Скъпи наши родители, мила бабо и близки,
Онзи ден успешно изпратих последното си писмо (№ 25) и днес, 24.03.1994
започвам следващото поред. Тези дни в пиронената фабрика няма нищо ново.
От единия край започнах изработката на транспортните ленти, които ми
бяха дали като задача да конструирам сам. По принцип никой не ме кара
нищо да правя, но аз проявявам голяма доза самоинициатива, останала у
мене още от тоталитарното време. Пък като съм и зает по цял ден, та
по-бързо ми минават 8-те работни часа. Трябваше да се накроят общо 24
бр. алуминиеви плочи с размери 1680 х 100 х 6 мм и 1005 х 100 х 6 мм, и
да се закръглят в двата си края с R50. Те на гилотина са докарани на
ширина от 100 мм, аз само трябваше да ги довърша на дължините, че
нарочно бяха отрязани малко по-дълги, както и после да направя
закръгленията. Започнах по египетския начин с ножовката – зор, мама му
стара! Направих две парчета и почнах да мисля за рационализации. И като
ги стегнах в двата им края с по една дърводелска стяга (стиска, т.нар.
“G”-скоба) и хайде на автоматичната ножовка. Всичко стана за нула време
на два пъти по 12 листа. После започнах да им режа ъгълчетата за
закръглението. Пак подкарах с ножовката, но процесът ми вървеше много
бавно. А и разчертаването на всеки един край поотделно ми отнемаше не
малко време. Тогава от тънка стоманена ламарина си направих един шаблон и
ги очертах със специално подострен за целта на шмиргела гвоздей –
вместо традиционната шлосерска чертилка. Все забравям да кажа, че
гвоздеи – дал Господ в изобилие из тази фабрика! Та въпросът опря вече
до окончателното отнемане на материала. Аз исках това също да стане на
шмиргела, но хората там ми се противопоставиха, защото камъка се запълва
с алуминиеви стружки и се поврежда по-бързо. После стана ясно, че в
другия цех (където правят пантите за врати и прозорци) имат специален
банциг с тясна лента – само за метал. Та ме изпратиха там да ги обработя
и днес цял ден се мотах в другата сграда. Скъсах разбира се две ленти и
понеже нямаха повече, минахме на друг вариант – посредством ръчна,
електрическа ножовка. Напред ме изпратиха да купя едни специални ножчета
за нея и аз от там си отидох направо в къщи. Утре сутринта обаче ще
отида първо в другия участък да си довърша работата, а после ще се
прибирам на работното си място да си допродължавам дейността.
С
конструкторската работа на този етап приключих – чакам шефовете да
предизвикат някакво съвещание, на което да изложа предложенията си и ако
се приемат, да минем към изработка. За сега имам друга работа и съвсем
не скучая. Написал съм си в една тетрадка 100 технически думи –
инструменти, пособия, имена и т.н., които ще питам как звучат на
английски, че да ги науча. В най-лошия случай да има още 100, които също
трябва да знам и това е. Ако тези думи се употребяват всеки ден, ще се
запомнят. А за да се употребяват, трябва човек да е на работа и така
омагьосаният кръг се затваря. Днес чорбаджията, между другото ме попита
до кога смятам да остана при тях. Аз му викам, че това зависи от него -
до когато те решат да ме държат и търпят. Защото казва, ако ще напускам,
трябвало да си намерят друг човек, който да ми продължи и довърши
започнатата работа. А, казвам му - тук съм докато си свърша наченатото, а
пък после като възникне друг проблем, ще решаваме и него и т.н. След
това ме попита дали съм свършил училището. Казвам – да, вече завърших.
Тогава, вика, можеш да получиш и някаква работа в завода. Е, викам – туй
пък хептен зависи от вас и се смея. Дадох му да разбере един вид, че с
мене няма да има проблеми - като каже, че ме иска във фабриката, ще му
работя и толкова. Та този весел разговор помежду ни ме направи като
вървя, само тук-таме да стъпвам и едвам да опирам в асфалта! И добре че
се движа все с кола, защото иначе със сигурност щях и да подхвръквам от
радост! Нищо не се знае какво ще излезе от цялата работа, но като
дискусия звучеше много хубаво и обнадеждаващо. Други новини нямам.
Довечера съм пак на курс по компютърен дизайн. Утре е петък – дано
уикенда донесе повече разнообразие, някой моабет или поне едно скромно и
безобидно опиянение...
27.03.1994
– И през тези дни не се случи нищо ново. Онзи ден имах доста работа в
завода. Пилих едни плочи, но ги свърших. От утре започвам да ги
разчертавам за пробиване на отвори. Вчера (събота) пак бяхме на чушките с
Валери. Там пък чорбаджийката ми подари старата си пералня, която с още
един приятел ще се мъчим да поправим, че да си имаме и автоматична
пералня. Не е чисто нова, но като за начало ще върши работа, като се
преместим евентуално в къща. Ох, тя да знаеше горкичката, как преди
няколко седмици й ягмосах насажденията от чубрица – жив щеше да ме
одере, ами все се моля барем половината да са се захванали пак, че
загубите да не са толкова осезателни. Не пералня щях да видя от нея, ами
на маркуча й щеше да ме обеси. Ама аз й прощавам – те всичките женски
са малко изпращели, нали гледам и моята, áко че е по-млада… Не че ми е
лоша, ама и тя не е съвсем редовна понявга – абе, все от един дол дренки
са…
Онзи
ден презаписах тържеството от 03 Март. За голямо наше съжаление
човекът, който е снимал с видеокамерата, не е заснел Нени, точно когато
си казва стихотворението. Сега ще търся друг един нашенец, дето уж е
снимал всичко наред – дано той да го има този епизод.
Тази
седмица, от 01 до 04 Април се пада Католическият Великден и ще се
почива. Ние замисляме да отидем някъде, но ако нищо не стане с това
ходене – пак ще съм плътно на чушките с Валери. Утре имам ходене по
разни учреждения. На шофьорската ми книжка й изтича срока, та ще трябва
да я подновявам с нови $18 за следващата една година. Имам и други
движения, а вечерта сме на българско училище.
Онзи
ден на боклука намерих един голям телевизор SONY , та съм го дал на моя
приятел Тошко да го оправя - нещо му има във вертикалната разгъвка и
хората просто са го изхвърлили вместо да го поправят, а пък и поради
старост – независимо, че е много запазен и с приличен външен вид на пръв
поглед. Та, постоянно прибирам и аз - трупам покъщнина и инвентар, че
един ден да има какво да раздавам на бедните или пък аз самият да
изхвърлям. Какво друго да ви кажа? - А, ами ето какво – амчи то си е
цяло събитие: напред с Нени най-после измихме колата. Стана като нова!
После ходихме по разходки…
28.03.1994
– И днес продължавам със започнатата си дейност в завода. Връчиха ми
най-после и списъчето със задачите, по които трябва да мисля и да дам
някакво техническо становище. Един от въпросите вече е решен. Но на
първо място идва изработката на конвейерите, а после ще се занимаваме с
останалите проблеми. Което пък за мене автоматично означава един малко
по-дълъг престой във фабриката, трупане на повече опит, както и стаж.
Ако не започна работа там, поне ще мога да разчитам на една отлична
препоръка и характеристика, която да изиграе важната си роля в
по-нататъшното ми търсене на “място под слънцето”.
Днес
си свърших и другите задачи – в Социални грижи имах да ходя,
шофьорската си книжка да презаверявам и т.н. Отпуснаха ми еднократна
безвъзмездна сума от $45, с които да си купя една книга-учебник,
необходим ми за курса по компютърното проектиране. Пак днес получихме
вашето 65-то писмо както и колета с филма, народната носия на Нени и
другите неща. Филма ще дам още днес да се прави и с това писмо ще имате и
снимките му. Като гледам черно-белите варианти, които сте ни изпратили
от предшестващи събития и случки, иска ми се сериозно да ви предложа
вече да преминете на цветни – крайно време е; все пак се намираме в
залеза на 20-ти Век и началото на новото хилядолетие, а не по средата на
19-ти. Не е задължително поголовно снимане и щракане само и само да се
свърши филма и да му видим снимките, а това което се снима да бъде
качествено и като хората. Аз ще ви изпращам от тук филмчета, а после и
снимките - не се притеснявайте за това.
Радвам
се, че сте изкарали Заговезни весело. Неничко много се зарадва на
количката си, книжките и другите нещица. Той ще ви пише отделно писмо за
това.
Не
знам колко емигранти ще приеме тази година Австралия с поредната си
годишна квота, но “лагера” тук е полупразен и на тези, които трябваше да
го напуснат след трите месеца престой там, им е удължен периода до 6
месеца. Това е с цел въпросният лагер да не остане без доходи или което е
още по-лошо – съвсем да го затворят. Не сме чули наскоро някой нов да е
пристигнал – мисля си, че ние хванахме “последния влак” за насам – не
само в последния влак, ами в последното купе на последния му вагон
бяхме, както аз обичам да обрисувам обстановката около нашето
неафиширано и окончателно заминаване от България. А кибрита който сте ми
изпратили, естествено го нямах и веднага намери достойно място в
тукашната ми колекция. Албумите са много тежки, а не ни и трябват за
сега, защото тук си имаме други. Нека стоят при вас да си ги разглеждате
от време на време, за да сравнявате по снимките които ви изпращаме от
тук: как добре ни понася австралийския въздух и колко бързо се развиваме
– кой на височина, кой пък наддава само на живо тегло и т.н.
Таман
сега станах нарочно да се гледам в огледалото за петното, за което ме
питате, но нищо не видях. Имам действително два белега отзад на левия
крак и един отпред на десния – резултат от онази болест, която ме беше
хванала миналата година. Всичко разбира се отдавна е зараснало, но там
където ми бяха раните, новата кожа отгоре остана по-тъмна (как пък ме
видяхте баш там бре - и то от снимките - ама качество, а?!). За
следващите кадри обаче ще се мажа с “фон дьо тен” или с някакъв
неутрален грим, за да не ми личат белезите – Боже мили, това ли са ви
проблемите, да ми гледате петната по кожата!?...
Днес
на пътя пак намерих едно портативно телевизорче, но чувам, че доста
неща дрънкат из него като го разклатя и май ще го дам на Тошко само за
части. Предполагам, че с него е затваряна нечия многознаеща уста, защото
телевизорът си личи да е хвърлян – някой е замерял някоя във върхова
семейна ситуация, ако тонът и езика на зъбещата се насреща не е бил
подходящ за нормалните човешки взаимоотношения...
Все
се каня да попитам: какво прави моят най-голям приятел и съученик
Герасим? Още ли върти нашата обща фирма “ГЕРАН” или е обявил вече
несъстоятелност? Дайте му адреса и му кажете да ми пише – може да
направим някаква взаимна далавера от тук...
И
ние разбрахме, че в България са предавали нещо по телевизията за
посещението на Парламентарната делегация в Аделаида по случай 03 Март,
но ни казаха, че е било някакъв много кратък репортаж. Язък им на
големите техники и прожектори, дето цяла вечер снимаха уж всичко, а пък
на края са излъчили само един няколко минутен откъс. Ама кой ли оттатък
го интересува какво става в Австралия – хората нямат дрехи да се облекат
и хляб да си нахранят челядта. Ние тук не сме им интересни. Вие обаче
ще имате възможността да изгледате цялото предаване, защото аз съм го
записал отделно от екипа на Българската телевизия.
Здравейте и от мен, мили наши. Сърдечно
благодаря за поздравите по случай 08 Март. Същото желая и на теб, мила
майко. И тук има един такъв специален ден за майката, но не на жената
въобще. Спомням си, че за миналия празник получих акумулатор за колата. А
пък за един 08 Март преди години докато бяхме още в България, подаръкът
ми беше руска месомелачка. Всекиму според заслугите, всекиму според
потребностите… Тук по-тържествено се празнува денят на Св. Валентин –
ден на влюбените, в който кипи огромно оживление из магазините; мъжете
купуват подаръци на съпруги, приятелки, колежки и т.н. Аз моите цветя си
ги получих тогава…
Радваме се много, че са давали Нени по
телевизора. Не че нашето гардже “най-хубаво”, но наистина той най-добре
си каза стихчето. Имаше големи репетиции в къщи, искахме да е
изразително, ясно, високо. Не че си е наш, ама най-много на него
пляскаха от публиката. Всички други си четяха стихчетата почти апатично,
а той го каза наизуст и то доста добре. После дойде при мен и ме
попита: “Мамо, защо докато го казвах, сърчицето ми тупкаше толкова
силно?” Милият, той за първи път изпитва страх от сцената и това колко е
важно да се представи добре. Дано и вие да го видите в другия репортаж
по телевизията. Беше облечен (само той) в национална носия – комбинация
от двете. Тази вечер ще го накараме да облече тази, новата и ще му
направим снимка.
Специални поздрави и благодарности на неговата
учителка от детската градина, г-жа Вътева. Разбира се и на Ценка – тя
толкова отзивчиво ви помага при презаписването на касетките. Нямам й
адреса - при случай го вземете, ще й пиша. Или пък й дайте нашия - нека
тя да ни пише, ще се радваме.
Сега от 01 Април тук се празнува Католическият
Великден и ще се почива 4 дена подред. Исках да направим рождения ден на
Нени в един от тези дни, но се оказа, че това не може да става по-рано,
преди датата. Поради тези причини ще го оставим за следващата събота
или неделя. Дано да е хубаво времето, защото искам да го направим навън -
в някой парк на барбекю, за да поканим повече хора и деца. В къщи се
оказва доста тясно, а и неговата стая е малка - когато се съберат 10-15
деца става страшно. Тук много се практикува този начин за рождени дни.
Да поиграят, да похапнат, да се повеселят на воля. Тортата ще я направя
по книгата, която сте ми изпратили. Подаръкът още не сме го измислили –
тази вечер ще умуваме. Аз имах едно предложение, но то отпадна. Сега ще
обсъдим Ачовото... Женя
31.03.1994
- Днес най-после заваля (дъжд), та поразхлади въздуха малко, защото
през последните седмици на Март пак ни натиснаха добре познатите от
лятото 35-градусови жеги...
Продължавам пак на другия ден чак вечерта, петък – 01.04.1994. Инцидентни гости снощи за малко отложиха описанието на последната мартенска седмица.
Първо
на работа: върша си нещата както трябва, тези дни работих и на струг –
приглаждане, докарване на размер, по една фаска, центрови отвори,
пробиване, после нарязване на резби в двата края на едни оси за
конвейерите. Последният работен ден, преди четиридневната Великденска
почивка (вчера всъщност), секретарката ме повика в края на работното
време и ми поднесе една кутия шоколадови бонбони по случай Великден – от
името на фирмата, шефовете и т.н. Иначе вечерите бяха една дълга серия
от гости, които започнаха у Валери във вторник, после в сряда у дома
заедно с още едни приятели, след това снощи – само с Валери и Даниела
(жена му), та откарахме до 04:00 сутринта. Дойдоха уж за бързо, само да
ни върнат едни $500, които им бяхме заели да си купят колата. Но нали
инцидентните неща стават най-добре, та на края останаха и да спят у
дома, защото не можаха да си тръгнат.
Днес
денят си го прекарахме в сладки приказки, а следобеда ходихме у други
едни приятели. Те пък имат котета в къщи и Неничко се оказа алергичен
към тях – зачервиха му се очите и започна да киха. Та си тръгнахме
преждевременно заради него, въпреки че моабетът беше подел в добри
посоки. Иначе и за тази вечер се беше оформил подобен вариант, но ние
утре ще отидем с Валери да поберем домати и трябва да си лягаме рано.
Вероятно вечерта пак ще се съберем у някого, защото на другия ден ние с
него ще почиваме и можем да си позволим лукса да се осерем предната
вечер. В понеделника обаче може пак да сме на полето – не се знае още.
Нормалната трудова седмица започва във вторник чак, защото до тогава
всичките дни са все почивни (не и за измъчените селскостопански
труженици като нас обаче)...
Напред
включвахме пералнята, която ми подари бабата от фермата онзи ден.
Всичко й е наред, само трябва да се смени една счупена бронзова втулка и
е готова за експлоатация – някакво зъбно колелце, което ще намерим от
друга подобна. В момента даже я инсталирахме у тези приятели, у които я
стоварихме онзи ден. Тяхната се повредила, та сега тази “нашата” им
дойде добре дошла. После пък Валери и Даниела, като се преместят в къща,
ще я използват в началото, докато и ние не речем да се местим някъде
другаде и тогава чак ще си я приберем окончателно у нас...
Вчера
взех и двата комплекта снимки – абе чудесни сте, бе! Особено “Светата
троица”, чиято снимка аз съм обявил за “гвоздея” на целия филм. Намислил
съм по-нататък, на всяка отделна главица от всяка фотография да извадя
по едно копие, но това са още 40 снимки и представлява един сериозен
допълнителен масраф от по 50 цента на парче. Защото аз не мога да не
уважа чичо Божко, или чичо Пейчо, или леля Краси, Петеви, бабини в Ямбол
и т.н. Така че, този комплект е само за вас – а за другите отделно ще
извадя снимки рано или късно, само да се опарича малко...
Гледам,
че голям сняг е имало в Габрово, но пък за заколението на прасето не е
имало и за цяр на Стоевци. Не ми стана ясно само, на Бъдни вечер ли сте у
чичо Пейчо на вилата, или на следващия ден (Коледа) – защото би
трябвало да се яде постно тогава. А пък другаря Божко размятква една
наденичка край камината, вместо прилежно и смирено да си сърба от ошава и
джуркания боб. Сигурно е било вече след 24:00, в ранните минути на
Коледния ден. Като гледа снимките, Женя каза, че Огнян бил “поправен” –
да намали хляба и ще отслабне! Иначе рискува да ме стигне, че да ме и
задмине даже по показателите за живото тегло. Но най-големи сладури сте
всички вие на рождения ден на леля Краси. Снимката ви с чичо Божко е
достойна да се изпрати на Министъра на Социалното осигуряване и да ви
увеличат пенсиите!
Онзи
ден влязох във връзка с другия човек, който снимаше с неговата видео
камера на тържеството за 03 Март. Обаче той пък изобщо не бил снимал
стихотворенията на децата. Така че вече отпадна всякаква вероятност от
тук да изпратя нещо по този въпрос, освен снимката, която направих на
Нени по време на декламирането. Единствената възможност е да се напише
едно хубаво, прочувствено писмо до журналиста Антон Вергиев, след това
да се предизвика една неофициална среща в София и евентуално чрез него и
оператора, който снимаше от страната на Българската телевизия, да се
изпроси видеозаписът и съответно да се презапише. На този запис има
много повече интересни неща, защото те непрекъснато вървяха сред хората и
ги интервюираха. Може и ние даже да се мернем някъде из тълпата.
Мотивът може да бъде родителски интерес - не знам колко това ще улови
ред, но може да се опита. А на мене пък не ми се дават баш на тоя етап
$1500-$2000 за видеокамера. Просто сега, в нашия случай, ще бъде чиста
изгъзица и финансово изнасилване. Парите ги имаме, но не са ни за
харчене подир такава стока – стискаме ги за други, много по-важни неща…
06.04.1994
- Тези дни пак не съм писал. От ходене напред-назад и много празници,
та не ми остана време за творчеството. Първо в съботата (онзи ден) бях
на пипера. Всъщност този път брахме домати цял ден. Те също се сортират,
само че това става на машина. Ама пак си иска време. Вечерта почивахме в
безтегловност и взаимно мълчание. На другия ден (в неделя) с няколко
семейства наши приятели, ходихме в един парк на барбекю. Цял ден се
мотахме там и чак вечерта се прибрахме у нас.
В
понеделник пак ходихме с Валери и още едно момче да работим на фермата.
Вчера пък беше на “бабин сладък” рождения ден. Аз бях на работа (в
завода вече), а след като се прибрах следобеда ходихме да пазаруваме и
да му купуваме подарък. От сутрешното ви телефонно обаждане разбрахме,
че още не сте ни получили писмата, които всъщност трябва да са две –
едно след друго, с разлика помежду си най-много от една седмица. Първото
е много дълго, писано почти цял месец, а второто е заедно с едно
отделно писмо на Женя до вас. Мисля, че тези дни трябва да пристигнат
всичките на камара. В тях има много интересни и любопитни подробности
около нас, започването на стажа ми и самата работа...
Поздравихме
Нени от ваше име за рождения му ден. Ние всъщност официално ще го
празнуваме в неделя с 20 души майки и татковци + 14 деца. Това ще стане
на един парк близо до нас, където има и барбекю. А снощи, за да не сме
“капо” за празника на Нени, взехме малко мезета, Женя избърка една бърза
баница, грабнахме една кутия с вино и отидохме да го празнуваме у
Валери и Даниела. По правило те трябваше да дойдат у нас, но той нали
вече е шофьор, от много скоро и няма още достатъчен опит, та не смее да
се черпи и да кара като мене (които ми действия заслужават порицание
пред строя). По тези съображения снощи отидохме у тях и се прибрахме не
много късно вечерта, че нали сме на работа и ставаме рано – не можем
повече да осъмваме както преди. Пак си изкарахме добре и весело. Сега
чакаме голямата сбирка, която е планирана за неделя – можем да търпим,
така да се каже...
Вчера
Женя получи едно писмо от нейна колежка - беше облепено с 30 марки по 1
лев?! Днес пък от Албенчето дойде друго – то пък само за 20 лв. Не мога
да разбера как става така, че да тръгнат за насам от едно и също място,
а да ги таксуват по два различни ценоразписа. Утре и Женя я викат на
интервю – първото й в живота! То дойде доста скоро, след като и тя
започна да изпраща молби за работа. Тази работна позиция е във връзка с
нейните науки по отраслови нормали и заводски стандарти. Понятия като
качество, разходни норми, качествен контрол и т.н. едва сега започват да
навлизат като направления в местната техническа индустрия и има доста
места за такива длъжности. Та утре ще й бъде първото представяне пред
комисия, та тя сега учи и усилено се подготвя за интервюто си (заучава
наизуст цели пасажи от предполагаеми и най-често задавани въпроси –
ебаси феноменалния ум, дето го носи в главата си; мене да ме утрепят,
няма да мога да повторя нещо като папагал).
Ние
излизахме напред с Нени да му купим подаръка за рождения ден – динамо с
фарове за колелото (преден - бял и заден – червен). Той много искаше
такова нещо и на края си го получи. Всичкото струва $20, като ние цялото
колело го взехме за толкова пари преди време, но нали трябва детето да
се радва на нещо. Е, пак го купихме на сметка, защото беше обявено за
$30, но като за нас, търговецът ни направи отстъпка от $10. До преди
малко имахме монтажни операции и най-естествено - нощни проби. Само че
през вечерите вече взе да става доста студено, та пробите ни не
продължиха за дълго. Чувства се приближаването на есента…
Вчера
за рождения ден на Нени, мислехме ние да се обадим по телефона за да го
поздравите, а пък то стана така, че вие ни изпреварихте. Аз трябваше да
го събудя и сега съжалявам много, че не го чухте поне, ама то се свърши
вече. Нищо - другия път. Той ви е превел книгата си за Дънди Крокодила и
в това писмо изпращаме и нея. Утре Женя ще понапише някоя дума за това
как е преминало интервюто й.
10.04.1994
- Малко преди да поемем към парка за честванията по случай рождения ден
на “принц Нено”, рекох да драсна някой и друг ред. А пък и сега е все
още спокойно около мене, докато другите все още спят.
Тези
дни няма нищо ново за отбелязване за живота ми във фабриката. Работя на
две машини, всъщност гледам ги как те сами си работят, а аз само ги
обслужвам. Телта им сменям, пускам, спирам, почиствам, масълце им сипвам
където трябва, гресчица и т.н. Другата седмица съм решил да им поставям
малко по-ребром въпроса с моето евентуално оставане там – в края на
краищата, шефовете са тези, от които зависи всичко.
И
тази седмица нямахме писмо от вас. Надявам се вече поне вие да сте
получили нашите предишни пратки и колети. Ние щом получим някое ваше
послание, веднага ще му отговорим. А пък настоящото което пиша в
момента, тутакси ще политне към Габрово, заедно с останалите нагледни
материали. Днес на барбекюто ще си направим и няколко снимки с
рожденика, така че ще има разнообразие и откъм този вид информация.
Онзи
ден тук в Аделаида пак дошла някаква българска делегация – те пък били
“бизнес туристи”. Едната част от тях (представители на ДП “Винпром”) са
отседнали в мотела на нашата позната Янка Шопова. Понеже пристигнали
много рано сутринта, закуската им включвала и множество бири. А единият
от тях бил настинал по пътя, сиромахът, та започнал незабавното си
лечение с коняк. Аз много съжалявам, че пропуснах редкият си шанс да се
запозная и с тези представители на нашия славен народ, та да обменим
мисли и наздравици с повод и без повод. За днес бяхме канени на обяд,
заедно с тях и Янка – щяхме да ходим при нашия сърбин Зоро в Хандорф. Аз
съм ви разказвал за него в предни писма. Там бяхме веднъж и ние с Иван
& фамилия. Добре ама нашият ангажимент с рождения ден на Нени не ни
направи възможни да опръцаме и на двете места.
Вчера
пак бяхме на полето. Времето беше чудесно, а днес го дават да се
разваля. И сега даже го гледам през прозореца, че се заоблачи, почна да
духа силно – дано не ни провали нещо плановете, че сме много хора; няма
да можем да се съберем всичките у дома. Въпреки че ако завали и някой
дъжд, това ще ни бъде спасителния вариант - как ще се изпонатъпчем
толкоз много народ в туй малко холче, акъла ми не го побира. Ама хайде,
нека да не предизвиквам излишно Всевишните сили, да не ни пратят
наистина някой порой от горе...
Чуваме
за фантастични скокове в цената на “Цар ДОЛАР” – веднъж 70 лева, после
50, 60 и т.н. Изпращайте ни редовно информация по този въпрос – аз на
вас най-много имам вяра. Снощи минахме и покрай нашия човек, бай Георги
Палазов. На 06 Май пък сме канени у тях, че и единият от синовете му се
казва Георги. За рождения ден на Нени сме нагласили 2 кг кюфтета, 2 кг
пилешки разфасовки, 2 кг свински мръвчици, като всичко това ще изпека на
барбекю, заедно с кълцан на едро лук и ситно нарязани чушки – директно
от нивата. В менюто има още: бобена салата, картофена салата с майонеза и
разни други специалитети – мазила за хляб и т.н. Ще сме около 30 души с
децата. Има и торта разбира се за на края, както и 12 л сок за
дечурлигата и 8 л вино за бедните им родители. Дано стигнат
продоволствията, че в неделя магазините са затворени.
Подхвърлих
снощи на бай Георги гениалната ми идея за бизнес с кьопоолу и пържени
сини домати с чесън и магданоз. Но в момента бяхме много хора и нямаше
време и възможност да разнищим подробностите. Той каза, че това е добре
когато цената на суровия патладжан е ниска или започва да пада на
пазара. Ние пак ще говорим - той ни даде за в къщи още сини домати, аз
тези дни ще направя мостри и на Гергьовден ще дегустираме продуктите. И
от това, на пръв поглед несъществено “нищо”, може да излезе някое
по-съществено “нещо”!...
14.04.1994
- Тревожно и трайно няма никакви писма, вече трета или четвърта седмица
– и не само от вас, ами от никой. Да се надяваме, че всичко откъм
вашата страна е наред, а само някъде по трасето пощите стачкуват и за
това се бавят пратките. Започвам преразказа си с няколко думи, които ще
обхванат събитията от неделното парти насам.
Сутрешните
ми предчувствия не ме излъгаха и както очаквах, времето беше
изключително противно. Таман опекох барбекюто, при непрекъснат неприятен
вятър и ето че заваля и дъжда. И пак добре, че бяхме много близо до
Българския клуб, та искахме разрешение от шефовете му да ни пуснат вътре
и да си довършим празника. Те великодушно дадоха съгласието си и
моабета започна в една голяма зала, на две огромни маси, с достатъчно
място за игра, танци, дори за футболен мач. Нени получи много и
най-разнообразни подаръци – маратонки, въдица, играчки и т.н. За
останалите, какво да кажа: ядене, пиене – обичайната програма, примесена
много смях, майтапи и т.н. Вечерта си продължихме тържеството у едни
наши приятели от Варна, вече в малко по-тесен кръг на гостите. В
резултат на което, на другия ден никой от нас не отиде ни на училище,
нито на работа. Аз се обадих по телефона за два свободни дни, като
сутринта (вече във вторник) трябваше пък да закарам Женя на още едно
интервю - този път само за място, където да си проведе учебният
производствен стаж. От там тя е по-доволна, отколкото от предното място,
където беше онзи ден. Ние с Нени ходихме следобеда да гледаме един
Международен автомобилен салон. Доста поцъкахме с езици и двамата. Той
миналата година изпрати на дядо си проспект на фирмата “Хонда”, а сега
му е взел брошура за някаква друга марка и пак ще му изпрати нещо.
Тези
дни дори и на работа нямаше нищо ново. Аз си продължавам с моята
дейност, на всички възможни фронтове. Днес дори приказвах с единия от
шефовете (с по-нисшия) за това как стои въпроса около мене, за
евентуалното ми назначаване на щат, но той сам не може да реши нищо.
След две седмици се връща гърка, а аз до тогава ще трябва да съм
завършил техническият си рапорт, който се изискваше от мене, с всички
поставени въпроси, на които хората чакат отговори. Та и това ще има
някакво значение за общото положение, в което ще се намирам, но всичкото
ще се изясни съвсем едва след 01 Май.
Довечера
съм на курс, а в събота сигурно пак ще отида на нивата. Вечерта сме
канени на гости у германците. Снощи до късно оправяхме “новата” кола на
Валери – беше закъсал с карбуратора нещо – мръсотия, центровка,
почистване и т.н. Дано вече да е добре, след нашата професионална
намеса...
16.04.1994 – Кога
беше онзи ден неделя, кога пак стана събота? Вчерашният телефонен
разговор с вас ни натъжи малко, след който и двамата с Ачо не можахме да
заспим. Вече сме сериозно притеснени, че е станало нещо с нашите писма.
Не се обаждахме умишлено, като скрито се надявахме, че вече сте ги
получили, или поне някои от тях. Някъде към 15 Март получихме писмо от
Живкови с дата 08 Ноември, миналата година. Така решихме, че и вие макар
с голямо закъснение, най-накрая ще получите тези писма. Вината обаче не
е наша - яд ме е само, че фаловете в Ямбол (въобще не се учудвам, че
нищо не са получили там!) взеха да се повтарят вече и в Габрово. Ачо е
много разочарован и казва, че ако тези идиотщини в пощите продължат, ще
спре да пише. Още повече, че в едното писмо (по-предното) имаше много
снимки, а самото то беше обемисто и доста интересно. Второто пък беше
написано лично от мене, специално с чисто служебна цел. Сега се налага
да повторя отново нещата в него.
Спешно са ми необходими едни стандарти
(констатация от интервюто ми за работа). Има ги на български език, тук
те са в основата на моята дейност и ако не ги знам добре е немислимо да
се надявам на какъвто и да е добър резултат на интервю, а след това и на
някаква по-добра работа. Тези стандарти ги има в моята бивша служба (в
библиотеката в стаята ми, ако все още съществува); сложени са в папка с
надпис “Международни стандарти”. Всичките са там, подредени на едно
място. Казват се ISO 9000-9003. Това е серия от международни стандарти и
са ми необходими много спешно. Ако може да помолите Марианчето да ми ги
копира и да ми ги изпратите. Ако тя не може, помолете Валя (наша обща
колежка от Института). За съжаление нямам неин телефон тук. Искайте го
от Мариана. Ако не успеете да ги набавите от моята работа, нека татко да
опита в “Електроника”-та. Тук тези стандарти са страшно скъпи - един
такъв от 12 листа струва $200, а не мога да ги ксерографирам, защото не е
легално (имат запазени права за публикуване) и ако ме хванат, става
лошо. Та основно за това ви бях писала аз. Знам, че ще ви коства доста
пари. Излязох много глупава, че когато напусках работа не си взех
никаква документация с мене. Сега ме питат точно какви изделия сме
правили - едно че е трудно да се обясни на английски и второ - има
различни неща, които трябва да са ми под ръка тук. Та, за това ще ви
бъда много, много благодарна ако час по-скоро изпратите тези стандарти.
Аз от 30 Май до 24 Юни съм на стаж в една голяма текстилна фабрика, след
това още 1 месец в друга огромна компания (в нея имах интервю за
работа) за електрически щепсели, контакти, антени, алармени инсталации,
антени, куплунги за компютри и т.н., от която все още нямам резултат за
това какви знания съм показала на интервюто. Понякога това отнема повече
от седмица, но честно казано аз не съм особено доволна от представянето
си. За това интервю научих предния ден в 10:00, а то беше насрочено за
на другия ден в 10:00. Дипломната защита “ряпа да яде” пред това.
Интервюираха ме двама мъже, не бяха инженери, но особено единият имаше
голямо самочувствие на специалист. Да не говорим че ми даде и
практически тест, който беше съвсем различен от очакванията на всеки,
който има опит в интервютата. Караха ме да чета отделни пасажи от
стандарта и да ги обяснявам със свои думи. Как да е, всичко мина
горе-долу. На другото интервю обаче отидох доста по-подготвена, с
по-голямо самочувствие и спокойна. Въпросът беше чрез това интервю да ги
заинтересувам и ако ме харесат и одобрят, да се обадят на учителката
ми, че ще ме вземат на едномесечен стаж при тях. Стана така обаче, че
шефът на отдела още по време на интервюто ми предложи този стаж (хареса
ме значи). Та от нищо, изведнъж станаха две местата и аз трябваше да
избирам къде да отида. Срещнах се с моята учителка за съвет, а тя ми
казва: “Ти си направо щастливка! Аз трудно намирам по едно място за
някой, а ти две намери и се чудиш кое да избереш. Е, добре. Понеже те
харесвам ще направя компромис за теб. Ще изкараш и двата стажа, и на
двете места, като аз ще ти покрия застраховката, но няма да казваш на
другите, нали! Шегувам се, но това се случва за първи път в моята
практика”... Та така стана всичко. Не сме по-прости от тях. Харесват ни -
ако започнем работа, да е живот и здраве, сигурна съм че ще ни оценят.
Те са като “кон с капаци” – знаят само едно нещо, да не говорим, че
общата им култура понякога е на много по-ниско ниво от нашата. Но хайде,
стига съм ви занимавала вече с работа…
Снощи идва хазаинът и сме чистили мокета с
прахосмукачка и специален препарат. Стана значително по-добре. Сега ще
излизаме, Ачо пак ще ни води по някакви магазини за музики. От там
отиваме у немците. Утре ще видим какво ще става. Днес е топло, 28°C, но
утре ще вали и ще бъде 18°C-19°C. Това е Австралия. Зе сега - толкова от
мен. Влизам да се къпя, че ей сега ще започнат да ми вадят душата моите
мъже. Много поздрави на всички. Целувки на баба. Още веднъж
предварително благодаря за съдействието в намирането на стандартите.
Извинете ме за грозното писане, но ужасно бързам. Целувам ви: Женя…
17.04.1994 - Днес е неделя... Всъщност, ето че стана вече понеделник - 18.04.1994
- Женя отиде на курс, Нени още спи, аз съм си в къщи и се занимавам с
домакинството, а в същото време имам и майстор в банята, който боядисва
тавана. Неотдавна имаше повреда, причинена от горния етаж – прокапа вода
от ваната им в нашата баня, та идваха майстори да ремонтират. Сега този
човек прави бояджилъка най-накрая.
Днес
ще имаме разни тичания по различни учреждения, а и трябва да започвам
да пиша рапорта по проблемите в завода. Ядосвам се и аз за загубените ни
писма, които изчезват или се бавят, но ние нищо не можем да направим по
този въпрос. Въоръжете се с търпение, знайте че ние сме много пъти
по-добре от колкото преди и това е напълно достатъчно за сега. Учим
(умерено), търсим работа (още по-умерено!...) и си караме живота (вече
бурно и без никакви задръжки).
Вчера
бяхме по разходки из магазини за Hi-Fi уредби, само че всичките бяха
затворени. После ходихме у нашия приятел Ник да го видим - той е добре и
нас много ни уважава и обича. След туй пък минахме през Валери и
Даниела и се залалахме с тях до 22:30. Днес те ще ходят заедно с Женя по
разни магазини за картини, а после всички ще дойдат в къщи. Аз пък ще
“ма’ам крачоли” по други задачи: камерата от библиотеката ще вземам, за
един друг курс ще кандидатствам и т.н. Мисля по един човек да изпратя
всичко това, заедно със снимките, но ще видя как ще го организирам. В
най-лошия случай, той като се прибере в София ще ви се обади по
телефона. Казва се Стефан и както съм писал в предните писма - работи в
Св. Синод. Има висша Духовна академия като образование и е тук на гости
за 3 месеца. С него и с Янка Шопова направихме няколко разкошни моабета с
“песнопей’ния, винопий’ния и мръвкоедения”. Та този Стефан на 21 Април
тръгва от Аделаида на малка обиколка из Австралия и след това лети за
София. Но като му наближи времето за отпътуване ще преценя на място дали
е удобно да го занимавам с моите пратки за вас.
19.04.1994
- И днес пощенската ни кутия остана безмълвно празна откъм писма, с
изключение на две от Ямбол - от приятелката на Женя, Виолета. И тя пише,
че е видяла Нени по телевизията за 03 Март. Днес бях на едно интервю за
започването на друг курс по компютърен дизайн. Мисля че се представих
добре. От около 25 човека мераклии трябва да останем само 12, като аз
много се надявам да съм един от тази щастлива дузина. Ще ми се обадят по
телефона за резултата до края на седмицата. От там отидохме в магазина,
където бях набелязал да си купувам един часовник. Разбира се - свършили
(с моя късмет!...), но ми взеха телефона и адреса, та ако пак получат
от тях да ми се обадят. Прибрахме се в къщи, аз започнах да пиша
техническия си рапорт за фабриката, когато в 16:30 ми се обадиха от
магазина – куриерът им донесъл още часовници, да вървя да ги гледам и да
си избирам. Хайде, зарязвам всичкото писане и хукваме обратно натам.
Харесахме го – купихме го. Часовникът струва $500, но бил намален на
$140, което беше и основната причина за купуването му. С много функции,
водонепроницаем, с хронометри, стрелки и още куп неща, които още не знам
за какво са, но мисля че и никога няма да ми потрябват. Защото този
уред е специален, предназначен за хора, които карат яхти (яхтата върви
отделно, за други около $100,000, но аз на този етап се задоволих само с
часовника!...), но фасона му е много хубав, а аз нали си падам по
изгъзиците?... Та, вече пак съм с часовник - този път марка “CITIZEN”,
кварцов, японски. Има и функция за сутрешно събуждане и т.н. Напред
ходихме у един приятел да го разучаваме и настройваме, че са ми дали
една дебела книга–инструкция, почти като учебник, която аз сам за нищо
на света няма да прочета. Ще намеря рекламата, от която го видях и ще ви
изрежа картинката му.
Утре
ще бягам до старото ми училище, за да изпратя няколко молби за работа и
после се връщам в къщи, че да пиша проклетия доклад пък. Аз сигурно от
много умуване и отлагане няма да мога да ви изпратя и картичка за
Великден, защото тук като мине даден празника ги скриват и вадят други
за следващия, който е на 06 Май – Денят на майката. Та ще видим какво ще
скалъпим.
Всъщност
от предните ни писма, които вие не сте получили, щеше да ви стане ясно,
че аз на намереният преди известно време часовник му видях сметката –
срах на него в най-остра форма! Та за това ми се наложи да купувам нов –
първото и единствено нещо купено “на ново” тук, директно от щанда в
магазина, плюс видеото за което бях забравил вече. Но сега изобщо не
мога да се спирам на минали въпроси пак, защото аз и не помня за какво
съм ви разказвал в тези изгубени писма – дано рано или късно въпреки
всичко да ги получите; от тях много въпроси и недоразумения се
проясняват, докато сега са малко мъгливи. В противен случай в
информацията ми ще има бели петна или затъмнения, но се надявам те да
избледнеят с времето, както и с по-редовното получаване на следващите ми
послания...
20.04.1994
- Сутринта ходих до старото си училище и ползвах ужасните му компютри,
че пак имах да изпращам нови 6 молби за работа. С тези последните общият
им брой става точно 108 – всичките напълно безрезултатни, с много малко
изключения. Неничко естествено идва навсякъде с мене, защото сега през
ваканцията аз изпълнявам ролята и на негова “няня”, защото майка му пак
ходи на някакъв курс и там нямат почивни седмици. След обяд продължих с
писането на доклада за моята фабрика.
Днес
получихме и писмата от Ирина (Тъпови) и Мима – нали двете са колежки
горе в “Парахода”. Много им се зарадвахме и тези дни непременно ще им
отговорим. Надвечер пък ходихме пак да разглеждаме разни къщи, защото
въпросът с преместването ни отново започна да се надига от тинята. Аз не
че съм чак толкова против този безумен акт, но си свикнах тук в това
апартаментче, а и след като всичко ми е наръки и до задника – хич не ми
се променя стереотипа на живот, започвайки пак от “нулата”. Но така или
иначе пак се спряхме на един вариант (с морски изгледи, градини, ливади и
т.н.), та утре ще го доизчерпим - да видим какво ще стане. Тази къща
поне не е така далече както предната, която си бяхме харесали, но пак е
сравнително “на майната си”, отнесено по мястото където живеем сега.
Нещата ще се избистрят утре, особено и след като преспим над проблема.
Нени
в момента зяпа един филм по телевизията - разрешихме му да погледа до
малко по-късно, белким утре поспи повечко и ме остави на мира аз да си
пиша рапорта. Обикновено все му е скучно - току се върти покрай мене и
ужасно ми пречи. Тук ваканциите са най-скучното нещо за децата – никой
няма навън да играе по улиците, всичките се зверят в екраните на
отвратителните си компютри из къщи, не се занимават с нищо - дремят пред
телевизорите и прогресивно затъпяват. Е, как да има прогрес тая
държава, като първо децата й са толкова ограничени и не измислят нищо, с
което да им стане по-интересен и весел живота. Свикнали са все някой
друг да им го направи – за това са им измислили тези идиотски игрални
зали, разни развлекателни площадки, детски кътове и т.н. Няма “жомъшка”
тук (т. нар. “жмичка” по някои краища на Родината или добре известната
ни от детството “криеница”); няма стрелба с фунийки, “кър-кър/пат-пат”,
Сергей и Митко Бомбата, партизани и стражари, индианци и апаши и пр.
Толкова са тъпи, че една черешова градина не могат да оберат като хората
– “съкрушак” да си направят с други думи. Нещастно поколение, загубен
народ...
21.04.1994
- Днес, докато чакам да ми се обадят по телефона за къщата и докато си
почивам от английските букви, рекох пак да драсна някой ред, използвайки
българската азбука, че тя някак си пó ми се отдава. То, дали нявга ще
го четете туй писмо ако и то се загуби, ама аз пиша ей тъй - все едно,
че си приказваме с вас (по-скоро аз си говоря сам; все едно бълнувам
като малоумен...). Нени напред ми донесе пощата и най-после в нея се
мъдреше едно писмо. Като направих справка с моята документация и
номерация се оказа, че въпреки всичко вашето писмо № 66 не е пристигнало
при нас, защото това новото носи № 67. Абе знаех си аз, че не може вече
6-та седмица да нямаме хабер, но предполагам, а и като ви чета писмото -
същите терзания изживявате и вие. Явно с кореспонденцията е станало
нещо сериозно, по ничия вина вероятно...
Така,
всички дрешки и играчки, за които споменавате от Нени, ги дайте на
домовете за деца – ние просто не сме се сетили за това. Очиствайте
къщите от боклуците, а така ще се помага и на хората. Ние и тук го
правим това доста често. Току пуснем по някоя торбичка в кутията пред
черквата. Явно тези неща никога повече няма да бъдат използвани. Ако има
дрехи, които близки дечица могат да доизносят – хубаво; ако не – всичко
да върви за помощи! В България хората не знаят още що е бедност и за
това се мъчат да са “в крак” с модата по света и се надбягват със
сянката си - което е невъзможно, особено сега в тези трудни и размирни
времена. Тук тези неща стоят по съвсем друг начин и макар че сме
застанали на най-ниското му стъпало, животът ни се струва някак си
по-извисен. Който е готов да започне съвсем нов живот на края на света
от намерени тенджери и подхвърлени тигани по улиците, с подарени мебели и
дрешки от този и онзи; да разхвърля птича тор на хората по нивите и да
им бере реколтата на 45-гадусова зной; и пр. и пр. не дотам приятни неща
– моля! Нека заповяда и да се радва на живота, както разбира се му се
радваме ние. Научен ли си на работа - тук е рай за тебе! Ако си глезльо
обаче – спукана ти е работата. Пиша тези неща, които аз никога и пред
никого не съм скривал или премълчавал просто за информация. Ще се
радваме безкрайно, ако още някой като нас се отщипе от клещите и дойде
тук за по-добър живот. Но нека само да не тръгва с “голямата кошница”.
Много хора от нашето обкръжение вече увесиха носове, докато ние,
благодарение на реалната представа за чуждия свят, за мястото ни в него и
за нас самите, все още се крепим бодри, свежи и оптимистично настроени.
Един пресен пример – наш приятел започна работа. Голям компютърен
специалист, много мозък в главата и т.н. В началото естествено го
назначиха с $26,000 годишна заплата. Веднага след едва 4 месеца стаж,
хората му дават $30,000 годишно, а той онзи ден взе че напусна, защото
искал $34,000. Че кой си ти бе, посерко? От къде идваш и какво чак
толкова знаеш? Дали език, дали техника, дали работа – какво? Тук хората
от бебета сядат зад компютри, коли, камиони и какви ли не машини – с
какво да ги изненадаме ние, дето сме все около 35-те години като
възрастова група? Но това е сигурно пък в резултат, че на времето не са
си играли на “кър-кър” и “партизани и ятаци”, ами са имали други,
по-смислени занимания...
Много
се отплеснах в тази тема, ама то е защото не ми се пише доклада. Почти
цяло Габрово е видяло нашия Нени по телевизора. Гордейте се с това, дано
обаче не започне някаква кампания по крадене на писма. Нека Светлана и
Цецо да ни пишат – ние сме страшно заети напоследък, а и ще се радваме
много на техния успех за евентуалното им идване тук.
За
апаратчето – браво! Хубаво е човек да си освежава ежедневието с по нещо
ново. Само дето цената му ми се стори голяма. Та това е повече от
половин месечна пенсия! Отнесено по местните стандарти, значи че за него
трябва да се дадат около $370, а за такава сума може да се купи
фотоапарат-бижу, направо мебел! Защото обикновените въшки струват по
$50-$60. Но както и да е, вие сте си го купили вече – нека да ви е
честит!
Напред
ми се обадиха от агенцията за къщата. Сигурно днес или утре ще отидем
да ни я покажат и от вътре. Завъртях все пак един телефон и на Стефан,
за който споменавах по-горе и му дадох вашия номер да ви се обади. Той
днес тръгва от Аделаида. Залавям се пак с ужасния си доклад - писна ми
вече да се занимавам с глупости...
22.04.1994
- Днес (вече петък) към края на деня едвам стигнах до заключението на
рапорта, което разбира се оставих да допиша утре. Напред най-после ми се
обади момичето от агенцията за къщата и във вторник ще отидем да я
огледаме и от вътре. Ако я харесаме сигурно ще я вземем. Снощи даже пак
минахме от там и с нас водихме Валери и Даниела – за “консултанти”. Те
също я харесаха по външния си вид.
Почивните
ни дни през този уикенд ще бъдат с един повече, защото понеделник (25
Април) е Ден на военните ветерани от всички минали войни и не се работи -
нещо като 09 Май за руснаците. Аз от вторник пак ще се върна във
фабриката, за да доизгладя рапорта си и да видя какво ще става с моето
назначение. До края на другата седмица трябва и за новия курс да ми се
обадят – дали съм приет или не. Сега сядам да чета вестник, че ми се е
надула кратуната. Утре пак ще продължа, защото нямам настроение за
творчество, а когато изпадна в подобно състояние, не написвам нищо
смислено...
23.04.1994
- Днес беше един чуден, топъл и добър търговски ден! Ама чудно чуден,
както се казва! Първо сутринта аз най-после успях да си завърших
служебния доклад за завода. През това време Женя излезе с една приятелка
и хукнаха по гаражни разпродажби. Както и друг път сме ви разказвали за
този вид търговия, хората пълнят гаражите или дворовете си с всичко,
което не им трябва и пазарлъка започва. Аз тъкмо започнах да преписвам
на чисто рапорта си, когато към 10:30 ми се обадиха по телефона да отида
у нашите приятели. Трябваше да взема жените и този път аз да ги водя по
пазарите. Той, мъжът на едната ги заразвождал още от ранните зори
нагоре-надолу, ама изглежда му беше дотегнало, защото бързо-бързо им се
нарадвал и ги прибрал обратно у тях. Та сега беше мой ред един вид, аз
да поемам щафетата и функциите на развождач. Значи, не се наситили
видите ли, малките “коприви” на пазар и отново да хукваме по
тържищата...
Нямаше
как - качих ги аз двечките в рейса, уж с външна неприязън ама вътрешно
се кефех, защото аз също съм голям вехтошар и много обичам да се завирам
из боклуците на хората. На оня другия мъж обаче не казвам нищо за моите
мераци, за да не ме помисли за улав. Обиколихме няколко такива
“универсални магазина” - ние си купихме две картини (за къщата!) по $4
всяка. На един друг “търговски обект” намерихме цяло обзавеждане за
юношеска стая – легло, матрак, две нощни шкафчета с чекмеджета и едно
огледало с голямо чекмедже под него (тоалетка). За цялото “оборудване”
искаха $225, но ние се споразумяхме на $190 и бихме ръката. Всичко е
почти ново, в идеален вид. Натоварих всичко във фургона на рейса и го
закарахме в гаража на нашите приятели. От там, когато вече се прибирахме
с Женя към дома, в някаква кутия на пътя пак намерих една музикална
уредба – по-нова и модерна от тази, която слушахме до сега – касетофон,
грамофон и радио (средни вълни и УКВ). Малко беше прашно, но аз
най-идеално го забърсах у дома с един мокър парцал. Пускаме го с Нени –
свири, та се къса. Само прехвърлих тонколоните на него и старото го
освободих от служба. Добре ама нали ми свиди да го изхвърля, а пък да го
подаря на някого е просто обидно. Та за сега съм го сложил под масата
на скришно място - ще си чака реда там...
Тези
дни времето е прекрасно - през деня температурите стигат до 25°C-26°C,
докато през нощта падат на 7°C-8°C. Утре ще отидем на разходка-излет, а
за по-нататък план няма. Ох, местя се пак на омразния доклад. Трябва да
го изкарам тези дни.
24.04.1994
- Днес е неделя и ние имаме още една придобивка от същото търговско
място, за което ви спомена по-горе Ачо: диван с два фотьойла – много
запазени и красиви. Ходихме пак при същия продавач да гледаме едно бюро
за Нени, но не ни хареса, че беше ниско за него. Ачо започна преговори
за един телефонен автомат – да записва бележки и съобщения, пардон:
казва се телефонен секретар. Много нов и модерен. Искаше му $60, но Ачо
иска да го окомплектова и с телефон от същата марка. Момчето обеща да
уреди един чрез баща си (той е на държавна работа в телефонната компания
и из къщи си има колкото щеш такива апарати). Та евентуално другата
седмица ще го вземем. В същото време, днес друг наш приятел (хладилен
техник) пое ангажимент да ни намери един среден по големина, но нов и
по-евтин хладилник. Вече имаме спалня и пералня. Остава да намерим
подходяща маса със столове за трапезарията. Ще искаме да е с 6 стола, че
тук ни е тясно по моабетите с тази. Нашата е кръгла само с 3 стола, а и
всичко у нас си е на хазаина. Тези гаражни разпродажби са “ЗЛАТНИ” за
нас, защото там могат да се намерят чудесни и нови неща, особено ако
хората се местят и разпродават всичко на безценица. Това тук е често
явление, да се местят от къща на къща и естествено новото място да се
обзаведе и оборудва с друга покъщнина. Казвам на Ачо да остави всичко в
моите ръце и да не се безпокои – ще имаме най-доброто и къщата ни ще
бъде най-добре подредена. Ще ми липсват само нашите кристални сервизи и
тортения, синия и големия с карамфилите, а той се смее, като му казах,
че ще ви поръчам само това като идвате насам. Тук разбира се има
подобни, но са по $1000, а кога ще отделим ние пари за сервизи? Както
междувпрочем нямаше да го направим и в България, ако те не ни бяха
подаръци. Много приятни емоции изживяваме сега – как да го подредим, кое
да купим. Най-после доживяхме и този момент – имаме идеята за къщата,
дано да ни я дадат, то си е като преместване в нов дом, по наш вкус и
желание. Да сме живи и здрави, да му се радваме. Малко е далеч от
приятелите, но пък нали трябва на нас да ни е хубаво, като всичко е
подредено с вкус. А пък приятелите ако са истински, ще идват и там да ни
виждат – място има. Гаражът е за 8 коли, дворът + къщата е около 1
декар. Има 3 спални, хол, кухня, трапезария, бар. Ачо е ангажирал
камерата за 18 Май - ще снимаме и ще ни видите. Най-важното е, че има
море. Отвсякъде! Градинката е малко запустяла, ще иска работа, но има
отделено място за садене. Ще вземем от Ник разсади и ще си гледаме. Защо
не? Ачо няма да е много по тези работи, докато не го е започнал и не е
откъснал първия градински лук или домат. И нищо, че е есен - днес е
29°C!!! Женя
Пречитам
горните редове на Женя и бързам да предотвратя една евентуална лудост –
да не вземете сега да хукнете и да изпращате сервизите по пощата!!!
Става дума само когато тръгнете за насам да ги донесете, а не да ни ги
изпращате в колет. Че това вече ще е абсурдно - с миксера работата беше
друга. Той е лек, малък – докато тези стъкларии ще дойдат на сол при
нас; не си го и помисляйте даже! Та, всичко за сега е много добре
замислено, но ще видим какво ще стане на края.
Новата
музика, нали дойде аванта (пък на мене изглежда не ми е дадено да
получавам нещо ей тъй, без нищо), пак си изби масрафите, макар и в друга
посока. Скъса ми се жилото на съединителя, а ново, както съм посочвал в
предишни статии и репортажи, струва около $60 – точно толкова, колкото
струва и намерения боклук. И това ако не е куцузлук!? Но във вторник ще
отида при моите хора в сервиза, дано ми намерят пак някое старо.
Писмото
ми стана много дълго вече, а не виждам кога ще го изпратим. Нали искам
всичко, което става около нас да е описано и да го знаете. Нека да
изчакаме какво ще стане с тази къща, дали ще се преместим в нея и ще го
пратим евентуално от новия си адрес. А до тогава ще продължа да описвам
събитията по хронология.
Днес
е и Цветница, та може довечера да набедим някое “цвете” и да вървим на
имен ден у някой приятел! Утре няма работа и училище, а аз и във вторник
няма да мога да отида на работа, защото ще се занимавам с колата...
Напълно приключих вече и с доклада - стана подробен и дълъг, 10 страници. Дано да им хареса...
26.04.1994
- Днес имах много напрежение и тичане около колата. Ходих до сервиза и
хората действително ми дадоха едно старо жило за съединител, но то се
оказа по-късо – явно че беше от някакъв друг модел. Та се наложи да
приспособявам старото – заварки правих и прочие щуротии. Добре че дядо
Ник дойде сутринта, та с неговата кола хвърчахме нагоре-надолу. В крайна
сметка всичко се оправи, напазарувахме, дадохме допълнителните снимки
да се извадят и щом станат, изпращам всичко в един голям колет, а не в
писмо. Дано шансовете му да стигне до вас бъдат по-големи, отколкото в
един обикновен плик.
Снощи
от същото момче, от което онзи ден взехме мебелите, купихме и един
телефон + домашен секретар. Телефонът е с бутони, звъни много приятно и
може да запамети 10 номера, които се кодират на отделни бутони. Бутоните
се надписват и така не е необходимо всеки път да се набира номера на
даден абонат – само се натиска съответното копче и то звъни оттатък.
Обикновено се използва за най-често набираните абонати. Още не съм му
кодирал цифрите, че бях много зает напоследък. Телефонният секретар пък е
за в случай, когато ни няма в къщи и ако някой по това време ни търси,
може да остави някакъв нишан за нас. Краткото съобщение се записва на
микрокасета и после се прослушва. Двете работи са за $60 което е супер
евтино, а са чисто нови. Та ако някога се обаждате и чуете да говоря на
английски, това ще бъде записаният ми глас. След като свърша, се чуват
два сигнала и веднага след тях вие оставете вашето съобщение - кратко,
бързо и ясно. На касетката могат да се запишат до 7-8 съобщения от
различни хора, при положение, че и те самите са кратки – до 2-2½ минути
максимум.
Това
са новостите около нас. Чакам Женя да си дойде от училище и ще ходим да
гледаме къщата – срещата и огледа най-после ще се осъществи след 5 дни
опити да влезем в контакт с агенцията. А, още нещо - телефонният
секретар дава информация през кой ден от седмицата и в колко часа сме
били търсени. Освен това, от съвсем друг телефон и от което и да е
място, може да се прослуша дали има някакви съобщения - само след като
се набере съответният кодов номер. Абе, учена работа – не съм и очаквал,
че един ден ще стигна чак до такава степен на модернизация!
Снощи
ви записахме едно смешно филмче “Mr Bean” (Г-н Боб/фасул). То е без
реплики и ще го разберете. Артиста е много нашумял с глуповатите си
серии тук в Австралия, а предполагам и в целия свят. Дано да са
съгласувани сигналите на телевизиите и да можете да го гледате цветно.
На новата ни стереоуредба (намерената де) могат да се правят записи от
радиото и понеже вече имаме УКВ, ще направим и записи на касетката,
която още преди 5 писма ви бях обещал...
Забравих
да отбележа, че вчера като почивен ден, с Валери пак бяхме на чушките. В
четвъртък сигурно заедно с тях ще червим яйцата за Великден. На 08 Май
тук се чества Денят на майката. Та ще гледаме поне за този празник да ви
изпратим поздравителна картичка, след като за Великден вече ги
изтървахме. Много динамичност и напрежение имаме и не се сърдете за
закъснението на писмата ни. Просто едвам намирам пролука измежду
всичките си тичания, за да описвам и какво става с нас, което в нашата
ситуация е почти равносилно на героизъм. Никой от нашите познати и
приятели не пише по толкова много писма като мене, но нали някой трябва
да води хрониката – на мене се падна честта в случая...
А
ето ви я вече и най-прясната информация, топла-топла – направо слиза от
“скарата”. Напред се върнахме от огледа на къщата, който всъщност стана
малко половинчат - в смисъл, огледахме само отвън и то не тази която
бяхме харесали, ами съвсем друга къща. Редица недоразумения между нас и
агенцията объркаха информацията ни и се оказа, че онези не били разбрали
точно кое сме искали да видим (аз що ви разправям, че австралийците не
блестят с много активна мозъчна дейност). В крайна сметка ние утре пак
ще ходим в този квартал, за да разгледаме най-после въпросната къща и
отвътре (защото ние отвън си я знаем – колко пъти става вече се въртим
около нея, като псета покрай колбасарски цех). Между другото минах вече
на зелен химикал, че всички други се свършиха заради многото ми писане
напоследък - на писма, доклади и т.н.
28.04.1994
- Велики Четвъртък! Снощи ходихме окончателно да разглеждаме няколко
къщи, които в крайна сметка не ни устроиха. Едната беше разкошна,
огромна (първата, на която се спряхме и заради която беше целия зор и
припкане), но тя се оказа с наем от $180 на седмица, която сума за нас е
непосилна на този етап. За другата къща, пак в този район и също над
брега на морето, искаха само $145 на седмица, но за сметка на това пък
беше грозна, мръсна и миризлива. Та за сега търсенето и издирването ни
продължава както до сега, като района на действие е вече почти избран.
Имаме яснота къде точно искаме да живеем – само дето нямаме финансовите
възможности да го осъществим…
След
изтощителните ни огледи на къщи и дворове отидохме у Валери - те бяха
неотлъчно с нас за компания, за съвети и т.н. И понеже вие, скъпи
родители мои, до колкото си спомням на вчерашната дата имахте годишнина
от сватбата (36 години), та на свой ред аз реших да почерпя останалите
във връзка със случая. В резултат пък на което сутринта имах известна
доза главоболие и стомашна неразположеност (вкисна ми душата от това
вино – как няма някъде по-евтина ракия, че да видиш тогаз дали ще ми е
чак толкова лошо на ранина).
Вчера
през деня ходих и до фабриката да взема последни данни – междувременно
другарката в училище ми беше коригирала доклада (нямаше много червено!) и
днес ще го препиша на чисто, официално и надявам се окончателно, а утре
ще го предавам на шефовете си. Току що пък ми се обадиха от
организацията, където миналата седмица кандидатствах за друг курс -
получил съм място в него и от 03 Май започвам; 10 пълни седмици
целодневно обучение, от които пак последните две ще са под формата на
стаж в някоя фирма. Та това е една добра новина - съвсем малка стъпчица
напред и в правилната посока!
Днес,
независимо от всичко останало, изпратих още 7 молби за работа навсякъде
из Австралия. Ще чакаме резултати. Довечера пък ще червим яйцата у дома
с още три семейства – напред приготвих 2 кг кайма за кебапчета, ще си
купим и по някоя биричка, ама тъй ни се пада! Не можахме да постим и по
времето на този Великден, но дано Бог гледа отгоре и да ни прощава
греховете. Женя се опита и мисля че изкара около една седмица, но после й
стана невъзможно. Това са новините от последните дни. Сядам да
преписвам доклада – последно, мамка му!...
29.04.1994
- Разпети Петък! Снощи очервихме яйцата и си направихме традиционния
моабет у нас. Днес беше и последният ми ден на стажа във фабриката за
гвоздеи, взех си довиждане с хората, благодарих им сърдечно и се
разделихме по живо-по здраво. Оставих моя доклад на заместника на
главния шеф - той ще го прочете, ще го съгласува с гърка и може да ми се
обадят по телефона за следващо разискване. Аз от своя страна ще
продължавам да поддържам връзките си с тях до момента, в който
евентуално ще ми откажат работата окончателно. За сега те знаят, че съм
заинтересуван да започна при тях официално, но никой не казва нищо
повече от това, особено от тяхна страна. Чакане му е майката.
Нени
днес беше на гости у наши приятели (още от снощи), защото нямаше кой да
го гледа през деня, докато всеки от нас хвърчеше нагоре-нагоре като
топка за тенис. От понеделник той пак започва училище и всички ще
мирясаме (до следващата му ваканция). Днес се получи и вашето писмо № 68
писано след телефонния разговор от Габрово и преди този с Ямбол. Напред
правих опити да се свържа по телефона с вас. Но няма никой –татко е
сигурно в Гърция, а майка на черква. Женя също се опитва да прави връзка
с техните, но изглежда там телефонът им е сменен или има някаква
повреда. Аз сега като попиша още малко, пак ще се опитам да ви се обадя,
за да ви успокоя и да ви въоръжа с търпение да чакате писмата от тук,
защото нищо друго на тоя етап не мога да ви посъветвам. Получих и
копието от нотариалния акт за апартамента – да ви благодаря горещо и от
сърце е най-нищожното нещо, което един син (добър, мисля!) може да каже
на обичните си родители – дано един ден аз също да мога да ви се отплатя
и реванширам както подобава! Правим всичко възможно за това - с умерени
темпове обаче, че така прогреса е малко по-сигурен.
Утре
вечер сме на черква за Великден, на другия ден ще направим малка
екскурзия из кварталите, където се продават нови къщи и които са
новозастроени. Това е планът, но какво ще стане – ще разберем чак на
следващия ден. В понеделник вземам допълнителните снимки и всичко общо
го изпращам в едно малко колетче. Ще има и едно филмче за фотоапарата ви
вътре. Не помня вече какво съм писал в предишните си писма, които все
още не съм прежалил. Ще сменя тактиката май и ще пращам по-кратки писма,
но по-често. Аз все се каня да направя така, но нали това да кажа,
хайде онова да опиша, а времето си лети тука, с бясна скорост. Уж все
пиша, за да ви доставя радост с четенето, пък като погледна датата
отпред и ме хваща срам. Но след това писмо вече всичко ще се оправи –
чудя се само дали да обещая или просто на мене само така ми се иска…
Добре
- щом като вече се успокоиха духовете, веднага след обаждането ми по
телефона, в мен остава само тревогата по кракът на татко. Дано да не е
нещо сериозно и всичко да се оправи своевременно. Пишете незабавно какво
е състоянието му, за да изпратя лекарства или някакъв мехлем. Тук има
вълшебни церове за всяка болка. Пишете диагнозата на латински или на
английски, ако е възможно. Сега напълно спокойни отиваме да гледаме
филма по телевизията. Женя току що също влезе във връзка с Ямбол и се
обади на техните, че и тя се беше изпопритеснила. Спирам за сега до тук.
Целувам ви много!
01.05.1994
– Христос Воскресе - Воистина Воскресе! Вчера (събота) оправях
спирачките на колата, че бяха отслабнали нещо. Вечерта отидохме на
черква. Нени, Сашко (синът на Валери и Даниела) и още някои наши дечица
асистираха на свещеника – кой носи кандило, кой книга, свещници и т.н.
Бяха облечени в специални Великденски мантии. В 00:30 всички излязохме и
обиколихме 3 пъти около църквата. Чукнахме се с червените яйца и след
като свърши службата в 01:30 се прибрахме.
Днес
цял ден се скитахме из разни новостроящи се квартали да гледаме новите
къщи. Стана ни съвсем ясно, че докато не работим, не можем да вземем
къща (нова), защото банките не отпускат достатъчно пари. Трябват ни
около $110,000, а като на безработни могат да ни отпуснат само $60,000.
Те пък са достатъчни да купим само един апартамент, без земя, двор и
т.н. Та, ще почакаме още малко – може пък да започнат доларите да падат
от небето...
Нени
от утре се връща на училище, а моя курс започва от вторник. Женя не е
спирала – тяхното обучение не предвиждаше ваканция. Не знам дали ми е
работа да попитам, ама все пак – защо са ни оценили апартамента за
толкова малко пари, едва 50,000 лв.? Като имам предвид поголовно
растящите цени на жилищата в България, от порядъка на стотици хиляди –
би трябвало оценката да бъде значително по-висока. Тухла, идеален център
– какво повече да изброявам. Пишете подробности и за къщата в с. Искра.
Дано ви е отпаднало това гайле от плещите!
Все
забравям да пиша, че ви изпращам старата си шофьорска книжка, където
съм с брада и грозен. На новата съм още по-грозен, защото там вместо с
брада и мустаци съм се снимал с огромна коса. Но нея ще видите чак
догодина като й изтече срока на годност и си извадя нова за следващата година.
02.05.1994
- Тъкмо взех снимките, които изпращам за раздаване. Надписах няколко,
които сме вадили по-скоро. Слагам и две филмчета за всеки случай. Ако
писмото натежи много ще ги извадя; или поне едното. След обяд пак ще
гледаме къщи под наем. В момента готвя доматена супа и пиша. Женя си
дойде преди малко и пере. После ще излизаме. Предадох онази нощ
поздравите ви на свещеника непосредствено след службата. Поздравете
всички близки и познати от нас. Отивам на пощат да пускам писмото, че да
се успокоя и аз. Хайде, целуваме ви много всички ние тримата: Нени,
Женя, Ангел (11:35 местно време, кажи-речи по пладне)…
Няма коментари:
Публикуване на коментар