дружество в Бризбън, с покана да гласуваме на предстоящите избори в Родината. Самият акт ще се извърши в дома на Желязко – момчето, което ни прави плочките в баните. Както разбрахме впоследствие обаче, основното изискване е да имаме валиден задграничен паспорт или ако е изтекъл, поне да сме в процес за издаване на нов. Така ние автоматично не покриваме суровите изисквания на ЦИК и няма да сме в състояние да упражним правата си на гласоподаване. Аз ще му се обадя допълнително, за да го питам дали не можем да гласуваме само с личните си карти, но съм сигурен, че така няма как да стане - щом като сме зад граница, значи трябва съответен задграничен паспорт. Според мен обаче, това също е някакъв мръсен комунистически подход – ще разрешим, видите ли, на всички българи по света да гласуват, само че срещу валиден паспорт – червен и задграничен. А те не си ли дават сметка, че всички такива като нас, които са навън или поне повечето от тях вече са придобили и чуждо гражданство? – било то американско, канадско, австралийско и т.н.; това жалко тескере, на което му викат “задграничен паспорт” не е нужно повече никому и не важи за абсолютно никъде. Именно поради тези причини никой от нас не ебава да си вади такъв документ, защото за нас той отдавна вече се е обезличил като официален. Ние обаче може да сме приели нечие чуждо поданство, но от нашето българско и родно никога не сме отстъпвали и един сантим назад - не сме го нито предали, нито пък поругали за нищо на света. Но понеже знаят, че огромното мнозинство от емигрантите определено ще застане против комунистите, за това са измислили и това непосилно условие, та те самите да си осигурят по-безпрепятствена победа. Дано греша в предположенията си, но май не съм много далеч от истината. Не знам какви са настроенията на Бризбънските българи и какви са им политическите убеждения напоследък, защото не поддържаме никакви връзки с никого. Сред нашите познати има и такива, които са червени, та и в червата си, горките. Те още страдат за Тодор Живковото време, как тогава нямало бедни, нямало безработица и всичко било евтино. В крайна сметка един много силен, царски глас в лицето на моя милост ще бъде отнесен в небитието, за жалост. Даниела поначало не е царска личност, но не поддържа и комунягите, това е повече от ясно – в противен случай нямаше да има място за нея под покрива на моя скромен дом. Както и да е – майната му, тя се свършила вече; политика и курва са все от женски род, съгласно граматиката, която съм изучавал аз в отделенията – без извинения този път...

Снощи, след свиренето с Ванеса и другите ритуали, излязох в коридора да си скроя две дъсчици, че да обкова прозорците откъм тавана. Бъзиках се с тях час и половина и на края станаха добре. После ще ги боядисам, когато пак нацапам четките за механата. Тя ще бъде изцяло бяла, както може би съм споменал вече множество пъти. Довечера ще залепя плочките, които ми останаха онзи ден. За тази събота и неделя може да планувам по-големи задачи. Търсим мивка - уж втора употреба, че никак не ми се дават $300 за нова. Но понеже липсата й ми задържа целия строителен обект, може би ще я купим макар и скъпа, за да можем със съседа да направим канала и връзката с тръбите - тогава вече да преместя и пералнята. Тази старата вероятно ще я продадем, а ще купуваме нова. Даниела е харесала едни, с предно прозорче – досущ като българските “Перла” 04 или 05; тукашните обаче имат и вградена сушилня. Те не са и толкова скъпи вече тези изделия, много им паднаха цените. А ако намерим и такава, дето пък сама ходи да простира и глади дрехите после, та ще си вземем две!

Друго не се сещам като че ли. Аз и утре ще попиша малко и после чак другата седмица ще се занимавам с литературно творчество. Даниела ще вземе снимките днес, а аз ще запиша Неси с камерата, докато свири. Тя има известен напредък, откакто я снимах предния път на ниво “Тръгнал Кос...” В събота сме на урок – ще видим какво е научила. Свири вече с двете си ръце едновременно, но различни ноти. Преди пак свиреше с двете, само че една и съща мелодия – каквото лявата ръка, това и дясната. Докато сега нотите за лявата са други, макар и много простички отначало, но нали пък така се почва – първо с лесното...

17.06.2005 – Е, за слава на Бога отикахме и тая седмица. Тя беше кратка - само 4 дена, щото нали понеделника го пролежахме. Аз само чакам почивните дни, за да се потопя в моя личен свят на най-различни строителни дейности. Снощи, след като задължително свирихме с Неси, аз чак тогава излязох да довършвам плочките в коридора. И пак не можах да ги изкарам съвсем до края, защото стана късно и беше някак си малко неудобно да правя повече такъв силен и оглушаващ шум. Изкарах само вътрешните. Там също остана едно малко парченце, което трябва да се скрои с диамантения диск. Но и тази дейност е свързана с производството на голяма пушилка и шумотевица, та я оставих за през деня. После се преместих да оформя прага пред входната врата. Наоколо има нужда от рязане на плочките, а и от по-силна дневна светлина. Светлинният поток на тези лампи е достатъчен за връзване да речем връзките на едни обувки, но пък той далеч не е достатъчен за тънки и прецизни дейности, като поставянето на фаянсови плочки например. Никога през живота си не съм и помислял даже, че е необходима толкова голяма точност за нареждането им. Дори и само 1 мм да мръдне някъде, после тази грешка се акумулира с всеки следващ ред и на края последните парчета могат да се разминат с цял пръст разстояние. Аз използвам едни пластмасови кръстчета, които се слагат между плочките. Те хем подреждат всичко на размер, хем пък определят фугите и ги правят еднакви. Има размери 1.5, 3 и 5 мм. Аз използвам 3 мм, като средно решение и най-популярен вариант. Довечера може да отида първо да изрежа парчетата още докато е по-рано, после да свирим с Ванеса и след това само да ги залепя, че да не вдигам толкова шум в късните часове на вечерта.

Утре сме на урок - после излизаме да търсим мивка. Последната е много належаща вече. Хладилника така или иначе ще го изкарам през почивните дни - там разминаване няма. Той ще освободи достатъчно място за разглобяването на масата пък, за да я изкарам от механата. С тази рокада ще сторя място на новия бар и по него ще взема окончателни размери за евентуалната нова маса. Извадя ли боклуците от механата, изкърпвам и боядисвам тавана и стените, нареждам плочките по пода и сме готови да режем лентата на откриването – а това са чудни дейности за хладните зимни дни и вечери. Чак когато се позатопли времето, тогава пак ще натисна камъните и стъпалата в двора. Останали са ми само два големи и сериозни обекта за приключване – покриването с плочи на долната площадка и на страничната пътека до бойлера. Те обаче са свързани с тежка физическа работа, прехвърляне на пясък, копане и изнасяне на пръст, превиване на гръб от тъмно до тъмно и други подобни гимнастически упражнения. Е, ако пък и къщата боядисаме междувременно, ще бъде много добре, ама кой знае...

20.06.2005 – Ето какво става по-нататък, милички мои – свети и добри! В петък вечерта си дадох една извънредна почивка на тялото и на душата – не можеше да се работи в тъмницата и пипнешком. А и тоя невъобразим шум, който се вдига – хич не беше дейност за вечерните часове на деня, особено петъчни и някак си предпразнични.

В събота сутринта излязохме с Ванеса малко по-рано от нас, уж да минем през един дюкян и да проверим за мивка, преди да е започнал урока й. Добре ама още в началото на нашия магазин, аз видях една много хубава – с метално (алпака) корито и сносно като вид и състояние шкафче под него. Последва вземане на светкавично и еднолично решение; онези искат $120 – ние даваме само $100 и стоката тутакси става вече наша. Хайде, тичам обратно до нас, за да взема колата на съседа, която е комби, че да транспортираме с нея мивката към къщи. Оставих я насред поляната, за да й се радва Даниела и да свиква с формата й, а ние с Неси отидохме в школата. Там всичко мина много успешно и веднага се прибрахме. Аз почнах да се занимавам с довършителните работи по плочките – това бяха главно обличането на предното стъпало и окончателното фугиране на цялото помещение. Тези две, на пръв поглед толкова бързи и лесноизпълними дейности попълниха деня ми току до вечерта и отнеха целия следобед. На края, като за капак на всичко и подобно на вкиснал десерт в заводска столова (малеби или пък грис-халва, от каквито ми се гади и обикновено повръщам…), почва едно страхотно миене и чистене преди да е засъхнал цимента по плочките, че после няма откъсване – толкова здраво залепва по тях. След култовото изпълнение на тези почистващи и хигиенизиращи ритуали, най-после стана и привечер, като междувременно ние готвихме боб с пушени кокали. На бърза ръка поканихме съседите на гости (нали беше и Задушница), та да почетем душите на всички наши починали близки, приятели и роднини. Уж щяхме да седим отвън на ‘авá (от хава…), но всеки миг се канеше да завали и си останахме вътре под сушината. С помощта на съседа преместихме хладилника на новото му място в коридора. Днес Даниела не е на работа и ще го изчисти малко, че да заприлича на истинска бяла мебел, защото беше доста поизоставен в механата.

На другия ден (вчера) не съм се занимавал с нищо. Цял ден валяха дъждове и аз използвах времето да направя малко филм с нововъведенията из дома и една част от готовия вече “представителен” репертоар на Ванеса. Следобеда излязохме и отидохме в Бризбън на концерт. Това всъщност беше един приказен спектакъл върху лед, с пресъздаване на най-различни герои от детските филми и книжки. Неси ги знае всичките поименно и много хареса представлението. До последния момент ние не й казахме нищо – за нея беше голяма и приятна изненада. Снощи се прибрахме късно - с хлопването на външната врата и заключването й откъм вътрешната страна приключиха и нашите почивни дни.

Колета от дядо Митко пристигна в петък, та в събота сутринта Даниела ходи да го прибере от пощата. Взе и снимките, които не са никак лоши. Апаратчето на Ванеса, което й подарихме за рождения ден върши добра работа. Довечера ще съм зает плътно на компютъра, защото пак дойде време да се оправя счетоводството на фирмата – наред с това идва и края на финансовата година, след като изтече този месец. Трябва и сума месо да се мели, че онзи ден пак купих четвърт свинкя – нека да има за пържоли, кюфтета и супа топчета...

21.06.2005 – Продължавам започнатото дело - велико и всенародно. Надявам се, че ви е приятно докато четете настоящите ми редове, защото не можете да си представите колко много старание, желание и любов влагам в тях. Жалкото е само, че не може да се пише по много, защото нямам толкова свободно време - но и така, по малко всеки ден също не е лошо. Скоро пак ще ви изпратя нещичко – има няколко снимки, това кратко писъмце и разбира се видеокасетата, ако до това време стане готова. Тези дни ще препиша новите кадри, което заснех онзи ден.

С всеки изминат ден Ванеса сериозно напредва със свиренето. Вчера Даниела беше я водила на извънреден урок и учителката там й показала как да свири и с педалите. Снощи вече свиреше една мелодия без никаква грешка. Само че крачетата й са още твърде къси и не може да стига до долу, както седи на стола. Но за сметка на това пък става права и свири така. Аз направо се изумявам от потенциала на това хлапе. Може пък всичкото желание и упоритост, които толкова отчаяно до себеотрицание се опитвах да предам на моят малък Неничко, сега да са отишли при Ванеса - зная ли и аз вече пътищата Божии? Но така или иначе, всяка вечер се занимаваме поне по един час с нея. Аз нито телевизия гледам, нито радио слушам - ни новини ме интересуват, нито нищо. На първо място идва свиренето, а всичко останало е едва след това. Влагам и давам от себе си много, да видим какво ще излезе на края. Явно, че всички деца по света минават през едни и същи традиционни песнички, когато се учат да свирят. Ванеса например вече знае “Бръм, бръм, бръм – аз пчеличка съм”. Сега пък взехме “Ку-ку валс”, до снощи учихме него. Аз много добре си спомням тези мелодии от моята първа школа по акордеон. Хич нищо да не е станало от мен като някакво ниво музикант, поне елементарните ми музикални познания и култура са достатъчни, за да помагам успешно на едно дете, което тепърва почва да се занимава с това изкуство. Амчи нали и татко така седеше с мен на акордеона, докато разучавахме това или онова парче. С тази разлика, че аз нямах особено желание или някакъв подчертан ентусиазъм към музиката – правех го само защото така трябваше, а ето че цял живот жъна резултатите от това начинание. В естрадни състави съм бил, какви ли песни не съм пял и пред кого ли не съм се излагал; и ходения имаше напред-назад, свирене по сватби и моабети, в казармата и т.н. Докато като пораснах дойдоха другите ми интереси вече и така всичко пропадна с моето “бляскаво” музикално поприще. Но каквото било за мен, било е – връщане назад няма. Нека сега да гледаме какво ще стане с малкото, че на мен единствено само там са ми надеждите.

Вчера Даниела нали не беше на работа, че като изчистила хладилника – направо станал като нов. Плочките също ги лъснала – навред свети, та блести чак от чистота. В крайна сметка стана едно много хубаво помещение, но скоро трябва да покрием с бетон и пръстта отпред, защото се нанасят боклуци като се върви навън-навътре. Освен това и вятърът навява разни листа и прах – вероятно това ще бъде следващият ми голям обект, веднага щом пуснем мивката и пералнята в действие и освободим механата от тях. Тази пътека също ще я облицовам с плочки, но те вече ще са друг чешит - ще стои като истински селски плочник. Говоря за малкото дворче отпред и пътечката покрай гаража - чак до площадката, където паркираме отпред колите.

23.06.2005 – А ето какво става с вашего брата греховний по-нататък във времето ни безпределно и още толкова разделно. Вчера през обедната си почивка обикалях работилниците из района, които се занимават с прахово покритие. Исках да дам шкафа на мивката да го освежат малко, защото на места е обелен, тук-таме се подава ръжда и т.н. На едно място ми поискаха $90 – смаях се от цената им и мигновено се отказах от идеята, повтаряйки наум едни мои добре заучени словосъчетания, насочени главно към майка им и лелината тяхна щерка. Че аз сам щях да си го боядисам тоя пиклив шкаф с един флакон бяла боя и само за $3.50! На друго място пък ме посъветваха, че $70 е много прилична оферта и аз пред тях вече се огънах, защото поне знам, че ще стане хубаво и професионално. Оставих им го да се занимават и другата седмица ще си го прибера готов. Ето защо не съм и писал, понеже не си бях на бюрото, а вместо това обикалях пътищата като малоумник. Шкафчето обаче едвам влезе в багажника на моята малка и спортна кола – придвижих го увито с едно одеало да не издраска някъде и при отворен заден капак, защото онова стърчеше назад и не можеше да се затвори.

Като се прибрах снощи от работа и веднага атакувах дупката в стената, през която ще отведем канала за мръсната вода и ще свържем мивката със съществуващия отвод в гаража – точно на мястото, където се намираше старата. Посредством низ от допълнителни тръби, колена и тетки, основния тръбопровод ще остане скрит в пространството между тухлите и гипсовите плоскости на стената. Там има една малка ниша, където всичко ще се събере заедно и ще стане “академично”! Добре ама аз нали избързах да налепя плочките по стените, та трябваше да пробивам и през тях. Дупчих с дрелката множество малки отвори с една изхабена от употреба бургия и добре че съм много як в ръцете (и почти толкова тъп…), та силата от натискането ми помогна да свърша задачата. Иначе свредлото се изтъпи съвсем, докато пробивах глечта на плочките. След като едвам пробих фаянса, взех друго едно, по-яко и масивно - с него пък минах навътре през тухлите.

В крайна сметка, след повече от час неравностойна борба и на края ожесточено блъскане с чука и секача, дупката зейна за чудо и приказ. Понечих да порина и боклука подире си, естествено с прахосмукачката – а пък тя с тръгването си и (мамка й мръсна…) взе, че замлъкна и издъхна в ръцете ми. Хайде, оставям кочината след мен и отивам в работилницата, за да й търся повредата. Първо не можах да разбера как се отваря, че подвирах отвертки и натисках с клещите, докато най-сетне сваля един капак, под който пък бяха проклетите винтове. А то всичко из вътре е направено да се крепи на едни идиотски пластмасови щипки и само тук-таме натургали по някой истински винт. На края стигнах до ключа – викам си да почна от най-лесното, пък после ще му мисля. Давам го на късо – в резултат получавам нищо и половина, повдигнато на “n”-та степен; направо полудях и сипя клетва след клетва! С друг кабел го захраних – тогаз пък турбината тръгна изневиделица, та щеше да ми изсмуче ноктите от пръстите на ръцете; следват нови клетви, още по-злокобни и ненавистни. Веднага реших, че към мотора не се подава напрежението от оная ролка, която намотава кабела за да се прибира сам навътре. Бръквам уверено по-надълбоко и стигам до дъното, за да извадя въпросната част и пак почвам от най-лесното – викам си: плочката с пластините сигурно не прави добър контакт. Добре ама се оказа, че и туй не е причината; тогава махам пружината – а пък тя дълга и насукана като правешко карначе! Така пръснах всичко на съставните му части, докато съвсем случайно се оказа, че шибания кабел се е прекъснал някъде по 4-метровата си още по-шибана дължина. Когато последният постоянно се дърпа навън-навътре, вероятността от скъсването му е огромна. Че пък колко ли му е и поначало силата, едвам 0.75 мм² сечение – някъде се е прекършил и върви после го търси къде му е кусура. Срязах жицата на едно случайно място, за да пробвам – обаче и там не намерих повредата. Нищо чудно да е била и горе, съвсем на края до самия щепсел. Добре, че имах друг подобен кабел – нали съм прибирал всичко, де що ми е попадало пред очите, та отидох на тавана да го търся. Намерих го сред кочината, която цари и горе, но важното е че аз там знам точното място на всеки отделен боклук, та си намирам всичко и с вързани очи даже (защото Даниела само този лично мой “склад” не ми е подреждала още, за това в него има такъв строг ред и безупречен порядък). Захапвам шнура със зъби и се свличам по стълбата като пожарникар обратно в работилницата; и да – клетви, много клетви се изрекоха нея вечер, по неизвестен виновник за бедата...

А пък снощи беше един посинял кучешки студ – Даниела дори пусна климатика в стаята да й бълва топло, но в работилницата единствената топлинка се излъчваше от едва мъждукащата неоновата лампа (е, добре де – луминесцентна; все тая в енергийно-топлинно отношение…), ако тук се подразбира тънкият ми намек. С премръзналите си ръце запоих новия кабел, но вече стана твърде късно да сглобявам всичко наново, та го оставих за довечера и за малко по-спокойна домашна обстановка. През това време Ванеса е свирила сама, защото аз нямах време да се разправям и с нея. Така завърши деня – с 1-2 големи мастики за отскок, малко зелена салата и други мезета, докато едва на четвъртата или дори на петата, аз най-после усетих топлината на домашния уют. Амчи то вечер си е направо за греяна ракия, бре – тези дни е необичайно студено; нощите са ясни и пълнолунни – досущ като Сибирските. По високите части на планините валят снегове, но специално при нас дневните температури се въртят около 18°C-20°C, когато е топло и приятно. Обаче скрие ли се слънцето и тутакси настъпват полярните климатични условия – до повторното му изгряване на следващия ден. От вчера насам и продължителността на дните започна да расте по малко – отиваме уж към лятото пак, но се опасявам че то е все още твърде далеч.

27.06.2005 - Ето ме отново, бе хора – неотлъчно на работното си място, зает с обичайното за това време на деня творческо занимание. Сутрин чакам да стане обяд, че да седна да пиша; след обяд пък едвам устисквам да стане 17:00, че да си тръгна към дома и моите малки къщни удоволствия – свирене, строителство и т.н.

Този път почивните ни дни минаха при много богата и разнообразна културно-масова програма. Първо, в петък вечерта гледахме филми до среднощ. Като по някакво чудо през деня бях пил едно кафе, та не ми се спеше и рекох да се позверя малко в екрана на телевизора – зер, дали съм седнал поне веднъж да изгледам новините или пък нещо друго. Все нещо правя, вършея по двора и постоянно се занимавам с най-различни дейности, та хич не ми е до губене на ценно време пред тъпите телевизионни предавания.

В събота сутринта станах нормално, към 07:30 и се заех със строителството. Махнах пералнята и мивката, разкъртих отзад за тръбите на новия канал и после пак ги монтирах обратно, защото Даниела щеше да пере. Дойде ли обаче новата мивка от покритие и със съседа сме готови за пълно прехвърляне на водните комуникации в новото помещение. След като приключих с тази дейност, хванах се да боядисам едни стари метални панти и обкови, които ще украсят вратата на механата и ще й придадат много старовремски вид. После почнахме да се занимаваме и с вътрешното обзавеждане и украса на коридорното помещение – закачах огледала, картини, висулки, дрънкулки, саксийки – пак стана като в Музея за народно творчество и художествени занаяти! А пък това всичкото отне и доста време, защото за всяко нещо първо пробивам дупка в стената, слагам дюбели и чак тогаз завинтям куките в тях. Нали сега отзад няма никакво дръвце – всичко е тухла и цимент. Остана едно празно място да сложим долапче за обувките, което трябва сам да скроя и да направя по мярка, че да стане точно. То ще служи и за сядане при обуване – зер, нали и старост се е задала подире ни. Ще купя дъски от онези, които взехме с татко за шкафа в механата. Сега вече имам и дървообработващи инструменти, та ще ми е значително по-лесно. На края притягам с винтовете и готово. Докато обаче се случваше всичко изброено до тук, навън се мръкна и аз се прибрах.

От там насетне последваха ритуалите по свирене, кълцане на салати, аперитиви и продължителни вечери, които завършиха с лягането ни за спане. Вечерта, докато си пиехме ракията се обаждахме на едни наши местни приятели. Те пък ни казаха, че българите от Gold Coast ще се събират на другия ден в едно кафене. Аз и без друго бях определил денят за почивен и да поизлезем на някъде, та отидохме и ние да се видим с всички. Разбрах, че Ани и Сашо също ще бъдат там и ще водят чичо Гого и леля Вили с тях - те много се зарадваха на срещата си с нас. Пихме по кафе, по някоя бира, разменихме си телефонните номера и се разбрахме някой ден да ни дойдат на гости, най-вероятно събота или неделя. Те са си все същите, приятни, възпитани и интелигентни хора, от които аз съм очарован. На тази обща земляческа среща дружно коментирахме вече загубените избори в България, но и ние от края на света с нищо не успяхме да помогнем за избавлението на Татковината от червения гнет. Аз в неделя нарочно станах рано, за да проверя на Интернета какви са изборните резултати. Тогава преброените гласове бяха 31% срещу 25%; тази сутрин вече се отчетоха 33% към 29%, но така или иначе победата е на комунистите. Най-лошото от всичко е нищожният брой на хората, които са си направили труда да се разходят до урните в избирателните секции; едва 45% от цялото българско население, като се има предвид, че повечето от тях поначало са си твърди електорални комуноиди. Но каквото е вече – такова; сега всички тъжно ще гледаме какъв ще бъде развоя на строя след завоя...

28.06.2005 – Ама едни хубави дъждове се леят напоследък – не ти’й работа! Дано напълнят язовира пак малко, че да има с какво да си мием сутрин зъбите и очите. Всичко по двора е зарязано непокътнато, защото там не може да се работи. Зорът беше хвърлен изключително към коридора, а сега следва и в механата, ако със съседа успеем да преместим мивката тази събота. През седмицата не мога да правя нищо (вечерите), защото нямам съответната подготовка. Докато не освободим помещението от мивката и пералнята, няма да има фронт за работа.

Иначе всичко останало си тече по обичайното разписание. На работа, в къщи, свирене и т.н. Вчера Даниела водила Ванеса на нещо като куклен театър, пак с разни герои от приказките и детските филмчета. И двете останали много доволни.

Оп-па, комай нещо са ми грешни резултатите от изборите в България. Таман ги проверих на Интернета – едните са малко над 30% (лошите…), другите пък – едвам стигнали 20% (добрите…)! Абе, българска му работа – отново се прочухме по света с гениалността си в политиката. Уф, не ми се пише нещо – изглежда нервата ме гони. Ще го оставя за утре – нали не ми се сърдите.

29.06.2005 – Дъжда продължава да вали. Хубаво напои растенията, дано са паднали значителни количества и в язовира, че да имаме достатъчно вода за през лятото.

Утре шкафа за мивката ще бъде готов – прибирам го от покритие и ще подготвя поставянето му. Надявам се съседа да е свободен в събота за някой и друг час, с него да направим водните манипулации, че да местя после обекта в механата. Там нямам много работа, но пак ще отсече няколко седмици време във врътня и гъзурчене.

Радвам се, че се чухме снощи по телефона. Този път връзката беше много чиста и ясна, та не се наложи да викам като малоумен, както правя обикновено при други подобни случаи. Прочетох и втория том на Чудомир – бавно чета, само в клозета. Иначе, докато бях в Нюкасъл доста почетох, след като нямах какво да правя по цяла вечер. Ами много им се опърпа подвързията (облеклото), та ще ги дам на съседа да ги ламинира. Той работи в такава фирма – правят календари, плакати, реклами и т.н.

Довечера ще готвя доматена чорба, че не съм ял отдавна такава котлова храна. В събота вечерта може пак да поканим съседите, ако оправим водните инсталации - да почерпим за хубавата работа. Ванеса излезе във ваканция за две седмици – и от училище, и от музикалната й школа. Нейната учителка ни е дала достатъчно материал за цялата почивка - ще разучаваме най-различни неща, за да не забравим нотите…

30.06.2005 – Милички! Тази сутрин пиша няколко реда съвсем извънредно и по голяма тревога - дойдох на работа само за да си взема писмото и да разпечатам едни материали. Часът е едва 06:00 – навън всичко е подгизнало под потопа от дъжд, който се излива непрекъснато в продължение на няколко денонощия вече; в резултат наводненията са тежки и повсеместни, но ние за сега не сме засегнати и нямаме нужда от евакуация. Останалото ще го знаете от самата Даниела. Аз продължавам да пиша в следващото си съчинение – тъжни и горчиви целувки: Ангел...

П. С. Правя едно малко доуточнение на този лист – изпращам ви едни цветни реклами, за мястото с водопадите, където трябваше да отидем докато бяхме на екскурзията в Cairns. От града се взема един нарочен влак, който много бавно обикаля из тази долина и минава покрай огромен водопад. Добре ама това е така само когато е мокрия период, валят проливни дъждове и реките се пълнят до върха. По време на нашето посещение обаче, ситуацията беше “суха” и вода нямаше въобще. Ето защо изпращам тези хубости само на снимка, но ние също не сме ги видели в истинското им величие. Е, много е красиво иначе, но нямахме късмет тогава – пак аз...