Мили ми мамо и тате,
24.11.1999 – Ето че неусетно пак мина повече от седмица, откакто ви изпратихме
колетчето със снимките. Веднага след това се бях поотпуснал малко с редовната
кореспонденция, но сега на нова сметка се стреснах, за да драсна някой скучен ред.
Причината е в Методи, който тръгва за България на 08 Декември, а аз ще го видя
тази събота и неделя. Искам по него да проводя някои армагани за вас и да го
изпратя на летището. Ще се върна обаче с няколко думи назад, за да опиша живота
си от изминалите не много на брой дни, прибавяйки и това съвсем кратичко писъмце
към останалата пратка от наше име.
През цялата вече
изтекла седмица не се случи нищо особено (амчи то, в това затънтено място –
какво ли човек може да очаква да му се случи?...). Времето ни през деня (най-вече
моето) е изцяло заето с ходене на работа, а вечер провеждаме по някоя и друга
оздравителна разходка под формата на пазаруване; като се приберем се занимаваме
с готвене, вземаме по няколко обилни аперитива за отпускане на жилите (и тук
моето участие е най-активно), след което се отдаваме на здрав летаргичен сън. И
така – всеки ден, всяка вечер и нощ, докато не дойде съботата. Междувременно,
на компютрите в една градска библиотека оформихме новото резюме на Дани, с
което да кандидатства за работа из местните медицински заведения. Тя даже още
миналата седмица подаде молба за едно свободно място, хората я извикаха
мигновено на интервю и от вчера е дори на работа, но за това ще стане на дума
малко по-после.
За събота бяхме
решили да отидем до съседен град, който отстои на има-няма 100 км северно от
тук. Нямала си наш’та завалийка обувки - в нашия прост и селски град не
продавали съответния цвят и модел, та хукнахме на майната си да ги търсим
(ебаси как изведнъж ни се повиши жизнения стандарт – аз не помня нявга в
смисленият си живот да съм се подпътвал от Габрово до Плевен, до Сливен,
Хасково или поне до Омуртаг и то за едни кундури!). А обувчиците трябвали на
момичето, видите ли, да си обуе крачката за работа – зер, все босоного е
обикаляло до сега. Добрината ми е пословична и безгранична, вече всички знаят –
палим колата в съботната ранна утрин и поемаме на нашата малка екскурзия из
района, съчетавайки полезното с приятното – т.е., целта ни беше свързана с
повсеместни посещения на обувните музеи (пардон – магазини), пръснати в околията
и най-общо опознаване на “родния край” (че е край – край е, защото се намира в
края на света; но дали е роден – за това вече може да се спори). Обикаляхме,
гледахме, правихме си снимки, обядвахме в един ресторант и си накупихме всичко
останало, но без обувките за които всъщност бяхме тръгнали. Впрочем, не –
Даниела си купи едни чехли (сабо), като компромисен и спасителен вариант,
докато онези другите, хубавите и скъпи, остава аз да й ги поднеса в навечерието
на Коледа. Много ми улесни подаръка - иначе щях да се чудя какво да й купувам и
можеше да не се зарадва много на моите странни армагани. Така тя ще си намери
обувките от някъде другаде, а на края ще ги обявим, че са й от мен и ще бъде
щастлива. Прибрахме се чак вечерта, доволни от хубавата ни екскурзия и
продължително пътуване.
На другия ден се
запознавахме с тукашните плажове, обядвахме на барбекю точно на брега на
морето, но там не се къпахме защото беше доста хладно - така или иначе,
изкарахме целия ден по пътищата и на чист въздух, което беше най-жизнено важно
за моята бременна булка. През вечер-през две се чуваме с Нени и със Сашко в
Аделаида. Нени и госпожата щели да ходят там по Нова Година. Той ще бъде при
нас за периода между 23-ти и 29 Декември, след което пак ще дойде на 05 Януари и
ще остане до 09-ти. Аз по това време ще бъда в отпуска – официално от 24
Декември до 09 Януари, но понеже съм нает на контрактни начала (по силата на
временен трудов договор), плащат ми се само действително отработените дни, а не
всички заедно с отпуската, както би било в случая ако бях на постоянно работно
място. Но за сметка на това пък, тарифната ми ставка е значително по-висока,
така че в известна степен нещата се компенсират, без съществени признаци на финансово
извисяване. Наш Сашко също пристига от Аделаида някъде в началото на Януари и
тогава всички заедно ще ходим по разни места и екскурзии, за които нямаме точни
планове все още.
За тази събота и
неделя двамата с Даниела се бяхме нагласили да ходим заедно до Бризбън и да
гостуваме на Методи, но за съжаление от работата й са я сложили да бъде дежурна
в неделя и така предварителният ни замисъл се проваля. Аз обаче във всички
случаи трябва да замина заради делото ми в съда, което е на 29 Ноември. Така ще
имам възможност да се видим и с Неничко, че той пак искаше нещо да му оправям
по мотора, а и да го заведа на мотопистата, за да го кара после. Всичко това е
планирано за предстоящите събота и неделя, защото съдебното решение ще бъде
готово в понеделник, за когато пък съм си взел неплатен свободен ден и не съм
на работа. През тези няколко дни ще отседна при Методи и от там ще се разправям
с организацията на отделните мероприятия. Според всички планове и мераци, Нени
ще бъде при нас на 11-ти и 12 Декември. Като отида сега при него, може да му
взема мотора тук, та да го покара из местните гори и поляни докато сме заедно.
Малко кофти, че Даниела точно тогава ще бъде на работа и ще трябва сами да се
забавляваме, но за наша най-голяма неохота дългът пред работата и служебните
задължения винаги застава над удоволствията (а не би трябвало да е така)...
Работната седмица
започна както обикновено с ежедневните си ангажименти без особени сътресения.
Дани вчера и днес беше на работа - добре поне, че за сега са й дали все първи
смени (от 07:00 до 15:30). Аз сутрин я закарвам с колата и от там отивам на
работа. Нейния “завод” е само на 3 км от нас и тя вчера се прибра пеша. Днес
пък я докарала една нейна колежка. Разстоянието от болницата й до нас спокойно
се извървява за около 30 минути, но когато следобедите е топло (по-скоро дори
горещо), подобна пешеходна разходка не е особено приятно упражнение. Днес ходих
да платя на Нени билетите за 10 Декември, когато той пристига със следобедният
влак от Бризбън, а ще се прибере обратно с автобуса в неделя след обяд.
На работа съм добре
– бързо навлизам в системата и дълбоко в нещата по принцип, въпреки че и тук за
сетен път се сблъсквам с повсеместни недомислия и масов идиотизъм. Но вече
окончателно и най-плътно съм си затворил очите и правя точно каквото ме накарат
– загубих интерес да давам акъл на хората, след като никой не оценява това,
което им се показва и доказва като логично и по-добро. Те карат по една
консервативна инерция, с която са свикнали от поколения наред – за такива има
една-единствена приказка: “Нищо ново не научават и нищо старо не забравят”; да
вървят на майната си, че отсреща. Нени ме уверява, че тази година
свидетелството му щяло да бъде малко по-добро от ланшното, да видим. Бях обявил
неговия музикален орган и колата за продан, но до сега никой не е проявил и
най-малкия си интерес към тях. Другата седмица малко ще им намаля цената - не
знам дали този стратегически ход ще помогне за изхода от безнадеждното им
положение на непродаваеми и никому ненужни вещи...
Още не сме получили
писмо от вас. Снощи се обаждахме до нашите хора в София. Там всички са добре, а
дядо Митко отново е стегнал куфарите за насам. Много му се идвало при нас, каза
Даниела – той е в състояние на постоянна “бойна готовност”. Ние доста добре се
подредихме тук в това малко апартаментче. Когато Нени идва предния път при нас,
определено му хареса обстановката. Като дойде пак след няколко дена, тогава ще
направим и снимки, та да ни видите как сме се “устроили”...
Имаме планове да посрещнем
Новата 2000 Година на Gold Coast заедно с нашата приятелка която живее там, но
нека да видим първо какво ще стане до тогава. Даниела може и да е дежурна баш
по това време, нищо не се знае. Тя в момента дреме на дивана и уж гледа
телевизия – до скоро само с едното си око, но вече мисля че затвори и него. Аз,
както сами разбирате, най-усърдно описвам задграничните си и презокеански
приключения, но в същото време в тенджерата на котлона нещо ври – готвя супа от
суб-продукти (изрезки и отпадъци, главно зеленчукови). Това е мой култов специалитет
– не знам какво точно ще излезе от тези ми кулинарни пориви. На края обаче като
застроя чорбата с две яйца и малко сметана, всичко се оправя до най-високо
професионално ниво. Като поръся и повече подправки, шепа магданозец – хайде, ще
покараме сухия комат.
Времето за сега тук
е сравнително добро – температурите се движат между 18°C и 28°C. Постоянно
подухва един свеж ветрец, понеже сме на сравнително високо място, а и горе-долу
близо до морето (с малко повечко фантазия). Покрай нас се точат водите и на
една голяма река, но тя ни снабдява повечето с ята и облаци от комари,
отколкото от течението й да се носи приятна хладина. Аз като че ли вече се
изчерпах откъм прясна информация. Успях да обхвана всичко случило се до този
момент, което по принцип не беше много – най-малко пък може да се нарече
интересно. Утре и в други ден, ако имам тази възможност, ще допиша листите с
още някой и друг ред. След малко може да отидем до магазина - хем да
поразтъпчем “бебето”, хем да си купим нещо за софрата на “снижени” цени...
25.11.1999 - Продължавам овчите си мисли, нахвърляни върху няколко безлични реда по
време на 20-минутната ни почивка за закуска. Другите колеги се наливат с кафе,
докато аз съвсем спокойно бих изпил една ледена бира ако ме питат. Само че
правилата им били, дето по време на работа не се разрешавала употребата на
алкохол. Глупаци – ами виждали ли са те някога едни истински “пьющий” алкохол
служител, как весело и напето ходи на работа в “Електроника”-та, ама карай –
както ти свирят, тъй ще им играеш; такива са условията на пазарлъка.
Снощи говорихме с
нашата близка в Gold Coast, която първо ще ни гостува няколко дена по Коледа, а
пък ние от тук ще отидем у тях за Нова Година. Чорбата ми снощи стана направо
чудна, щом като и Даниела я хареса много. Тя ми е основният критерий за
манджите, с които упорито и настойчиво я “захранвам”, само че в същото време ми
е много строг арбитър и трудно й се угажда на изтънчения вкус. Аз когато
наготвя някой от моите буламачи, с дни си ги ям после сам, ако не отговарят на санитарните
критерии и вкусовите й изисквания. Но като няма друго - лапа и тя, че й плющят
ушите. Аз често се прибирам в къщи за обяд. Иначе си нося разни сухоежбини от
нас, но повече ми се яде манджа. А пък и имам 40 минути почивка на обяд - за 2
минути съм си в нас, ако съм с колата; пеша за 5-6, ако повечко бързам.
В събота рано
сутринта тръгвам за Бризбън и ще се прибера в понеделник следобед. От там ще
напазарувам разни хранителни стоки и артикули, които ни липсват тук, а пък сме
си свикнали с тях - главно касапски суровини. Онзи ден влизаме с Дани в една
месарница и питам чорбаджията дали има свинска кайма – онзи ми заявява, че
такава разфасовка не продава изобщо, защото за три години аз съм бил
единственият му клиент, който до този момент изобщо се е интересувал от нея.
Иначе продават всичко друго, но не и свински врат обаче, с който ние едва ли не
сме закърмени от рождението си. Ето защо аз ще се отбия и през нашите виетнамци
в Бризбън, които продават много прясно и евтино месо, с преобладаващ произход от
прасета.
На Никулден ще се
обадим да поздравим татко за именния му ден, а и да разберем дали сте ни
получили пратката със снимките. Дано всичко да е пристигнало благополучно.
Обаче почивката ми вече свърши и сега се местя отново пред компютъра. Ще продължа
довечера, вероятно от бар-плота в кухнята...
26.11.1999 - У дома съм вече, но съм си седнал на аперитива и хич не ми е до писане.
По телевизията звучи “ABBA” и аз им се кефя неистово, часове преди да тръгна на
път утре рано сутринта. Може би преди утрешното “мъжко” парти у Методи и докато
все още съм с бистър ум, аз ще положа последните си редове, в които ще опиша
кое какво е и за кого е. За всеки случай сега казвам, че много ви обичаме и
поздравите са от всички нас: Дани, Нени и вашият най-скъп “Ангел”...
27.11.1999 - Милички на мама, дописвам си мислите вече от квартирата на Методи.
Пристигнах благополучно при него тази сутрин, след тържествената ни вечеря
снощи, която си спретнахме с Даниела. Звъннах по телефона на Огнян и си
поприказвахме малко. Той много се зарадва и го помолих да ви се обади после и
предаде на живо поздравите ни. Тази сутрин станах рано и в 07:00 бях вече на
шосето. В 09:30 “кацнах” в Бризбън – направо взех Нени от тях и цял ден
вършихме разни задачи с него. Направих му и мотора - сменихме задната гума,
която бяхме купили преди време. Утре ще го заведа да покара малко и аз от там
се прибирам директно на село, след като го оставя обратно у тях. Делото ми се
отложи за 07 Февруари, защото не съм се явил на датата, за която първоначално е
било насрочено. Аз си мислех че това е на 29 Ноември, т.е. в понеделник, а то
се оказа че било за 23-ти - нещо не съм догледал документите както трябва. Та
онези от Съда ми изпратили нарочно писмо, че датата се отлага за догодина. Е, -
ще почакаме още малко; нищо няма което да ни избяга, а пък и не е станало кой
знае какъв голям сакатлък...
Донесох някои неща,
които Методи ще остави в София, а вие от там ще си ги получите чрез родителите
на Даниела. Тя ви е купила 3 чифта чорапи за татко и едни гащи (кюлоти) за
майка. Вътре в тях има и два чорапогащника горница за нея. Не ви изпращаме този
път пари, защото знаем че за Коледа пенсиите ви са били чувствително
“индексирани” и вече се чудите къде и как да си ги харчите. Дано ви останат
малко, та с тях да купите и самолетни билети до Австралия.
Може би вече съм
споменал някъде по-горе, но с риск да се повторя съобщавам, че Сашко пристига
още на 02 Януари, а Нени - на 05-ти. Като им свърши “екскурзионното летуване”
при нас, на 11-ти двамата ще се приберат с влака до Бризбън, от където пък
Сашко продължава със самолета за Аделаида, а Нени си остава в къщи.
Днес накупих доста
неща за Новата Година и празниците около нея. Желаем на татко щастлив и весел
Никулден - да ни е жив и здрав още много дълги години напред! Напред ходих и до
старата ни квартира, за да върна на хазаина един буркан с боя, която Дани беше
прибрала по погрешка докато събирала багажа, мислейки си че е моя (покрай
всички останали боклуци, с които я бях “запознал”). Там намерих пристигнал
колета ви с покривката, кърпата и ядките, които аз веднага дадох на Нени.
Предположих че ще са за него, защото аз още не съм чел писмото. Като се прибера
у нас утре вечер, тогава ще се занимавам с това.
Снощи както бях
подпийнал, та пак си общувах със света. Обаждах се и на Бакала в Испания, но
него го нямаше и оставих съобщение на телефонният им секретар. Той пък веднага
тази сутрин ме потърсил обратно, но вместо с мене си приказвали двамата с
Даниела, защото до това време аз вече бях тръгнал за Бризбън. Това обаче го
разбрах чак когато й се обадих, за да й кажа че съм пристигнал по живо-по
здраво. Тя много се притеснява за мене - напред пак се обажда до Методи да ми каже,
че много я е страх да стои сама в къщи и че й е ужасно тъпо без мене - нали
много ме обича, та за това; обяснимо и понятно е...
Аз за сега друго
нямам като информация. След малко сядаме с Методи на скромната ни ергенска
трапеза. Той вече не живее с Барбара - ще се наложи да му търсим друга изгора.
Ами това е вече съвсем всичко. Желаем ви весели празници - яжте, пийте, носете
си новите дрехи и се веселете с всички приятели. Много поздрави и на тях -
специално на Албенчето и Драго, както и на чичо Божкови.
Целувам ви и ви
прегръщам най-горещо: ваш син, Ангел…
Няма коментари:
Публикуване на коментар