Писмо No 04 (XI-XII.2004)

Скъпи и обични родители наши! Приятели, познати – близки и роднини!

Ето, че както обещах в края на предишното ми послание, веднага продължавам с начеването на следващото. Знам, че поне това е една от малкото и най-оскъдни утехи, които ви останаха в този живот. Всичко това го правя искрено и от сърце, единствено заради самите вас и с голямата надежда, че в момента в който ще прочетете тези мои скучни редове, вие ще бъдете истински щастливи, па макар и през сълзи. Ще пиша така докато мога – за сега служебната ми работа позволява тези ежедневни и много кратки, но все пак 30 лично мои минутки, през които мога на спокойствие да се уединя с всички вас, свободно отдавайки се на своите дълбоки чувства и ровейки се из най-съкровените си спомени.

Днес е 29.11.2004 – понеделник; да не пропусна само да отбележа: шибано-противен колкото си щете, независимо от новото ми, по-добро работно място. Така се случи, че вместо Даниела в събота аз лично отидох на пощата, за да ви изпратя колета. Исках сам да свърша тази работа, без много странични наблюдатели, съветници и друг помощен персонал. Правех си естествено, тънката сметка да платя на гишето за по-малко грамаж, а пък после допълнително да прибавя тежките артикули – веднага, когато се отстраня от там. Споменавал съм и друг път нееднократно, че пощите като цяло по целия свят напълно заслужават тази малка дяволия спрямо тях самите – ако са толкова харни, защо тогава ми вдигат постоянно цените на услугите си, а? Моята Даниела носи прекалено чиста, непокварена душа и изобщо не може да свърши точно тази хайдушка дейност – тя плаща това, което й поискат: “Честната Марийка, от долната махала!” А на мен само хайдутлук ми дай: за да спестя два долара похарчвам други пет - тук идеята е важна и начина на мислене, а не крайния резултат. Добре - обаче аз, дори при цялото си добро желание, с което бях подкован и зареден също не можах да свърша тая работа, та на края станах и пишман дето се залових с нея. Какво всъщност се случи…

Първо с Ванеса изчакахме най-чинно и смирено огромната опашка пред нас, съставена главно от пенсионери, баби и дядовци – всичките като че се бяха наговорили едновременно да изпращат подаръци на внучетата си. А тук внучетата са си баят голяма напаст – ако синовете и съответните дъщери на старците са в средно количество от 2, 3, а често пъти 4 и повече на брой, те пък от своя страна също са натръшкали по 2-3 невръстни хлапака. Така на един чифт средностатистически баба и дядо се падат по 10-12 ситни калпака, всеки един от които очакват Коледните си армагани под формата на кукли, камиончета, конструктори, дрешки, парцалки и т.н. Можете тогава сами да си представите каква невъобразима лудница цари в пощенските клонове баш сега, в навечерието на Рождеството Христово.

След като и на нас най-после ни дойде реда да облегнем лакти на гишето, през полукръглия отвор на стъклената витрина една чиновническа ръка ми даде да попълвам разни митнически документи и декларации, докато главата на тази ръка изиска колетът ми да се върне обратно при тях зад дебелия джам. То това си е дип хубава и добра политика, ама оная тетка с очилата и орловия нос, ако реши случайно да го претегли пак, хвърляйки нещастната ми кутия връз кантара и види, че последният е натежал съвсем вече не случайно с половин кило горница, а пък видимо по него съм залепил само пощенските марки и изведнъж ще стане патардията. Колетът ми отначало тежеше само приличните 750 г – за тях спор няма. После обаче, като прибавих вътре и тежкия инструмент на татко, та отидохме вече в посоките над кило и аз малко се стреснах. Хайде, разбра се тутакси, че шмекерията ми няма да мине през строгия женски надзор на пощаджийската им съвест - нареждаме се повторно в началото на същата, дори още по-дълга опашка и започваме на нова сметка нервно да чакаме да ни дойде реда за съответната дупка в стъклената преграда. Стигаме пак успешно до гишето и онези кикимори ни претеглят колета – този път излезе с тегло 1.300 кг. Аз се принудих да платя доста по-високата такса за категорията до кило и половина, запитвайки много любезно и подчертано демонстративно дали пък не мога да допълня опаковката с нещо дребно до платеният вече по-висок грамаж. За щастие жената зад щанда охотно се съгласи - излизаме бързо от пощата, тичаме в гастронома отсреща и купуваме едно шоколадче, колкото да запълним грамовете и празнините в кутията. След всичко това отново се връщаме в пощата и добре, че този път не ме караха да чакам трети път на шибаната им опашка, защото честно и откровено ви казвам, че подаръци специално за тази Коледа нямаше да имате. На края сложихме всичко в кутията, запечатахме я надеждно срещу кражби и злоупотреби, с което свирихме “отбой” на акцията чак в 10:30, даже 11:00 кажи-речи; така моят ден половината премина в пощата и във висене по опашки.

Прибрахме се светкавично в къщи и аз веднага започнах да подготвям прозорците за коридора, че като дойде майстора само да ги наслагаме набързо и да приключваме. И тази работа свърших със завиден успех. После си разбърках една кофа с цимент и до вечерта лепих камъни в механата, за да ми се отпуснат малко нервните клетки. Таман свършихме с работните дейности и измих инструментите (защото и Даниела се размотава с нещо по двора) – ето я на вратата, идва Мария. Ние действително я очаквахме да ни се обади, защото пък същия ден имала някакви състезания из каналите на Gold Coast и тя, след като приключила със спортните си ангажименти дойде направо у нас. Хайде, кълцаме експресни салати, правим бързи скари, палим огньове – вечерта ни мина весело и безгрижно като кандидатстудентско лято. После Мария отиде да спи у Верчето, че си беше оставила багажа при нея.

Аз на другата сутрин станах по-рано и отново се залових с камъните в одаята. Озориха ме, брей – много терсене място, баш зад вратата. Оставям си я отворена, за да ми влиза светлина, че иначе е голяма тъмница вътре (е, аз мога да запаля и лампите, но нали и тока пестим пък). Така обаче отворена, вратата ми пречи и не мога да лепя камъните зад нея. В същото време не исках да я махам от пантите, че кой знае и тя колко е паянтова и изгнила вече. През целия ден се мъчих само с няколко камъка като грешен дявол. Пак остана едно малко парче за довършване, но за още един ден усилена работа ще се ликвидира и то. Камъните ми съвсем свършиха и трябва да ходя до кариерата за още количества. С нищо друго не съм се занимавал тези дни, освен с механата. Сега, когато дойде следващата събота пак там ще ме заварите. Тези дни ще идва и бояджията – да видим какво имам, какво нямам, какво още трябва да се докупува, че за празниците да е и боядисано вече.

30.11.2004 – Ох, продължавам нататък – до къде бях стигнал? До вчера ли? – ами вчера: работа като работа – добре че има и край от време на време, та да си отдъхвам за малко. Прибрах се снощи и докато отвън беше все още светло, успях да свърша още някои дребни неща.

Не знам дали ви споменах, че от подобен търг като този, който често посещавам и тук, само че докато работех в Newcastle, бях довлякъл един хлопатар за крава. Ама голям чан ви казвам, а пък колкото ръждив и грозен – сякаш са го вадили из дълбините на някое пресъхнало тресавище. Спечелих го само за $4, заедно с лодката и разни други незначителни артикули и снощи окончателно го закачих да виси под лампата в механата. Голяма античност; голяма самобитна красота – досущ като в истинска плевня! После подредих камъните, дето са останали – посритах ги малко навътре, за да не пречат на ремаркето, когато го изкарвам от двора. След това, за отчитане на някаква нищожна спортна активност, отидох да си обиколя езерото - хем тичешком този път. Хубаво се изпотих, окъпах се и седнах пред компютъра да запиша един диск на Миро, че да пратим и на него нещо за Коледа. Даниела и друг армаган му е нагласила, официален, но музиката е само лично от мен, така да се каже. После иззяпахме един филм по телевизията и си легнахме.

Настанаха пак непоносими горещини по нашия край – все над 30°C-33°C и живакът изобщо не мърда надолу, с нито едно деление по скалата на термометрите. Рано ни подкара лятото нещо тази година, забелязвам. При вас вече е истинска зима, както ми писа татко. Сигурно и снега е паднал по високото и из планините – ех, де да беше и тук така. То сняг има някъде, ама трябва да го търсиш и се намира на много дни път с камили от нашия вилает…

Ванеса усилено учи буквите (че българските амчи, няма да ми учи английските, я – тя онези си ги знае по рождение). Гледам ги, пишат и четат двете с майка си всяка вечер. По принцип всичките ги знае и като й диктува някой, може да ги напише без грешки. Само дето не може да ги свързва в думички още. От къде се взе толкова много ученолюбив ентусиазъм в това наше дете, не знам – определено не го е наследила от мен! Че не иска и да излиза навън – дай й само да пише и да рисува по цял ден. Дано обаче да не е някакво кратковременно увлечение, което да затихне с времето, че тогава ще й види задника зор – а и ние покрай нея, в качеството си на грижовни и амбициозни родители.

Онази вечер се чухме по телефона с Нени. При него няма нищо ново. След две седмици уж започвал работа, а училището – чак през Март догодина. Ще го видим и него колко ще кара. Ама и за какво ли му е да учи – нали майка му постоянно му дава пари; защо му трябва да си дава зор?

Моята работа върви полека-лека. Добре, че ме прибраха тук в този офис, та съм си почти в къщи, дето има една дума. Нямам големи напрежения за сега и всичко върви относително кротко и спокойно. Нищо не съм чувал от предишната си работа с влаковете. Отначало поддържахме някакви далечни контакти с бившите колеги, ама нали всеки го е понесла мътилката на някъде и търчи да си спасява кожата - кой ще ти мисли за другия.

Днес цял ден прослушвам диска на Миро и се оказа, че имам много хубави песни в колекцията си. В тази класация попадат и разните т.нар. “чалги”, ама някои от тях са чудни. Понеже аз още преди време ги бях определил и заклеймил като “културно и музикално падение”, та не съм ги и слушал даже в знак на протест. А пък те се оказаха почти със шлагерна популярност и мелодия – щом не ми дразнят слуха, значи са търпими и поносими. Е, разбира се това се отнася само за много малка част от тях – останалите, с които разполагам по неведоми и странни пътища са повечето все “фурдъ”, ама аз не ги трия заради асортимента в жанра.

01.12.2004 – По принцип на днешната дата всяка година официално започва лятото на Австралия. Само че за тази календарна година то почна още миналата седмица, при това съвсем неофициално. Напънаха ни изведнъж едни гадни жеги, но все още не сме прибягвали до включване на климатичната инсталация (естествено пак от икономически съображения) - стои си тя там, закачена горе на стената като паметник, а пък ние се потим като нерези. Само веднъж я ползвахме по предназначение, когато съседите ни бяха на гости и това й беше всичката работа. Е, вероятно с настъпването на по-големите летни горещини и ние ще се възползваме от тази изгъзица на съвремието. Иначе чучурката на бурето добре полива растенията и най-вече лозите. Само че това става единствено когато работи климатика. По-важното в случая е, че инсталацията като цяло и в частност мелиорацията ми работят правилно и надеждно.

Много отдавна не сме се чували с Богдана и Евгени. Поръчал съм на Миро да ги издири, че да се свържем отново с тях. На него ще му е по-наръки от там да ги търси, защото часовата разлика между Америка и Австралия е 18 часа и много трудно можем да се уцелим един друг. Докато между техните градове (Чикаго и Сиатъл) беше само 4 часа.

Ако днешният ден не го броя вече в сметките – остават ми още два дена и пак ще дойдат почивните дни, че да си видя работата из дома. Ние в събота вечерта ще ходим на църква, защото се падат 6 месеца от смъртта на баба ти Райна. Дани днес ще изпрати колетчето на Миро – дано го получи до Коледа. Снощи тичах като смахнат около квартала без да ме е гонил някой. И за довечера съм планувал подобна изтощителна тренировка - може би само с лодката в езерото този път. Резултати обаче слабителни нямам особени, да не казвам никакви. Само дето се чувствам малко по-добре, по-жив някак си – но пък това приповдигнато състояние на духа и тялото определено го отдавам на редовните ми лечебни сеанси с мастика, водка или каквото има в менюто за вечерта; едва ли е от бягането...

Иначе всичко останало около нас си е както вече го знаете. Ходене на работа и на детска градина, работа по дворове, механи и т.н. – чакаме Сашкови по Нова Година да дойдат при нас, че с тях да си разнообразим поне за малко еднообразното и скучно ежедневие. Аз съм много щастлив с работата, която си върша у дома – има напредък, макар и нищожен. На работа имам един колега – чех. Та с него сигурно ще се сдушим някоя вечер да изпием по бира или нещо друго, по-твърдо. Живеят много близо до нас и имат едно 5-годишно момченце. Ще се опитаме да установим някакви по-приятелски връзки със семейството му, след като първо го проверя колко му е държелив тумбака на хмелните напитки.

02.12.2004 – Продължавам със сивотата около нас. Няма нищо ново под топлите и палещи лъчи на слънцето. Снощи тичах по алеята около езерото, окъпах се и седнах да си оправям финансово-счетоводните дела на компютъра. През това време Дани готви картофи с месо на фурна – че като се нагнездих после на масата и на половината тава й се лъсна дъното; ям като разпран и въобще не се учудвам защо не слабея. В края на вечерта гледахме един филм и се пръснахме по креватите.

Днес времето пак е душно и горещо; има даже изгледи и някоя буря да ни удари до довечера. Таман да полее посевите из градината, че в тая жега всичко пак безмилостно изгоря. Аз снощи уж ги поливах с маркуча, но не е ли дъжда да подгизне земята под тях, другото е вятър работа. Вие почвата ни я видяхте каква е – песъчлива и повечето кал, премесена с боклуци от строежите; докато се обърнеш и водата я няма, попила надолу в пясъка. Не може да й се насмогна с маркуча – а пък тая вода, нали идва от шибания водомер; аз не я вадя от геран и последната съвсем не ни е без пари все пак, след като един път се източи през колелцата му. По принцип Даниелчето повечето се втилясва с тези непрекъснати и безмилостни проливания на вода (чиста проба разхищение, ако ме питат мен…), заради нейните рози и цветенца. Моите бодили и кактуси обаче вода не щат. Сипвам по малко, но редовно и на асмите – това са моите истински посеви. За сега наддават на шума, но плод няма по клоните. Сигурно са много млади още. Но дори и да поникнат някакви гроздове след време, птичките едва ли ще ги оставят на мира, дорде не ги изкълват до чепките.

Снощи, докато гледах безцелно в една точка, блуждаех с поглед и кроих безпочвени планове, сетих се че трябва да преместя сензорните лампи, които сега висят пред на входа на къщата. Ще ги монтирам малко по-навътре към отсрещната стена, защото като иззидаме коридора и те ще се явят от вътрешната му страна. Това ще бъде задача № 2 за тези почивни дни. Първата естествено ще е завършването на камънака в механата, та да има барем едно нещо готово, макар и не до самият му край. Но като даден етап поне ще може да се загради с кръгче за вече свършена работа. Аз още пазя списъка на татко, с неговите многобройни точки и подточки. Чета си го от време на време и още повече се намъчнявам... Даже и в момента, когато изписвам тези свои редове, очите ми се насълзяват – остарявам, мамка му; значи помъдрял съм. По-рано като че ли не мислех за нищо, докато сега нямам покой от най-различни тъжни мисли и душевни терзания…

В понеделник е Никулден – ще се обадя по телефона на татко, че да го поздравя за празника. С Неничко говорих напред – като никога го сварих да си е в къщи; иначе все хайманосва на някъде. Той е добре и около него няма никакви сериозни развития. Нали все чака да започне работа уж.

Не написах много днес, защото нямах достатъчно материал за обсъждане. Обикновено понеделниците ми са най-богати откъм описания, докато разкажа на всички какво и как се е случило през почивните събота и неделя. Всички останали дни обаче са ми еднакво сиви и безлични - ежедневна повсеместна рутина и домакински грижи до степен на затъпяване и оскотяване.

03.12.2004 – С няколко думи ще обобщя събитията, за да приключа работната седмица в днешния тъй прекрасен петъчен ден. Снощи, както нищо не се очакваше да се случи в застоялият ни и тих, схлупен квартал, така изневиделица писнаха зурни и забиха тъпани. Съседката Роза дойде у нас към 18:00 да ми върне едни пари, та я поканихме любезно да влезе за по някоя и друга глътка винце. Седнаха двете с Даниела да си бърборят клюки и глупости, а пък аз си правех нещо на компютъра. После коконите си сипаха по още една чаша вино, а малко след това се присъединих и аз към дружинката им с един по-голям бокал (нали си падам по жените повече, отколкото по компютрите). Хайде, по някое време дойде и съседа Рон да си търси жената в къщи, че я нямало вече цели два часа, а пък на него му било скучно оттатък сам. Естествено, пришихме и него към масата с още една чаша и повечко мезе. Готвел нещо у тях за вечеря завалията, ама предвидливо отиде първо да си изключи котлоните, като видя че при нас работата се задебелява. Връща се след няма и 5 минути с половин шише бренди – той го бил започнал още докато си готвел самотно, сиромаха. Даниела от своя страна също извади някакво наченато уиски (за наличието на което аз бях в неведение), че като последваха едни мезета, едни салами, френски сиренца – направо чудесии! Преди време бях вършил една услуга на моя колега чеха, та той пък вчера за благодарност ме сайдиса с едно шише френски коняк. Като изпукахме всичките остатъци от бутилките, по едно време се принудих да ходя отвън и да извадя коняка от колата, защото там уж го бях скрил (от себе си…) на по-тайно място – а пък трябваше с нещо да утолим гърлата си, ненаситни за тая пуста опустяла пукница. На края почнаха и танците, та се откарахме до среднощ – ей тъй, от нищото. Тази сутрин едвам станахме за работа с Дани. Довечера обаче ще лягаме с кокошките, че в момента вече не виждам дори гръбчето на колежката пред мен – не мога ясно да я разбера: има ли тя сутиен или пък изобщо не си го е слагала сабалам; толкова много ми се спи…

Аз днес за компенсация ще изляза малко по-рано от работа, защото доста закъснях сутринта поради успиване. Отивам на търг да видя какво са пуснали този път - все ще се дикисам с нещичко. Даниела постоянно казва, че от нищо вече нямаме нужда, ама аз да погледна все пак – в противен случай има да ме човърка нещо отвътре и през целия уикенд ще се ядосвам, защо пък не съм отишъл. Планът ми за почивните дни вече е начертан – довършвам камъните в механата и местя лампата пред входа на къщата. В понеделник ще направя подробен анализ на дейността, която съм развил през почивните си дни. За сега спирам до тук. Довиждане, че ми се затварят очите – буквално прав заспивам!

06.12.2004 – Никулден! Да е жив и здрав нашият най-скъп и обичан татко! Желаем му много здраве, дълголетие и спокойни старини! Нека да е жив и здрав на всички нас и моят малък Неничко, когото още не съм успял да намеря, че да му честитя именния ден. Той едва ли ще знае за това - майка му едва ли му е казала за нашия Християнски празник, еничарите му недни! Да са живи и здрави всички на този свят ден, които са кръстени по името на Св. Николай Чудотворец (или още “Мириклийски”). Бог да прости и починалите наши близки - дядо Косьо, за когото първо се сещам и т.н. А пък аз сега продължавам по-нататък с творбата.

В петък, както си бях обещал, отидох до онзи търг и положих известни суми върху някои от стоките, изложени за продан там. Това бяха все уникални артикули от битов произход, окачествени като прости боклуци от моя “професор по антична култура и антикварно изкуство”, но пък имащи за мен безценната си стойност. Довечера ще видим дали нещо сме спечелили, като излязат резултатите. С Даниела играхме на търга и за една чудна дървена секция/библиотека/шкаф (всяко едно наименование би му подхождало). Аз го видях по време на моя индивидуален оглед, споделих й вечерта и я изпратих на другия ден да отиде да го погледне и да прецени на място дали залогът би бил добър. И естествено, тя не го харесала (щях много да се учудя, ако беше обратното), но все пак за да не ми чупи хатъра, заложила малко пари и на него, съгласно моите мъдри икономически инструкции. А пък аз за себе си достатъчно добре знам, че този шкаф е разкошен – на първо място, защото е направен от плътно, масивно дърво и е много качествен в своята изработка. Такива мебели отдавна не се правят вече, защото са скъпи и тежки, заменени в последно време с калпавите талашитени плоскости. Даже знам и точно къде ще го сложим в къщи - на стената, където сега се намира бюрото ми с компютъра. По този начин стаята ще стане още по-хубава, след като си подредим в тази библиотека и множеството книги, които имаме и сме събирали с години. Така компютъра ще отиде в другата стая и в хола ще се освободи малко повече място, което в нашия случай не е маловажно. Ще видим - ако извадим късмет на търга, въпросният шкаф става наш; завинаги.

След всичките тези емоции се прибрах в къщи и не помня какво точно правихме за уплътняване на вечерта. Сигурно сме гледали някой скучен филм, за да нямам спомени. На другия ден (събота) станах рано и подлегнах камъните в механата. Едвам сколасах до вечерта да ги налепя всичките, но пък завърших окончателно цялата стена. Последва миене на всичко, с което съм работил и до което съм се докоснал с мръсните си циментени ръце, общо почистване на работната площадка и т.н., докато стана време да ходим на черква. Нарязах малко дърва, наклах камината, та като си дойдохме само я запалих. Даниела направи една баница, взехме питка и вино – да занесем на попа, а той да прочете молитва за струването от смъртта на майка й. Почетохме традицията и се прибрахме в къщи. В черквата стана дума с отеца за моите полилеи, дето ги бях качил старателно на тавана и те още по-старателно събираха прахоляка от тогава, а може би и много преди това. Та му предложих да ги подаря на църквата и човека много се зарадва на моята благородна идея. Вчера ги свалих от тавана и ги занесох - халал да са им, дано им влязат в някаква полезна употреба.

Пак в събота, но още през деня, Даниела отиде до пощата да вземе вече пристигналият от вас колет. Много благодарим за всичко – най-вече за видеокасетата, която е чудна. И двата концерта са много хубави. Колета, както винаги беше отварян и проверяван от местните митнически власти. Вътре имаше обаче и едно твърде обезпокоително писмо, адресирано лично до мен (като директен получател) от специалните карантинни служби, в което ми заявяват че са задържали, цитирам: “2 бутилки с неидентифициран плодов консерв”. Леле майчице, че като подскочих аз, като подлуднах – ще ги съдя, мамицата им отвратителна и нахална! Веднага с дълбока тревога и огромно обезпокоение си помислих, че тези проклети непрокопсаници са ми посегнали на ракията и са я конфискували; не знам защо пък ми влезе именно тази катастрофална мисъл в иначе тъпата глава – нали знаете, в такива случаи човек все за най-лошото си помисля. После вече, чак на другия ден след като прочетох и обширното ви писмо № 7, едва тогава стана ясно, че то ставало въпрос за някакво майкино сладко, разсипано най-старателно от нея в бурканчета от детски храни, вероятно останали още от времето на бабин сладък Неничко, а шибаните митнически власти баш него са прибрали от пратката и положително най-надеждно унищожили впоследствие (да го бяха изяли поне те, изродите, та нямаше да ме е толкова яд – мръсни капиталистически животни и злодеи). Аз така или иначе съм им влязъл вече в черните списъци – то орехи ли не бяха намирали в колетите ни, ядки ли не щеш; семена ли, че семки, чубрица и какво ли не още, дето всеки път гадовете ми задържат по нещо – амчи те с тези наши стоки цяла бакалница могат да отворят на митницата, бре! Аз отдавна ви разправям, че не стават току така тези работи – след като е забранено едно нещо, значи си е баш така; тук изключения по партийна линия не правят никому. Ако пренасям да речем нещо “забранено” през граница в куфара си, хайде – това е възможно да мине някак си малко по-незабелязано. Мога да разчитам, че граничарите няма да видят, няма да ровят толкова надълбоко или поне имам пряката възможност да ги помоля за прошка, с обещанието че друг път няма да се повтаря. Туй театро обаче мога да го изиграя единствено аз и то само там, на място и пред съответните служебни органи, заради които да се направя и на шут ако е нужно, с цел да спасим и запазим пренасяната контрабандно стока. А пък колетите пристигат кой знае от къде и кога, най-щателно се проверяват от съвсем други служби, които явно доста съвестно са си свършили работата, подписали са протокола за задържаните материали и следствието за тях е приключено. В писмото им също се казваше, че ако искаме задържаните предмети да се върнат обратно на изпращача, да им приложим банков чек на стойност $42 (нещо като глоба и такса за “услугата” по препращането) – в противен случай те са длъжни след 30 дни да унищожат всичко задържано и конфискувано. Ей, рекох, сега само туй няма да стане на тяхната – 42 цирея на шибаните им гъзове да поникнат, дано! Ама защо поначало трябваше да се стига до там; и най-важното – защо там някой си, обут с войнишки боти и нахлупил каскет до сополивия си нос ще се подиграва така, унижавайки труда и сълзите на майчицата ми?! Аз ли не знам как тя се е трепала по барите и драла ръцете си из тръните, за да набере шепа къпини, малини или горски ягодки? Това беше единственото, срещу което най-много въстанах и тутакси ми кипнаха лайната, ама нищо – нека това да ни е на всички като обеца на ухото и повече да не се рискува за такива глупави неща. Неничко изобщо не е останал без сладко, нито пък той щеше да оцени вашият безкрайно сърдечен и любвеобвилен жест на баба и дядо към своето тъй свидно внуче. Това само аз мога да го разбера и прекрасно да проумея благородният ви родителски подтик – едва ли някой друг е способен на такива усещания спрямо всички вас. От сега нататък, ако нещо ще ни изпращате, то трябва да бъде само ракия – това поне не е забранено, стига да не превишава разумните количества (не че ние тук не можем да я изпукаме – напротив; но пък ако е повече на грамаж, онези нехристияни от митниците пак ще я застопорят). Ще отворим една сметка, в която аз редовно ще превеждам пари – да ми купувате хоремашка ракия; от оная, най-простата и евтина, разбира се. До два литра алкохол властите разрешават да се внасят. Плащам си каквото ви струва масрафа и край. Аз и без друго сега давам по $20 на седмица на онзи моя човек, дето вари спирт контрабанда - ами туй са $80-$90 на месец. Ако и гости имаме пък – отиде, че се не видя. А така парите ще ги изпращам на вас, а вие ще ми ги връщате под формата на колети. Ежемесечни редовни доставки, в пластмасовите шишета от лимонада, както вече сме доказали предимствата и преимуществата им – каналът ще върви без проблеми. За сега имам само много малко мастика, защото преди време на тръгване от Newcastle аз бях накупил в индустриални количества от този артикул. Ама и тя се свършва, гледам – като само точим “отдолу”, а никой не сипва “отгоре”; геран да беше, пак щеше да пресъхне.

Значи пак да повторя – след всичко до тук, настана и съботната вечер. Даниела свари и малко бобец, та в комбинация с печените кюфтенца поминахме съвсем добре и направихме помена за баба Рейчъл. Времето също взе да се лиготи напоследък. Даже вчера (неделя) валя дъжд почти цял ден. Добре че ме изчака поне да оправя лампата, защото трябваше да раздигам керемидите от покрива, че да прекарам кабела под тях – татко добре знае сложността на една такава или подобна процедура. И тая шибана лампа ме увъртя толкова много, но на края всичко стана доста добре. По едно време “Шóри” също се разработи и взе да се вихри с метлата из двора като баба Яга! Че като отиде до боклука и до кофите, баш където ми се намират складовете на “Топливо” и “Строителни и инертни материали”. А пък там дъските, които толкова старателно пазех като очите си, да хванат моля ви се бели мравки (термити, от най-опасните). Че като подлуде оная моя шопкиня, та ме накара да изхвърля абсолютно всичко. И аз се видях в чудо – на глава с нея не може да се излезе, особено като се заинати за нещо; натоварих си тъжно ремаркето с прогнилите дъсчици и хайде на бунището. Само че не ги закарах веднага, както каза ТЯ, а малко по-после, когато АЗ реших че вече им е време – хайде де, че кой командва парада тук в тая къща, а?! Щото пък преди туй се хванах с почистването на шкафа в механата, разчистване на боклуците от там и с изхвърлянето на всичко ненужно и непотребно. Подготвих го за обгаряне и покритие. Тогава чак отидох да изхвърля боклука и да опразня ремаркето; тръби разни, парчетии от тухли, оная мрежа за курник и множество дъски – всичко замина в небитието. Най-интересното от цялата работа беше, че мравите бяха нападнали и онова червеното дърво, якото, дето направихме вратника от него. Дано коловете да са изолирани от земята, както ги набихме в бетона, защото иначе всичко ще изядат тези мръсни гадове. Те само тогава нападат – когато дървото е в непосредствен контакт с пръстта. Забий една клечка в земята – след няколко месеца тя ще падне сама; просто частта, която е била в земята я изяждат мравките. Такъв е и случая с онези клечки, с които подпирахме стъпалата. Аз специално тях нарочно не ги бутам, защото последните се държат на магия. Един ден когато стигна и до там, ще ги оправям едно по едно.

Веднага щом се върнах от боклука, за пореден път поисках на заем от съседа неговата газова горелка (пърлачката) и почнах с нея да опушвам дъските на шкафа. Безспорно става много хубаво, обаче е и голяма играчка в същото време. Ама то много дървения, много нещо, бре – голяма площ. Стигнах едва до половината и ми свърши газта пък. Ще напълним с Рон бутилката и продължавам започнатото дело. Трябва да направя една пробна летва, защото разполагам със 7 вида покрития (най-различни лакове, масла и т.н.) и не знам с кое ще бъде най-хубаво. Не искам рафтовете да лъщят, трябва да е нещо гъсто и мазно.

Така приключи вчерашния, уж почивен ден. Вечерта като седнахме да гледаме видеокасетата, та се изкефихме максимално! Концертите бяха чудни - цяло удоволствие да се гледат. Отдавна не се бях наслаждавал на такива музикални форуми. Почерпихме се сериозно и за здравето на наш Сашко – той вчера навърши 25 годинки, да ни е жив и здрав; Боже, стана голям мъж вече – като го помня какъв дечко беше, когато се запознахме навремето. Все пак тогава Нени беше едва 6-годишен, а Сашко – на 12. Ебаси мамата, как бързо лети времето!

Днес Даниела не е на работа и се занимава с организационна, обществена и градинска работа – плевели чисти, растения подрежда и пр. Вчера пак се изля един хубав дъжд, та спестихме малко от чешмяната вода – поля всички бурени, та ги издави чак.

07.12.2004 – Цял ден се леят кофи с вода от небето! Чуден дъжд, да са ни живи и здрави посевите. Снощи си спретнахме едно малко тържество по случай Никулден, само че без риба (нали аз не обичам такава фосфорна храна, нищо че традицията е да се яде шаран). Сръбнахме по малко мастика за здравето на татко и нашия скъп, непрежалим Неничко. Отляхме на пода и по някоя капчица за близките, които не са вече измежду живите. Аз изчаках малко, за да се обадя и по телефона, както бях казал. С татко не приказвахме много, но поне се чухме за кратко. А и на мен вече ужасно ми се спеше посред нощ. При случай пак ще се чуем по-нататък.

Днес Нени започва работа – не знам каква точно и къде. Това разбрах от него вчера, когато разговаряхме по мобилните си телефони. Поздравих го за именния му ден. Леля му Даниела го е сайдисала с една фланелка, (“маркова”, каквото той обича да носи), ама кой знае кога ще дойде у нас, че да си я получи лично.

След поместените в Интернет резултати, снощи разбрахме, че отново сме спечелили някои интересни вещи от търга. Основното и най-внушително нещо разбира се е секцията, заради която вече започвам сериозно да се чудя как ще докараме у нас и с какво ще я пълним после. Както обаче дъжда продължава да се излива на порции, май тази неделя няма да строим – тази сутрин приказвах с майстора; каза да му се обадя в петък пак, че да видим какво ще е времето. По прогноза го дават три дена да вали обаче, та не знам. В противен случай ще се концентрирам на други обекти и ще пренасоча силите си в други дейности, то не е като да няма. Лошото е само, че повечето от тях са все навън, освен заниманията ми в механата, където единствено мога да стоя поне на сухо. Ако успея да обгоря целия шкаф, веднага след това започвам гредите. После пък ще следва намазване с масло една ръка, че подир втора и т.н. Тавана и стените също трябва да изкърпя, шпакловчица малко да ударя тук-там и да ги подготвя за бояджилък. Това вече ще си го правя сам и няма да викам майстор. Аз всъщност всичко мога да свърша сам, но не така бързо и толкова професионално - въпреки че боядисването на тая прословута стена в хола е направено академично, без да се хваля. Ама нали все време няма, а и ние вече искаме да се завършват нещата едно по едно.

Сигурно в събота сутринта ще се разправям с пренасянето на шкафа, инсталирането му в къщи и т.н. Там пък лампите над бюрото с компютъра ще пречат вече, та ще се наложи и тях да местя. Въобще, създадох си допълнителни грижи и главоболия, защото хич си нямах други. Но нали уж всичкото се прави в името на доброто по-красивото – ще изтърпим още малко мъки и лишения.

Наред с основните ми и ежедневни неволи, не спират и съкрушителните удари “под кръста”, които сегиз-тогиз и най-неочаквано ми нанася съдбата. Докато местих тухлите онзи ден, не зная вече как и аз, но нещо изтървах върху прозореца за коридора и едното му стъкло стана на парчета. Вчера ходих да проверявам колко ще струва подмяната му – $30 ми поискаха в един дюкян. Аз целия джам го купих за $70 – с пазарлъците разбира се. Сега всичко, което с толкова мъка си го отбих от цената, ще ми се върне под формата на ново стъкло. Спечелих и аз демек, та няма що…

В петък следобед от службата ще ни водят на Новогодишно тържество (по-скоро Коледно, те Новата Година тук не я тачат чак толкова много като нас, европейците). Това дневно увеселение ще се проведе в един голям и луксозен комплекс с басейни, барове и т.н. Ще трябва някак си да организирам превоза до това място, че да мога да изпия някое и друго питие с колегите. Най-вероятно Даниела ще дойде да ме прибере, след като вземе Ванеса от градината – когато наближи ще му мислим.

У нас са останали още няколко случайни снимки от един друг филм, който бяхме забравили из чантите, с които пътувахме наскоро. Проявихме го допълнително, като картинките са от екскурзията ни в Cairns и някои домашни пози. Ще взема подир седмица-две да ви ги изпратя (снимките имам предвид), както и това кратко писъмце, че да ви зарадвам изтерзаните души макар и малко.

Аз още две седмици и половина ще съм на работа и от 24 Декември излизам в неплатен отпуск до 04 Януари. Дано успея да свърша и някой по-крупен обект през този период. Сашкови пристигат на 30-ти или на 31-ви - една от двете дати беше, ама баш сега не си я спомням с точност. С тях ще изкараме Новогодишната нощ на двора. Канили сме и нашите съседи да присъстват на тържеството. С младите може да поотидем тук-таме наоколо и това ще ни е почивката за този период – през останалото свободно време ще блъскам като вол по двора. Замислили сме пак и едно ходене до Тасмания, че да се видим с Цецови и майка му, ако до тогава тя все още е при тях. Това са само партийни директиви и насрещни планове, които аз и без друго не обичам да правя, за да няма после разочарования. Ще видим кое как ще бъде едва когато понаближи малко. Друго няма за сега, хайде – връщам се обратно, запрян в кафеза!

08.12.2004 – Е-хей, че то пак свят ден днеска, бре! Ай, наздравичката по този случай – студентския празник, нали така му викахме. Хубаво време беше, ама е отдавна вече минало. Останаха ми само прекрасните душевни наслади и балади от преживените мигове по време на учебните семестри и черните, почти апокалиптични и грозни като смъртта спомени от изпитните сесии. Нямам изпит, на който да не съм се явявал поне по два пъти, с много връщания, повторения, поправителни и ликвидационни сесии, прекъсвания, зачоти – губи своя смисъл, че списъкът е баят дълъг за изброяване на хилядите мъки и мъчения през които минах, дорде чак след 6 години се добера до държавните изпити и докопам заветната диплома на края. И сега даже като си помисля за ония далечни времена, та ме избива ледена пот. Както и да е – нека са живи и здрави всички бивши, настоящи и бъдещи студенти, а пък ако знаят каква тояга ги чака впоследствие, вероятно ще зубрят по-съвестно от мен, щото аз бях малко калпав.

Нека сега да оставим студентите да се радват на своя светъл празник, а всички ние тук и заедно с вас ще се пренесем в действителността – суровата и корава, която уж калявала духа, но по-скоро до края на деня те превръща на парцал за изтриване на пода. Както вече се разбра, прочитайки по-горните ми редове, от този търг ние отново спечелихме няколко интересни вещи – вази разни, амфори старинни, всякакви дреболии и разбира се най-същественото беше въпросният шкаф/секция. Почнах да се чудя и мая как ще го прекарам, защото той иначе беше огромен – 1900 x 440 x 2030 мм висок. Одумах се за кахърите си на моя колега Джордж, чеха. Той има едно микробусче - доста обширно на габарити, както се оказа впоследствие. Та вчера двамата с него отидохме до тържището, уж на оглед само – да видим дали шибаната секция ще се събере във фургона му. Добре че последната беше направена от две части (горна и долна) и след като я разглобихме, така вече успяхме да я натоварим. Аз даже нямах и пари в мен, защото не очаквах че ще си прибираме нещата толкова скоро. Добре ама то като стана така, моя човек плати масрафа с неговата банкова карта, а пък аз щях да му дам парите после. Отново всичко се извърши с такава зашеметяваща бързина и точност, явно пак с Божията помощ и намеса. Онези глигани тъкмо затваряха и ние им се появихме иззад завоя. Ама нали в този грешен и покварен свят всичко се върти около парáта, та докерите останаха до малко по-късно след работното си време – а пък щом им плащаме на всичкото отгоре, та от нас по-добри клиенти те нямат. Натикахме неговия рейс с дървенията, а аз в моята кола натоварих керамиката – антични, тежки вази и прочие насипна покъщнина. На път към къщи само прибрахме Неси от градината и отидохме директно в нас да разтоварваме стоката. Поканих хората за вечеря, но чеха нещо не беше добре, та отложихме мероприятието за друг път. Той даже днес не е и на работа – обади ми се напред, завалията, че се бил разболял.

Когато аз най-сетне останах сам и погледнах дървенията, складирана по средата на хола, направо ми премаля от безсилие. Дадох на Неси да яде от боба, тъкмо пък и Даниела си дойде в тоя момент. Хвана се и тя за главата като видя лудницата из дома, но иначе много хареса амфората. Тя започна и шкафа да харесва – един път след като го видя вече влязъл у нас. Постепенно й показах и другите ми “подаръци” за домашния бит и семейното огнище. После аз излязох до банката, за да изтегля парите на колегата, а и да си наобиколя супермаркетите за някоя евтиния. Купих някои неща, главно за мезе на вино и се прибрах – до това време Неси отдавна беше заспала.

От там насетне с Даниела се заловихме да опразваме стаята, че да сторим място на секцията. Затиках бюрото с компютъра в другата одая и го инсталирах там. Това поне стана добре и лесно, защото то е на колелца и не ми трябваше да разглобявам всичко. Има да се проведат някои допълнителни и завършителни мероприятия, но то ще е утре или довечера най-вероятно. Междувременно Даниела подготви и очисти стената от висящите пищови, ножове, портрети на вождове и газени лампи – този битов кът ще се реаранжира някъде другаде. Вдигнахме шкафа и временно го сложихме в кьошето, защото първо трябва да закрепя горната му част към долната с някакви винтове, че да не ни се събори връз чутурите като го напълним с боклуци. После ще го лъсна и изчистя от прахоляка с някакъв препарат, за да му освежа политурата и е готов за експлоатация. Лампите, които бяха монтирани на тавана над бюрото ще си останат на мястото, защото шкафа стига точно до тях и за щастие те няма да пречат – демек, една дейност по-малко, ако това е някакво успокоение. Сега обаче трябва да купувам по-дълъг кабел за включване на компютъра от другата стая в усилвателя - иначе няма да можем да слушаме музиката от него. Но това вече е бял кахър, ще го оправя лесно и бързо. Най-подир седнахме и да ядем вечеря, а и да полеем новите придобивки с няколко глътки бяло вино – до настъпването на този заветен миг беше станало 21:30, ама поне грубата работа свършихме. Измежду отделните дейности, Даниелчето пържи тиквички и кюфтета, та това ни бяха и мезетата на софрата. Догледахме филма по телевизията и си легнахме изнемощели.

Днес валежите от дъжд продължават, като прогнозата е същата и за предстоящите няколко дни. Съмнявам се, че при тази неблагоприятна обстановка строежа ще се отложи до настъпването на по-подходящи климатични условия. Ще видим все пак какво ще е времето към края на седмицата. Аз имам достатъчно друга работа, за да си попълня времето – изобщо няма да скучая, нито пък лошото време ще ме прикове неподвижен и безмълвен на дивана пред телевизора; това за мен е абсурдно – по-скоро смъртен одър, отколкото бездействие.

В петък вечерта ще ходим на Новогодишно тържество в детската градина на Неси. От там също ще направя някоя снимка; ще заснема и някои интересни моменти с камерата. В събота пък сме канени на рожден ден у директорката на Даниела. Не знам кой ще бави Ванеса все още, защото не можем да я вземем с нас. Ами това комай е всичко, миличките ми – че малко ли ви беше; я гледай колко много клюки научихте? Утре ще продължа, защото и почивката ми свърши вече.

09.12.2004 – Днес пък е рождения ден на Огнян. Датата я помня много добре, защото обикновено моабетите ги сливахме - пиянския (пардон – студентския…) празник от предишния ден, заедно с неговото тържествено рождение. Тогава беше много, ама ужасно много весело и безгрижно, въпреки че по цяла седмица след това не можехме да изтрезнеем и бродехме по улиците като сомнамбули. Впоследствие това безгрижие на мен специално ми излезе през носа – първо с прекъсването си от една година (баш тогава се разболях и от жълтеница, та положението ми хептен се стъжни); след това пък дойде едно несполучливо бракосъчетание и прочие подобни, съвсем не случайни случки в моя турбулентен живот. Единственото светло събитие, произтекло от тази злощастна несполука беше появата на моят малък Неничко, когото независимо че постоянно укорявам за едно или друго, аз обичам болезнено и безрезервно. Е, хайде – стига съм ви занимавал със сълзливите си спомени; нека сега да се завърнем в настоящето към днешна дата и час.

Снощи щом се прибрах от работа и веднага се заех с шкафа. Освен всичко друго, трябваше да изрежа една дупка в задната му дъска, за да освободя контакта, който се падна в тази част на стената. После сглобих двете части. С Даниела го натикахме хубаво в кьошето, нивелирахме го и от там насетне започна аранжирането на бунтовническия ми кът – портрети, кандила, икони, ками и пищови. Стана много хубаво. На края аз се заех да лъсна целия шкаф с един парцал, натопен в ленено масло (може и безир да му се каже, ако това внася повече яснота към процеса). То хем чисти и бърше праха, хем пък и разни малки драскотини се заличават – дъските му станаха по-нови, отколкото са били на излизането си от завода. В същото време историята на тази секция/библиотека е много интересна – поначало на континента тя е дошла от Тасмания; явно някой се е пренасял от там и после е решил, че този тежък мебел не му трябва повече и го е продал. Което пък ме навежда на мисълта, че този шкаф може да е и дори произведен в Тасмания – единствения островен щат на Австралия, известен по цял свят с висококачествения си дървен материал. Всичко е направено от чамови дъски, със съответните орнаменти, а като цяло има вид на солидна и здрава изработка. В него няма талашит и други боклуци на съвременното евтино потребителско мебелостроене. Отделно дето тежи тонове – не се помръдва както е празен, а какво остава след като се наблъска със стока и материали на изкуството. Една от старинните ми амфори вече намери мястото си на най-горната етажерка.

Довечера ще отида до магазина (подобен на небезизвестната от времето на социализма верига за ентусиасти - “Млад техник”), за да купя няколко метра ширмован кабел за свързването на компютъра към уредбата. Трябва ми едно парче около 4-5 м - ще го понадя към това, което вече имам. След работа ще мина през квартирата на моя колега, чеха – аз пък да му свърша една услуга в гаража. Тази сутрин дадох прозореца в едно съседско до фабриката ателие да му сложат ново стъкло – зер, нямаше къде да идат 30 нещастни долара, ама какво да се прави; нали сме все откъм губещата партия и от “ебаната страна”. Навън продължава да превалява и такива са прогнозите до края на седмицата, че и за началото на следващата. Напред джамджията ми се обади, че ремонта е готов, та след почивката ще отскоча да си отъкмим сметките. Колегата (чехът) ми докара цялата рамка с неговия микробус и ще го върне готов, а пък аз ще си го прибера от тях – още не знам как ще го натикам в колата.

Онзи ден (а може и вчера да е било) изпратих едно съобщение на татко да се свърже с “баба ти Цветанка”, както Евгени любезно нарича майката на Богдана. Та от нея да разберете къде са те и на кой телефон се обаждат, защото искаме да се свържем отново с тях. Старият им телефон не отговаря нещо - Миро също ги търси от там, но няма резултати.

Ако вали и не строим тази неделя, ще мъча да тровя плевелите с Roundup (Раундап или “Рандап”, както му викат в България), че са прокарали през фугите на плочите из целия двор. Трябва окончателно да ликвидирам и голямото дърво. Ще му пробия няколко отвора с най-голямото свредло (25 мм) в основата и ще ги напълня с нафта. Надявам се, че така ще се отрови и ще изсъхне от само себе си. Още едно отрязване ще му направя на ствола, че сега много стърчи и е грозно като дирек/пилон на знаме в трудов лагер. Ще го оставя равно с височината на комина някъде.

Ще гледам да водя дневника до края на работните дни, след което ще изпратя тази “статия” за публикация и разпространение. През почивните дни няма да имам време и спокойствие за писане, защото ще съм постоянно зает с някаква дейност. Току що пък говорих с Неничко по телефона. Започнал вчера работа, както ми каза детето – нещо като куриер. Ходи и разнася разни писма и документи от място на място със служебна кола. Довечера уж ще говорим по-обстойно, ако го уцеля да си е в къщи, разбира се. Щото той когато е с тая пикла Джесика, не говори много-много пред нея - особено пък на български; изглежда се срамува от произхода и корена си. Така или иначе с Даниела сме решили да ги поканим на гости за другата събота и неделя - хем вечерта да пазят Ванеса, че ние тогава сме на Новогодишно тържество от работата й. Не знам обаче дали нашия ще се съгласи да дойдат заедно с оная, защото той прекрасно знае, че аз не я харесвам и обичам; имам си свои лични причини, ако някой се чуди.

10.12.2004 – Отново денят е петък, а аз обобщавам изминалите дни от седмицата, кроейки плановете си за следващите. Днес поне за малко е поспряло да вали. Ако се задържи така сухо, в неделя ще строим - така каза майстора. Аз за всеки случай ще се подготвя с необходимите материали, а пък каквото стане на края. Утре рано сутринта ще отида с ремаркето да купя половин кубик пясък и 3 торби цимент. Ако пък времето не позволи, таман всичко ще е готово за другата неделя. После ще гътна и дървената ограда между съседите и нас. След това влизам в механата да си довърша обгарянето на дървените части – останалите дъски от шкафа, етажерките по стените и гредите. На някакъв етап от деня трябва да изчистя камъните от разни циментени петна, останали при градежа. Имам киселина, нарочна за целта – с нея се прави 10% воден разтвор и всичко се смива до блясък. Най-накрая ще им ударя и едно специално покритие за бетон, камъни, плочи и т.н. То дава естествен цвят на повърхността, като по този начин изглежда като че ли винаги е мокра и чиста.

Напред говорих и с бояджията – той пък, поради лошото време изостанал с разни други негови обекти, но каза че рано или късно ще направи къщата. Това са насрещните ми планове за сега – ще видим на края кое как ще се осъществи и дали изобщо.

Снощи напълно завърших работата си по секцията в хола. Излъсках я с парцал, напоен с безир и стана по-хубава от когато е била в складовете на фабриката, където са я произвели (нищо че това аз вече го казах веднъж – знанията трябва да са затвърждават) - нека сега Даниела подрежда и пълни полиците й по неин вкус. В общи линии, това е всичката ми информация до тази възлова точка на деня. Остава да отикам още няколко часа от следобеда. Довечера всички отиваме в детската градина за тържеството на Неси. След още две седмици към края на годината цялата компания преустановява дейността си и персонала излиза в отпуск. През това време аз ще продължа да пиша, за да изпратя писмото, заедно със снимките. Ето защо сега приключвам, защото се изчерпах откъм дискусионни теми и злободневки. Ако оживея до тогава, мисълта си ще продължа най-рано в понеделник с описването на изминалите почивни трудодни.

14.12.2004 – Малко необичайно, вместо вчера (понеделник), включването ми в ефир става днес (вторник). Причината за това е, че бях доста изморен от предишния изключително тежък и доволно горещ, строителен ден, та използвах времето за обедната почивка наистина, за да си почина в най-пряк и преносен смисъл. Както нямаше никакви шефове покрай мен, станах и си отидох в къщи - преспах на миндера два часа и после се върнах в офиса, за да си довърша започнатото. По-интересното обаче се случи през съботния и най-вече неделен ден.

Така както дъждовете валяха почти през цялата седмица, изведнъж в събота валежа секна – като че ли някой завъртя крана и запуши чучура отгоре. Аз много рано сутринта отидох да доставя цимент и пясък. Тогава все още не се знаеше дали ще строим, защото и прогнозата за времето не беше много ясна. А пък един непредвиден дъжд щеше да провали всички мои бляскави и възторжени планове. Като се прибрах, беше все още много рано да почвам да трополя и чукам, че всички наоколо още спяха. За това предприех известни по-тихи занимания – забърках си разтвора на киселината и почнах с него да мия камъните в механата. Падна голямо кихане, даване и сополивене, защото при този химически процес се отделят някакви шибани, много дразнещи газове и изпарения, но с помощта на своя магарешки инат и младежка борбеност, аз успях да свърша всичко, въпреки усложнената обстановка и силно вредната, дори агресивна работна среда. На края измих цялата стена с маркуча и последната стана толкова чиста, като за облизване. После се преместих на оградата – свалих старите таборки, които ще пазя за кофража на стъпалата – едва тогава, като приключа и с тях, окончателно ще ги изхвърля. Разчистих греди, дъски и двора светна, готов за застрояване на следващия ден. Даниела замина на нейното женско гости, а аз си останах безславно в къщи да вардя Ванеса (правих сметки, че за рождения си ден шефката й е поканила всички, заедно с техните семейства, но впоследствие се оказа, че тържеството било предназначено само за приближените й кикимори, а нерези като мен и разни други подобни нямало да има на сбирката – да го духате и майната ви тогаз!).

С помощта на малката почнахме да се занимаваме с дървото – пробих му едни дупки в основата, които от време на време ще пълня с нафта. Надявам се, че така ствола му ще си изсъхне сам. Преди това с Даниела изчистихме израстъците от целия двор: предни и задни алеи, странични пътеки, градинки и т.н. Изкарахме един варел, препълнен с трева, плевели и какви ли не още боклуци.

Остатъка си от деня до вечерта попълних с разни дребни и изоставени дейности. Нахраних Ванеса и я сложих да спи, а аз после си сипах едно четворно уиски с нищожно количество лед, за да ми се върнат силите и настроението. Таман седнах за своята индивидуална, еднолична разпивка и Дани си дойде от моабета – не й се стояло сама до края (ами така е то, в една чиста и непокварена, скучна до заспиване моминска компания, съставена изключително само от кокошки – няма ли един петел сред тях да им изкукурига нещо “мръснишко” като хората, и чеп за зеле на става от тях; абе, женска му работа). После погледахме малко телевизия и легнахме, защото аз на сутринта трябваше да стана преди 06:00 и да чакам пристигането на майстора.

За наш голям късмет в неделя вече изобщо не валеше дъжд и човекът дойде в уречения час. И не само че не валя, ами жегата щеше да ни умори, ако не беше ледената бира, с която периодично но редовно си промивахме червата. Стоварихме бетонобъркачката от пикапа, инструменти, едно-друго и процеса по строежа започна без никакво мотане. Първо вдигнахме общата стена между нас и съседите. След това и всичко останало, разбира се с всички чупки, прозорци, врати и т.н. За обяд хапнахме набързо и продължихме със строителството. В 14:30 всичко беше готово, но и на мен ми се еба мамата покрай тоя див хърватин. Докато го видя и той вече зазидал тухлите, които постоянно му подавах в ръцете. После пък хоросана свърши, че бъркай нов – абе, изкарах един адски ден, дето и по затворите няма такъв и не е познат; отели ми се вола направо от зор. На края се разплатихме с човека и той си замина. С него се разбрахме да дойде пак след Нова Година и да измаже всички стени на новата зидария. Ще ни струва още $600, но пък ще стане професионално – иначе кой ще го прави, аз не мога; моята специалност е друга.

После започна голямото дневно чистене и миене. От цялото количество, което купих за строежа бяха останали около 30-40 тухли. Изкарахме ги с Даниела отвън и тя ги подреди там, където ми е склада. Тях пък сигурно ще ги използвам за стъпалата, а свърша ли и този последен обект – натоварвам всичко на каручката и хайде на бунището; да ги не виждам повече да ми се въргалят из двора, че сме станали за смях в квартала с нашито нескончаемо строителство. Докато измия пода от нападалия материал, докато изчистя и у съседите – голяма и чепата тояга ядох. Че на всичкото отгоре остана и половин корито със замазка – разбърках я със събраната мазилка по пода и отидох да циментирам няколко камъка в друго едно по-малко дуварче – то пък в долния двор до езерото, точно под оградката със съседите. Там също ще има една подпорна стеничка отдолу. Капнах от умора, но свърших всичко като че ли бях на трудовашка норма.

Междувременно, същия неделен ден нашия съсед Рон празнуваше рождения си ден в техния двор, та ни покани на гости когато втасаме с работата в къщи. Хайде, след всичкото ей туй, дето го изброих - отиваме пък на парти. Само се изкъпах и се преместихме оттатък. Комшиите ни имаха и други гости, та стана пак една голяма глъчка и гюрултия. Ние обаче не сме се застоявали този път много – към 21:00 се прибрахме (изключително необичайно за мен…) – от преумора аз вече бях не “за доктор”, ами направо “за поп”; толкова се бях скапал през деня. Докато се обърна в кревата два пъти и то стана 06:30 – време за ставане и тръгване за работа. Общото ми душевно и физическо състояние беше трудно поносимо за околните – освен дето ми се спеше ужасно и никакво кафе не можа да ме изправи на крака. За това по някое време си отидох за малко, та чак като се освестих, тогава продължих със служебните си задължения.

Пропуснах само да отбележа тържеството на Неси в детската градина, което се проведе в петък вечерта. Децата пяха, играха, дядо Мраз им раздаде подаръците; имаше снимки, филми, плачове, смях, сълзи, сополи и всякакви емоции! Така и тази дандания мина по реда си. През тези дни, съседа успя да зареди газовата горелка и снощи ми я донесе. Още довечера щом се прибера и почвам обгарянето на шкафа, гредите и поличките в механата. Ще гледам да стресна малко тая работа, че в почивните дни да мажа и да боядисвам. В петък следобед пък е нашето Коледно тържество от завода, а в събота - на Даниела. Нени може да дойде с Джесика у нас, че да гледат Неси докато нас ни няма – не знаем още каква ще ни е програмата. Тук е така - работа и моабети се редуват, смесват и много често се объркват. А пък на мен, почне ли един път работата да ми пречи на пиенето, веднага зарязвам работата и си гледам пиенето...

15.12.2004 – Едвам дочаках вчера да стане 17:00, че да си тръгна за дома – нали там имах много по-забавна и приятна работа, отколкото служебната в завода. На път към къщи минах да заредя колата с бензин на нашата бензиностанция, че налях и 3 л нафта в една тубичка. Прибрах се и веднага налях дупките в дървото с тази вълшебна течност - да видим колко ефикасна ще излезе в борбата с тоя вреден израстък, който ние толкова много искаме да ликвидираме. После си облякох влажните и вмирисани на гъзна пот шорти и се потопих в лепкавата атмосфера на механата. Продължих упорито да обгарям дъските на шкафа и да си пълня дробовете с отровния пушек – остана ми много малко за довечера, след което минавам на гредите. Сигурно газта ще се свърши пак, защото обема на цилиндъра е много малък – едва 0.340 л. Тази горелка изобщо не е направена за целта, за която аз толкова старателно я ползвам. По принцип с това приспособление си служат водопроводчиците, да нагреят някой край на пластмасова или медна тръба за свръзки, в случай на огъване и т.н. Аз обаче твърде успешно прилагам тази “пърлачка” в моите конкретни предназначения. Съседа има специален маркуч, с който от голямата стандартна бутилка се прелива газ във всяка по-малка. Такава “бомба” с 9 кг газ е напълно достатъчна за цяла година пърлене, ако не и за повече – а пък струва само $18-$19 на разменни начала: носиш в бензиностанцията празната и от там ти дават пълна бутилка. Обгорил съм и една пробна дъсчица, на която да тествам различните покрития, които съм събрал от къде ли не – 7 различни вида имам; всичките са все за дървесни приложения и употреба, но не знам точно кое за какви случаи се използва. За това ще изпробвам всяко едно, на малки зони, че да видя кое как ще изглежда като краен резултат - чак тогава ще пристъпя към цялостното и окончателно покритие на всички дървени части. Голям мерак съм хвърлил на тая механа - даже онзи ден мерихме масата и пейката, че да ги обърнем напряко. Така ще се освободи повечко място в предната част, където пък може да построя малък бар. Но първо от там трябва да изтеглим хладилника, пералнята и мивката. Ще ги инсталирам отвън в новото помещение, че тогава чак да видя с колко място ще разполагам.

Иначе други новини около нас и от тази част на света няма – чакам с нетърпение настъпването на почивните дни, за да си видя работата на спокойствие. Тази година не се падат така много, както друга – официално приключваме на 24 Декември (петък). Веднага в събота е Коледа – тогава баш не ще се разработя много, да не река хич. Сили ще хвърля значи чак след това, в периода между 26-ти и 31-ви, когато пък Сашкови пристигат. Естествено с тях ще се пошматкаме тук-таме из околностите и аз на 04 Януари се връщам обратно във фабриката. Какво количество домашна работа ще свърша и кое точно от всичките запланувани дейности през тези дни, не знам още – времето най-добре ще покаже. Желанието ми е да се измествам вече надолу към стъпалата, защото те пък станат ли готови и ще можем да павираме долната площадка. Правя сметка полека-лека да продължавам нагоре и с предния двор да приключа активната си състезателна дейност. Но пък от тук нататък следват други мероприятия по новия строеж – електрическа инсталация, ключове, контакти, измазване – на първо място идва покрива, естествено. После следват бояджилък, вътрешно оборудване, плочки по пода, по стената около мивката и пералнята – абе УЖАС, с една дума! Комай по-добре да не го мисля, че само мисълта от това, което има тепърва да се прави ми помрачава настроението. Ще караме едно по едно, че до където стигнем.

Преди време изпратихме едно малко колетче на Миро и той се обади, че онзи ден го е получил. Време е вече и вашия колет да е пристигнал, дай Боже цял и непокътнат. Снощи за втори пък пускахме климатика в къщи – за миг охлажда въздуха и на моменти става даже студено. Беше голяма горещина вчера, та за това. А пък през моите очи погледнато и да си призная честно, нямаше изобщо да измрем от жегата – че как сме я карали толкова години до сега без “услугите” на тази изгъзица; ама нали сега вече я имаме – възползваме се и от това удобство на съвременното домакинство. Водата от охладителя тече през канелката на бурето директно върху лозите - тази инсталация работи безупречно. Трябва да ударя още една ръка масло на вратника и на оградата до него. И то кога ще е – акъла ми не стига. Сигурно в някоя от почивките между отделните обекти.

16.12.2004 – До напред писах писмо на Миро, сега пък се местя на тези страници. В момента нямам никаква работа и въобще обстановката около мен е много празнична и “Коледна”, та никой никого не закача за нищо. Шефа три дена беше в командировка; днес пък е зает с нещо друго и не ни обръща внимание. Аз свърших това, което ми беше зададено и сега само натискам стола, за да не скърца изпод мощният ми и дебел задник. Това бездействие и състояние на безтегловност също е много мъчително, защото тогава времето като че ли замръзва на едно място и въобще не мърда напред – ето, едвам стана обед, а има още цели 5 часа до тръгването ми довечера.

Снощи пак доста хубава работа си посвърших в механата. Приключих с обгарянето на шкафа, преместих се на гредите. Горните и тези по каменната стена също са готови - остават ми само лавиците. Добре ама те пък са пълни с всевъзможни “украшения”, които преместих временно от шкафа, за да не ми пречат при обгарянето. Сега всичко пак трябва да си отиде по местата, за да ми се освободи чисто поле за действие. Може би довечера вече ще се занимая с избора на покритието, защото и без друго газта пак свърши и чакам Рон да ми зареди бутилката. Довечера каквото бутна и това ще е всичко – утре съм на тържество и няма да се занимавам с нищо. Преди това с един колега ще отидем на търг, да видим какво ново и интересно има, а от там - тичаме право в ресторанта за моабета. Даниела ще ме докара сутринта до завода с нейната кола, защото аз моята ще я оставя в къщи. После вечерта ще дойде да ме прибере, след като вземе малката от градината.

Яви ни се проблем, че няма кой да гледа Ванеса в събота вечерта, когато е Даниелиното парти от нейната фабрика. Можем да я заведем да спи у нарочна бавачка на малки деца, но тя пък иска $60 за услугата, което също е много евтино. Не можем да я оставим и сама, малка е още. Баш тогава съседите също са на тържество от неговата работа - въобще всичко е много сложно, когато човек си няма баби и дядовци под ръка. Е, ние все ще намерим някакво приемливо разрешение на положението – мисълта ми беше, че можеше да бъде и малко по-опростено, вместо до последния момент да се въртим на шиш.

Снощи направих опит да ви се обадя по телефона. Линията даваше “свободно”, но никой не вдигна слушалката - сигурно сте били излезли, на църква или по пазар. Аз всяка вечер изпращам и по някое съобщение до мобилния телефон на татко, но може би пък той да е заминал на някъде, защото не ми отговаря. Довечера пак ще пробвам, може би дори малко по-рано, докато Неси не си е още легнала, та да чуете и нея.

Още не знам с какво ще се занимавам през тази събота и неделя. Трябва да почна подготовка за конструкцията на покрива, прозорците да сложа, да мисля инсталацията от къде ще минава и т.н. Нужен е отделен контакт за пералнята, друг – за хладилника и още един двоен за общи нужди. Ще погледна и какви парчета кабел са ми останали – нали сега всичко ми е подредено по тавана като в аптека. Всичко започва с думите “трябва, трябва”, а пък кога ще става в действителност – един Господ само знае. Скоро ще започнат украсите и аранжирането на онзи кът в задния двор, където е разположена масата. Гребла от лодки, рибарски мрежи, разни поставки по стените, висулки – всичко ако не, то голямата част от тези боклуци е все за там. Каквото остане ще бъде за механата, в коридора и т.н. А сега отивам до клозета по тревога, че нещо ми се преплетоха червата – ако остана на стола, може да ми се пръснат шевовете на гащите и да зацапам дюзата...

Ох, ето ме обратно – облекчен, олекнал, кух. Изглежда снощи съм похапнал повечко, та напред щеше да ми изтърве клапана и да стана за смях на цялата фабрика – от зор и в изпълнение на служебния си дълг съм се насрал като пеленак. Тя и почивката ми вече свърши, ама аз така или иначе нищо не правя - няма да е толкова страшно, ако си я отпусна малко с няколко минути. Всъщност, то няма и какво повече да се каже по никакъв въпрос. Утре ще намеря малко време и пролука, за да вмъкна още няколко собствени овчи мисли - остават почивните дни и в понеделник отново ще има богата за прочит информация.

20.12.2004 – Както се разбира по написаната дата, аз в петъка не сколасах да напиша нищо. Подхвърлях се служебно от кълка на кълка, правих се на много зает и в 11:00 с моя колега поехме пътя към търга. След обяд щяхме да ходим на това заводско увеселение, организирано от профкомитета по случай Коледа. Така че управата на фирмата и без друго не очакваше някакви особени трудови подвизи от нас. На търга очите ми се спряха на две основни вещи – шкаф за телевизора и една детска кола (нещо като картинг с педали – чудно забавление за малкото Неси). Добре ама с последната играчка нямах нужния късмет в спечелването й, защото някой друг беше дал вече $60, а аз заложих само $29 – халал да му е на детенцето, чийто татко я е спечелил. За сметка на това пък сме спечелили шкафа за телевизора и сега започват преговорите по цената и най-вече механизма по прибирането му към къщи.

От търга отидохме на тържеството – то се проведе в скъп и модерен хотелски комплекс, с разни ресторанти по приземните етажи, барове, басейни, тенис кортове и т.н. Имаше ядене и пиене на корем, което беше нашето основно занимание и развлечение през целия следобед – чак до 18:00, когато Даниела и Ванеса дойдоха да ме приберат вече полужив (по-скоро в клонящо към полумъртвото състояние). Тръгнахме си заедно с още един мой колега, който по принцип е от Бризбън, но за времетраенето на трудовия му договор, сега живее на яхтата си, закотвена на тукашното пристанище. Тя е малка, но той ни разведе из пристана, където видяхме други екземпляри - буквално плаващи палати, струващи по милиони долари. В сравнение с тях неговата лодка е като детска играчка и разбира се значително по-евтина – само някакви си $100,000. Човекът ни вкара и вътре да му разгледаме обзавеждането, обаче Ванеса не рачи да се качи на палубата – достраша я и остана с майка си на сушата, докато аз направих един опознавателен обход през каютите. Всичко вътре е чудесно, обаче е доста тясно и няма на къде да се обърнеш. За моите телесни размери ще трябва да търся нещо по-широчко и просторно. Оставихме моя човек да почива и да се възстановява след обилния ни “водопой” и си отидохме. Между другото, това беше една доста полезна вечерна разходка, защото специално там не всеки може да ходи – достъпа навътре е заключен и ключ имат само собствениците на лодките и техните съответни екипажи. Може да се гледа денонощно от пристана, но баш там, където са яхтите не може да се припари. Аз даже без да искам оставих отпечатъка на пръстите си върху една такава прясно боядисана плаваща крепост – а пребоядисването й само отвънка струвало $250,000 масраф; прави му сметката какво чудо е вътре. Нали поначало си бях подпит още от ресторанта и подплатен с множество напитки, на които дори и не запомних марките, че в един момент залитнах. И за да не се изпльоскам долу във водата и да се изложа като пиян матрос, та се подпрях в борда на една от тези фрегати – кой да ти е знаел, че последната била омазана и оплескана с боя; ибаз ги – ще я минат още една ръка, áко да им е скъпа боята. Че аз да се удавя като плъх ли вместо това?...

На другия ден (събота), както обикновено скочих още в тъмно и се залових с моите занимателни дейности. Станах рано, защото вечерта си легнах веднага с прибирането ни – да е било не по-късно от 19:30; бях толкова много наяден и напит, та не ми беше до нищо друго. Наливахме се с бира, вино и ром цял следобед, че ми отече тумбака чак. Сутринта, за да не вдигам шум още по тъмното, се заех с довършване обгарянето на лавички, полички и гредички в хладни механички – този обект вече е приключен успешно. Още нямам много ясна идея за покритието им отгоре, но аз материалите ги имам - остава само да взема четката и да опердаша цялата дървения две ръце и това ще й е всичко.

После, като поразсъмна малко и съседите оттатък се размърдаха да закусват и да пият кафета, повиках съседа Рон да ми даде акъл за направата на покрива и рамката. Разбрах какви допълнителни материали трябва да купя – дървени греди, стоманени шпилки, гайки, шайби и т.н. За да не обяснявам тук подробно кое как става, ще филмирам работния процес по отделни операции и ще стане ясно. С две думи и съвсем накратко: в отворите на най-горния ред тухли трябваше да циментирам шпилките, на които после да се затегнат гредите.

Направих списък за покупките и излязох. Оставих още $100 в полза на железарския магазин, но пък иначе поминах доста евтино с всичко. Върнах се обратно и почнах да кроя шпилките, след което да ги комплектувам с гайки и шайби. Исках да ги циментирам него ден, че да мога на следващия да почна монтажа на гредите. Работих буквално до последния миг, но пък успях да ги залея с разреден бетон - изкъпах се и заведох Ванеса на детегледачка. Недалеч от нас има една жена, която има частен детски дом. Удоволствието да си захвърлиш келеша при нея, за да се занимава с него тя, а ти през това време да си правиш кефа по барове и ресторанти струва $60. На другия ден ходих да си прибера отрочето в 07:30, а както после се оказа там имало още такива дечурлига; всичките си играли до някое време и жената най-накрая ги турила да спят. Тя има право да гледа в собствения си дом до 7 деца – всъщност на нея това й е работата.

Така ние с мама Дуда точно в 19:00 се озовахме на другото тържество, организирано от нейната служба. До там отидохме с нейната кола и я оставихме да преспи там, а пък вечерта едни добри и по-трезви от нас хорица ни изсипаха в къщи с техния автомобил. И там падна една голяма веселба, ядене и пиене – не е за разправяне. Хората бяха осигурили манджата и дискожокер (това е чуждица, която не знам как се пише на български: слято, разделено или полуслято; в един източник я намерих дори и като “диско жокей”), а пък ние напитките си ги носехме от нас в една хладилна кутия. Тържеството беше под формата на нещо като бал с маски – имаше вещици (повечето), пирати, двойници на Елвис Пресли, монахини, проститутки и т.н. Ние специално бяхме облечени като цигани – с шарени дрехи, много маниста, накити и дрънкулки по нас, а аз и със задължителното бомбе в допълнение, което си ми е спомен още от Америка и което разхождах из половин Европа. Много хубаво и весело беше всичко – и как няма да е, след като има подходяща музика, здрава храна и много напитки. Направихме си и няколко снимки за спомен – на тях съм като истински цигански барон барабар с катуна, циганката и малките циганета! Прибрахме се чак посред нощ, а аз на сутринта доведох Неси от забавачницата. Опържих си за закуска едни мощни яйца на очи, защото след всичкото плюскане, което изпуках на сбирката, може да се каже че си легнах почти гладен вечерта; изпих и една бира за стряскане на нервните окончания и в 08:30 бях вече на обекта.

След като съседа беше дал своите инструкции и мъдри съвети, аз вече добре знаех кое къде и как да монтирам – трябваше да започна с измерването на гредите по дължина и съответното им скрояване, след което и да ги наредя напречно отгоре. Това действие се вмъкна само в едно много кратко изречение, но последната бурма я завинтих едва в 17:30, единствено с няколко междинни изпикавания в мивката, заради двете кила вода, които изпих през знойния ден. По едно време даже извадих плажния чадър, че слънцето много безмилостно печеше в гърба. Станах пак черен като кюмюрджия. Колко пъти слизах и се качвах от стълбата като маймуна в зоопарк, няма да ви казвам. Как съм ги въртял тия талпи по 4 м дълги, също няма да описвам. Да не споменавам пък за одисеята ми с онзи ъглов винкел с размери 75 x 120 x 10 мм и дълъг близо 2 м, който пък го плеснах напреки, за да стане “яко”. Той ще държи по средата цялата носеща конструкция на покрива, за да не провисва (особено пък когато през зимата нахвърля метър и половина мокър сняг отгоре му, ха-ха-ха). На него можеш да закачиш и един телфер от 5 тона – пак няма да се огъне. Да не си помисли някой, че съм го изчислявал или съм му смятал моментите на усукване - таквоз парче имах, таквоз използвах. А че пък вдигай всяко отделно бичме и вземай мярка от място за шпилките, защото нямаше нито една да води под канап. Нали е цимент – малко да мръдна и то ми избягва настрани. Най-сериозния проблем обаче дойде от това, че шпилките които купих бяха М12, а диаметъра на най-голямата ми бургия в комплекта - само 13 мм; изобщо нямаше място за грешки и фатални неточности. Наложи се даже малко да разпилявам отворите във винкела, защото не можах да ги срещна. Може би съм избягал с половин милиметър – на 2 м разстояние какво искаш? И сам на всичкото отгоре - няма кой да ми държи и да помага. Даниела дойде при мен само за най-специалните изпълнения, при които 5 дупки трябваше да се улучат и да съвпаднат, както и за две чепати зарязвания – че туй и в ДМЗ “Янтра” не могат да ти го направят, бре! В крайна сметка всичко стана като по техническа документация на студент, първа година във ВМЕИ “В. И. Ленин”. Разбих малко и стената на гаража, с оглед една от гредите да се закеркенечи между тухлите с клин. Тя е най-предната, на нея пък ще виси улука и водосточната тръба (лакомицата). Въобще, в неделя падна много голяма работа под ударите на знойните слънчеви лъчи. През деня съседите имаха някакви гости, та Рон много рядко ме навестяваше да провери какво съм направил и как. Пак добре, че беше той, та под негово ръководство всичко си правим сами.

Таман “писинкото” го бяха изкарал навън да ми помага, та го хванах да закачим и прозореца. И там голямо пуфтене падна, като разбира се и него правих на два пъти. С Даниела отначало го прихванахме в горната си част за гредата и уж щеше да стане. Оказа се обаче, че един от винтовете не може да се навива в дървото и пречи на самия прозорец да се плъзга. Та хайде, сваляй, преработвай и пак закачаме на нова сметка. Но, отново ще река и дебело ще почертая – с Божията благословия и помощта на Св. Никола, ние пак свършихме голямата работа. Едва днес се сетих, че то пак било Никулден вчера – макар и по стар стил.

Вечерта заведох Даниела да си прибере колата, а аз от там отидох за хляб. Чак когато окончателно се прибрах в къщи (мракът отдавна беше вече паднал…), намерих си и телефона – разбира се изключил и “умрял”, защото през цялото това време батерията му се беше изтощила. Започнах да го зареждам и веднага получих вашето съобщението. Аз от своя страна също пратих едно, с кратък анализ за изминалите дни. Сега обаче спирам до тук и ще продължа утре...

21.12.2004 – Когато онази вечер прочетох посланието ви, че ще изпращате друг колет с ракия и тутакси ми потекоха сълзите. Стана ми безкрайно болно и мъчно, изпитах дълбоко синовно неудобно и съжалих 300 пъти, че въобще повдигнах този въпрос пред вас. Аз не искам това да става даром и поради тази причина си позволих да го споделя с майка. А тя нали действа както винаги като фурия и “аламинут” - ето сега какво стана. Не си помисляйте нито за миг, че не сме харесали подаръците ви. Ванеса има още от морените, които ние й даваме по малко. Но тя явно много ги харесва, защото постоянно пита майка си за тях. Даниела си “изчопли” подаръка още същата вечер и не миряса, докато не остави само една огромна купчина шушлюпина пред себе си и дорде не превърна пода в кухнята като скамейка след футболна среща между “Левски-Спартак” и ЦСКА на стадион “Герена”, покрит с два пръста слой обелки от слънчогледови семки. Аз също прегреших и наруших заветните си обети с малко моренки - противно на строгата ми диета, за която се сетих едва на края, чак когато вече ги изплюсках, задъхвайки се от страст и патологичната си лакомия. Недоразумението със сладкото е станало единствено, защото онези шибаняци от карантинните служби, след като са го задържали бяха написали в писмото: “Две бутилки с плодов концентрат от неизвестен произход – 640 г”. Е, това вече окончателно ме взриви вътрешно, понеже веднага свързах въпросните изрази от тяхното официално писмо с буквалният им превод. В този миг дори си мислех да се разправям с тях и да се карам, добре ама ние малко по-късно си изяснихме неволните грешки, та им се размина този път. Така или иначе обаче, аз се намъчних много, защото се усетих и почувствах ужасно неловко, поставяйки ви за кой ли път вече в “особени” ситуации, свързани с неприятни емоции. До тук, да речем – чудесно. Ама аз нея вечер (въпросната неделна, след умопомрачителните ми строителни упражнения през деня) бях толкова изтощен и изнемощял, че не можех да си разгъна израстъците по тялото. Не помня дори дали изпратих и някакво съобщение – може би съм, със сетни сили обаче. Даниела ми даде да пия разни хапове и аспирини - добре че беше нейната бърза и неотложна медицинска намеса, защото на другия ден сигурно нямаше да мога да стана от кревата. Докато аз, напротив - събудих се с огромното желание за още повече строителство и с голяма неохота приех факта, че това беше едва понеделник и трябваше да вървя на работа, вместо да си гледам моите неща из двора и евентуално чак в петък следобеда ще мога да бутна нещо. При така направения разчет в събота ще пропусна трудовата си дейност заради Рождеството Христово, а от следващата неделя - като запретна ръкави, та с Божията помощ и до където я докарам. Даниела ще работи през всичкото това време и излиза в отпуск от 30 Декември насетне, когато пък точно и наш Сашко пристига на гости с булката. Въобще програмата ни ще бъде доста натоварена във всички посоки и направления – нека само да сме живи, че много здрави вече си отидоха от този свят…

След като видях, че с покрива на коридора ще мога да се справям за сега сам, естествено под мъдрото ръководство на съседа Роналд, реших да хвърля повече сили в това начинание, за да го завърша окончателно, че да викам човека да измаже стените. Преди това аз само кабелите трябва да прекарам за инсталацията и да изведа парчета за ключове и контакти. Бояджилъка на къщата явно няма да стане тази календарна година, поради забавяне на майстора. Те пък на всичкото отгоре взели, че му блъснали и рейсчето с което си кара човека боите, та хептен му вързали ръцете. Но рано или късно, всичко това ще стане, щом веднъж е влязло в дневния ми ред. Ако закъсам за нещо някъде по средата, винаги мога да си попълвам времето с някое и друго стъпало в промеждутъка – просто докато си “почивам”...

Все още нямаме планове за провеждането на Коледната вечер. Тя се пада в събота и по всяка вероятност ще сме си сами из къщи. Неничко пак заминава на къмпинг за няколко дена и каза, че ще дойде чак след Нова Година. Може би ще поканим моя колега (чеха) да дойдат с жена си, че да се отцепим по “европейски”. Те имат момченце - таман да си играят двамата с Неси. Ще видим как ще се наредят нещата – има няколко дена до тогава и мозъка ми не може да стреля с такова голямо предварение. А пък в Новогодишната нощ ще бъдем заедно със съседите и Сашкови отвън на двора - дано да не е много горещо само, че климатика не може да работи на открито.

Днес се обадих на една служба за почистване на килими и мокети, та на 29-ти ще дойдат сутринта, за да изперат подовите настилки във всички стаи на къщата (нали се стягаме да посрещаме снаха – трябвало да е чисто). Снощи пък след работа вдигнахме елхата – топки, гирлянди, лампички и всякакви щуротии. Ванеса се радва много и се въртя като пумпал покрай майка си. Украсяваха я двете с Даниела, докато аз ги снимах с камерата. След това положих кабела за усилвателя – нали бюрото ми с компютъра отиде чак в другата стая, та трябваше да го понадя, че дойде къс. Добре ама жичките му едни такива микроскопични, жакчето също едвам се вижда с просто око – а пък аз отделно, дето напоследък постепенно и осезателно почвам да губя фокуса на изображението. Така де с налучкване, де с малко опипване и по интуитивно усещане, едвам успях да запоя проводниците. Пробвах да гледам с очилата на Даниела и установих, че комай имам известно подобрение в прогресивно отслабващата ми зрителна способност (амчи нали одъртявам, бре – няма все млад да седя, я). На края изпробвах цялата инсталация и явно съм се справил добре, защото сега всичко работи точно както преди, само че се командва от съседната стая, което пък не е кой знае каква голяма беда. Живот и здраве, като дойде новия шкаф за телевизора, всичко ще навържа окончателно отзад, та да не се бута повече.

22.12.2004 - Текат последните няколко дни от отиващата си вече година, а с това и последните дни, по-скоро часове преди десетината дни отпуск, които са се задали в края на седмицата. Днес мой колега австриец ми направи чудесен подарък –подари ми 7 музикални диска със записани над 1200 сборни песни на тях; от всички краища на света. Аз всъщност отдавна го врънкам за тази дребна услуга, като преди това пък аз му дадох моите вечно зелени песенни шлагери на съответни дискове. Неговата колекция обаче е огромна и много богата – в нея има чудни парчета от всички епохи в развитието музикалната култура на човечеството и в частност популярния неангажиращ жанр. Доста от тези парчета аз по-нататък постепенно ще запиша на отделни дискове и ще ви изпращам периодично подбора си, за да слушате хубава и приятна музика като се съберете с приятели, а и когато сте си сами в къщи, разбира се.

Онази вечер се чухме с Цецови – майка му била пристигнала преди няколко дена, та сме решили да им отидем на гости и да се видим, докато тя е тук. Те пък от своя страна се канят да дойдат насам, но това ще е сигурно по Великден, догодина чак.

Много ми се искаше да сте получили вече колетчето, но явно то няма да пристигне за празниците. Аз изпратих две поздравителни картички на моите дядовци в Нюкасъл - да ги зарадвам, че не съм ги забравил. Моя бивш колега (поляка) бил напуснал и си намерил друга работа в Сидней, от където всъщност е той - пак някаква служба към същата огромна организация, за която работихме тогава. За другите си колеги не знам нищо – вероятно и те са се пръснали като пилци в търсене на подслон и коричка хляб. Нашият проект тук все още не е набрал нужната инерция, въпреки че всички ние побутваме по малко, но то е колкото да си оправдаем времето за заплатите и да не си седим напразно по къщите. Надявам се на по-дълги договорни отношения, но де да видим какво ще стане.

Тази година двата почивни Коледни дни календарно се падат в събота и неделя. За компенсация понеделник и вторник (27-ми и 28-ми) също ще бъдат неприсъствени под формата на официални празници. Целия режим се възстановява отново на 29-ти – до тогава всичко ще бъде затворено. Може би чак тогава ще успея да изпратя настоящото си писмо, заедно с една шепа снимки и няколко музикални диска, ако успея да ги запиша до тогава. Най-много от всичко обаче ми се иска да отвъртя повечко работа из двора, за да проличи, че изобщо нещо съм правил. За сега само дървото съм уморил успешно – е, не съвсем напълно де, но виждам го отива на изсъхване. Гледам, че листата му са вече опадали и клончетата му са почернели - явно нафтата го е уморила. Иначе то си беше доста хубаво дърво, особено в началото. Само че в същото време е и много опасно, най-вече заради огромната си и силна коренна система. Какви дебели клони бях окастрил от него, че бяха надвиснали над порива на къщата; какви ли корендаци не отрязах, докато рових двора за дувара и подравнявах за плочите - нищо не го спира да продължава с растежа и развитието си. Отстрани изглежда, че е застрашително близко до камината вече - току да ми събори комина. Освен това, не знам колко “материал” има надолу в пръстта – корените му могат да разбият цели бетонни плочи, чупят пластмасови и циментови тръби под земята и могат да направят страшни поразии. За това решихме да го премахнем от двора си, въпреки че аз бях най-големият противник на този варварски акт. Съседа отдавна ми разправяше, ама аз - не, та не! Харесваше ми сянката му, но сега вече кандисах.

Като споменах за разрушения, та се сетих за още нещо. Като косила онзи ден Даниела тревата с машината на съседа, как е минала баш по тръбата на улука и я натрошила отгоре с ножовете. Говоря точно за мястото до електрическото табло встрани на къщата, където с татко слагахме другата порта - онази бялата, металната. Баш там се спуска улука от покрива и по тръба (която за сега е полузарита в пясъка само защото там мястото е ниско), влиза в сифона - а от него пък дъждовната вода изтича по друга тръба и се излива в езерото. Счупено е коляното в горната му част, но съседа каза, че можело да се ремонтира локално, без да се разравя земята и да се сменя цялото. Да видим кога ще стане и това мероприятие – то е най-спешната ни задача за сега, защото през пукнатините могат да влязат в канала разни боклуци, корени и т.н., които пак да го задръстят.

Довечера ще прескоча до моя човек, където ходихме веднъж с татко, че да взема някое шишенце с водка - да си имаме цяр по празниците; де за порязано или навехнато, де пък за болки в корема и други компреси. Дано само да не е вдигнал цените през моето отсъствие – аз не съм го търсил още от тогава, вече става повече от половин година. После се прибирам и ще седна на компютъра да си оправя изостаналите финансови сметки и баланси. Нали пак трябва да приключвам месеца, а и тримесечието с това. По принцип аз данъци плащам само веднъж годишно, но на всеки три месеца вървят други едни – това е шибания данък върху услугите (10%). А пък моята фирмена дейност е точно в този бранш – правя услуга на някого, като му проектирам машинариите срещу заплащане. Гледам всичко останало да ми е изрядно и да не ме затрупва, защото не мога му хвана края, когато се застъпят месеците. Ето защо периодично (поне веднъж седмично) описвам приходи-разходи, после правя месечния баланс, после пък за тримесечието и на края отчитам годишните. Абе, има много хамалогия, ама по този начин пък спестяваме по някой и друг долар от данъците с всичките тези операции и хайдушки манипулации. Разбира се аз мога да наема и някой нарочен счетоводител да ми ги прави, но на него трябва да му плащам - а ние нали не обичаме да плащаме; за това всичко си правим сами, доколкото можем.

Снощи смелих малко месо за празниците. Даниела направи чудни кюфтета, та се издъних от ядене пак. Тя беше готвила една супа онзи ден, ама без никакви мръвки – постна като манастирска чорба. А пък аз снощи й добавих доволно количество топчета, хем по-едрички ги докарах на размер – като го отхапеш, че да усетиш с какво ти е пълна устата, а не както в стола едно време: микроскопични като овчи или пък кози дърдонки…

23.12.2004 – Добрите вести продължават. Току що разбрах, че от търга който постоянно посещавам, сме спечелили станалият вече на въпрос шкаф за телевизора в хола. Те довечера ще работят до 18:00, та ще успея първо да се отида до нас, да закача ремаркето и заедно с Даниела да отидем да си приберем стоката. Това разтакаване напълно ще ми уплътни вечерта, че и утрешния ден даже, докато прехвърля всички възможни уредби, свързващи кабели, висящи жици, тонколони, плътно зает с подреждането и аранжирането на новия шкаф. Ще се наложи и него да почистя, освежавайки му дъските с безирения парцал. От което следва пък, че пак няма да има почивка за мен – каквото полежа-полежа, то ще е само в събота на Коледа. След това като започна строителството, “почивните” ми дни ще започнат едва след като се завърна на работа.

Снощи успях да намеря време, та влязох за малко с лодката в езерото. Още не съм се къпал обаче за този сезон - все време не ми остава от правене на това или онова. Така както предвиждам за утре пак ще бъде сгъстен графика, но може в събота да се изплацикам и аз като другите нормални човеци. Ще трябва да сваля от тавана надуваемата лодка на Ванеса, че да я повозя някой ден. Обещал съм й да я кача и в голямата лодка, но нея много я е страх и опищява орталъка. Онзи ден я вкарах в езерото – овряка и овряка наоколо. Аз разбира се не се трогвам много от нейните писъци, защото тя вика, вика, пък после не мога да я изкарам от водата. Не помня дали съм ви разказвал пък, как падна тя един ден долу в езерото, ама беше още през зимата – навън баят студено, а водата - ледена. Аз бях влязъл с лодката, а тя уж щеше само да ме гледа от брега през оградата. И както ме гледала и съзерцавала в далечината, тъй се пльоснала през отворената вратичка долу - барабар с дрехите и всичко по нея. В това време аз бях чак на другия бряг и чух, че онова се разпищя, ама си викам – е, Даниела като я чуе да вие и ще я измъкне от блатото. Добре, ама наш’та също не чува отвътре – надула музиката, шум се вдига от готвене, пържене, прахосмукачки и т.н.; хич дори не ебава, че детето й се дави. Аз веднага зашляпах с греблата назад, ама колко бързо мога да се върна - все бяха минали няколко минути. А онова нашето диване продължава да си дере гърлото като недозаклано яре и се вкопчило здраво за стълбата, че да не го отмие водата - трепери като лист цялото подгизнало и продължава да вие, та цепи въздуха чак. По едно време пристигна и майка й - баш когато аз също бях вече наближил брега, та я измъкна като мишка; отвред се стичат вади и се оцежда като нестригана овца след летен дъжд. Добре че там не е дълбоко и е успяла да се хване за тръбите на стълбичката. После разбира се я окъпахме с гореща вода, изпрахме я, че тя беше и кална на всичкото отгоре. Сега си спомням, че като годишен сезон и време от годината това трябва да е било някъде в края на Август или началото на Септември - аз таман си бях дошъл от Newcastle и започнал новата си работа. Нали тогава и лодката дойде с мен. Та, белите стават само за един нищожно кратък миг и когато най не ги очаква човек. Сега вече Ванеса знае, че долу не се ходи близо до езерото – особено пък сама. Там също ще се оформи една площадка, но първо трябва да покрием мястото с плочи. Но пък по-първо трябва да се направят стъпалата и след това да се оформи нещо като тераса. Има коджа работа още - без да се плаша, но не я виждам свършена много скоро.

30.12.2004 – 07:15 сутринта. Пак не можа да стане така, както си го мислех аз и да изпратя писмото още онзи ден. Множество причини от всякакъв характер попречиха на добрите ми намерения, но за това пък това ще стане днес, само след съвсем кратко време - просто докато опиша най-подробно всичко до този момент. Връщам се веднага на последните си редове - точно там, където прекъснах онзиденшния си монолог.

Най-важното за него ден беше да си приберем шкафчето – аз излязох с няколко минути по-рано от работа и се прибрах сравнително навреме. Даниела ме чакаше на вратата заедно с Неси – напълно готови за излизане. Монтирах теглича на нейната кола, закачихме ремаркето и хукнахме все едно към Севлиево – горе-долу такова е разстоянието от нас до мястото на търга. Платихме, оправихме формалностите и натоварихме шкафа. А пък той тежи, та не се помръдва чак – зер, и него от дъски са го правили; истински и чамови, а не от простия талашит на ТПК “Независимост”. Като си дойдохме в нас, помолих пак съседа, нека да е жив и здрав, че да ми помогне да си свалим покупката от ремаркето и да я намъкнем вътре в къщата. Старият ни скрин все още си беше на мястото, та трябваше първо да опразним него - най-вече да прехвърля музикалните уредби и телевизора, заедно с огромния сноп от кабели, които бяха натъпкани отзад в най-безразборния си възможен вид. Още същата вечер почнахме по малко да редим боклуците, но стана твърде късно и бяхме капнали от умора, та оставихме довършителните мероприятия за другия ден.

Въпросният следващ ден обаче беше Бъдни вечер – 24-ти. Аз бях на работа само до 14:00 – разпуснаха ни и официално запразнихме. На път за дома минах през едни места, където трябваше да се отбивам – всичко обаче беше затворено и кепенците пуснати, като че ли ще има ядрена война. Прибрах се безславно в къщи и веднага турих боба да се вари на печката, който бях накиснал предвидливо още от предната нощ. Докато се оправя с това, то стана 16:30 – върнаха се Даниела и Ванеса; ходили не знам къде си, по пазар най-вероятно и да трошат пари. Хайде, включваме се всички да оправяме шкафа - чистене, лъскане, бърсане на пепел, прахоляк и т.н. Таман бях горе-долу повтасал малко с покъщнината – ей го идва съседа с подаръците си за Коледа. Те по традиция всяка година на този ден ни посещават за малко, за да ни поднесат армагани и поздравления. Роза, горкичката била полегнала у тях, та той дойде сам. От наша страна ние също им купуваме по нещо, та по принцип си разменяме по някоя съвсем безсмислена, но пък иначе символична вещ. И както всичко в нас все още беше на вили и могили, седнахме и да се почерпим с Рон. Пуснах му един от моите нови дискове, които ми даде колегата – всички много ги харесахме. По едно време пристига съседката да си прибира човека, че той баят време се застоя - хá че поостана и тя за няколко минути, но с нейното припряно настояване вече партито ни се разтури (станала беше тя нагоре с гъза нея сутрин – по всичко личеше, че нещо не й вървеше по гайдата, ама майната му; развали един хубав моабет още в зародиша си). Точно сега не помня какво стана с боба, който толкова усърдно варих - изглежда Даниела го е довършила, защото пък ние именно него ядохме за традиционната ни постна вечеря, след множеството аперитиви, с които си замъглих съзнанието до безпаметност; това което само помня от тогава беше, че часовникът показваше вече 21:30, ако не и по-късно, а пък ние бяхме седнали на софрата още в ранния следобед - по слънце, дето се вика.

Следващия ден – връх Рождество Христово, 25-ти Декември. Ставаме рано и продължаваме заниманията си с шибания шкаф – докато подредим всичката си налична кристална стъклария по рафтовете му; чаши, чинийки и друга кухненска посуда от най-фин и скъп порцелан, музикални дискове, магнетофонни касетки и т.н. Предната вечер правихме елхата и Неси намери десетки подаръци, оставени от Дядо Коледа под нея и много се зарадва на всяка детска джунджурия. По някакво никакво време се обаждат Любка и Лютви от Cairns, че намерили безумно евтини самолетни билети и политат незабавно още вечерта - да ги посрещнем на летището в Бризбън. Хайде, след тази добра новина от там насетне почваме да стягаме маси, да бъркаме руски салати, майонези, хайвери, кьопоолу и прочие гюзлеми. Понечих да се обадя по телефона – габровската линия пак ми даде “заето”, а аз нямах никакво време да чакам да се освобождава. Специално по Коледа настава някаква идиотска лудница навсякъде – пощите се пръскат по шевовете, телефонните линии се пресичат и т.н. Аз тръгнах с колата малко по-рано към Бризбън да си посрещам гостите, че да не закъснея за самолета им пък; едва от аерогарата успях да изпратя едно експресно съобщение по “мишката” - дано сте го получили. Още сутринта Неничко се обажда да ни честити Коледата, което мен много ме зарадва и трогна. Вечерта посрещнах нашите приятели, прибрахме се благополучно, настанихме ги и градинското ни увеселение веднага започна.

На другия ден нашите хора се размотаваха напред-назад - момчето има някакви роднини тук на Gold Coast, докато аз си навих ръкавите и започнах активната строителна дейност. Първо имах една греда от покрива, която да приловя с винтове към съседната до нея. Това отне барем няколко часа, защото докато пробия отвори, че нещо не уйдисваше, че сваляй, че мери, че качвай пак горе – и то стана пладне.

След като приключих с покрива реших да се местя на стъпалата - хем те да се отхвърлят едно по едно, хем пък да разчиствам разните остатъци от тухли, цимент и пясък. Изрових по една траншея близо до дъските, които слагахме с татко, посипах отдолу баластра и построих по един трегер все едно (зид) от тухли. Целта беше да предпазва пръстта от свличане, а пък върху него после ще лепя плочите или камъните, когато почна да ги обличам. За сега те ще си останат в такъв суров вид, докато се слегне земята. Обаче и това се оказа голяма играчка – изравям две колички пръст и я разпръсквам равномерно из задната алея до простора. После карам 12 двойни тухли, след това – 12 парчета единични. Отмервам девет лопати пясък с три цимент - разбърквам маджуна в количката на съседа и карам на място; едва тогава почвам да зидам. Меря с терзията, ролетки разпъвам, гъзурча се и гледам на око – все криво ми изглежда, ама се надявам камъните да го оправят после. И така колко мислите, че съм направил – само две стъпала, докато навън не мръкна съвсем.

По същия описан по-горе начин, на другия ден изкарах вече три малки тераски, ама цял ден само с тях се бъзиках - което е вече 27-ми като дата от месеца. А пък пече онуй безмилостно австралийско слънце на всичкото отгоре, та не се издържа на топлика му чак. Опънах пак плажния чадър за сянка. Даниела почива в събота и неделя (25-ти и 26-ти), но от понеделник пак тръгна на работа – днес е последния ден преди годишният й отпуск. Това автоматично означаваше, че аз наред с всичко друго, трябваше и с Ванеса да се разправям – ядене да й дам, вода да пие и т.н. Добре че тя много ме слуша, та успях да си видя работата. Игра си тук сама в къщи или пък се навърташе отвън покрай мен. После й дадох една чорба за обяд и я сложих да спи - докато се събуди следобеда и майка й си дойде от работа. А пък аз през това време направих още едно стъпало, та станаха общо 3 за деня.

Онзи ден пак свърших цимента – тъкмо щях да направя и последната стъпка. Но пък взех всички необходими мерки за най-долните извити стъпала, защото до тук изброените бяха само прави и къси – между нашия дувар и храстите на съседката. Остават ми още 5 да правя, но те ще са доста по-дълги и извити под някакъв ъгъл. Тях обаче ще ги изграждам на някой следващ етап, че еднообразието в работата взе много да ми омръзва и отегчава. Онези тухли, които бяха отпред, всичките ще влязат в употреба именно там. Двойните, които бях купил за строежа на коридора и бяха хартисали около 40 парчета, вече заминаха. Разни остатъци от баластра, камъчета всевъзможни – всичко зарових в стъпалата, за да се разчисти малко района, че беше станало някакъв ужас по двора. Междувременно, с Даниела закачихме и прозореца в новия коридор. Съседа обаче нещо не го хареса, та го преправяхме - но пък втория път стана добре (какво, втория път ли казах? – ами да, вие да не би да сте очаквали още на първия да съм успял).

Вчера ходих да купя малко цимент, та да употребя и най-последното зрънце пясък в последното за годината стъпало. Обаче като ливнах много вода в бъркалото и то стана много рядко. Пак съседа ме спаси с малко пясък от неговия, та го заквасих и втвърдих до необходимата гъстота. Хубаво, ама сега пък разтвора дойде още по-много и хартиса. За да не го изхвърлям, започнах изграждането на малката стеничка – зид между нас и съседите, точно под оградката. Ще го видите на филма, защото е трудно за литературно обяснение и точно описание. И там голямо гъзурчене и пъшкане падна, защото не бях много подготвен специално за тази дейност, но тъй или иначе успях да й дам начален вид – по тази зидария има/няма един ден работа и също ще е готова.

За да не губя тренинг и инерция, веднага се преместих обратно на покрива – двамата със съседа слагахме една малко по-специална напречна греда, с която не можах да се справя сам. Рон дойде да ми помогне и добре че беше той, та да втасам снощи едва в 18:30. Ванеса е била на самотек вчера през целия ден. Сутринта пък идваха да изчистят мокета в цялата къща, с машини и някакви химикали; стана като нов – да не смее човек да стъпи на него.

Междувременно пък, друга дейност ми се роди – този път свързана с колата на Даниела. Компресорът на климатичната инсталация нещо задрал отвътре и спрял – от там пък ремъка преплъзвал, преплъзвал докато на края изгорял; сега го няма на шайбата – направо се разпрашил и изчезнал някъде по пътищата. Та сега ще му търся частите, та сменяй, разправяй се и т.н. – да беше само една неволя, че да я опиша. А те са хиляди такива и подобни – изгубих им дирята вече.

Днес пристигат Сашко и Лиса от Аделаида – по някое време отиваме с Неси да ги посрещнем на летището в Бризбън. Преди това обаче трябва да се свършат редица организационни и неотложни мероприятия. Натоварил съм пак едно ремарке с боклук – старите таборки от оградата, на съседите старата готварска печка и т.н., които ще изхвърля на бунището, преди да заминем за Бризбън. Тази сутрин закарах Дани с моята кола на работа, за да мога аз да ползвам нейната. По принцип тя е в състояние на собствен ход, но понеже в момента няма климатик и никой от прозорците й не се спуска (защото шибаните японци са ги направили електрически - естествено и те са нещо повредени), та в тази адска жега отвън можете да си представите каква пещ е вътре в купето.

Така аз снощи официално приключих с дейностите си на тоя етап – днес, както вече казах ще проведа кратка неутрализация и утре пак може да бутна нещо дребно. А пък тази сутрин се е извил един гаден вятър навън – не е за разправяне. Току що на вратата ми почука куриерът-пощальон, който донесе колета от вас. Веднага го сложих под елхата, не съм го и отварял даже. Аз знам какво има вътре и предварително ви казвам моето горещо, синовно “Благодаря”! Щях и дискове да ви записвам, но просто физически не ми е възможно да свърша всичко на един път. Изпращам няколко снимки, но ще има още доста за следващата пратка.

А сега ще сложа на Ванеса нещо да закусва, че часовника подмина 08:30 и тя е будна отдавна. Само че нарочно я държа в леглото й още и не я вземам при мен, за да не ми пречи. Тя там така или иначе се заиграва с играчките, чете си от книжките и не досажда. Докато тя се нахрани, аз пък ще отида на компютъра да си свърша работата и да приключа тримесечието на финансите.

Още веднъж Честита Коледа, Рождество Христово и Весела Нова 2005 Година. Времето ми вече взе да напредва и почвам изнервено да бързам. Мисля, че всичко предадох до най-малката възможна извивка – ако случайно нещо съм пропуснал, обезателно ще го намерите в следващото ми писмо, което започва веднага на 04 Януари, когато е първият ми работен ден за Новата Година. Бъдете изключително здрави и много спокойни; знайте, че ви обичам безпределно и всеотдайно, въпреки че абсолютно нищо не правя за вас и с нищо не съм ви го показал.

Сега Неси ще напише няколко реда. Тя много обича да пише, да рисува – въобще много се занимава с всичко. Надявам се, че ще прояви мерак и интерес към музиката. Уроците й започват скоро. Обичам ви, целувам ви и ви прегръщам най-горещо, скъпи мои майко и татко!

VANESSA MIHOV

VANESSA RACHAEL MIHOV

НА БАБА ВЕСКА И ДЯДО НЕНО С МНОГО ОБИЧ:

ОТ VANESSA RACHAEL MIHOV

LOVE…