07.08.2000 – Отново съм на работа,
след като изкарахме два дни и половина в път, обикаляне на адреси, битаци,
пазари и тържища. Тръгнахме в петък на обяд, както беше по програмата. В
Бризбън обаче не ходихме на въпросното място за колата, защото се беше продала
вече. Неничко ни очакваше според нашата уговорка, но не беше изпълнил редица
условия, които му бях поставил. Направих му забележка, скарах му се, почнахме
да се дракаме и надхващаме – естествено той изяде шамара през устата и го
прибрах преждевременно в тях. Разбрахме се да се видим на другия ден, но се
разделихме малко след като се видяхме – аз, дълбоко наранен и огорчен от
отровните му думи, а той – просто още повече озлобен към собствения си баща.
Както и да е – развали ми настроението; отрови ми и вечерта, през която ми беше
много тежко и криво от развоя на събитията между нас. Даниела плака с мене, но
какво можеше да се направи повече от това…
Пристигнахме
все пак на Gold Coast у нашата приятелка Румяна. Там си направихме една скромна
софра и вечеринка, но на мен хич не ми беше спокойно на душата. На другата
сутрин аз поех обратно към Бризбън, а Дани с бебето останаха да се разхождат
там и да вършат друга работа. Ние с Нени отново се видяхме и аз го накарах
първо да ми се извини за лошото си и заядливо държание предния ден. Той смотолеви
нещо от немай-къде, но тежките думи изречени от детската му уста продължават да
ми парят в сърцето и да тътнат в ушите ми като врящ котел с катран. Преглътнах
по бащински поредната му обида и си попълнихме времето в обикаляне по адреси да
гледаме разни стари коли за продан. После отидохме там, където продават чисто
новите и дори взехме една, за да я пробваме как върви. Абе какво да ви кажа -
новото си е ново, кой каквото ще да ми разправя; въпреки че и старите си ги
бива (с което твърдение обикновено се самозалъгваме, за да не ни е все пак и
чак толкова тежко). По принцип крайни решения не сме вземали още – от тук
насетне ще видим какво ще правим (успокоявам се, че в момента не съм на зор и
има дълго да се мисли и умува по тези въпроси).
След
като се навилняхме из столичния град заминахме за Gold Coast, защото в Бризбън
вече нямаше какво да правим и къде да ходим. Обиколихме и курорта, кръстосвайки
го няколко пъти нагоре и надолу, докато най-после стана привечер и утрепани от
скитане и ходене по улиците се прибрахме у Румяна. Те тъкмо се бяха завърнали
от своите женски разходки, а нашата Даниела дори вече беше и със закупен
самолетен билет до България, планиран да излети с нея, бебето и подаръците ни
на 22 Август, естествено тази година. Чакаме само потвърждение от
туристическата агенция за датата на връщането й, но във всички случаи тя тръгва
на въпросната дата след обяд с полета в 15:00 – като ден от седмицата това се
пада във вторник. Аз тогава няма да отида на работа и ще ги изпратя на
летището. До тогава ще пиша най-съвестно за всичко, което се случва около нас,
а пък когато тя дойде там, ще ви разказва останалото с повече подробности. В
събота вечерта ние с Нени си останахме в квартирата на Румяна, а жените отидоха
да спят в домът на дъщеря й, защото онези пък тъкмо били заминали на почивка в
Нова Зеландия и трябваше някой да им пази къщата от крадци и злодеи.
08.08.2000 - Не помня до къде стигнах
с вчерашния си преразказ, за това сега ще почна от мястото, от където горе-долу
се сещам. Мисля, че говорих за пребиваването ни на Gold Coast. Значи така - в
събота гледахме коли, ходихме по магазини, купувахме подаръци, шляхме се
безцелно по улиците и т.н. Вечерта ние с Нени си бяхме сами. Останалата част от
компанията беше на друго място. Уговорихме си среща за сутринта на следващия
ден (неделя) и вече всички заедно на камара пак ходихме нагоре-надолу.
Накупихме доста добри неща – за нас, за вас и за всички останали. Късно
следобеда се прибрахме обратно у Румяна, където обядвахме и ние поехме по пътя за
насам. Преди това се отбихме да разгледаме къщата на дъщеря й, където те спаха
с бебето и Даниела предната вечер. Направи ни впечатление, че е много интересно
декорирана, в някакъв мексикански и латиноамерикански стил, с много цветове и в
най-различни мотиви. Направих разбира се и няколко снимки там, за да имаме
повече идеи за домашно обзавеждане, когато дойде времето и реда да имаме наша
къща. В Бризбън оставихме Неничко у тях, а ние продължихме неизменния си
маршрут към село Maryborough. Пристигнахме си в къщи едва вечерта към 20:30 и
докато оправим багажа, дрехите, множеството покупки, да подредим бебето за
спане и то пак стана среднощ.
Вчера
седмицата започна както обикновено. Платихме на Даниела билета за самолета, а
аз направих чек за $51 и днес го изпратих на консула в Сидней. Това е таксата,
за да заверят пълномощното на майка, с което тя да ми получи паспорта и
съответно те пък да ми изпратят необходимите за попълване документи. Ако това
се осъществи преди Даниела да тръгне за България, естествено тя ще ги донесе
лично, ако ли пък не (което е по-вероятно…), аз ще ги изпращам допълнително по
пощата. Мисля, че трябва и някакви снимки да си направя - сега пък и това ми
дойде на ума, като допълнение към всичките ми останали кахъри. На обяд ще
прескоча до банката да им искам един бърз потребителски заем от $15,000, та с
него евентуално да си купим друга по-свястна кола, вместо да набутваме готовите
пари (милионите! – ха-ха-ха…), които ние с толкова труд и мъка сме спестили. Но
първо да видим какви условия ще ми предложат онези чифути, че тогава чак ще им
подлагам шепата си за просия...
Снощи
подредих вашите подаръци в две кутии, но не съм си играл да надписвам отделни
бележчици. Ще опиша всичко в края на писмото, със съответните препоръки и
наставления, които давам. Има много подаръци, които ще полетят към вас, но нали
всичко ми е толкова свидно в желанието си те да бъдат единствено и само за вас.
Абе, шегувам се разбира се - за всекиго има по нещо дребничко и символично –
едва до толкова ми стига вътъка (финансовият имам предвид – тук не говоря за
половата си мощ)… Дано до тогава да свърши и филма който е в апарата, че да
изпратя и малко снимки от този географски пояс на Планетата. Даниела купи на
техните някои дрешки, дънки и маратонки за баща си и т.н, а пък аз моя татко,
като все от нищо няма нужда – с какво ще го дарявам, съвсем не знам. След обяд
пак ще съм дежурен по отглеждането и възпитанието на малката Ванеса и сигурно
ще драсна още някой и друг ред от къщи. Дани е на работа втора смяна, така че
аз ще съм бавачката за деня. Срещу тези часове, които постоянно си вземам като
компенсация, аз надработвам допълнително време – казвам го за да не се
притеснявате, че нарушавам трудовата дисциплина и бягам от работа; онези няма
да ме изгонят от фабриката, а пък това даже и да стане, аз комай вече взех да
го искам, защото не ми се стои в това забутано село, без никакъв лъч и
проблясък дори за светлото ни бъдеще. Ще стискам зъби още малко като родилка,
че после ще видим какво ще става с нас.
09.08.2000 – Някой наш близък беше
роден на тази дата - дали пък това не беше Катето от София; как взех да забравям
и да изкукуригвам – лошо, много лошо. А аз продължавам най-подробно да описвам
нещата около нас. Вчера Даниела още по телефона ме предупреди, че от доброто й
и кротко до скоро бебе, вече е останал само споменът. Като подивяла вчера тая
ми ти Ванеса, че като се тръшнала в рев, та чак до вечерта. Аз я поех разревана
следобеда и с нея ходихме по магазините. Докато се мотахме по чаршията да купим
още някои дребни нещица за прибавка към пратката си, бебето се държа
относително прилично и възпитано. Като се прибрахме в къщи обаче и адът
започна. Онова шило постоянно иска някой да я държи на ръце и да я подмята
нагоре-надолу, но аз си имах достатъчно домакинска работа из кухнята – пак
готвих, този път кюфтета на яхния с домати и лук; между другото манджата ми
стана много сполучлива - също както в стола на добрата стара “Електроника” (ех,
тези спомени няма да ми излязат от кратуната – мамка му…). Възможностите ми да
сготвя нещо са силно ограничени - само когато Дани е втора смяна на работа и то
ако тя самата не е стъкнала нещо през деня. Но аз, въпреки нейните неимоверни
усилия да ме предпази от достъп до готварската печка, тенджерите и тиганите,
сегиз-тогиз намирам по някоя пролука, за да се промъкна в кухнята и да
упражнявам мазохистичните си кулинарни способности. Много голямо удоволствие ми
доставя да приготвя нещо топло и вкусно за любимия човек – Господи, представям
си колко щастливо се чувства една жена, след като тя прави това всеки Божи ден;
предполагам това е върховна наслада за нея, почти колкото един разтърсващ
душевен оргазъм. След някой и друг ден обаче, когато си остана сам в къщата,
вероятно само на попара с вино ще карам - не ми се готви само за себе си, това
е толкова еднолично и скучно...
Другата
седмица сигурно вече ще седна край многобройните колети и ще започна да описвам
съдържанието им - по-специално кое подаръче за кого е предназначено. За сега
само трупам в кашоните, пък да видим как Даниела ще минава през строгите
митнически проверки. Главно общото тегло на багажа е това, което ни притеснява.
Но Ванеса също пътува с 10% от стойността на билета, така че би трябвало и на
нея да се полага известно количество за товарна стока. Тя ще си я “пренася” и
без друго под формата на сухи млека, каши и пюрета, както дрехи, пелени и
прочие бебешки артикули. Ние след 15 Август ще ви се обадим пак - вече
окончателно да се уточним за пристигането на Даниела. Този месец отново
натрупахме много обемисти телефонни сметки и за това ще изчакаме пристигането
на следващото засичане брояча на “електромера”…
Вчера
ходих в една банка за заема, който споменах че искам да взема за закупуване на
автомобил – поискаха ми 12% лихва мръсните педали и още по-шибани лихвари! А в
същото време моите мизерни парички стоят при тях едвам на някакви си пикливи 3%
или 4% и онези си правят с тях каквото поискат. Ама като ще взема да отворя и
аз една банка - тогаз гледай каква печалба ще правя, наред с всички тези
мошеници и кожодери. Сега ще търся някакви други финансови организации,
работещи евентуално с по-нисък лихвен процент. Като ли не - ще си извадя от
джоба сухата пара и ще се оправи работата, но не е в това въпроса; нали нашите
си ги спастряме уж...
10.08.2000 – Аз вчера пак направих
известни трогателни покупки за изпращане под формата на подаръци. Взех на леля
ти Венче Попка едни чудни стъклени чаши за кафе - италиански са и от специално
стъкло. Мисля си, че ще ги хареса; тя има усет към подобни изтънчени стоки. Ако
пък не й харесат, ще ги подари на Марианчето – все някой ще им се израдва.
Гледам да прибавям постоянно по нещичко към куфарчето на Даниела, че и времето
й за тръгване наближава. Вероятно това въпросно “куфарче” вече тежи повече и от
самата нея, барабар с бебето (тук аз съвсем не казвам, че софиянката ми е
дебела; но пък в никой случай не е и толкова лека, защото не е и така куха
отвътре, де). Тя снощи няколко пъти се опитва да се свърже с техните в София,
но изглежда че нещо им е повреден телефона. Точно заради това ние извънредно се
обадихме до вас и отново имахме възможност да си поприказваме. Радвам се, че се
чухме и с татко, па макар и за малко. Разбрахме че и вие сте ни изпратили нещо,
но тази пратка още не сме я получили. Сигурно тези дни вече ще пристигне. Дано
дойде преди Дани да е излетяла, за да мога да изпълня поръчките ви – ето,
задействах си например издаването на паспорта с най-бързите възможни темпове за
австралийския начин на живот, който поначало е относително бавен. Сега и снимки
ще си направя – с две уши, точно както ми поръча татко. Че нали са уж еднакви,
бе мамка им – като ми снимат едното, логично е другото да е огледалният му
образ; що пък трябва и двете да се виждат на снимката? Гледам обаче, че тази
която са правили за паспорта на Ванеса, май също е такава – демек с “две уши”.
Въпреки, че напоследък тя взе въобще да не си ги използва по предназначението и
хич не чува какво й говорим. Почна да се обръща, да се въргаля; скача, става
права – онзи ден вече се изтърси и от дивана като чувал с картофи; въобще се
очертава много дива. А колко кротка беше само като по-малко бебе - където и
както да я туриш, така си я намираш после. А сега и тя нещо започна да ми се
бори за човешки права и свободи...
Снощи
говорихме с Цецо и Светлана. Те пратиха лекарствата за баща й, а по Даниела ще
изпратят и малко пари - когато тя дойде в Габрово, ще се оправяте заедно. Писмото
ми се очертава да стане дълго, но в него може и да няма снимки, както обещах.
Все още има доста филм в апарата, който просто няма да има къде и как да
довършим. Много искахме да купим видеокамера, та Даниела да я вземе със себе си
в България, но не успяхме. Аз не искам да купувам какво да е само заради факта
да имаме и ние такова нещо, барабар Петко с мъжете. Хубавите неща бързо се
продават, особено пък след като са и по-евтини – народа граби първо тях. Така
че за сега ще продължим да се задоволяваме само с фотографиите. Аз във вашите
неща съм сложил един филм, а самата Дани я изпращам с други два – снимайте се
много и навсякъде, не жалете позите: един ден само това ще ни е останало като
някакви далечни спомени от скъпи хора, посетени места, приятни и емоционални
преживявания и т.н. Вчера купих и местния вестник с обявите – наред с
продажбите на селскостопанска техника и жива стока от рода на пилета, овце и
крави, обяви специално за видеокамери нямаше. Днес ще погледна и в Бризбънското
издание на същия вестник. Ако там има нещо подходящо, може веднага да отидем и
да го купим, пък било то и на 500 км – ей го къде е...
11.08.2000 – Пак стана петък - кога
изхвърча и тази седмица, така не я видяхме. Всеки ден примъкваме по някой и
друг подарък - кой където ходи, все с по нещо се връща в къщи. Мисля, че вече
сме се отчели с всичко и за всеки, но винаги когато видим нещо ново и
по-различно, та ни се иска да ви го изпратим. Даниела ще работи в събота и
неделя втори смени, а аз пак ще се занимавам с бебето; ще си правя станалото
напоследък любимо мое барбекю, а вероятно ще загубя и още някой час под
проклетата ни вече семейна кола, към която ненавистта ми расте с геометрична
прогресия. Видях, че има няколко видеокамери за продан във вестника, но за
жалост всичките са в Бризбън. Трябва да отида там на място, за да ги разгледам,
защото само по описанието в обявите им не мога да разбера много. Аз искам
камерата да има много ефекти и разни други изгъзици, което прави снимането, а
после и гледането на филма много по-интересно и забавно, но рано или късно ще
ми попадне нещо – сигурен съм. Неничко, милият татков той – един ден поискал
камерата от майка си (моята уж…), та да го снимам тук как кара мотора. Оная
обаче не му разрешила - не знам по какви нейни съображения. Замислил съм през
ваканцията да му направя една кратка съвместна почивка за няколко дни - ще
отидем на палатка до някое езеро или река и там на воля ще си кара мотора по
горите и поляните, ще ловим риба и въобще ще си почиваме активно. Да видим как
ще го организираме всичко това. Той през втората половина на Септември така или
иначе излиза във ваканция и уж за тогава планираме нашия малък излет, но още не
знам къде да го заведа.
До
времето, до което Даниела ще се прибере от България (някъде в средата на Октомври,
живот и здраве), надявам се вече да се е очертало за какъв период от време ще
продължавам да работя тук. Договорът ми няма крайна дата – може още утре да ме
натирят, а може и цели месеци да изкарам занапред. Но каквото е - ще си
натискаме парцалите, пък ще видим какво има да става от тук нататък. Сега
най-важното е да изпратя Дани с бебето успешно за Родината; разбира се те
трябва и да пристигнат при вас с всичкия тоз идиотски багаж, който с всеки
изминат ден набъбва като цирей на задник. Оставайки пък сам, аз от своя страна
трябва да продам шибаната кола и да премина през нелеката задача по
закупуването на друга – виното ще бъде моят най-добър съветник, помощник и
другар...
Онзи
ден от Gold Coast купихме една специална седалка за Ванеса, която трябва да
монтирам на задната седалка. Тази капсула, в която я возехме до сега вече взе
да й умалява, но ще изкара така докато тръгне за България – посрещането й вече
ще бъде в новата, защото се предполага че след няколкоседмичните грижи на
бабите си, последната ще бъде и много “пораснала” главно на живо тегло и обем.
12.08.2000 – Австралия. Милички на
мама! А ето, че сега дойде моментът, в който да седна и да опиша подробно какво
изпращам и кое за кого е. В този кашон ще намерите само “твърди” работи – казахме
вече, че от “меки” никой няма нужда. За това съм се и въздържал от покупки и
изпращане на дрехи и прочие парцали. Най-отгоре в куфара, в един жълт плик са
лекарствата за бащата на Светлана, които тя изпрати до нас. Отвън на плика ще
намерите неговия адрес и телефонен номер - свържете се с човека и се разберете
как да си ги получи. Дайте и една коалка на техния малчуган, той всъщност вече
ще трябва да е станал доста голямо момче – нали е горе-долу колкото Нени, но
все пак е дете и ще се зарадва, калпазанина. Ние си бяхме много добри съседи с
тези хора, а пък на останалото - майната му...
Изпращам
ви две нови видеокасети. Ако имате възможност да ни ги запълните с нещо – стари
шлагери, естрадна музика, някое смешно предаване от телевизията; въобще каквото
и да е по ваш избор. Когато речете да изпращате нещо, пъхнете ни ги в колета
вместо всичко останало. На татко изпращам и “TDK” касетки за магнетофонни
записи. Касетките с оригинални записи са също за вас – има една двойна гръцка,
с много хубава музика. Ако пък ви е излишна, дайте я на моя приятел Яков - той
си пада много по гръцката музика. В черната кутия от часовник са крушките за
фарове, които споменах на татко още по телефона. Те са халогенни, много мощни
(55/60 W) и светят значително по-добре от обикновените. По магазините са доста
скъпи, може би ги харчат по $10 парчето, но аз тези съм ги вземал (разбирай
крадил…) от автомобилните гробища, когато навремето с Нени сме ходили за туй
или онуй. Последните не ми струват нито цент, защото съм ги свалял от разбитите
коли и съм си ги пъхал скришом в джоба. Въргаляха се из дома от сума години – ето
че сега им излезе късмета. Нека татко да ги монтира веднага във фаровете на
колата - като си дойде Даниела искам да ми каже, че ги е сложил, а не ги е
прибрал в кутията на тавана.
До
касетките ще видите едно кафяво пакетче – това са карти за игра, две колоди и
са предназначени специално за леля Раче и чичо Ваньо Малджиеви. За тях е и
моето най-искрено послание, надписано от вътрешната страна. Аз никога няма да
забравя прекрасните и безгрижни дни, прекарани на морето заедно с тях и цялата
софийска менажерия – артисти, нудисти, “годишни времена”, крале и кралици и
прочие антураж. В едни хубави тоалетни опаковки има два комплекта с някакъв
парфюм и един сапун. По цвета им предполагам, че са женски (защото са
розово-червени, значи за момиченце). Майка да си остави единия, а пък другия да
го подари на някоя нейна дружка и посестрима. След това има други три парфюма,
които също мисля че са дамски, но не съм и много сигурен. На едните пише “MISS
USA”, а под тях ще намерите някакъв друг. Нека майка да ги разпечата, да
прецени дали ще си оставя нещо за нея, а другите – да се отсрами някъде. Не
мога да посочвам точно към кои имена да са подаръците, защото храня брилянтни
чувства към всеки и всички. Оставям на мъдрото решение на майка - кого да
сайдиса и с какво...
Калкулаторът
“SHARP” е за татко, за да си смята пенсията с точност до осмия знак след
десетичната точка. До него има едно телефонно указателче, а най-отгоре е бялата
кутийка с друга електронна вещ – това пък е календар, часовник и калкулатор,
всичкото заедно. Тази изгъзица е също за вас. Ако се вгледате внимателно и
най-вече с лупата, ще забележите че бутончетата малко са олющени, но иначе
уредът е чисто нов. Аз му купих захранваща батерия и съм го нагласил по
българското време. Купил съм го само за $1, въпреки че нормално струва $30-$40
- може би са го намалили заради бутоните. Но те от самолет не се забелязват, а
като си го сложите на секцията във всекидневната, ще си спомняте за мен и в
същото време ще гледате часът и датата, която мига на екрана.
Под
жълтият плик с лекарствата има един дезодорант, предполагам също дамски. Пак за
майка или за подавка. Най-отдолу има една специална химикалка/фенерче.
Последното работи като се завърти щипката на химикала, но той пък няма
пълнител. Аз не знам от къде точно го имам и как е попаднал в ръцете ми, но
няма да ви казвам пък колко струва един резервен пълнител по тукашните
книжарници за канцеларски стоки – почти колкото 10 такива химикалки. За това
нека татко да му намери един - мисля че това писало е предназначено за дебел
пълнител, но не съм сигурен. Просто го изпращам на шега - да си го носи в джоба
и да си свети с него когато му се наложи – например, ако се прибира нощем в
тъмното и не може да уцели с ключа бравата на входната врата. По-нататък ще
изпратя и батерия. Той работи с най-тънкия размер “ААА”, но за сега свети и с
тези които са вътре. Всъщност предназначението на тази чудата химикалка е да се
пише с нея в абсолютна тъмнина. Светлинният сноп лъчи осветява само върха на
писеца и така се вижда какво се пише с нея. Изгъзица е, както казах, но ви я
изпращам за майтап, а и защото на мен не ми трябва – ако сметнете за
по-правилно, дайте я на някое хлапе, че да се радва. Филмът също е за вас, аз
може да прибавя още един даже в другия кашон. Самобръсначката е за татко, но
нека да я подари на някого, ако не му трябва. В бялата кутийка има една
солничка с поставчица - за вас или за когото и да е, а до нея - друго украшение
(магнит за вратата на хладилника), за защипване на сметки, бележки и т.н.
Сега
– в този кашон пък ще намерите и три мъжки одеколона за след бръснене: SPORTS,
LORESTE и ORIGINAL (австралийски, френски и английски). Много моля татко да си
избере един за него (или всичките, като аз лично му препоръчвам един от двата,
но в никой случай не и “SPORTS”, защото той по моему е много прост и лъха на
руския “Тройны”, който пък в казармата ние пиехме вместо ракия, че ни беше кът,
пущината). Останалите два нека да са за някой наш познат. Но пак казвам –
най-много ми се иска всичко да е само за вас. Преценявайте на място и хич не ми
викайте, че от нищо нямате нужда. Аз всичките тези неща ги изпращам на вас, а не
за хората. Но ако прецените раздавайте и дарявайте радост на близките – все пак
с повечето от тях сме почти като род. Преценявайте на място и не ме обгрижвайте
с разпределението на благата.
На
Ленчето ще подарите един от “MISS USA”, а на децата – по един комплект
химикалки Мики Маус; да си пишат прилежно домашните и да учат много, че иначе
голяма хурка ги чака, ако не вървят в правилния път. За Божи е количката. В
този кашон за татко се намира опаковката с кабелите (част от компакт диска,
който пък е в другата кутия), както и самите дискове. Единият наистина е
отвратителен за слушане, но поне става за размяна с някой, който има
по-извратен музикален вкус, а другият е с традиционни австралийски песни и
мелодии. Последният също не е кой знае какво, но за спомен бива, защото има
надпис “AUSTRALIA” отпред. Малките коалчета са за вас и за разните ваши дечица
- нека да се радват, че детството им май не преминава в много лесни
икономически и политически времена. Останалата част от тях са в другия кашон.
Бъдете много щастливи и имайте най-приятните си мигове с подаръците, които ви
изпращам от сърце и с пословичната си, безгранична синовна любов!... Повторно
ви целувам горещо: вашият малък, скъп и свиден Ангелчо…
П.
С. Най-отгоре ще намерите две украшения/огърлици. Това са уникални аборигенски
сувенири, ръчно изработени и украсени от тях самите. Много ценни и скъпи неща
са. Направени са във формата на бумеранг – единственото оръжие на аборигените.
С тях избиват кенгура, крокодили, бият жените си и т.н. Би могло да послужи
като дамско колие/огърлица или пък да се сложи закачено някъде за украса.
Отново, най-искрено ще се радвам ако ги видя да висят някъде из къщи, а не в
някоя хорска стая, но преценявайте на място – оставете си ги за вас или пък за
подарък (май най-добре да са за вас)...
Скъпи
родители наши! Продължавам с описанието на нещата, които ви изпращаме. Тъкмо
привърших с първото кашонче и сега се местя на това. Както е тръгнало, ще има и
трето, защото доста армагани се събраха. В тази кутия ще намерите неща, които
са изключително само за вас. Най-отдолу има две прежди (третата ще е в третия
кашон), които нашата приятелка Румяна от Gold Coast изпраща специално за бабите
- да си изплетат по нещо само за тях: терлици, жилетки или каквото там им е
нужно. Трите гранчета са за баба Рейчъл в София, другите три - за баба Ванеса в
Габрово. Над тях е станалата вече много пъти на дума нова “пушка” за милият ми
татко. Всичко е увито с описанието – да се чете внимателно преди да започне
всякаква експлоатация! Отстрани е една поставка за компакт дискове, пълна до
върха. Самият диск се изважда като се натисне навътре и леко се повдига за
кутийката нагоре. Отзад има едни пружинни пластинки, които го изкарват малко
навън, та да може да се хване с пръсти и да се изкара. По обратния път диска
влиза навътре – натиска се назад и надолу, докато щъкне в гнездото си. Само
тогава може да се затвори напълно предния капак на поставката. Когато се отвори
последният нагоре, може да се натика навътре при хоризонтално положение и да си
остане там до следващото му затваряне. В пликчето са останалата част от
коалите, които могат да се защипват. Трябва само да им се свие малко гърба и им
се разтворят лапите. Нали предния път като идвахте, бяхте взели такива – е,
сега тези са същите.
В
черната картонена кутийка има един електронен часовник – специално издание за
навечерието на 2000 година. Аз съм ви го нагласил по българското време и дата,
но ако го разбутате нещо, отзад има три бутона – с тях ще се оправяте. Обяснил
съм на Даниела всичко кое как работи, тя ще ви покаже (ако още помни, разбира
се). Часовникът е програмиран до 2050 година – вие само бъдете живи и здрави до
тогава, а пък аз ще имам грижата към края на 2049 да ви го подменя с друг, за
още 50 години. Тук ще видите и едни гъбички. Дани ги е купила за майка, да си
мие чиниите с тях. Те бяха в една найлонова опаковка, но аз я разкъсах, за да
ги събера по-плътно една до друга с цел да спестим от обема в кутията. Докато
бяха вътре в опаковката си, те бяха леко навлажнени, за да стоят меки. Сега
може да са станали на кокал, но след като се намокрят повторно и всичко се
оправя. Най-отгоре изпращаме една голяма коала, която е само за вас. Това е
много оригинално и скъпо нещо – сувенир, изработено от истинска кожа. Аз ви го
изпращам нарочно празно, но вие там го натъпчете хубаво с памук и то ще се
издуе. Натъпчете му и ушите – абе цялото отвътре, лапичките – всичко, главата,
носът и т.н. Като се натъпче така и ще стои винаги право. Сложете си го някъде
по секцията за украса – във всекидневната, за да може повече хора да го виждат
като ви идват на гости, а не в хола, че да не го види никой. Това е всичко от
тук. Радвайте се много на армаганите и знайте, че страшно много ви обичам (ама
аз това всъщност вече го казах, но нищо)...
П.
С. Споменах, че тази оригинална сувенирна коала е много скъпа – това
действително е така и аз онзи ден купих две такива от битака на Gold Coast. Те
са чисто нови, а хората искаха само $6 за двете, само че аз ги взех за $4.
Независимо обаче, че са купени на такава голяма сметка, в сувенирните магазини
тази неща са ужасяващо скъпи, защото представляват символът на Австралия. После
- за мен е важно качеството и вида на едно нещо, а не колко евтино струва.
Просто аз тук малко доуточнявам нещата, защото честно казано в противен случай
би било немислимо да се дадат десетки долари за подобни сувенири, пък били те и
такъв значим държавен символ. С много обич ви целувам: Ангел…
П.
С’. Нени е направил един компакт диск за дядо си, с мое напомняне разбира се.
Негов приятел има записващо устройство за размножаване на дискове и хлапетата
записват песни от Интернета на поразия. В понеделник Нени ще изпрати диска по
пощата, за да го сложим в багажа, защото ние с него няма да се видим преди леля
му Даниела да е излетяла вече. Аз от летището ще отида да си оправя годишните
такси, а после ще го взема и ще излезем на някъде заедно. Сигурно ще ядем пици,
ще си поприказваме малко и аз ще трябва да поемам обратно за насам, защото на
другия ден ще съм на работа от 06:30. Това ще се случи едва на 22 Август
(вторник), а той пък ще дойде при мен в петъка, на 25-ти. Така че тогава с него
ще се видим за повече време. Мисълта и думата ми бяха за този въпросен диск,
който е предназначен всъщност за вас двамата. Аз му споменах тази идея и той я
прие охотно, без да се пазари много и да отказва. Казах му какво да ви запише –
Неничко също много харесва този певец. Помолих го и да ви надпише диска, да
видим какво е направил. Бебето в момента спи, та за това имам чудесната
възможност да отделя време за написването на всичко това. Пак ви целувам, с още
по-голяма обич от преди: ваш Ангел…
14.08.2000 – Усилено пиша всеки ден, както
виждате основно глупости, че да се събере повече материал за прочит. Скоро,
много скоро вече ще държите в ръцете си това писмо, армаганите които ви
изпращаме с много любов и разбира се малкото бебе, което тези дни беше много
послушно и ме остави спокойно да си опиша пакетите. То всъщност, това беше и
основното ми занимание през изминалите съботно-неделни дни.
В
събота сутринта се запретнах да довърша моето, станало вече прословуто барбекю.
Пробих 36 отвора ø9.25 мм по периферията на скарата. Тази дейност обаче ме
утрепа тотално, защото материала на шибаната тава се оказа много твърд и жилав
(но не и повече от мен, българина разбира се). Похабих няколко размера свредла,
защото се наложи първо да пробивам с по-малко, после със средно, докато
най-накрая разширих дупките с последното. Въпросният размер (ø9.25) беше
подбран най-произволно – това беше първата бургия, която грабнах от кутията,
само че в желанието си да приключа по-набързо не отчетох, че тя дойде малко
дебела, което пък наложи използването и на по-малките; както и да е – важен е
крайния резултат, без да се отчитат мъките за постигането му. От мерак да видя
какво съм направил и дали съм се преборил с първоначалния си неуспех, още
същата вечер пекох кебапчета в 00:30 през нощта, защото до 23:00 Даниела беше
на работа и самата вечеря се разточи кажи-речи до към закуската. От там насетне
бяха салати, аперитиви и други гъдели, докато посред нощ се сетих да пека и
мръвки. С дебелашко задоволство установих, че явно съм постигнал някакъв
положителен резултат с пробиването на тези проклети дупки, защото сега всичко
работи безупречно и огънят ми не гасне както преди – въобще, не първо качество
ами направо “екстра”; работим вече само за износ с материали и суровини на
клиента! Като си останах сам в събота след обяд (когато Даниела замина на
работа и аз тутакси започнах да се наслаждавам на тишината и спокойствието в
дома…), тогава пък се занимах с описване съдържанието на кутиите с подаръците,
които съм решил да ви изпратя.
На
другия ден (това е вече в неделя сутринта) ходих до битака – хем да им се
отчета с присъствието си, хем пък и да разгледам какво има по сергиите. От там
домъкнах още висококачествена стока – все “за износ”, както вече споменах.
Следобеда – пак писах. Преди обяд пък ремонтирах куфара, в който съм натъпкал
подаръците. Всичко стана много тежко обаче - дано Дани да няма проблеми с
извънгабаритното тегло по митниците, че тогаз си еба вече мамата. Защото всичко
е така навързано и сплетено едно в друго като свински черва, че нищо от това не
може да се извади и да не се изпрати. Не знам как ще се оправяме другия
вторник. Надявам се единствен само Господ да помогне, защото всичко което ви
изпращаме е изключително за вас; подготвено е с безгранична любов и цели
снопове от нежни чувства. Всяко едно малко нещичко съм го прегръщал и целувал,
знаейки че вие ще се докосвате до него. Накрая целунах и куфара – дано да
стигне здрав и читав до всички. Имам още някои дреболии да доизкусуря и
огромния денк ще бъде окончателно готов за път. Аз ще продължавам да пиша до
последния възможен момент, но вече стана съвсем ясно, че на снимки няма да се радвате.
Просто няма физическото време кога да се вадят от тук нататък. Ще направя
няколко кадъра на летището в Бризбън, но тях допълнително ще ви ги изпращам с
някоя друга пратка.
15.08.2000 – Вчера от Сидней
пристигнаха документите ми за паспорта. Попълнихме ги снощи, а днес на обяд ще
отида да ми направят снимки (спокойно, бре - с две уши ще бъдат). Има още
няколко допълнителни заверки, след което пак ще трябва да изпратя всичко обратно
на Консула. Той там ще положи финалните си подписи и ще ми върне документите,
които пък аз ще препратя на майка, че тя да се разправя на нова сметка в
Габрово (ебаси – всичкото това за един нищо и никакъв паспорт, който вероятно и
никога няма да ми потрябва, но щом като всички имат…). Може би цялата процедура
ще отнеме още няколко дни, въпреки че хората от Консулството се отзоваха
веднага, но едва ли нещата ще станат готови преди тръгването на Даниела, че тя
да ги отнесе нататък по етапния бюрократичен ред. Когато и да пристигнат,
веднъж оформени вече от съответните служби, аз своевременно ще ги изпратя с
препоръчано писмо. Нали сега сме малко “под пара” с това пътуване, та
останалите ни проблеми чувствително остават на по-заден план. Всичко движим
наедно, пък каквото стане.
Тази
събота и неделя трябва вече и с колата да се занимая, само че май Даниела ще
бъде първи смени, така че километража пак ще остане за някой следващ етап. Пък
и нали точно след седмица ще му прибавя още 1000 км - как ще го връщам назад и
аз самият не зная. Иначе на колата си й няма нищо - върви като пушка;
последните засичания на гориво показват 10.7 л/100 км пробег, което не е никак
зле за този вид двигател – все пак това са 6 цилиндъра, 3 л обем и т.н. Но
понеже съм я нарочил вече - ще я сменям и толкоз. А пък като е на толкова много
километри, трудно ще я продам. Тя, завалийката е вече на 192,000 км – ще трябва
да й смъкна барем едно 50-60 хиляди от гърба, за да е малко по-реалистично.
Бакала онзи ден се обажда от Испания, та си казахме и с него няколко приказки.
16.08.2000 – Предполагам вече сте
научили за инцидента с руската подводница. Тук в последните дни много се
раздухва тази катастрофална история с печален край, която напълно си заслужи
вниманието на медиите и средствата за масова информация. Някаква руска атомна
подводница, с височина колкото 6 (шест!)-етажна сграда и съответната дължина,
засяда някъде по дъното на Берингово море. Всъщност възникнала авария причинява
изключване на захранването и последната потъва на 150 м дълбочина заедно с
екипаж от 130 души на борда си. Отначало се говореше за вероятно подводно
сблъскване с друга нейна посестрима, тя пък плаваща под американски флаг, но
явно става дума за някаква експлозия, причинена на руския плавателен съд. Това
само по себе си е един невероятен военен гаф в мирно време за пред целия свят –
все още съветските пору(т)чици и генерали умишлено отказват предложената им
международна помощ за спасяването на кораба или на хората поне. Говори се, че
за честта на Съветската армия и пагон, техните собствени “червени кхмери” ще
прежалят (за кой ли път в историята вече…) 18,000 тона титанова сплав (от която
е направена подводницата) и 130-те предимно млади човешки живота, заклещени по
най-садистичен начин в подводния ковчег и оставени без всякакъв достъп на
въздух да измират бавно и мъчително като хлебарки. Доста шум се вдигна
напоследък - не знам какъв ще бъде резултата, но на мен лично ми мирише на
восъчни свещи и парастас (надявам се да греша…). Дано светът и прогресивните
демократични сили успеят да ги притиснат до стената, за да преклонят главите си
тези мръсни комунистически диваци, та поне да извадят народа от тая шибана
метална гробница. Така или иначе, излагането на руснаците ще бъде много голямо,
но то станалото-станало – връщане назад няма, нито пък втора поправителна сесия
през Септември. Постоянно се водят интервюта с американски специалисти по
военно и стратегическо дело, но мнението единодушно на всички е, че вече
шансовете за успех и спасение на личния състав са нищожни и клонят към нулата.
Онези отдолу постепенно остават без въздух, защото помпите престават да
работят; освен всичко останало, цялото това нещо се превръща в един огромен
ледено-студен блок от смразяващата температура на водата (а и от географското
разположение в зоната на катастрофата – далече на север). А без ток не
функционират нито помпи, нито вентилатори, нито акумулиращи печки, нито
климатични инсталации, фурни, котлони, тостери и кафеварки (самовари, в
случая). Погледнато реално това е направо една трагедия, резултираща в бавна,
но сигурна и нелепа гибел – жалко за близките на жертвите, както и за тях
самите, разбира се...
Даниела
постоянно влачи разни подаръци и армагани – каквото купи за майка си, взема и
за другата майка. Как ще се носи това чудо на толкоз много километри – акъла не
ми го побира. Тя вчера най-после се свърза с техните в София. Вече със
сигурност ще има някой да я посрещне на летището с кола. Обаче на нея ще й
трябва тежкотоварен камион с прицеп за тоя свръхбагаж, дето го е понесла и то
само в случай, че той замине целия. За сега не съм сигурен дали на самолета ще
качат всичко – та ние не сме сложили пелените и кашите на бебето още! С много
хиляди грамове сме над допустимата норма, която съгласно разумните човешки
разбирания се класифицира само като “багаж”.
17.08.2000 – Продължавам бюлетина си от
вчера с още няколко любопитни факти около разигралата се пред очите ни трагедия
с руската подводница. Направили са три поредни опита за повдигането на
туловището й от дъното, но за голямо съжаление на всички, и трите са били
неуспешни. Коравите руски мужици едва вчера са се обърнали за помощ към НАТО,
когато вече е било твърде късно за всякакви спасителни операции. Английски и
американски екипи днес са засичали от повърхността, че на потъналата подводница
вече няма никакви признаци на живот. Говори се и съвсем явно се изразяват
съмнения, че катастрофалната авария е станала дори няколко дни преди изобщо да
се вдигне шум около това – типично и чисто в добре познатият ни “съветски” тон
и стил: било то с подводници, било то с атомни реактори на електроцентрали,
било то каквото и да е. Щом като не е удобно, то се прикрива от света. Но този
път им лъснаха комунистическите задничета като тиган на месечина, при това
твърде лошо - ами язък само за момчетата, които бавно са агонизирали, докато
напълно издъхнат под тоновете от вледенено като смърт желязо и също толкова
ледена вода. Е, разбира се това са само едни предположения все още, но
експертите са много по-реалистични в мрачните си прогнози, независимо че
отчаяните опити на спасителните екипи продължават - колко ще имат успех обаче,
никой не знае…
Около
нас няма нищо ново – стягаме момичетата за път. Чакаме всеки ден пристигането
на вашата пратка, но явно, че ще дойде точно когато Даниела ще е тръгнала вече.
Цецови изпратиха своите неща за баба Иринка и за останалите близки в Габрово;
Сашко също прати армаганите на баба си. Само диска на нашия малък Неничко,
специално предназначен за неговите баба и дядо продължава да се бави - не знам
дали го е изпратил все още. Две вечери не сме се чували с него; снощи е бил на
панаира, а онази вечер – пак у онзи Жулиен е спал. Сигурно довечера вече ще ни
се обади, че да разберем какво става с него.
Утре
Даниела пак ще води бебето на някакви имунизации, дето трябва да му с правят;
ще работи последните си смени в събота и неделя, а в понеделник вечерта
тръгваме за Gold Coast. Там ще спим у нашата приятелка Румяна, а на другия ден
заедно ще изпратим пътничките на самолета. Картините, които бях купил специално
за Адо и Митка онзи ден ги забравих у тях, та сега трябва допълнително да ги
сложа в багажа. На път ще минем да погледнем и един телевизор, защото хората го
продават много евтино (сигурно няма кинескоп…). Ако е хубав ще го купим - не че
ни е изтрябвал, ами за да не спи търговията. Утре може би ще драсна за последно
още някой и друг ред, след което напълно приключвам с активната си творческа
дейност (като остана сам, няма да посегна към молива - ох, шегувам се, бе; нали
ме знаете, че не мога…). В събота и неделя обикновено не пиша, защото нямам
тази възможност. В съботната вечер ще си направим и прощалното тържество – с
всичките му там салати, ордьоври, мешана скара и други питейни атрибути.
Даниела се прибира обратно на 13 Октомври - пада се петък, дано всичко да е
наред, че с това мое суеверие... Аз още в четвъртък вечерта ще отида у Методи,
защото самолета пристига рано сутринта към 07:45 - товаря ги в колата и летим
право за село, защото само на следващия ден пък Даниела отново е на работа,
първа смяна при това. Много ни е сгъстена в последно време програмата, но ние така
си я харесваме и не се оплакваме от породените несгоди, които сами си
създаваме.
18.08.2000 – Продължавам
стремителният си ход към набавянето на всички необходими подаръци и армагани.
Вчера най-после се получи писмото ви с пореден номенклатурен № 71, заедно с
това на татко. Даниела веднага ми прочете поръчките му по телефона и аз още в
обедната си почивка хукнах да ги изпълнявам. Като влязох в магазина за
авточасти, човекът там ме заведе пред една стена, цялата окичена с кормила и
всякакви облекла за тях – кожени, пластмасови, гумени, гладки, грапави и т.н. –
ебаси века, свят ми се изви! Уж всички бяха все “стандартни”, обаче зоркото ми
око на машинен конструктор и едвам дипломирал се с тройка по математика инженер
долови известни различия в размерите им - не толкова по външния диаметър на
волана, колкото по самата му дебелина. Тук кормилата на автомобилите са
значително по-дебели, облицовани с някакво гумено-неопреново покритие, а не
пластмасови и прости, както се правеха колите през 60-те години на вече миналия
век – говоря за световно известни марки и модели от продукцията на реномирани
автомобилни концерни като “Запорожец”, “Москвич”, “Лада”, “Волга”, та дори и
малко по-нисшите “Шкода”, “Вартбург” и “Трабант”. Това ми внесе известни
смущения в мислите, защото пък не искам да изпращам нещо, което не става или ще
се кърпи по нашенски, че да уйдиса. Ето защо незабавно алармирах майчицата си
снощи, със спешната заръка да премерите диаметъра на кормилото в колата и
довечера като ви се обадя пак, да ми кажете размерите му. Бързам да ви успокоя,
че всичките й майчини поръчки са изпълнени на 100%. На Ангел Михов няма нужда
да му се казва нищо и да му се напомня – той безупречно си знае всичко и за
всеки един е помислил поотделно (справка – куфарите...)! Помислил съм и за
Божкови, и за Попка, и за Ленчини и за кой ли не. Да не говорим пък за всички
онези, на които просто нямам възможност да изпратя нищо. Даниела вече се
подмята с 60 кг личен багаж, от разрешени само 20 кг - вие прекрасно знаете
това. Бебето също пътува с официално издаден билет (който е само 10% от цената
на целия), но за него не се полагат 20 кг багаж, както е логично да се помисли
съгласно тарифата. Така че това прави нещата още по-деликатни и сценките, които
неминуемо ще се разиграят пред гишето на митницата, този път може и да нямат
онзи хумористичен оттенък, с който сме свикнали от безгрижното ни детство.
По-важното обаче е какъв завършек ще имат те, а пък аз, ако е нужно и на
маймуна ще се направя, но всичко определено за вас трябва непременно да тръгне
от тук, независимо дали онези шашкъни от летището ще композират допълнителен
самолет - отделно само за багажа на Даниела и самото бебе, да речем...
По
дирите съм и на заветната отвертка за татко, въпреки че описанието му е доста
бедно по отношение на изискванията към това ръчно съоръжение. “Дебела и яка”
тук действително че може да се намери, но пък стеблото й ще е половин метър
дълго - явно ще трябва да се придържаме към по-разумните размери, без да
изпадаме в крайности. Днес на обяд ще отида и до още един магазин, за да
проверя там какво предлагат. Аз, като компромисен и спасителен вариант, съм
сложил една-две отвертки от моите лични “опитни образци”, но те пък не са чак
толкова “мощни”, както е според наставленията. На края ще се задоволим с каквото
взема, но все пак ми се иска да бъде най-доброто. Защо, мое мило татенце, ти не
ми си тука под ръка, тогава да видиш какви работи ще си правим заедно? - и
отвертки ще има, и клещи, и всичко останало! Толкова много ми липсваш, скъпи
татко мой, че чак не мога да го опиша достатъчно добре в това мое проклето
писмо! Нищо не е в състояние да се напише така, както може да се изрази с думи
и да се покаже на яве. Но дано Господ бъде милостив и да ни срещне един ден -
пък тогаз ще видим какво ще правим. Даниелата пое въпроса с каишката за
часовника, но тя пък не знаела какво е това “бежов” цвят – абе, проблеми
възникват на всяка крачка; писна ми вече от невежество!...
19.08.2000 – Събота е, 07:00
сутринта. Тъкмо закарах Даниела на работа и се прибрах. Реших че няма повече да
спя - Ванеса закуси набързо и се обърна на другата страна да си доспива. Така
ще кара до към 09:00-09:30 (надявам се). Аз пък през това време ще имам
възможност да попиша още малко на спокойствие – вероятно това ще са ми
последните редове в това писъмце.
Напоследък
ме е обзела една друга мания – в нашия супермаркет върви някаква томбола за
печалба от $100,000. Който представи касова бележка за направени покупки на
сума от минимум $10 може да участва в нея, като му дават да върти един барабан с
10 зара вътре. Трябва да се ударят 5 дюшеша и парягите се вземат (демек 10
шестици). И сега, не стига че играя и залагам с нашите собствени бележки от
най-различни закупени от магазина стоки, ами ходя и обикалям по количките, по
паркинга отпред, покрай касите и т.н., за да събирам и тези на хората, които
просто са ги зарязали или изхвърлили, без да се интересуват от подобни лесни
печалби. А пък от друга страна, това е и много благородно дело – хем чистя
боклука пред магазините, хем пък с бележките ходя да въртя заровете. Обаче
нямам особено внушителен успех до сега – само един път ми се паднаха 5 шестици,
след това 6, но не и 10, както ни се иска най-много, че да лапнем кинтите. Но
ще продължавам ревностно да играя – шансовете, знам че са ми малки, но все пак
нищо не се знае. Освен това и залогът нищо не ми струва – просто даваш касовата
бележка и завърташ барабана. Когато пазаруваме заедно с Даниела разделяме
покупките си на две, така че да имаме два касови фиша от пазара. Нали човек
трябва да попълва с нещо иначе празните си мисли...
Снощи
пак ходихме да накупим някои неотложни неща за предстоящото пътуване на Ванеса
от рода на сухо мляко, разни детски храни и т.н. - нека да си ги имат с тях по
път, а пък когато пристигнат ще ги ползват и в България, ако нещо им е
останало. Малката пикла още не може да яде напълно всичко, като шкембе чорба
например, тюрлю-гювеч или пък свинско със зеле – за това продължава да се
препитава с разните му там оризови и бананови каши, придържайки се предимно към
бебешкото си кухненско меню. Когато ние с майка й сме на масата, тя обикаля с
паяка навсякъде из къщата и все около нас се върти (ако не е например някъде
близо до видеото, пред телевизора или тонколоните, където най-много обича да си
завира дребните и ситни, палави пръстчета). Даниела често й подхвърля по
нещичко - де сиренце й отчупва, де облизва картофеното пюре от лъжицата; абе
всичко каквото има по масата. И онова малкото си го измлясква най-старателно и
апетитно, но ако речеш със супа топчета да я нахраниш - мръщи й се все още. Аз
пък й давам от чорбата на салатата по малко и така постепенно ще свикне с
нормалните човешки храни. Покрай тези мои хуманитарни експерименти в устенцата
й попадат и дребни парчета лук, но тя го осмуква охотно, след което глътва и
люспата. Вчера обаче доста поплакала, горката, на двете инжекции, които са й
правили на крачетата. Оцеляла все пак, а най-вече майка й, защото като гледала
колко нескопосно са й ги правили сестрите, та щяла да полудее от бяс.
Снощи
купих един комплект отвертки на татко – има кръстата и плоска, но те са само
между другото; онази основната, която трябва да бъде “здрава и мощна” тепърва
има да идва. Взех му и едни клещи – дългоустници, нека да му се намират из
работилницата. Тук в нашето малко градче, явно няма да купя облеклото за
волана, защото ми се иска да видя какво има и в Бризбън – по-голям град е, нали
столица уж му викат. Само че тук каквото има из дюкяните в селата, същата стока
се предлага и по градовете. То вече не е както едно време: да отидеш в
командировка до София за три дена и три нощи, че да си напазаруваш продуктите
за Коледните и Новогодишни празници; че не само за в къщи, ами мъкнеш стока и
на половината колежки от отдела (казвам го разбира се с известна доза на
носталгия и печал; винаги ми е било приятно да свърша някому услуга, особено
пък на жена; докато сега това ми липсва в условията на изедническият и капиталистически
строй). На път за Бризбън минаваме покрай един специализиран магазин, от където
със сигурност знам, че ще купя и отвертката на татко, която в последния момент
ще мушна в куфара. Днес рано сутринта, на връщане от работата на Дани, минах
случайно и през една махленска гаражна разпродажба. От там купих още две чудни
картини в битово/селски/колониален стил, с много хубави рамки. Чисто нови са и
може би ще ви изпратя и тях. Те са много подходящи за някоя вила, битова стая,
механа или пък където пасват най-добре. Казвам “може би”, защото те първо
трябва да минат през качествения контрол на Даниела, която да оцени
“етнографската” им стойност, че тогава чак ще се подаряват. Ох, аз много трудно
прекарвам някаква стока през нейната строга “митница”, защото тя за всичко
казва, че по принцип е боклук, щом като е евтино. Положителните й оценки се
появяват с известно малко закъснение, но все пак пристигат. Така че довечера с
нея ще имаме консултации по тези въпроси и ако Даниела не иска да вземе
картините с добро, просто ще ги вземе насилствено, но тъй или иначе те са вече
определени - или за Петеви на с. Тодоровци, или за Малджиеви на Върпища, а най-много
ще са си за вас самите, ако ви харесат и има къде да ги закачите. Знам че майка
много си пада по гобленчета и ковьорчета, но това което ви изпращам има съвсем
друга красота и създава различна атмосфера в стаята. Както прецените на място –
за вас или за подарък на някого, но е хубаво да не се разделят, защото и двете
са в еднакъв стил и могат да се закачат на някоя стена една до друга - малко на
верев, както е показано на схемата...
Вчера
пристигна и пратката от Нени, който е записал един компакт диск за баба и за дядо.
Музиката е подбрана от мен, всъщност аз му предложих да ви направи запис точно
на тоя диск и изпълнител (Кат Стивънс), защото точно той има лека и приятна за
слушане музика, която дори Неничко също много харесва. За това се спряхме на
него. В понеделник ще изпратя на Цецо адресите на Интернета, които татко ми е
написал. Те също имат дисково записващо устройство и от там могат директно да
правят компакт дискове. Така ще могат да ни запишат някое и друго “пиратско”
копие, че да си обогатим музикалната колекция. Кое? – за авторските права на
изпълнителите ли ме попитахте? Ами, ибаз ги тях – бедняка не се интересува
много от такива неща; той е само един прост консуматор на благините, създадени
от други. Тъжно, но пък е безспорен факт, който с цялото си откровение не се опитвам
да прикривам…
Снощи
пак се чухме с вас макар и за кратко, заради техническата информация, която
спешно ми трябваше. За пореден път обаче не беше добра телефонната ни връзка –
някой път има ехо и много трудно се разбира какво се говори от другата страна
на жицата. В такива случаи може би трябва да се приказва по-бавно - и аз не
знам вече какво трябва. След малко като стане Ванеса от сън, ще я нахраня
набързо и веднага излизаме да обикаляме града и магазините. Абе я чакай само за
куриоз да отида до сайванта и да премеря колко е голямо моето кормило на
колата... - ами да, аз нали ви казах: диаметъра му е 380 мм и е дебело 30 мм,
срещу мерките, които ми е дал татко от съответно 400/20 мм, както е на
Жигулата. Но сигурен съм, че ще намеря нещо подходящо в Бризбън. А тези касетки
специално за него му ги бях купил много отдавна – знам си аз урока, без да ми
се казва и напомня. Намерих ги намалени по $2 за целия пакет. Тогава купих
последните три - един комплект от тях подарих на моя колега, едно пакетче има
за вас и едно за София. Сега пак ще отида да проверя в същия магазин - може да
са намалили още нещо. Обаче с видеокамерата окончателно закъсахме. Просто
физически не е възможно да се търси вече, а и моите изисквания специално към
тази техника са доста завишени. Трябва аз сам да си я видя и едва тогава да я
купим. Именно поради тези причини ви въздържах от купуване навремето, защото аз
знам точно какво търся – с каква оптика е и какви ефекти да има, колко
възможности и т.н. Даниела също може да купи сега една от “Кореком”, но аз
умишлено не й разрешавам, защото няма да мога да видя самата камера. А пък да
ми се донесе нещо дето не ми е по мерака е цяло наказание. Спомняте си
разочарованията с касетофона, който някой ни донесе от София, с
най-добрите си чувства и намерения разбира се, а пък то не беше каквото
трябваше - мисля че “Финезия” се казваше заветната мечта на татко, но в
недоразуменията му донесоха друг. Така че с тези покупки трябва много да се
внимава, като се има предвид и колко пък струват – такова нещо обикновено си
остава вечно твое: нито можеш да го продадеш и да си върнеш парите, докато в
същото време те е яд да го гледаш и го ползваш насила; почти какъвто е случая
със собствената жена, да речем – особено ако е и грешно или прибързано
подбрана. За това оставете тази работа на мен – когато му дойде времето и
видеокамера ще имаме, както всичко останало.
Като
чета писмото на татко, какви цифри са заминали покрай тая негова кола, та лошо
ми стана. Амчи с тез пари тук друга може да се купи, бре - че и на по-малко
години ще е на всичкото отгоре; отделно дето няма да е някоя “руска курва, пък
била тя облечена и в италианско облекло”, какъвто лаф се носеше навремето за
небезизвестната съветска марка “Жигули”. Защо е тази лудница в цените? – какви
са тези идиотски ценоразписи при вас; на къде е тръгнала тази наша нещастна
държава и което е по-важния въпрос: на къде я е повлякъл този прост народ –
сбирщина от полски пъдари и прости овчари (сравнението ми е хипотетично и
метафористично – тук съвсем не визирам конкретния човешки поминък, а имам
съвсем друго предвид…). Вярно е, че тук едно пребоядисване на автомобил,
изпълнено най-професионално и изкусурено до степен на съвършенство струва между
$1500 и $2500, в зависимост от необходимата подготовка преди самото боядисване.
Това обаче се равнява на една много малка месечна заплата на някой общ работник
без образование и ценз. Виж изчукване, кърпеж, калници и т.н. – това вече
наистина е скъпо. Спомням си, че когато миналата година оная ученичка ме блъсна
със старата си кола, беше ми изпомляла половината предница – предна маска,
броня, преден капак, преден ляв калник, ляв фар, радиатор; всичко беше станало
на каша. За цялата работа ние платихме $2500 “кеш” на ръка, включително със
смяна на частите, които не можеха да се изчукат и оправят, нов фар, радиатор и
т.н. Докато го намеря обаче моя човек, който ми взе доста евтино за ремонта, по
различните сервизи на града ми искаха най-различни главозамайващи суми – къде
$4000, къде пък дори 5-6 хиляди долара! Този дюшеш дойде, защото човека ми е
приятел - и друг път съм ходил при него за дребни неща и поправки. А пък и той
просто поначало взема малко по-разумни пари от другите гладни и хищни, лакоми
хиени от бизнеса. Въпросът с гумите седи по подобен начин – тук също продават
втора употреба, които са по някакви си $20-$30 парчето. Излишно е да правя
баналното сравнение, че това пък представлява почасовата тарифна ставка на един
прост чертожник, като какъвто работя аз в момента. В цената на всички гуми
влиза монтаж + баланс на колелото, което се прави почти на всяко кьоше и
бензиностанция. Това гъзурчене с щангите и помпане на ръка – такива дейности от
ерата на робовладелския строй тук изобщо не са познати. Най-евтините чисто нови
гуми с размери 155/13” струват по $38-$40. После почват сериите на 14”, 15”,
16” и 17”, като последните могат да стигнат и $250. Но те вече са по-специални,
нископрофилни гуми, за състезания, за спортни коли и т.н. Гумите като за моята
каруца са с мерки 215/15” и струват около $100 парчето. Продават също и
всякакви размери регенерат, които имат същия пробег и гаранция както новите. Те
пък са около $25, $30 най-много до $50 – отново последните са с разни по-рядко
срещани размери, не така популярни, които поначало трудно се намират, за това
са и по-скъпи. Регенератът също ти го монтират на машина, също ти го балансират
и въобще няма никаква разлика с новите гуми. Аз много скоро ще трябва да
преобувам цървулите и на моята “баба Яга” – решил съм този път отзад да й сложа
регенерат. Колата е с предно предаване и задните колелета освен само да се търкалят
по асфалта, друга съществена работа не вършат – за сметка на това пък
предницата прави всичко останало и каквото е нужно за придвижването в дадена
посока. Дано обаче успея да я продам тая шибана кола или поне да я подменя с някаква
друга, преди да са ме налегнали и тези разходи, защото малко множко ще ми
станат масрафите напоследък – няма да ми издържи кесията...
Ох
– огладнях бе, мама му стара! Стана вече 09:00 - бебето още спи, та рекох да си
подложа нещо в антракта. А пък то какво чак толкоз: 200 гр. шунка, половин
бурканче с майонезка и две тумбести питчици – нищо работа, но това ще ме държи
сит през целия ден до времето за скарата довечера. В менюто е планирано да има
нервозни кюфтенца с гарнитура боб от онзи ден. Гледам уж да ям по-малко и да се
тъпча главно с плодове, но пък не мога да подминавам и с неохота кашкавалчета
разни, сиренца, саламец или други вкусотии. В такива моменти просто се предавам
и тутакси спирам да слабея - наяждам се обилно и едва след това отново продължавам
с идиотската си диета.
Какво
да ви напиша още – нали виждате, че само с глупости ви занимавам. Ама то от мен
не могат да се очакват и много умни неща – хората са си ги измислили много
преди това, а ние се явяваме като техни потребители. С Неничко се чуваме
редовно по телефона, както и с Цецови. Специално с тях доста добре си хортуваме
- Даниела непрекъснато бърбори за нещо със Светлана, вицове си разказваме и
т.н. Те и двамата през тази година правят кръгли 40 години - Цецо на 08
Септември, а Светлана беше някъде през Октомври като че ли; върти ми се нещо
като 20-то число, ама не съм и много сигурен. За целта ще им изпратим по някоя
хубава картичка и нещо дребно, за да ги уважим. Те пак пратиха на Ванеса едно
костюмче, с което тя ще ходи в България.
Плановете
ми за ходене до Бризбън в началото на Септември вероятно ще се променят. Аз
очаквах, че Методи ще се прибере на 08 Септември, както беше казал отначало.
Онази вечер го търсихме по телефона в София, а попаднахме на баща му. Та той
каза, че Методи ще си удължи престоя с още 15 дни и чак тогава ще си дойде. Аз
исках да отида в Бризбън, за да търся кола, видеокамера и т.н., а и в Методи ми
е конака; нали винаги там отсядаме. От толкова много уж “приятели” които имах,
та сега да няма къде да преспя за една вечер, а пък на хотел няма да отида да
троша пари, та чудо да стане – по-скоро бих прекарал нощта на дървената пейка в
някой парк или под моста, отколкото да тъпча джобовете на хотелиерите; хич не
ми пука. Ебах ги и тях у кривите гъзове – искаш да отседнеш някъде като
културен и възпитан гражданин на държавата за една или две нощи, а те ти
поднасят един такъв ценоразпис, от която ти се гади или ти се завива свят. Абе
ей, шибаняци такива – аз не искам да ви купувам стаята, нито пък мотела; искам
само да си сложа главата на сушина под покрив. Ама не – дерат кожи и ти ги
свличат от гърба; от кой колкото повече могат! Тук в наше село хотели има на
всяко кьоше и едно спане ти стъпва само $15 (което е смешна цифра…), но в Бризбън
тарифите са други и въобще там е по-трудно за всичко (ами как няма да е – нали
е коз-коджа ми ти столица и той, на цял един щат). Ще видя какво ще реша до
тогава. Аз какъвто съм си дивак и първобитник, съвсем спокойно мога и в колата
да спя. Но то не е толкова чак до самото спане и евентуалните домашни удобства,
колкото до почерпката вечерта и сладката раздумка с Методи. А иначе човек и в
някой публичен дом може да помине – хем по-евтино ще му излезе масрафа заедно с
“екстрите”, но думата ми е за друго: просто за по-приятното прекарване на
времето сред близки и добри приятели. Но, има време – ще му мисля като наближи.
Сега най-важната и главна стратегия остава как най-безболезнено и с минимални
жертви да натоварим куфарите на самолета, а пък аз като си остана сам, ще се
оправям някак си. Е, няма да ми е особено комфортно разбира се, но все ще изкарам
53-те дни, колкото ще бъде престоя на Даниела в България. Тя ще ми липсва
много, както и бебето, но смятам че ще намеря нещо, с което да си попълвам
времето и мислите по-пълноценно (ще се отдам на пиянство например и битов
алкохолизъм, че с това съм си свикнал и ми е най-лесно). Вероятно ще продължа
да списвам безконечната си и сива история. Сега чакам консула да ми изпрати
документите - като ги получа и веднага ще ви ги изпратя. Даниела ще носи
паспорта и шофьорската ми книжка, аз само пълномощното и молбата ще пращам от
тук. Сигурно до тогава ще станат и няколко снимки, та всичко ще върви заедно с
една обща пратка.
Баси,
тая Ванеса още спи! – по това специално прилича и на майка си, и на баба си
Веска взети заедно и повдигнато на степен! Аз съм станал в тъмни зори, сума
работа свърших от тогава, че и една покупка успях да направя (картините ми
забравихте ли ги от гаражната разпродажба, които довлякох на ранина още?…);
сума листи с писмо изписах, закусих царски, нейната манджа съм приготвил също,
а пък сега ако река да се заинатя и каймата за довечера мога да омеся. Но се
въздържам от последното, защото пък много дейност ще ми се събере за единица
време, за това подготовката на кюфтетата ще я оставя за следобеда.
Аха
– май че почна да помръцва онова шило оттатък. Още няма да ходя при нея, защото
тя се събужда сама и продължава да си кротува в леглото. Не дава много зор да
става веднага. Пее си, смее се, бърбори си нещо – изобщо занимава се по неин си
начин и не досажда много-много на ближните около нея. Но сега няма да я оставям
да се излежава, защото искам да излезем час по-скоро, че имаме още неща да
търсим и работа да вършим.
Майка
все ми пише, че съм сбъркал нещо с номерацията на писмата си, но сега каквото е
№ 8, другото ще бъде № 9 и т.н. Вие следете датите и така не може да стане
никакво объркване. Някой път се случва така, че старото писмо го запечатвам за
изпращане, а пък вече съм забравил кой номер е било. За това по спомени
изтеглям някое близко по-голямо число и продължавам от там нататък. Две марки
ви изпращам, неподпечатани – заеби ги тез от пощите; нали и ние трябва да
оцеляваме някак си. Е, вече е 10:00 и Ванеса трайно се събуди. Ставам да поемам
“хомота”, както казваше добрият наш чичо Сашо от Айтос, Бог да го прости. Ще
продължа утре сутринта...
Всъщност,
продължавам пак същия ден - вече е 14:10 и преди малко се прибрахме с Ванеса от
разходки и покупки. В промеждутъка от време преди да я храня, ще ви драсна
някой и друг ред, за да видите какво съм свършил.
Както
разбрахте, днес бяхме на тема “отвертки” и търговският ми нюх премина под този
флаг. Първо ходих в магазина, където продават от пиле мляко, но срещу съответни
парични знаци. Казах си: “Няма да ви дам $15 за една шибана отвертка, та ако ще
да е и със златен връх отпред!” - ама толкова струват тук инструментите бе;
хубавите са много скъпи – майката си трака, значи. Отивам след това в един
оказионен магазин и продажба на вещи втора употреба – нашенският “Кореком” е
само едно бедно предприятие в сравнение с този хамбар за всякаква стока. Питам сайбията
за кръстати отвертки – по-лесно му беше да каже, че няма; мързеше го да си
надигне задника от стола, а пък и аз самият не вдъхвам много доверие с външния
си вид – просто не съм от “техните”, местните. Добре, бе цървул! – майната ти
на припек! Ама за мен нали няма “НЯМА” като отговор и подобно негативно изразно
средство, та рекох сам да се заровя в купищата от какво ли не. Първо измъкнах
една отвертка (тази жълтата), която страшно ми хареса - нищо че не е кръстата
според поръчката на татко. Питам го оня гъзомийник колко струва – той ми вика:
$3 и си мисли, че ще ме уплаши с тази цена! А пък тя американска, чисто нова и
въобще не ползвана – ебаси ценния инструмент и хладно оръжие в същото време.
Рекох му: “Да ти дам $2 и да я взема, защото хич не ми трябва, разбери!” – нали
търсех кръстата уж. Човека обаче излезе харен и се съгласи, докато аз вече я
поемах с разтрепераните си ръце и дорде търговецът не се е усетил, че много
евтино ми я дава. Знайте, че тази отвертка е вълшебна – а пък за да я изпращам
на татко, сами си направете сметката колко страшно го обичам! Толкова много ми
се свиди обаче, че не може да бъде - но безграничната ми обич ме кара да
забравям за моите лични мераци! Значи – татко, порадвай се малко на тази
отвертка и като тръгнеш за насам, да си ми я върнеш! Тури я някъде зад стъклата
на витринките при кристалните чаши и паници на майка и само я гледай отстрани!
Гости кога идват у нас – слагай я за малко на масата да й се порадват и те, а
после бързо я прибирай обратно във витрината; и да не я барат с мазните си от
баница ръце! (аз предполагам, че разбирате хуморът ми тук – това дето го пиша е
само на шега, но… във всяка една шега има и малко доза истина, нали така). Та,
значи купихме ние тази много “мощна” отвертка за скъпия ни татко и дядо. Ванеса
скимтя като хрътка през цялото време, но аз бях доста зает с търговията и за
момента не можех да й обърна нужното внимание, освен само да поклащам количката
й с рамо, докато клекнал долу приземи се ровех из потъналите в прахоляк и
напластени с мръсотия съкровища. Най-после открих и няколко кръстати отвертки;
едната много къса, само за по-специални труднодостъпни места и дейности, а
другата – средна на размер (за обща употреба). Разбира се най-после от
купчината изрових и една наистина много мощна и здрава отвертка – тя пък е за
много специални и отговорни места. “Колко, рекох бре - ще ми вземеш за тези
трите артикула?” Чорбаджията вика – $5. “Хайде, викам му - да ги вземам
всичките за $4 и да ти се махам от очите”. Стана пазарлъка и аз бях 100%
удовлетворен. А душевната наслада на еврейската ми жилка, която получих тутакси
при сделката бе несравним дори с климактеричният оргазъм при бозайниците от
женски пол – това е кулминацията на висшето душевно опиянение, усещайки с всичките
си сетива че си преебал някой, дето се пише по-голям търговец и от евреина дори.
Предполагам, че зелената отвертка ще свърши много добра работа на татко и ще му
служи вярно, което му и пожелавам! Е, вярно е, че стеблото й е малко ръждясало,
което аз лично ще почистя още днес следобед с бормашината и една метална четка,
но тя и така да си остане, все същата работа ще му върши. Нека все пак да не
забравяме, че не купуваме вилици и лъжици, ами само едни инструменти за работа.
На връщане към къщи минах покрай друг подобен магазин, от където купих още една
такава кръстата отвертка - също здрава и яка, правена вероятно в Тайван или
Мексико, но по американски патент; пише го на дръжката й. Тя пък отпред има
специален магнитен накрайник, за да не се губят шурупите по пода. Пращам разбира
се и нея, за да има пълен набор от всичко, което и когато му потрябва. Още нещо
важно, за което се сетих току що – татко, приеми жълтата отвертка като
компенсация за онази металната, която ти ми подари (или просто аз ти взех от
тавана…), дето ти я правиха ръчна изработка в “Електроника”-та. Тя върши
убийствена работа. Тази жълтата, която ти изпращам, също може да се върти
допълнително с гаечен ключ, защото в тази си част стеблото й е квадратно.
Понеже и туй ми се видя малко, та към пратката прибавих още една видеокасета -
да си имате за записи. Така изпълних всичките си синовни задължения към
родителските ви завети, при това с такова огромно удоволствие и удовлетворение,
което само вие можете да разберете. А пък не знаете само с какъв кеф ще си пия
ичкията довечера! След миг отивам да прибирам Дани от работа, бебето напред
изяде половин купа каша с натрошено българско сирене вътре (което аз му
прибавих, естествено – нали вече го учим да яде светска храна…) и сега кротува
на дивана. Е, преди малко като за капак на всичко ми се и наака разбира се, но
то това си влиза в задължителната ни програма…
А
тази малка и допълнителна бележчица придружава съответния куфар, където в
свободно хаотично състояние и насипен вид прибавям още някои стоки и артикули,
които купихме в последния момент (дано не се налага обаче, да ги вадим в още
по-последния, на митницата)...
Взех
няколко (само четири броя…) от любимите ви ножчета за белене на картофи – за
вас самите, както и за “подавка”. Сложих батерийка за малкото фенерче на татко,
като му изпращам още три резервни. Намерих и магнетофонни касетки на добра
цена, та взех още един пакет от 3 парчета – марка “BASF” този път. Първите са
“TDK” (абе ние работим само с отбрани марки – “ORWO K60” не купуваме отдавна).
Снощи в магазина, докато търсих отвертките, купих от немай къде и едни, които
са само за дребни и фини дейности, но иначе вършат работа. Попаднах обаче и на
едни клещи-дългоустници, които просто нямаше как да подмина – те също са вече в
куфара. Днес, докато бяхме с Ванеса по магазини и по дирите на “мощните”
отвертки, намерих и обикновени клещи, както и тип “секачки”, от същата марка и
серия. Така реших да изпратя пълен комплект на милия ми татко, който ако иска
може да си ползва старите, а пък тези само да ги показва или пък да си ги варди
за “свят ден”. Иначе са фасонлии, но колко са здрави - един Господ ги знае. Аз
много не вярвам на китайската техника, но пък тя е евтина и предназначена за
широкия кръг потребители и домашни майстори, в каквато категория попадаме ние
да речем. Обаче няма да намериш занаятчия, дето си вади хляба с тези
инструменти, който да не използва само “маркови” оръдия на труда от рода на “Chrom-Vanadium”
или нещо подобно. За жалост те са на баснословни цени и се продават само в
специализираните магазини. Но аз лично смятам, че това което изпращам, ще върши
добра работа.
На
милата ми майчица пращам едно не цяло и не съвсем ново топче със заветното й
“тиксо”. Със същата лепенка облепих предния колет, който пратихме по Методи. За
него не ми свиди, защото ми е максул от автобусния завод, в който работех
по-рано – видял съм го някъде да стои неприбрано и безстопанствено, та по
инерция и стари социалистически привички съм си го мушнал в чекмеджето на
бюрото, без да се и усетя даже, че извършвам кражба – ау-уу, колко грозно звучи
тази дума! Ама аз не крада бе, ами само прибирам нещата на по-сигурно място –
нека това да е напълно ясно на четеца. Със същата лека ръка ви изпращам и този
остатък, защото мисля, че някъде имам още един подобен екземпляр из моята
домашна съкровищница. Аз, когато ми падне сгоден случай да вземам, та грабя и с
двете си ръце - затуй някои работи ми се намират в по-промишлени количества, но
това също не се класифицира като кражба; нали уж така се разбрахме…
Двете
батерии “DURACEL” са за татковия компакт диск. Сложих ги отделно, защото не ми
се рови вече да ги инсталирам в апарата. Другите две съм заредил във
фотоапарата на Даниела. С това приключвам този куфар. Очертава се да има още
един денк, а в писмото ми на края, подробно ще разберете кое как е било и какво
точно се е случило.
20.08.2000 – Друга, поредна неделя.
Отново внасям малко стока в куфара и съответната съпровождаща я информация.
Става въпрос за татковите каишки на часовника. Оказа се, че мерките им почват
от 12 мм до 22 мм ширина, през 2 мм стъпка. Това е размерът, където каишката се
закача за самия часовник. Аз понеже не знам татковия колко широк е в тази част,
затова купих два вида – 18 мм и 20 мм. Мерих по моя часовник, за да се
ориентирам - той е 18 мм. Надявам се, че поне едната ще стане. Другата Даниела
да я донесе обратно, аз ще я подменя с каквато трябва и ще я пратим
допълнително с писмо. Те са малки и не тежат нищо, така че ще бъде възможно
изпращането им. Ако пък и двете не стават, татко да премери точно какъв размер
е тази част на часовника му, за да вземем най-подходящата за целта каишка. Това
не ме затруднява изобщо – с радост ще намеря всичко необходимо. За да не съм
капо излизайки с празни ръце от магазина, та купих още два музикални компакт
диска за татко – единият е с латиноамерикански музики, а другият е на Й. С. Бах
– изпълнения на орган. Започва с най-популярното му произведение “Токата и
Фуга” в Ре-минор. Това ще внесе още малко разнообразие в музикалната ви
библиотека. Е, мирясах най-после - това е вече всичко, ама абсолютно всичко...
На добър час...
Сега
пък с няколко думи искам да опиша снощната ни “прощална” вечер и днешния
предобед. Всичко беше както трябва – толкова много “както трябва”, че Даниела едвам
отиде на работа тази сутрин в 07:00. Но добре, че тя няма много служебни
задължения и ще може да се скатава в кабинета си и да чете клюкарските женски
списания. Ние с Ванеса, след като спахме до 10:00 - нахранихме се и излязохме
на разходка. Напред се прибрахме, но нея я оставих да стои на чист въздух в
количката, докато аз драсна още някой ред. Купихме на татко каишки за часовника
- а аз дори не знаех, че ги продават навсякъде. Видяхме ги и взехме няколко,
защото иначе утре Даниела трябваше да излиза само за това, а тя и без друго ще
си има достатъчно много неща да свърши и подготви - естествено в последния миг
преди тръгването. Така висящ остава само въпроса с калъфа за кормилото на
колата, който ще изчерпваме във вторник сутринта, току преди самия полет.
Снощи
лъснах малко стеблото на зелената отвертка, а при вида на общото им количество
като числена бройка, които съм подготвил за изпращане на татко, на Дани й
премаля и изпадна в безсилие – устните й дори не можаха да отронят
традиционното: “Писане, ти си луд!” Дано всичко да премине успешно и на
летището – крепостите падат една след друга, остава да прескочим най-високата
стена - митницата. Ще видим във вторник. Тъкмо турих малкия чемер да спи
следобедния си сън. Изака се, наяде се и сега спи сладко-сладко. Аз друг път
когато е будна вземам Ванеса с мен и заедно ходим да посрещаме Даниела от
работа, но сега както е заспала няма да я разбутвам. След малко аз ще отида сам
и веднага се връщаме – тя няма и да е разбрала даже, че няма никой в къщи. Ние
и сутрин я оставяме да спи сама, когато пък карам майка й за първата си смяна.
Вечер, след втора пък, тя вече е окъпана, нахранена и отдавна спи втори, че и
трети сън. Добре че не се буди това хлапе, както моят малък Неничко едно време.
Много кротко спи - цялата нощ я изкарва на един солук. Виж, през деня не е
особено по спането - дремне малко, па се стресне за нещо и се разбужда. Тогава
вече няма повторно заспиване. Но общо взето режимът й е добър – а пък и аз,
единствено при тези облекчени обстоятелства мога да я гледам сам. Поне за сега
се справям с грижите по бащинството, ще видим по-нататък как ще е.
Тъкмо
слушам един от дисковете, които купих за татко днес, но май това не е
произведението, което аз си мислех. Става дума за “Токата и Фуга” на Бах, а не
звучат познатите ми ноти в ушите. Защо е така не знам, но даже и да не е то,
пак са много приятни звуци, тържествени и дълбоки. А пък през моите мощни
тонколони органът звучи така, все едно че се намираме в зала “България”.
Толкова много исках и Нени да може да свири на този невероятно богат и сложен
инструмент, но простата му майка не ми разреши да проведа до край поетото от
мен благородно начинание. Останах си само с мъката, чернилката в душата и
огромното разочарование от празните ми и завинаги изгубени надежди. Сега слушам
тази музика и сълзите ми буквално се стичат. Не мога да го прежаля и това е!...
А той, Неничко де - иначе си е много добре. Хойка нагоре-надолу, майка му го
пуска навсякъде и му разрешава всичко. Една вечер, преди няколко дни, когато за
пореден път не го намерих в къщи, защото пак беше заминал у Жулиен да спи у
тях, случайно по телефона попаднах на майка му и изразих сериозното си
недоволство от тези негови захождания и безпризорно спане по хората. Естествено
тя за пореден път ми се озъби насреща и с цялата ми загриженост към детето ме
навря дълбоко в кучи задник. Какво има да се разправям повече с нея – човек
може да надвие и по-силният от себе си дори, но да се пребори с простотията –
никога!...
Скъпи
родители наши, а пък на това хвърчащо листче продължавам нелеката си задача с
описване съдържанието на всяка кутия. Мисията ми се утежнява особено много със
събуждането на Ванеса, която веднага надува гайдата и не знае какво иска. Но
така или иначе, аз си знам моето, тя – нейното и всеки си върши работата,
независимо колко много си пречим взаимно. Сега – в това скромно кашонче са
подредени други малки съкровища. Първо – на дъното в двете страни са чашите на
леля ти Венче Попка, както писах и в писмото, че съм й купил, защото тя е
всепризната кафеджийка. Дано да й харесат. Но пак отварям скоба – ако майка
харесва тези чаши, нека да си ги остави за нея, а пък на леля Венче да се
отсрами с някое “парафумче”. Пак тук се помещава и трето кълбенце с преждата на
майка, две пасти за зъби и две отварачки за бира и консерви. Ще забележите, че
на пастите за зъби съвсем леко са им смачкани кутийките – това е направено с
благородната цел да се съберат в пакета. Те са си лично за вас, така че
повредата по опаковката не им пречи, нито ги прави с по-лошо качество. На
отварачките за бира също съм махнал опаковките, за да мога да ги побера в
тясното пространство, но за всеки случай съм ги сложил най-отгоре. Така че
която от тях е определена за подарък на някого, да я монтирате обратно на това
картонче. Триъгълният парфюм е за скъпата ми майчица, без право да се дава на
когото и да било! Да си го ползва със здраве и хич да не го жали - друг ще й изпратим,
след като се свърши този. Отгоре има няколко специални гъбички, отново за миене
на чинии, които Даниела е купила специално да улесни кухненския труд на майка.
Те също бяха в отделни опаковки, които аз изхвърлих и така всяка гъбичка
уплътни разни дупки и ниши из кутията.
Най-отгоре
изпращам едно специално мяхче за вино, вода и т.н. Бях го нарекъл за някой
лозар, например бате Стефан или чичо Тошко Шкодров. Не знам на кого да е -
майка да преценява най-добре. Това е важен салтанат и атрибут при провеждане на
Зарезанските музикални дни. Пълниш си мяха с вино и ходиш от къща на къща. Ако
пък му хареса на татко, нека да си го остави за него. Този мях е испански,
направен специално за вина и е чисто нов. Аз имам още един, но той си е за мен
- нали и аз си падам много по салтанатите и изгъзиците. Това е всичко до тук.
Ще се местим на четвъртия кашон или останалото вече ще е насипно из куфара, но
пак ще има известни описания и инструкции - не мислете, че съм свършил. А пък
как самата Дани ще носи всичкото това чудо, акъла ми не стига – вярно ви
казвам. Господ да й е на помощ... Целувам ви много: Ангел
П.
С. Аз като пиша “Ангел” отдолу не мислете, че тези неща са само от мен. Е, има
и някои “специализирани” артикули, дето си бяха чисто моя инициатива и
софиянката умишлено се дистанцира от тях; например налудничавата ми идея за
този цял сноп с отвертки, които лично изпращам на скъпият си отец. Всичко
останало обаче е плод на Даниелината находчивост и тя е купувала повечето от
нещата. Като вземе нещо за едната баба, купува същото или подобно за другата.
Аз постоянно я спирах и въздържах от купуване на дрехи – блузи, панталони и
т.н. Разбрахме, че от такива неща нямате нужда. Ето защо ние малко сменихме
номенклатурата и сега смятам, че ще бъдете по-щастливи и доволни. Хайде чао,
защото отивам да къпя бебето, ще я храня и да я слагам да спи, че да турнясва
най-после. Утре сигурно ще продължа с останалите нещица. Целувки: Ванеса (която
се намира в скута ми, защото беше вече невъзможно да се търпи скърцането й…) и
Ангел (мама Ачи, както ме нарича глезено Даниела, докато последната е на работа
и аз се грижа изцяло за малкото човече). Макар, че ще видите живия модел, това
са отпечатъците от ръчичките й...
Все
още е неделя - дълга, пущината, край няма!.. Ето, че дойде редът за финалното
описване на последните насипни неща, които са в този куфар. Първо започнете с
кутиите № 1, № 2 и № 3. Във всяка от тях има по едно мое послание във връзка
със съдържанието им. Аз днес сутринта ходих на пазар (битак) и от там довлякох
още ценни подаръци. Първо, това са едни огърлици/украшения, които се намират в
кутия № 1 най-отгоре. След това ви купих едни салфетки с поставка за чаша. Те
са хумористични с интересна карикатура и има по 8 броя във всяко пликче. Да се
използват! А пък анекдотите са следните:
На
жълтите салфетки: Двама мъже седнали на чашка, явно бизнесмени и единият, на
който не му върви особено казва: “Моят доктор ми дава още 10 години (живот), а
счетоводителят ми - само три!”.
На
сините: Мъж си мисли: “Ако не й платя издръжката (алименти) този месец, може ли
жена ми да ме прибере обратно?”
Така,
продължавам нататък. Тук в този куфар е и пакета с какаото, от който се очаква
една мощна, тлъста и мазна шоколадова торта, с много крем, без да се жали материала!
Даниела е купила на майка едно специално мазило, от което изчезват бръчките по
лицето, падат торбичките под очите и въобще човек се подмладява рязко и
чувствително. Да се употребява с повишено внимание, защото в случай на
предозировка има опасност ползващият го толкова много да се “подмлади”, че да
се върне на ниво “новородено”, със съответните му там нааквания, напишквания и
т.н. Дани изпраща на майка едни телчета за миене на загорели тави, чинии,
тенджери и т.н., а пък аз днес пак попаднах на една чисто нова коалка, та ви
изпращам и нея. На гърба й е кутийката с английски чай, който е само за гости,
защото е отвратителен. Мисля, че този няма нищо общо с нашите билкови и горски
чайове или пък с хижарските подобни. Но за ценителите и привържениците на тази гореща
напитка, това ще бъде удоволствие (аз в горещо състояние уважавам и признавам
единствено греяната ракия, така че не очаквайте да давам положителни оценки за
някакъв си смрадлив чай, пък бил той и от английски, та по-английски; айде,
нéма нужда – нека си жабури Кралицата зъбите с него)...
Изпращаме
ви и два албума – мисля, че те ще поберат общо най-малко 500 снимки. Единият е
в този куфар, а вторият е в другия, който Даниела ще ви даде. Снимките се
слагат под фолиото на страницата, която се отлепя и после пак се притиска
отгоре. Но за всеки случай мацвайте и по една капка лепило на самата снимка,
защото аз много не им вярвам на тези неща. Искам да си подредите снимките,
които имате от Австралия в тези два албума, че като дойдат хора да ги разглеждат,
да имат малко по-представителен вид. В албума има и две малки картини.
Приятелката ни Румяна ги даде, защото на нея не й трябвали. Те са чисто нови и
аз веднага реших, че щом са с морски сюжет, най-много ще им подхождат да отидат
при Адо и Митка в Несебър. Нарекъл съм ги за тях - те си имат художници в къщи,
а картините са с типично австралийски мотиви, което за тях специално би било
малко по-различно и предполагам интересно като сюжетен пейзаж и художествена
постановка. За това при случай когато се видите, дайте им ги наред с моите
най-сърдечни поздрави. Сега ми дойде на ума, че тази коалка която е в куфара
(оная сивата, с бялото дупе) можете да я дадете на Людито и Маргаритка в София
– армаган от Австралия за цялата им фамилия. Зер, колко ли роднини имам и аз -
защо да не си уважим и малкото ни останали близки...
Отстрани,
увито във вестник има нещо като пепелник или украшение да речем за маса – за
събиране на дребни монети, винтчета, бурмички и други миниатюрни вещи; за
масичката в хола примерно. И най-накрая ви изпращаме по три кутии шоколадови
бонбони, историята на които ще ви разказва Даниела. Три има за техните в София,
другите три са за вас. Да си подслаждате живота от време на време.
Ще
забележите, че черната кутия е малко раздрана откъм страната на ключалката на
куфара. Последният претърпя известни подобрения и структурни уякчавания – сами
ще видите и ще се уверите в уникалният ми технически почерк, нанесен директно върху
самите закопчалки. Оригинално те бяха направени с нитове (вероятно отново от
китайците…), които с времето се бяха разхлабили и мърдаха, та се наложи да ги
разпробия и да ги подменя с най-обикновени винтове и гайки. Изглеждат като
размер М3, но всъщност са с резба 1/8” x ½” дълги. По-скоро те бяха ½” дълги,
което пък раздра кутията. Така се наложи да ги накъсявам с клещите, след това
пък ги и пилих, за да нямат остри върхове. Абе – отворих си голяма работа, но
пък куфара стана по-здрав от бетон. И той ми е намереничък, горкият. Една
красива съседка от Бризбън го изхвърли до контейнера пълен с книги. Само я
изчаках да се прибере у тях и аз след нея – хоп! - прибрах го тутакси в гаража.
Книгите й също са у дома - чакат търпеливо един ден да си имаме библиотека, че
да се наредят по етажерките й. Та ето сега на това куфарче му излезе късмета да
отиде до Европата, че не само до там ами и още по-надалече – в България чак!
Кой знае каква щеше да му е съдбицата, ако не го бях прибрал аз, клетникът
тогаз. Но мисълта ми беше за кутията де: тя не е разкъсана от някой друг, нито
пък мишка я е яла - просто това е само плод на моята гениална техническа мисъл
и резултат от майсторлъка ми... Това е всичко: да сте живи и здрави! Амин!
Целувки: Ангел, Дани, Ванеса и Нени
21.08.2000 – Полагам вече последните
си редове в почивката на работа. Всичко вече е готово за голямото
трансконтинентално пътешествие и първо в живота на Ванеса; дори дисагите са
натоварени в колата, която ме чака отвън на паркинга пред офиса. На обяд ще
отида до местния оказионен магазин, последно да проверя за една камера, но не
залагам големи надежди на това. Даниела си е в къщи, занимава се с
приготовленията за пътуването - довечера в 17:30 тръгваме. Телевизора, който
щяхме да гледаме на път, се е продал - така че няма да се отбиваме никъде.
Тези
дни направих още няколко снимки, но филмът ми е все още в апарата. Ще го
довършим довечера у Румяна и утре на летището. А пък аз допълнително ще изпратя
снимките. Още щом се прибера и ще започна следващото си писмо. Не че ще има кой
знае какви емоции около самотния ми живот, но все пак - да ви държа в течение.
Вече
се изчерпах откъм всякакво слово - освен това ми е малко притеснено и
напрегнато заради този шибан и свръхтежък багаж, та не мога да си събера акъла
на камара. В другото писмо ще дообяснявам нещата. Надявам се, че всичко което
ви изпращаме ще се хареса. Приемете горещите ни прегръдки и целувки: Ангел,
Дани, Ванеса и Нени - от далечната и непозната AUSTRALIA и още по-далечното и
вече съвсем добре познато Maryborough…
Няма коментари:
Публикуване на коментар