Скъпи
майки и татковци! Приятели и неприятели!
Дадох
си една кратка почивка от около седмица и малко отгоре, през което време изобщо
не съм се занимавал с писателство - исках да изчакам събирането на повечко
информацийка, която да споделя тук с всички вас. Така днес, вече 13.01.2002
по обяд, сядам да обобщя фактите и събитията от всичките дни до този настоящ
момент.
Миналата
събота изпратихме голям колет с разни дреболии за празниците, които всъщност
доста отдавна минаха, но нали за хората които се обичат всеки ден е празник –
за любовта давност няма. После се помотахме малко из града и се прибрахме в
къщи. Ние с Ванеса прекарваме най-добре времето си в басейна. Тези дни, като е
така горещо, там остава най-приятното място за пребиваване, вместо да се пържим
по нажежения асфалт. На Даниела напоследък все по-често й се случва да е на
работа, но въпреки нейната голяма служебна заетост, ние намираме сегиз-тогиз
време да сме понявга и заедно (за да не се пък и забравим взаимно)...
В
неделята (на 06 Януари), участвахме в много голямо Коледно тържество у нашите
приятели и съседи, сърбите. Според техните строги Християнски обичаи и семейни
порядки, Коледата се пада на 07-ми, а Новата им Година - на 14-ти Януари
(вероятно това пък е съгласно стария стил на Православния календар). Та по този
повод “чика Рáдиша” беше опекъл едно прасенце, средна големина, чието задниче
ние наченахме още в 15:00 на Бъдни вечер по тяхному. Тържеството по принцип
беше запланувано за понеделник (навръх тяхната Коледа), но понеже прасето
излязло от пещта с известно предварение, та всичко се изтегли с един ден
напред. За нас това си беше също свят ден, Богоявление, та като се прибрахме
вечерта се обадихме на чичо Божко да го поздравим за именният му ден. Той много
се трогна и се зарадва – велик е този наш чичо Божко!!! Чика Рáдиша извади и
една върла “сливовица”, което за мен беше недвусмислен и абсолютен знак, че
въпросната ми седмица ще съдържа два неделни дни и на работа ще се ходи чак от
вторник насетне; и то който е жив и оцелее на напъните. С други думи –
понеделника го преебахме още в неделния следобед поради обща телесна слабост и
духовно неразположение (махмурлук)...
Както
всеки разумен човекоподобен може да предположи, ние си изкарахме много весело.
На общата софра присъства и още едно семейство – те пък от Зимбабве, с две
дечица; пак наши съседи в комплекса. Хората иначе са си досущ бели като нас
“нормалните” и въобще не можеше да се предположи дори, че идват от недрата на
черния континент; пристигнали в Австралия само преди няколко месеца. Оказаха се
много симпатична млада двойка – особено женицата (естествено…). Та танците, освен
в познатият ни до съвършенство сръбско-цигански пиянски тактов вариант, на
моменти също придобиваха африкански ритмов оттенък и характер, с неориентирани
до хаотични движения из въздуха на таза, главата и крайниците; до припадък!
Поминахме чудно с една дума – за разлика от нашенските Коледно-Новогодишни
празници, през които се удавихме в пот и скука; друго е все пак, като има с
кого да си кажем няколко весели приказки на масата и да оплакна очи в нечие
чуждо деколте (ах, мадам - простете ми и този мой недъг)...
Както
вече стана ясно от предварителните ми уговорки, за мен работната седмица начена
едва във вторник - с умерено слабо до мудно и забавено темпо. Друго нищо
интересно не се случи до края на този седемдневен период. В един от дните
имахме приятно посещение от нашите бъдещи съседи по комшулук, които отдавна вече
си живеят там, само че в другия дуплекс - трябваше да уреждаме някои общи
въпроси по задължителната застраховка на имотите. Тези хора живеят във
въпросната къща от 7 години насам и сега окончателно са решили да я купят. В
същото време подчертаха, че изобщо не сме направили грешка, след като сме си
взели жилище в този район - нека видим занапред как ще се впишем и ние в
околната среда. Предишните наематели вече са се изнесли от нашата къща, но ние
ще можем да се разправяме с чистене и бояджилък най-рано след 19 Януари, защото
те са си платили наема до тогава и ние нямаме право да влизаме в имението си
преди тази дата. От там нататък ще викаме майстори, бояджии и т.н. и щом всичко
стане пригодно за обитаване, започваме полека-лека да си нанасяме покъщнината.
До края на този месец би трябвало да сме заживели на новото място. Даниела
започна да събира от края едно-друго - аз вчера изпрах килимите отвън на
площадката, защото си беше и баят горещичко при температура 43°C на сянка -
всичко изсъхна буквално за един миг. Следобед/надвечер с нашите приятели
ходихме до брега на морето, за да подишаме малко чист и свеж въздух, а и да
половим риба. Специално в това последното мероприятие нямахме особен успех, да
не казвам никакъв. Амчи тя рибата да не е пък толкова проста, че да си остави
хладния рахат в по-дълбоките води навътре в морето, вместо да излиза на
плиткото, където водата е гореща и лесно може да се свари на чорба или да стане
жертва на някоя заблудена въдичарска кука, като нашите в случая.
Ние
снощи пак проведохме едно кратко тържество - Даниела днес замина на работа
първа смяна, а ние с Ванеса скоро ще влизаме в басейна. Тя се научи да скача от
бордюра във водата и хич не я е страх. Цялата потъва, докато аз не я измъкна
отгоре. Почерняла е много – същинско цигане от най-тъмните, дето се синеят чак.
Щом чуе за басейна и веднага започва да си съблича дрешките, защото там пада
голяма игра. На края я измивам от хлора и останалите химикали на чешмата с
маркуча и така тя спи по цял следобед, а и нощем като отсечена. Снощи е легнала
в 19:10 - тази сутрин се събуди в 08:50.
Днес
не е така горещо, както вчера. Аз сготвих една доматена чорба напред - след
малко отиваме да се покъпем. След лудориите в басейна Ванеса ще яде и веднага
ляга, докато аз имам малко работа на компютъра, която трябва да свърша.
Довечера ще ходим и по пазар, а като се върна ще включа Интернета, че да
проверя какво е положението с останалите приятели и живи хора по света. Въобще,
много дейност пак ми се събра, но ще се справям - няма как.
Миналата
седмица получихме Новогодишни поздравителни картички от Йовчови и от Румен и
Наталия - много им се зарадвахме. Аз пък преди няколко вечери се обаждах по
телефона на Геро и Ленчето. Може би довечера вече ще се обадим и на вас, а това
не е изключено да стане и утре - нали отново честваме Васильовден, нищо че е
малко по стария календар. Както много пъти съм казвал: щом хората се обичат
толкова много, те си празнуват по всяко възможно време: и по стария, и по новия
стил. Днес на Даниела брат й щеше да навърши 50 години, лека му пръст. Тя е
доста намъчнена, но това е животът – не прощава на никой. Ще изпием по някое
питие за Бог да прости – жалко за младия човек, близък и сродник...
27.01.2002 – Ох, голямо прекъсване се появи в кореспонденцията ми, милички мои, но
бързам веднага да помоля и за извинение – причини имаше хиляди за това мое
мълчание. Независимо, че се включвам в ефир с известно закъснение, сега пък ще
научите за всичко, което сте пропуснали до този момент. Макар че доста дълго
отсъствах от писмените си изяви, през това време поне се чухме с татко по
телефона, както и чрез Албенчето проводих известна информация, та се надявам да
сте сравнително “в крак” със събитията около нас.
Днес
е неделя - сега е 20:30 и преди малко сложих Ванеса да спи. Даниела е на работа
втора смяна и ще си дойде чак в 22:30. През деня с нея ходихме вече официално
до къщата, за да развием някои дребни домакински дейности и мероприятия –
корнизи по прозорците закрепвахме, щори провесвахме, пердета опъвахме; мерки,
теглилки и т.н. Онзи ден (в петък) от агенцията официално ни предадоха
ключовете, въпреки че договорът помежду ни все още не е утвърден окончателно.
Това е само въпрос на време, а ние можем да използваме този промеждутък, за да
сложим максимално повечето неща в ред, докато изчакваме формалностите.
Основният ни дерт на този етап е да монтираме една ограда откъм долната страна
на двора, където е и брега на езерото, защото първата работа на Ванеса беше да се
засили нататък – колко й трябва да цамбурне или да се хвърли без да мисли,
както това вече прави с най-голяма охота в басейна. В събота обикалях разни
магазини, но не можах да намеря нещо подходящо. Купих обаче една много хубава и
солидна метална врата само за $200, която ще монтирам между стените на самата
къща и гаража, който е отделна постройка. При този монтаж, покрай вратата ще
имам известни механични операции и нагаждания, за да уйдиса по широчината на
самото място, но пък нали на мен там ми е силата – в яденето, пиенето и в майсторлъка
(е, добре де – и в еб***то, но това не съм го казал аз; а пък го премълчах от скромност…).
Разбрали сме се със сърбина утре да отидем пак до там, че да я поставим
окончателно на мястото й. Въпреки че е понеделник, денят е почивен заради
Националния празник на Австралия, който всъщност пък беше вчера (26 Януари), но
правителството великодушно ни подарява един айляшки ден горница в името на
Австралийския флаг и съответстващият му държавен герб. Днес викахме и бояджия
да огледа къщата отвътре и да ни каже колко пари ще иска да боядиса стените,
таваните и цялата дограма (рамки, врати и прозорци). Ако ни зашемети с някоя
непосилна цифра, може да си я правим ние сами със собствени сили. Ще видим...
Аз
днес свалих всички електрически ключове за лампите и контактите, за да не
пречат на боядисването, съборих и изхвърлих една стара дървена порта, на чието
място утре ще монтираме новата врата (последната я купих от един склад за
строителни материали, естествено втора употреба; нов този вратник би струвал
стотици, ако не и хиляди долари, защото е изработен от дебели алуминиеви тръби,
със солидна рамка и целият е покрит със специална, устойчива на климатични
влияния боя с бял цвят). Следобеда ходих с бебето до къщата, след като Даниела
замина на работа. Приспах малката в количката, та си видях работата на
спокойствие. Всичко е чудесно, а пък изгледа към езерото е неописуем. Наред с
това обаче, страшно много работа има да се свърши от тук нататък, докато дворът
се докара във вид, в който ние искаме да го гледаме занапред до края на дните
си...
Дано
вече сте получили колета, който изпратихме точно преди три седмици.
Междувременно пристигна и вашето писмо № 105 – аз бях писал на Албенчето да ви
предаде, че № 106 го е изпреварило, но ето че и последното дойде. Изглежда
двете са се разминали някъде из въздуха в различните самолети, с които са
летяли към нас и края на света. Ванеса от вторник започва да ходи на друга
детска градина, която се намира много по-близо до къщата и за нас се явява
по-удобна. А пък тая моя Даниела постоянно влачи разни листа и коренчета, дето
щяла да ги прихваща из пръстта по двора – ба мааму: ще замязаме на разсадник с
тези бурени и израстъци...
29.01.2002 – Независимо, че е вторник вечерта, използвам намалението, че Ванеса заспа,
а Дани е на работа, та да драсна някой и друг ред преди моя филм с любимия
Джеймс Бонд, който започва след ½ час. Събитията около нас се развиват с
най-бясната си скорост - особено тези, свързани с ремонта на къщата и
окончателното ни нанасяне в нея. В събота и неделя ние отново си уплътнихме
времето в този наш слънчев имот (ами така, де – иначе щяхме два дни да се чудим
къде по-напред да отидем и какво да правим през уикенда…); Даниела тича като
улава по магазините да урежда пердета, корнизи, плъзгащи се врати за
гардеробите, полилеи за стаите и т.н. В същото време аз играх ролята на
придворен градинар, слуга и ратай, докато сновях напред-назад из двора като
лумпен – зер, човек кога нагази дълбоко в калта, скочил в нея с двата си крака
директно от паркета на своя комфортен апартамент, отначало му се струва дори
малко странно, че се намира в съвсем неестествена за аристократичният си
произход среда, чудейки се сам на себе си и на акъла си: дали пък баш там, аджеба
му е мястото. Докато въргалях из главата си тъжните констатации и равносметки
на настоящето, оскубах набързо разни ненужни посеви, орязах някои дървета,
подкастрих всички клони, от което останах видимо доволен. Със съседа оправихме
общата ограда помежду ни, която беше полусъборена в единия си край - слагахме
нови колове, ковахме таборки, имаше малко бъркане на бетон, дребна копан и
прочие подобни “развлечения”. Междувременно при нас дойде и сърбина, та с него
пък монтирахме портата отвън. Взех мерките за кроежа й и до вечерта я бях
изрязал. Понеже цялата рамка беше малко широка, наложи се да отрежа по една
ивица от всички тръби, за да се прибере размера навътре. Днес на работа намерих
материал и стругар, който ще ми остърже свързващите й звена – в отрязаните
части ще вкарам по една втулка, с които ще съберем рамката точно по
разстоянието, която измерихме между стените. Следващата събота и неделя ще
довършваме започнатото.
Тези
дни дойде и бояджията, който ще освежи всичко за $1500 плюс стойността на
боята, която ще струва в рамките на около $300-$400. Цената му е приемлива и
ние си стиснахме ръцете – човекът започва работа в неделя и може би през
следващата седмица вече ще се нанасяме. В края на това писмо вероятно ще
намерите новият ни адрес и телефонен номер.
От
днес Неси започна да ходи в другата детска градина до нас. Напред я прибрах от
там и всички бяха много щастливи – другарките, че са се отървали от нея; а пък
и тя самата, че се е махнала от тях. Едвам дочака завалийката, да я нахраня, да
я окъпя и заспа мигновено...
Аз
ще готвя домати с яйца за вечеря, защото имаме доста залежал материал в
хладилника, подходящ за приготовлението на прословутите ми буламачи под общо
кодово название “миш-маш”. По план Даниела не беше на работа през днешния ден,
но я повикаха в спешното отделение на една частна болница. За утре пак е
свободна уж (като й гледам графика в момента…), но май че и за тогава са я ангажирали
някъде другаде – така и не знам вече каква смяна ще й бъде дежурството.
Когато
напред споменах за вратите на гардеробите, та искам веднага да поясня, да не би
да си помислите, че сме си купили къща с вградени гардероби, а пък на тях няма
закачени врати. Напротив, тях си ги има по принцип в оригиналното им
изпълнение, но последните се отварят по онзи старовремски начин (на панти и
навънка), като по този начин заемат много място в и без друго не особено
големите стаи (в тесните като дупки стайчета, бих добавил аз). Ето защо ние
решихме да ги сменим с плъзгащи – касата остава както си е била, а майсторите
идват и монтират само две релси, отгоре и отдолу. После изработват новите врати
по мярката, която се е получила след монтажа на релсите, защото всеки гардероб
може да бъде различен като размер – последните са част от вътрешните рамки на
къщата и представляват структурен елемент от стените й; възможни са всякакви
вариации по дължина и ширина. Едва след като приключим с бояджилъка, ние сами
ще си монтираме готовите врати, само че и те отсякоха $400 масраф – не може без
това, а пък са и 4 броя за два гардероба все пак; като се разхвърля сметката,
стъпва по $100 на врата – нищо и половина...
Онзи
ден ми се обади един агент за друга работа – имал някакъв нов контракт с продължителност
поне от 6 месеца. И той е в Бризбън, но се очаква да бъде с много по-висока
заплата. Уж всичко беше на голям зор и пожар, а пък още не се е обадил. Ако се
класирам за тази работа и направо ще се местя от това мое проклето работно
място, на което съм сега – независимо, че ще пътувам вместо 65 км, по 90 км в
едната посока. Движението ще се извършва само по магистралата и придвижването
от нас до работа ще става много по-бързо (особено пък, когато няма полицаи по
пътищата, които да засичат стремителното ми прелитане покрай тях с моя малък,
японски снаряд).
Днес
пристигна и вашето писмо № 107 - поразен съм от вестта за смъртта на нашия
прекрасен колега! Такава катастрофална новина въобще не бях очаквал. Много
жалко за добрия специалист, за този толкова енергичен човек и тежкó на близките
му – на фирмата майната й, но човека го няма вече! Нека татко да предаде
задочните ми съболезнования на неговите близки и роднините, както и на нашите
общи колеги. Абе това е частния бизнес – напрежение, главоболие, борба с неудачите
и т.н. Аз предполагам, че гласят татко за отговорната длъжност да поеме
управлението на фирмата от тук нататък. Не забравяйте обаче нито за миг, че за
огромно и всеобщо съжаление, вие не сте вече в зората на своята първа младост и
че проблемите по поддържането и оцеляването на една частна компания, особено
при идиотските условия и икономическа ситуация в България, са най-меко казано
страшни. По-спокойно и полекичка я карайте, а пък за по-дълго време...
Ето
че тъкмо се чухме и с майка – не ми издържа сърцето да не се обадя, макар и за
няколко минути. Бъдете живи, здрави и спокойни за нас – всичко останало ще се
оправи само. Хайде чао, че ми почва филма - първите пищови гръмнаха вече,
кофите с червена боя се плиснаха и потекоха навред по екрана; ще пиша пак и ще
се чуваме по телефона...
30.01.2002 - Даниела отново е на работа –омръзна ми и тя, с тая нейна трудова
заетост. Аз използвам половиният час преди започването на филма по телевизията,
за да ви драсна някой и друг информационен ред. Дани днес е развила
изключително голяма дейност по къщата във връзка с организацията за поставяне
на нови мокети в стаите, както и за извършването на известен ремонт по
кухненските шкафове. Утре вечерта бояджията ще дойде в къщи за последен
инструктаж от наша страна и окончателното уточняване на бои и цветове. След
като той си свърши работата, един по един ще започнат да идват дърводелци,
мокетаджии и прочие работна ръка. Аз в събота ще търся някаква готварска печка,
защото на старата са й нагорели обръчите на котлоните и е много грозна. По
принцип всички нови жилищни сгради, след строежа се предават на собствениците
им с инсталирани бойлери, готварски печки и фурни, всички кранове, душове и
мивки, електрически ключове, контакти и осветителни тела, застлани мокети,
фаянсови плочки и т.н. – хората си нанасят само мебелите (и веднага започват да
подменят едно по едно всичко, което не им харесва, ако предварително не са се
договорили със строителите какво точно искат). Нашата къща е на “възраст” не
повече от 10-12 години, което все още се смята, че е сравнително нова като постройка.
Обаче от толкова продължителна амортизация и безмилостна експлоатация на
съоръженията, (не)стопанисвани от чужди хора, живели до момента под наем без да
ги е грижа за абсолютно нищо, доста уреди от тази домакинска техника отдавна
вече плачат за ремонт или са станали направо за подмяна. Такъв е случая с
печката например и Даниела е категорична за смяната й с нова. Въобще –
удоволствия ве, майна; едно след друго идат, та са се запрескачали чак! Сега из
дома са се разпилели най-различни мостри за бои и цветови гами, мокетени
изрезки и какво ли не още. Надявам се до 2-3 седмици да сме се оправили и да
остане само двора, който постепенно ще се усъвършенства в годините напред точно
по наш тертип и мерак. Хайде, чао за сега, че нещо се изчерпах много набързо
този път. Аз само като си помисля за всичко, което ни очаква от тук нататък, та
ми застива мисълта и мозъка ми се превръща на туткал...
03.02.2002 – Включвам се за кратко в неделния следобед, за да опиша събитията,
случили се до тук. Онази вечер с бояджията уточнихме всички цветове на стени,
тавани, дограма на прозорци и врати, както и на самите врати – общо 11 на брой,
които включват и гардеробите в антрето. Добре че съкратихме тези в двете спални
помещения и ги подменихме с плъзгащи, защото в противен случай щеше да има с 4
броя повече. Подбрахме много добри краски и съчетания - надяваме се да стане
хубаво, като се завърши след около седмица. Вчера заедно с човека отидохме в
магазина, от където аз купих боите – латекс за таваните и стените + блажни за
дървената част. Той още днес или най-късно утре ще започне самия бояджилък и
сигурно до края на седмицата ще го изкара. После идват други майстори, за да
сменят мокета в цялата къща; трети майстор пък ще викаме за кухнята, че и там
има да се оправят някои дреболии, след което вече всичко ще бъде напълно
завършено и готово за нанасяне на инвентар и покъщнина. В завода ми остъргаха
едни втулки, с които ще свържа рамката на външната врата, дето я отрязах онзи
ден – последната трябва да я скроя точно по мястото. Имам да изливам малко
бетонец отдолу, че да заздравя носещия колец, но то ще е по-нататък. За днес
мислех да развия известна дейност, но нещо ми е изморено и ме мързи да се
движа.
Снощи
имахме гости – някакви нови българи, с които Даниела се запознала случайно из
магазините в града. Те пък са от Плевен, много симпатични хора. Та с тях
откарахме нощес до късно и днес не ми е до нищо. Ходихме с бебето само до
басейна - това ни бяха развлеченията за деня. Довечера ще отида малко по пазар,
защото сме останали без пукнато яйце, а аз варя чорба от всякакви зеленчукови
остатъци - ще ми трябват поне две за застройката.
Ванеса
уж много успешно започна посещението си в новата детска градина, но май че ще я
връщаме в старата. Не стига че тази е по-скъпа, ами на всичкото отгоре ние от
къщи трябва да й приготвяме храна, плодове и т.н за всеки ден. Всяко дете яде
каквото му турят родителите в торбата. А това е голям ангажимент, да се чудиш
какво да му слагаш и с какво да го храниш едно такова келешче на година и
половина – вече близо две. В предишната детска градина имаше готвачка (една
сръбкиня, Олга). Тая женица каквито манджи готвеше там на дечурлигата, нямаше
равна на себе си. Абе то супички им правеше, следобедни закусчици, пържени
филийки с конфитюр и т.н. – децата ги гледаше така, все едно че всичките бяха
нейни; ние бяхме изключително доволни от това и грижи за прехраната на Ванеса
не сме имали. Сутрин закусва в градината заедно с другите пъпеши като нея, на
обяд пак ядат там; следобедите докато дребните си играят, също прелапват нещо
набързо и вечерта у нас като удари една бисквита с малко кисело мляко, вече в
18:30 е готова за банята и мигновено след това за кревата. Ей на това му викам
аз дневен режим – а не да ми се мотае из краката до 23:00 и да не иска да си
ляга.
Даниела
днес е на работа, но вчера почива и цял ден е обикаляла за пердета. Утрешния
ден пак ще е почивен за нея и тогава ще се разправя с детската градина пък.
Абе, голяма надпревара с вятъра е настанала около нас. В същото време ми се
обадиха от онова място, което аз отдавна преследвам, че нещата за работата ми
се движат напред. Само че човекът го нямало в момента, който трябвало да даде
ход в самия завод. Значи че там, за където се уговаряхме преди няколко седмици,
все още има някакви голи и празни надежди за мен, макар и малко далечни като
перспектива. Някакви други агенти ме гласят за още едно място - пак инженерска
позиция, по моята специалност. В петък пък също се обажда един делегат, че имал
свободно работно място, тук на Gold Coast. От тази фирма също се чакат
резултати и аз тая известни вътрешни надежди за промяна в статуквото. Чрез
управленските и ръководни кадри в завода, онзи ден ни съобщиха, че се очакват
нови външни поръчки, вследствие на които за нас, тиквениците от отдела ще има
достатъчно работа и трудова заетост за още доста дълъг период от време напред.
При това ново положение самият аз не знам какво да правя – да напускам ли, да
си седя на задника ли; единствен Господ ще ми посочи правилния път...
От
Нени нямам никакви хабери, не знам нищо за него – просто все едно, че нямам
син. Такова чудо не съм очаквал, че ще ми се случи – всичко това е като някаква
черна магия. Нито майка му се обажда (което изобщо не ми липсва…), нито пък той
– отписали са ме, демек... Това ми тежи страшно и се измъчвам много, но и нищо
не мога да направя, за да променя ситуацията. Той уж другата седмица ще идва
при нас, но дали наистина ще дойде - не знам още. Ще го чакам да ми се обади...
Подготвил
съм на татко пак един сборен компакт диск с най-различни хубави песни. Ще му го
запиша и пак ще изпратим нещо дребно. Дано големият колет вече да е пристигнал
– толкова много неща има в него. Онзи ден имахме сигнал, че баба ти Рейчъл е
получила нейния – така, че време е вече и баба Ванеса да си е получила своя.
Нещо
се смрачи отвън – сигурно ще завали. Снощи таман щях да паля барбекюто и то
ливна, та малко ни се объркаха плановете за вечерното меню в домашния
ресторант. Е, същите мръвки вместо на кюмюра първо влязоха в една тава, а после
се шмугнаха във фурната на печката и работата се оправи; само че така се
позагуби качеството и ефекта на пърлена сланина...
У-у
– супата ми е чудна, тъкмо ей сега я опитах да проверя как е на сол. В нея има
картофи, моркови, лук, грах, зеле, тиквички, чушки и домати (вероятно съм
сложил и още някой зеленчуков израстък, но вече не помня какво точно се е
въргаляло из хладилника). Ще добавя после някоя и друга подправка в изобилие,
шепа магданоз, копър и ще си имам манджа за цяла седмица.
Вчера
купих един полилей за стаята на Ванеса. Чисто нов го намерих в един магазин за
стари вещи. Бях тръгнал да търся друга врата за задния двор и ограда за пред
стената на езерото, но такива нямаше - поне лампата ми дойде обаче добре дошла.
М-мм,
супата ми лекичко налютява, тъкмо сега установих този й не толкова съществен
дефект – изглежда съм попрекалил с черния пипер, но ще я ядем такава, каквато
съм я наготвил. Късно е вече за корекции. Е, аз за всеки случай й поръсих малко
мед - може пък да се облагороди в известна степен...
Не
знам на Дани смените за следващата седмица. Ако някога е втора смяна, може пак
да си попълня времето с писане, докато я чакам да се прибере в къщи. В противен
случай – чак другата събота и неделя ще имам възможност за писма. През
седмицата времето е много кратко и почти винаги е ангажирано с всякакви
проблеми от общ или по-частен характер - въобще не мога да седна с химикала.
Довечера ще се включа на Интернета – имаме с Тони да говорим, но дано се появи
и някой друг, като Огнян или Албенчето например. Ако ги улуча на линия, ще ви
изпратя много поздрави по тях...
Ванеса
още спи горе – басейна й понесе добре, както и скачането във водата. Сутринта
беше слънчево, та използвахме хубавото време за малко къпане. Ето обаче, че аз май
излишно избързах да се хваля и малкото зверче вече стана – сега ще се местим на
компютъра. Пак ще пишем - за сега чао, че застъпвам наряд: дневален, дежурен по
кухня, караул на портала и началник на гарнизона; всичките служби в една!
09.02.2002 – Денят започна много рано тази сутрин, макар че е събота. Даниела замина
на работа още в 05:30 (за първа смяна) и аз веднага след нея станах. Прочетох
вестника в клозета, мотах се нагоре-надолу из стаите – после пак легнах, уж да
почивам. Добре ама рекох да стана, за да ви драсна някой ред на спокойствие,
докато не е скочило онова чемерче отгоре, че с него имаме множество други
задачи – само я чакам да се събуди.
Днес
с бояджията ще ходим за още малко боя, че тая дето я купихме онзи ден се била
свършила. Ще монтираме два вентилатора в таваните на баните, точно над
душовете. Това се прави с цел да изтеглят парата и влагата от горещата вода, а
не да подкожушват боята, каквото трагично положение всъщност заварихме в къщата.
Трябва да сложим още една допълнителна крушка да свети в коридора, защото той е
доста дълъг и повечето тъмен, а пък за икономии строителите са му инсталирали
само една лампа и то не на средата, ами в единия край – естествено, в
по-далечният. После имам да се занимавам с портата, разни корени да измъквам по
двора и т.н. Въобще – ще се работи днес. Ще проверя и на още едно място за
ограда. Даниела купи пердетата вчера – страшни цифри ми съобщи, от които ми
идеше да я удуша с шибаните й “драперии”, но няма как – масрафите никнат и
излитат един след друг, но пък нали не се купува всеки ден...
Служебната
работна седмица мина без особени емоции и сътресения. Постоянно ми се обаждат
за работа от тук-от там, даже снощи ходих и на едно интервю. Усещам, че ще се
отвори нещо, но да видим къде ще е и как ще е. Аз иначе постоянно подавам молби
за работа през Интернета – забелязвам някакво раздвижване напоследък, подем
един вид на пазара. Говори се за икономически възход и излизане от стагнацията
– дано да е така, защото аз нещо не мога да го усетя.
Снощи
пак бях на Интернета, изпратих съобщение на Албенчето, че се е получило
поредното ви писмо № 108. После с Тони и Дима говорихме - бабини Райнини бяха у
тях, та и с тях си разменихме някоя и друга дума. Като освободих телефонната
линия се обаждахме и поприказвахме с майка. Радваме се, че сте добре. Нека
татко да се бъзика из къщи с нещо – стига е ходил да върши работата на този или
на онзи. Време е за почивка вече - да си пази силите за тук, защото в тая наша
къща има работа за 100 години напред; нали уж ще идва да ми помага.
Вчера
се разправях и с дърводелеца, който ще сменя дървения плот в кухнята и някои от
вратите на шкафовете, които се оказаха в не много здравословен вид. Та с него
скроихме малко по-дълъг и по-широк бар-плот, който ще ползваме като основна
маса за хранене. Бояджията ни ще свърши тези дни; в сряда пристигат
мокетаджиите да постилат пода, а в петък – дърводелеца ще оправи кухнята. При
този разчет на силите и времето, ние в събота и неделя ще започнем пренасянето
на имуществото и домакинството като цяло. За вчера беше планувано да стане
финалното оформяне на документите и окончателното подписване на договора за
покупката на къщата, но това и този път се осуети. Не знам защо така се бавят
тези хора и какво въобще става, но ние си имаме адвокатка - тя движи всички
подобни въпроси от наше име.
Утре
надвечер сърбите ще идват на гости у нас. Ние през деня с момчето ще правим
вратата, а пък аз после ще почерпя за хубавата работа. От понеделник на нова
сметка следват ежедневните задължения, бесни пътуване, премествания на багажи,
тропулаци, но дано това да ни е за последно вече. Не знам каква възможност ще
имам за писане през следващите дни, защото времето ми ще бъде малко
по-натоварено около тази патърдия. Ще гледам винаги, когато имам дори и една
свободна минута, да я използвам за осведомителните си бюлетини, изпълнени с
пикантни подробности от отсамната част на земното кълбо. Дани не ви е писала
скоро, защото тя всичкото го изнесе сама на гърба си – майстори, магазини,
обзавеждане, пердета, печки, лампи и т.н. Аз като изляза сутрин в 06:30,
вечерта се прибирам в 18:30 – тя през това време е организирала всичко; аз само
“коригирам” на места, ако има нужда. Пресен пример с плота в кухнята – мерила
тя, нашата медицинска сестра с шивашкия си сантиметър и казала едни размери на
дърводелеца – точно същите, с каквито беше оригиналния: тесен, къс и неудобен.
Добре че човекът ме викна на място, за да вземем последните и окончателни
мерки, преди да отреже дъските. И действително, че като погледнах вече с очите
си, прецених че въпросния плот можеше да се скрои барем с 2-3 педи по-дълъг и
още толкова да се отпусне на широчина, без изобщо да пречи на нищо наоколо. По
този начин пък спечелихме много повече полезна площ, с достатъчно място за
чинии, чаши и мезета по масата. За една бройка, ако онзи беше отрязал и накроил
парчетата, паниците ни щяха да се опират една в друга от теснотия и нямаше да
има място за нищо; много навреме хванах грешката и овладях положението. Сега
чак не мога да се нарадвам на гениалната си инженерна мисъл…
Следващата
седмица се очертава да бъде “гореща” пак – а то коя ли вече не е? - в смисъл,
не като климат, ами откъм емоции. Чакам от няколко места резултати за работа,
предстои ни пренасяне на покъщнината и т.н. Тъкмо ще сме се нанесли и наш Сашко
пристига на гости за няколко дни през по-следващата седмица (на 23 Февруари,
ако трябва да съм и конкретен). Неничко е постоянно зает с неговите собствени
дела и вече хич няма време за нас. Снощи поговорихме за кратко по телефона, а
онази вечер – малко по-дълго през Интернета. Просто като с нож се преряза
всичко онова, което е било между нас; още не мога да повярвам - вече цели 5
месеца не сме се виждали! А по-рано всяка вечер се чувахме по телефона, почти
всяка седмица бяхме заедно; сега няма нищо от това. Колкото пъти си спомня за
това наше прекрасно време и винаги се просълзявам, където и да се намирам. Дори
и на работа, само като се отплесна малко и почна да си мисля - очите ми
потичат. Уж свиквам, обаче много, много ми тежи. Изобщо не ме е яд, че си има
приятелка и заради нея няма време за мен – остана пък и да го ревнувам от тая
малка пикла. Горчивината ми идва от начина, по който стана всичко това –
неговите обидни и вулгарни думи още звучат в ушите ми, които аз един ден дори
да забравя и великодушно да простя, те никога няма да могат да излязат напълно
от сърцето ми. И все пак не това ми вгорчава толкова много живота, колкото
зарязването на всичко в името на нещо съвсем ненавременно и грешно като посока –
на първо място това бяха семейството и училището, които той набързо и безотговорно
замени с тръгването му по мотори, по разни състезания и т.н. А да не говорим
пък за риска от някакви сериозни травми или наранявания – опазил ме Бог да не
мисля и за по-лошо! И къде е в този случай простата му и толкова “загрижена”
майка – само не знам как тя допуска всичко това да става пред очите й. Амчи
Нено вече живее перманентно при онези хора - аз не съм го чувал да си стои у
тях. Изобщо, няма само в “събота и неделя”, само в “петък и понеделник” – сега
нашия направо се е пренесъл там за постоянно и денонощно. Аз никак не го
намирам за много нормално всичко това, но то мен кой ли ме пита вече – вероятно
съм стар, закостенял, с морално и етично възпитание и с духовни добродетели, за
които нито на някой му пука, нито пък изобщо цени... Вероятно не трябваше пак
да започвам с тази тема, ама нали за момента това ми е най-огромния кахър, та
не мога да го премълчавам. А вие прощавайте - аз знам, че също ви е много
тежко, но това е положението. Но пък, като си помисли човек - има и толкова
много по-лошо по света и хората; това ще ни е успокоението за момента...
Ето
че дойде време за ставане, за миене на зъбки и очички - следват сладките
закуски на мама “тати” и задължителното ни излизане. Вече е 08:00, а слънцето
се е облещило още от 05:00. Хайде, до нови срещи из редовете на писмата – да не
тъжим сега, със сигурност ще дойдат и по-щастливи дни!
24.02.2002 – Включвам се и аз, но за много
кратко, защото хората, по които ще изпращаме писмото, вече са у дома на гости и
покрай мен е една малка лудница. Новият ни адрес ще го пише на плика, а телефонния
ни номер си остава същия. Лека-полека нещата почнаха да се нареждат и да
застават по местата си. Сашко в момента също е с нас – снощи пристигна и ще
пътува обратно за Аделаида на 01 Март. Това е всичко за сега. Приключвам
недописаното писмо, но Ачи скоро ще започне ново. Целуваме ви и ви обичаме
много: Ачи, Даниела, Сашко и Ванеса
Както
разбирате, скъпи родители наши - офанзивата у нас е безумна и неконтролируема.
Нито имах време за писане на писма през тези няколко идиотски дни, нито пък за
нещо друго, освен за закачане на пердета, свързване на полилеи и всякакъв род
домашно-домакински щуротии. Ще продължа описанието в следващото писмо – това
тръгва така, малко недовършено. Нямаше изобщо време за филми и снимки, но
по-нататък ще направим доволно много. Сега ще проведем и едно малко непринудено
тържество, та по тези “технически” причини приключвам с творчеството си
преждевременно.
Целуваме
ви и ви прегръщаме силно: Ангел, Дани и всички останали от голямата ни и
разширена “италианска” фамилия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар