Мили родители наши!
Както
ви бях споменал преди, от този момент нататък започвам да пиша писмото
си по нов начин – ще гледам всеки ден да ви драсвам по малко, с което на
края ще се получи нещо като дневник. Така няма да ми се увижда, когато
седна да описвам житие-битието ни, докато в същото време ще мога да
обхвана и предам повече информация от тази част на света. Знам, че
всичко около нас най-живо ви интересува, за това няма дори и да се
старая да отбягвам подробностите, нито пък да прикривам по някакъв начин
истината. Добре или зле, всичко се случва с нас самите и си струва да
бъде споделено с най-близките ни. И щом като така се разбрахме - да
започваме...
Днес е 16.12.1992
- сутринта водихме колата на сервиз, специализиран за “Сузуки”. Нещо
предницата ми носи на ляво: като пусна волана – бяга на една страна, а
не върви направо както се полага по устав. Оказа се, че има разбита една
селентова втулка, която струва $25 (проверих веднага…), а с поставянето
и труда в сервиза, стрелката скача на $70 (ужасявам се като чуя за
такива цифри и масрафи). Дано да мога да си я сменя сам, че иначе доста
дебело плащане ще пада. След това следва задължителната центровка на
предницата на стенд – и там ще ми откинат главата с $35, но няма как.
Онзи ден сменях въздушния филтър (що ли ми и трябваше, ама…) – нови $28
изхвърчаха през джама. Изобщо голямо “перце” се оказа тази кола с
финансовите си поражения върху изтънелият ни семеен бюджет. За
прехвърляне на мое име дадох $68; книжка за обслужване нямаше – хайде и
там ме поразиха с $8; ключ за свещите ми дотрябва – последва друг удар
под пояса за още $5. Добре е все пак, че си имам повечето инструменти,
но независимо от тях отново се наложи да купувам едно комплектче за $5 и
кръстата отвертка за $3.50. Набелязал съм си и един чуден набор с
гаечни ключове за $27 (само?!...) и се надявам това да бъде последното.
Поне за сега аз така си мисля, за да спя спокойно нощем. Ще видим.
Липсва ми “Електроника”-та много – там имах сериозна техническа база и
всичкото ми беше под ръка: всякаква помощ, инструменти, хората
(най-вече…). Как ще я сменям сега тази втулка съвсем сам, така и не
знам. Иначе, както каза механикът днес: мотора, спирачките и скоростите
са безупречни – всичко е точно, само тази предница дето ме мъчи. Но нея
най-вероятно ще я оправям след Коледа, защото към днешна дата в хазната
няма свободни “фондове” за колата, пък била тя и толкова сладка...
След
сервиза ходихме да запишем Нени в училището – то е специализирано за
деца, които не знаят английски език. На 25 Януари от Новата 1993 точно в
08:50 първият учебен час започва. Тогава ще му бъде и първия учебен ден
в живота. Съгласно часовата разлика с Австралия, това ще се случи
когато в България ще бъде ледената и мразовита нощ на 24 срещу 25
Януари, точно в 00:20 след полунощ. Ще го видим какъв първолак ще е…
От
училището на Нени се прехвърлихме за малко по магазините, където
извършихме малко финансово прелюбодейство и гавра с оскъдните ни парични
остатъци, под формата на пазаруване и съответното похарчване на излишни
средства. Намерихме един сервиз за хранене за 4 души, намален от $60 на
$40, защото имаше една счупена чаша. Иначе самият той съдържа общо 66
(почти ненужни) парчета – порцеланови чаши за чай, чинии малки, средни,
дълбоки и големи; лъжици, вилици, ножове; вилици – малки, лъжици за чай и
4 поставки от пластмаса за чашите, башка други 4 подложки за хранене –
овални, също от пластмаса (вместо покривки). Освен тези изброените до
тук неща – още по 6 броя големи, средни и малки стъклени чаши (за уиски,
ракия и т.н.). Е, една от средните е счупена - голяма работа, ще
намерим единични бройки и ще я набавим (аз що ви разправям, че
половината от тези боклуци не са ни изтрябвали и само ще събират пепел
по долапите, ама карай – кой ме пита мене, след като не разбирам от
домакинство). След всичко това най-после се прибрахме - последва ядене,
миене, подреждане на посудата и т.н. Това е всичко за днес – рапорт
даден. А утре? - ще видим, ще мислим като дойде...
Така
- вчера и днес до този момент не се случи нищо особено. Днес кроихме и
постилахме пода на рейса с Нени. Изля се един страхотен дъжд – добре че
сме на втория етаж и наблизо няма река. Тук не си уплътняват вратите и
прозорците – отвред се стича вътре когато вали и особено много като духа
вятър и набива капките по стъклата. Струва ми се, че не са добре
подготвени тук за такива сериозни аномалии във времето – не искам и да
си мисля какво ще стане, ако вземе че натрупа 2 м сняг пред вратата –
Австралия направо ще загине (щастливи са, че нямат такъв вид валежи)...
Обаче
друго - изправен съм пред един непреодолим ПРОБЛЕМ (нарочно с главни
букви, защото е голям): закъсваме с ракията! В магазина едно шише от 700
грама струва $15 и е само 38° - нещо като от рода на нашата плодова
ракия може би. Ако се наложи купуване, ще трябва да се правят много
сериозни отклонения от бюджета за другите ежедневни артикули (амчи тя
ракията, да не би да е месечен артикул както дамските превръзки и
лигнина например; нали и тя спада в категорията на “ежедневието” – ох,
не знам, не знам...). Надуши ме тук един нашенец (софиянец, какъв
друг…), че имам в дисагите си ракийца и мине се не мине вечер през две -
мъкне се у нас на гости. Е, носи и по една краставица за салата човека,
ама не е там работата – мезе имам и аз, но от чешмата не върви пукница,
дяволите я взели. И днес така, утре иначе – гледам вече, че са останали
само 4 пръста ракия по дъното на тубата. Всичко свърши и пресъхна – и
за порязано нямам, дето се вика. А-ааа, не ми се нрави на мене тая
емиграция и точно по този начин…
Днес
изпратихме писма на Валя, Сашо и до леля Здравка. В него е и чекът им
за 400-те долара. Тъкмо ще си го получат за Коледа и съвсем добре ще им
дойде – ама нека, така им се пада: да се чудят за какво да ги похарчат
по-напред – ха-ха-ха!
Пак
днес за първи път се осмелихме да попитахме за някаква платена работа –
на едното място дейността е т.нар. “от врата на врата”. Ходиш и тропаш
по портите на хората и ги молиш (ако случайно някой понечи да си отвори
вратата) за някакви благотворителни помощи – това тук е доста популярно.
На $100 събрани по този унизителен начин, получаваш $30 за теб. На тях
съответно ти вземат данък и т.н. - ходи се пеша по цял ден и се обикалят
кварталите от къща на къща. Много хора отказват да правят дарения – тук
се смятат, че са в криза и изпитват чувствителни финансови затруднения
(не искам само да си представям, когато пък не са били в криза - какво
ли чудо е било в тази държава-мечта...). Но така или иначе аз не се
хванах на тази въдица – нещо не ми се връзва в представите, да ходя по
хората и да им прося благотворителността.
Другата
работа беше за косач на трева – качваш се на едно тракторче и обикаляш
градските тревни площи, а тук тях ги има в изобилие. Но за наш лош
късмет за тази дейност търсят някой местен жител, не искат пришълци като
нас – майната им. Не знаят кого биха имали насреща си ако ме бяха
наели, но и те немáха щастието да разберат. Нищо, ние ще търсим други
работодатели, по-късметлии…
Айде-е,
пак заваля – днес за десети път сигурно. Но така с дъжда и влагата е
значително по-добре, защото сенната ми хрема е спокойна и потисната.
Иначе когато пече слънцето, кихам разтърсващо на поразия - все едно че
съм си в България през Май и Юни, когато е най-големият ми зор. Тук има
много хора, страдащи от това същото заболяване – има и съответните
лекарства разбира се, така че няма да има проблеми с лечението и
превантивните мерки. Аз си мислех, че страданието ми ще отзвучи тук по
тези географски ширини, но за тази цел сигурно трябва да отида на полюса
– там поне няма треви и дървета да цъфтят и да ме дразнят. Тук тополи
не виждам както при нас, но може да е нещо от палмите или другите
растения, знам ли?...
Утре
е събота - ще ходим по “гаражни разпродажби”. Действието се развива в
един гараж (обикновено всеки в своя си собствен) и поголовно разпродава
почти на безценица най-различни боклуци и имущество от съответното
домакинство – голяма атракция става! Ще ходим предимно да зяпаме, защото
сме останали само с $6 на дребни стотинки и то общо събрани от всички
джобове по нас. Е, скътали сме си и $60 в банката, които казахме че няма
да бутаме под никакъв предлог, а 22-рото число от месеца ми изглежда
някак си доста далечно все още, когато по банков път ще ни преведат
социалните помощи. Тук барем плащат навреме...
19.12.1992
- Никулден по старому. Забравих да ви пиша, че на 06 Декември
направихме един прекрасен моабет у дома с другото семейство, с което се
запознахме веднага след пристигането ни. Правихме си и снимки – ще ви ги
изпратим по-нататък.
Така
- днес както вече ви споменах, ходихме по пазари и тържища. В едни
“Намалени цени” (магазин за вещи от втора ръка) Женя видя една много
разкошна кувертюра за спалнята – за $3. И понеже нямахме достатъчно пари
у себе си, човекът ни я даде на вересия, пък като се опаричим идната
седмица, ще му я платим тогава. Абе, голяма работа са тукашните – хубав
народ! Аз там видях и един апарат – стерео грамофон (автоматик) + радио.
За $15 го дава, което е евтино за такова нещо. Но като си нямаш никой в
джоба, положението е изключително лесно – просто благодариш любезно,
усмихваш се смирено и си отиваш по пътя като посран.
Та,
взехме ние кувертюрата от магазина и се прибрахме. Мерим я обаче на
спалнята – огромна, по дяволите. Хубава е, но стои неестествено голяма.
Решихме благородно да я върнем – на някой друг пък, изпаднал в подобно
на нашето положение може да му е по мярка. И нали съм си велик
комбинатор по рождение, взех и грамофона с мене, дето ми го подари онзи
ден една жена. Викам си: ще му дам аз този нов грамофон + 5 нещастни
долара, с мъка освободени от пробития ми джоб на гащите, а пък продавача
да ми даде другия с радиото. Добре, ама човечецът излезе много арабия,
разбра че сме от България, че само от около месец сме в Австралия и ми
каза да вземам по-големия грамофон, а пък да му дам моя – и толкоз.
Подарък за Коледа един вид (разминах се с даването на $5 с други думи,
което бях готов да направя – заклевам се). Така и стана, че ми даде и
четири плочи горница - да слушам и музика докато си почивам. Аз пък от
своя страна се ангажирах да му занеса моите плочи (онези, които
неотдавна намерих пред църквата), както и разни други неща от нас – нека
да ги продава, все ще вземе някой грош за тях. В края на краищата, аз
там представлявах българската нация и не исках да се излагаме като
сливенски циганин – проявих знак на благодарност един вид…
Сега
сме вече с нова “пушка”. С две малки тонколонки, радиото му свири - абе
всичко точно. Иначе грамофона е японски, марка “SANYO”. Понеже и на
него отварях капаците, за да видя каква карантия са му наслагали из
вътре в завода (професионално изкривяване – няма отърване до гроб от
този мой недъг), видях че механиката е германска, метална – което е
гарантиран признак на стабилност, според моите елементарни преценки. Дай
Боже, Нени един ден ще си играе с него, преди да се ожени…
След
всички тези приятни емоции, обядвах обилно и следобеда изцяло се
отдадох на новата си любовница (пардон, възглавницата имах предвид) и
поспах до здрач. Вечерта ходихме пък ние у нашите приятели, за да
направя записи от плочите на моите любими стари шлагери. За сега ще си
ги слушам само в рейса, че там има много хубав касетофон. С четири
колони – две големи отзад във фургона и две по-малки в предните врати.
Имам една касетка с песните на Тодор Колев – специален подарък ми е от
Захари и прекрасната ни компания, та като я надуя през колоните на
кръстовищата, докато чакаме зеления цвят на светофара, големи кушии
стават – зер, кога са чували те из тукашните земи подобна “класика”...
Понеже
приятелите ни живеят близо до старата квартира, на връщане минахме от
там да си вземем пощата, та наред с останалите, видяхме и вашите писма.
Имаше едно и от Ямбол, както и нещо във връзка със започването на нашия
курс по английски. През Февруари и ние ставаме ученици, а Нени – още от
26 Януари догодина. Училището му е близо до мястото на курса ни и сутрин
ще го водим, а след обяд ще си го вземаме и всички заедно ще се
прибираме в къщи.
Забравих
да ви кажа, че днес хората от магазина подариха на Нени една количка
(пак за Коледа) - той много си я хареса, както и една нощна
лампичка-зайче. Особено последното ни беше много необходимо и на първо
време ще караме с тази лампа.
Мисля
че и преди съм споменавал и както вече знаете, тук в квартирата си
имаме и телефон, само че трябват $50 за такса на телефонната компания,
че да й станем абонати и да си го пуснем в действие. Но напоследък
имахме достатъчно други странични разходи, та не остана ред и за него.
След Нова Година вероятно ще го включим, за да сме и ние “барабар Петко с
мъжете”...
Сигурно
предното ми писмо вече е пристигнало. Вероятно е да се получи известно
разминаване във въздуха, но вие като проследите датите ще свържете
всички действия, тъй като те са строго хронологични.
Радвам
се, че татко е заминал в Гърция - най-после след 35 години (а може би и
повече) ще отиде да види свят, където ценят и ум, и труд, и златни
ръце. Дано всичко е наред около него и повече време да се задържи там.
Със сигурност ще помогне малко на масрафа за билетите ви до Австралия.
Аз самият съзнавам, че това няма да се случи скоро, но няма пък и да
мирясам, докато не ви докарам тук, независимо за колко време. Ако
започна работа, това ще бъде напълно реално, а не само далечна мечта и
химера.
Другата
седмица ще извадим за снимки втория филм - вече от новото ни апаратче.
Ще ви изпратим някои, заедно с това писмо. Прави ми впечатление, че
писмата ви пристигат до нас сравнително бързо – за 12-14 дни, което е
нормално и търпимо. Това е всичко до днес, а утре още не е дошло...
Майко, аз ще се включа ей така, между редовете. В
първото и второ писмо не съм ви писала и аз, защото без да искаме си
разпределихме писмата, като Ачо пише на вас, а аз в Ямбол. Но понеже има
неща, които искам да уточним от твоето писмо, пък и да ти пиша и аз
нещичко по женски, за това се включвам с няколко думи в писмото на Ачо.
Най-сърдечно, най-топло ти благодаря за милото писмо! Толкова ни
липсваш, но дай Боже всичко да е наред и ще ви посрещнем някой ден тук!
Нени е много добре! Постоянно е с нас. Има си
приятелка, Елена на 4 год. Тя е дъщеричката на нашите приятели от
България. Сега на 24 Декември заедно с тях ще празнуваме Коледа - ще има
Дядо Мраз, подаръци и той е много щастлив! Училището му е за
емигрантски деца с усилено изучаване на английски. Сутрин от 08:50 до
15:30, като обяд им раздават там и е безплатен. Нашият курс ще започва
от 09:15, така че ще има време да се организират и синхронизират нещата.
Ти по снимките ще видиш, че Нени е доста напълнял, мисля че дори още
повече, да ни е жив и здрав! Всичко му харесва, а тук има толкова много
лакомства и предизвикателства!!! Всяка сутрин си казва молитвичката,
режем ноктите, чете сутрин сам като се събуди от книжките и вече може
почти гладко да чете. Нали си го знаеш - умен е, но е упорит понякога!
Много е миловиден, постоянно иска да ни прегръща, радва се на всяка
покупка, особено за него.
Сега, по женски! Що-годе домакинството го вкарах
в ред, имам всичко, само тиган нямам. Но в една реклама видях едни за
$3 до $6, което е много евтино. Не се втуркаме нарочно да купуваме нови
неща. Всички правят така и пестят пари. Може би единствената нова вещ ще
е телевизора. Той ще ни бъде необходим дори за изучаване и
усъвършенстването на езика. Тук имам автоматична пералня, отделно
сушилня. Направили сме подробни снимки на квартирата и ще изпратим. От
нищо нямаме нужда. Сега за Коледа има страхотни намаления и всичко може
да се купи. Нищо не изпращайте – само трошене на излишни пари. Нени си
има пижамка, а за мен пеньоар мога да взема за $3, което е страшно
евтино. Нени има чудесен комплект (детски) - плик за одеало и калъфка за
възглавничка, както и самото одеало. Въобще всичко се намира тук.
Готвя по български. Липсва ми само чубрицата.
Има толкова много подправки, но все още не знам коя е чубрица! Не зная
дали ще имаме баница за Нова Година, но тук има всичко! Има чехли за Ачо
по $4-$5, така че и от това няма нужда! Въобще всичко има, само пари да
има! Друго просто не се сещам! За сега толкова! Всеки ден ще пишем по
малко! Може би на края ще получите книга, а не писмо! Но ще е пълно и
подробно и то със снимки! Още веднъж, много благодаря за топлото писмо.
Разплака ме! Целувам те и теб и татко! Обичам ви! Женя.
Така, днес беше неделя, 20.12.1992 – цял ден си имах работа по колата.
Беше много горещо и даже малко ми изгоря гърбът. Нени беше из къщи –
играе, чете и пр. След обяд напълних ваната с хладка вода и прекарах
жегата потопен до устата като хипопотам. Тъкмо излизам от там и се
оцеждам по паркета - идва човекът от магазина, който вчера ми даде
грамофона с радиото. Нещо ми обяснява от вратата, плещи и фъфли
неразбираемо (абе що не знаят тези хора поне малко руски?...) - за
телевизор ставаше въпрос, но ние не го разбрахме напълно. На края ми
вика: “Ела до колата, ще ти покажа”. Отивам аз и ми вади от багажника
един чуден, бял, цветен, портативен телевизор и казва: “Подарък!” – “Абе
как подарък?”, казвам. Подарък било за Коледа от някаква църква. Ето ти
късмет. Тъкмо правехме сметки с Женя с молива, после и с калкулатора
проверявахме резултата – едно на друго, все до $340 го докарваме, като
това беше възможния най-евтин телевизор в магазините. И пак трябваше да
ядем кой знае какво през следващите две седмици. Защото само $220 е
наема ни за този период от време. Като отделим пари за ток, топла вода,
газ, други разходи и на края се озъбваме на кота “нула”. Та сега си
гледаме подареното телевизорче и ни е много добре. Е, вярно че не е с
дистанционно управление като купешките, но на харизан кон нали зъбите му
не се гледат.
Иначе
телевизорът е японски, “NEC” - малко по-голям от големия вариант на
“Юность”. Диагонал на екрана 34 см, разни автоматики по него – от сега
нататък ще има да го изучавам с моя тукашен приятел. Той е електронен
специалист: радио, грамофони, усилватели, телевизори, касетофони – от
всичко му разбира главата. Освен това е и дърводелец по душа, като хоби
си я развива тази дейност. Прави разни шкафчета у тях, поправя стари
мебели и пр. Много хубав човек. Той е Ботевград е, а жена му от Варна.
Сега ще му правя антени, салтанати - абе отвори ми се пак работа (на
телевизора де, не на приятеля).
Забравих
да се похваля, че освен телевизора, човека донесе и един радиоприемник
за Нени. С къси и средни вълни, на ток и на батерии, с антена - чуден!
Той много си го хареса и му се зарадва. Радиото пък е “National
Panasonic”, естествено пак японско. На размер ще дойде малко по-голямо
от руските “Сокол” и свири много хубаво. Обзаведохме се набързо – беше
един “хубав ден за българската емиграция”!...
Ние
до напред гледахме картинките на един филм по телевизията, че сега пак
продължавам. Очаквах да има надписи поне на руски език отдолу (ако не
чак на български) – баси тъпата програма дето имат тези тук! Така или
иначе нищо не разбрахме от филма, въпреки че го следихме с голям интерес
и внимание (което всъщност си беше заради самия телевизор, радвахме му
се като деца на хвърчило или на фенер от тиква).
Утре
също ще имаме тичане по учреждения и магазини и чак след това ще имам
възможност да ви пиша. За сега само “Лека нощ” остава да ви кажа...
Днес - пак нямаме нищо особено, освен новата дата - 21.12.1992.
Имахме да уточняваме някои неща със Социалните грижи относно семейните
ни надбавки. Ходих и до Транспортния отдел да проверя за смяна на
шофьорската си книжка. Тук, съгласно местните закони и правила, с
българският еквивалент мога да карам 3 месеца от влизането в страната,
т.е. до 22.02.1993. “Международната” ужким книжка, която на времето
вадих за ГеДеРе-то не важи по тукашните правилници и наредби. Значи,
пътят е следния: купуваш си за $1 Правилника за движение от която и да е
градска будка за вестници и списания. Подготвяш се сам, в смисъл:
прочиташ го, разбираш всичко и го осмисляш и най-важното – запомняш го. И
като станеш готов със солидните си знания по безопасност, отиваш и се
явяваш само на някакъв тест - нещо като нашите листовки. С тази разлика
обаче , че в тях фигурират тукашни въпроси за глоби и години, алкохолни
проби и съдържание, разстояния за спиране пред кръстовища, до автобусни
спирки и прочие щуротии – изпита ми по Научен Комунизъм беше детска
приспивна песничка, спрямо този ад, който ме очаква да науча тук. Самият
изпит струва $17. Ако го издържиш, плащаш други $90 и си вземаш
тескерето, което важи за период от 5 години и то само в Южна Австралия
(нашия щат). Питам ги на гишето: “Ами в случай, че отида в Сидней да
живея или пък на друго превъзходно място в добре уредената ви държава -
тогава как?” Процедурата се повтаряла – пак се движа 3 месеца с книжката
която вече имам, с последващ нов тест и нова книжка за NSW (New South
Wales - Нови Южен Уелс, щата на Валя, Сашо и Здравка със столица
Сидней). Та не знам как ще се преборвам и с тези проблеми, но ще видим
като му дойде времето. Тук всеки щат си е нещо като отделна държава, с
отделни техни закони. Някои само са общи за цялата държава. Например в
Австралия алкохола се продава в специални магазини. В супермаркетите
няма дори бира, да не говорим за вина, ракии и др. напитки. Сокове –
колкото щеш. На плажа е абсурдно да се печеш или да стоиш на пейка
покрай крайбрежието и в същото това душно време да лочиш бира. Глобите
са страхотни и на всяка крачка има огромни табели за забрана употребата
на алкохола. В кръчмата която е току на брега може, отвън обаче – не.
Ебаси демокрацията – не я разбирам аз много така...
А
сега продължавам с информацията специално за татко – на Нени радиото
има къси и средни вълни. Късите са 16, 19, 25, 31, 41 и 49 м. Средните
вълни са в диапазона от 530 kHz до 1600 kHz. Мисля, че радио София има
излъчване в късовълновия обхват. Проверете на каква честота е
програмата, за да я търсим и слушаме тук. Другото радио с къси вълни
(това с грамофона) има обхват: 25, 31, 40, 49, 60, 75 и 90 м. Все някъде
ще я намерим в толкова много честотни обхвати. Иначе програмите на
телевизията им са 5 – централна австралийска и няколко тукашни, на
местна почва. Може да имат и някакви други, но още не ги знам поради
неразбиране на опустелият им и шибан език...
Днес
дадохме филмчето, утре снимките ще са готови. За информация – един филм
24 ехр. (пози) струва $3-$4. Има филми с по 12 ехр. и 36 ехр. Цените им
са съответно +/- $1-$2. Основно преобладават японските марки – KODAK,
KONICA, POLAROID, FUJI (никъде не срещнах ORWO ili ГОСТ – голяма
стагнация ги е погнала). Промиване после + снимки (24 бр.) струва $8-$9.
Цените ви ги пиша за обща култура. Тук продават и еднократни
апаратчета, за около $10. Вътре има филм - изщракваш го при някакъв
инцидентен повод, чупиш го, вадиш си филма, докато другите парчета
изхвърляш на боклука. Не е задължително да имаш свой собствен
фотоапарат. При даден повод си купуваш едно такова нещо и не влачиш
торби с фотографски принадлежности постоянно със себе си. Има и такива
подобни, които са предназначени специално за подводни снимки,
херметически уплътнени. При първо ходене на море, в смисъл с къпане,
плуване, очила, шнорхели и пр. ще вземем един такъв фотоапарат, за да
имате и подводничарски снимки в колекцията си.
Непрекъснато
се ослушваме къде и какво има наблизо за посещение – много сме нови
още, та не ни е особено до екскурзии, но и това ще стане един ден. Не
знаем кое къде се намира, пък и времето още не се е стабилизирало - ту
вали дъжд, ту пък е облачно и неприветливо. Тук на около 100 км надолу
на юг имало някакъв остров – “Кенгуровия остров” се казва. Много го
похвалиха нашите приятели. Има вероятност през почивните дни да го
посетим. Ще направим снимки и ще изпратим. Спането ни в рейса е
подсигурено, храни има всякакви - изобщо нямаме проблеми. Пък и сега,
след като няма да отделяме $340 за телевизор, можем да си позволим лукса
на някое и друго ходене с разузнавателна цел...
Днес
с последните си $1.80 заредих рейса с бензин – сипах около 2.7 л, които
едвам покриха дъното на резервоара. Че той пък и тежи, дяволите го
вземали - не е като Трабанта да си го тикам сам. А и тук не съм видял
още такова чудо – на някой да му се е свършил бензина в града и да си
бута колата с рамо. Цената му постоянно пада - днес беше 65.9-68.9 цента
за литър. При тези ниски цени и такова гъмжило от бензиностанции
наоколо, може даже да е и подсъдно да останеш без бензин на пътя, остави
срамът дето ще има да береш...
Утре
ще пазаруваме за Коледа, а пък вечерта ще имаме гости. В четвъртък, на
24 Декември, сме канени в Българската зала на Коледно тържество. Ще
ходим заедно с нашите приятели. Там ще има забавна програма, Дядо Мраз и
други интересни неща. (Татко като си дойде от Гърция, нека си вземе
отпуска, за да чете писмата!!!)
Така, днес вече е 24.12.1992.
Вчера получихме “пенсията” (парите от Социалната помощ) и пазарувахме
смело и безотговорно. Взехме и снимките от новото апаратче. Не съм
твърде очарован май от тях. Уж всичко е автомат, пък някои снимки са
тъмни, други не са на фокус – абе, евтина работа. Друго си е един “Киев”
или “Зенит” например - да ти изпраска снимка, че да се явиш на
фотографски конкурс с нея. А тези еднодневни боклуци са само за децата –
да си снимат, без да им слагаш и филм дори, че да не се хаби. Ако
помните филма “С деца на море”, това е което имах предвид. Ще видите и
снимките - сами ще прецените за какво иде реч.
Майко,
ходете до нас да прочитате писмата и на баба. Или пък тя самата, ако
може (и ако ми разбира почерка) нека да си ги чете на спокойствие.
Каквато люлка ни е залюляла напоследък, нямам ред да пиша и на всеки
един поотделно. Писмата ми са общи и са адресирани до всички. Е,
постепенно и на другите ще се обадим, но баш в този начален стадий ни е
малко трудно. Всъщност нали написаното се отнася до всички вас, близки и
познати. Специално от нас искам да поздравите чичо Божко и леля
Маринка, както и цялата челяд около тях.
Вчера
вече получих и първата си глоба – $11 за паркиране повече от времето,
определено за това със специален пътен знак. Тук службарите са като
безмилостни и хищни хиени! Постоянно на местата за паркиране обикаля по
някой нарочен пазвантин-копой, назначен от Съвета, който записва в един
тефтер кой, кога и на кое точно място е спрял.
Имам
натрапчивото усещане, че очаквам “честитка” и за превишена скорост. Тук
за 10-20 км/ч превишение над ограничението се плащат до $100 (а това са
30 кг кайма!).
Бананите
са по 70-80 цента/кг, а 3 кг портокали струват $1.60. Неничко много ги
употребява. Ягодите мисля да са най-скъпият плод тук, който до сега съм
виждал с очите си – искат $18 за кило, но те пък са големи като ябълки.
Има много други плодове и зеленчуци, които обаче ние не познаваме. Вчера
успяхме да си напазаруваме зеленчук много евтино и изгодно. Тук под
тарабите има касетки, в които всеки клиент или пък самия продавач
сортира и слага по нещо, което не му харесва и последният може да го
продаде на безценица. Така аз купих около 12-13 кг по-омекнали домати за
$3 цялата кутия. Такива същите на редовна цена са по $3/кг – ай сиктир
ве, яжте си ги сами; дано ви приседнат даже! Аз от толкова скъпи храни
се изприщвам и те определено не ми понасят на стомаха. Сега започваме
поголовно да готвим миш-маш, доматени супи – до полуда. Като разхвърлям и
глобата върху продуктите които накупихме така евтино, пак не ни е скъпо
– да го духат онези от Съвета. Няма страшно – ние пак ще оцелеем...
Привършвам
вече, развинти ми се ръката от писане. От утре започвам нова “книга”.
Всичко, което евентуално съм пропуснал до тук, ще намерите в следващият
ми том. Целуваме ви всички! Весела Коледа, Нова Година, Васильовден,
Богоявление и Ивановден. Предполагам до това време ще получите и
писмото: Женя, Нени, Ангел...
Няма коментари:
Публикуване на коментар