Мили майко, татко, бабо - приятели,
02.03.1993
– Вече втори ден, откакто ходим на това проклето училище, обаче аз
много се изнервям и никак, ама никак не ми се учи. Предполагам, само
майчицата ми може да разбере колко много ненавиждам науката като цяло,
спомняйки си за всичките ми тежки, учебни години – като започне още от
отделенията, мине през Техникума и свърши до Институтските ми неволи и
страдания. Сега имаме по 6 учебни часа на ден само английски и ми е
доста по-трудно от заниманията в предния курс. С Женя не сме в един клас
- тя е в група с по-високо ниво на езика и нямам на кого да разчитам
нито да ми подскаже малко когато другарката ме пита нещо, а аз мълча
насреща й като пън, нито пък кой да ми напише домашните – ама аз съм
много зле бе! В нашата група има много българи, руснаци и поляци, от
които не можеш да изчоплиш и една дума, но така пък трябва да разчитам
само на себе си и на малкото, което двамата с Женя си споделим в къщи -
кой каквото е научил през деня. Може би така да е и по-добре, но на мене
определено не ми харесва – ако можех, щях да си се върна в България;
там поне с езиковите бариери няма да се боря, мамка му! Дано с времето
да ми се поразведри и подобри настроението, защото сега ми идва само да
чупя, хвърлям и убивам...
Днес
изпратихме множество писма – в Ямбол, в Свищов, Севлиево и Габрово, а
до вас сме адресирали видеокасетата. Вътре в кутията има и писмо със
снимки. Надяваме се, че ще получите всичко точно и акуратно. Тук в
пощенските клонове продават специални кутии за една видеокасета и
колкото писма и снимки да се прибавят вътре, тарифата за изпращането й е
все една и съща - $10.20. Вътре вече има едно цяло писмо поне за $3,
което не са ни таксували. По-нататък ще се опитваме и други неща да
изпращаме по този начин – снимки, проспекти, карти на Австралия и т.н.
Нени
тази вечер сам си учи уроците и напред ни прочете книжката от училището
с незначителни грешки. Той е оправен – обаче ние да му мислим!...
Аз
в момента готвя поредният си миш-маш, а Женя най-старателно и упорито
учи (тя си падаше малко зубрачка още от Института, но за това пък нея не
са я късали по изпитите, докато на мене ми разкъсаха задника от
многобройни явявания на изпити и зачоти – спомняйки си за тези ужасии, в
момента ме побиват тръпки). На училище си носим по нещо за ядене от нас
- сандвичи най-често и някакво питие; сядаме в кафенето и си вадим
манджата, все едно че се намираме на полето да събираме картофи. Това
тук, за всеобща наша радост е позволено и никой не ни гледа изпод око,
като че ли съм му стъпкал магданоза или пък минал с колата през кучето
му. Някои си купуват по нещо от бара, но повечето от нас си носят
дисагите от къщи - нали сме емигранти, всичко ни е скъпо и не ни се
дават излишни пари за нещо, което можем да си доставим сами на десеторно
по-ниска цена. Едно кафе струва 60 цента – да речеш, не е хиляди и ако
закъсам чак толкова много и почна да се въргалям по пода от зор, мога и
да си го купя за да ми мине кризата. Но пък в същото време, пакетче или
цял буркан от 200 грама NES-кафе в супермаркета стъпва около $2. Размий
си го в къщи, налей си го в едно малко шишенце или термос, пък си го пий
после сред обществото, като толкова искаш да се представляваш за
баровец...
Та,
такива ми ти работи около нас. Тези дни доста захладня времето. Вече
дълъг ръкав, пуловери и дълги панталони - това ни е униформата. Късите
гащи, джапанките и сандалите ще ги прибираме май за догодина. Общо взето
лятото трая само една седмица, когато бяха горещините от над 40°C. През
останалото време – променливо: ту облачно до слънчево за кратко и
предимно духовито. Тук в единия край на града може да вали дъжд до
подгизване на костите; на другия - да пече слънце до изгаряне от втора
степен, а на морето да духа такъв вятър, та чак ти отнася шлифера. Онази
вечер попаднах в такъв един подобен щорм, с ураганен вятър, проливен
дъжд и т.н. - щеше да ме вдигне с рейса барабар. И само след малко вече
нямаше и помен от това. Тук няма нищо, което да спира лошото време – то
идва обикновено от Полюса, отдолу. А от Екватора пък може да нахлуват
горещите вълни. Понеже няма големи планински вериги, които да ни
предпазват от тези капризи на времето, всичкото зло се изсипва направо
върху нас. Но не е чак толкова невъзможно, за да свикнем и на това – нас
на какъвто шиш са ни пекли там откъдето идваме, лошото време на
Австралия е най-дребният й кусур. Общо взето е както при нас в България,
само че климатичната обстановка много често и бързо се променя. Сега
като дойде и зимата, ще видим още един непознат за нас сезон...
Днес е 03.03.1993
- Честит празник на българите по света! Да сте ни живи и здрави и вие,
родители наши, както и всички останали покрай вас! В същия ден получихме
и писмото ви с мартениците. Благодарим много - тук такива украшения
няма и не са познати сред туземното население. Като се закичим с тях ще
бъдем много оригинални.
По
повод на бензина: днес навсякъде из града цената му падна с около 5
цента на литър. Може би да е някаква предизборна далавера – политиците
по цялото земно кълбо са едни и същи изметкяри и помияри. А за вас,
определено съжалявам много – единственото нещо, което ви събаря издъно
беше бензина, за да можехте да си походвате поне още малко тук-там и те
намериха точно с това да ви ударят, проклети да са мръсните червени
кучета (и сините са от подобен произход; само козината им е синкава, но в
червата са си пак червени!)... Какво има да ви го смятам и как да го
сравнявам – на едно семейство, двете месечни заплати от по 1500 лв.
могат да му стигнат едва за 300 л бензин, докато с безработицата си тук и
за същия период от време, ние купуваме 2300 л. Разликата е чувствителна
и съществена. За това вие не се притеснявайте за нас. Внимавайте само с
грипа. Той всяка година си показва рогата, не му се давайте.
Наглеждайте и баба. Тя, с нейните вечни проветрявания в студа, може
лесно да се разболее. Съжаляваме за случилото се с леля Ани – дано се
оправи бързо, че да може пак да ходи по Балкана, както тя обича.
Поздравете я от нас специално и й пожелайте скорошно оздравяване.
Тук
денят на св. Валентин също се празнува доста силно. Много цветя се
изкупуват, сума подаръци се раздават, поздравителни картички се разменят
и пр. щуротии - нещо като по време на нашенският 8-ми Март. И големи
намаления стават в цените на всички стоки. Търговците гледат как
по-бързо да се отърват от стоките си, влюбените пък купуват безогледно
всичко (защото човек като е влюбен, той няма връзка с главния мозък и
върши всякакви безчинства) и така всички са доволни и щастливи.
Татко
защо отлага операцията си – надявам се, че няма сериозни причини за
това?! В предното писмо получихме и църковното календарче, за което също
ви благодарим. Ученикът ни е много добре. Книжките си ги прочита и
научава доста бързо - още в колата, докато пътуваме от училище до вкъщи.
Взеха вече да му стават лесни тези уроци и упражнения и от другия срок
вероятно ще го преместим в нормално училище - заедно с другите деца и
покрай тях, смятам че ще научава и запомня много повече от учебния
материал.
Не
се сърдете на Тъпов - той и преди ми беше казал, че искат да наемат
целия апартамент. Само отделна стая, че пък и без право за ползване на
кухня и баня е доста трудно. Но каквото направите. Дано успеете да
продадете къщата и мястото по-изгодно, та да можете да вземете по-добра
цена срещу това. За болтовете и гайките не се притеснявайте – тук
каквото ми дотрябва си го намирам по улиците или пък го купувам от
магазина в най-лошия случай. Имате още писма да получавате от нас, за
това няма веднага да ви изпращам това писмо, за да се изравни и
нормализира кореспонденцията ни. Това което пиша в момента, ще го пусна
чак след като получа отговор от вас, че сте получи видеокасетата. А през
останалото време ще продължавам да пиша, та да имате после по-дълго
време материал за четене.
Днес
бяхме в библиотеката на нашето училище. Там има всички условия и
помагала да се научи езика. Пускахме си касетофон и пишем каквото
чуваме. Общо взето се справяме. Правихме и контролен тест, за да ни
видят нивото на знания. Аз само съвсем малко преписах от едно девойче,
седящо през два чина от мене, а другото си го направих абсолютно сам. Ще
видим каква оценка съм изкарал.
Утре
и вдруги ден Нени не е на училище. В петък пък от курса ще ни водят в
някакъв музей на техниката – ще гледаме коли, мотоциклети, всякакви
машинарии и т.н., та ще го вземем с нас. Нашите приятели с момиченцето
също не работят. Момчето учи нещо като тукашно висше образование, а жена
му посещава курс за език, подобен на нашия. Тя ходи да чисти и по
къщите на хората, от където взема допълнителни $200 на месец – сума
добра за нас, но за повечето работещи австралийци това възлиза на една
дневна надница (или хайде, нека да е една и половина за по-реално...).
Те са били две години в Германия и там тя е усвоила този занаят. Сами са
си платили билетите от Европата до тук. Смятам, че с тези няколко думи
отговорих на писмото ви достатъчно изчерпателно - очакваме следващите,
които ще са по-конкретни и подробни.
След
10 дни ще разберем кой ще управлява Австралия през следващите 4 години.
Новите ако дойдат на власт няма да искат емигранти, ще въвеждат някакви
нови закони, а ще ни освободят от други и т.н. Щели да разкриват нови
работни места и други подобни лакърдии. Всъщност на власт ще дойде
партията на по-едрия капитал, от по-заможни хора един вид. Ще ги видим и
тях. Взаимното оплюване обаче по телевизия и радио е в пълен ход - едни
по други и обратно, както е по целия свят...
Това
ваше писмо е дошло за 13 дни – пуснато на 18 Февруари и го получихме на
03 Март. Понеже ние на 01 Март изпратихме видеокасетата, ако пратката
пътува средно 15 дни и още толкова отговорът му – ако пък аз веднага
изпратя това писмо, очертава се вие да го получите около 15 Април. Но ще
видим – това са само мои груби пресмятания и предположения.
Онзи
ден ни се обажда Пламен от Сидней. Щял да идва евентуално в Аделаида
заради някакви концерти или фестивали, та може да се видим пак. Днес
дойде и сметката за тока. За 75 дена сме изразходили 348 единици
електроенергия (предполагам, че тези “единици” се измерват в
киловатчасове), като една единица (киловатчас) струва 11.45 цента. Общо
имаме някакви си $49 масраф за период от два месеца и половина. Това
включва само осветление, хладилник, телевизор и т.н. Топлата вода за
бойлера и готвенето (котлони и фурна) са на газ, която е също доста
евтина и се отчита по отделна сметка.
Така
- мина се и днешният четвърти ден на този месец Март. За нас учащите е
последният учебен ден на първия срок, а и за Нени също. Утре ще ни водят
на посещение в един музей на техниката. Ще го вземем и него с нас да се
разходи и да види свят, а света – маймуна (по смисъла на калпазанин,
палавник)...
Днес
пък с учебна цел ни водиха в един голям супермаркет. Там разглеждахме
стоките по рафтовете и трябваше да упражняваме ежедневния разговорен
английски език. Ние си купихме един пакет тесто за пици и една горчица.
После в съседство видяхме малка кръчма, та там също отседнахме (пак с
учебно-просветна цел...) да си доупражним езиците зад чаша бира. След
това като че ли следобедните часове ми се сториха по-лесни. Развърза ми
се езика някак си - почна ли и вицове да им разказвам на английски,
значи вече съм съвсем добре. Но аз за съжаление съм доста далече от тази
възможност...
Тази
сутрин в 05:40 ни се обажда Живко от Ямбол. Говорихме доста, а и Женя
се събуди – та и тя продължи. Сигурно една тяхна заплата е отишла по
телефонни такси. Предполагам, че те и на вас са се обадили по-късно.
Чуваше се много добре. В писмото ни ще намерите пак една снимка на къща.
Със съответни залагания от 10, 20, 50, 100 или 300 долара, всеки може
да участва в разиграването на томбола, от която се печели тази къща; или
камиона, или колата, лодката и т.н. Но на нас и тази къща ни е
“голяма”. Ние само ви изпращаме снимката й, за да видите как и къде
живеят някои хора тук и какво има по света – по-скоро за всеобща
информация, а и за да видите също къде пък ние никога няма да живеем...
Връщаме ви пак и някоя марка без печат за повторна и многократна
употреба, ако е възможно.
07.03.1993
– Неделя е, в къщи сме: ще учим, ще готвим, ще се перем и т.н. – общо
взето скука и половина. Но за сметка на това пък тези дни достатъчно си
походихме на воля, за това днес ще почиваме.
Онзи
ден (в петък) ни водиха в този музей на техниката, за който ви писах
по-горе. Той е на около 60 км извън Аделаида, в тукашните планински
възвишения. Чуден живописен път води до там. Тесен, с много завои и
големи изкачвания - нещо подобно на нашите Родопи. От горе града се
вижда като на длан. Много беше красиво. В музея бяха събрани
най-различни стари вещи от първите заселници на Австралия: снимки, стари
грамофони, машинки, колелета и т.н. - подобно на Етъра. По-нататък
имаше разни архаични военни машини, каруци и две огромни зали със стари
коли и мотори. За Нени особено, беше много интересно, но и аз разглеждах
всичко с огромно желание. Имаше даже един руски мотор “ИЖ” и две чехски
“Яви”, обаче германско “MZ” не видях. От колите бяха изложени почти
всички световни марки и модели: американски, английски, германски,
японски и т.н. (отново без “Трабант”, “Вартбург” и “Запорожец” - за
срамотиите...). Изпращам ви и една диплянка от там, за да добиете
някаква представа за това, което сме видели. На края, след като
разгледахме експонатите, седнахме всички заедно с учителите да обядваме.
Имаше пак печени неща на барбекю и всички съпътстващи го прибавки:
салати, напитки и т.н. Бяхме и трите класа заедно. Изкарахме си много
весело. След закриването на официалната част и всичко вече свърши,
отидохме у едни нови приятели, с които се запознахме на поляната, та там
си продължихме моабета до вечерта на сладки приказки и ледена бира.
На
следващия ден се събрахме внушителна група от общо 4 семейства с 4 деца
и 3 коли, та пак ходихме в един парк близо до морето. И там си правихме
барбекю, къпахме се, ловихме риба и т.н. Вечерта, по традиция вече,
бяхме у едните приятели, където също поприказвахме, наливахме се със
сокове, кафе/чай и се прибрахме чак вечерта. Тук в местния вестник “The
Advertiser”, в броят си от 02 Март 1993, се появи една малка статия с
резултатите от футболното първенство в България. Между всички големи и
малки столични и градски отбори, се споменава и нашата габровска гордост
“Янтра” (бившият “Чардафон-Орловец”, чието име аз повече си тача),
която победила някой си друг отбор с 3:0. Изпращаме ви изрезката от
вестника, като любопитен факт. Ако искате я занесете в редакцията на
“Габрово Днес” – вестникарите ще направят интересна статия, за това как
“Янтра” се е прочула чак в Австралия с победата си над… (не запомних
името на другия отбор - нали не си падам много по футбола, та всичките
ми звучат еднакво в ушите; аз едно знам и едно си повтарям: “Само
Левски! Долу ЦСКА!” и това ми стига като спортни познания)...
Днес
трябва да почета малко и от Правилника за уличното движение, че в сряда
ще се явявам най-после на изпит. Опасно е да се кара без шофьорска
книжка тук, защото ако ме хванат може и книжка да не видя в цяла Южна
Австралия. Такъв е законът тъдява – строг и трябва да се спазва, че инак
лошо става...
08.03.1993
- По стара детска традиция да кажем: “Честит празник, мила мамо!”,
въпреки че според мен, това е малко комунистическа отживелица. Тук не са
чували за този ден, но ние някак си сме свикнали с него от време онó и
си го споменаваме по навик, без да искаме.
Онази
вечер (по-точно в нощта на събота срещу неделя) са сменили времето тук
(мръднали часовниците с 1 час назад) без ние да сме разбрали (те хората
били тръбили и по радио и по телевизия, но предполагам обявата се е
отнасяла само за тези, дето им разбират и езика; не било достатъчно май,
само да си имаш телевизор в къщи - то трябвало и да му разбираш,
каквото ти говорят от екрана...). И днес, поради тези недоразумителни
причини, бяхме подранили за училището с 1 час. Минахме на зимното
разписание, тъй да се каже. Но иначе времето е приятно - 25°C, тихо и
спокойно като в манастир след вечернята. Всъщност тук зимата, есента и
всичките останали сезони започват на първо число от месеца. Например
лятото беше от 01 Декември до 28 Февруари. Есента започна на 01 Март и
ще свърши на 31 Май. Зимата ще бъде през Юни, Юли до края на Август и
т.н. – пролетта пък от 01 Септември до 30 Ноември и цикълът се повтаря
пак от началото. Финансовата година обаче в Австралия започва на 01 Юли.
Тогава се прави баланс, отчет на приходи/разходи; въз основа на това се
плащат такси, данъци и т.н. Нас тези последните мероприятия не ни
засягат, защото не работим и съответно нямаме никакви доходи. Горното се
отнася само за тези, които печелят пари, а щом като някой тръгне да
печели – трябва и данък да плаща на тази държава…
Нени
днес беше на уроци по плуване от училището – останал много доволен. Той
най-добре правил упражненията, имали млада и хубава “другарка” по
плуване – аз все го подпитвам за едно-друго, обичам да знам какво става с
него, как се развива като човече и вече малък мъж.
Изпращам
ви цялата страница от вестника, където съм подчертал “Янтра” и пасажът,
отнасящ се до футболното първенство на България. Така смятам, че ще е
най-правдоподобно за журналистите и любителите на любопитните хроники.
Ако нещо се появи по въпроса из страниците на “Габрово Днес”, непременно
ми изпратете изрезката от вестника. Тук ще бъде много интересно за
всички да разберем, какво са писали нашите българи за този, безспорно
прецедентен и интересен случай.
Пишете
ни какво става с къщата в Искра и по-точно с мястото. Ще се решат ли
нещата цивилизовано и има ли вече мераклии мющерии? На каква цена? Дано
намерите нещо равностойно в Габрово, но търсете някакво по-ново,
запазено или добре поддържано място. Не се заробвайте от сега нататък с
ремонти, майстори, дюлгери и т.н. Това отнема много излишни средства и
нерви.
Онзи
ден разбрах от други българи, че в България се появила статия за
големите горещини в Австралия, за няколко смъртни случаи (от топлинен
удар) и чести спирания на тока. Това действително в общи линии беше
вярно, но токът спря само веднъж за 40 минути и то в Аделаида. Тук
мрежата се претоварва от многото хладилници и хладилни инсталации -
климатичните системи пък са башка, горница и те към общият и без друго
голям товар. Та и в отсамната част на света се случват такива работи,
само че бързо се стабилизират и нормализират, а повредите се отстраняват
на мига...
Днес вече е 09.03.1993.
Денят ни мина без особени моменти. Първо на училище, после от училище в
къщи и това беше. Вчера заредих колата (рейса де) с бензин на
най-ниската възможна цена, която бяха виждали очите ми откакто сме тук в
тази държава – 61.9 цента за литър! Цената на бензина постоянно пада и
аз много добре разбирам защо и коя е причината, но тъпият австралийски
баламурник и гласоподавател, все още не може да се усети какво заострено
колче му се е подало откъм изнеженият му гъзец. Резервоара на рейса го
пълня с $19.60 и с това гориво карам около 450 км из града, но на
по-скъпата цена тези уравнения са различни.
Вечерта
бяхме на родителска среща. Учителката е много доволна от нашия малък
Неничко. Показа ни неговите класни работи – смятане, писане, рисуване и
т.н. Имат специални учебници (едновременно и тетрадки) с картинки и така
лесно си обясняват всяка дума, която заучават. След срещата имаше кафе с
бисквити и приказки за взаимно опознаване между родители и учители. Тук
се запознахме и с едни германци от Западен Берлин. Децата ни учат в
едно училище. Та с тях си поприказвахме доста - те са само от 1 месец
тук и всичко все още им е ново и интересно. Ние, с нашите 3-4 месеца
престой, вече се чувстваме като “стари кучета”. С тях само сме се
виждали на курса който караме заедно, по коридорите на училището, но
никога преди това не сме се заприказвали и общували. Оказаха се много
приятни и земни хора.
В
това писмо ви изпращаме и една карта на Аделаида. С цифри сме
отбелязали съответните забележителности - в смисъл кой къде живее, учи и
къде сме ходили на излети. Надяваме се да ви е интересно като я
разглеждате. Постепенно ще изпратим и карта на цяла Австралия – търся
хубава и подробна, за да добиете представа кое къде е тук. С № 1 е
отбелязана първата ни квартира, която беше много близо до ситито, но в
която стояхме само 3 седмици, защото не ни хареса. № 2 – там живеят
нашите първи приятели с момиченцето. Те бяха на 5 км от нас. № 3 е
нашата сегашна квартира. Разстоянието от нея до ситито е около 6.5 км.
На № 4 живеят други наши приятели, където сме заедно с тях от снимките в
Ботаническата градина. На № 5, 6, 7 и 8 живеят също наши добри приятели
и верни другари. На № 9 пък се намира къщата на дядото на жената (откъм
колегата на Женя), у когото сме били няколко пъти. На мястото, където
съм отбелязал с № 10, е построен българският клуб с църквата в
непосредствена близост до него. Там всеки понеделник вечер се организира
нещо като училище за децата, а след това образователната програма
продължава с народни танци. Има едно момче от нашите, което е било
танцьор в България - от Русе, играл е в представителния ансамбъл на
завод “Найден Киров”, та той ги обучава. На мене пък ще ми търсят
акордеон, за да им акомпанирам в разучаването на стъпките. От № 11
купихме рейса и го прекарахме на собствен ход през целия град до № 1.
Това се случи само на четвъртият ни ден, идвайки от дясно движение и
попадайки тук, където всичко е наопаки – това беше почти героизъм! На №
12 беше паркът с животните от снимките, където ходихме всички, заедно с
леля Здравка и дядото. С №13 е отбелязан паркът с водопадите, където
“бабин сладък” го има на една снимка гол-голеничък под пръскащите се
води на един водопад. № 14 е огромният парк, в който се влиза с кола –
виждате, че целият е пресечен от малки вътрешни пътчета, а № 15 е другия
– намиращ се на самия бряг на океана, в съчетание между красива
местност, чудни къщи и плаж, с отвесни и красиви брегове. Там ходихме
пък онзи ден. Това са в общи линии по-забележителните места в града от
тази страна на картата. Панорамните кадри на видеофилма, от високото
(клозета) са правени от височината на т. № 16. Мисля дори, че на филма
го има този голям ляв завой по посока на изкачването. Всъщност всичко
зелено, което е извън центъра, като например № 12, 13 и 14 са тукашните
планини. Само че тук ги наричат “хълмове”, защото не представляват нищо
повече от едни сравнително ниски възвишения и понятието “планини”,
съгласно нашите български разбирания, губи своят смисъл...
Ха
сега обърнете картата от другата й страна. Това пък там е самото сити
(центърът). Пак с номера ще ви посоча по-важните места, където сме били.
На № 1 е училището на Нени. От нас до него има точно 6 км от улици и
кръстовища с 12 светофара. Следват още 1.5 км и един светофар – това е
т. № 2 – паркингът, на който оставяме колата през деня. От там ходим
пеша до № 3, където е сегашното ни училище. Първото беше на № 4, а
колата я паркирах на № 5. Това беше свързано с големи машинации, защото
паркинга беше платен, но само за престой от два часа – автомати, билети и
постоянно обикалящи паркинг-офицери, които записват кой кога е спрял и
на кое място, висяха над главата ми като Дамоклев меч. Драскат
мръсниците с тебешир гумата и асфалта и ако след като минат повторно
чертите продължават да си съвпадат – удоволствието ти струва $11, което е
минималната глоба за просроченото време след двата разрешени часа на
паркиране. Просто знаят тези мушмороци от къде им идват заплатите, но си
ги и заработват доста успешно! На ден изгарят стотици нарушители на
реда (включая и мен самият) – от всеки такъв като смъкнат по $11,
дневната надница им е излязла че и хартисва даже. № 6 е Ботаническата
градина, където сме ходили. Тук с № 7 дублирам мястото на първата ни
квартира – на 15 минути пеша бяхме от центъра, за разлика от всички
останали, които бяха настанени в т.нар.”ЛАГЕР” – обърнете картата пак от
другата страна – той пък e белязан с № 17. Това представлява един доста
краен, мръсен заводски квартал, населен главно с виетнамци и аборигени,
бедни и отритнати прослойки от народа, с много престъпления и
произтичащите от това последствия. Може би за това и “лагера”
(емиграционния) е построен именно там - достатъчно отдалечен от центъра
на града, за да не се омесва изметта с по-висшата и изтънчена класа на
обществото. Сега отново се връщаме на центъра – обръщайте картата пак на
другата страна. В най-лявата й част, между цифрите 5 и 6 има една
стрелка. Това е булеварда, на който живеем ние и по който се движим
всеки ден – нагоре към ситито, където се провежда курсът ни и обратно
към нас. Този главен път отива директно на пъпа на Аделаида. Всъщност
същинският център и като историческо, и като географско място е № 8 –
това е площад “Виктория”, именуван на някоя от предшестващите английски
кралици, вероятно доста преди времето на сегашната Елизабет Втора. Това е
огромно колело с разклонени във всички възможни посоки улици и
булеварди. През него минава и главната артерия на града – ”King William
Blvd” (булевард “Крал Уилям”). Името е като първото име на Шекспир, само
че този е някакъв крал, също от английската монархическа династия.
Смятам,
че бях доста изчерпателен, описвайки всичко това, а и дано след като
знаете и виждате вече кое къде се намира, да се чувствате малко по-близо
до нас. На лицевата, червена корица на картата са дадени снимки от
парка с кенгурата и коалите. Момичето в ляво (със зелените дрехи) се
грижи за коалите. То същото беше там и по време на нашето посещение –
запомних му добре сладката австралийска муцунка, но само не знам колко
черги е подпалило и то, с очарователната си прелест и нежна красота…
Пропуснах
да отбележа, че върху картата на центъра с червено е отбелязано трасето
на състезанието за Голямата награда – Формула 1. Всеки Октомври или
Ноември тук има кръг за Световната купа. Един билет за това огромно
зрелище струва обаче около $200. Ние ще го гледаме по телевизията, макар
и не в същия ден, защото тук директни излъчвания няма – те струват
пари. Видеозапис – да може; но ако си много голям мераклия и джоба ти е
издут (но не с пробити и мръсни от сополи носни кърпички) – плащаш си
билета и така гледаш на живо (и ако не ти свиди, разбира се)...
10.03.1993
– Тази дата настъпи още снощи, докато ви описвах кое къде да го
намерите по картата - писал съм до 02:00 през нощта. Не ми се спеше, та
рекох да използвам времето си по-пълноценно. Сега към пратката прибавям и
друга една карта – тя пък е зелена на цвят, която разглежда
100-километровата зона около Аделаида. Тук са обозначени всички
по-крайни квартали, села и градове около големия град. С № 1 пак съм
посочил мястото, където живеем в момента. С № 2 е отбелязано мястото на
музея за коли, където ни водиха от училище. Буквалният превод на името
на градчето е “Птичата гора” или “Гората на птиците”, „Птиче дърво” или
нещо подобно – идва от оригинала си Birdwood. С № 3 съм ви отбелязал
онова малко градче, до което стигнахме един ден с колите и след това се
прехвърлихме с ферибота на острова; от там отидохме на т. № 4 – мястото,
където онзи ден наловихме многото риба. После се прехвърлихме обратно с
ферибота до това градче и посетихме т. № 5. Градче чудно, с красиви
брегове, интересни острови с животни и т.н. Бях ви го описал вече в
епизода с рибата.
За
времето, докато тази карта е все още при нас и не сме ви я изпратили с
писмото, и ако ходим някъде допълнително, аз периодично ще я допълвам с
нови точки. Там където бяхме, всъщност е устието на река “Murray”/Мъри,
където тя се влива в океана и където, подчертавам, е бъкано с шарани –
толкова гъсто, че рибата е повече от водата в реката!...
Иначе
около нас няма нищо ново. Учим усилено (особено Женя, докато аз малко
по-умерено). Може би след около месец-два, ще се отпусна да потърся и
някаква работа за инженер. По принцип работа има, но навсякъде търсят
опитни специалисти с много добър английски и т.н. А пък аз, с моите
повърхностни познания, още самата обява не мога да си преведа, да видя
аджеба какво искат и какво дават насреща, какво остава да им работя нещо
на хората. Ако мога ще се хвана на някаква вечерна работа да допълвам
бюджета и това ще е за сега. Ще видим като сменят властта какво ще
правим. За сега се чувстваме като самостоятелни студенти, женени с едно
дете, независими от родители, на свободен наем, със собствен превоз, без
кой знае каква покъщнина и с ниски стипендии. Но не ни е и чак толкова
лошо де - добре е да го знаете това, за да сте спокойни за нас!...
Така - смятам пак да пиша, вече днес 11.03.1993. Гледам си часовника, че датата му
клони към следващия ден, защото е вече 23:00, но до напред имахме гости -
а ние едва сега успяхме да прочетем писмото от вас, което също се
получи днес. В него е милото писмо на татко и специалното – до Нени.
Благодарим ви от сърце! Неничко пръв си прочете писмото. Той си имаше
гостенче, та се занимаваха двамата с него. Играха, гледаха телевизия и
т.н. Но понеже другото момче е по-голямо, то седна да гледа мач. А Нени
както си е стоял на фотьойла – така беше заспал. Направихме му една
снимка, ние не сме го и видяли даже. Чак като тръгнахме да си изпращаме
гостите, тогава едва го забелязахме, че той е угаснал преждевременно. По
стара и изпитана в годините традиция, само го пренесох в неговата стая и
той продължи да си спи, вече в леглото. Междувременно ни се обадиха по
телефона – утре един от нашите приятели има рожден ден, та ни канят на
гости. Значи – пак моабет; харесвам ги аз тези празници, изпълват ме с
топли чувства и добри усещания!...
Интересно
беше и друго обаче, връщайки се пак на писмото ви – то се получи доста
старателно отворено, но не откъм страната, която се сгъва и залепва, ами
отстрани – от където обикновено се скъсва, когато искаш да го прочетеш.
Странно, бих казал. Писано и пуснато на 25 Февруари (№ 12 поред), без
никакви печати по марките (в момента даже най-акуратно ги обработвам за
повторната им употреба...).
От
писмото ви разбираме, че още не сте получили нашите, в които пиша на
татко за индукционното нагряване и онова за леля Здравка. Виждам също,
че не сте получили и видеокасетата. Ние нея сме я пуснали около 01 или
02 Март. Всеки момент трябва да пристигне. Хубаво е, че се виждате с
нашите приятели. Това внася известно разнообразие в изсивелият ви вече
живот, но не се притеснявайте и отчайвайте. Ние по-зле от това, което
сме в момента не можем да станем – мислим повечето за вас. Хубаво е, че
татко е постоянно в движение – това поддържа формата. Дано отлагането на
операцията да не му се отрази по някакъв начин на здравословното
състояние. Искаме да сте в отлично здраве! Ние в това отношение сме
добре като за сега, докато не работим всички медицински услуги са ни
безплатни. После ще му мислим, защото обработката на един зъб например
струва $500. Но пък човек, в най-добрия случай и на нашата възраст, има
само 30 зъба – няма всичките да се развалят едновременно, я? Нито пък
всеки ден се ходи на зъболекар...
Тук
хората са общо взето белезникави и бледолики, светли с бели кожи. За
това и слънцето не им понася много. Пък и озоновата дупка е баш над
главите ни. Но ние сме си тъмнички, малко от циганската боя и дано това
да не ни попречи особено. Въпреки, че когато слънцето пече по-силно
(общо взето рядко за сега...) всички ние, а и тукашните хора – масово
ходим с очила за очите и шапки за главите. На плажа когато се къпят,
туземците влизат с фланелки, защото във водата още повече се изгаря. Но
това е общо взето бял кахър и не си струва да се замисляте толкова
надълбоко за тези неща.
Татко,
много хубаво е, че сте се представили добре в Гърция – аз се гордея с
това! Но за всичкото което сте свършили там, е трябвало да ви постелят
пътя от Атина до Габрово с драхми и маслинени клонки, мамка им мръсна
византийска! Ама така е то - никой не обича да плаща за нищо, но рано
или късно те пак до вас ще опрат. Сега гърчолята вече знаят, че има
някой, който може да им свърши перфектно работата и то почти без пари.
Но за вас, а и за нас в нашия случай, всичко което дойде горница е добре
дошло, въпреки че е смешно малко…
Онзи
ден ми се обажда една жена – с български произход, но е родена тук и
знае добре български. Тя има малък магазин за хранителни стоки. Повредил
й се нещо хладилника – огромен, за сладоледи, меса и всякаква друга
стока. Представлява една хладилна камера, но на земята - нещо като
фризер, но по-голямо. Започнал да образува лед и само лед прави, без да
включва и изключва. Термостатът залепнал на “включено” положение и цяла
нощ образувал лед. Аз се досетих къде може да е повредата – в релето, но
не можах да отида, че бяхме на училище тогава. Вечерта ходих да я видя
какво е направила, но през това време идвала специална служба (хладилен
техник) и я застреляли с $200, за да го сменят с ново. Самото реленце
струва $80 и са само 3 проводника, които мигновено се откачат от старото
е се прехвърлят на новото реле и работата е готова завчас. Можех и аз
да се справя с този елементарен ремонт, но нямах възможността. Жената
обаче ми даде старото реле – ще се мъча да го отворя и да го възстановя
за другия път, ако може. Та, такива работи. Идвали, гледали, моткали се
цял ден и й взели парите. Тук никой не си дава зор за нищо. Последните
управляващи са ги разглезили много, но се надяваме в събота да ги
сменят, защото ще има избори...
Нашия
рейс отзад има едно канапе – седалка с облегалка, която е сгъваема, в
случай на по-големи товари. Нени се вози там и се разполага по цялата
ширина. Тази седалка като се сгъне напред се получава едно много обширно
пространство с прилични размери: 2 м дълго на 1.20 м широко. Колата има
предпазни колани за возещите се отпред и за отзад. Тук те са
задължителни за всички места в превозното средство. Каските за моторите
също. Детските велосипедчета дори и по-големите юношески колела, също
задължително се карат с каски за велосипедисти (те са малко по-леки и
обхващат само горната част на главата; общо взето е неудобство да се
носят, но да скачаш срещу правилника е по-лошо и от срещу ръжен да
риташ). На рейса не му знам конските сили, но двигателят му е с обем от
само 800 куб. см и гори 8 л/100 км бензин, което е добре за тук. Разхода
в града и извън града е един и същ, не ми дава разлика. Само че е малко
“слаботелесно” добичето. Като се натоварим 4 човека с багажите за
пикник и тръгнем по баирите, на много места иска чак 2-ра скорост да му
сложиш и едвам пъпли нагоре - буталата му чак ще изскочат през ауспуха!
Амчи той Трабанта беше по-пъргав бре – аз като си спомня само по
“Столетов” как съм летял с него – хвърчеше направо! Иначе по равното и
особено по надолнищата върви много. Вече навъртяхме 8000 км с него и сме
много доволни. Тук нормалните коли са с обем на двигателите около 2000
куб. см. Има чудовища с по 4.0, по 5.0 литра мотори. Те обикновено са 6-
или 8-цилиндрови. По принцип 6-цилиндровите коли са нещо нормално и те
са най-разпространени. Когато на някой му се наложи да пътува
по-надалеч, продава слабата си кола и купува 8-цилиндрова, по-мощна и
по-бърза. А пък за тези джипове – да не говорим. Това са едни подвижни
крепости, за които просто спиране няма – ни кал, ни сняг, ни вода им
пречи. С Нени постоянно си вземаме видеокасети от библиотеката с филми
от най-различни “траверси” през пустинята, джунглата и т.н. и ги гледаме
непрекъснато. Така опознаваме Австралия...
Ябълката
за теглича пък я купих, защо колата я взехме без нея – имаше само
отвор. А аз не мога да гледам нещо в недовършен вид, а и тук от всякъде
може да се вземе ремарке или караван под наем. Само го закачаме и сме на
ход. Караваните са оборудвани с газ и газови прибори и са
категоризирани до степен на лукс. С радост бих живял в една такава
караванка и цял живот дори. Вътре е кукленска красота – всичко което го
има в луксозната къща, има го и вътре в умален вид: пътечки, килимчета,
масички, столчета, хладилник, печка, грил, мивка, двойно легло,
миндерчета, перденца, лампички, баня, тоалетна. Нямат само автоматични
перални, но за сметка на това някои са снабдени и с климатични
инсталации пък. Цените им се движат между $2000-$3000 (най-евтините) и
$7000-$8000 (по-луксозните). Само че ние “нямаме гараж”, където да го
държим и за това се въздържаме от тази покупка (ха-ха-ха!)…
Децата
тук започват училище на 01 или 08 Февруари. Само чужденчетата – 1-2
седмици по-рано, в “специализираното” училище за деца с увреден “майчин
език”. После се изравняват с всички останали от нормалните училища. Онзи
ден ни казаха, че Нени ще отиде направо в ІІІ-ти клас, защото е голям
(оле-ле-е, дали пък не беше във ІІ-ри – не помня какво казаха), но още
не сме проверявали кое как ще бъде.
12.03.1993
– Петък е. Учихме, каквото учихме днес и приключихме седмицата –
стягаме вече се за гостите довечера. В краткият антракт пиша някой и
друг ред, че влизаме с Нени да се къпем, след което излизаме.
Днес
получихме и писмото на Бакалови - ще отговорим и на тях някой ден.
Иначе около нас няма нищо особено. Женя снощи получи и едно писмо от
нейна колежка. Общо взето за 12-13 дена пратките от България пристигат -
не ги знам с какви самолети летят, но така или иначе идват при нас. За
утре сме се ангажирали да работим на един апартамент – малко чистене,
миене на прозорци, общо хигиенизиране и т.н. Но не е сигурно още. Ако не
ходим там, сигурно пак ще предприемем някакво пътуване из околностите.
Бензина
пада всеки ден по мъничко – може да е и заради предстоящите Щатски
избори. Че то ако върви все така надолу, може да дойде време по
бензиностанциите да раздават пари, вместо да ни ги вземат като отиваме
да зареждаме.
Татко,
в писмото ти изпращам и една брошура с пътните знаците на Австралия.
Общо взето те са дублирани с надписи, като всеки знак казва точно и ясно
какво да се прави на пътя и каква маневра да предприеме шофьорът за
дадена ситуация: например “Заобиколи!”; “Опасност!”; “Дай път!”;
“Пешеходци!”; “Училище!”; “Деца!”; “Кръстовище!”; Следва “Стоп”!;
“Преминават камиони!”; “Пресичаш трамвайна линия!”; “Кенгура, коали и
др. животни!”; “Не завивай на ляво/на дясно!”; “Не спирай!”; “Не
влизай!” и т.н. и т.н. Мисля, че ще са ви интересни да ги имате.
Вероятно ще ви направи впечатление, че на брой сигурно са наполовина от
българските знаци, които ние трябваше да знаем наизуст. Тук на самата
табелка под знака е казано какво искат, за да няма объркване и
двусмислие.
Другото
нещо, с което ще ви занимая сега са таксите за регистрация на МПС. Все
още не знам дали те са еднократни или се плащат всяка година, като
данък. Когато отида през Април да плащам за нашата кола, ще ви пиша
допълнително. Не е кой знае колко важно, но все си е някаква
информацийка, която идва от нас. Гледам да ви разказвам за всичко
възможно, пък вие си избирайте кое ви е интересно и кое не. Мисли ми се
обаче, че каквото и да дойде от тук под формата на разказ, все е добре
дошло за вас. По тези всичките въпроси, които засягам в редовете си,
брошури и диплянки няма издадени – аз съм нещо като задочен и много
далечен репортер, който ревностно предава със завидна точност всяко едно
събитие, по-важна или пък дребна случка и т.н. За това ще пиша за
всичко, което се разиграва около нас, като се надявам да не ставам много
отегчителен или пък досаден с подробностите си.
Следващата
тема от конспекта, по която исках да споделя нещо с вас е болният
въпрос за автомобилните застраховки. Те се плащат за 6 или 12 месеца и
са неразделна част от регистрацията на превозното средство – било то
кола, камион, автобус, трактор, ремарке, лодка, мотопед и т.н. Всяко
нещо което се движи по въздух, суша и вода подлежи на регистрация, на
съответен данък и разбира се застраховка. Само за велосипедите няма
такива изисквания, поне за сега или аз не съм чувал да има. Освен
задължителната застраховка съществува и друга, която е за причинени щети
на третото лице, в случай на катастрофа или друг инцидент на пътя.
Агенцията му поема разходите, даже и самият водач да е виновен за
злополуката. Те са много хубави, но и доста скъпи за нас. Аз карам на
риск – Господ да ми е на помощ и да ме пази от беди по пътя, че ако нещо
стане – здравата ще загазим. За моята кола не мисля чак толкова
сериозно, защото все пак това е един стар пачник и барутник, но тук по
улиците се движат и коли, които струват по над $50,000-$60,000. Ако й
влезеш в багажника на една такава кола, случайно и изотзаде на някое
кръстовище, че онзи отпред спрял внезапно, а пък ти си блял в това време
през джама и не си го видял - яка ти душа! Големи разправии стават в
такива случаи - по съдилища се ходи, че и в затвор се влиза, но аз уж
внимавам, да чукам на дърво. Разбира се, тези такси не са много големи,
но ако човек работи и има пари за всичко. А пък си е иначе голямо
спокойствие, да знаеш че застраховката може да поеме всякакви възникнали
масрафи, независимо от какво са породени – невнимание, нехайство,
нарушение на Правилника и пр. С една дума - не работиш ли, не си за
никъде тук, като е и навсякъде по света, между впрочем; виновен е винаги
бедният, защото няма пари да докаже обратното...
Днес е 14.03.1993
– неделя. Пак е ден за учене и домакинска неутрализация. Онази вечер
ходихме на рожден ден - беше много весело и стояхме по стара традиция до
02:30 през нощта. Децата рано изпозаспаха по стаите, кой където намери.
Нашият пръв се капична още в 22:30.
На
другия ден (вчера) с Женя трябваше да ходим да чистим един апартамент.
Беше ужас – аз специално с главоболие, със световъртежи и всичко
свързано с една пиянска и безсънна нощ, но свършихме цялата работа за
рекордните 5 часа. Нени също беше с нас - и той помага на майка си.
Платиха ни по $6 на час, на всеки един от нас – общо $70, защото и на
Нени дадоха $10, ей тъй за идеята. Човекът бил нагласил $80 така или
иначе, но ние сме свършили по-рано и за това имаше малък “бонус”. Та
изкарахме малко парички - за 100 л бензин, или за 35 кг кайма, или за 70
хляба, или за 15 кг сирене и т.н. съгласно ценоразписа. Ние сме много
доволни! Все си е помощ някаква. Следобед аз се окъпах и легнах да си
почина, че все бях умрял както си стоях прав. Вечерта: нищо – телевизия и
скука. Щяхме да ходим да “слушаме” един концерт от “отвън”, през
оградата на стадиона. Пол Маккартни беше в Аделаида, солиста на
“Бийтълс”. Но другите, с които щяхме да ходим, си купили билети да го
“гледат отвътре” и ние нямаше с кого да се наешим да висим по оградите. А
пък бяхме и доста изморени, та това мероприятие го пропуснахме. Билетът
е бил по $52, ама не разбрах - на човек ли или на семейство. Както и да
е – не вярвам да съм изтървал много...
Днес
ще учим и малко английски. Взехме общо взето да влизаме в релси,
въпреки че разбираме горе-долу какво ни приказват, но не можем ние да
говорим. Беден ни е още речника. Пък и ние сме единствени в този курс,
които не сме карали други подобни преди това. Всички имат зад гърбовете
си по няколко семестъра предварително обучение, за да стигнат до това
ниво на владеене на езика и да се запишат в този курс, на което ниво
всъщност сме ние сега без нищо предшестващо. Така че не е за отчайване
работата, само че става много бавно...
Гледам
в момента и телевизията - май че няма да имат шанс новите мераклии за
кормилото на Австралия. Нали вчера бяха изборите, та днес всичко гърми
по този повод. Още се обработват резултатите, но сегашната Работническа
партия е доста по-напред с гласовете от Либералната (опозицията). Но и
Южна Австралия е най-закостенелият и консервативен щат на Австралия.
Тези тук са като кон с капаци - нищо ново не научават и нищо старо не
забравят. Най-високият процент на безработицата е тук. Нека да изкараме
курсовете успешно и може да се преместим в някой друг щат. Много от
нашите по-будни приятели мислят и те да направят така. Но има време – ще
видим.
Взех
да чета назад какво съм ви писал. Стори ми се, че доста грозно е
излязло написаното, но дано ми разбирате всичко. Аз пиша много бързо и
директно всичко което мисля, защото гледам да не забравя или пък да
пропусна нещо. За това ни препинателните знаци гледам, ни с правописа се
съобразявам, нито пък нови редове започвам (това последното е с много
благородната цел, за икономия на хартията – страниците ги изписвам от
край до край, на един дъх – без бели полета и празни пространства). Уж в
началото започвам с красивият си и изящен почерк, но по-нататък като ми
потече мисълта и всичкото става много грозно. Е, нека това да им е
кусурът на писмата ми. Аз тук съм единствен от всички които познавам,
дето пише толкова много писма на родителите и близките си, но на мене
тази дейност също ми е приятна - все едно, че дадено събитие го споделям
с всички вас, нищо че сте толкова, ама толкова дяволски много далече…
Нени
в момента учи по българския буквар, та идва от време на време да ме
пита за някои работи, дето и аз не ги знам. Може да пише вече свободно
буквите, но някои думи ги пише така, както ги чува и говори – вместо “а”
слага “ъ”; вместо “е” слага “и” или обратното, но постепенно ще се
оправи. Дано и училището, на което го водя всеки понеделник вечер му
помогне. Българският поп от черквата – той е учителят. Ще видим на какво
ще ги научи.
Здравейте и от мен, мили наши. Ачо смята да
привършва писането и след като всичко толкова подробно е написал ме
пита: “Няма ли и ти да драснеш някой ред?” Аз сега се чудя какво да
добавя.
На курса нещата стават понятни, но за сметка на
това материалът става по-труден и домашните повече. Имаме различни
предмети, по които ни предават различни учители, в това число и един
американец от Тексас, голяма симпатяга е.
Нени миналата седмица беше на плуване. От
учителската среща останахме много доволни. Много интересно учат – пишат
като описват картинките, които гледат от книжките; също и смятат с
числа, като по аритметика той има отличен успех. Много е буден, не е
срамежлив - пред нас говори с госпожата на английски. Всичко й разбира
тя като го попита: “Къде ти е това? Забрави ли онова?” Него не го
мислете. Ние сме спокойни вече за него. В началото само първите 3-4 дни
имаше малко стрес от това, че нищо не разбира, но сега ходи с желание на
училище. Има приятелчета там и е много доволен, особено от плуването.
Освен това от 12:30 до 15:30 те повечето време играят - малко навън и в
стаята с много, много играчки. Гледат на видео разни детски филмчета,
слушат музика от касетофон. Учителката му е голяма сладурана – пълничка,
нисичка, но много мила. Премерила ги е по височина и той е някъде 4-ти в
класа.
Нали знаете, че Нени много обича пица. Взех от
една приятелка рецепта за тесто - уж всичко беше добре, а като я опекох,
не стана като нейната. Тук има един голям закрит пазар (като в
Будапеща), където само от пиле мляко няма. Та там виждам тесто за пица,
купувам го – 750 грама за $2 и правя такава пица, дето и в “Pizza Hut”
(“Пица Хът” - най-популярното заведение за пици) не могат да направят.
Много им хареса и на двамата с Ачо. Може би скоро пак ще купя от това
същото тесто.
Въобще тук има всичко – готови теста за кекс, за
питка; има готови кътми, кремове в пулверизаторна опаковка, готови
смеси от стафиди, орехи, фъстъци и бадеми. Има тавички в най-различни
форми, готови торти, които слагаш в микровълновата печка и за 1 минута
са готови и т.н. Ние най-често си купуваме сладолед – има кутии по 2 л
от $2.50 до $5 – сладолед с мед, със стафиди, ванилов, шоколадов, смес,
ментов и какъв ли не. Вчера купихме със стафиди. Разкошен е. Правя мелба
от него и Нени го яде вече нормално, не го ограничаваме чак до топлене
на вода и т.н. Да чукнем на дърво, до сега няма проблеми със сливиците.
Миналата неделя извадиха сливиците на момиченцето на нашите приятели,
които са били в Германия. Може би ще го заведем да го видят тукашните
лекари ако се наложи, но се надяваме пък и много хора ни казват, че
морският климат на Австралия ще ги излекува.
Предполагам, че вече сте получили видеокасетата.
От нея ще добиете по-пълна представа за живота в Аделаида. Действително
тук има най-добрите условия за безработни, но като град е малко
по-обикновен, в смисъл не така оживен и шумен. Много от българите мислят
за местене. Лично аз харесвам града, свикнах с живота тук, но ако се
открие работа, в който и да е друг град, нямам нищо против да се
преместя. Иначе тук е евтино, защото има разлика в цените между
отделните градове. На един наш българин (компютърен инженер) така му се
откри шанса да отиде на работа в Бризбън, но той се уплашил как ще се
мести, условията в договора не му изнасяли и в крайна сметка си остана
тук. Много хора смятат, че е направил грешка, още повече, че той не знае
много добре езика. Около нас имаме и други познати българи, които са от
2 години в Австралия и сега ще вземат поданство. Те са си купили
апартамент (чрез заем), наскоро си купиха и къща (също чрез заем), която
ще дават под наем. Те имат борч към държавата от $100,000, но иначе е
невъзможно да си купиш къща (порядъка на цените им е $70,000-$120,000).
След това цял живот връщаш заем и пак си добре, защото не е така
обременяващ ако работиш. Заемът може да се изтегли, само ако мъжът
работи в семейството; ако аз работя а той не - няма да ни го дадат от
банката. Ако е за закупуване на първо жилище (тук хората сменят по 5-6
къщи, често явление е), първите 5 години не се плаща никаква лихва. Тя
започва да се изплаща след 6-та година нататък. Също така, ако е първи
заем, необходимо е предварително да се спести поне 10% от общата сума на
имота. Къщите, които ще видите на касетата са от порядъка на $100,000
че и нагоре. Има цели резиденции за по 1 или 2 милиона. Къщи като за нас
с 2 спални (тук като стаи броят само спалните – останалото са сервизни и
ежедневни помещения, които са си задължителни за всеки един дом) е от
порядък на 70-100 хиляди долара. Има най-различни видове къщи. Аз се
опитах да ги обясня на филма, но не само техният вид, а и
местоположението им до голяма степен определят тяхната цена. Нашия
апартамент би струвал тук около $70,000, но ако е на 1 км от ситито би
струвал много повече. Тук има една организация, казва се “Housing
Trust”, на която ние сме членове. Чрез нея можем да вземем жилище под
наем, за което да плащаме по $30-$40 наем на месец (докато сега плащане
$440), но уреждането с такава квартира е много, трудно. Такова жилище
може да се изкупи след време, ако човекът е и добросъвестен наемател,
разбира се. Това са може би къщите, за които ни говори Джон Мадемов по
време на срещата ни с него в България.
Относно медицинската застраховка – ние нея не
сме я направили все още, защото е много скъпа, а и на този етап сега тя
не ни трябва. Като безработни ние ползваме безплатна медицинска помощ, в
това число операции, вадене на зъб и т.н. и плащаме минимална част от
лекарствата (примерно само $2.60 от цялата сума, каквато и да е тя за
даден лекарствен продукт). Тази застраховка е необходима обаче, ако
човек работи. С нея тогава се ползва някакво намаление по частните
болници. За това си мислим, че сега е момента Ачо да отиде на контролни
прегледи за неговата алергия – хем ще му е без пари, а ще са и
по-качествени изследванията.
Ачо ми казва сега, че няма да завършвам писмото.
Ще изчакаме първо да пристигне вашето тази седмица, да отговорим и на
него и чак тогава ще ви изпратим това. А до тогава, пак ще пишем – Женя
Сега
аз на свой ред искам да внеса малко повече яснота за тази прословута
медицинска застраховка, за да няма недомлъвки и излишни притеснения. Ние
за момента имаме една специална медицинска карта, срещу която се
преглеждаме или лекуваме навсякъде безплатно. За нея не сме плащали нищо
– просто се регистрирахме където трябваше и хората ни я издадоха на
мига, така както издават и на останалите 18 милиона (или каквато им е
там бройката) австралийски кенгура като нас. Дали това е въпросната
медицинска застраховка или осигуровка аз не знам и не мога да твърдя, но
мога да кажа, че с тези карти на този етап сме си решили въпроса и нищо
повече, от това което вече имаме не ни е необходимо. Медицинската
застраховка вероятно е нещо като влог, от който се тегли един ден ако се
наложи някакво лечение, операция и т.н. С това медицинската тема
приключва и повече няма да я дъвчем и пълним листите с излишни
обяснения...
Неничко
в момента подготвя едно писмо адресирано до баба, дядо и стара баба.
Изпращаме ви и черновата му, за да го видите как пише…
15.03.1993
– Понеделник вечер е, тъкмо се прибрахме с Нени от българското училище и
сядам за малко да разкажа накратко ежедневието ни. Той денят всъщност
вече си замина без да се случи нещо особено. Пуснахме няколко писма,
плащахме такси и сметки за ток в пощата и следобеда се прибрахме от
училище. Гледаме в пощенската кутия – 3 писма: две от Ямбол и едно от
Албенчето и Драго. Голяма радост беше за нас!
Вечерта
от 18:30 водих Нени в българския клуб на “килийното” училище.
Българския поп, който от една е година тук заедно със семейството си,
води часовете по български език и родна история. Раздадоха им буквари за
І-ви клас (български) и тетрадки по “родна реч”. Всеки понеделник ще
имат по един час писане и учене на родния език, след което малчуганите
ще завършват с още един час обучение по български народни танци. Аз
свиря на децата с акордеон, който ми намериха тук, а едно момче от Русе –
танцьор, ги обучава на стъпките. Общо взето за разтуха - все ще научат
нещо повече, отколкото да висят по цяла вечер пред телевизорите.
Нени
получи много мартенички от вуйчо и вуйна си, както и от Божи – сега си
ги подрежда и много им се радва. В Австралия този празник не е познат,
мисля че вече споменах това.
Сетих
се пак за болестта на Божи – нищо не ни пишете за нея. Ако има нужда от
лекарство – казвайте веднага какво е то или пък диагнозата му. Ще го
потърсим и ще го изпратим. Тук българския лекар може да каже нещо по
въпроса.
За
днес май че това е всичко - друго не се сещам, с което да ви занимавам.
А, ето какво бе, как да няма – ами изборите, забравихте ли? Ами, пак не
можа да спечели нашата опозиция, както ни се искаше на всички. Старите
взеха дори 79 места, като им трябваха само 74 за да са мнозинство;
обединената опозиция спечели едва 59, демократите 12 и някакви други –
2. Парламента им се състои от две камари: горна (сенат) и долна.
Борбата, мисля че беше за долната, защото там местата се избират чрез
гласуване за броят им. В горната камара всеки щат си има по 10
представители, без значение колко население има. Общо взето в политиката
съм много слаб (от което не се срамувам обаче) - това е горе-долу което
знам и съм подочул от тук-от там. Предполагам, че българските средства
за осведомяване са казали по-подробно клюките от края на света - аз само
пояснявам, че продължаваме да си я караме по старому. В това отношение е
все едно, че сме си в България – никаква промяна демек. Като пример
днес учителката ни каза, че през 1979 заплатата й е била $20 на час и си
е пълнела колата с бензин за $7. Сега взема по $36 на час, обаче
резервоарът вече се зарежда за $22. В клас имахме разглеждане на една
статия във вестника по повод цените на петрола, та от там тя направи
връзка и паралел с това, което е било и което е сега. Всичко хвърчи
нагоре и то със стремителни темпове, само че го правят много
интелигентно и финно, та да не можем да се усетим как ни го набиват
отзад на сухо, без никаква смазка. Едва утре ще можеш да разбереш, колко
добре си бил днес и колко по-добре - вчера... Но това са нещата от
живота и те не ни събарят. За сега ние сме добре и това е най-важното от
всичко.
16.03.1993
– Е, изборите минаха и по традиционен комунистическо-йезуитски начин,
успокоените вече за следващият си мандат управляващи веднага вдигнаха
бензина с около 10 цента на литър. Значи тези поголовни намаления и
всичката останала демагогия са били точно заради изборите, както очаквах
и аз самият, междувпрочем. Само че имах наивността и глупостта да си
мисля, че малко повечко време ще се задържат така ниски цените, но сега
докато тия кучета наваксат пропуснатите си печалби от предната седмица
(когато изкуствено го поддържаха евтин), цената на бензина скоро няма да
падне. Е, ние пак ще си караме колите (защото тук никой не върви пеш),
но защо пък да е и така, с лошата. Та това беше най-същественото събитие
от този ден.
Утре
ще вземем снимките и ще ви изпратим някои от тях. Леля Здравка се
обаждала снощи на Женя, но мене ме е нямало. Била много отчаяна, с
нейните вечни проблеми. Нищо особено не е казала. След малко сядам да си
пиша домашното по английски – другарката всеки път ни дава разни
упражнения за следващия ден и после най-старателно ги проверява. Аз един
ден нямах домашно, но е неудобно някак си - на толкова години пръч, да
се изтъпанча пред класа, да повдигам рамене в недоумение и да се правя
зорлем на калпазанин. И от този случай нататък вече си ги пиша
най-редовно, че е срамота...
Вчера
повиших надницата си с $27, изкарани от предаване на празни шишета – не
е много, но все си е помощ някаква. Утре ще съм на тест за книжка –
взема я не взема, $17 такса се плащат. Дано само да не я вземам
“страница по страница” обаче, че баят солено ще ми излезе!...
Да, ама днес 17.03.1993
вече съм с истинска шофьорска книжка, важаща само за нашия щат Южна
Австралия! Тук за всеки щат трябва съответен документ и където и да се
местим в отделните щатове, старата важи само за 3 месеца и отново се
ходи за презаверка на нова книжка. На изпита дават 12 въпроса с картинки
за предимствата по кръстовищата. В този параграф не се допускат изобщо
никакви грешки. Следващият етап са въпросите: от всичко възможни 120
въпроса (които трябва да се знаят) в листовките се падат 40, а от тях
задължително трябва да се отгатнат отговорите поне на 30 и изпита се
счита за взет. Аз познах дори 37. Този тест е за всеки, който вече има
някаква или иска да вземе чисто нова книжка, без да е имал друга. Аз
понеже си имам все пак моя от България, направо ще ми издадат тукашният
аналог само срещу този изпит, без да се явявам и на кормуване (тези,
които нямат никакви свидетелства за правоуправление, ходят и на изпит по
кормуване в градски условия). Снимката, книжката – всичко е една малка
пластмасова коричка, която прилича на банкова карта. Ако Женя се беше
явила на този изпит и издържи теоретичния тест, щяха да й разрешат да
кара кола само с придружител, който вече има правоспособност за
управление на моторно возило. Когато самата тя прецени, че вече се е
научила да кара, тогава се явява и на теста по кормуване (изпит), а чак
като издържи и него може да вземе заветната шофьорска книжка. Тук
курсове за шофьори няма – всеки се учи сам да кара по пътя, след като
обаче вземе теоретичния тест за правилата на шофиране. Сега съм дал
българската си книжка да я превеждат на английски, че онези тъпунгери от
Министерството на Транспорта не знаят какви категории имам, та същите
да се запишат и в тукашната ми книжка. След няколко дена вече ще си
взема и официалното австралийско тескере, но до тогава се налага пак да
карам с повишено внимание, защото пред милиционера на шосето все още не
съм редовен на 100%...
Взехме
и снимките, изпращаме ви няколко екземпляра – където бяхме за риба, от
музея на техниката и от един моабет. “Бабин сладък” го има на една
снимка, където е заспал както си е седял в стола. Той не подбира
местата: стигне ли го съня, не признава нищо – нито че е на гости, нито
че ние имаме гости; ляга си някъде и не го търси повече за нищо. На пода
може да е, в някой фотьойл – независимо дали има възглавница под
главата му или че не е завит – ляга и заспива мигновено.
Ние
след малко ще излизаме – ще ходим до едни наши приятели, с които сме
заедно по снимките, а и стига сме учили толкова; по-умни няма да станем.
Тези дни не се очакват никакви събития около нас, освен ако не отидем
някъде в събота и неделя. Аз изчаквам отговорите ви на последните ми
писма. Веднага след като ги получим, ще изпратим настоящето, което пиша в
момента. Сигурно вече сте получили касетата - дано да сте я и гледали
вече, за да ни пишете впечатленията си от видяното и чутото!
19.03.1993
- Вчера ходихме с едни наши приятели по пазар. Вечерта към 18:00 ги
оставихме у тях, че всичките бяхме много натоварени с евтини стоки от
първа необходимост. На другия ден (тоест днес) щяхме да правим контролно
по английски. И седнахме у тези приятели, уж да си починем и малко да
се подготвим за контролното. Че като падна едно “учене”... Първо
“изучихме” един винен “буквар” от 4 литра (с “бели” корици). След това
наченахме друг един подобен буквар от 5 литра – той пък беше в “червени”
краски, но по едно време вече доста се изморихме, а и взехме да не
можем да възприемаме науката повече. Та “учихме” така до 01:30 посред
нощ – както сме си свикнали ние. На края се прибрахме много бавно и
внимателно, че отвред се въртяха разни виненки покрай устата ми. Женя се
обади до Ямбол, за да честити рождения ден на дядо Вельо. Той всъщност
беше вчера, но с тази разлика в часовете между държавите +/- един ден не
е от особено значение.
Сутринта
едвам станахме - айряни пих, противоотрови вземах, с хладни душове се
поливах, че и крачката нещо не ме държаха много добре изправен и в това
ми плачевно, болестно състояние отиваме все пак на училището.
Контролното ни мина безупречно (винаги съм казвал, че умерената употреба
на алкохол е полезна; проблемът идва само от преценката на понятието
“умерено” и правилното му тълкуване). Обаче другите “читатели” от
вечеринката не можаха горките да дойдат в клас. Сигурно много са се
уморили от “четене” предишната вечер. Те иначе са големи симпатяги –
мъжът е минен инженер от Пловдив, а жена му - медицинска сестра от
София. Работила е дълго в “Пирогов” и ІІІ-та Градска болница и са живели
в София. Синът им е 13-годишен и въпреки че е доста по-голям, много се
разбират с Нени. Само че снощи пак заспаха и двамата, кой където намери.
Сега пък ние чакаме гости, други две семейства. Може би утре с едните
ще отидем някъде. Другите ще учат, че следващата седмица момчето го
викат на интервю в един град насред пустинята, баш в центъра на
Австралия. Може да започне работа там, ако всичко е успешно и ако
условията отговарят на взаимните им интереси. Те и двамата с жена си са
строителни инженери (това са приятелите ни от снимките в Ботаническата
градина).
Полека-лека
и ние взехме да напредваме с езика, но много ни липсват контакти с
австралийци или поне с англоговорящи. Всичко иначе е идеално около нас и
заобикалящата ни среда. На много от нашите приятели не им харесва много
тук - все недоволстват и роптаят за нещо. Ние обаче сме във повсеместен
и цялостен възторг! Зависи кой как е свикнал да живее – нас дори това
ниво, на което сме в момента ни устройва многократно над относително
ниският ни до скоро, български жизнен стандарт...
Днес
следобед получихме и 13-то ви писмо, пуснато около 05 Март. От него
разбирам, че моите писма за леля Здравка и онова до татко, за
индукционното нагряване, още не са пристигнали. Живко казал снощи на
Женя, че сте получили видеокасетата – това е чудесно. Питате ни за
зеленината наоколо – амчи тук денонощно се изливат тонове с вода на
всеки зелен стрък трева, цвете или дърво. За това всичко е свежо и не
изгаря от летните жеги и слънцето. Всяка малка или по-голяма полянка
било пред къща, в парка или другаде се полива непрекъснато. Зелената
ивица, която разделя по-големите улици също се мокри нощно време. В
земята са заработени системи от маркучи, разпределители и
разпръскватели, които се командват от разстояние и от време на време се
пускат да поливат по зададена програма и график. Много рядко се виждат
поливачки над земята и да се влачат маркучи напред-назад. Всичко е
скрито и отгоре се виждат само струите вода. Не знам дали тази вода е
питейна обаче или я изпомпват от реките някъде. Аз съм пил от нея и нищо
не ми е ставало, но и това не е еталон за степен на чистота, защото съм
свикнат на “всичко и всякакво”. По-придирчивите и изнежени коремчета
обикновено се продрискват, ако им туриш нещо непознато и малко пó не
екологично чисто, но аз съм като циганска торба и поемам всякакъв боклук
или отпадък...
Хубаво
е че сте се уважили на Заговезни с всички кръстници и кумици. Много се
радвам като чуя (прочета), че сте били заедно с отколешни близки и добри
приятели – това е много по-важно и от парите даже. Здраве му дай на
човека – здраве и много приятели; друго не му трябва.
Колелетата
тук са скъпи - новите велосипеди са по около $100-$200. На старо само
боклуци намираш, пък и Нени за сега няма нито кога, нито къде да го
кара. Ами тя само каската му струва $35, отделно от колелото! Той по цял
ден е на училище, водим го и го връщаме с колата. Пък и нека по-малко
рискови ситуации да има около нас. Един ден ще мине направо на мотор или
кола. А ако се създадат условия за колело, ще му вземем – не е Бог знае
какъв проблем. Например да ходи на училище с него, само че то е на 200 м
от нас – има да се чуди къде да го оставя, че да го заключва, че каски
да мъкне със себе си и т.н. – тя е дълга и широка; вместо удоволствие,
създаваш си повече главоболия. За сега така сме си устроили живота, но
като видим, че е неудобно – веднага ще го отделя с транспорта от нас и
това ще е.
Китарите
и музикалните инструменти също са скъпи в Австралия (абе не ме слушайте
какво ви разправям: скъпи са за нас, че нямаме пари; иначе всичко е в
границите на допустимото и нормалното, стига само човек да заработва
някакви средства). Най-евтината китара струва $80 в магазина, но не е
опряло още до нея – дотрябва ли ми обаче и за $100 ще купим, само
моабети, ядене и пиене да има повече. Те поне не се свършват. Тук в
магазините всъщност нищо не се свършва – интересно ми е как го правят...
Изпращам
няколко празни фирмени пликове за писма – май че Д-р Табаков събираше
такива. Дайте му ги и много здраве му кажете от мене - и на Румяна
Табакова нарочно!
Валута
да събирате за билети – аз ако не започна работа трудно ще ви изпратя
самолетните билети, та в това ще ни облекчите значително ако си ги
купите сами (не е много хуманно, но само го споменавам като една
възможност). Иначе нищо не ни трябва, освен възможността да ви покажем
всичко тук на място! Не е трябвало да изпращате нищо за нас. То ще се
получи, няма начин - но просто ние нямаме нужда от нищо друго, освен от
вас и приятелите ни...
Бог
да прости леля Минка – тя не беше лоша жена. Че как тъй изведнъж – аз
мисля, че й нямаше нищо, ама то лошото най-бързо става. Вие за нас се
тревожете умерено, защото не можете и да си представите колко сме добре.
Само дето сме далеч едни от други, но пък виждате, че писмата ни са
редовни, големи, с много информация, а и телефони има. Не се тревожете!
Гордейте се с нас и се радвайте, че сме далеч от “червения октопод”. Тук
в едно езеро в Аделаида живее т.нар. “син октопод” - страшно опасен и
отровен, с мигновено поразяващо действие. Та дали са червени или сини –
октоподите са опасни, това ми беше интимната мисъл! Из този край някои
шашкъни дори ги ядат – продават се в специализирани магазини за “храни
от морето”; така както водорасли, миди, раци, скариди и пр. боклуци, но
аз не си падам по тези екзотични артикули. На мене, като на по-прост ми
дай кебапче, кюфте и карначе - глезотиите са за буржоазните елементи и
аристокрацията...
Днес пак е неделя - 21.03.1993
(аз по принцип не го обичам много този ден; напомня ми за настъпващият
след него понеделник). Тези дни имаше много движение напред-назад. Онази
вечер имахме гости – семейството с момиченцето. Но не само те, ами и
едни други. А понеже на още едни по-други пък, мъжът ходи вечер да
разнася пици по домовете, та жена му за да не е сама, дойде и тя с двете
си деца. И стана една чудна áвра - не ти е работа!
На
следващия ден с други наши приятели ходихме в един парк. Там децата
играха, ние си пекохме шишчета и т.н. Беше много весело. Вечерта по
стара традиция, цялата тумба бяхме пак у дома (и за кой ли пореден път
вече...). Предната вечер момчето което работи в пицарията, след смяната
си донесе у нас една огромна пица - 60 см диаметър, та се събрахме
вкупом да я ометем. Аз пък същата вечер ходих да се срещна с чорбаджията
на ресторанта – исках да започна и аз вечер да разнасям пици по къщите.
Плаща се по $5 на час плюс по 50 цента на адрес (на занесена пица
демек). Много е добре и работата не е с много зор (щото ний такава, дето
има зор не я обичаме). Изкарват се по $30-$40 на вечер. Началникът е
арабин, женен за австралийка, а и двамата по-рано са учили в България,
та знае нашенския език. Обаче дивакът ми даде първо да разнасям едни
рекламни бюлетини за пиците които продава, да ги пускам на хората в
пощенските кутии, в определени райони и квартали. Това беше убийствена
работа - неспорна и неплатена. На 1000 такива “позива” (реклами),
разнесени по къщите се плащат $20. А 1000 листчета се носят за около 6-7
часа. Той ми каза, че се носели само за 3 часа и аз за това приех
работата. Но тази вечер ходих да си взема 20-те долара и да му кажа, че
тая работа не е за мен. Аз искам да работя като шофьор при него, а не
като куриер - още повече, че той имал едно място за разносвач. Човекът
ми плати и каза, че ще ми се обади по-нататък, в което аз лично не
вярвам. Мисля, че отлетя още една възможност, като тази с косенето на
тревата. Освен това пицарията се намира на 35 км разстояние отиване и
връщане от нас – не ми е много изгодно пътуването, колкото и евтин да е
бензинът! Майната му, но не мога да им слугувам тук и то без пари! Ако
ми се обади ще отида разбира се пак, като не – здраве да е, пишем го в
раздел “неосъществени блянове и мечти”...
Днес
на обяд ни гостува дядото, с когото вече сме добри познати и приятели.
Леля Здравка е във връзка с него - тя покрай нас го срещна, ние покрай
нея пък си дружим с него и т.н. Добър човек е и много ни помага с
всичко.
Нени
свърши уроците си по плуване, само че не знаем още колко добре се е
научил да се задържа над водата. Трябва да го заведа на някой басейн, за
да ми демонстрира уменията си. Тези дни пак стана горещо – около 30°C,
но не знам водата в океана дали е все така топла, както беше през
лятото.
Изпращам
ви един проспект за Hi-Fi техника на магазина, от който в началото
купихме видеото. Надписа “SAVE” означава “намалено” със съответните
долари, които пише. Смятам, че ще ви е интересно да го разгледате - и
като модели, а и като цени за ориентировка.
Честита Първа Пролет - днес е 22.03.1993 и се надявам времето да е започнало да
се стопля при вас. Изтикахте я криво-ляво тази зима, дано другата да е
по-мека и не толкова люта. Нали все с това се успокояваме, като нямаме с
какво друго.
Днес
бяхме на курс, а вечерта водих Нени в клуба на българското училище и
народните танци след това. Ние сме добре. Сега като се запролети в
България ще сме по-спокойни за вас, че поне за ток няма да давате
толкова много грешни пари, а и лозенцето ще почне да се отсрамва пак с
по нещичко – доматче, краставичка, лучец, картофче – от голяма помощ ви е
все пак това късче земица. То е вярно, че всичкото иска оран и копан,
но пък това ви са на вас един вид физическите упражнения и разтухата от
сивото ежедневие.
Ние
на днешния ден навършваме 4 месеца от пребиваването ни в Австралия –
доста неусетно мина това време тук. Предполагам, че при вас то е вървяло
по-бавно, но вие не се притеснявайте за нас. Ние ще се оправим, ще
видите - а и за да не се получават тези дребните работи, значи нещо
по-голямо се е задало, но вероятно още ни е рано и не сме готови за
него. Просто трябва мъдро да се изчаква и да се учи тоя проклет
английски. Не че е сложен език, но всяко нещо което трябва да се учи по
принуда, мене определено ме отблъсква – както и всяка наука по принцип;
просто изпитвам органическа неприязън. Нени започна да ни говори на
английски в къщи – използва разни купешки лафове, та се чудя как ги е
запомнил. Но ние сме му казали в къщи да говори само на български,
защото хем аз да мога да го разбирам по-добре, хем пък за да не забрави и
майчиният си роден език. Днес му дадох на една площадка малко да покара
рейса – той седна на кормилото, аз до него на седалката. Беше много
щастлив, но още са му къси краката, та не стига педалите. Но се справя
общо взето добре с педала на газта.
Оказа
се също, че на нашата шевна машина й е скъсан ремъкът, та утре ще ходим
да търсим нов – ако обаче са много скъпи, ще преправям стария. Иначе
като я отворих вътре е чисто нова, няма и следа да е работила някога;
нито мъх по частите, нито конци се виждат – абсолютно нищо. Може би още в
самото начало този ремък се е скъсал и старите собственици са я
зарязали така. Тук никой нищо не поправя, защото първо те от нищо не
разбират. За всичко си има хора. Другото нещо е, че масрафът по един
ремонт, независимо на какво съоръжение, обикновено излиза по-скъп или
поне близък до цената на същото това съоръжение, ако човек си го купи
ново от магазина. Онзи ден пред дома, двама съседи се мъчиха да отрежат
клонът на едно дърво до оградата. Изпиха сума бира само докато се
суетяха наоколо и се чудеха какво да правят и от къде да го подхванат.
Единия взел нож за хляб - кълца с него и попържа; другия натиска отгоре
да му помага – абе неграмотна работа! Та пратих Нени да им занесе
триона, който си нося от България. После за благодарност му дадоха един
шоколад – иначе са весели и добри хора, ама не се втуркат много-много да
работят, та за това са я закъсали толкова яко. Всичко, което се е
говорило за Австралия като суперлативи са митове и легенди от преди
15-20 години или поне от 10, докато са поели в ръцете си управлението на
страната сегашните шарлатани. И от тогава като тръгва надолу тая
държава, че има изгледи и да продължи нататък – а до кога, не се знае.
Разбира се, на нас и така ни е добре, идвайки от много по-бедна страна и
с нищожни възможности, но определено за икономиката и общият
просперитет на народа, това съвсем не е начинът, по който да изплуват на
повърхността...
23.03.1993
- Още нямаме писмо от вас, но аз предчувствам, че тези дни ще пристигне
нещо. Напред по телефона ми се обажда Тошо - приятелите ни с
момиченцето. Викали го утре да пренася някакъв багаж на една жена, но
той не можел да отиде, та прехвърли топката на мене. Разгеле, аз утре не
съм на училище и следобед с още един мой приятел ще отидем да свършим
работата. Пак ще капне някой нещастен и мизерен долар, но на нас ни се
иска те да текат и да се изливат в банковата ни сметка постоянно, а то
май не може тъй. Но каквото и дойде на етапа, все е добре дошло за нас.
Иначе тази услуга, ако дойде човек с камион, масрафът ще стъпи към $15
на час, а ние с рейса ще я свършим за далеч по-малко. И така всички ще
са доволни...
Напоследък
много шум се вдигна около Борис Елцин, но ние нали не разбираме особено
какво приказват, та не ни стана твърде ясно защо са тези коментари в
средствата за масова (дез)информация. Ако можете в следващите си писма,
драсвайте и по някоя полит-информация, че много изоставаме от света като
не знаем какво става - особено през девет земи, та в десетата.
Тези
дни трябва да си взема и шофьорската книжка, че без нея в джоба си, все
още съм в “самодивско”. Аз нали съм по хвърлянето - като ходих да питам
в Полицията, мога ли да карам с международната книжка, която си носех
от България, там хората като я погледнаха и ми казаха че не мога. И аз
тутакси я изхвърлих в кошчето още там. Но сега ми дойде на ума, че на
нея имаше латински превод на категориите, които имам - щях само да я
покажа и нямаше да чакам да ми превеждат българската. И щях отдавна да
съм си редовен, ама карай - тя се свършила вече. Тук нищо не трябвало да
се хвърля – например касови бележки и други квитанции. Можеш да ползваш
нещо, което си си купил и като решиш че не ти харесва повече, да го
върнеш с бележката от магазина. Връщат ти парите или ти дават нова стока
в замяна на старата – всичко е с цел, клиентът да бъде максимално
задоволен. Аз така нарочих фотоапарата който купихме, че не прави хубави
снимки и ако му бях запазил бележката, щях да отида и да им го върна.
Но сега свиквам с мисълта, че от него по-хубав и по-добър няма, защото
ми свиди да дам други $100-$150 за по-хубав. Ей такива работи в тоя
объркан свят...
Вчера
получих и една покана да си платя данъка за колата: за 1 година – $262:
за ½ година – $139. Абе вие, викам си, акъл имате ли бре! Че аз за $400
цяла кола ще си купя – те ми искат тези пари само за данък! Като ми
наближи датата, ще ходя им да се жалвам – дано ми отбият нещо, ебаси
държавата!...
25.03.1993
– Датата е тази, но самият ден е вече към края си. Вчера не съм писал,
защото бях много зает, а след това - уморен. Ходихме да пренасяме багажа
на една българка. Направихме 7 курса с рейса от старото до новото й
място, навъртяхме над 100 км в града, изгорихме за $10 бензин и на края
тя ни плати по $30 за “хубавата работа”. Даже аз моят дял още не съм си
го взел – жената даде само едните $30, за да се оправя с моя приятел, а
пък аз понеже съм й познат – ще почакам малко. Изгубихме цели 8 часа
време - от 13:00 до 21:00; не си научих уроците за училище, не си
написах и домашните. Просто се подиграха с нас - тук повечето българи от
по-старите са такива. Понеже знаят, че сме на зор и се нуждаем от пари,
експлоатират ни както си искат за нищожни суми, а някои не си знаят и
парите – толкова са богати. Ама нали не мога да се пазаря и да отказвам –
ей тъй става. За тази дейност има специални фирми, които биха й взели
над $300, ама нейсе! Услугите особено, са страшно скъпи в Австралия...
Тези
дни в Аделаида ще има изложение – международен автомобилен салон. Ще
водя Нени да го разгледа пък и аз, защото входа е само $5 за безработни и
$3 за дете. Можем да си го позволим това малко момчешко удоволствие.
В
последно време пак нямаме поща - чакам всеки момент писмо от вас, за да
пусна това. Иначе около нас няма нищо ново. Днес в училище ни
разясняваха за часовете и курсовете, през които трябва да преминем.
Очертават се дълги месеци на учене и чак тогава може да се мисли за
някаква свястна работа. Сега докато ни плащат ще учим, пък след това ще
видим. Всички щом правят така, и ние ще правим като тях. Минаха четири
седмици от този “усилен” курс. Ако си задам въпроса: е хубаво де, какво
точно научих за туй всичкото време? Отговорът би бил само един: нищо! Но
оптимистично се надявам след време от всичката каша в главата ми да
изплуват думи, глаголни времена и т.н., защото ние учим заедно с хора,
които имат по 300-400 учебни часа зад гърбовете си, докато ние имаме
едва около 100. Успокояваме се, че до 510 часа (колкото е безплатният
учебен норматив) има още много време, а след изчерпването им ще се
опитват да ни прехвърлят директно в други курсове, за професионално
ниво. Но това е далечна работа и не ми се мисли за това баш сега.
Междувременно
аз постоянно се ослушвам и оглеждам вестниците за работа. Но за да мога
да кандидатствам за нещо, трябва да пиша специални писма, резюмета и
т.н. Сега ни учат как става това – амчи то си е цяла наука бре! Излиза,
че ако съм един Шекспир например и напиша всичко на висок стил,
работодателите ще се заинтересуват от мене и ще ме извикат поне на
интервю, да ме видят колко пари струвам. Разбрах и това, че те не четат
какво точно мога да правя за тях, а колко добре съм го описал в резюмето
си. А английският език е страшно богат на думи, изрази, изискани
лафове, добър тон и пр. Едно и също нещо може да се изрече по безброй
начини, а в същото време да звучи и различно. Затуй никога няма да се
оправят тук, защото икономиката не ще гальовни думи, приятни за ухото,
ами иска бачкане! Но не мога да ги мисля аз тях, да му мисли Парламента -
има да ми плащат безработицата, дорде те самите не ме наредят някъде на
хляб – шибаняци!...
28.03.1993
- Неделя. Денят е мрачен, дъждовен, есенен – потискащ с една дума.
Добре че вчера ходихме на реката за риба и имахме прекрасно време. Риба
не хванахме както предния път, но за сметка на това си направихме едно
хубаво пътуване и за кратко видяхме дивата природа на Австралия. Минахме
и през няколко села (ферми). Ако не знаех че се намирам тук, можех да
си помисля, че съм я в Етиопия, я Бангладеш или в някоя друга бедна
държава от бившия социалистически лагер. Пътищата са насипани само с
чакъл – асфалт няма; фермерите – мръсни; тор, мухи, смрад навред: ужас!
Или ние не видяхме това което трябваше, или просто всичко си е точно
такова. Иначе къщите им са големи, с хубави дворове, с цветя, дървета и
т.н.
Както
и да е - ние отидохме в един град – Murray Bridge (Мъри Бридж),
разположен от двете страни по бреговете на река Мъри. Това е отбелязано с
точка № 6 на зелената карта – за географска справка само го споменавам.
Градът се намира на около 100 км от Аделаида – хубаво, малко и китно
местенце, баш на реката (подобно на Габрово, но много по-малко). Самата
тя в тази си част все още е плавателна и дълбочината й е подходяща за
малки лодки, речни корабчета, скутери, каране на водни ски и т.н. По нея
също плават и други специални кораби-къщи, които могат да се вземат под
наем за няколко дни. Такава плаваща къща (разбирай бунгало, но с
няколко каюти, веранда, барбекю и т.н.) варира между $350 и $1000 за 3
нощи, в зависимост от комфорта и големината й - от плаващи “гарсониери”
до плаващи замъци. Едно такова чудо, ако рече човек да си го купува
струва около $30,000 и съвсем спокойно може да се живее вътре,
“плавателно” по реката.
От
там се разшетахме нагоре по крайбрежието да разгледаме наоколо. Видяхме
много пеликани, черни лебеди и “водни кокошки” (патици). На няколко
пъти преминавахме през ферибот (безплатен) от едната до другата страна
на брега и през точка № 7 стигнахме до точка № 8 – сега като следите
картата е все едно, че и вие сте били с нас. Е, не съвсем де, ама все
пак – мислено поне…
Другото
градче Mannum (Манъм) е малко, с около 2000 жители, но много оживено и
екзотично. Масово е развит речният туризъм, има множество къмпинги,
каравани дават под наем и т.н. От там през точка № 2 се прибрахме чак
вечерта. С моя приятел през деня бяхме хванали само две риби (по-скоро
той; аз само гледах отстрани и насърчавах рибата да кълве повече). В
хладилника си имахме още една рибка от предния път и заедно тези с които
хванахме през деня, отидохме у другите ни приятели (с момиченцето) да
изпържим улова и да го изядат хората – аз понеже риба не ям! Та стояхме
пак до първи петли и се прибрахме посред нощите в 01:30.
Днес
Женя чисти малко из къщи и след обяд ще сядаме да учим. Междувременно
се получи и вашето 15-то писмо. Не ми излизат само 13-то и 14-то, но
може би това са пратките, които по принцип ще се забавят повече. Иначе
всичко друго сме получили – снимките, календарчето и т.н.
Вчера
във вестника видях една обява за работна позиция, но в Нова Зеландия.
Сега обаче усилено учим езика и не ни е до търсене на работа и
кандидатстване за каквото и да е. Но ако Вера прояви интерес от там,
можем с готовност да се срещнем с нея; дори си мисля, че тя би могла да
помогне нещо с намиране на някаква каква да е работа, поне в началото.
А
сега да ви успокоя, което го правя вече многократно, откакто съм
започнал този свой своеобразен монолог - раните ми отдавна зараснаха,
нямам и белези дори останали от тях. Те бяха по краката ми, но всичко
мина успешно. Някаква зараза е била причината - така каза докторът; аз
не съм се удрял, ами те сами се образуваха – отначало като пъпка, после
забраха и дълго време не искаха да зарастват. Но сега ми няма нищо -
здрав съм и силен като бик (и почти толкова умен)…
Нени
отдавна спи сам в стаята си. Сутрин, когато става по-рано (като правило
– винаги в събота и неделя; през седмицата вечно му се спи и не иска да
става за училище), взема си книжките и чете в леглото. Даже вчера още
докато е лежал си беше научил сам урока по английски. Той е много е
добре, за всеобща наша радост и гордост.
На
Христето от София също ще се обадим непременно. Просто мокаятлък, а не
че не искаме да им пишем. Тези дни чакам отговора ви, да се успокоя че
сте получили касетата с останалите дреболии и ще взема да го пускам това
писмо, че стана много голямо...
29.03.1993
- Това със сигурност ще е и последната дата за тази част на романът,
защото всичко което се очакваше с толкова много трепет и вълнение, вече
се получи с безупречна акуратност. И материалите на татко, и самолетчето
на Нени, и книжката му – два отделни пакета. Бързам да ви благодаря
най-горещо, но в същото време и ви моля да не изпращане излишни неща, че
като видях марките колко са много, ми се зави свят! Освен това всички
те бяха най-безобразно и безмилостно подпечатани от някоя съвестна
пощаджийка, та не ставаха и за връщане обратно, което хептен ме съкруши.
Това са ужасно много пари и друг път не правете такива огромни разходи.
Материалите, които татко ми е изпратил ще си разгледам най-подробно и
каквото мога ще използвам. Ако нищо от това не стане, ще добия някакъв
опит поне, което също не е малко. Рано или късно нещо ще се получи и
отчаяните ми опити ще се увенчаят с успех, защото просто не може да бъде
друго. Трябва само повечко чакане и учене на езика - Австралия няма да е
вечно в рецесия, нали…
Както
сами вече забелязвате, аз ви пиша редовно и за всяко нещо, което става
около нас. За мене премълчаната истина е равностойна на лъжа, а аз не
мога да допусна това; просто не съм научен и възпитан по този начин.
Така че от редовете ми ще лъха само правдоподобност, а пък тя ако има
щастлива развръзка и край, ще й се радвате заедно с нас; ако случайно
обаче не е чак до там толкова приятна – просто тези пасажи ги
пропускайте, за да не се ядосвате излишно. Аз не мога да обещая или
гарантирам, че занапред пътят ни ще е осеян само с рози и карамфили;
вероятно ще се наложи и по магарешки бодили да стъпваме с босите си
нозе, или пък голо хоро на ръждиви пирони да играем – бъдещето ще
покаже. На нестинарките да не мислите че им е лесно – пари им под
краката, ама те си кротуват – на кого да се оплачат…
Довечера
пак ще водя Нени на българското училище в клуба – нали е понеделник.
Днес си взех мизерните стотинки от онази жена, на която пренасяхме
багажа преди няколко дни, прибрах още $27 от празни бутилки и вече сме
относително богати, но само временно. Независимо от всичко, ние сме
добре и толкоз. Събираме се често с тоз-онзи и така много приятно
преживяваме доброволното си изгнание.
Вчера
от България са се върнали едни познати на нашите приятели. Те са
снимали с видеокамера местата, където са ходили из кътчетата на Родината
и ще се съберем заедно с тях да изгледаме филмите, които са направили.
Момчето е българин, а жена му австралийка, но родена тук – родителите й
са българи, пристигнали навремето още. Преди 13 години за пръв път
ходила с тях до България и го намерила нашия хубавец, че го довела тук
поради голямата любов, която пламнала изведнъж между тях. Та те от
тогава не са си ходили обратно и сега всичко им е било доста интересно,
пък и паричките им като вървят навсякъде – не е никак лошо. Ще се
срещнем и с тях някой ден, за по-прясна информация.
Днес
идва един майстор за нашия хладилник, че нещо се беше повредил (за
сметка на хазяина). Този делегат буквално за 3 минути смени някаква
малка джаджа, която струваше $45, а за труда си взе още $30, а пък разви
и зави после само един винт. Подобна работа има много, ама ние нали не я
искаме такава, дето се цапат ръцете с нея; ние ще я търсим
по-престижна, дето изисква бяла риза и чер костюм (не бе, не като
сервитьор) – ей за това уча сега. А пък видя ли че нищо не става, друга
работа има колкото щеш. Просто ще използвам всичките си възможности да
пробия с инженерството; като ли не – тогава ще му мисля за
преквалификация...
Нени
като помириса едното пакетче веднага позна, че това е шарената сол за
неговите сандвичи с масло. На едно от писмата ви има № 14 - не видях
само № 13, но предполагам че това е татковото. Така, че нищо няма
загубено. Стягаме се за рождения ден на Нени, който е след 5-6 дни. Ще
имаме гости, а той – негови гостенчета. Трева не кося, защото Янка не ме
е викала и по-добре – не изгарям от желание и трепет да са завирам в
треволяците и да им дишам полените, от които кихам като бесен.
Татко,
телевизора сам си търси програмите – трябва да прочетеш упътването му
или да помолиш Емил Цонков да ти помогне. При нас работеше идеално, но
сигналът идваше директно от кулата на Градище. За предавателя на вр.
Ботев трябва да се премести от 9-ти на 11-ти канал, посредством едни
бутончета на лицевия панел под капачето. Като си намери честотата на
съответния канал, телевизорът сам спира търсенето и тогава трябва да се
натисне друго копче, за да се запамети съответната програма и така се
прави за всяка следваща по канал станция. Аз също не знаех как точно
става, но без да искам го бях налучкал, че не обичам да чета
упътванията. Но ако видиш зор с настройките, може да ти се наложи да
разлистиш ръководството - там пише всичко с подробности, само че аз не
съм го чел...
Днес
ходих да си платя таксата за шофьорската книжка - за 1 година струва
$18. Реших да си я подновявам всяка година, защото ако сменим щата, да
не запечатвам готови пари в излишни неща. От там ми дадоха едно временно
листче, с което вече мога съвсем редовно и уставно да карам кола. След 3
седмици по пощата ще ми изпратят истинската книжка. Днес ми направиха и
снимка. Като я взема ще извъртя едно ксерокопие от нея и ще ви го
изпратя да видите какво представляват австралийските документи за
самоличност и правоспособност за управление на Ме-Пе-Се.
01.04.1993
- Тези дни не съм писал, защото нямаше нищо особено за отбелязване.
Вчера пазарувахме за рождения ден на Нени, а той си извади поредния зъб и
с гордост ви го изпраща да го хвърлите на враната от покрива. Вечерта
ходихме до изложбата на коли и Нени ви изпраща един малък проспект на
фирмата “Хонда”, който взе от там специално за вас. Иначе напълнихме
един сак с най-различни диплянки и списания за коли. Вземахме безогледно
от всяка фирма, да не сме капо. Спомням си, че така правехме навремето и
на Пловдивския панаир – грабехме всичко шарено, цветно и с латински
букви, без да разбираме абсолютно нищо, а пък да ни пита човек за какво
ни е било - не можехме да дадем разумни обяснения. Сега всичките тези
листовки ще се запътят към кофата за боклук, но ще ги оставя още няколко
дена на Нени - да им се порадва малко и да им се насити, че тогава чак
ще ги изхвърлям…
Днес
в училище ни снимаха с видеокамера и утре ще се гледаме кой как говори
английски. Аз може да запиша отрязъка от филма и да ви го изпратя, за да
ме видите и вие какъв съм олигофрен. Не блестя с кой знае какви знания,
но се разбираме общо взето. Сега се стягаме за предстоящият рожден ден,
че ще имаме много гости, а след това пък следва и Великден. От гръцкия
магазин ще купим боя за яйца и ще ги боядисваме. След няколко дена
излизаме във ваканция за две седмици по Великденските празници. После
продължаваме с 10-седмичния курс по английски.
02.04.1993
- И днес нямахме писмо от вас – сигурно другата седмица вече ще
пристигне някакъв хабер. В писмото си изпращам още една изрезка (статия)
от тукашен вестник, в която пише за габровската “Янтра” и триумфалната й
победа над “незнамкойси” противников отбор. Утре понеже е събота,
сигурно пак ще отидем някъде на пикник. Писмото ми така или иначе стана
доста голямо, пък и прекалено дълго го забавих вече, за да се
притеснявам – така както гледам, ще опиша и рождения ден на Нени другата
седмица и чак тогава ще го пусна. Ама хайде без сръдни, моля ви се –
нали сме свои хора уж, няма да си връзваме кусури заради едно писмо; то
така или иначе ще дойде при вас и ще ви стопли сърцата – какво от това,
че ще е с известно малко закъснение…
Татко,
като разглеждах материалите които си ми изпратил, не срещнах никаква
информация за най-новите генератори на завода ГИ5-25 и ГИ1-250. Ако има
нещо издадено по тези изделия, изпрати ми го моля ти се или пък драсни
няколко реда с краткото им описание - нали знаеш, че разбирам от половин
дума! Като предварителни данни само мощност, честота и общите им
характеристики ще са ми достатъчни - аз и без друго повече от
най-основното няма да мога да обясня за сега; нали и езика им ме мъчи
още, та от там идват главните ми пречки. През ваканцията пак ще отида до
последното място, където бях преди време – този път ще бъда и
по-подготвен от предишния. А като цялостна констатация мога да отбележа,
че времената са наистина труднички в тази половина на Земята - ние не
го усещаме така силно, защото идваме от света на “невъзможното” и тук
“трудното” ни се струва “лесно”; плащат ни достатъчно като сума, за да
преживяваме сравнително сносно и най-важното: редовно, като повтарящ се
до безкрайност затворен цикъл. Обаче на тукашните хора много-много не им
харесва сегашното политическо и икономическо положението, ама ще си го
търпят: нали те сами си избираха онзи ден кой и как да ги управлява.
Нека да им сърбат попарата сега за още 4 години мандат, нещастници!...
Така, мина и рождения ден на Нени - днес е вече 06.04.1993,
а като ден от седмицата - вторник. Миналата събота и неделя не сме
ходили никъде – правихме сериозна подготовка за празненството: от едни –
маса на заем да вземем и столове, от други – миксер, вилици, лъжици и
всякаква посуда, че нашите сервизи са с ограничен капацитет и т.н. Но с
общи усилия и взаимна другарска помощ успяхме да съберем всичко, да го
скалъпим по най-изряден начин и то много добре си изкарахме на всичкото
отгоре. Снимахме доста с видеокамерата, но децата, както знаете като
ударят по две соди и подлудяват, пък бяха и 7 на брой, та не знам колко
успешни са станали кадрите. То бяха игри на гоненица и жмичка, то бяха
препускания с коне из стаите и бръмчене на коли по мокета – истинска
лудница и вакханалия; как не падна таванът само ми е чудно! Ще ги видите
на филма колко са диви. В пиковия момент имаше още 12 души възрастни.
Разбивахме майонеза от нашенската, че тукашната я правят със захар и
никак не е хубава. На масата имаше в изобилие: руска салата, бяла салата
“Снежанка” (която най-добре върви с мастика, но за жалост този артикул
липсваше от листа с менюто); за мезе бях накълцал на едро луканков салам
и кашкавал; отделно от тези “вълчи” мезета по покривката се въргаляха
фъстъци, соленки, бисквити и други дребни хапки; бяло и червено вино,
сокове, лимонади и други питиета (единствено без боза...) се изливаха
като през спукан пожарникарски маркуч. На всичкия този изсипан рог на
изобилието обаче, нямаше само по една малка ракийца за хатър на тези
чудни салати – направо ги похабихме насила само с това прокиснало вино, с
което се наливахме и покарвахме сухия залък. Като капак на всичко
дойдоха и две торти с по 7 свещички – една за “младежите” и една за
“старежите”. И понеже изщракахме един цял филм на това така важно
събитие - днес съм го дал да извадят снимки, та като ги взема готови
след няколко дена, ще изпратя и тях в този пакет.
Както
вече забелязвате, малко се забави писмото ми, но пък се получи много
обилно на информация. Надявам се, че ще го получите точно за сватбения
ви ден. До колкото си спомням това беше 27 Април като дата, но даже и да
не е тогава, няма значение – някъде наоколо беше, но аз не съм много
сигурен. Тази година ви е кръгла 35-годишнина на “взаимно търпение и
поносимост”. По този повод, от сърце ви пожелаваме да имате достатъчно
сили и разум, за да се изтраете поне още толкова, пък после ще му
мислим!
Много
ни се иска през ваканцията да направим и някакво пътуване до близки
природни забележителности, но ще видим как ще организираме всичко. В
четвъртък ни е последният учебен ден, който ще проведем сред природата.
От училището ще ни водят в Ботаническата градина, където ние вече сме
били, но нищо – там винаги е приятно да се ходи. След това в парка ще
има обяд на открито – пикник, “барбекю” и т.н. Вчера правихме тестове,
за да видят кой как е с езика и до къде е достигнал в подготовката си.
Учителката беше изумена от моите знания, но аз побързах да я успокоя, че
те съвсем не са трайни и постоянни и понякога така ми се връзва езика,
че не мога дума да обеля – ни на български даже, камо ли пък на
английски да продумам. Надявам се, че с времето тази бариера ще падне и
ще проговоря по-свободно, но за сега си оставам “мълчалив”…
За
рождения си ден Нени получи много подаръци, имаше много гости и той
беше много щастлив. Ще го видите на видеокасетата. А, сетих се и за
телефонното ви обаждане. Сигурно сте направили големи разходи - пишете
ми колко сте платили за тези няколко минути, за да имаме представа от
цените в България. Доста си поговорихме, но аз бях толкова сънен, че
почти не помня нищо от разговора ни. Беше 03:00 през нощта (сутринта).
Понеже ние мръднахме часовниците с 1 час назад (за зимата), а вие с 1
час напред (лятно разписание), разликата между България и Аделаида е
само 6 1/2 часа. Казвам умишлено “Аделаида”, защото от единия край на
Австралия в Пърт (най-западния) до другия й край в Сидней (най-източния)
има часова разлика от други 3 часа, която също варира в зависимост от
летен/зимен часови график. Ние сме горе-долу по средата на този времеви
пояс, но Аделаида е само с 30 минути назад от времето в Сидней. С други
думи, ако в България е 12:00 на обяд, тук часовника показва 18:30
вечерта, на същия ден. От моите сметки, онази вечер когато се обаждахте,
би трябвало да е било 20:30 вечерта, докато при нас беше 03:00
сутринта, само че вече в следващото денонощие. Спокойно – постепенно ще
свикнете и с часовата разлика, то не става за една нощ; минава време
докато се осмислят всичките тези неща. За вас ще бъде достатъчно да
запомните само, че ако вие там седнете по обяд на мастика с лед, ние в
същото време си пием вечерната ракия – това е по-простичко за обяснение и
осмисляне…
Изпращаме
ви и една карта на Австралия. С големите жълти пояси са отбелязани
пустините и пущинаците, където основно живеят аборигените. Само те са
способни да издържат на чудовищните климатични условия, които са там.
През лятото жегите могат да надхвърлят 50°C; зимата пък температурите
падат доста под нулата – не е живот за нормални хора там. Наред с това
обаче държавата е богата на много реки, езера, блатисти местности,
планини, безкрайни плажове и т.н. Абе големи красоти има тук, но всички
те са на големи разстояние едни от други. За да влезеш в аборигенските
земи и да преминеш например с джипка през тях, освен храна, гориво,
лекарства, противозмийски серуми и т.н., човек трябва да има и специално
разрешение за минаване през техните земи, което се издава още преди
тръгването в тази посока - нещо като нашите “открити листове” по
граничните райони едно време…
Няма коментари:
Публикуване на коментар