Мили майко, татко, бабо и приятели,
Днес е вече 16.11.1993.
Няколко дена не съм писал, че имаше много движение, напрежение и
динамика около нас. Но нека да започна подред, за да видите сами за
какво става въпрос.
Миналата
седмица приключих поредното си писмо № 19, а така се случи, че го
изпратих едва вчера; то вече е на път така или иначе, надявам се. Онзи
ден (в петък вечерта), с неколцина приятели и съмишленици учредявахме
отбор по футбол към българския клуб. Още там на място доста активно се
“научредихме” с бира, защото после пък двамата с Иван отидохме у минния
инженер – той е голям футболен почитател и запалянко, та да му споделим
голямата спортна новина и радост. У тях продължихме да “учредяваме”
отбора, вече само на бяло вино (защото трябваше да караме после), та
кога погледнах навън - то слънцето взело да се показва иззад пердето на
прозореца...
На
другия ден: абсолютен вакуум – бях сънлив и психически изтощен от тази
среднощна “учредителна” конференция, та не ми беше до нищо и никой. До
вечерта обаче се ококорих и махмурлукът ми премина, когато отидохме пък
на гости - на “нова къща”, както казват някъде. Едни наши приятели от
“лагера” се преместиха да живеят в квартира на свободен наем, а аз бях
ходил да им помагам с рейса по пренасянето на багажа. Хората се
почувствали задължени, наред с останалите си гости да поканят и нас (и
съвсем правилно, бих добавил). Не можахме да откажем любезната им покана
и там също закъсняхме доста с обратното прибиране у нас.
В
неделята излязохме с Женя и Нени на разходка до един много красив
квартал с чудни къщи, където направихме и малко филм с камерата.
Впоследствие разбрахме, че записът от рождения ден на Женя не е станал
както трябва и с Иван се разбрахме да го презаписваме. Аз пък, с
всичкият си акъл и цялото си величие, върху стария запис снимах къщите и
на практика го поразих, а после се оказа (както обикновено става в
подобни случаи), че Иван на свой ред е изтрил оригиналната касетка. Така
филм от рождения ден на Женя няма да гледате, за което всички ние много
съжаляваме, защото беше интересен и забавен. Догодина, нека е живот и
здраве - ще се снимаме пак. В резултат на всичко изброено до тук и тези
мои провали, в неделя през нощта сънувах много лош сън, но не помня
какво точно ми се случи...
Вчера
(вече понеделник), училището мина прилично. От там не могат да се
очакват никакви новини, нито пък някакви по-специфични емоции. За това
не се и спирам така подробно на ученическият си живот. Прибрах се обаче
аз на обяд и Женя ми показа едно писмо, с което ме викаха на интервю.
Първото в живота ми и сигурно не последно. Та всичко се завъртя около
тази суетня и подготовка. Фирмата се казва “FESTO”. Такова
представителство има и в Габрово, в бившия Дом на семейството, под
Проектантската организация. Казва се “Фесто-Машинекс” и вътре техен
представител е един мой колега и съученик от детството – Минчо ???
(оказа се, че съм забравил фамилното му име – непростимо, моля за
извинение!). Днес ходих в тази фирма да си ангажирам час за интервюто –
следващият понеделник (22 Ноември) в 11:00. Пада се точно на върха,
когато навършваме една година от пристигането си в Австралия, а това е
поредната ми № 57 молба за работа, от всичките общо 62 изпратени до сега
на различни компании. Фирмата се намира на нашата улица (№ 14), а ние
живеем малко по-надолу (на № 374). Много е близо до нас и евентуалното
ходене на работа ще бъде лесно и бързо. Взех и разни проспекти, за да
разбера с какво се занимават – пневмо- и хидро-елементи, както и
електронни части, както ми стана ясно по-после. Същият каталог на FESTO
съм виждал, че татко има на бюрото си в “Електроника”-та. Те изглежда
имат мрежа из целия свят. Тези дни ще се поподготвя и за това проклето
интервю, та да видим какво ще стане. Като гледах списъка - около
двайсетина умника сме, дето ще се борим за това място, ама кой от
всичките ще надделее – Божá работа...
Покрай
всички наши приятели и ние се навихме да се преместим и да живеем в
къща, а не в блок (естествено, пак под наем...). Само че аз я искам да
бъде с изглед към океана. Като ще плащаме повече, да знаем поне защо.
Ориентирали сме се за наем до $150 седмично, като сега плащаме $105. Но
тук от една организация към Съвета, нещо като “Жилищно осигуряване”,
отпускат помощ в размер на около $20-$25 за по-високите наеми. Така че
разликата няма да бъде много голяма от сегашните ни комунално-битови
разходи.
Женя
няма да ходи да чисти повече, защото губи много време, енергия и нерви
само за някакви си $30. А пък идва и лятото - обикновено в събота и
неделя можем да ходим някъде. Междувременно времето рязко се “подобри” -
днес е около 34°C. Предните дни също беше над 30°C, а за утре и вдруги
ден синоптиците казват: “Ще бъде sticky ден!” (“стики” на английски
означава “лепкав”), с температура 38°C!
Та
във връзка с къщата и морския изглед, вчера следобед направихме една
обиколка по предпочитаните от нас морски квартали. До сега не бяхме
ходили нататък, но е изключително красиво. Понеже точно там свършва
балкана и възвишенията, къщите са разположени както във Велико Търново, а
отдолу вместо р. Янтра се вижда безбрежният и син океан. Голяма
красота! Оставил съм нещата в ръцете на Женя - тя има усет към тези
работи, аз само ще преценя дали става или не става самата къща като
постройка, разположение и т.н. Та в най-скоро време се очаква и ние да
заживеем като хората “life” (“лайф” – на английски “живот”), а не както
досега само “жизнь” (без превод...).
Днес
на обяд получихме и вашето писмо № 48, заедно с това на Вера. Аз още
нямам хабер от Сидней, но сега разбирам, че вие вече всичко имате във
вид на документ. Вера ще бъде реванширана още утре, не се тревожете за
това. А ако междувременно ми се обадят и от Сидней – просто ще имате два
документа. Разликата е само, че от тук той няма да дойде преведен и
готов за ползване, а трябва вие да се разправяте с това. Но няма
значение - не можахме да си съчетаем действията и се разминахме. Лошото
е, че вие ще правите допълнителни разходи за превод, но нищо не може
вече да се направи.
Хубаво
е, че татко работи, та да не си губи времето в стоене. Имахме писмо и
от Ямбол. Там олелията и суетнята около бебето е в пълна сила. Мислят да
дойдат до Габрово, но аз лично не ги виждам да се организират при тази
суматоха. Това са нещата около нас. Сега спирам, че трябва да закарам
Женя до библиотеката, а аз довечера ще ходя на мач...
17.11.1993
- Днес намерихме една прекрасна къща, с изглед към морето, чиста, с
дворове отпред и отзад – изобщо разкош. Ходихме даже и да я разгледаме
отвътре, срещнахме се с хазаите и дори им казахме, че ще я наемем
веднага. Впоследствие обаче се отказахме, защото все пак е доста далече
от всичко и всички – намира се на 25 км от центъра на града. Ние сега
живеем на около 6 км. Много умувахме, много се чудихме, но решихме, че
не ни е времето още за такъв смел и драстичен ход. Ще ни трябват повече
средства за път, бензин, както и за наем. Не сме се отказали съвсем
напълно - ще проверим още няколко адреса, но ентусиазмът ни започна
бавно да спада като спукан балон. Тази къща наистина си заслужаваше;
сега и двамата с Женя съжаляваме, че не я взехме, но нали и никой не ни
насърчи за тази стъпка – уплашихме се и се отказахме. А със сигурност
щяхме да се нагодим и към новото място, защото там също живеят хора и
никой не се е оплакал от това. Сега хвърляме усилията си да се представя
горе-долу добре на интервюто в понеделник, а то като мине един път –
тогава пак ще мислим...
Утре
ще изпратя парите и на Вера. За “услугата” тя иска USA$20, които аз ще
купя за около 35 нашенски пари. Не знам за какво точно е харчила парични
суми и какви разходи й коства всичко, нито пък къде е ходила и колко
време й е отнело, но аз на осмия ден вече държах акта в ръцете си, без
да си мръдна пръста и за много по-малко средства. Както и да е - яд ме е
само, че вие ще правите още масрафи за преводи и т.н. Дано поне да се
свърши работата – другото не е важно. След като пристигне документа от
Сидней, аз ще ви изпратя и него, за всеки случай.
Нени
утре заминава на къмпинг с училището за два дена. Голяма подготовка и
суетня падна за това му ходене. Той е много доволен от новото си училище
– основно, защото имало по-малко за учене, хайлазина му с хайлазин. Тук
системата е такава, че в началото, в началните класове не им дават
много зор, но после, в горните степени ги натоварват повече. Но той е
най-добре от всички нас, взети заедно. Няма никакви проблеми с езика и
общуването с хората и децата. Забравил съм да ви прибавя в предното си
писмо домашното на Нени с буквата “В”. Пак не е написано като хората, но
какво да го направя – не помагат ни приказки, ни пердах, нито нищо.
Зодия “Овен” в най-остра форма!...
18.11.1993
- Днес Нени го няма и ние сме сами с майка му. Ходих по пазар, изпратих
едно писмо за работа и друго – с двайсетте долара на Вера. Снощи на
една Коледна картичка й написах няколко реда с пожелания и благодарности
от цялото ни семейство, та всичко да стане на един път. Надявам се, че
ще се обади, след като го получи.
Онзи
ден приказвахме с една наша позната, на чието момченце утре вечер пък
ще ходим на рожден ден. Тя говорила с майка си в Русе и разбрала, че в
България имало голям сняг. То тук като е толкова топло, та не ми минава и
през ума даже, че някъде по света все още падат снегове. Малко му е
рано, но дано до това време окончателно да сте прибрали реколтата. Сега
вече само едно ви очаква: греяна ракия, блажни мезета, вино на поразия -
и така, та чак до Св. Трифон Зарезан.
Мъжът
пък на тази наша приятелка (те и двамата са от Русе), в понеделник
започва работа в един център за поправка на компютри. Той самият е
компютърен инженер, а и жена му също. Вчера ходил на интервю - казали
му, че днес ще му с обадят. Но му се обадили още вчера следобеда, че го
искат да започне веднага. Ей така светкавично стават работите тук -
изневиделица и набързо. Напред пък на мене ми се обаждаха по телефона и
докато се усетя, едно интервю вече минах. Въпроси-отговори,
въпроси-отговори и туй беше през цялото време. Аз малко се притесних и
ми се скова ченето, но мисля че горе-долу се представих. Да говориш по
телефон, особено по технически теми е ужасно. Женя каза, че съм казал и
някои глупости, но то ми е простено. Сега уж се подготвям за FESTO, а те
се обадиха от друго място. Но и аз много “въдици” съм хвърлил и заложил
– само чакам някой шаран да клъвне. Първите вече започнаха, сега зависи
от мене дали съм добър “въдичар” – в смисъл, само от езика ми зависи да
защитя това, което съм писал в резюмето и в писмата си до фирмите.
Обаче аз все още не се чувствам напълно сигурен в себе си и изразните ми
средства, но така или иначе ще пробвам навсякъде – тук поне за това
пари не вземат...
Като
дават битките из Югославия, гледам че и там е паднал сериозен сняг. А
хората без къщи, без дрехи – лошо! Надявам се поне такъв ужас да не
изпитвате. А иначе ще е студено, ама да сте живи и здрави – пролетта
следва след зимата, ако това ви успокоява в някаква степен.
Онази
вечер имахме тренировка по футбол, а довечера от 22:00 ще играем
официална среща срещу австралийски отбор. Ще падне тичане пак, а и по
няколко бирички ще рече да ударим после, независимо от резултата…
20.11.1993
- Днес в антракта между четенето и ученето, рекох да драсна някой ред.
Вчера Нени се върна от къмпинга много доволен. Къпали се в морето, в
басейни, карали сърф, някакви специални водни мотори и т.н. Само дето
много лошо време случиха за това им първо преживяване. До онзи ден беше
34°C, а от вчера вече е едва 20°C. Не били спали цяла нощ, светили си с
фенери в очите, вместо да си кротуват като послушните деца и правили още
куп глупости. Като си дойде направо го вкарах в банята, че освен
всичката мръсотия, влачеше със себе си и пясък в гащите. От целия личен
инвентар, който се намираше в раницата му, само един чорап не можа да му
излезе при “сдаването на зачисленото имущество”, което в неговия случай
е почти добре. Спали две нощи в каравани и беше много впечатлен от
всичко. Преди да тръгне за тази екскурзия се беше понатъжил малко, че
няма да е с нас цели два дена, ама като се върна и разбра колко е хубаво
без родителски контрол и напътствия, каза че пак ще ходи - винаги
когато има такава възможност.
Снощи
ходихме на гости у наши приятели, които са се преместили в чудна къща.
Но от онази, която ние изтървахме не е по-добра. А и няма изглед към
морето, на което аз много държа.
Онази
вечер играхме футбол в зала (на закрито). Е, загубихме с 6:2, обаче с
чест. Аз играх само 4 минути, но подадох много добре на Иван и той вкара
първия гол за нашия отбор. После минния инженер вкара другия, но понеже
междувременно времето ни за игра изтече, нямахме време да изравняваме
или да победим, защото противникът ни зачеса още в началото с няколко
гола. Другия четвъртък пак ще играем. Не е лошо, поне се раздвижваме (а и
не сме си по къщите, да ни овикват женорята). Пак в тая връзка
разбрахме, че България победила Франция на футбол и ще отидат на
Световното първенство в Америка. Австралийците обаче загубиха от
Аржентина и си остават тук – нека им е!
А
във връзка с темата за разните квартири и къщи, ви изпращам три изрезки
от вестника – снимка на къщата отпред, поглед от балконите и вътрешната
стълба. Това напълно покрива моите изисквания и мечти за дом един ден.
Тази къща ще се продава на търг и очаквателната й цена ще бъде между 500
и 600 хиляди долара. За сравнение – в Сидней с тези пари не може и да
се мисли за купуване на такъв палат. Там имотите са баснословно скъпи.
За този вид на къщата и изгледът й към морето например, трябва да се
пригласят около 2 милиона долара, но тук в Аделаида е все още доста
по-евтино…
21.11.1993
– Неделя: чувствам се като преди изпит по “научен комунизъм” (умишлено
го пиша с малки букви, а не защото съм простак и необразован; това е
най-малкото и най-приличното унижение, което мога да демонстрирам към
упоменатият учебен предмет, неговите преподаватели и жалките му
последователи; вероятно от това спокойно може да се съди и за
политическата ми ориентираност...). Във връзка с предстоящото ми утре
интервю, от училище са ми дали едни “напътствия”, които е добре да се
съблюдават за постигането на желаният успех. Съществуват стотици
въпроси, на които трябва да отговоря - не това което мисля в момента, а
онова което евентуално ще се хареса на работодателя, погалвайки егото и
ушите му със суперлативите, които ще чуе за себе си. Обикновено работата
взема не най-добрия работник и служител, а този който омайва с думи по
време на интервюто, разтяга локуми и умело прилага гъзолизните си
похвати и прийоми. Дейност, доста трудна за мене, особено пък и на чужд
език. Женя и тук е много добре с тези лафове, тя има навик да наизустява
цели пасажи и да запомня изразите. Аз обаче – не, аз със заучени фрази
не мога да общувам с хората. Та сигурно ще има да се мъкна по интервюта
до второ пришествие, докато не се излъже някой да ме вземе на работа –
просто за да види какво мога да правя, а не какви глупости съм му плещил
на интервюто. Утре в 11:00 ще си покаже…
Пак
утре навършваме 1 година престой в Австралия (щях да напиша “застой”,
но все пак нали тикаме каруцата напред - дано да е и във вярната
посока...). Подготвил съм една кратка икономическа равносметка на това
изминало време, което ще напиша по-нататък в писмото, след като ви опиша
и как е преминало интервюто – нали това е по-важно сега и от всички
останали най-важни неща.
22.11.1993
– Така - днес търкулнахме една година, откакто сме се заселили в
Австралия и вече подкарахме втората. Интервюто ми мина доста по-лесно,
отколкото самият аз си го представях. В офиса бяхме само двамата – шефа,
в ролята си на “изпитващ” и аз, в качеството си на просякът от сборника
с “Приказки от 1001 нощ”. Приказвахме си за миналия ми опит и бъдещата
работа в много другарска и приятна атмосфера. Мисля, че добре поминах –
амчи те не ядат хора бре? – какво съм се разтреперил и аз като лист на
фикус. И те са същите човеци като нас, само дето стоят от другата страна
на барикадата. Май много ни плашат в училище и от там ми идват
стресовите ситуации. От сега нататък не ми пука вече. До края на
седмицата ще ми се обадят евентуално за второ интервю или с отказ. Ще
чакаме, ще видим. Понеже главният офис на фирмата е в Мелбърн, за
следващите срещи ще идва човек от там. После пък хукнах да им пиша
благодарствено писмо, за това че са отделили от тъй драгоценното си
време за разглеждането на документите ми и че са били достатъчно любезни
и търпеливи да ми изслушат и изтърпят глупостите на интервюто. Тези
лицемерни “официалности” тук са задължителни, защото бюрокрацията и
подлизурковщината са на много високо ниво. Дори и да получа официален
отказ за дадена кандидатура, аз пак трябва да им върна благодарственото
си писмо – ма що не си ***** мамата бре, лизачи такива! А пък всичкото
това може да е и просто култура, въпрос на възпитание, но за нашите
балкански нрави тези усложнения са чужди и ужасно много излишни. Нищо,
вероятно един ден и ние ще се превърнем в такива одялани и шлифовани
безличия като тях…
Както
обещах вчера, по-долу с няколко думи съм описал финансовото ни
състояние към момента. С тези си равносметки аз нито се хваля, нито пък
се оплаквам. Просто съм теглил калема след едногодишният ни живот в
чужбина и статистиката съвсем не трябва да се приема като масово или
повсеместно явление. За мнозина тази уравниловка би била смешна и жалка;
за други пък – една недостижима химера. Аз тук разглеждам само един
конкретен пример, без да го завирам на никой в очите и без с това да
дразня себеподобните. По-скоро това е лична самооценка, отколкото
някакъв официален финансов отчет, но все пак:
1. Приходи
- тук влизат всички официални суми от социалните помощи, които
получаваме като безработни; плюс селскостопанските ми надници дето съм
поработвал неофициално (“на черно”...); прибавям и паричките които Женя
заработи със съвсем честен труд (макар и също на не съвсем “бяла”
основа...); слагам и тези средства, които допълнително получаваме за
курсовете – всичко общо $20,000.
Правя
едно пояснение или по-скоро разяснение какво се крие зад израза “на
черно”. В нормалните държави всеки един доход се облага с данъци.
Изкарваш $100 – 25% автоматично се прибират от Данъчното управление и ти
чисто получаваш остатъка от $75. С него се разпростираш според нуждите и
възможностите си. Ако обаче се спазариш на някъде и направиш “завой”
или байпас на държавата (ибáз я нея – тя има достатъчно пари) и за
същата работа получиш да речем $80, те влизат директно в горното ти
джобче на ризката, показвайки средният си пръст на Данъчното.
Пито-платено и всички са доволни (с изключение на държавата, но нали
предварително казахме “ибáз ги тях”): ти си взел повече пари, а онзи
който ти е платил за същата работа е дал дори по-малко. Е, теоретично
всичко до тук е точно така, но не може да става в по-едър план, защото е
незаконно и много подсъдно. Но за малки и дребни кокошкарски сумички
методът е вървежен и резултатите му достатъчно добре претоплят от време
на време бедната емигрантска душа. Предполагам по целия свят е така, но
за мене това са първи сблъсъци с капиталистическите икономически
сношения и тези въпроси до сега в училище, а и по-късно в Института не
бяха разглеждани. Дано сега да съм малко по-ясен в това, което исках да
обясня…
2. Разходи
2.1. Ток, телефон и газ – $1000;
2.2. Наеми за квартирата – $5700;
2.3.
Колата – тук влизат всички бензини и масла (20,000 км пробег), резервни
части, ремонти, застраховки/регистрации и пр.- $1400;
2.4. Екскурзии – до Сидней ($350) и до Ayers Rock ($450) – общо $800;
2.5. Изплащане на самолетни билети, до този момент и към днешна дата – $1000;
2.6.
Други – в тази разтеглива категория попадат всички ежедневни масрафи:
колелета, видео, изгъзици, касети, пощенски разходи, храна, козметика,
дрехи, обувки, книги, снимки, филми и всичко останало, за което не се
сещам – $6600 (безвъзвратно и безжалостно похарчени);
3. Наличност – $3500 (спестени в банката).
Общо
взето, като правя една глобална равносметка - не е живяно разкошно, но в
същото време не сме се лишавали от много неща. Все сме гледали да
отидем някъде, да видим нещо ново, различно и не сме си стояли запрени в
къщи. Моабети, барбекюта и т.н. са били постоянните ни развлечения,
както посрещане на гости, ходене по екскурзии и пр. И пак на всичкото ни
“нямане”, имахме достатъчно, че и да спестим нещо зад гърба си. В
по-основни линии, с достатъчна точност това са ни приходите и разходите.
Не мога да твърдя дали всички подобни нам могат да направят същата
рекапитулация, а не ми е и работа да знам. Както споменах в началото,
всичко това е само в наш, чисто личен план. Сигурно има някои с по-добри
резултати, но не се съмнявам, че и тези дето са по-зле са доста на
брой. В крайна сметка, хората и държавата са ни дали неограничени
възможности – въпрос на избор е вече, кой в какви посоки ще си управлява
кораба: към дъното или ще върви напред…
25.11.1993
- Тези дни пак тичаме напред-назад да разглеждаме разни къщи. Наравно с
чудните обаче, има и големи боклуци – неподдържани, мръсни и
изоставени. Изобщо много добре си личи кои къщи са частни, в които си
живеят собствениците и кои - само за даване под наем. Ние уж временно се
бяхме отказали от тези мераци, но така или иначе продължаваме да търсим
нещо подходящо – то е колкото да си поддържаме огъня, а не че имаме
някаква остра нужда от преместване.
Вчера
се получиха на един ден писмата ви № 49 и № 50. Доста движение и емоции
има и около вас, което ме успокоява, че сте сравнително добре. Ако не
толкова материално, то поне духом. Заседяването на едно място и
улежаването не водят към добър край.
Тук
вече се установи много хубаво време, а вас сигурно ви е натиснал
студът. Благодаря и за поздравленията ви по случай Архангелов ден. От
редовете ви разбирам, че още не сте получили нашите последни писма,
календарът и снимките. Но до това време сигурно вече ще са пристигнали.
Нени
написа домашното си, но то пак не като хората. Много калпав върви нещо –
не знам на кого се е метнал такъв небрежен. Снощи даже беше наказан и
си остана да учи и пише в къщи, а ние с Женя ходихме сами да избираме
къщи. Сенната ми хрема като че ли взе да отшумява – вече от няколко дена
не вземам хапчета. Неничко също не киха така сутрин. Изглежда и той има
нещо алергично, но след две седмици пак ще го заведем при доктора, да
видим какво той ще каже.
Да
им е честито бебето на Момчил и Женя. А защо правите сокове от това
грозде, а не ракия - още не мога да си го обясня; що за разхищение и
ягма на материала е това?! Радваме се, че баба е добре. Разбира ли ни на
почерка? Ще трябва да слага очила като ни чете писмата, защото тя иначе
книгите си ги четеше и без тях. Да е жива и здрава!
Днес
се получи и официалният отказ от “FESTO” – нещо не съм им харесал, ама
като за първа проба беше добре. Опитите ми и занапред продължават с
пълна сила...
Снощи
бяхме на гости и взехме разни смели решения за честването на Нова
Година. Тук на 50 км има едно градче Хандорф от немски произход (Handorf
– вижте го на зелената карта, която вече имате). Представлява нещо като
нашата Трявна, Котел или подобно. Та там наши хора са открили една
кръчма “Зоро”, съвсем нашенска. Чорбаджията е сърбин – Зоран, та от там
идва и името на заведението. С всичките му македонски ракии, шопски
салати, нашенски кюфтета, кебапчета и печени прасенца (да, цели - с
главичката и опашчицата...). Та ако може да се организираме там да
посрещнем Новата 1994 – направо ще бъде влудяващо. Ние не сме ходили все
още нататък, но разправят че било много красиво и интересно старинно
градче.
На
един наш приятел майка му починала вчера в София, та всички сме малко
разтревожени. Искахме да му съберем пари, поне да си отиде до България,
но и той горкият, не знае как да постъпи. Много неприятна вест, ама
какво да се прави. Да пази Господ от такива неща. Около нас ей туй са
нещата в общи линии.
Женя
също започна да изпраща молби за работа. Още няма резултати. Нени играе
отвън, майка му готви свинско с грах, а аз ще се стягам да излизам, че
довечера от 21:30 пак ще играем мач.
Татко,
пиши ми използваш ли моливи с графитни мини 0.5 мм, та да ти изпратя
моливчета (миничките). Тук има най-различни видове и марки. Аз още не
съм си купил за моя молив, които са по-дебели (0.7 мм), но Женя и Нени
много ги ползват. Той по-често ги чупи, отколкото да пише с тях, ама
нека да свиква с новата техника.
28.11.1993
- Пиша набързо в един антракт между две партита. Снощи имахме гости у
дома: бяхме 4 семейства + 6 деца – голяма олелия стана! Но изкараме
весело, както обикновено. Вчера и онзи ден с Нени направихме и първите
си слънчево-океански бани. Специално този ден беше 37°C, а вчера само
24°C. Водата вече е топла и много приятна, но в същото време и ужасно
солена, а пък иначе е кристално чиста. При нас няма големи вълни, защото
сме закътани в дълбок залив, обаче нагоре към Бризбън (на изток) и
особено по западното крайбрежие стават огромни вълни, защото е напълно
открито. Там е рай за сърфистите (дето се плъзгат с една дъска по
гребена на вълната). Сигурно е голям кеф, но и много майсторлък трябва
докато се налучка баланса. В същото време това забавление крие и голям
риск, защото тази огромна маса от вода ако ти се изтърси на гърба - не
знам какво остава от човека, но съм виждал дъската, натрошена на клечки
за зъби едва ли не. Иначе като се гледат състезанията по телевизията е
доста интересно.
При
нас още не са се появили акулите, та е относително спокойно в
акваторията на залива. Миналата година реката, която се влива наблизо,
довлече много риба и акулките си правиха чудни моабети с тях, докато
хората предпазливо газиха само по брега и по-надълбоко от кокалчетата не
влизаха навътре във водата. Хеликоптерът постоянно кръжеше над
акулското сборище - хем да показва къде са, хем да ги разпъжда. Обаче те
си стояха там необезпокояващо в продължение на няколко дена и докато не
изядоха всичката риба в залива не си заминаха. През това време
плажовете бяха затворени за посетители – в смисъл, спасителите не
пускаха никой да припари до морето...
След
малко ще ходим на барбекю у нашите приятели – германците. Те и двамата
вече работят, защото са компютърни специалисти. Онази вечер идва
хазаина, с когото се договорихме, че когато решим да се местим, няма да
имаме никакви проблеми от негова страна - само трябва своевременно да го
предупредим, което е и естествено. Той е много доволен от нас, а и ние
сме с отлични впечатления от него. Много възпитан и образован човек,
икономист е по професия и работи в Централното Статистическо бюро на
Австралия от 25 години – вероятно това съм го споменавал вече някъде и
предварително се извинявам, ако се е получило неволно повторение на
информацията...
29.11.1993
- Започна пак ужасното училище, защото днес отново е понеделник. Така
ми дотегна вече това учене, че ако не е Женя да ми пише домашните - да
съм го зарязал отдавна. Толкова много бях ентусиазиран предния срок, а
сега никак. Единственото което ме крепи е, че вторият срок ще ни поеме
пак предишната учителка, от която бях много доволен. Та, ако науча нещо
повече, от това което и без друго си знам – тогава ще е.
На
11 Декември ще има щатски избори и кампанията по взаимното оплюване пак
започна. Борбата е между Либералната партия (СДС) и Работническата
партия (БКП), която за жалост и тук е още на власт. Сега е момента да ги
гътнат, но Южна Австралия е най-консервативния и заспал щат в целия
Континент. Та не се знае какво ще стане с политиката...
Вчера
изкарахме много хубаво у немците. Те имаха гости от Берлин – родителите
на момчето са в Австралия за няколко седмици. В Германия било много
студено и тук се чувстват отлично. Ще останат при тях около месец и
половина и после се връщат обратно. Много симпатични хора. Аз си
спомням, че с немския език се справях прилично, когато сме ходили по
Европата, но се оказа, че сега не мога да обеля и една дума. “DANKE”
дори бях забравил как е, та се наложи да общуваме чрез преводач, на
английски. Може би същото положение ще е и с моя френски. Руският дето е
руски и за нас е като втори майчин език, че пак с “братушките” си
говорим на английски из училището. Само някои думи доуточняваме
допълнително, дето са подобни и на български език. Ебаси английския –
взе ми акъла, казвам ви открито!
Довечера
от един приятел ще ходя да вземам някаква холова гарнитурка, че нали
тепърва къща ще обзавеждаме. Събирам парченца от тук-от там; кой каквото
изхвърли от тях и аз нали съм добра душа, та на всички прибирам
боклуците и вехториите. Пари за нови мебели няма – справяме се с
наличното, което също е в изобилие, няма да се притеснявате…
В
сряда от класа ще ни водят на разходка с колелета - от ситито до брега
на океана, след което ще има малко плаж, барбекю (задължително!) и
изкъпване. Та аз ще използвам на Нени колелото. Той е обещал, че ще ми
го даде за няколко часа...
30.11.1993
– Започвам да нервнича и аз вече и да ставам неспокоен – амчи днес беше
42.5°C бре, на какво прилича това безобразие – голям ад! Но ние нали
сме на училище, а там навсякъде има климатични инсталации, та не го
усетихме много. Следобеда и привечер ходихме у едни наши приятели, които
имат басейн в задния двор на блока - там изкарахме горещините. Вечерта
се поразхлади малко (да е било най-много 37°C), а ние ходихме после у
другите наши приятели, които се преместиха в къща, съвсем близо до нас.
Постояхме при тях известно време и на края се прибрахме в нашата сауна.
Днес
имахме писмо от Вера – получила ни е честитката с парите. Благодари ни и
ни пожелава Весела Коледа и Нова година. Пише, че все още не може да
свикне да празнува Коледа без сняг, както е в България, а е тук вече 42
години. Кани ни на гости в Нова Зеландия – един ден, може и до там да
стигнем.
Утре
ще бъде малко по-хладно – тъкмо за нашия коло-поход няма да е толкова
горещо. Онзи ден стана дума за огромни вълни по тукашните крайбрежия -
изпращам ви ги във вид на снимка от заглавна страница на списание
“Австралийски инженери”, което аз получавам по задължение като член на
едноименният им Съюз (подобно както всички партийци бяха абонирани за
“Работническо дело”; аз що ви разправям, че Изтока и Запада си приличат
много: по принцип в едни гащи пърдят и начинът на класовата им обработка
върху населението е един и същ). Нямаме още тази седмица писмо от вас,
но сигурно тези дни и то ще дойде.
01.12.1993
- Днес е първият ден на лятото. Сравнен с последния от пролетта
(вчера), времето е много по-прохладно и приятно. Дори не е и постоянно
слънчево. Тъкмо се върнах от коло-похода, окъпах се и сядам да драсна
някой ред. Навъртях около 25 км, по много приятни алеи покрай реката.
Тръгнахме от центъра на града, та до брега. Там се изкъпахме в морето,
поплувахме, хапнахме малко и тръгнахме обратно. Беше много приятна
разходка и голямо раздвижване – такова, че сега всички кокали ме болят.
Сигурно остарявам. Но и ние големи мърди сме станали с тези коли тук.
Разглезихме се, аз не мръдвам пеша на никъде, но то няма и как –
всичкото ни движение е свързано само с някакъв транспорт.
Здравейте мили наши. Искам да напиша няколко реда на баба! Милата ни
тя, просълзи ни днес с това сърдечно писъмце! Скъпа бабо, искам да ти
кажа, че всичко (слава на Бога!) при нас е наред. Нени расте щастлив,
вече втори ден след училище ходи на море и е много доволен. Учи се да
плува и да разбива вълните с гърди. Знае много английски думички, знае
английската азбука, но знае и българската. Четем книги на английски и ги
превеждаме, а понякога и български приказки. Мила бабо, знам, че ти е
мъчно, много мъчно. И на нас много често ни е мъчно за вас, аз честичко
си поплаквам. Но началото е поставено – във всички случаи убедихме се,
че и най-лошото тук на края на света, е по-добро от най-доброто в
България (поне за нас и с нашите възможности). За това имаме големите
надежди, че всичко ще постигнем (нека да го направим смислен този живот)
и че скоро, скоро ще се видим пак. Иска се търпение от всички ни.
Прегръщаме те и те целуваме: Женя
Гледам,
че Женя е сложила още един лист, та си викам да го допълня с още малко
ненужна информация. Онзи ден дойде поредната ни сметка за телефона. Не
мога да си спомня, но мисля че само веднъж сме говорили с вас. Отчетени
ми са обаче два разговора – първия път е от предната вечер, преди да
говоря с вас (1’30’’ – $4.85) и втория - когато действително
разговаряхме в продължение на 3’35” – $11.15. Защо са тези две отчитания
не знам. Женя също е говорила с техните в Ямбол, но този разговор е
отчетен на 10’45” – $33.40, което мисля че е невъзможно толкова много
време да са приказвали. Както и да е. Това е тарифата. Градските
телефонни обаждания са по $0.25, а ако обаждането е в града от уличен
автомат – $0.30. Всичко което си изговорим е допълнителна такса над
друга една, която е постоянна и е в размер на $13.75 месечно - водят я
като наем на телефонната линия, на жиците демек, дето са ни ги прекарали
в къщата. Това е информацията ми за телефонните услуги - обирджии и
пладнешки разбойници, но и без тях не може (лошото идва от там, че и те
го знаят и така стават още по-дръзки и нахални; просто няма други –
монопол, това е всичко...). В тази връзка искам и още нещо много дебело
да подчертая, за да не вземе тука някой да изтълкува погрешно
гореизложеното и да смята че, ние изнемогваме финансово и едва ли не
телефонните разговори с България ни съсипват материално, морално и т.н.
Нищо подобно – с тези си икономически анализи аз само хвърлям повече
светлина и върху този аспект от живота ни, което в никой случай не е с
някаква цел, да се оплакваме например (но не се и хвалим де). Когато и
както ни прилегне, ние пак ще ви се обаждаме по телефона, само че няма
да е така често по вече обясними причини…
Нали
ви бях казал, че раните трудно зарастват тук в тази географска област.
Днес най-после ходих на лекар да ми ги погледне и каза, че съм хванал
някакъв бацил, който живеел по лигавицата на носа или под ноктите на
пръстите. Тази болест ходела само по децата – къде пък аз точно съм я
лепнал, така и не знам. Няма значение – та, човекът ми изписа да гълтам
една седмица пеницилин; нищо сериозно. Прегледът ми беше безплатен, а
рецептата с лекарството ми струваше само $2.60. Иначе само то струва
$15. Да живее Пол Китинг – Министър-Председателят на Австралия!
Последният между другото, е от червената партия и изповядва
прокомунистическа идеология. Но ще видим на предстоящите избори как ще
му се заклати стола… Докторът също каза, че за няколко дни ще се оправя и
нищо няма да ми личи. Той е с българско потекло, тук е роден, но знае
много добре български език. Можем да го ползваме за всякакъв случай и
занапред.
Днес
следобеда отново ходихме на плаж, но този път имаше големи вълни,
морето беше мътно, защото духаше силен вятър. Утре пак ще ходим с наши
приятели на море. Дано да е хубаво времето. Целувам ви: Ангел Женя, Нени...
“Уважаема Г-жо Доминик, използвам случаят да Ви
честитя Коледа и Ви поздравя с настъпващата Нова 1994 Година. Нека тя да
донесе повече светли дни в живота Ви, здраве и дълголетие.
С голяма загриженост за направената от Вас
услуга към моята майка, изразявам както нейните, така и моите горещи
благодарности. В същото време поднасям и извиненията си за създадените
Ви от наша страна грижи и проблеми до окончателното изчерпване на този
въпрос.
Съгласно договореността, която имате с моята
майка, аз Ви изпращам тези 20 (двадесет) американски долара, надявайки
се, че те ще покрият всичките направени от Вас разходи по случая.
Същевременно се извинявам ако изплащането на тази сума не би било така
навременно, поради пощенско забавяне или други причини. Аз едва вчера
получих писмото от България, в което майка ми ме моли за тази услуга.
Сама разбирате, че това от тук е много по-лесно осъществимо, отколкото
от там.
Още веднъж Ви благодаря от цялото си сърце и Ви желая всичко най-добро през Новата 1994. С поздрав: Ангел”
Това
пък е точният текст от картичката, която изпратих на Вера, заедно с
двайсетте долара. Тонът на посланието ми стана малко официален, но аз
нито я познавам жената, нито пък нещо знам за нея. Все пак е по-добре
така, отколкото тя да получи една гола картичка с някакви пари вътре.
Вероятно в училище много успешно са ми промили мозъка и започвам да
спазвам високопарният си стил навсякъде, до където пиша официални писма.
Не се бойте обаче – в отношенията си към вас и по-специално в
настоящите редове, аз ще си остана един обикновен пейзан или “човекът от
народа”, както се казва… Мисля за Коледа да пратя и на Джон Мадемов
една честитка. Той отдавна ни писа, а аз все не намирам време да му се
обадя. Сега по Коледа, като си отиде моята учителка в Тасмания (която е
родом от там), ще й дам неговия телефон, за да му предаде “много здраве”
и поздрави от нас. А аз пак ще му пиша отделно...
Сега
продължавам на този лист, че да му използвам мястото и да не го
изпращаме празен (темата е същата от 01 Декември), а утре вече ще гледам
да ви изпратя писмото. То ще пристигне, надявам се преди Коледа. В него
ви пожелаваме много веселие и радости през Новата 1994 и щастливи
Коледни тържества (пиршества). С по-ранното му изпращане целя да
изпреваря Коледните задръствания по пощите, които дори вече започнаха.
Следващото ни писмо ще очаквате чак през Януари, като смятам, че до
тогава натоварванията ще преминат, а ние междувременно ще продължим да
ви пишем ден по ден какво става тук, в тази тъй далечна част на света...
При
нас вече се очаква и една чисто българска сватба. Сестрата на жената на
наше приятелско семейство им дошла на гости. И тук, от дума на дума и
уж случайно, взела че се свързала с един от нашите ергени. Та дето ще
блъска пътя обратно до България, сега ще си я оставим на наша територия –
като се обичат младите, нека да се вземат...
Днес
е и най-ужасното първо число на месеца. В този ден ходя да плащам заема
за самолетните ни билети – по $169 всеки месец. Първата четвърт е
изплатена, остават още ¾. Ама поне да знаех в самолета, че всичко
каквото ти се поиска на душата, можеш да го имаш - колкото си искаш и
без пари. Уиски, бири, винá – всичко. А аз плахо и свито само една бира
дето изпих, та ме беше даже и срам да си я поискам. Ама сега ще знам
вече, един ден като тръгна за назад - ще си го наваксам и за отиването, с
лихвите хем...
Видеокасетата
още не е готова - като я напълним ще я изпратим веднага. Снимки също не
сме вадили скоро, но сега по Коледните и Новогодишните празници ще
направим много, че в следващото писмо да има и снимки. Изпращам ви и
една червена изрезка от някакво списание. В него съвсем случайно открих
думата “Bulgaria” и то по много интересен повод. Статийката е озаглавена
буквално: “Достатъчно си карал, когато си пил!”, дори по-скоро “Стига
си карал пиян!” или нещо подобно пак в този смисъл. По-надолу следва и
самият й текст:
“Позовавайки се на Южноавстралийския полицейски
отдел (а кой се съмнява в неговата дума?), австралийските пияни шофьори
се отърват много лесно когато бъдат заловени, след като са употребили
алкохол. Презокеанските (в смисъл извън Австралия, чуждестранни, б.пр.)
наказания за смесването на пиенето с шофирането в различните държави, са
както следва:
- Турция: пияният шофьор се откарва на 30 км от града и се заставя да върви пеша обратно под полицейски ескорт (надзор);
- Малайзия: шофьорът се вкарва в затвор, а ако е женен, съпругата му го придружава зад решетките;
- Южна Африка: 10 години затвор, или $10,000 глоба, или и двете;
- Русия: шофьорската книжка се отнема до живот;
- Норвегия: три седмици тежка работа в затвор и
една година отнемане на книжката. Повторен случай в следващите 5 години
означава загуба на книжката завинаги;
- България:
за втори случай се привежда в изпълнение присъда. Никой не посмява да
има трети случай; (за първия обаче, в статията не се споменава нищо,
б.пр.)
- Салвадор: смърт чрез разстрелване. И това е само при първия път!”
Това
е в общи линии превода на статията от списанието. Тук до колкото знам
тръсват една глоба от $500-$700 и това е. За следващ случай на нарушение
глобата се увеличава, но без други драстични усложнения. Е, имахте
малко любопитни факти из света на пияндурниците. Дано да ви е било
интересно – все пак, този свят е и наш (на пияниците имам предвид)!...
04.12.1993
- Два дена не бях писал, че се бяхме залисали в това-онова. Женя вече
не ходи на училище, но аз за съжаление продължавам. За нейният следващ
по-специален курс се изисква да бъде пълноправен член на Съюза на
Австралийските инженери и съответно да й бъде призната дипломата. Та тя
тича тези дни да урежда този въпрос. Таксата за удоволствието и “честта”
да стане част от този въшлив и продажен съюз е $200, които ние така или
иначе безропотно платихме, като от 01 Декември членството ще стане
$275. Добре беше все пак, че я минаха по старата тарифа.
Чакахме
тези дни да се получи и писмото от вас. Аз вчера ходих на голям пазар
заедно с Валери (минния инженер), а после заедно с тях трябваше да ходим
у други едни наши приятели. Добре ама нещо това гости се осуети, а пък
ние нали бяхме настроени вече за моабет, та си взехме едно орташко мяхче
с винце и седнахме у тях снощи – колкото да не сме капо и да отчетем
дейността.
Вчера
докато сме били на пазар, Женя беше получила вашето дълго и важно писмо
№ 51. Ходила в пощата отсреща да го вземе, защото е било препоръчано.
Аз мисля, че няма нужда от допълнителни такси за препоръчана поща,
защото тук всичко идва без проблем – документи, снимки и какво ли не...
Днес
е събота - Нени остана да спи снощи у нашите приятели, че стана късно и
не съм го будил, а ние с Женя се прибрахме по някакво никакво нощно
време. Тя подремва още горката, че нали обича да поспива повечко. А аз
сега изчерпателно ще отговоря на вашето писмо ред по ред, което
препрочитам за кой ли път вече. В понеделник (баш на Никулден) трябва
най-после да го изпратя това послание, че много се забавих. Ама нали все
гледам да допълвам с повече информация, та затуй ще ме извините че
закъснях с изпращането му. Неничко още днес ще си напише домашното, та и
него да ви пратим обратно.
До
тук, значи всичко е ясно. Продължаваме нататък. Радвам се, че сте
получили снимките. Всичко си стана точно, акуратно, без никакви
проблеми. Между другото, онези хайвани от Сидней още не са се обадили, а
да не са ми получили писмото е невъзможно. Просто – българска работа...
Е,
излезе й най-после късмета на акумулиращата печка. Дано с нея да ви е
повече топло, защото те наистина са много ефикасни. С нощната енергия се
надявам да имате и финансово подобрение - да се замогнете един вид.
Даже от “Енергото” ще имат да ви дават, а не вие на тях на всяко 20-то
число от месеца! А тук, между другото има само една тарифа за тока и тя е
11.62 цента на киловатчас електроенергия. Там на това място, печката
няма ли да пречи на килерската врата като се отваря или ще се блъска в
ръба й?...
Снимките
наистина станаха много хубави, но аз не знаех а и не вярвах, че изобщо
ще излезе нещо от тях. Съмнявах се в евентуални облъчвания на филма по
границите и за това с риск и страх го извадих само два пъти. Но сега от
негативите ще поръчам допълнително снимки за Ямбол и за чичо Божко. Вие
ако до това време сте им дали някои от вашите, с тези пък новите ще си
допълните липсващите кадри. Аз пак ще изпратя филм и ще се снимате
където пожелаете. Беше хубаво да хванем снега, но той пак ще навали през
Януари или Февруари.
Дано
продажбата на имота да стане с тези наши близки хора, защото винаги
когато решите можете да отидете при тях и хем гости ще си направите
заедно, хем ще се върнат и спомените от бащината стряха. Дано и дворното
място да се уреди, даже и чрез съд. Те съдилищата, нали са за хора - не
са за животните, я! Даже и аз, скромният, добрият, ненагледен и
кристално чист, с цялото си величие и като еталон за покорен мирянин, та
от много ум в понеделник ще ходя на австралийски съд. Онази глоба за
превишената скорост – помните ли я? Все отлагах, отлагах, та на края
закъснях да я платя само с един ден след определеният ми от Полицията
срок. Когато поисках да им се издължа, казаха ми че не можело вече след
като веднъж съм закъснял и че трябвало да чакам решение на съда; щели да
ме извикат с призовка и ми било насрочено полицейско дело. Няма нищо
сериозно разбира се, само дето ще се дадат $30-$40 повече да покрия
разходите по делото. Тя, “хитрата сврака, с двата крака”…, ама сега вече
ще си знам, че всички сметки се плащат навреме. Е, тъкмо ще си упражня
английския език в понеделник пред съдията. Ако пък ме и оправдаят
(защото имам железни доводи и аргументи), направо ще е чудо! Ама ще
видим...
Жената
на минния инженер е медицинска сестра. Та тя сега кандидатства в
Университета (Медицинския Факултет) за тукашно образование. Ако я
приемат – ще си имаме и студентка в компанията. Общо взето това е и
начина за започване на свястна работа. Защото колкото и да ни признават
българските дипломи в Австралия, май че това е само на книга. Утре пък
вечерта сме на рожден ден на сина им, който прави 14 години. Те с Нени
са големи приятели. Ние с Женя първо ще ходим на следобедно парти у
нейната учителка по случай завършването на курса. Там има и басейн, та
ще бъде моабет, съчетан с къпане. Също както по филмите за богаташите. А
от там ще отидем на рождения ден. На другия ден пък е Никулден - тогава
пак ще има мероприятие, само че у дома. За здравето на големия и малкия
Нени. Надявам се това писмо да получите тъкмо за Св. Николай
Чудотворец, само че по стар стил. Така пожелаваме и на татко здраве,
ентусиазъм и енергия във всяко едно начинание! Целуваме го и го
прегръщаме специално за именния му ден, а всички вас горещо приветстваме
отново за Коледа, Новата Година, Васильов ден, Богоявление, Иванов ден,
та до Атанасов ден чак! Да сте живи и здрави през цялата 1994 и всички
следващи след нея години! Повече берекет и голям късмет! Нени, Женя,
Ангел...
06.12.1993
- Брей, няма късмет това писъмце да потегли навреме и това си е! Все
нещо става, все нещо се случва или се изпречква на пътя ми и осуетява
добрите ми намерения. Колко пъти изпращах поздрави, целувки, прегръдки;
колко пъти си писахме имената отдолу, уж че това е краят и на другия ден
изпращаме всичко - ама нá, не винаги нещата стават така, както човек ги
е замислил предварително. Не ми даде сърце да отмина и този тържествен
ден и да не поздравя скъпият ми татко, когото толкова много обичам!...
Татко, честит ти имен ден! Да си ни жив и здрав - ти самият и името ти
свято! Нека Св. Никола бди над домът и семейството ти!
Рожденият
ден снощи изкарахме много весело. Довечера пък ние ще имаме гости по
случай Никулден. Следобед като си дойда от адвоката съм обещал на малкия
Нени да се обадим на големия дядо Нени в завода и да го поздравим за
именния му ден. Ако не успеем да се свържем там, ще ви търсим в къщи. Но
лошото е в часовата разлика, че тук пак ще бъде нощ и на Неничко ще му
се спи. За това решихме да се обадим в завода през деня, когато и той е
по-бодър. Весело изкарване на всички празници. Поздрави на всички наши и
ваши приятели. Целуваме ви всички (за кой ли пореден път…): Нени, Женя,
Ангел (това обаче, със сигурност вече е краят на писмото...)
Мили наши, реших и аз да попиша малко, че Ачо не
ми е оставил празно място в писмото си. Първо - честит ти именник
майко, да ти е жив и здрав още дълги години! На тебе, татко - успехи,
сила, енергия и силно желание за всичко! Най-вече да се видим тук, нали?
За себе си аз нямам кой знае какво да допълня.
Ачо всичко подробно описва. Сега до края на Декември ще чакам да ми
одобрят инженерската диплома, че без нея съм за никъде. Има шанс,
евентуално ако ме приемат, да стана австралийска студентка.
Кандидатствах в тукашните институти за едногодишен курс по педагогика
(нали знаете, че учителстването е моята несбъдната мечта...). За сега се
обадиха от най-реномирания Университет и ми казаха, че курсът който съм
изкарала в България (аз имам и диплома за учителка) ще изиграе важна
роля, но докато не видя писмото, че съм приета, нищо не мога да кажа. На
практика се оказа, че и малкото, което съм учила по английски в
България ми беше от огромна полза тук. Не започнах като много други от
“нула” и другата седмица ще ми връчат сертификат за ниво “3”, което е
напълно достатъчно да работя като инженер. За учител обаче ми трябва
ниво “4”, което евентуално този нов курс може да ми даде. Ще видим какво
ще излезе. Много хора казват, че това няма никакво значение, всичко е
въпрос на късмет и шанс за намиране на работа, но аз го изпитах на гърба
си докато си карах практиката. Трудно е, чак срамно да не можеш да
обясниш нещо, като не знаеш как да го кажеш на английски. Никой няма да
те вземе на работа, за да те учи тепърва на език. Хората тук казват, че
започват да ти обръщат внимание едва след първата година, като смятат,
че това е достатъчно време, през което да се адаптираш и да научиш поне
малко езика, а работа можеш да почнеш долу-горе след втората година.
Дори и с връзки никой няма да те търпи и ще те изгонят на втория месец,
защото такива като теб навън чакат поне 10. Толкова за мен.
Нямаме писмо от Заркови от месеци. Всеки е
затрупан с работа и грижи, но едно писмо при добро желание не отнема
повече от час. Нека пишат. Понякога си мислим, че истинските приятели си
остават такива в годините, независимо от обстоятелствата. Нени е слушал
много в училище и вчера ми разказва, че щели да му дадат някакво
свидетелство, че бил много послушен. Донесе ни и картичка за Нова
Година, рисувана и надписана от него. Понеже толкова много е “слушал”
(е, понякога се “изслушва”, но това сигурно е нормално), Дядо Коледа ще
му донесе един чудесен подарък. Само под секрет го споделям с вас – 2
колички, които са с батерии и се състезават по пластмасови писти.
Милият, всеки ден ми разказва, къде и как е видял по-евтини, защото тези
играчки по принцип са скъпи тук. Освен това за именния му ден се
разбрахме да купим елхата – тя е изкуствена и струва $40. Взехме и
лампички само за $4 (светлинни гирлянди), най-различни на цвят, които
могат да се ползват всяка следваща Коледа. Миналата година покрай
преместването в този апартамент и ходенето ни в Сидней нямахме елха, но
тази вече ще имаме. Сега ни остава да купим още малко играчки, за да я
украсим по-добре. До края на срока в училището децата имат най-различни
мероприятия, като ходене на плаж, на изложба, на пикник и т.н. Както и
да изглежда, че уж нищо съществено не правят а повече играят, така Нени
вече свободно чете и пише на английски. Учителката му казва - бавно, но
славно всеки ден прави някакъв прогрес. Аз действително, че в края на
моя курс имах много работа, домашни, контролни, интервюта и нямах време
да му обръщам внимание. Сега, когато моят курс свърши, свършва и неговия
срок. Много ни е умен, но всичко, включително и училището на което
играеше, става с викане при него. Не се очертава да бъде от
любознателните деца, дето ще седнат от интерес с книгата в къщи. На него
му дай игри, колелета и щуротии. Няма да прилича на мен, а като слушам
Ачо - и на него не се е метнал. Много е труден горкият - на мене също ми
се иска той да е най-добрият, да пише най-красиво, но...
Аз ще привършвам вече. Специални поздрави на
баба. Радвам се, че край нея има хора и не е сама. На лелини Маринкини
също. Целувки на всички и на малкия Божи от Нени. Женя
Няма коментари:
Публикуване на коментар