Скъпи приятели и още по-скъпи родители наши!
03.05.1994
– Само ден, след като изпратих едно голямо писмо с най-различни
материали извътре, както и доволно количество снимки – 38 бр. за лична
употреба + други 45 бр. за раздаване и “подавка”, сядам да продължа
нескончаемият си житейски разказ.
Днес
започна новия ми курс, който още от самото начало изглежда, че ще бъде
доста сериозен – всеки ден от 09:00 до 16:00. Дано за всичкото това
време да ми влязат повечко знания в главата. Тази вечер Женя също е на
вечерните си занимания в училището и след малко (в 20:30) с Нени ще
ходим да я прибираме с колата. На последната пък нещо предницата й не е
добре, защото пак започна да ми играе кормилото. Днес я водих да й
балансират гумите, но не помогна. Ще ми се ражда някакъв нов проблем,
ама де да видим...
Пак
на днешния ден пристигна и 69-то ви писмо, писано след втория
успокоителен разговор от Ямбол. Радваме се, че сте били заедно, макар
само инцидентно и за кратко. Виждам, че татко добре си уплътнява времето
с ходене напред-назад, а се грижи и тези покрай него да не скучаят –
шницели, салати, гости, моабети, сърби и т.н. Така по-лесно ще минават
скучните ви и самотни дни.
Като
чета последното писмо и логичните анализи които правите, дори и аз
започвам сериозно да си мисля, че непосредствено след посещението на
парламентарните “екскурзианти” в Австралия (в частност в Аделаида и
особено след “топлото” им посрещане от тези, които самите те с
действията си прокудиха извън пределите на Родината) и веднага след
завръщането си по родните партийни секции, така съвсем случайно уж
започнаха и неуредиците с пощите и кореспонденцията ни (въпреки че това
изречение стана доста дълго и философско, не ми се задрасква сега и да
го преписвам на нова сметка; надявам се, че поне смисълът му се
подразбира). Предните ми писма съдържаха любопитна и сладникава
информация, предполагам доста по-различна от лустрото и бляскавите
искри, които с много шум са предали по телевизията за развлечение на
овчедушният народ български (последните ми три думи са изписани с много
болка, с огромно съжаление и в същото време с дива ярост и злоба – а
всичко това идва от безсилието ми да го променя). Като прибавим силното,
искрено и продължително “У-у-ууу”, което спонтанно и възторжено младата
част от залата произнесе още с влизането специално на Нора Ананиева
вътре - съвсем вероятно е връзката между тези неслучайни събития да се
търси и в тази посока. Добра идея е майка да се свърже с Антон Вергиев –
именно това ми беше съветът, който бях изложил в изгубените си вече
писма. За щастие тя сама се е сетила без да ги е чела (или по
телепатия), защото те сигурно още не са пристигнали, а и никой повече не
им знае съдбата. Та щом човекът така любезно ви кани, непременно
отидете при първа възможност и се срещнете с него. За мене той винаги е
бил и си остава един изключителен журналист и истински професионалист.
Не е лошо и един презапис на касетката да се направи, ако ви дадат да я
изгледате извън пределите на Телевизията. Освен това пред него може да
бъде загатнат и въпроса за поголовно изчезващата кореспонденция от
чужбина, специално на влизане в България. Случаите са масово
разпространени, а не само изолирани на места и ако аз сега си позволявам
това да го напиша тук, съвсем не означава че то се отнася единствено и
лично до нас. Предполагам и други хора от нашата черга са надали вече
вой и мълвата ще се разчуе. Едно предаване от рода на “Ракурси”,
“Реплика”, “Лъч” или каквито бяха още там (забравил съм), съвсем няма да
бъде излишно - напротив. С изказвания на родители и близки на
новодошлите емигранти като нас. Нека нито за миг не се забравя, че ако
“сегашните” (силни на деня и властимащи) обикалят света да подлагат ръка
на дошлите тук още едно време и вече замогнали се осъдени на смърт
“невъзвращенци”, утрешните им наследници и последователи ще идват да
просят пък от нас! Та, нека хубаво да си “опичат акъла” и пекат питката
отдалеч, за да не им се затръшне вратата под носа, баш когато най не им
се ще...
В
издирване сме и пред бъдещи преговори с един банков агент, който ще ни
обясни всички правила относно какъв и колко заем можем да вземем от
банката за закупуване на къща. За насърчаване при покупка на първо
жилище (и за да те накарат да захапеш куката като прегладняла каракуда),
банките правят големи отстъпки в процента на лихвата. В нашия случай
това е около 7% годишна лихва, докато при всеки следващ заем, за
инвестиции вече, той е от порядъка на 12%-14% годишно. А иначе парите
внесени под формата на спестовен влог носят само 4.5% на година, докато
през това време банките работят с тях и ги раздават на останалите живи
“каракуди” срещу тройно по-висок процент. Много хора обаче живеят само
от това, без да получават пенсии или социални помощи – единственото и
достатъчно условие за това обаче е, човек да натрупа повечко парици.
Добре ама ако имаш пари, най-глупавото решение е да ги подариш на
банката. Вместо това тези които имат купуват къщи, имоти, инвестират в
нещо, което във времето възвръща и многократно надхвърля мизерните 4-5
процента, с които ги залъгва дадена финансова институция. Ей такива
работи…
От
нас до мястото където започнах новият си курс, разстоянието на отиване и
връщане е общо около 30 км. И за това обучение ще получавам
допълнително по $30 на седмица от Социалните служби – голяма работа,
голяма държава!!! Аз им викам че са прости, но то е защо понявга ме е яд
на тях. А истината е, че просто им завиждам. Завиждам заради реда и
дисциплината, която са си създали в обществото; заради спокойствието при
което раснат, живеят и творят; завиждам им че не са водили войни, че
руският ботуш не ги е газил, а после същият тоз миризлив крак, но вече
обут в цървули не ги е и управлявал половин век. И още много неща имат
за завиждане, но не искам да политизирам темата – предмет на настоящите
ми редове е единствено моето лично пространство и в частност на
най-приближените от свитата ми. Ако нявга-нивга тук си позволявам някои
паралели и по-солени коментари, то те са само за сравнение и всяка
прилика с действителни лица, политически партии и отделни държави е плод
на развинтената фантазия на читателя, срещу което аз не си подлагам
задника и не поемам никаква отговорност, нито пък вина. Вино – да; но не
и вина. В тази връзка ще цитирам думите на един мой приятел - верен
съратник, съмишленик и сподвижник. Та той, винаги като седнем да се
черпим, все ми вика: “Тъй шъй тя, Ангелчо! Вместо да бе’ме изпратиле
комунистите на заточение у Сибир, те за туй сме ний сега тука - у
Австралия!” Прав е, да го вземат дяволите…
Снощи
на вашата видеокасета записах още едно филмче с онзи глупчо Mr Bean
(Мистър Бийн). Като я получите и ако се гледа добре, ще ви напълним цяла
касетка. За това поне не се иска да знаете английски – няма реплики.
Ако бях малко по-слаб и строен като него, аз с достатъчна точност щях да
оприличавам себе си на този така колоритен и емблематичен герой.
Мисля
че някъде из редовете на загубените ми писма ставаше ясно, че вашите
записи от телевизията нямат цвят, когато ги гледаме на нашите
устройства, което пък било плод на несъответствие в системите на двете
телевизии. Те уж и двете са на PAL (каквото и да значи това), но
австралийският бил малко по-инакъв от българския и това довеждало до
загуба в цветното изображение на видеозаписа. И да не си мислите, че
това го знам или пък съм го чел някъде из букварите – чул съм случайно
на масата да го споменава някой, докато аз съм разказвал поредният си
мръсен виц. Както и да е - на минали работи няма да се спирам, защото не
помня къде какво съм писал. Ако пък за нещо съм се повторил без да
искам, моля да бъда простен. До колкото си спомням, адреса на Валери в
Пловдив е пак някъде в предишни писма. Ама като получите предното № 26 и
това (№ 27), нещата ще се поизбистрят, а и ние като им получим
отговорите от вас – та хептен ще се разберем! До тук се разбра едно, че
нашите писма № 19, № 24 и № 25 не са получени все още – язък за това
дето похабих толкова много химикалки за написването им. Ако не се
получат ще бъде жалко и тежка загуба най-вече за мене самият…
Голям
шум се вдигна тук около трагичната гибел на автомобилният състезател от
Формула 1, Аертон Сена. Той е бразилец – там е обявен тридневен траур.
Той се смяташе за абсолютен фаворит и ненадминат по броят на победите
си. Последната му голяма победа беше в Аделаида миналата година и тези
дни цялата писта е окичена с цветя от негови почитатели и автомобилни
запалянковци. Аз гледах състезанието онази нощ по телевизията, с кадрите
от катастрофата която мигновено обиколи света – това беше един ужасен и
жесток удар с 300 км/ч в страничната стена. След сблъсъка, в
продължение на 15 минути лекарските и спасителни екипи се бориха да
измъкнат натрошеното му тяло от жалките ламаринени остатъци на това,
което до преди миг беше неговата крепост. После веднага го откараха с
хеликоптера в болницата, но 4 часа след инцидента той почина от тежките
си наранявания по главата. Заговори се за съществуващи проблеми в
кормилната уредба на състезателния болид, но злите езици не изключват и
умишлена намеса, целяща отстраняването му от голямата спортна кариера.
Ден преди него пък се разби и почина друг автомобилен пилот – Бергер,
той мисля че беше австриец. И там последва грозен удар, с фатални
резултати! Но стига съм ви занимавал с черната си хроника, аз мисля че
тези неща вече свободно ги показват и по Българската телевизия. Аз тук
само се опитвам да вляза в ролята си на репортер иззад желязната завеса,
но вероятно малко съм позакъснял, защото тя отдавна падна. Така се
родихме и така отраснахме – за света да научаваме от чужди източници;
нали нашите бяха цензурирани и предназначени целенасочено да ни заливат
единствено и само с успехите на СеСеСеРе-то, БеКаПе-то и придворните им
лакеи и глашатаи...
Нашият
малък “Mr FORD” (г-н Форд) непрекъснато бръмчи и лети из стаите,
постоянно поправя (по-често разваля) количките си или пък сглобява и от
няколко разбити, с много “тиксо” прави една цяла. Ще става автомобилен
конструктор явно, състезател и всичко свързано с колите. Като му кажа
обаче, че първо много учене трябва за това - желанията и мераците му
тутакси се изпаряват. Тук авто-конструкторите са виртуози по компютърен
дизайн, проектиране и т.н. Видно е дори и с просто око, като гледам
какви неща се движат по улиците...
Времето
е чудно есенно, с температури през деня около 22°C, а нощем падат до
8°C. Изобщо климата е добър тук, както и много други неща, за които съм
споменавал и преди. Мястото, където проведохме масирано търсене на
квартира (къща) се намира в квадрант С20 на червената карта, а кварталът
се казва MARINO – чудно, терасовидно разположени къщи, всичките гледащи
надолу към морето, но иначе е много скъп район. Предлагат ни едно парче
земя в квадрант J1 – квартал BURTON, за около $25,000 + още $45,000 за
чисто нова къща – общо $80,000 масраф, но там пък е голяма дивотия и за
това земите им са толкова евтини. Къщите като отделни постройки по
принцип са евтини, както и друг път съм писал. Земята е тази, която
оскъпява имота. Тук къща-палат, на два ката – горе 3-4 спални, долу с
дневни, кухни, с няколко бани и тоалетни, с вътрешни стълби и какви ли
не изгъзици струва около $75-$80,000. Но ако земята е на добро място, в
скъп квартал – прибави още $100,000 и с това вече общата цена става
висока. Щом има хора обаче, които си го позволяват, значи не е и чак
толкова невъзможно...
05.05.1994
- Малко преди да си легнем, пак се включвам с топли клюки – директно от
“телефакса”. Курсът ми за сега върви изключително добре. С толкова
старание и желание не съм ходил и на кръжок даже в Пионерския дом едно
време. Отново съм с чисто нов часовник. Онзи, ултра модерният го носих
няколко седмици, наситих му се и се почувствах недостатъчно щастлив с
него. Отидох обратно в магазина и им го върнах. Смених го този път с
класически модел, златен (е, жълт поне - да ми отива на бижутата по
пръстите); същата марка CITIZEN. Понадих още $9, защото новия струваше
$148 – намален от $175, а за предния дадох $139. Този показва датата и
денят от седмицата, което е по-важно за мене, отколкото всичките
мореплавателни изгъзици на стария – че какво ме интересува мене от къде
духа вятъра и каква му е силата, след като отивам само на училище? - и
то не с яхта, ами с най-обикновен микробус. Даже и влажността на въздуха
не искам да знам. Изпращам ви един малък каталог, където освен всички
други златни украшения със съответните им цени, е показан и той; и от
чийто вид така баламската се полъгах. Иначе си вървеше много точно, но
този новият е още по-хубав. И най-важното е, че ми отива на очите!...
Снощи,
хей така от нищото, изведнъж ме сгъна един зъб. Взех хапчета и ми
минаха болките, но днес за всеки случай отидох да се запиша за преглед
при зъболекар в поликлиниката. Редът ще ми дойде след 8-10 месеца чакане
(само), но ако нещо стане междувременно по спешност, ще ме приемат с
предимство през деня. Ако пък се наложи намеса от частен зъболекар през
нощта (защото само те са дежурни по 24 часа на повикване), на другия ден
поликлиниката изплаща услугата на лекаря, докато ние - нищо. Поне така е
през времето, в което сме безработни. Е, не е ли това комунизъм в
по-напреднал стадий? Къде по-развито общество от това, áко че не е
социалистическо; за грижата към човека и ближния, чели ли сте урока?...
Утре
ще съм на училище само до обяд. Следобед ще пазарувам, а вечерта сме на
Гергьовден у бачо Гьорги Палаза. На другия ден следобеда, ще дойде в
къщи (на крака!) банковият инспектор, с когото ще дискутираме
възможностите ни за вземане на заем от банката за купуване на къща. В
неделя пък сме на рожден ден на щерката на наши приятели. А в понеделник
е Денят на майката и Нени ще ме води на едно място да избираме подарък
на Женя. “И никакви боклуци за $5!”, каза той. “И не парфюм! Ще купим
нещо за $10 – пръстенче или нещо друго!” - цитирам му думите. Че го
казва и скришом, само ние да си знаем – да бъдело тайно от майка му. Та
ще го видя какво ще избере. Този път ще го оставя сам - да гледа и да
избира. Това ни е програмата за тези дни – натоварена се очертава пак.
Колата
се оправи онзи ден, след като я заведох в сервиза повторно да й
балансират гумите срещу такса от $5. Изглежда като я качвам по бордюрите
и скачам от тротоарите, някоя от тежестите по джантите е паднала и
съответно беше нарушила правилния баланс на колелетата. Но сега нещата
се възстановиха и заеха уравновесеното си състояние.
Онзи
ден пък едно кантарче намерих, та сега всички в къщи се теглим
постоянно един през друг. Аз съм 91 кг, Нени – 45, а Женя - съответно 60
кг. Дано да не показва вярно, че нещо силно завишени ми се виждат тези
стойности! Но то може да е в резултат на добрата храна и обилното,
редовно хранене (системно преяждане би бил по-правилният медицински
термин за всеобщото ни благосъстояние)...
09.05.1994
- Гергьовден премина доста бурно – абсолютно според очакванията на
всички участници в парада. На другия ден обаче зъбът ми пак се обади -
този път в най-остра форма. Може би щеше и още по-рано да ме свие
болката, но аз нали бях под “упойка” от предната вечер, та не усещах
нищо. Но като премина действието на гроздовата “наркоза”, тогава вече ме
заболя много. Никакви хапчета от тук насетне не помогнаха за
облекчаване на нещастната ми болка. Така се въргалях цял следобед, с
надеждите, че ще ми мине от само себе си. Но вечерта, по всички правила
на всемирната гадост, а и като прибавка – в събота срещу неделя, когато
нищо не работи, положението стана напълно нетърпимо и неудържимо. След
дълги, безплодни телефонни разговори и обиколки из клиниките, най-накрая
намерих един частник, който ме прие в 24:00 посред нощ. Кабинетът му е
на нашата улица – през два блока надолу. Те и другите хора вероятно са
щели да ме вземат, но аз до тогава не му знаех реда: първо им се обаждаш
по телефона, уговаряш се с тях и те приемат без проблеми. Докато аз си
мислех, че трябва да отида на място в кабинета и там да им тропам на
вратата. Много често зъболекарите си имат частни кабинети на едно място,
а пък живеят на съвсем друго. След уговорка с тях по телефона всичко си
отива по местата, само че кратуна проста - как да ги знае всичките
хватки на занаята. Освен това не всички зъболекари имат нощни, че пък и
неделни дежурства. Та този човек излезе много свестен – поприказвахме
си, прегледа ме, снимка ми прави и на края ми извади зъба с едни клещи,
който и без друго не ставаше за нищо. Имаше много голяма дупка - горен,
ляв мъдрец (конкретизирам само за лично сведение на нашият любим д-р
Карамузов). Всичко останало е в добро състояние, за наше и ваше
спокойствие. Понеже мене много ме е страх от такива и подобни брутални
интервенции, с влизането в кабинета ми се подкосиха краката и забравих
за болката. Аз даже си мислех, че нищо ми нямаше и всичко ми е минало на
часа. По едно време се чудех, аджеба - какво правя аз там, вместо да
съм на посещение в Казиното, където бяха другите ни приятели. А ние не
отидохме с тях именно поради моя тъп, среднощен зъбобол и изтървахме
добре замисленото мероприятие. А пък направо щях да опикая стола, оня
като измъкна една конска инжекция и ми я заби във венеца. Като ми
изтръпна ченето вече можеше да ми отреже и главата – нищо не чувствах,
бях се вдървил. Подобно е чувството като прекаля с ракията, обаче
усещането е къде-къде по-приятно и вълнуващо: пее ти се, скача ти се,
все на танци те кара и те избива “на вършина” на мърсуване с някоя мома.
А пък сега тоя гангстер в бяла престилка като ме застреля с
ветеринарната инжекция и на мене ми замръзна усмивката. Но нищо де – не
му се сърдя на човека, защото поне ми помогна да устискам до сутринта…
Днес
даже ходих в поликлиниката за номерче - все едно, че в момента ще ходя
на доктор. Значи системата работи безупречно, проверена и доказана лично
от мене. Предполагам, любопитно ще бъде да знаете и тарифите на
отделните услуги, които ако не беше вълшебната сила на Н. В. Кралицата
на Англия, Австралийският Парламент и политика на Партията-водач и
вдъхновител, както и на капитализма като една цялостна и саморазлагаща
се порочна система, аз щях да платя като поп, при положение че работех и
не бях толкова социално слабоват. За общия преглед в кабинета на
зъболекаря бяха нужни $17; за снимката (без която също можеше да се
размине) – нови $18; а самото изваждане на зъба струва $30. Общо $65,
които милото правителство ще плати заради мене. Е - ами да са ми живи и
здрави бре! Сърдечни и искрени благодарности…
Онзи
ден все пак проведохме и срещата си с банковия агент, който пък ни
препоръча друг един подобен мошеник (че какъв да е друг? – по банките се
завират само таквиз, щото за друго не чинят), с когото също организирах
незабавно свиждане за след два дена. Той вече ще каже окончателно на
какво можем да разчитаме. Курсовете ни вървят успешно, вчера бяхме и на
рождения ден. Колата прехвърли 30,000 км в наши ръце, без особени
проблеми. Сега с Нени отиваме на българско училище, а Женя си остава в
къщи да готви – картофи залети с яйца, сирене, кашкавал и други
остатъчни продукти от хладилника; т.нар. по заводските столове
“огретен”.
12.05.1994
- Отново сме под пáра - Боже мили, помогни! Намерихме една свободна
къща в квартала, точно в който беше и предната, избрана от нас. В събота
ще разберем дали сме одобрени от агенцията, защото за тази квартира
имат и други кандидати. Днес ходихме да я видим и отвътре, защото снощи
към 18:30 бяхме там и я огледахме само външно. Какво да ви кажа? Дано
този път да не е напразно описанието, което ще ви дам.
Къщата има всичко, което търсим ние. Малка
градинка отпред с красива палма. Отзад дворът не е много голям, но има
тераса по цялата дължина на къщата, от която изгледът е божествен –
морето в ниското се е простряло в цял ръст! Няма гараж, защото чрез
допълнително пристрояване е превърнат в още една стая. Вътре къщата е на
две нива. На долното ниво има кухня, дневна, хол. По стълби се качваш
на второто ниво, където има 3 спални. Отделно тоалетна и баня с вана,
мокро помещение и т.н. В момента хазаите правят ремонт – пребоядисват,
отравят тоалетната, има счупен прозорец на една от спалните. Ние нали
сме си чистофайници, в първия момент даже се стреснахме от неразборията.
Ако ни я дадат, ще пада яко чистене, за да си я направим уютна и
приятна. Но за толкова пари – толкова дават в този иначе прескъп
квартал. Просто се чудя как живеят австралийците под наем - нямат грижа
за нищо, нали не е тяхно. Мене обаче не ме плаши факта, че ще трябва
чистене. Такава интересна къща няма да намерим скоро. Само да ни
одобрят. Оставихме си характеристиките, които хазаина написа за нас. Те
са блестящи – дано свършат работа. Единственият недостатък на къщата е,
че срещу пътя минава железопътната линия, но с това се свиква, мисля аз.
Ачо е малко притеснен от този факт, както и дали ще светне къщата след
нашата намеса. Но аз не се притеснявам, защото зная, че той има “златни
ръце” и ще поправи всички дребни пропуски на майсторите. А чистенето ще е
голямо, но и с това ще се оправя. Ще преместим Нени в друго училище, а
влакът, който е в непосредствена близост ще ни закара за 20 минути до
ситито. Направи ми впечатление, че е къщата е много светла и топла.
Холът и дневната имат прозорци по цялата стена и през тях също се вижда
морето, както и почти цялата брегова линия. Абе, ако я вземем, ще имаме
най-интересната къща, но пак казвам: дано този път да не ни мине котка
път.
Днес получихме вашето писмо № 70. Явно вие няма
да получите нашите две писма – жалко за снимките, а още по-жалко за
факта, че може би вече ще разчитаме само на телефоните. Много ни
притеснява тревожният ви тон на писмото – явно е писано преди последния
ни телефонен разговор, когато ние говорихме с майка. Много ни е мъчно,
че става така – предното писмо Ачо го изпрати под формата на малка
колетна пратка – дано сте го получили вече. Вътре има много снимки от
филма ви. Само едно мога да кажа: успокоете се и не се притеснявайте за
нас! Правим всичко възможно, за да вървим напред! Ето, сега къщата (ако я
вземем) е една голяма стъпка в тази посока. Ще я обзаведем, както и
започнахме от края. А това е толкова приятно занимание. Наред с всичко
друго вървят и курсовете ни. От 01 Юни аз започвам стаж за 2 месеца,
може и работа да хвана по този начин. Ачо все още чака резултат от
фирмата, където беше на стаж. Не са му казали още “НЕ”. Те ще разгледат
доклада му, който той толкова старателно и упорито писа и може да го
вземат. Кой знае. Така, че всичко е наред. Здрави сме, живи сме,
разбираме се (чукам три пъти на дърво!); Нени също е добре. Учи, научи
си стихотворението (от две стихчета) за 24 Май наизуст. Написа ви писмо.
Горе главата, не се поддавайте на отчаянието, че ние и да искаме трудно
ще ви помогнем от мястото на света, където се намираме в момента.
Помогнете си взаимно, успокоете се. Притеснява ни и кракът на татко. От
сърце го моля да се успокои, защото трудно ще го лекува, ако е под
постоянно напрежение, мислейки за нас. Знаем, че сте силни, а и вече сте
се парили от болката по близки хора, живеещи надалече. Не могат да ни
уплашат. Ще пишем, пък все нещо ще стигне и до вас. Ако ли не - има
телефон, не могат да ви го закрият, нали така. Вие пишете. Още веднъж –
спокойствие и вяра в нас!... Женя
Продължавам
с няколко реда и аз. Разбрахте вече след направените тактични
забележки, че минорно звучащият ви тон на писмото хич не ни харесва и
радва, но какво да се прави. Ние също много се притесняваме за това, че
изведнъж спряхте да получавате писма от нас. Явно е вече, че това е
някаква нарочно подета кампания, само дето не знам още дали тя е
индивидуална и конкретно насочена срещу нас или това е повсеместна атака
към всички, които сме в чужбина и близките ни в България. Коя ли
лилаво-лукава свиня чете сега всичко това и ми се надсмива (алоу-у,
разни Лиловци, Лукановци! – вас визирам в случая). То ако наистина моите
писма се четат от някого, все пак може и нещо полезно да се научи от
тях, могат някои поуки да се извлекат от суровият материал. Само че за
това е необходимо едно единствено условие: те трябва да бъдат четени от
мислещи същества, а не от слабоумни идейни служители, по-скоро слуги. Аз
по свой собствен начин и сценарий, в отделна “глава” ще обърна внимание
на всички тези безчинства, с нарочните му епитети и мръсни думи, които
знам на български, македонски, а вече и на английски. За сега ще запазим
глупостта и наивността си да мислим, че всичко това е просто едно
случайно стечение на обстоятелствата – ах, плесница ли ударихте ми,
моля? – ама пардон другари, подлагам ви и другата си бузка...
В
това писмо отново изпращаме адреса на майката на Валери в Пловдив. Той е
говорил с нея по телефона и тя с радост ще ви очаква по всяко време. За
къщата разбрахте вече. Дано този път имаме късмет. Само че след като не
сте получили предните ни писма, няма как да сте разбрали за предишните
ни емоции и терзания. Нищо, ще гледаме напред. На Катето специално ще
изпратим поздравителна картичка по случай неблагоразумието й да сключи
граждански брак, ама какво да се прави. Като се обичат младите, нека да
се вземат!...
Онази
събота, т.е. в петъка, на Гергьовден носихме и нашата касетка с
македонските песни, която получихме от Ямбол. Утре ще се съберем с
Валери да я презапишем, защото и тази събота сме канени пак на подобна
сбирка/спявка/моабет. На нашия чорбаджия, дето му работихме с Валери
(той още продължава, а аз спрях да ходя заради целодневният си курс,
който започнах неотдавна), единият му син живее в Америка. Той беше тук
за известно време на гости с приятелката си, но ще си заминава обратно,
та ще му правим изпращане. Ще има около 100 души народ + поканен
оркестър от Сидней нарочно за случая. Ще бъде голяма веселба! Ние с моя
ортак по чушки и домати доста се прочухме и като добри моабетчии –
свирачи и певци, та имаме вече няколко оферти за гостуване от тъдявашни
хора. Ще ги уважим, няма как. Като не ставаме за работа, поне в яденето и
най-вече в пиенето ни бива много...
Курсът
който посещавам най-редовно, започна да навлиза по-дълбоко в истинската
си същност и материя. В предишните изгубени писма, специално за татко
бях описал процеса и предимствата на компютърното проектиране и чертане.
Не ми се повтаря всичко наново пак, но с една дума искам да заключа
само, че това е едно невероятно изобретение на човешката мисловна
дейност. Тази вечер, в рамките на учебните часове от другия курс, който
също продължавам но не с такъв подчертан интерес, както настоящия
(целодневен и ежедневен), имахме демонстративни упражнения. Различни
специалисти – факири в областта на компютърния дизайн, ни показваха
изключителните възможности на софтуерния продукт. Смаях се какви чудеса
могат да се направят само с няколко щраквания по клавиатурата на
компютъра – от един най-прост и обикновен болт, през автомобил, та до
космическа совалка на края.
В
момента, наред с останалата дейност ви записвам и една касетка с много
приятни мелодии - директно от радиото. От време на време говорителят се
обажда да казва коя станция се слуша, часът, времето и прогнозата за
времето – общо взето това се повтаря през 15 минути, но иначе музиката е
хубава, с много силно изразено СТЕРЕО. Тук има много УКВ-програми, но
тази е с най-хубавата за слушане музика. Всяка събота вечер от 18:00 до
24:00 има непрекъснат музикален блок, в който няма никакви новини, нито
прогнози за времето и изобщо каквато и да е намеса на водещ от студиото –
само музика пердашат нон-стоп! Чудни моабети стават на тази станция.
Звучат добре познати и разбъркани в безразборен ред песни от 50-те,
60-те и 70-те години – Елвис Пресли, после идват АББА; Бони “М” и
Бийтълс; абе почти всичко, с което израснахме оттатък зад железните
драперии. По-нататък ще ви запиша и няколко касетки от това предаване –
не ни трябват грамофонни плочи, не ни трябват други музики; можем да
осъмнем с тези вечни парчета. Снощи сгънах един дипол от една алуминиева
лайстна, която бях свалил по-рано от колата и я приспособих за УКВ
антена на тунера. С нея сигналът е значително по-добър и по-силен.
Мислех
утре да изпратя писмото, но то в петък така или иначе няма да тръгне, а
пък баш тогава се пада да бъде и 13-то число. Та ще опишем как е
преминал и уикенда, който също е удължен с понеделника заради конните
надбягвания (вижте писмата от около тези дати, писани миналата година по
този повод). В тях вероятно съм споменал, че всяка година на определена
дата в града се провеждат конни надпревари, с големи награди и
залагания. Обикновено този ден е понеделник и е неприсъствен ден, за да
могат всички балъци да отидат на стадиона и да гледат “кушиите”
(надпреварата). Спомням си го като бял ден (като че ли вчера беше), че
лани точно на този почивен ден, ние с Валери побивахме коловете на
новостроящите се парници във фермата на нашия бай Димитър с прякор
“Гълъба”, без да знам защо му викат така...
Освен
това до ден-два нещата около евентуалното ни преместване в къщата на
нашите мечти ще трябва вече да са се изяснили, така че ще можете да
разберете дали сме се изнесли от този апартамент. Аз пиша с голямо
желание и подчертан ентусиазъм за всичко което става с нас и около нас,
но като спра за миг и се замисля по-дълбоко, че е твърде възможно и
изобщо да не прочетете написаното от мене, става ми много тъжно и мъчно.
Знам, че вие също не по-малко се измъчвате покрай нас и от това още
повече ми се стъжнява настроението. За това гледам да задържа тези листи
колкото е възможно по-дълго време при мене, за да могат хубавичко да
поемат от горещата ми синовна обич към вас; в същото време да се пропият
и от дълбокото ми омерзение и ненавист към тогоз, който дръзне да
посегне над тях. Не бях такъв, а вижте до къде ме докарахте, идиоти – и
пак ми крадете писмата, ваш’та мама...
Колата
започна да “проплаква” и да си иска не само жило, ами цял съединител
този път. Обаче аз още се правя, че не я чувам. Онази вечер след срещата
ни с банковия чиновник стана ясно, че сега като безработни, повече от
$57,000 не можем да вземем от банката, независимо че вече имаме $5,000
депозит. Заем или кредит се отпуска въз основа на брутния семеен доход,
който в нашия случай е нисък, защото в него не влизат финансовите помощи
които ни отпускат за наема, нито парите, които получаваме за отделните
курсове – а най-малко пък мизерните трохи, подхвърлени от работата ни
“на черно” при този или онзи. Изчисленият се базират само върху чистата
социална помощ, която е малка. Сега общо получаваме по $800 на всеки две
седмици, от които само $210 даваме задължително за наем. Остатъкът се
стопява под формата на разходи за храна, дрехи, горива (тук попадат
бензин/масло, вино, ракия и т.н) и дребни спестявания. Никак не сме зле,
трябва дебело да подчертая. Това са $20,000 чист годишен доход,
равняващ се на $25,000 бруто. Ако някой от нас започне някаква работа,
едва ли отначало ще докарва по-голяма от тази сума. Е, ако и двамата
работим, тогава говорим за съвсем различни неща, но това време е някъде
далече в неопределеното бъдеще. Така че за сега относително се намираме в
най-доброто си финансово състояние; а можехме да бъдем къде по-зле. Със
заем от $57,000 можем да купим само един апартамент, който по принцип
не е добра инвестиция, защото апартаментите не държат пари в себе си.
При евентуалната му продажба не може да се спечели нищо. Виж, къщата със
земята е друга работа, но ни трябват около $80,000-$90,000, а тук
хората не губят по толкова много пари из улиците, че аз да им ги
намирам. За долар-два съм се навеждал на тротоара, обаче по-крупни суми
не съм виждал да се въргалят из прахоляка. Единственото спасение е да се
бачка, за да може срещу законно получаваната заработка банката да
отпусне повече пари. Та за сега този въпрос го оставяме настрана, да
зрее още и да набъбва, а пък за по-нататък - ще видим. Аз тук само
описах условията, на които трябва да отговаряме за едно такова крупно
начинание...
Женя
онзи ден спомена, че единствено тенджерата под налягане й липсвала в
кухнята и тази вечер вече си я беше получила. Чудна, с капаче и годно
уплътнение, с дръжчица, топузчето отгоре и т.н. Само трябва да се
изтърка с малко пясъче, после да я финосам с телчица и ще стане като
нова. Ама много намирам, ей - Бог да го прости чичо Стоян (Муци), той
беше такъв. Преди няколко дни пък, спънах се в едни обувки: кафяви –
като бонбон “Лакта”! Мислех си да ги взема за работни, защото от онези,
дето ги имах за 13.40 лв. от “Сърп и Чук” и през 1978 бях на
абитуриентски бал с тях, взеха ми се подават вече чорапите. Едни големи
дупки като са зинали отдолу – не стават и за поправка даже. Аз от вътре
им подлагам разни картончета, хастарчета и т.н., обаче като подгизнат в
дъжда, картона много бавно съхне и с дни ги чакам да заветрят. А пък
тези “новите” (намерените) като си ги изпрах, като ги намазах с боя и
лъснах с един парцал - станаха ми за официални, а пък пробитите още ми
се свиди да изхвърля. Е, поправям още колата с тях и слизам до долу да
изхвърлям боклука, но на последното ходене до там ще ги оставя до
контейнера, а ще се върна бос. Може някой да ги намери – нека им се
зарадва човекът, да ме споменава с добро когато е носил европейски
чепици...
16.05.1994
- Понеделник, късно вечерта. Отново удълженият с един допълнителен ден
уикенд премина бурно, емоционално и много приятно. Имахме три поредни
почивни дни с днешния понеделник, когато се проведе състезанието по
конни надбягвания за купата на Аделаида. Може би тази година за последен
път ще се почива на този ден, защото не е много икономически изгодно
милион и половина хайлази да не работят, а вместо това да си стоят в
къщи пред телевизорите или да киснат в пунктовете за залагания на коне;
да смучат безпаметно бира и само да трошат пари. Такива бяха мотивите и
точно така се изказаха днес по радиото във връзка с “големия” празник,
но това е политически въпрос и проблем на управниците – нека те да му
мислят. Искам да видя догодина какво ще бъде решението им. Нашите дни
преминаха под друга форма, но също в хайлазлък и ходене тук-таме.
В
петък вечерта съвсем случайно се събрахме у Валери да презапишем една
касетка. Опитите ни останаха безуспешни обаче, въпреки че “записвахме”
до 05:00 сутринта. Че бяха песни, китари и т.н. – нас да имаше някой да
запише, по-голям успех щеше да има. Оказа се, че нещо проводниците не са
съвпадали помежду си, та от там ни идваха неуспехите. Но това не ни
попречи да опразним два мяха с вино и иначе моабета си го направихме
съвсем както подобава и сме си свикнали по традиция.
На
другия ден (събота), след като спахме до следобеда и аз увих орталъка
от главоболие и махмурлук, вечерта отидохме на Виржиния (селото с
фермата, в която работим), където бяхме канени едновременно на рожден
ден и изпращане. Нея вечер Валери беше дежурен шофьор, та се налива само
бира, горкия. Има подробен видео репортаж от тази случка, който също ще
презапиша и ще гледате (надявайки се, че евентуално ще имате щастието
да получите касетката). Имаше едно огромно барбекю на дървени въглища,
направено от стар варел за нафта, срязан надълго през средата и подпрян с
4 винкела за крака. През тази самоделна скара минаха най-малко на 10
прасета ребрата, отделно от другите салати, специалитети и т.н.
Оркестърът не млъкна нито за миг и веселбата беше в точката си на
кипене. Като се прибрахме в 03:30 сутринта, Женя се обади на техните до
Ямбол, че нещо й играело окото и беше тревожна – през цялата вечер нещо й
убиваше чепика, с което вгорчаваше и моя кеф. И там заварихме да се
провежда голям моабет. Аз после събрах сили и смелост, та звънях и до
Габрово, защото разбрахме, че сте получили едно писмо, писано през Март,
но не разбрахме кое точно – голямото ли със снимките или малкото,
заедно с това на Женя. Но у нас нямаше никой и аз предположих, че тогава
сте били все още на лозето. Сам по себе си фактът за полученото ми
писмо изигра огромна роля за подобряването на и без друго отличното ми
настроение от вечерта и в знак на благодарност към Партия, Народ и
Родина седнах самосиндикално в кухнята да си допия и да утеша вълнението
си…
За
следващия ден (вчера, неделя) се оказа, че сме били поканени на рожден
ден на друга наша приятелка. Хората ни оставили съобщение на телефонния
секретар и той най-чинно и покорно всичко беше записал, ама кой да го
прослушва всеки ден – ние нямаме все още изградени навици с
модернизмите. Добре все пак че разбрахме за това честване, защото в
противен случай щях да си умра на мъка ако бяхме изтървали и пропуснали
тържеството – от всичко най-много мразя да разбера че някъде е имало
празненство, а пък аз да си стоя в къщи у да гледам на телевизора
кривата кутия или да слушам мълчанието на Женя (само понявга, когато я
прихванат дяволите). Ние сме завършили школа за добри гости – първи
отиваме, последни си тръгваме; забавляваме домакините (особено
домакинята) и т.н. Приятно и весело е с нас – не че се хваля, ама си е
баш така. Та вчера следобеда отидохме и на този въпросен рожден ден, от
който се прибрахме неприлично рано – едва към 21:30, но то и всяка нощ
не може да са осъмва на хората по масите; нали и за здравето си мислим
(когато изтрезнеем и случайно се сетим)…
Днес
програмата ни беше наситена предимно със спане (до обяд), а следобеда
ходихме с наши приятели в един парк на барбекю. Жилото на съединителя
пак се скъса, аз го бях заварил на оксижен последния път, но явно
отърване от закупуване на ново няма да има. Напред ходих и взех на
Валери колата, защото утре трябва да бръмча нагоре-надолу, а не ми се
изтърва нито час от новия курс. Утре след заниманията си, пак ще ходя в
сервиза при моите пичове; ще купя жилото и ще го монтирам, а Валери ще
дойде да си вземе колата от нас. По предварителни сметки, общите ни с
жена му рождени дни тази година ще се проведат на 03, 04 и 05 Юни на
едни бунгала на реката, където ходихме последния път с Иван, но за това
ще има отделен осведомителен бюлетин като му дойде времето.
С
нетърпение ще очакваме писмо от вас относно кое точно наше сте
получили. Много се притеснявам за снимките от последната пратка. Дано
всичко да е наред. Утре вечер ще имаме окончателен резултат, дали сме
избрани да наемем къщата, за която кандидатствахме преди седмица-две.
Последните й квартиранти са били много лоши, мръсни и немарливи –
истински австралийци, за това хазаите правят подробен, внимателен подбор
на всички кандидат-наематели, че веднъж вече са си изпатили с тези
мундари. Хората искат да я дадат в добри ръце, а ние им дадохме да
разберат, че точно с нас няма да сгрешат. Тези дни и камерата от
библиотеката беше в нас, та пак сме се поснимали малко. Скоро касетката
ще бъде готова и ще изпратим всичко в малък колет.
18.05.1994
- Днес за последно ходихме до къщата на залязващото слънце (да,
специално в Аделаида, на залез то пада в океана). Още не можем да решим
какво да правим. Изправени сме пред много трудно решение за промяна на
целия ни стереотип на живот, местене на Нени в ново училище, постоянно
използване на влак за транспорт и т.н. До довечера трябва да излезем с
решение, за да предупредим и нашия хазаин, че евентуално ще се местим –
да си търси други наематели. Продължаваме да умуваме. Ще ви държим в
постоянна връзка с “прес-центъра” по вземане на съдбовни решения.
Днес
се обаждах и на моя фабрикант – гърка. Прочел е най-после доклада ми и е
доста впечатлен от мненията и становищата, които съм изложил в текста.
Иска ме за още 4 седмици да карам стаж в другата му фабрика, където
произвежда панти за врати и прозорци. Евентуално след това ще може
окончателно да предложи нещо. Аз мога да отида там единствено след като
завърша курса си по компютърен дизайн. Той каза, че за него не е от
значение дали ще започна веднага или след 2 месеца, като ми свърши
обучението. Това все пак е една добра информация и в същото време доста
по-ярка индикация, че колелото може и да се завърти напред! В момента
обаче ще вечеряме, за да сме в състояние за вземане на най-правилните
решения – на празен корем това не става, доказано е...
Напълнил
съм ви вече две касетки с музика от радиото. Тя е специална, тиха и
спокойна - за почивка и отмора на ума. От време на време се намесва и
говорителя от студиото, но нека това да ви звучи като специален ефект -
все едно че сте тук и слушате нашето радио. Така ще се чувствате още
по-близо до нас. Радиостанцията се казва “5АD” (файв-ей-ди), FM 102.7
MHz…
Включвам
се и с последните, окончателни новини от “прес-центъра” по въпроса за
смяна на квартирата. Решението най-после е взето, единодушно и без
оказване на натиск: за сега си оставаме тук в апартамента, за наше
спокойствие и за радост на хазаина. Преценихме, че с неизбежно
по-дългото пътуване от и до новото място ще срещаме значително по-големи
трудности, а и по-напред излязоха някои други недостатъци. Например:
косенето на трева по ливадите е задължение на наемателите; това
автоматично предизвиква купуване на машина за стригане на люцерната.
Поддържането на дворовете, пред къщи на общото място, както и вътрешния
също остават за удоволствието на квартирантите. Дървета, листа, шума,
паднали клони – всичко е в нашите задължения, срещу които ние ще плащаме
и значително по-висок наем. Ай сиктир от тука ве! Аз да не съм раснал в
саксия – да си я чуват другите къщата; не им ща ни меда, ни жилото.
Така завърши поредната ни вълна от нови и лишени от здрав разум идеи,
която мисля че имаше разумна и закономерна развръзка…
20.05.1994
- Свърши се и тази седмица в тичане по курсове и емоции от всякакъв
характер. Днес получихме и поредното ви 71-во писмо - чувствително
по-уравновесено вече, защото е писано след успокоителният ни телефонен
разговор. Ще понапиша още някой и друг ред в отговор на това и ще бързам
да хвана пощата, докато не са я затворили в 17:00, че да пусна час
по-скоро пратката.
Прочетох
изрезките от вестника, който сте ми изпратили, но лицата на тези хора
не са ми познати даже и по имената им, упоменати там. На този свят
всичко е възможно – нищо не ме учудва.
По
моите изчисления вече би трябвало да сте получили и пратката ни с
многото снимки. Всички възможни народни носии са получени отдавна. Стана
на дума онзи ден с наши приятели от София, че те са си дали
гарсониерата под наем и вземат 2800 лв. месечно. Не е ли добре и нашия
наем да се актуализира? Но вие преценявайте на място най-добре.
Допитвайте се и до Тъпов от време на време.
За
Светланините намерения не знаехме че са секретни, което е и напълно
нормално, дори задължително за такива случаи. Дано само да им се
осъществят плановете, така както са ги замислили. Горещо им пожелаваме
много късмет, пък макар и малко по-секретно. Ние изпитвахме същите
чувства по време на подготовката за нашето напускане. Сега, макар че
изпитвам най-дълбоки угризения на съвестта към приятелите и близките си,
за това че не споделихме с никой намеренията ни за емиграция, смятам че
тогава решението е било правилно и независимо че встъпих в благороден
грях спрямо всички, не се чувствам чак толкова много виновен. Мъчно ми е
обаче за онези, които по една или друга причина останаха отзад, но нека
някой тук на мене да ми каже: как и по какъв начин бих могъл да им
помогна? И на кого по-напред да бях протегнал ръка, след като настанаха
такива времена, че всеки да се спасява поединично! Вярно, плъховете
първи напускат потъващият кораб, но нима пък капитанът който си тръгва
последен, може да го върне на повърхността или да възкреси удавниците
преди и той да е заминал на дъното заедно с тях? Надявам се, че един ден
всички ще разберат за моите терзания и вътрешни борби – дано да намерят
сили, за да ми простят…
Не
съм прослушвал касетките повторно след записа, искрено ми се иска да са
добри. В момента работя върху други две, които също ще изпратим
по-нататък. Отново слагам и две филмчета да си имате за морето.
Впоследствие ще пратя и две батерии за светкавицата на новия ви
фотоапарат. Само ми напишете размера, че не го знам – аз с две батерии
по 1.5 V от най-малките кръгли изкарах година и половина. Батериите тук
са страшни – две струват $3 и това са най-хубавите. Има разбира се и
други, които са само 80 цента за четири броя, но те са по-лоши и от
Никополските. Татко, пиши ми какъв модел е и батерията за измерителния
уред на тавана (мултицета), че да ти изпратя една “вечна” от тука - ще
се родиш повторно с нея! Ще забравиш кога си я сложил! Също и за
дистанционното управление на телевизора.
Друго
не се сещам в бързината. Отиваме с Нени на пощата. Разговора ни по
телефона струва $33 за 11 минути. Това е възможната най-скъпа тарифа на
телефонни услуги, но тя е наложена от българската страна, до колкото ние
сме запознати – не знам по какви причини. Разговорите с всички останали
държави е значително по-евтино, дори и с една циганска Румъния...
Целуваме и ви прегръщаме силно: Нени, Женя, Ангел
(16:30 местно време, Adelaide – AUSTRALIA
П.
С. Много поздрави специално на чичо Божко, леля Маринка и цялата им
фамилия! Те са велики ПРИЯТЕЛИ и ние сме повече от щастливи, че покрай
вас това вечно приятелство с тях го наследихме и ние!!! АМИН…
Няма коментари:
Публикуване на коментар