Скъпи и обични майко
и татко; приятели, слушатели и всякакви гадатели!
Към днешната дата и
час предишното ми писмо все още не е потеглило от голямата червена земя.
Успокоителното обаче е, че Даниела следобед отива да го изпрати на пощата, защото
днес тя не е на работа и ще има достатъчно време да се разправя с тези служебни
въпроси. Аз вчера приключих много набързо и екстрено своя трогателен житейски
преразказ, за да може всичко да пристигне час по-скоро при вас. Успях да
прибавя само няколко снимки – иначе видеокасетата и частите на татко ще има да
пътуват допълнително, с някоя следваща наша пратка. Снощи, след като
окончателно запечатах плика, успокоени и тържествени най-после седнахме на
масата да се почерпим за ваше здраве - специално по повод годишнината от
сватбата ви. Хубаво стана, че се чухме и по телефона на този толкова свят поне
за мен ден – връзката не беше от най-добрите възможни за зората на 21 Век, но
все пак успяхме да си разменим някаква положителна информация и да обменим
мъдрите си мисли. Щом затворих телефона и след поръчката на татко, веднага се
обадих на Цецо, който с едно разлистване намери въпросната интегрална схема в
един от неговите каталози. Даде ми нейния кодов номер, цена и телефон, на който
да се обадя и да си ги поръчам сам. Точно така и стана – днес (вече 28.04.2005),
като дойдох на работа, първото нещо което свърших беше да се обадя в тази фирма
и да направя заявка на частите. При мен всичко става мигновено и на часа – аз
така върша работа; няма “Ама елате утре, бе другарю”, “Наминете в петък, че
днес приемаме стока” или “Имаме санитарен полуден” и други подобни от сорта на
“Ще видим” и “Да изчакаме, че да помислим”. Аз не мисля – аз действам. Ето,
хората утре даже ще ми ги доставят на крак в завода – какво има да се мотаем повече.
Тази компания е голям дистрибутор на всякакви видове технически съоръжения,
електронни части и т.н. Между другото Цецо ме посъветва да си поръчам и техните
справочни каталози, които покрай нашите интегрални схеми ми излязоха без пари –
нали съм им клиент вече. Бай кумец каза още, че същият търговски концерн
продава и цели блок-платки за такива сигнал-генератори, с интегралната схема и
всичко останало налепено по тях - естествено тествани на края и съответно калибровани,
т.е. напълно готови за експлоатация. Добре ама след като татко иска да се
занимава и да си чеше крастата с подобни упражнения, нека да си ги направи сам
тези неща. Поръчах само две интегрални схеми, но ако заявката ми беше за повече
от 10 броя, последните щяха да излязат почти на половин цена. Но аз по всяко
време мога да взема допълнителни количества, ако това се наложи.
В неделя ще заснема
Ванеса как свири на органа; има още някои обекти из къщата и по двора, с които
ще гледам да завърша видеокасетата. Като отидем живот и здраве в Аделаида, там
ще започнем друга - ще направя всичко възможно тази вече да съм ви я изпратил
до тогава, заедно с частите на татко. Толкова силно се зарадвах, че ще съм му
полезен с нещо, само че това мое чувство не трая много дълго. Аз мислех, че ще
съм натоварен с някаква по-сложна и динамична задача, с намирането на
определена дефицитна стока да речем; ще използваме тесни и глобални връзки за
набавянето й, рушвети ще се дават изпод тезгяха, ще се молим тук и там дорде ги
намерим тези схеми – а защо и да не застреляме някоя проклета склададжийка, че
да не се опъва насреща ни. А пък то всичко стана аламинут – само с едно
обаждане по телефона и вече беше готово. Нямаше грам търговска тръпка и
трепетни изживявания от постигнатия успех - все едно, че си купуваш чушки и
домати от пазара. В това отношение капитализмът е устроен доста скучничко от
гледна точка на потребителя – тези тук нито списъци за цветни телевизори
“Електрон” или “Рубин” и хладилници “Снайге” знаят какво е, нито са чували как
се спи на опашката пред магазина, да не говорим пък че няма нито един, който да
е търчал с колата си подир камиона с бирата, за да спре баш там, където
шофьорът ще свали няколко тарги в съответната сладкарница или гастроном. Ебах
ти тъпия строй – социализЪма беше къде по-раздвижен и гъвкав по тези показатели
и социални придобивки…
Снощи, преди да
стане ракиеното време, с количката на комшията пак прекарах няколко товара с
плочи до отсрещната къща на куцичкия ни съсед. За жалост горкият, неговото
състояние се влошава бавно, но много сигурно – особено напоследък вече все с
инвалидната количка го виждам да се движи навсякъде. По-рано като че ли някак
си пó можеше да върви, а пък не е и стар, да речеш – около 50-годишен трябва да
е. Но завалията има някакво гадно заболяване в ставите, май че това му е по
рождение. И с времето те се израждат все повече и по-лошо, а болката в тях не
му позволява да се движи свободно – отделно от напълно деформираните му
крайници. Независимо от всичко и незавидното си общо физическо състояние, и той
сиромахът блъска наравно с нас в задния си двор - копае, подпира си земята да
не му се свлича от дъждовете, плочници реди, тревата си коси с моторната
косачка и т.н. От своя страна аз чувствам едно огромно морално удовлетворение,
че му върша тази услуга и разни подобни, разбира се. Винаги, когато го видя и
имам тази възможност, помагам му с каквото мога – гледам да съм полезен с нещо
на нещастния човек…
29.04.2005 - Днес е Разпети Петък съгласно нашия Християнски календар. По-скоро
“Православен” трябваше да кажа, защото католиците също са християни, въпреки че
те се кланят повече на Света Мария и Майка Божия, вместо на чедото й - Исус
Христос. По нищо обаче не личи и не се познава важността на този толкова свещен
ден, когато човек е заобиколен с чуждоезичници и живее в друга, коренно
различна от родната обстановка – тук, в края на света тези неща много трудно се
усещат и долавят. Ние разбира се, си ги носим в нас - и вярата, и традициите, и
всичко останало, но с нас вече това един ден ще свърши и ще остане единствено
каквото е било, но било ще е до там. Аз утре щях да работя, ама Господ така
нареди нещата, че цялата фабрика ще я затворят - проклети да останат. С голяма
неохота приех тази идея на шефа, защото малко сме поизостанали с проекта - като
си помислих само, че няма да съм при моите любими каменни стъпалца, та лошо ми
стана. Но така пък нещата се оправиха от само себе си – утре, ако е живот и
здраве ще гледам да изкарам още една площадка, докато Даниела очерви яйцата
през това време.
Днес по нарочен служебен
куриер пристигнаха интегралните схеми на татко. Заедно с тях получих и три
фирмени каталога, които ще си запазя за мен по простата причина, че последните
са много обемисти и тежки - не мога да му изпратя и тях. Добрините обаче не
свършват само до тук – съвсем не! Наред с “тухлите” (каталозите демек) които ми
изпратиха, хората са били достатъчно любезни да сложат и електронно копие
(вариант) на всичките тези справочници. Те вече са събрани и сбити в един общ
компактдиск, който пък аз от своя страна изпращам за ползване от всички
заинтересовани страни или просто за информация. Този диск би представлявал жив
интерес за всеки един технически грамотен човек, който се занимава с
електроника и фина механика; инсталира се на компютър и справката по даден въпрос
става от екрана.
03.05.2005 – Почивката по време на уикенда завърши; всички ние отново се намираме в умирисаната
бърлога на язовеца (визирам нашия заводски конструкторски отдел в случая –
офиса ни, с други думи). А пък ето накратко как минаха и тези почивни дни.
В събота сутринта на
ранина се залових със стъпалата. Даниела заведе Неси на урока по музика и от
там ходиха на пазар. През това време аз едвам успях да направя половината
стъпка и времето нещо се нагрочи - таман да завали. Тъкмо си бях свършил и
циментовия разтвор, та трябваше да бъркам нов. Реших обаче да не рискувам
излишно с припряна работа, защото ако рече да плисне онзи дъжд отгоре и
всичкото ще се свлече надолу в езерото, барабар с камъните. Вместо това
започнах да мия готовата част, която вече бях направил. Капнаха само няколко
капки дъждец, колкото да ми намокри ризата на гърба и да ми обърка плана, но тя
се беше свършила вече.
По някое време Тони
ми се обади, че имал разни изрезки от покрива – летви, дъсчици и гредички, та
да мина през тях да ги взема за камината. Натоварих ги на два пъти с количката
на съседа и ги прибрах, за да не се изхвърлят. Вечерта край огнището до късни
нощи горихме все от тях. После пък, за да си уплътня времето и да си помогна за
следващите дни, почнах да прекарвам остатъка от камъните - от предния двор,
където бяха, назад към стъпалата, където ми бяха нужни. На 2-3 курса ги закарах,
защото те не бяха и тъй много вече. Де на шега, де на истина, но погълнаха цял
тон камънак тези шибани стъпала. А аз още няколко имам да правя - сигурно
камъните пак няма да ми стигнат за съвсем малко, но за това ще мисля чак като
му дойде времето.
Повъртях се още
известно време с дребни дейности по двора, запалих дървата в оджака и почнах да
пека чушки и сини домати за кьопоолу, защото съседите много обичат, а пък и ние
самите лапаме мезе до спукване. Така постепенно мръкна, аз се изкъпах и седнах
да си почивам край огъня. Даниела цял ден готви, прави, струва, писа, боядисва
яйца – и тя крак не подгъна през деня. Вечерта си изсвирихме задължителната и
волната програма с Неси и я сложихме да спи. По някое време пък Тони дойде до
нас – уж да изпуши една цигара на спокойствие, че и у тях сега е една
галимация, не ти’й работа! Башка бебета, пелени, млека, сутляши и други
халосии. Хайде, наченахме с него една боца уиски и докато той изпуши половин
кутия с цигари и най-накрая си тръгна, на дъното й се плакнеха само няколко
пръста от вълшебната шотландска течност. Ние с Даниела останахме да си
приказваме до угасващите вече въглени в огнището, след което легнахме. Времето
напоследък е хладно и близо до камината си е направо приятно - отделно от
всички други преимущества на живия огън. Аз цял ден не бях ял, та рекох да го
ударя на пост и глад поне в последния ден на Великите пости. Че си опекох малко
сух хляб на жарта и обилно намазан с маргарин поминах вечерта.
На другия ден, вече
неделя - Великден! Даниела остана да готви у дома и най-вече да си дописва
каквото имаше служебно за работата, че през последните няколко дни имат
проверка от Министерството. Днес всъщност официално ще минава комисията на
оглед, та от утре ще миряса за известно време. Аз направих кьопоолу, разбих
майонеза и забърках други вкусни бъркочи; рекох малко да й помогна и да я
отменя в домакинството – за следобеда очаквахме да ни посетят съседите, които
бяхме поканили заради празника. Ние с Неси отидохме на черква с по едно червено
яйце - доста хора имаше в Сръбската църква, което е разбираемо за един такъв
важен Християнски ден. От там се отбихме през моя търг, който беше затворен за
известно време и аз много осезателно усещах неговата липса в моя, от време на
време клошарски и просешки живот. Заложихме малко парички на две неща - ще
видим какви ще са резултатите утре. От там се прибрахме в къщи и веднага
започна подготовката на Великденската ни трапеза.
04.05.2005 – Продължавам с описанието си на следващия ден - демек днес, защото вчера
обедната ми почивка свърши ненадейно и аз трябваше да си заравям кратуната в
купищата със служебна работа. Съседите ни дойдоха в уречения час – 15:00.
Донесоха ни скромни подаръчета - три малки кактуса, които ние с Неси засадихме
веднага на другия ден в нейната малка градинка под прозореца на стаята й.
Хората ходили по Интернета и се интересували от традициите и обичаите за
Православния Великден - какво се казва, какво се подарява и т.н. Той пък
(съседа де), донесе и едно шише с оригинална гръцка мастика “OUZO” и мероприятието
по деградиране на човешката личност чрез опиване с алкохол започна. Имаше много
ядене и още повече пиене - покрай хубавия огън и в сладки раздумки изкарахме до
късна доба вечерна. Вечерта и нощта бяха чудни, тихи и звездни, но за сметка на
това пък още на другия ден заваля дъжд.
Разгеле, че денят
пак беше почивен (заради Празника на Труда – 01 Май), в който аз наистина много
хубавичко си починах. Даниела ходи на работа, но ние с Неси се гледахме и
бавихме един друг. През един от промеждутъците на отделните дъждовни
превалявания, засадихме, както вече споменах, въпросните малки кактуси в
дупките на пъновете. Стана много оригинално – като в японска зимна градина. Аз
си посвърших малко работа на компютъра и общо взето се въртях в кръг цял ден,
като див звяр запрян в клетка. Писах най-после на Христето в София, пратих му и
някоя снимка от моите дворно-механджийски обстановки. Миро също се обади, че
неговите хора са си тръгнали по живо-по здраво и дори вече си били пристигнали в
България.
06.05.2005 – ГЕРГЬОВДЕН! Хайде, хаирлия да ви е денят и честито на всички именници!
Който обича агънце, нека да му е сладка плешката. В моето меню обаче, на
празничната трапеза определено ще се отдаде предпочитание към присъствието на
прасенцето под формата я на печени кюфтенца, я пък на пърлена вратна и мазна пържолка.
Агнетата са за арабите – те да си ги ядат, мюсюлманската им верица поганска. А
ние продължаваме своята неравна борба с неотложните ни задачи и ежедневни
проблеми.
Тази седмица направих
резервация да ми сменят най-после и предните гуми на колата, та утре сутринта
ще я водя да я обуят - ще й сменят маслото и свещите, че взе да харчи много
бензин. С Даниела ще ходим заедно - тя ще ме вземе после с нейната кола и ще
отидем на урока по музика. После на връщане ще приберем моята от сервиза. След
обяд ще се мотая с дребни дейности и подготвителни мероприятия, а в неделя ще
гледам да завърша стъпалото. Тези дни поваля доста дъжд - дано през почивните
дни да е по-сухо, че да свърша някоя и друга изоставена работа.
В неделя пък е Денят
на майката – аз предварително казвам “ЧЕСТИТО” на моята си майчица, по
тукашному. Същият ден има и битак, та все още не знам кое мероприятие ще излезе
на по-преден план по важност и лична значимост. Оказа се, че онзи ден сме
спечелили и двете вещи от търга, та вчера ходих да ги платя и да си ги прибера.
Купих една много хубава и голяма саксия - уж само на шега заложих пари на нея,
но пък Даниела много я хареса (необичайно, но факт). Другото пък е едно
оригинално огледало за новия коридор. С Цецови приказвахме онази вечер - резервирали
са си самолетни билети за България през Август. Те със сигурност ще дойдат и до
Габрово да ви видят, защото пак ще проводя малко парички по тях. Искам час
по-скоро да изпратя видеокасетата – има още около един час да се запълни, та се
чудя вече с каква информация; изчерпаха се всички новости и придобивки. Не
искам повече да бавя частите на татко, та направо не знам какво да я правя.
Онази вечер Цецо
каза, че от камерата, която му бях дал да ремонтира всъщност нищо не става.
Имала някаква много голяма повреда и аз му казах да я изхвърля на боклука без
да се замисля. Добре че татко не я взе тогава, защото щеше само да й мъкне
товара. Е, все пак поправката може и да е била възможна, но пък Цецо е
прекалено зает с неговите собствени ремонти и едва ли може да отдели толкова
много време за някакъв боклук, което е напълно нормално и разбираемо.
09.05.2005 – С Даниела взехме експресно решение още утре да изпратим това писмо. Искам
татко да си получи частите във възможно най-къс срок, докато не му е минал
мерака. Няма много писмен материал в настоящото ми послание, но макар и нищожно
като количество, все си е нещо. След като опиша и изминалите почивни дни, утре
Дани ще изпрати всичко.
Освен че валя дъжд
почти през цялото време, друго нищо съществено не се е случвало. В събота
сутринта всички станахме рано и заедно излязохме с двете коли. Първо оставихме
моята в един сервиз, където й смениха предните гуми, маслото, филтъра и свещите.
Масрафа отсече $462, хем с пазарлъка и уговорките. От там аз оставих Даниела да
се шляе по магазините, а ние с Ванеса отидохме на урок. Той също мина успешно -
учителката е много доволна и ще дава на Ванеса допълнителни упражнения и
песнички; детето бързо напредва – за сега свири с голям ентусиазъм и желание.
Много скоро ще започнем да оставаме и по ½ час след урока заради новите песни –
естествено, срещу допълнително заплащане, което все още не знам в какъв размер
ще бъде. Като ни свърши репетицията, отидохме да приберем Даниела и от там в
сервиза – да си взема вече готовата кола. Обиколихме местните вехтошарски
магазини, но без успех. От един зарзаватчия пак накупих чушки за печене и
готвене, но времето не позволи да палим огъня, та ще ги правя най-вероятно
някоя вечер през седмицата. На края минахме и през нашия локален магазин за
строителни материали – втора употреба. Търсехме мивка за новия коридор, а пък
намерихме плочки. Имаха само 50 парчета и ги купихме всичките. Под едни други
палети имаше разхвърляни още, които също уговорих със сайбията, че ще ги вземем
допълнително. Натоварихме стоката в голямата кола и се прибрахме в къщи.
Обядвахме и аз веднага почнах да се занимавам с обща строителна работа.
Пренесох плочките, изчистих багажника и се сетих, че ми трябваше един двоен
контакт за новото помещение. Добре че имаше още малко време докато затворят, та
бързо се върнах при моя човек и го купих. С мен дойде и съседката Роза, която
искаше да провери за нещо, но пък вместо това което търсеше, си купи една
хубава лампа за двора. Рон още следобеда я монтира на къщата, а ми даде
старата, на която аз ще използвам крушките, че те са по-специални. Абе нищо не
се изхвърля при мен – всичко работи на затворен цикъл, докато не умре само или
не се саморазпадне от старост. Така аз се заех с електрическата инсталация на
коридора. Монтирах два контакта, пак местих един проводник, пробивах дупки,
слагах дюбели – все ей такива пипкави врътни. На края, за да си попълня времето
намазах с масло дървения надпис за къщата, който слагам вече втори пореден
месец и все не ми остава време за окончателното му завършване. Вечерта пихме по
една малка мастика, но бяхме вътре в колибата заради лошото време.
На следващата сутрин
(вчера, неделя) с Ванеса отидохме на битака. Там нямаше почти никой, но купихме
едни интересни детски книжки с картинки и текст. От там се насочихме директно
към железарския магазин да набавя материалите за тавана – корнизи (ъгли),
лепило, шпакли, гипс и т.н. Дадох общо $100, но наред с всичко взех и един
бидон 20 л със специална консервираща течност за дървени части, намален от $180
на $20 – иначе тези химикали са страшно скъпи. Сега вече съм запасен за
поддържането на всички тези дървении, които имам – греди, черчевета и т.н.
Прибрах се и завърших напълно електрическата част. Сложих и три лампи да ми
светят временно, че става доста тъмно - така мога да работя и като се мръкне
отвън. Почнахме с Даниела да лепим корнизите - първо дългите парчета, защото аз
късите и сам мога да ги слагам. Шпакловах тавана – запълних всички малки
дупчици и главите на винтовете, с които закрепвахме гипсовите плоскости. После
връзките между отделните парчета листове също се запълват с една специална
лента и върху нея се нанася гипса. И там падна едно пуфтене, гъзурчене и висене
с ръцете нагоре, но повечето успяхме да го направим. Когато изсъхне, шкури се
малко и се коригира пак, където има нужда или е все още хлътнало.
Довършвам си
мисълта, а с това и листа - вече съм в къщи. Напред ударих още една шпакла на
тавана, че да съхне през деня. В събота ще завършим още нещо със съседа -
ошкурвам всичко и съм готов за боя. После постепенно слагаме мивката, връзвам я
с канала, боядисвам стените, лепя плочките около чешмите, на края тези по пода
и за Коледа режем лентата на откриването!
Утре започвам новото
си писмо, което ще се яви като продължение на това. Онзи ден изпратихме
съобщение по случай рождения ден на чичо Божко – както на вашия, така и на
телефона до Албенчето. Дано да е получил нашите искрени поздравления.
Таман свирихме -
Неси ляга, а ние ще поминем вечерята скромно на боб с наденица. Не се сещам
вече за нищо – изпращаме на татко и това съоръжение, което е предназначено
специално за планински походи. То е комбинирано с няколко жизнено необходими за
оцеляването на туриста инструменти – нож за хляба и сланината, вилица за
боцкане на маслините и лъжица за чая от горски билки; има дори лозарска ножица,
отвертка и т.н. Ако прескочи трапа по границите – ще го имате; ако пък
хайдутите го спрат на митницата – ибаз го, здраве да е. Хайде, милички - до
нови срещи в мисли, бели листи и мечти!...
Обичам ви и ви
прегръщам най-горещо: Ангел, Даниела, Ванеса и Нени
Няма коментари:
Публикуване на коментар