Здравейте родители - здрасти и ти мила, бабо, както близки и приятели,
22.05.1994
– Неделя е – по принцип това е един доста тъп ден, защото
непосредствено след нея идва понеделника. С него ни разделя единствено
нощта, но след приспиване на чувства и нагони, тя минава бързо като сън.
За това сега ще гледам да удължа агонията на притварящите ми се клепачи
на очите и с няколко реда ще опиша изминалите почивни дни, от които ние
пак се изморихме до каталясване. Ето как – с предварителната уговорка,
че не обещавам да напиша много; ако падна и заспя над листите, това няма
да ми се зачете като трудова злополука, а само като битов инцидент, без
право на обезщетение…
В
петък Женя се завърна в къщи с множество грамоти и удостоверения от
курса си, който тя вече успешно завърши. Сега й остават само да изкара
двата месеца практика – през Юни и Юли, в две различни компании. Дано
през това време да настъпи някаква по-осезателна промяна сред нас (по
смисъла на започване на работа). Вечерта не ни се оставаше сами и
отидохме у едните ни приятели – Краси и Светла, те са от Велико Търново –
много наши хора. От дума на дума и от чашка на чашка, ето че към 23:00
цъфнаха и другите ни приятели – Валери и Даниела. И нощта пак се оказа
къса за нас, защото осъмнахме на масата…
Вчера
пък, да не би да пропуснем един ден без веселие, та всички те пък бяха у
дома на гости. В шум и песни, глъч и смях отново посрещнахме зората.
Днес само прилягваме - ту на стол, ту на диванче. Чувствам че ми е
слабо, все ми се лежи – изглежда не съм добре, защото не ми се пие и
бира даже. За мене това е основното мерило за благоразположение на духа и
здравословното състояние на изтощеното ми тяло. Както казваше моят
началник-отдел в добрата стара “Електроника”, Веско Славчев: “След такъв
сериозен запой, трябва ред от три спанета с три сранета и отново ще си
кукуряк!” Сега виждам, колко праведна му е била философията. От утре
голямото колело отново се завърта и ни повлича по курсове, училища и
т.н. Пред нас са се прострели петте дни от седмицата и имам натрапчивото
усещане, че съботата е чак в безкрайността и никога няма да дойде.
Вчера
най-после написах едно подробно писмо на моя голям приятел от
детинските години, Митко Пенджерков и утре ще го изпратя. Дано
информацията вътре да му свърши добра работа и да е от полза – постарах
се да отговоря на всички въпроси и запитвания, както да дам известни
съвети и от себе си. Искрено се надявам да съм бил макар и малко полезен
с нещо.
Все
забравям да питам какво правят Геро и Ленчето. А може и да съм писал
някъде по този въпрос, но нали имаме изгубена кореспонденция, та не знам
вече къде какво съм споменавал. Той управлява ли успешно нашата фирма и
дружество с неограничен капацитет под кодовото название “Геран”? И на
тях трябва да седнем и да напишем някой ред, но кога ще стане това и аз
не зная. При случай им се обадете по телефона – 2-42-21 и ги поздравете
специално от нас. Геро ако има някакви идеи за съвместен бизнес, нека да
ми пише какво мисли. Тук има много неща на смешно ниски цени, които по
битаците и тържищата на Народната република могат да вървят изключително
добре. Нали все далаверата и хайдутлука са ми в акъла, та за това се
сетих – ние с него си бяхме отлична партия и тандем. Предайте също много
поздрави на Дора и Слона. Те са ни вече комшии на Падалото и може
по-често да ги виждате из махалата.
Лягам,
падам съкрушен – като изсъхналият лист, от бурята отнесен. Нека лека да
ви е нощта – с вас аз пак ще бъда, но чак на заранта…
23.05.1994
– Днес е понеделник. Продължавам аз, докато Ачо и Нени са на българско
училище. Както вече знаете от предишното ни писмо, ние и този път се
разминахме с къщата до морето и лазурните си мечти. След като се
преборихме успешно с другите кандидати и най-накрая бяхме одобрени,
много дълго и трудно премисляхме и слагахме пред уравнението - ту
плюсове, ту минуси. Имаше какво да спечелим - къщата наистина беше
оригинална и интересна, но пък ни спря отдалечеността й от всичко.
Трудно щеше да бъде всеки ден организирането на дълги пътувания,
специално за мене (компанията, където си карам стажа беше на около 25 км
от това място) и за Ачо (неговият курс е почти на другия край на
града), както и за училището на Нени. Наемът не беше непоносимо висок,
но в съчетание с голямото разстояние, отделно дето всичко в къщата беше
на ток, който е значително по-скъп от газта, в прибавка и разни други
дреболии, обосноваха окончателното ни решение да си стоим тук поне
докато изкараме тези стажове. Нищо не се знае, но ако успеем да се
уловим за някаква работа след тях, ще ни бъде трудно да живеем толкова
далече.
Утре аз няма да ходя на курс, защото всички
училища имат организирана стачка и ще са затворени. Става трудно ако
взема Нени с мен, защото освен редовните лекции, ще ходим на посещение и
до Университета на Аделаида, а пък от 17:30 аз всеки вторник ходя и на
другия курс - няма как да оставя Нени сам у нас. Така че и тук има
стачки – тази ще бъде първата, на която ние ще станем свидетели, откакто
сме пристигнали тук. Учителите не са доволни от заплащането си, въпреки
че в този щат техните заплати са най-високи. Днес избраха и нов водач
на опозицията. Имаше вътрешни избори в партията и предишния лидер
загуби. Както знаете, в нашия щат вече има правителство на опозицията,
но като цяло федералното управление е под червените знамена на
Работническата партия (имаме разбирането, че то е ляво настроено и
ориентирано). Говори се за увеличение цените на бензина, електричеството
и транспорта. Ще видим как това ще се отрази на социалните помощи за
безработни, които получаваме в момента.
В предното писмо ви писах за голямата си молба
относно едни стандарти. Тя става още по-актуална сега, когато ще започна
стажа си. Става въпрос за поредица от интернационални стандарти – серия
ISO. Аз ги имах на моята работа, в папка “Международни стандарти” – ISO
9000. Това са 5 стандарта – ISO 9000/1/2/3/4. Спешно са ми необходими
тук, защото са основа за моята работа като ОТККРД. По време на интервюто
ми за работа ме изпитваха като ученичка за един от тях. Не знам, може
би все още английският ми език представлява проблем, но има неща, които
трябва още да доизяснявам. А идеалният вариант е, ако ги имам на
български. За това още веднъж най-сърдечно ви моля: опитайте се чрез
Марианчето да ги вземете от моята бивша работа (тя да ми ги изкопира).
Ако това не е възможно, ще моля татко да ми ги вземе от
“Електроника”-та. Няма начин да ги нямат, защото тяхната библиотека е
по-богата от нашата. Съжалявам, че не го направих като напусках, но кой
да ти е знаел тогава какво ще ме сполети. Благодаря ви предварително и
се извинявам за безпокойството. Знам, че ще коства доста пари да ги
изпратите, но да се надяваме, че тези материали ще бъде от голяма полза
за моята бъдеща работа. Обнадеждаващото е, че това е ново поле за изява в
Австралия и специалистите в тази област се ценят много.
Утре като ходя на вечерния курс, ще си занеса
резюмето на моя преподавател. Той силно се заинтересува от мене и обеща
да направи нещо и да ми съдейства в намирането на работа. С болка трябва
да призная, че и тук над 80% от работните места се вземат само с
връзки. Особено такива като нас, които идват от другия край на света и
за които никой нищо не знае. Между впрочем, много малко хора тук знаят
къде е България. Повечето не са и чували за нея. Добре, че поне
дипломите ни на инженери са признати наравно с австралийските. Та
основно за това беше моето писмо до вас, в което пуснахме и друго,
писано от Ачо. Знаем, че вече сте получили едно писмо от м. Март, но кое
точно все още не знаем. Разбрахме го по телефона като говорих с нашите в
Ямбол. Те все още нямат вест от нас, а и ние от тях! Явно няма да
получат нашите писма. Много ми е мъчно, но и няма какво да направим, за
да променим положението... Женя
24.05.1994
- Днес целия град че и половината щат са блокирани от невероятно гъст
прашен облак – очите виждат на не повече от 5-10 м. Всичко е покрито с
червена пепел, довлечена със силните ветрове от вътрешността на страната
(пустинята). Положението е почти тревожно, да не река бедствено. Не
излитат и не кацат самолети, има катастрофи по магистралите от лошата
видимост и т.н. Нощес се очакват дъждове, които ще превърнат пътищата в
кални пързалки. Тази вечер по телевизията имаше специално отправени
предупреждения от Полицията, да се внимава по време на шофирането, а ако
пътуването не е наложително – направо да се избягва. Ветровете
продължават да бушуват със страшна сила. Изключително неприятно време –
гадно е много меко казано. Температурите са необикновено високи за
сезона, около 27°C, а над 30°C в пустинята.
Нени
беше възползван от стачката на учителите и не е ходил на училище. Той
не знаеше до сега какво означава “стачка”, но бързо си го обясни, че е
нещо хубаво, при което не се учи и децата остават в къщи да си играят с
колички и камиончета (и кукли, респективно)...
В
неделя (29 Май), в Българския клуб ще се проведе тържеството по случай
Св. Св. Кирил и Методий. Любопитна информация намерихме в един наш
вестник “24 часа” по повод синът на Беров, който живее в Мелбърн. Ще се
опитам да я извадя на ксерокс или поне да ви кажа от коя дата е
вестника, за да я прочетете. В Народната библиотека зад Театъра можете
да го намерите или пък от другаде.
Тези
дни на курса, освен с всичко друго, се занимавах и с преработка на
резюмето си. Като стане готово ще ви изпратя един екземпляр, за да
видите как се търси работа тук, със специален коментар на гърба (ще
използвам празните листи за писане). Наред с останалите злободневки, с
интерес и любопитство следихме новините и около смъртта на бившата първа
дама на Америка – Жаклин Кенеди; бивша съпруга на президента Кенеди,
впоследствие съпруга, а до вчера и вдовица на милиардера от гръцки
произход Онасис. Сега постепенно се повдигат завесите на много
сладникави тайни и изплуват клюките, че тя още като жена на Кенеди е
имала връзка и с гръцкия богаташ. Но в света на свободата, демокрацията и
големите пари, всичко е възможно. Да му мислят бедните. Освен това, ако
лично аз бях на мястото на онзи грък Онасис, не само Жаклин Кенеди, ами
и Бриджит Бардо, София Лорен, Джина Лолобриджида, Катрин Деньов, Анна
Маняни, Клаудия Кардинале, Орнела Мути и още хиляди знайни и незнайни
красавици щях да прекарам през постелята си. Докато сега – ех, сега;
сега кой ме пита? А пък и аз нищо не казвам...
25.05.1994
- Включвам се отново с “мокри” и “ветровити” тревожни новини от района
на бедствието. Както казаха по радиото (и познаха), нощес и цял ден днес
валяха поройни дъждове под непрекъснатият напор на вятъра. Има счупени
клони на дърветата, скъсани жици от електропроводи, както и няколко
вдигнати покрива на паянтови къщи. Добре че все пак заваля, та поне изми
калта и пепелта от земята. Сега всичко е свежо, чисто и все едно че
нищо не е било – за една нощ се преобрази от лунен пейзаж в райска
градина. За утре казват, че и ветровете ще стихнат и отново ще се
установи хубавото време от приказките на Андерсен. Хората разправят, че
такава природна аномалия и пясъчна стихия не е имало от 25-30 години
насам. Океанът също не остана безучастен към всеобщата критична
обстановка. Огромни вълни заливаха крайбрежната ивица и дори част от
пътя, минаващ по края на плажа; има скъсани няколко мостика, дървени
кейове са отнесени като сламки в разгневената морска вода. Това всичкото
го гледахме само по телевизията, а пък не ми дойде на ума да отида и на
място да позяпам отмъщението на Майката-природа. Аз просто не очаквах,
че в този относително тих и спокоен залив, могат да се развихрят такива
големи вълни.
Иначе
ние сме добре - на топло, сухо и спокойно; няма нищо съществено за
отбелязване. Уж чакаме “новото”, но то все не идва при нас...
27.05.1994
- Тези дни времето беше дъждовно и неприятно. Утре по план ще ходим на
пазар, а вечерта сме на гости у Валери и Даниела. На другия ден (неделя)
ще е тържеството за Празника на буквите (би трябвало да раздават и
някакви награди по този случай – аз колкото букви съм изписал през
последната година и половина, не знам дали и Паисий е написал толкова;
нямаше начин да не взема първата награда за цялостно творчество и принос
в апокрифната литература).
От
понеделник Женя започва учебно-производствен стаж в една текстилна
фабрика. Там ще бъде в продължение на един месец. После ще се мести в
друг завод. Аз съм все още на курс, а Нени ходи на училище. Другата
седмица с една мощна компания още от петък отиваме на реката да
празнуваме четири рождени дни наведнъж. Но като наближи, ще ви разправям
повече. И тази седемдневка мина без писмо и вест от вас. Как искам
всичко да сте получили вече – а дали е така, кой да ми каже; от мъка и
мисли по вас, вече под ръка не вървя; че не си и подсвирквам даже!...
30.05.1994
- И тези дни няма нищо ново от тази далечна част на света. Вчера и онзи
ден бяха чудни в климатично отношение, докато днес прашният циклон пак
се завърна както съобщиха, само че в малко по-лека форма и степен. Женя
започна стажа си, а Нени се представи блестящо вчера на тържеството със
стихотворението и народните танци. Всичко беше много добре организирано и
протече във висок български и патриотичен дух.
Аз
днес ходих да си взема характеристиката от стажа, който карах в
продължение на 7-8 седмици във фабриката за гвоздеи на един грък. Понеже
имам няколко копия от това писмо, нарочно ще ви изпратя един превод от
нея - ей така, за обща култура.
И
днес нямахме писма, а очаквахме (ние всеки ден чакаме по нещо) -
сигурно утре вече ще дойде. Стягаме се и за реката, където с нас ще
дойдат цялата фамилия Палазови и Янка Шопова с още нейни гости, защото
тя също е рожденичка тези дни. Изобщо, най-жизнерадостно предчувствам,
че там ще се разрази една страшна áвра и дунанмъ! Тя ще уреди да
напазаруваме разни провизии с известно намаление, все едно че са
продукти за кухнята на мотела. Значи и тук могат да стават подобни
машинации. Отец Тодор е много доволен от представянето на Нени, той му е
любимец. Чакаме с нетърпение вече хабери от вас, обаче спирам до тук
защото трябва да свърша и разни други неща…
05.06.1994
– Нека да ми е честита, полу-юбилейната 35-та годишнина и... Бог да
прости скъпият ми вуйчо Иван! Преди малко се прибрахме с Нени от реката,
уморени след тридневна непрекъсната веселба и гуляй (Женя не рачи да
дойде с нас – аман от номерата й…). Бяхме четирима рожденика, породени
един след друг и като запразнихме от петък сутринта, та откарахме почти
до напред. Времето за наш късмет се улучи много хубаво – беше облачно,
но с топли и приятни нощи (а пък не сте забравили, че от 01 Юни тук в
Австралия е вече зима). Постоянно покрай нас гореше огромен хайдушки
огън – превърнахме в пепел и въглени дървата за една цяла парна
електрическа централа, но по тези краища те са в изобилие, та не е имало
недостиг откъм гориво и дървен материал. С песни, китари и
задължителното барбекю лягахме – с всичко изброено + гореща и люта чорба
ставахме. Не сме губили много време в сън – денонощно се въртяхме
покрай масата и така изкарахме три знаменити дни и нощи. Женя и този път
си показа рогцата и не удостои с присъствието си компанията, като
демонстрира неуважение и към самия мен. Аз съм й свикнал обаче на
простотиите и не се трогвам особено кога я прихванат бесните. Колко
народ се изреди да й се молят и да я убеждават, но тя като си навие нещо
на ината – магарето може и да кандиса, но тя – никога. По-важното беше,
че поне с Нени бяхме заедно и той си игра на воля с другите деца, без
да го закача никой за нищо, а покрай него - и мене…
Вече
захвана втората седмица поред, в която пощенската ни кутия продължава
да немее и да зее празна, без писма от вас, но дано тези дни да
пристигне нещо. А сега си лягам, че едвам гледам – очите ми сами се
затварят. Мислех да ви се обаждам по телефона, но едно че съм като
утрепан и не мога да стоя прав, а от друга страна - много пресипнах от
песни и викане (по-скоро виене и реване!...); напълно съм си загубил
гласа и способността да говоря. За това ще отложа обаждането с няколко
дена, като ми се подобрят и възстановят гласните струни...
06.06.1994
- Голям ден беше днес – един хубав ден за българската емиграция!
Наведнъж получихме колета с писмото, като отделно от него – писма № 72 и
№ 73. Зарадвах се и на телефонното ви обаждане, въпреки че емоционално
не бях много подготвен за него. Но тази вечер като се обадя пак, ще си
набележа въпроси, които да задавам. Дано и на татко всичко да му е
минало успешно. Окото ми (лявото) щеше да изхвръкне тези дни, а то ето
че е имало защо – толкова много радости ни се изсипаха на камара! Онази
вечер и Нени се беше затъжил нещо за вас. Дори на толкова километри едни
от други, пак се срещаме по неземните друмища Божии...
Не
мога да разбера - аз ли съм тъп или вие нещо не ми дообяснявате като
хората, но така и не ми стана ясно, кои наши писма са се загубили и кои
са пристигнали. Писмото на Женя, с молбата й за изпращането на
стандартите трябваше да бъде получено след едно друго мое писмо, доста
дебело и обемисто; след нейното пък е това с многото снимки – почти 100
на брой. Там има копия от тях и за Ямбол от Коледното ви събиране. След
снимките ви изпратих писмо с две касетки (за касетофона), пълни с музика
записана от тукашното радио. Това е общо взето поредността на пратките
ми и то съгласно моята феноменална памет (която на моменти никаква я
няма). Но каквото е дошло, това ще е – и до утре да го дъвчем този
въпрос, няма да можем да го решим. На мене вече хептен не ми достига
акъла, че да помня всичко, пък и татко като не ме научи да си
записвам... Просто не сте ме били (и) за това – иначе със сигурност съм
щял да го запомня, както например хиляди други неща, които съм научил
след съответната порция пердах…
Нени
е на българското училище тази вечер, а аз си дойдох да драсна някой
ред, че утре да ви изпратя писмото. В колета слагам още две касетки с
музика, които обаче не са чисто нови, както предните. Но те така или
иначе бяха вече записани - слушайте ги и тях. Може някои от песните да
се повтарят, но такива са радиопрограмите тук. Въртят едни и същи
мелодии до втръсване.
Не
се ядосвайте за нищо – нито за Гърция, нито за къщата. Всичко ще се
оправи по случаен и неписан закон. А тези, които са отишли в Гърция
вместо татко, не могат да дойдат в Австралия пък - за това е станало
така. Само да сте живи и здрави, всичко друго е бош-лаф…
“Бабин
сладък” много се зарадва на касетката, която сте му изпратили - позна
си я веднага и си спомни, че на другата й страна пък имало приказката за
“Трите малки прасенца”. Радва се също на лакомствата, както и на
любимата му количка, с която предполагам той ще спи тази вечер.
В
най-къс срок ще проверя как стоят нещата с наследствата – има кого да
попитам и ще направя всичко каквото трябва и което е по силите ми. Сега
се сетих и друго - в писмото с касетките трябва да има две филмчета. Не
вярвам да са се загубили. Общо взето мисля че това е всичко – след
разговора ни по телефона довечера пак ще понапиша нещо.
Сега
препрочитам писмото ви и по моите сметки писмо № 24 е това, което
описваше третомартенските ни тържества; № 25 е онова краткото, в което
Женя ви моли да й изпратите стандартите; № 26 е голямото ми писмо с
многото снимки; № 27 е следващото с музикалните касетки, а това което
дописвам в момента носи № 28, което дай Боже утре ще поеме безкрайно
дългият си път към вас. Проверете пак номерацията на писмата. След като
сега изпращате стандартите на Женя, означава че вече сте получили писмо №
25. Споменавате също, че и снимките са пристигнали, което пък е № 26; №
27 навярно все още лети из въздуха, а настоящото № 28, както сами
виждате, в момента се набира за печат. Значи за сега се касае само за
загубване на злополучното ми писмо № 24, което трябва някак си да
преживеем и прежалим – така че място за тревога няма. Нещата ще се
избистрят и канализират пак, а последното ще влезе в графа “Планирани
загуби” и толкоз. От вашата поредица единствено № 66 не се е получило...
С няколко реда - здравейте и от мен, мили наши.
Много, много благодаря за стандартите и се извинявам, ако съм ви
причинила тревоги по тях. Благодаря и за подаръците – те наистина са
нещо, от което една жена винаги има нужда.
Аз вече карам втората седмица от стажа си. Днес
дори ме оставиха сама да свърша някои неща - по моя преценка всичко мина
добре, утре ще разбера повече подробности. Не е толкова лесно, особено
ако трябва за всяко нещо да се пита като първолак, но те разбират това и
са достатъчно търпеливи да обясняват. Молим се операциите на татко да
са минали добре - пожелавам му го от сърце. Снощи бяхме много уморени,
за да говорим. Ще се чуем допълнително. Аз още нямам писмо от Ямбол.
Чудя се какво става там и ми е много мъчно! За Нени не се притеснявайте.
Водихме го втори път в нашите приятели с котките и тогава нищо му
нямаше. Може да е било нещо случайно. Поздравете баба специално от
всички нас! Много поздрави и на всички останали приятели и познати!
Целувки: Женя
Тъкмо
прослушахме и касетофонния запис на “говорещото писмо”. Благодарим за
топлите думи и пожелания, които ни изпращате. Ще имам предвид за в
бъдеще да ви запиша и класическа музика – знам че татко е голям любител
на този музикален жанр. Имаме приятели, които слушат и разбират от такъв
тип музика, у тях имат множество компакт дискове с най-различни
класически произведения. Това за сега е най-качественият носител на
информация в областта на звукозаписа. Ще презапиша някой диск от тях и
ще ви изпратя по-нататък. И въпреки всичко, аз тайничко се надявам, че
парчетата които ви изпращам, ще ви доставят макар и малка наслада при
слушането им, особено след като са автентични. С един кусур и съответно
голямо извинение, че тук-там началата и краищата на песните са
понакъсани, но то е защото не съм записвал коментара от студиото, а и
пачникът, с който разполагам няма контрол за нивото на записа.
07.06.1994
- След разговора ни снощи разбрах, че и касетките са се получили
благополучно. Довечера ще се чуем по телефона и с татко. Бързам да пусна
писмото преди 17:00, че нали знаете вече работното време на
австралийските пощи.
Целуваме и ви прегръщаме най-горещо: От всички нас в края на света...
Adelaide, Australia
Няма коментари:
Публикуване на коментар