Скъпи и обични родители наши; приятели, слушатели и
всякакви прелюбодеятели!
23.07.2007 -
Напоследък ви затрупах с доста богата информация, която все още търси и намира
пътя си към вас. С багажа на наш Сашко пътува едно голямо писмо, барабар с
дискове, филми и други помощни материали. По план той тези дни ще пристигне от
Америка, а с него и нашия хабер от опакото на земята. Отделно от тази, повечето
служебна кореспонденция, в други ден пък от пределите на нашата тукашна родина ще
потегли и една по-обикновена и дребна пратчица, в която пък са поместени
касетките с филмите от България и едно съвсем кратко мое писмо (толкова кратко
и безлично, та чак се чудя на собствения си акъл защо изобщо съм го писал). В
този колет ще бъде и първата серия на филма от кораба – този, който аз снимах с
нашата камера и който после старателно събирах, озвучавах и подреждах, като че
ли ще го представям за Оскарите – тазгодишните награди вече ги изтървах, но пък
виж за догодина може и да се класирам. Въпросната пратка пък ще напусне
очертанията на континента в сряда, като прибавка към дисагите на едни наши
приятели, които също заминават за България. Всичко това до тук беше леко сбито
и сдъвкано, в най-краткото си резюме - а сега следват и подробностите, според
както е протекъл живота ни от онзи ден насам.
След като миналата седмица едвам успях да направя филма
от кораба, почнах да се занимавам и с компютърната програма, с помощта на която
подготвям филмите. С нея също имам известни успехи и частични провали -
продължавам борбата до пълното изясняване на случая. Паралелно с това работя и
над втория си авторски филм (от прочетеното пък в момента трябваше да проличи,
че освен писател, аз се изявявам и като кинодеятел – а крайните резултати от продукцията
евентуално ще определят и степента ми на неуспех в това непосилно дело).
В петък вечерта у нас дойдоха Нени с гаджето си Лин. Той
трябваше да ходи при нашия зъболекар, за да му направят едни пломби - обаче
онези от клиниката му отменили часът за другата седмица, та пломбите се
разминаха, но пък моабета с младежите си остана актуален. Даниела им пържи
разни риби, картофи и т.н. – аз ядох само салата, че от фосфора в рибата сутрин
ми се гади като на бременна булка в началния си стадий след опрашването. Ние в
същото време подготвяхме някои ястия и блюда, които да отнесем с нас на
тържеството, на което бяхме канени в събота вечерта. Снощи пак бяхме у
наемателите, но за това ще стане на дума малко по-после в изложението ми. Из
хладилника се въргаляха разни остатъци от руска салата и други хранителни
мостри, които дружно употребихме в петък вечерта. “Младите” ядоха с нас,
поприказвахме малко и си тръгнаха. Тъкмо ги изпращахме на вратата, когато ни
завари съобщението ви за кончината на Калинчето - аз много смътно си я спомням
от моите толкова далечни вече детски години, дори може и да я бъркам като физиономия,
но все пак жалко за нещастието, което ги е сполетяло всички от семейството.
Трудно ми е да проумея как така се случва, че един млад живот се затрива
мигновено и скоропостижно, сякаш никога не е съществувал. Но пък и коварната
болест, която е имала милата от години, в крайна сметка е надделяла и й е
изтръгнала живота от самата нея и от своите опечалени близки – а това вече е
катастрофа, мамка му! Тъгувам заедно с всички тях – нека Бог да опрости
греховете й, каквито не вярвам да е имала приживе. След трагичната новина, Нени
и Лин си тръгнаха, докато ние прибрахме посудата и веднага си легнахме
опечалени и покрусени.
В събота сутринта, както обичайно - от 09:30 до 10:30
малкото имаше урок по музика; после си убивахме времето с разнородни
индивидуални занимания и в 12:00 излязохме. Водихме Ванеса на един чуден
оперетен спектакъл по мотиви от много стара детска музикална постановка -
“Звукът на музиката” е буквалният й превод, но дали това произведение е
гостувало навремето в България, не знам (става въпрос за небезизвестния класически
филм от 1965 “The sound of music” – аз лично нямам никакви спомени да съм
гледал подобна продукция, че съм бил едва 6-годишен тогава; може би
по-възрастните ми читатели ще се сетят). Както и да е, понеже тя свири някои от
песните, които се изпълняват на екрана, та решихме да я заведем да ги чуе как
звучат и в действителност, а всички заедно да имаме и някакво семейно културно
развлечение. Спектакълът беше чудесен, с прекрасно изпълнение на деца, хор,
солисти и т.н. Нещо като мюзикъл, ама предназначен хем за възрастни, хем пък и
за подрастващи - много вълнуващо изпълнение. Концертната зала беше в посоката,
където вечерта пък бяхме канени на гости у нашите нови приятели – Валя и Янко...
24.07.2007 -
След концерта се намерихме с още едни други общи авери и заедно вече с тях
отидохме на моабет. Изкарахме си чудесно, както всеки път – до зори и по първи
петли. Ние спахме естествено там, защото хората живеят доста далеч от нас и
беше съвсем неуместно да пътуваме нетрезви по нощните пътища и да делим
тротоарите с останалите пияници от висшето общество. На другата сутрин
станахме, пихме по някое разтърсващо из основи кафе и си тръгнахме. На връщане
минахме да се запишем през търговете и Даниела си спечели една картина; от
размотаване нагоре-надолу се прибрахме чак следобеда. С влизането в къщи
тутакси започнахме подготовката за другото соаре – то пък планирано да се
проведе на двора у наемателите ни. Те очакваха сина си с дечурлигата също да дойдат
за вечеря, та от любезност поканиха и нас. Даниела опече млин, разджуркахме
салатите и всички, барабар с Рон и Роз направихме това посещение на добра воля.
Нея вечер не сме се застоявали много дълго, че ние специално бяхме изморени от
предишната ни пиянска нощ, а пък нали на другия ден беше понеделник – всички
трябваше да ходим и на работа; при това положение към 21:30-22:00 се прибрахме
- този път без осъмване и традиционното осиране.
Служебната ми седмица започна вчера при обичайната си
програма и трудова заетост. Уж все ще ме гонят, че нямало вече работа за мен,
ама все по нещо изниква в последния момент и за сега имам с какво да се
човъркам. Неничко вчера е дал пакетчето с касетките на нашия приятел. Тези хора
тръгват утре - дано мине всичко успешно пред митническите власти и да нямат
проблеми с теглото на багажа. Много скоро и със Сашко ще се видите – вчера се
чуха с майка си, докато той беше в Прага на път за България. Освен там, те са
били и на доста други места из Европата, та са събрали баят впечатления почти от
всички по-възлови европейски столици, за да направят последният си ергенски
“рейд” в София. Когато се завърнат, живот и здраве обратно в Австралия, тогава
пък Даниела ще прескочи до Аделаида, че да се видят - там вече заедно ще
отпразнуват и първият рожден ден на малката Тийган (или Теган – така и не мога
да разбера още как трябва да й превеждам името; иначе на английски бебето се
зове Tegan, ама как да й викаме на български – никой от нас не знае).
Аз
снощи получих доста добри резултати след моите съкрушителни компютърни неволи -
специално по темата за видео оформлението. Успях да инсталирам едни
допълнителни музикални записи, които да вграждам във филмите по време на
озвучаването им. Довечера продължавам с отчаяните си и самоотвержени опити.
Скоро ще извадя на показ и втората серия от корабната ни авантюра. А пък тук вероятно
му е мястото да спомена и за една друга фактологична подробност около това наше
епично пътуване по морета и океани.
Непосредствено
след въпросната екскурзия, корабът с който се возихме премина под Новозеландско
знаме, с частична смяна на екипажа. Нашият капитан беше италианец от Канада и
веднага след този рейс го изпратиха да плава под друг флаг и на съвсем различен
плавателен съд - някъде из заскрежените вълни на Северните морета, докато
вахтата му я поема някакъв негов колега (ама не е българин, щото ние щяхме да
го знаем, ако беше). Миналата седмица обаче, същата лодка като попада в
епицентъра на една страхотна буря, та като се почва едно лашкане и люшкане,
едно повръщателно мятане по водата – очевидци разправят, че вълните са били над
10 м високи и са заливали по-ниските палуби (че как пък ги мерят, бре? – дейба
и специалистите; сигурно с ролетка или пък с шивашки метър – нямам друго,
по-разумно обяснение). По план корабът с всички екскурзианти на борда си
потегля от Нова Зеландия, но по пътя ги застига този ураган, та със сетни сили
намира пътя и се добира до Вануату, в малко по-тихите води на вече не чак
толкова Тих океан (представям си пък и какво драйфане е паднало – горките
хорица, не са имали късмет да си починат...). Заради лошото време
организаторите съкращават цялата екскурзия, а поради частичните си повреди,
едвам връщат кораба до сухите докове в Бризбън. Даже в момента го ремонтират и
другата седмица пак го изпращат в Нова Зеландия, за да си продължи плавателните
екскурзии. По време на пътуването се сприятелихме с две наши момчета –
сервитьори бяха. Имаме Интернетна връзка с тях, та те ни разказаха сладникавите
подробности около случая. Сега двамцата са в принудителен отпуск и си развяват
пръднята из Бризбън, докато чакат да свърши ремонта, че да продължат работата
си. Повредена била задната палуба на кораба - точно на кърмата, където сума
бира и други “ободрителни напитки” изпихме с Рон. Ама нá - сега това място било
неузнаваемо; всичко смляно на сол от бурята и вълните. Та, стават и такива неща
в открития океан, но ние нали пак бяхме под нашето “крушово листенце” - Господ
и този път ни запази от лоши бедствия и зли стихии (само от тоя проклет
комунизъм дето не можа да ни уварди и да ни отърве веднъж завинаги от бича на
последствията му – но аз не се сърдя, защото моята борба продължава в тази
посока; дорде ми светят комбалите – до тогава)...
25.07.2007 -
Днес по някое време Сашко ще се приземи със самолета на пистата в Божурище
(само дето не знам с точност от коя държава ще долети, но разстоянията там са
къси – така че след полет от час-два и вече ще си е в Родината). Дано обаче да
се поразхлади малко времето при вас, че така в жегата никак няма да ви е весело.
С нетърпение ще чакам подробно съобщение относно ходенията ви до София, за
срещите с Емета, Сашковци и т.н. Днес сутринта пък е потеглил и пакета с
филмите (надявам се) – абе, няма празно при мен; нема лабаво, както казваше
правешкият хитрец.
Иначе други новини около нас не се забелязват. Тук в
нашенската преса писаха за българските медици, че вече са ги пуснали от Либия -
уж по силата на някакво споразумение с Европейския Съюз. Ама това кой крив, кой
прав – няма яснота по въпроса. Така или иначе обаче, срамното петно и
хвърлената сянка от този безпрецедентен случай в историята си остават
запечатани завинаги, а това само по себе си по никакъв начин не звучи мажорно
за общия имидж на България пред света. Неничко специално ми се обади, че го бил
прочел във вестника - имало цяла статия по този наболял и нашумял толкова много
в световен мащаб въпрос. Аз от една страна колкото повече се опитвам да му
показвам “величието” на България и българите, толкова по-често в действителност
се сблъскваме с неоспорими факти и събития, доказващи именно обратното. Как да
му ги вдъхна сам тези национални чувства и да събудя гордостта му, как да
застана срещу голата истина и да го накарам да боготвори и величае един народ,
който по стечение на шибаните исторически и политически обстоятелства стои все
на опашката? То не бяха “Български чадъри”, то не бяха “Атентати срещу Папата”,
всякакви кражби и своеволия по света, разбойници и цигани на всяка крачка,
наред с другите вътрешно-политически афери. Опасявам се, че моята пословична и
безпределна любов към Родината ще умре заедно с мен – потомците ми няма да
искат и да чуят за нея дори; жалка и тъжна равносметка, но за това пък е самата
болезнена истина... Простете ми, но не можах да се стърпя да не направя този
кратък коментар и печална констатация.
А иначе, Нени утре е на зъболекар при нашия руснак и
после ще дойде за малко при нас. Ще вечеря и ще си ходи, че на другия ден е на
работа. Уф-ф, ама как пък абсолютно нищо смислено не се сещам да ви напиша в
момента – разсеян ли съм, оглупявам ли? Не знам. Снощи погледахме малко
български филми – да не би пък от това да е умственото ми разстройство...
27.07.2007 –
Добре: нека сега да обобщим седмицата с няколко думи и да приключим с
описанията до настъпването на следващата. В служебен план все по нещо капва за
работа и аз се правя на прекомерно зает. А пък и след като го разточа и проточа
допълнително от себе си – направо отиват цели дни, докато завърша и предам една
дребна задача. Каквото открадна като време и престой, все ми е кяр. Всички колеги
се намираме в състояние на привиден застой, но пък наред с това трепетно
очакваме официалното светване на зеления семафор и триумфалното даване “пълен
напред” за разширението на обекта (такива приказки отдавна се въргалят из
устите на шефовете, но ето че е вече време да изплюят камъчето и пред нас).
Този деликатен въпрос трябва до няколко седмици да се реши от кочите глави,
които всеки ден се събират на тълпи и си правят целодневни банкети (пардон –
съвещания исках да кажа). Остатъците от сандвичите, с които ги хрантутят
сутрин, обед и вечер после раздават на нас от простолюдието, та покрай софрата
на големите, намазваме от блажното и ние, дребните чиновници и редови персонал.
Тази нова развръзка в чисто личен план ще означава малко по-трайното ми задържане
на мястото, където заработвам насъщния за момента. За сега карам ден за ден -
да видим до кога ще продължи тази безтегловност. На онова работно място в
Бризбън може и да не ме чакат вече, защото всичко много се проточи –
най-вероятно са си намерили друг себеподобен. Е, аз така или иначе не исках да
ходя нататък, защото хич не ми е по кефа омразното пътуване сутрин натам и
вечер насам. Заложил съм единствено на тая карта тук и то само на нея - ще
видим дали последната ще се окаже козовна или пак ще сме “валат”, както в
повечето от случаите... Това е общо взето всичко (и нищо…) около работата ми.
Нашите приятели Милен и жена му сигурно вече са
пристигнали в България, а пък понеже той е и много акуратен човек, може до това
време даже да ви е изпратил колета - дано го получите без излишни сътресения и
липси. Ако пък стане така, че въпросната пратка пристигне преди да сте се видели
със Сашко, ще ми четете информацията малко отзад напред – а това вече изобщо не
е толкова важно.
Нени снощи беше у нас - нали ходи при нашия зъболекар, та
дойде и на вечеря след това. Замина си към 21:30, че от работа още не се беше
прибирал, завалията. Той е добре – купува/продава коли да си помага на масрафите.
Иска да завърши курс за инструктори, да купи коли и да почне обучението на нови
шофьори. Това е добър бизнес, но не знам колко и какво ще излезе от всичките му
мечти. Ванеса свири усилено, правим запис на всяко нейно изпълнение. Ще
подготвя един диск само с нейни свирни, тя един ден да се гледа и да се смее.
Моето време вечер е изцяло заето с нейните репетиции, защото оставя ли я сама и
почва бъркане, подминаване, замазване и въобще всичко свързано с детското
шарлатанство. За това гледам контролът ми да бъде много “отблизо”...
Даниела се занимава с къщната работа и въобще всичко
около нас общо взето е наред и относително спокойно. За тази събота и неделя
съм планирал активна дворна дейност - да видим колко и какво ще свърша, че аз
като се заканя да извърша една купчина с дейности, обикновено нищо от това не
става, както го глася съгласно насрещните ми планове и разчет на силите...
30.07.2007 -
А ето го и отчета за изминалите почивни дни. В петък до късно се занимавах с
филмите. В събота сутринта първата дейност беше урокът по пиано на Ванеса. В 10:30
нахлузих парцалите по мен и излязох да размишлявам. Размишлявам и в същото
време меря земята - все нещо обаче не ми уйдисват мерките. И понеже още се
мятам като шаран в тесен аквариум и не съм се спрял на точен размер за бъдещата
постройка на бунгалото, реших да подхвана пак най-лесното. Изрязах последните
палми и останали дървета от предния двор и започнах изкопната работа – вече
вторият й етап. Първо обаче трябваше да махна всички пънове, дървета и клонаци,
които бяха на склад върху тази бабуна. Получи се една огромна купчина – гледам,
че доста добре съм събирал и трупал през годините. Колкото и интензивно да
горим дървата, пак ще имаме материал за дълго време напред. Разчистих
едно-друго и в това време се прибра Даниела от традиционното си турне в шляене
по магазините през съботен ден - баш когато е най-усилното време на къра.
Веднага я мобилизирах по тревога и я въоръжих с едно въже в ръцете. Закачам му
единия край горе високо в короната на дървото и тя дърпа отдолу за другия –
точно в този миг аз пък режа с моторния трион в основата и дънера пада баш
където го насочим с въжето; а не по покривите на коли и къщи, връз нещастните
ни кратуни и подобни крехки структурни обекти. После обработваме клони, листа,
шума и вършина - товарим боклука в още по-нещастното ремарке, което ме оставя с
всеки изминат ден и аз лично откарвам всичко на бунището. През това време,
докато се върна от сметището Даниела малко си почива, зареждайки на котлона
една бака със супа топчета, хвърляйки във фурната една тава със светкавично
подготвена мусака и дори начевайки суровините за вечерната ни руска салата (ама
много е чевръста, тая моя Даниела! – дай Боже всекиму такава “радост” като
нея). Със завиден синхрон повторихме и потретихме упражнението за всичките три
палми и дорде не ги повалихме на земята, не мирясахме. Заедно с още някои други
боклуци, изостанали от предишни подобни разчиствания на терена, каруцата пак се
препълни с връх. Това беше последният й курс с товар до бунището – изхвърлих го
и се прибрах окончателно. Повъртях се още малко като лунатик в подготовка на
разораната, сякаш след съветски бомбардировки угар, и с това положих финалната
си дейност за деня - уж сега е зима, а пък баят дълъг ми се стори, проклетият.
Вечерта в оджака изгорихме сума изостанала вършина, клечетак и множество
дървени отпадъци, а на жарта им опекохме по малко сух хлебец и блажно месце за ручанье.
Ядохме мълчаливо и набързо легнахме – едно, че бяхме много изморени, а и
Даниела беше на работа в неделя, та трябваше да я закарам сутринта в 06:00 за
смяната й. Така пък нейната кола остана с мен, мобилизирана за последващата
товаро-разтоварна дейност.
Наемателите ни имаха една секция-библиотека, която не им
трябваше, а пък ние от своя страна обещахме да я дадем на новите ни приятели.
Бяхме се разбрали с тях привечер в неделя да им я закараме. Добре ама незнайно
по какви причини, Даниелчето я освободили от работа и си дойде още в 10:00 - ха
разгеле, че я поех пък аз у нас (тя, миличката стана пишман защо не си остана
на работа за целия ден, защото с мен видя голям зор - особено под моите бойни
команди и истерични възгласи: “Напре-ед! Бийте сганта червива и червена!” и все
в тоз патриотичен дух...). Както тук всеки може вече да се досети, аз още от
06:30 бях започнал да набирам скорост и да вдигам налягане на парата в котела.
Първото, с което се заех на ранина беше да махна дънерите на отсечените дървета
и палми. Душата ми излезе и се разля из калта, особено с тоя шибан пън на
най-голямата палма. Едва сега разбрах защо палмите не ги събаря ни циклон, ни ураган,
нито някаква друга морска стихия им влияе. Тези растения имат страхотна коренна
система - нещо като много голяма топка (все едно кълбо на географски глобус,
ама диаметърът му умножен по 3.14 и подир повдигнат на “n”-та степен), а
отделните корени растат хаотично във всички посоки на света. Късах и дърпах с
голи ръце, после пък ги бих с копача – ба мааму, няма мърдане и няма поклащане
на дебелия ствол. На няколко пъти му правих и “водни удари” с маркуча и силна
струя вода, насочена долу в коренната система - станах целия на малак, а онуй
дръвце не се поклаща.
Точно в този тъй критичен за всички ни момент (и след
като се изкъпах с ледената вода от чешмата на двора, при което се свих от студ
като дъждовен червей), отидох да взема Даниела от работа, защото тя пък баш
тогава ми се обади да тръгвам. Останал вече насаме със себе си, докато пътувах
по пътя скроих уникален план във връзка с окончателното изкореняване на шибания
дънер. Извадих едни дълги стари колани от гаража и ги закачихме за теглича на
колата. Даниела сяда зад волана – включва на първа скорост, дава малко газ и
опъва бавно, докато аз в същото време блъскам с търнокопа отзад по корените
като побеснял коч. Тази интервенция също не помогна достатъчно успешно, дорде
не мобилизирах повторно маркуча с водата. По този първобитен начин вече
напречните корени взеха да отпускат един по един и полека-лека, с помощта на
теглича и дърпането на близо 200-те коня под капака на Нисана, най-после
изскубахме от дъното проклетия пън – ама зор беше, като че ли го вадихме от
онзи свят чак. На всичкото отгоре и едвам го натоварихме в ремаркето, защото по
принцип в палмите се събира много вода (сок някакъв) и стволовете им тежат като
желязо - да не говорим пък за този огромен пън, който трябваше да вдигаме
барабар с пръстта. Както и да е - след като изживяхме и се насладихме на успеха
до този момент, за да не ми е празен курса към бунището, решихме да натоварим и
малко земна маса, та да изхвърля всичко на един път. Аз копам с кирката,
Даниела товари с лопатата в ремаркето, а малкото отстрани ни прави снимки в
най-различни пози, познати само в наръчника по Кама Сутра. Натоварихме тарабата
пак с връх и отидох да изхвърлям боклука. Върнах се и продължих с нарязването
на останалите клонаци – хайде, стана още една голяма купчина с дърва за огрев.
На машината й се изхаби веригата, та на края едвам кълцаше вече, но си свърши
работата до край. Ще я занеса на майстор да й наточи резците, че ще продължавам
да я използвам за много други цели...
Малко след обяд приключих с всякаква активна дейност по
двора. Окъпах се и аз, свирихме с Ванеса и отидохме да товарим шкафа.
Потеглихме бавно и славно с тези стъклени витрини и огледала - че те пък тези
наши приятели живеят и на 50-60 км от дома, та се влачихме повече от час до
там. На края у тях, с един много хубав и съдържателен моабет завършиха и
“почивните” дни, в които за истинска почивка дори не стана и дума. Даниела кара
колата на връщане и видя, че не е толкова страшно да дърпа и ремарке подире
си...
През седмицата ще се занимаваме с обичайните семейни и
домакински дейности. В събота сутринта пак излизам рано с кирката - 1-2
ремаркета да изхвърлим с боклук, все ще е кяр. Вечерта пък сме на гости в
Бризбън с преспиване, заедно с всичките ни нови другарчета. На другия ден ще се
поразходим из центъра на града, защото някои от тях са много нови за района и
още не са ходили нататък. Пак се очертават весели моменти - обичам си ги аз,
тези попивателни сценки...
01.08.2007 -
Скъпи и обични татко мой! Не знам вече какво да ти пожелавам за рождените ти
дни? – дори и аз се изчерпах откъм хвалебствия и признателност. Благодарен съм
единствено на Господ, че за сега изпълнява моите най-горещи молби и
благопожелания, които аз отправям ежедневно към теб и всички наши близки. Дано
и занапред бъде така - нека си ни жив и здрав, щастлив и спокоен още дълги,
дълги години. Обичайте се и се слушайте с милата ми майчица, грижете се един за
друг, че аз рано ви зарязах на произвола на съдбата - кой знае какви тежки
данъци пък аз има да плащам един ден за това. Ама нали всичкото е все Божа
работа, та до момента не знам: това, което стана с нас дали е било за хубаво
или пък за лошо? Надявам се на рождения си ден да посрещнеш любими и близки
приятели, които също за жалост не останаха тъй много вече. Всички ние трябва да
сме благодарни, че Бог те е запазил до сега, жив и здрав за радост и
спокойствие на тези, които вярно и покорно следваме пътя ти. Молим се да бъде
все така - от тук “до края на света”. Ние довечера ще се обадим по телефона, за
да се чуем, а Ванеса ще ти нарисува картинка - само че нея вече ще си я получиш
тук на място, когато пристигнете с майка. Искрено се надявам, че другото ви
внуче Нени също ще ти се обади със своите поздравления - поне с едно съобщение
да те зарадва на този твой, толкова свят и тържествен ден. Докато за самите нас
ще останат само добрите пожелания и няколкото думи, които ще си разменим
набързо по телефона. Подаръците си ще поднасяме наведнъж, като дойдете тук -
ето например: нов чук ще ти купя, хем с гумена дръжка, че да ни сковеш
бунгалото без да ти излизат мазоли по ръцете; и чифт нови обувки ще ти взема от
склада - с тях пък бетона да бъркаш и да не ти се цапат чорапите; и трион съм
замислил да ти закупя чисто нов, че на тоя дето го нося с мен от СССР, вече му
се изтриха зъбите от безмилостната експлоатация, на която беше подложен в
годините. Всякакви най-комфортни удобства ще създам, само един път да ви видя
пристигнали у нас...
Чудим се с Даниела защо до сега не сте ни се обадили;
дали сте се видели със Сашко? - също не знаем. А пък майка му, ушичките ще му
отпори - само да го види, калпазанина му с калпазанин! Сякаш вдън земя потъна в
тая България и никакъв не й се е обаждал, а тя се тревожи за него. От Америка,
от Европа - все дрънваше поне по веднъж - а в България, животът ли го грабна,
що ли? Никакъв го няма и е в пълна неизвестност. Дано сте се свързали вече с
него и да сте се разбрали. До това време би трябвало и колета от Русе да е
пристигнал с касетките и “домашната работа” за татко. Нищо не знаем за никого -
таквоз пък безмълвие сякаш нивга не е било; като след потоп. Дано довечера
малко да се изяснят нещата, че и ние взехме да се кахърим покрай всички вас...
Аз успешно завърших и втората серия на “Корабната епопея”
- след толкова провали и загубено време, тъкмо дойде в удобен момент - довечера
ще му бъде премиерата. Снощи проведохме и предварителен спектакъл, обаче
Даниела заспала на дивана, аз пък - във фотьойла и така напълно сме изтървали
представянето на диска. Последният беше стигнал до края и спрял сам - значи всичко
е наред, по това съдя аз. Иначе, ако има някакъв проблем, замръзва на една
картина и от там не мърда повече напред. Та затуй смея да си мисля, че този път
всичко ще бъде добре. Тези дни ще почна да се занимавам и с третата му част. И
тя е с продължителност от цял час, но на края ще останат около 30 минути от четвъртата
серия, което време трябва да допълня с домашни кадри без определен сюжет.
03.08.2007 -
Вчера не писах, защото се занимавах с разни други дейности от общ характер.
Днес приключвам седмицата с няколко реда, а с това и работния ден - нямам
особено много служебна работа и ще изляза по-рано, че и аз да се порадвам малко
на частичната си свобода. Ще отида да купя едни плочки за предната площадка,
после ще мина през търга и се прибирам.
Ние също изкарахме рождения ден на татко много приятно и
забавно – гледахме втората серия на филма от кораба, обаче случайно разкрих, че
му липсват няколко крайни кадри, които ще се опитам да възстановя тези дни.
Иначе всичко около нас е едно и също, точно както си го знаете - няколко вечери
след работа поразкопавах отпред, че после да имам предимно пръст за товарене в
ремаркето. Поредната порция за сутринта вече ми е готова – само да я изсипя на
бунището и продължавам с ровенето по двора – превърнал съм се в къртица,
омъжена за язовец. Вечерта пък сме канени на гости в Бризбън – заедно с
всичките ни нови приятели ще ходим у едни други общи побратими, които аз
специално познавам доста отдавна - още от времето, когато като прясно и
щастливо парясан живеехме с Методи нашата обща бекярска квартира. В неделя ще
се разтикаме малко из Бризбън, да поразведем децата тук и там. Това са близките
планове, а от далечните, както съм споменавал и друг път се плаша и не смея да
ги кроя предварително. В понеделник пак ще имате подробен репортаж – сега, като
съм си наумил да тръгвам по-рано от работа, та не мога и да мисля за нещо
друго. Разсейвам се, бе – хайде, довиждане...
06.08.2007 -
Илинден ли беше днес, Преображене ли? - нещо подобно ми се върти из главата за
тази дата, но не мога точно да си спомня. Ама и аз, нá - нямам навика да
погледна в календарчето, което иначе ние най-старателно си пазим в шкафа. Както
и да е - продължавам да ви запознавам с греховното си житие-битие, пък на кой
както му харесва.
В петък следобед си тръгнах от обекта още в 14:00. Нямах
никаква работа и рекох да се повъртя малко из моите старинни музеи и антични
галерии (вехтошарските дюкяни визирам в случая – да не остане някой с
впечатлението, че нещо ме е ударила сачмата и съм залитнал в грешна социална посока).
Отидох първо до търга - там аз лично не си харесах нищо, но пратих после
Даниела да играе за една миялна машина (на чинии и паници) - искахме да сменим
старата в другата къща. Тя пък видяла и едно легло за Ванеса, та ги спечелила и
двете неща, както се оказа по-късно. Ходих после за плочките, ама не бяха
пристигнали още, че в събота сутринта се наложи пак да се разтакавам нататък.
После се отбих в един руски магазин за деликатесни храни. От там обикновено
купувам изрезки от парчета и останки от всякакви възможни шунки, пушени бутове,
саламчета и други техни месни артикули. По принцип тези неща са много скъпи (и
неоправдано…) - там имат колбасарски цех, в който специалитетите им се
произвеждат по оригинални руски рецепти и на вкус са просто чудни (досущ като
българските). Обаче след като ги продават на тази висока цена, та ми се отяждат
чак. В моя конкретен случай, като взема да речем кило и половина от въпросните
остатъци, в пакета почти винаги ми се падат по малко от всички разновидности на
номенклатурата им. Така в къщи опитваме от цялото производство на цеха, едва на
¼ от редовната му цена зад щанда. А пък като разхвърлям две шепи от
съдържанието по танура – ела, бако тогаз да видиш юнак как вино бозае и с какво
блажно мезе си замезва през най-строгите пости! Хайде, напълниха ми мамашките
едно торбе с въпросната отпадна стока и си поех щастливо и безгрижно към дома.
Там вече, с нетърпение очакваха завръщането ми моята най-добра интимна
приятелка, лопатата, заедно с позастаряващата и все повече изнемогваща, дълбоко
проядена от любовна ръжда каручка. С прибирането си в къщи веднага започнах да
товаря пръстта, която предишните вечери бях накопавал по малко. Натъпках
ремаркето до горе с връх и покрих цялата купчина с едно старо войнишко одеало
на съседа, с което той се беше върнал от мобилизацията си през Втората Световна
война. Обикновено когато карам отпадъците към бунището, при тръскането им в
ремаркето половината от пепелта се пръска из улиците, след като свободно изтича
през дупките му в каросерията и канатите – особено пък когато последната е суха
и не на кал, вследствие на отново настаналата напоследък суша. А нали в същото
време трябва да пазим и чистичко наоколо - на всичкият ми зор отгоре!
“Зелените” очи на еколозите само това им трябва да видят - как се сипе пръст по
иначе чистите им като облизани улици, че да видиш тогаз какви дебели глоби се
плащат, ако речеш да ги зацапваш. След всичко, вечерта свирихме с Ванеса и аз
после нещо се занимавах по компютъра...
В събота сутринта станах в тъмно и още с първите откачени
до перверзия ранобудници, тръгнали да разтъпкват псетата си по тротоарите на
квартала, отидох да изсипя боклука от ремаркето. Върнах се бързо и докато си
поемах дъха, натоварих още едно. Пак тичам обратно на сметището, разтоварвам
почти машинално и от там пък хуквам към магазина за плочки (ако само за миг си
представите, че краварникът в Габрово се охарактеризира с географската точка на
тукашното ни бунище, то плочкаджиите пък бяха в барутната фабрика на Еловица,
че и малко по-далеч като разстояние съгласно топографската карта на района).
Добре поне, че ги купих много евтино, та да си избия масрафа по изгорелите
газове до там - ама нали съм им клиент вече, тачат ме още като им се появя на
портата. От там летя обратно към нас за моята поредна офанзива и неравна схватка,
страстно слял парченцето си скверна плът с госпожите мои: кирка и сестрата й -
лопатка. Натоварих устремно още едно ремарке, а урокът на Ванеса този път мина
без мен - Даниела присъства вместо това. След третото ремарке разпрегнах
воловете, защото на Даниела й трябваше каруцата, че да излиза на някъде. Аз пък
се преместих от този обект и започнах борбата с един пън, който ми отне
всичките сили и повечето от времето на деня. Прибрах се окончателно като
победител след битката си с Наполеон - окъпах се, свирихме още веднъж с Неси и
заминахме за Бризбън. Там бяхме канени на гости у едни наши общи приятели.
Бяхме 8 души и заформихме чуден моабет - с танците му, игрите, песни и други
пиянски изпълнения. Спахме на камара у тях, че те имат голяма и хубава къща, та
ни приютиха под покрива си.
На другия ден (вчера, неделя) се разходихме малко из
града, след което обядвахме купешка храна в един ресторант край реката - ядоха
се сладоледи, тъпкахме се с торти, бонбони и други гъдели и глезотии, познати
само във висшето общество на приближените до властта гъзолизци и дупедавци.
Прибрахме се привечер в 17:30 и легнахме, защото бяхме много изморени. Така
завършиха почивните дни - всъщност, самите ние имахме нужда да си починем от
тях и то аз, по-специално...
Неничко може да дойде другата неделя, че да ми помогне за
напълното завършване на мястото. Тогава вече ще предприемем по-смели стъпки за
оразмеряване на плочи, бунгала и др.
10.08.2007 –
Че пък какво бре джанъм, съм правил толкоз много цяла седмица – гледам, че е
вече петък, а аз от понеделника не съм написал нито ред. То не е имало и кой
знае какво да описвам, но все пак. През седмицата всяка вечер след работа
излизах с кирката, за да покопам малко - хем за тренировка, хем се изпотявам и
изморявам, хем и работа да свърша някаква. Още вадя коренища и пънове на палми
и дървета. Снощи пак се борих с един дънер на палма, който добре че не беше
много голям, та успях да го извадя сравнително лесно. В списъка остана само още
една палма, но и тя ще е от лесните, като й гледам размера (след като пък
размерът имал чак такова мащабно значение…). Обаче дънерът на голямото дърво ще
види зор, че и аз покрай него. Виж, за него ще трябва да използвам и някаква
техника, защото живата ни сила много бързо умалява по време на тези
съкрушителни напъни...
13.08.2007 -
Ето че днес пак е понеделник, а всички ние оцеляваме за сега. Сутринта обаче в
04:00 Красьо Петев ни разтревожи много сериозно с вестта за внезапната смърт на
Жоро - наш общ приятел, мъжът на Нелито Обретенова. Какъв зор е видял и той,
хич биля не знам - чакам подробности от тях, но каквото и да е: човекът вече го
няма. А като си спомня само какъв грандиозен моабет си направихме през лятото
на 2001 в небезизвестната Петева вила на с. Тодоровци, а пък погледнато назад
през годините, не е било и само тогава... Много жалко за него и за близките му
– аз съм буквално потресен от случилото се и не знам как да реагирам адекватно;
скърбим наравно с всички…
А пък ние тук нашите дела си ги подреждаме спрямо
удобствата и условията на живота и гледаме да са предимно според Божията угода.
Още в петък вечерта натоварих ремаркето с пръст, че да ми е готово за
изхвърляне на сутринта. Последва рутинното свирене с Ванеса, обилни вечери,
малко телевизионно време и това беше всичко. В събота рано отидох на сметището
и им изсипах боклука - върнах се и направих още един светкавичен курс в същата
посока и със същата благородна цел. До това време вече народът около нас се
беше размърдал, разбудил и почнаха другите ни дейности. Даниела трябваше да
отива на зъболекар, Ванеса имаше урок по музика, а пък аз трябваше да се
завлека до търга, че да вземем миялната машина и леглото на Ванеса, които
Даниела беше спечелила онзи ден. Съседът великодушно ни предостави пикапа,
който по принцип им е служебен, но много често всеки от нас го ползва и за
лични нужди – досущ, както беше през тъмната ера на социализма; куче влачи –
диря няма. С нашия наемател Уоли ходихме да свършим и тази работа, но в същото
време трябваше да закараме старото легло на Ванеса на търга, та ако някой даде
нещо за него - добре дошло. Тръгнахме към 09:00. На връщане трябваше да минем и
покрай къщата на едни приятели на Рон и Роз, че да натоварим още багаж от тях.
Докато се развлачвахме напред-назад, стана обедно време. После отидохме да
пренесем покъщнината - включихме машината, малко преработки правихме на маркучи
и кранове, за да стане всичко както трябва и на практика денят мина в туткане и
протакане.
Докато я нямаше Даниела, аз бях накопал пръстта -
оставаше само да я натоварим в ремаркето. Тя си дойде и излезе да ми помага.
Междувременно се борих и с други два дънера от палми, та и тях натоварих за
боклука. Изхвърлихме още две ремаркета и приключихме. На края трябваше да измия
отпред района, че такъв пепелак се вдигаше докато траеше товарната ни дейност,
дето и циганите на Сточна гара не са виждали. А пък и един мръсен вятър се беше
извил, та мръсотията се набиваше навред - в уши, в очи, по прозорци, мрежи и
первази; подобно като в Сливен, ама малко по-лошо. Ама като свърших и смих
набързо калта с маркуча, та сега там не личи, че изобщо е имало някаква
изкопчийска дейност. Площадката се изравни като тепсия и върху нея вече има
повече пространство за размисъл. Още един дънер и един последен корен трябва да
измъкна и която пръст вече е останала, ще я разпръсна равномерно, та да не ходя
пак да я изхвърлям. Дървата и пъновете трябва да прехвърля на разчистената
част, че да се отвори мястото, където ще бъде бараката. Горе-долу вече имам
представа от размерите й, а плочата ще я изливаме по нея.
Свършихме значи, с тоя тропулак в събота следобеда или
привечер някъде. Чухме се и с вас, макар за кратко и обсъдихме някои технически
въпроси, след което започнахме да се подготвяме за излета ни в неделя, а и за
предстоящата вечеринка в къщи. Огънят запалихме, че Даниела пече чушки
(вероятно това беше нейното първо, но пък със сигурност последното в живота –
много пушек се вдигало, горещо било на ръцете, парело й на пръстите и т.н.; ама
като й ги сипя в чинията, нищо не им вика – де, гиди пръчка неокастрена по
шопската й главица, ама добре, че не съм от тях, как’ Сийке…). Ние свирихме с
Ванеса. После месих кайма за кебапчета, от които нищо не излезе, защото каймата
ми беше много постна. Таман напред ги изядох с погнуса и отвращение, защото
станаха много тричави - а пък ми досвидя да ги хвърля на някое куче, което
положително щеше също да им се муси и мръщи. Вечерта си направихме един
съдържателен моабет и това беше. Постояхме малко навън, но вечерите са все още
студени, та като опекох скарата, влязохме вътре на завет. Обаче за вчерашният
ни излет ще разкажа утре, защото сега времето ми изтече и аз се топвам обратно
в кацата с лайн... - ох, айде стига с тез лайна; ще им викаме “меда” вече.
16.08.2007 -
Ето че съвсем неусетно пак стана четвъртък. Два дни не съм писал - все по нещо
се случваше, та се занимавах с други начинания. Спомням си, че онзи ден щях да
ви пиша за излета – ами, нищо особено: сутринта в неделя, с торбите, с храните,
с бирите тръгнахме и ние за балкана. С колата, разбира се. Стигнахме горе на
баира, поразходихме се малко нагоре-надолу из гората, снимки си правихме,
папагали хранихме и т.н. После седнахме на една маса и апетитно си изядохме
манджата. Наши приятели отидоха до едни водопади - 3 часа ги нямаше. Аз също
щях да ходя с тях, обаче обувката ми уби нещо още в началото на похода и ми
излезе пришка, та се отказах безславно. Иначе и на мен много ми се ходеше
нататък, ама нямах късмет с моите шибани чепици. Както и да е - другия път
обезателно ще отида, като си купя по-удобни обувки. А тези, щом се върнахме и
ги оставих пред нас - до на другия ден вече бяха изчезнали; сигурно някой ги е
взел за себе си - халал да са му. Историята на тези мои трандафори датира още
от есента (или по-скоро зимата, ама тукашния сезон) на 1998, когато пак останал
сам под формата на ерген и безпризорен бродяга, трябваше да се погрижа и за собственото
си оцеляване в чуждата държава-мащеха. Спомням си, че тогава от един битак ги
купих за $5 и съм ги обувал само веднъж за един няколкодневен излет с
тогавашната моя изгора, Деница - помните ли я? Е, нищо, де – вие и да не си я
спомняте, аз поне не я забравям, макар че споменаването на името й вече не
предизвиква никакви усещания в душата и сърцето ми; просто един мимолетен
спомен и нищо повече от това – както и да е. Обувките бяха изработени от
истинска свинска кожа, а самият факт пък, че бяха произведени в братска Румъния
(вероятно още преди времето, когато техният комунистически палач и диктатор
Николае Чаушеску да им стъпи по-здраво на вратовете), вече ги правеше безценни
в иначе тъжните ми и самотни очи. От прекомерно дългото им стоене по бараки,
мази и тавани кожата на тези пионерки се беше буквално вдървила и станала на кокал,
но пък иначе отстрани имаха много здрав и солиден вид (независимо, че бяха
ужасяващо неудобни и твърди като ботушите на космонавт). Когато онзи ден, почти
десетилетие по-късно ги обух за втори път, разбрах, че с тях няма да стигна
далеч – въпреки, че се опитах да преодолея дискомфорта от вкоравените им
подметки. Майната им – дано този, който ги е взел да има повече късмет от мен;
да си ги носи със здраве, защото аз не можах.
Та, така - на балкана изкарахме до късния следобед, в
сладки приказки, частично замезване и обилното му поливане с бира. Привечер се
прибрахме – в къщи последваха задължителните ритуали по къпане, свирене и така
завърши всичко. Седмицата започна с ежедневните си потребности, служебни
дейности и общожитейска сивота. Вечер свирим, после ние с Даниела сядаме да
ядем, а Ванеса ляга да почете от книжките си малко, след което заспива; сутрин
я вдигам в 06:30 за училище и “така до края на света”...
20.08.2007 -
Времето си лети, седмиците се изнизват една след друга, а аз с всичко съм до
никъде. Правех си сметка в петък вечерта да бутна нещо - по компютъра, по
филмите и т.н. Таман се прибирам - заварвам квартирантите у нас, на кратка
5-минутна приказка; седнали с хазайката на двора и отпиват винце сладко-сладко.
Естествено, присъединих се и аз към софрата. И уж хората бяха дошли само за
няколко минути, колкото да ни поканят за другата събота да им отидем на гости,
а пък си тръгнаха чак в 23:30. Ванеса през това време беше свирила и легнала да
спи – а аз от там нататък си пържих яйца, че нещо мезето ми дойде възслабовато;
ядох настървено, легнахме и още по-настървено заспах като заклан шопар посред
село на мегданя.
Сутринта обаче ставам рано-рано по росата и тутакси
започвам да бръмча. Първо се завтекох да си прибера веригата на триона, която
предния ден Даниела беше дала за заточване. Кубици дърва изпоизрязах преди
това, докато хубавичко се изтъпи. Тези вериги ги точат на една специална машина
и услугата им струва $13 - обаче пък нова такава я харчат само за $40. Така че
следващия път, когато пак се изтъпи, направо ще си купя друга. Като се прибрах,
започнах да се забавлявам с двете огромни купчини дърва - трябваше да ги
прехвърля на друго място в двора, че да освободя място за плочата на бараката.
Ама то много нещо съм събрал - със свито сърце дори изхвърлих няколко огромни
коренища, с които не ми се занимаваше да си играя - цепене, разбиване с клинове
и т.н. С още по-свито сърце дадох няколко пънчета и на учителката по музика на
Ванеса - те се преместиха да живеят в голяма къща и имат камина, та да се
топлят през зимата. На мен по принцип ми свиди за всяка отделна треска, ама
какво да я правя? - сам й предложих, тя се съгласи и й дадох няколко цепеници.
Бях понапреднал малко с работата, че влязох вътре да присъствам и на урока. Все
пак аз като чуя с ушите си от нея на какво да наблягаме с Ванеса, по-лесно ми е
после да следя и да контролирам самия процес на свирене по време на вечерните
ни репетиции.
После учителката си замина, а аз продължих с моята
дейност - дърва, рязане, подреждане и т.н. Съборих и последния дънер, дето
стърчеше по средата - хайде и него да нарежа; разфасовах вършината и другата
сухопаднала дървесина. Купчината стана огромна - може би ще има още едно
прочистване, след като подредя дървата официално зад бараката. Но за сега ще стоят
там - ще гният и ще изсъхват на слънцето.
По средата на мястото остана една буца с неразбита пръст
- нея направо с лопатата я разхвърлях равномерно по поляната и така нямаше
нужда да ходя до бунището да изхвърлям още земна маса. То не че не ходих пак -
ремаркето беше пълно с тези коренища, които все пак трябваше да закарам на
края. Бях изсипал остатъка от баластрата от предишните ми бетонови подвизи -
сега пък я преместих на площадката, където ще стане следващото бъркане на
бетона за основата на къщурката. Хайде и там - бой с лопатата, та да ми дойде
акълът в главата. И това като се свърши, вече всичко приключи на тоя етап...
Трябват ми няколко човека да отъркаляме камъните и да
оформим оградата с тях. После между тях ще посадим дръвчета или някакви храсти
и така ще се образува естествен дувар. Междувременно вечерта ни бяха поканили
нашите приятели от Казанлък, дето познавате родителите им и бяхме на гости у
тях. Даниела направи една баница, аз бръкнах завчас една бяла салата “Снежанка”
и в 17:30 отидохме. Свирихме с Ванеса преди това разбира се, къпане, бръснене и
пр. ритуали. Въобще няма миг празно. Моабетът мина много хубаво - веселба,
музика и т.н. Спахме там, а на другия ден си дойдохме - всъщност вчера. За
щастие още от сутринта започна да вали дъжд, който още продължава. Дано повали
още малко, че тая суша ще обърка всичко...
21.08.2007 -
Брей, какво се одъжди такова времето, ама то е на добре. Лошото е само, че
повечето вода пада над морето, където и без друго си има достатъчно. А към
язовирите и реките не се стичат особено големи потоци. Дават го да вали още 2-3
дни, с бури, силни ветрове и т.н. Нашият екипаж в морето, дето пробиват дупките
на дъното, че да срещнат тунелите за водата, го удариха на почивка. На 2 км
навътре от плажа има една огромна работна платформа (баржа) на четири крака,
забити в дъното. На нея се намират много тежки съоръжения, тръби, кранове и
т.н., необходими за пробойните. Сега всичко е със свалени мачти, крановете са с
прибрани стрели и баржата е свалена на безопасно разстояние от повърхността на
водата. Тя иначе работи на 10 м височина от водната повърхност, но днес самите
вълни са високи по 8.5 м, така че малко им се объркват плановете с лошото време
и метеорологичните прогнози...
Аз за сега имам какво да правя и с какво да се занимавам.
Тази седмица дето идва съм запланувал да изчерпя всички вътрешно-домакински
въпроси. Има една счупена брава на банята - трябва да се ремонтира; миялната ни
машина за чинии също не е 100% завършена, въпреки че функционира нормално и в
това си състояние, но най-важното остава да се подведе токът към бойлера,
защото без слънчевите лъчи пак сме останали без топла вода. Ако слънцето не
грее в продължение на 2-3 дни, водата в цистерната на покрива свършва и всички
дружно минаваме на пещерен начин на живот - аз не се къпя изобщо; Даниела само
се плакне с един тас, а малкото едвам си мие зъбките, без да си мокри и очите.
Имам ядове и с Интернета - нещо ми се загубиха връзките и има проблеми по
трасето; добре поне, че на работа успявам да се оправям с личната
кореспонденция и да си направя необходимите справки.
Трябва скоро да вървим у Крум и да правим надениците.
По-следващият петък е почивен ден, та най-вероятно ще гласим мероприятието за
тогава. Ще видим как ще бъде - бетонната плоча пак остана на втори план. Абе аз
най-много я отлагам, защото още не съм твърде наясно с кофража, нивата и т.н. А
и размерът й не е уточнен окончателно. Имам известни въпросителни и тази
неяснота ме кара все да отлагам този проект. Но каквото и да е - връщане назад
няма; ще се прави и толкова. Спрял съм се на външен обков с минимални размери
3.00 м x 2.40 м - т.е., от кръгли гредички с диаметър ø80 мм (или ø75 мм), като
ги изцепя наполовина, това ще представлява външната стена (облицовка) на
бараката. Самите греди (коловете) са с дължина по 3.00 м и 2.40 м - таман ще
дойдат за широчината и дължината, а вътре вече ще е каквото остане. Ще навия
найлон по гредите - ковем отвън с тези полуобли гредички, а вътре ще го изпуша
с листове шперплат, като този дето заковахме на гърба на шкафа в механата. Това
е планът – дай да видим сега и изпълнението му как ще стане, че то да го мислиш
и описваш на празен лист хартия е едно, а вероятно съвсем друго ще бъде в
действителност. Както се казваше в един много стар и класически филм: “Едно е
да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш”
(вмъквам само едно кратко допълнение за по-недосетливите или просто недостатъчно
запознати читатели, с който цитат тук увековечавам Хайтовите “Диви разкази” и в
частност, незабравимият наш Григор Вачков и неговите “Мъжки времена”)…
26.08.2007 -
Вчера трябваше да ходя в Бризбън до една фирма, с която работим съвместно по
проекта. Сутринта беше някакъв ад по пътищата - дъжд, коли, задръствания,
катастрофи и галимация. Като тръгнах от нас в 07:00 и оставих Ванеса на
училището, едвам в 08:45 бях там (във фирмата имам предвид). Не знам ако (и
като...) се наложи да ходя по-редовно на работа в тоя проклет Бризбън, какво
чудо ще бъде с това безкрайно пътуване. Но за сега ще чакам тук, да видя първо
на къде отиват нещата, пък тогава ще предприемам следващите си стъпки по пътя
на индивидуалния възход и оцеляването на човешкия род. На връщане от столицата
си направих и една странична екскурзия - минах покрай цеха на моя човек,
дърводелеца, от който с татко предния път взехме гредите за вратника. От там
пък се отбих при моите касапи - виетнамците, та купих от тях малко свински врат
и каймица. От техния дюкян навремето съм купувал месо, когато пък майка беше
при нас и живеехме още горе на онази къща, преди да се преместим в апартамента,
където пък после и татко дойде, та на края всичко си “еба Гана дроба”, както
казват мангасарите по Карнобатско. Спомените ми от тогава са неизлечими,
настоящето е много преходно, а пък бъдещето – още по-мътно и неясно... По пътя
зареждах колата с бензин и чак следобеда се завърнах в нашия офис - свърших
малко служебна работа и се прибрах. В къщи ме посрещнаха обичайните за това
време занимания - свирене, вечери и така времето мина неусетно.
Продължава да вали от време на време, но от запад взе
вече да се разчиства и прояснява (винаги от запад и никога от изток – всички
знаем какво остана на изток от р. Елба; мерси - не нам). И пак им е малко дъжда
на управляващите - все повишение цената на водата им е в дневния ред. Казват,
че язовирът вдигнал своето ниво само с 2.5%. Сега е пълен някъде към 62%-63% от
общия си капацитет. Добре че падна тази вода от небето, та ни изми колите поне.
Моята специално е кална ужасно, защото пътя, по който идвам на работа е мръсен,
камионите нанасят кал, други водоноски пък го мият, но те само я доразмиват и
правят повече локви. Някакъв земен ад е тук, но то нали е и строителен обект,
все пак - какво да очакваш друго? - червени килимчета няма застлани по жълтите
павета...
Вчера пристигна едно известие за някаква пратка - аз
очаквам нещо от Америка, дето съм го поръчал за татко, а то се оказа че е
писмото ви. Защо не са го пуснали направо в пощата и аз не знам. Така или
иначе, Даниела го е взела напред и сега му се радва сигурно в къщи. Аз чак като
се прибера ще разглеждам едно-друго, каквото сте изпратили. Друго комай нямам
да отбележа - пак ще пиша в понеделник, дано през почивните дни успея да си
свърша заплануваните дейности...
27.08.2007 –
А пък ето какво става и по-нататък. Както споменах, в петък пристигна вашето
писмо с двата диска. Вечерта, докато минат ритуалите ни по свирене, вечери,
четене на книжки и др., стана 20:30. Почна и някакъв филм по телевизията, а ние
с Дани бяхме вече седнали на семейна раздумка с лека почерпка. Аз междувременно
прочетох писмото ви. Филмът свърши и вече бяхме набрали скорост в “раздумката”,
та решихме да си пуснем единия диск да видим какво има на него. Много приятно
се изненадахме като видяхме любимите “артисти” и статисти - епизоди от Зарезан,
Заговезни, Великден, Шипка и прочие. Настроението ни се вдигна още повече. В
01:30 през нощта обаче внезапно и необичайно спря тока (дали пък съседът не ни
изключи бушона, предвид силната музика и гръмогласното ни общуване
помежду?...). Чакахме на свещи, но отиде един час докато го пуснаха пак, та
нямахме време и възможност да гледаме до край, но за сметка на това пък аз
хубавичко се почерпих в тъмното. Легнахме безмълвно и опиянени...
На другата сутрин Ванеса имаше урок по пиано, та станах заради
учителката. После обаче пак си легнах. То и дъжд валя – въобще, починах си
активно, най-важното без главоболие, само с една общотелесна слабост, физическа
недостатъчност и душевна празнота на току що скопен нерез. Следобеда Даниела
прави баница със спанак и праз. Занесохме я вечерта на гостито – нали бяхме
канени у квартирантите на софра. Там имаше и други техни приятели - всички вече
се познаваме и изкарахме доста весело. Не сме закъснявали много - прибрахме се
към 22:30. Аз даже от там нататък гледах филми по телевизията, защото не ми се
спеше.
В неделя станах в 08:00 и почнах със строителните
дейности. Първо се залових за кабела и захранването на бойлера на покрива.
Всичко мина добре, но трябваше да се катеря по тавана, да дърпам кабели, да ги
понаждам там на място. Това е едно адско упражнение, като се има предвид че
горе е настлано със стъклена вата (изолация за топлото), аз трябваше да се
влача по тумбак отгоре, едвам подпирайки се над носещите греди. Въобще не ми се
спомня пак за това, защото като се сетя и кожата почва да ме сърби навред. До
обяд свързах и бойлера, но пак не съм включвал тока (този цикъл вече ще го
командвам от долу, през таблото - само вдигам автомата и то ако има нужда...).
За наше щастие вчера слънцето пече цял ден и водата в цистерната веднага се
стопли. И днес е така и все така ще бъде от сега нататък, защото идва лято. Но
поне вече е направено и можем да го включваме в случай на продължителни,
облачни и дъждовни дни.
След пладне се преместих в кухнята. Там трябваше за
последно да се нивелира миялната машина, да се нагласят крачетата отдолу и да
си влезе окончателно в нишата под мивката. И туй го свършихме с Даниела. Аз
изтупах чергите от механата, тя изми пода, прахосмукачи, пра и какво ли не.
После свирихме с Ванеса - тя вечеря и легна, а аз отидох да опека някоя мръвка
отвън на огъня, който гореше още от следобеда. Нали имам сега много дърва -
клечетак, вършина, коренаци, та горим на воля, а и с цел да намалее малко
купчината на двора, която пък хич не е малка. На края ядохме и ние, иззяпахме
един глупав филм по телевизията и легнахме. Така почивните дни приключиха общо
взето успешно.
Сега плановете ни са да вървим при Крум още от четвъртък
- ще видим дали той ще може да осигури прасето, че да го натъпчем в червата на
наденици и суджуци. Неничко има едно състезание по мотокрос, което е в съседно
градче, та ще ходя и него да гледам в събота. Той преди две седмици се раздели
с Лин и сега живее сам. Не знам какво им стана, но нещо не си уйдисаха с нея в
дългосрочен план. Е, ще намери друга, въпреки че според мен тая беше много
свястна мадама. Кой го знае сега пък на каква ще налети... Бог да му е на
помощ...
29.08.2007 -
Не остана много време от тази седмица – само утре и край. В петък е почивен ден
заради панаира в селото. Аз ще се занимавам с дъски, кофражи и т.н. В събота
отивам да гледам Неничко, че ще кара на едно състезание по мотокрос. Вечерта ще
имаме гости - цялата циганска тумба барабар с челядта ще се изсипе у нас. Вчера
съвсем спонтанно с Янко организирахме Новогодишното тържество - запазихме
няколко вили в онзи балкан, дето водихме майка с другите баби и дядовци от
тогавашната ни компания. Ако имате късмета до това време да сте тука вече,
отиваме всички заедно. Ще ходим по разходки, ще лежим, ще почиваме, ще ядем и
пием, ще играем табла и т.н. - пълна почивка, при пълен пансион. Отиваме на 29
Декември и си тръгваме на 02 Януари. Не сме много голяма група, но пък всички
са много добри хора и отлични пияници. Сега само за това мислим и приказваме...
Снощи Неси имаше рецитал в училището. Представи се добре,
но се явиха и деца, които направо ни грабнаха с изпълненията си. Тя беше
написала сама някакви стихчета и ги издекламира, но другите бяха далеч
по-напред от нея. Е, тя дано музиката да поддържа, но така както от сега караме
с лигавенето, караниците, боят и всичкото насила - едва ли ще стигнем твърде
далеч... Аз лично възлагам много, защото виждам че тя може, но в същото време
виждам, че калпазанката не иска и всичко се прави отгоре-отгоре, само за
отбиване на номера. А това буквално ме влудява...
Ще пиша и утре, след което запразняваме. А в понеделник
пак ще има подробен репортаж за почивните дни. Не съм пипвал филмите - кога ще
ги правя, акъла ми не стига. Втората серия е готова с един малък кусур, който
каквото и да правя не може да се оправи. Ще изпращам диска така, кидерлия.
Почнах работа и по третата част, но всичко върви бавно, мудно - времето не
стига, нервите ми не издържат и най-лесното е да седна на масата, за да забравя
и удавя неудачите си в алкохол...
04.09.2007 -
Петъкът, както се разбра от предните ми редове, беше почивен ден заради местния
градски панаир - да може всичкото циган, куцо и сакато да иде да гледа сеир на
мегданя. Аз станах рано обаче и започнах да подготвям кофража за плочата. Рязах
дъски, ковах - но все нещо не беше установено до край. Зарязах тази дейност по
средата и се залових с каменната ограда. В това време покрай нас минаха съседи,
приятели и познати, та ги помолих да подадат една ръка в търкалянето на
големите канари. Това даде тласък пък към завършването на този обект и аз
продължих с по-малките камъни, които вече наместих сам, че бяха по-леки. Като
свърших с това, почнах да редя бетонните блокчета които имах - само временно,
да видя дали ще ми хареса разработката. Даниела беше ходила по пазар - нали на
другия ден щяхме да имаме много гости. В края на краищата, окончателно стана
ясно само как ще правим оградката и какъв ще бъде крайният й вид. С това
решение приключи и дейността ми за деня.
Искахме да изведем Ванеса за малко, та се изкъпах набързо
и излязохме. Ходихме до нашия търг, после в един парк, където поиграхме на
федербал. Прибрахме се и започна трескавата подготовка за гостите. Аз направих
майонеза за руската салата, пекохме чушки, сини домати; Ванеса през това време
свири. Като привършихме с всичко, излязохме навън да изпечем разни други неща
на огъня. Онзи ден Даниела купи една малка масичка и два стола за пред
камината. Та седнахме там на кратка раздумка и почерпушка. После ядохме по една
пържола и това беше...
В събота аз тръгнах рано с колата да гледам едно
състезание на Нени, в което той взе участие (по мотокрос). Срещнахме се на
трасето, което е от нас на около час път в западна посока. Той ме посрещна там
на входа - беше пристигнал преди мен. Изкарахме няколко часа заедно, но около
него имаше и други хора, та не сме били съвсем насаме. После аз си тръгнах за
към нас, той остана още малко и след това се е прибрал.
Като си дойдох, ходих пак до магазина за дребни покупки,
помотахме се малко с Ванеса и се прибрахме. Таман се изкъпах и първите ни
посетители вече бяха на вратата. Хайде започнахме да готвим сосове, да се
занимаваме с печива и т.н. Разпънахме чадърите отвън и дадохме началният гонг
на тържеството с по една ледена бира. Постепенно идваха и другите гости. Изкарахме
много весело до 04:00 сутринта. По едно време влязохме вътре, някои
“посетители” вече си бяха легнали дори; по дивани и миндери – кой където
сварата го свари...
На другия ден ядохме по една отрезвителна чорба,
поприказвахме малко и гостите ни, които бяха останали да спят у нас си
тръгнаха, а ние следобеда го ударихме на почивка и хайлазлък след предишната
дълга и безсънна нощ. Другата седмица (в събота вечер) пък сме канени у Еми и
Роберт - той наскоро имаше рожден ден, та ще уважим и тях. През деня ще гледам
да отвъртя повечко работа - ще видим каква ще е програмата, има време до
тогава...
06.09.2007 -
Днес било обединението на Княжество България с Източна Румелия. Аз специално с
тази част от историята не съм много запознат, но щом казват, значи действително
е така. Доста дъжд се изля тези дни пак - за събота имаше едно планирано
мероприятие у Еми и Роберт, но май ще го отлагаме поради кишата. Че остави
това, ами ще ми се обърка и строителството, което мен най-много ме притеснява.
За щастие на работа е тихо и спокойно - от време на време
ще се появи нещо дребно, дето аз го раздувам до небесата. През останалото време
гледам Интернета, търся ноти за Ванеса или си кореспондирам с тоз-онзи. През
носът ще ми излиза това “безветрие”, ама то и аз не съм дип крив много. Такава
е управата – “мо’ем да работим, ама мо’ем и да не работим!”... Иначе другите
неща са наред - Нени ще дойде утре вечер. Ще влачи и мотора подире си, че на
другия ден ще ходи да го кара на една писта недалеч от нас. Ванеса има урок в
събота от 11:00, а аз ще гледам да циментирам някое и друго блокче от
оградката. Дано само да не вали, че голям провал ще е; много ми изостават
обектите поради дъждовното време...
Иска ми се тези дни да завърша и втория филм от
екскурзията ни с кораба, че да ви ги изпратя (всъщност, тя втората е готова -
аз сега работя над третата, последна серия). Че съм замислил и една друга
продукция да направя - от всички кадри, които съм снимал свирните на Ванеса, ще
отбера и селектирам по хронология и ще й направя един диск. Да го има като порасне,
да се види каква е била. Лошото е, че най-първите й стъпки са записани на
видеолента - а от там не ми се занимава да вадя кадри, че е голяма игра и
разправия. Трябва да проследя нещата откакто съм започнал да снимам с
дигиталната видеокамера - всичко преди нея е история и отдавна забравен
архив...
10.09.2007 -
Доста водица изтече пак от последното ми включване. В четвъртък вечерта
седнахме да се почерпим с Даниелчето, но окъсняхме нещо, та аз не отидох и на
работа даже в петъка. Рекох да си направя и аз кефа по моите магазини и
боклукчарници, които толкова радостно и ентусиазирано посещавам винаги, когато
имам възможност и време. Даниела по принцип не работи в петъчните дни така или
иначе - аз заведох Ванеса на училище, а тя хукна пак по зъболекари. Цял ден са
й разбивали ченето - да я бях бил, сигур’ тъй нямаше да я потроша. Аз намерих
много евтин материал за бунгалото, което тази сутрин се оказа, че нямам право
да строя в предния двор. Можело отзад или отстрани, но не и отпред. Сега ще се
чудя какви нови варианти да измислям, но нека да карам подред с изложението си.
Следобед всички се прибрахме - кой от където е бил, а
привечер дойде и Неничко. Беше с ремаркето и мотора си, защото щеше да ходи на
пистата в събота. Готвих им яйца по панагюрски, позяпахме малко телевизия и
изпоналягахме. Сутринта аз имах няколко задачи - станах рано и започнах да си
оправям финансовите батаци на компютъра. После стана и Нени, та с него ходихме
малко по пазар и т.н. Прибрахме се - той закуси и замина да си кара мотора;
през това време дойде учителката на Ванеса за урока и аз излязох на двора като
свършихме с музиката.
Започнах оградата, уж с намерения да я изкарам до края на
деня или да отхвърля поне повечето - Нени се обади, че паднал с мотора; да
вървим да го прибираме. Хайде разправии и с това - хукваме с Даниела с нейната
кола. Онези хора там през това време извикали линейка и го закарали в съседната
болница за проверка - да не би да му има нещо по-сериозно; такава им е
традиционната практика тук. Ние прибрахме мотора и неговата кола при нас и не след
дълго аз отидох да взема него от болницата - пуснали го докторите, че му нямало
нищо. Е, понатъртил си беше малко гърба, ама то пък да му е за урок. И пак не
дава и дума да се издума за отказване от тези негови мотори и щуротии - таквоз
овненце не се е раждало до сега; че баш на нас ли пък да ни се случи толкова
опако човече като него!...
Вечерта Нени си тръгна, а ние отидохме на гости у Емилия
и Роберт. Мен пък още от четвъртък вечерта почна да ме гази нещо - сополи, кихане
и необичайни тръпки. Настинах някъде, та в неделя хептен ме довърши. Ама поне
хубавичко си посвирихме с Неси - като не можах да работя нищо по двора,
уплътнихме времето по друг начин. Даниела ходи по пазар, а аз някъде следобеда
чак излязох, че опънах едно въженце (канап), под който да редя блокчетата за
оградата. И туй ми беше дейността, нали бях болнав. Вечерта пък дойдоха нашите
приятели от Казанлък, чиито родители вече познавате - с тях изкарахме до 00:30
в механата.Тази сутрин цари обикновеното спокойствие на работа. Аз демонстрирам
заетост и си пиша мемоарите. Сега приключвам - чао и до утре...
14.09.2007 -
В навечерието сме на 75-годишният юбилей на майка. Петък е вече и кога стана,
така не видях и не разбрах. Но зает с емоциите около допълнителните документи,
които искаха от Гърция, подготовката им, изпращането им, отговорите на
служителката Мария и т.н. - всичко това изцяло погълна времето и останалото ми
оскъдно здравомислещо съзнание. Така всъщност дойде и петък...
Снощи изпратих всичко на Албенчето - дано улови ред. Сега
пък имаме невероятни трудности с плащането на допълнителните $5 на всяка молба,
защото от 01 Юли таксата на документите се е вдигнала - явно ние сме ги взели и
платили преди това. А след като са подадени в новата финансова година, от
службите искат съответно още пари. Но това е най-белия кахър - зорът е, че ние
не можем да ги платим, защото тук в нашия отдел, без представянето на старата
квитанция не могат да проследят нищо. А тази квитанция, естествено се намира в другия
отдел - нали нарочно им я изпратихме там, заедно с всички останали документи.
Там пък не могат да вземат парите, защото не било тяхна работа. Въобще отново
попадаме в омагьосаният кръг на демократичната бюрокрация. Но все нещо трябва
да се направи - да не мислите, че аз току-така ще си оставя магарето в калта...
Иначе седмицата мина без особени натоварвания на работа.
Кахърите ми са пак по Неничко, на който не му продължават договора в квартирата
и сега трябва да търси друга. Намерил е уж някаква - довечера ще ходи да я
гледа. Но пак следват местения на мебели, легла, покъщнина и т.н. Дано вземе
нещо свястно - аз пак ще му помогна да се изнесе, какво да го правя.
Довечера сме на гости у едни наши общи познати. Продали
си къщата, та рекли да направят едно прощално парти. Утре пак възобновявам
дейността си по двора. Снощи най-после завърших монтажа на филма от кораба.
Сега трябва да го запиша на диск и да поема към вас. Най-вероятно това ще стане
през почивните дни и Даниела другата седмица ще ви изпрати поредното малко
колетче. Даже ще взема писмото с мен в къщи, че ако тя реши да ходи до пощата в
понеделник, само го пъхам в плика и край...
Здравейте
и от мен! Бързам, за да оставя Ванеса в училището и от там бягам до
“емигрейшъна”, за да доплатя молбите за визите. Не ми се сърдете, че не мога да
ви напиша нещо повече. Като дойдете тук, ще се наговорим на воля! Бъдете
здрави!!! Много целувки от мен и Ванеса (лично подписана) – Даниела…
Няма коментари:
Публикуване на коментар