Писмо No 17 (IX-X.1993)

Мили близки и познати,

Вчера, 10.09.1993 пак изпратихме едно голямо писмо, с няколко снимки и разни други дреболии. В същото време получихме и вашето второ писмо, писано на морето (№ 38). Радваме се много за вас, че сте си изкарали хубаво, а в Айтос сте видели чинка Кальопа, кака Пепи и бате Жоро. Приятни емоции и вълнения сте имали и около панихидата за цар Борис ІІІ. Тук нищо не сме разбрали по този въпрос, но като четохме редовете ви се вълнувахме заедно с вас, въпреки че сме били много далече от това време и тези въпроси – а най-срамното от всичко е, че ние дори от българската история не ги знаем. Нени си прочете писмото сам - той се запъва тук-там, но повечето се халосва, а не че не знае буквите. Карам го да препрочита редовете, докато започне да чете гладко и без да срича. Вчера на компютъра съм му извадил всички възможни комбинации за събиране и изваждане на числата от 0 до 20. Но нали съм с ускорена компютърна неграмотност, та ги писах една по една - а те са точно 672 на брой. Вкарал съм ги в паметта на дискета и от време на време ще му вадя разпечатки да си упражнява аритметиката у дома.

Женя днес пак е на работа до обяд, а следобеда сме канени на рожден ден на едно момиченце на наши приятели от Варна. Ще бъдем на хава, на барбекю в един парк. Тук вече всичко започна да се раззеленява (то не е било и кой знае колко кафяво, но все пак - усеща се свежият зелен цвят); аз чакам да видя с моята алергия какво ще стане: ще ме почва ли и тук пак, или съм се излекувал вече трайно. За сега нямам нито дори напомняне за нея, но тя идва изведнъж и си отива по същия начин. Тук между другото, има много хора страдащи от алергични заболявания, дори целогодишно. Аз си имам още от моя “Синпрамин” - ако се наложи ще вземам от него. Не е нужно да ми изпращате вие, защото съм се запасил с около три шишета - демек за три години напред, в случай на по-интензивна употреба. А в Австралия може да има и по-ефикасни средства от него, знам ли и аз - нали не съм се сблъсквал с този проблем все още, та не им познавам и церовете. Всъщност като сезон е и малко рано, защото по това време на годината тук, все едно че е през Април в България. На мене истинският ми зор започваше около 10-15 Май. Така че ще изчакаме, ще видим...

Нени в момента пише писмо до вас и все идва да пита по нещо от граматиката и правописа. Още нямам яснота по въпроса със следващия ми курс, през идните две седмици може би ще се разбере вече. От другия срок ще местим Нени в нормално училище. Там той ще си изкара последния семестър от тази учебна година, все още като аклиматизация и свикване на новото място и догодина вече ще е наравно с останалите малчугани. Сигурно ще го сложат направо в ІІІ или ІV клас, защото тук децата започват да учат веднага щом навършат 5; учат до 12-годишни задължително, после до 18 - за придобиване на професия, след което стават безработни. Тези, които учат в Университета също стават безработни, само че 5 години по-късно (като завършат и се дипломират...). Но на нас ни е още много рано за тези прогнози.

Вчера Женя писа писмо на Йовчо и Нонка от Севлиево. Казали сме им да ви се обадят при случай, но и вие може да ги поканите на гости някой ден. Телефонният им номер е в указателя на Севлиево, ул.”Стефан Караджа” 17 - на името на бащата на Йовчо, Димитър Колев. Имаше някакви цифри 8-5 или 5-8, но не помня вече каква им беше точната поредност. Ще се радваме много ако направите връзка с тях. Покажете им снимките, филмите, писмата – всичко. Чакаме ги да ни пишат. Кирови също са ни писали и получихме тяхното писмо. Покрай Йовчови можете и с тях да се свържете.

12.09.1993 - Вчера следобеда ходихме на детски рожден ден. Майката, миличката се беше приготвила много, а пък децата близнаха по нещо малко и хукнаха да играят. Тя много се притесни, че всичките гюзлеми ще останат и приготовленията й ще отидат на вятъра, но аз я успокоих, че от поляната направо отиваме у тях да дояждаме остатъците – амчи няма да я оставим жената в беда, я. Така както си го мислех, така и точно стана (защото тя не ми вярваше много на приказките). Дойдоха и нашите приятели австралийците и другите ни приятели - г-н Минния инженер. Че като почна едно канибалско дояждане, допиване - по едно време дойдоха и другите две семейства, дето са съвсем от скоро тук - едните от Видин, другите от Пловдив. “Е, госпожа, викам й - сега успокои ли се, че няма да ти хартиса манджата?” А тя вече беше станала пишман от толкова много гости. И ние, нали отидохме първи, та последни си и тръгнахме. Нени междувременно отиде с двете австралийчета да спи у тях – майка им ги закара с колата, а ние си продължихме “кръжока” на спокойствие. Тази сутрин ходих да го прибера, но преди това с Иван ремонтирахме колата - нещо се давеше като й подам рязко газ, не можах да разбера защо. Правихме центровки, чистих карбуратора, свещи гледах и т.н. След обяда пък преместих работилницата на площадката пред дома и продължих борбата. Понеже Нени и едното дете – Адам, се бяха вече заиграли с колелетата, аз на свой ред ги взех у нас. Тъкмо Нени си имаше компания през целия ден - напред им правих палачинки и двамата ядоха като разпрани. Преди малко дойдоха техните и Адам си го прибраха, а ние с Нени ще се къпем, че сме замязали на цигани, след тези ремонти и игри навън.

Утре започва предпоследната ми учебна седмица - пак намерих няколко обяви за работа и тези дни това ще са ми заниманията. Трябва да напиша съответните молби и да си изпратя документите. Предполагаемата повреда на колата изглежда е във вакуумният регулатор. Тези дни ще стане съвсем ясно, като я закарам на моите специалисти...

14.09.1993 - Днес правихме голямо пазаруване, ходих до сервиза и разни такива неща. Писма не сме получавали скоро от никого. Аз изпратих още две молби за работа, но резултати от предните ми кандидатури няма още...

Напред се обажда леля Здравка – не искала да ходим при нея заедно с Ник, а ние при това положение пък няма да отидем изобщо. Аман от номерата и фасоните й! Убеждавам се, че вуйчо е бил прав на времето, Бог да го прости. Знам, че тези редове силно ще ви намъчнят и натъжат, но такава е горчивата истина. Утре ние ще ходим у Ник на гости, та с него ще решаваме какво да правим. Но почти сигурно е, че за Сидней няма да заминем при така разигралите се театрални постановки...

Тези дни задействахме преместването на Нени в новото му училище, което е до нас – на гърба, през една улица. От другия срок вече ще е там.

15.09.1993 - Честит рожден ден, мила майко! Да си ни жива и здрава още много дълги години! Тъкмо си дойдохме с Нени от училище и заварихме получени две писма – от леля Здравка и от вас (№ 39). При нас всичко е пристигнало без никакви загуби, така че не се притеснявайте. Разбирам, че и вие получавате нашите пратки, което е чудесно – закъснението е нормално и ще го отдадем на огромното разстояние, което ни дели. Леля Здравка пише, че ще ходи в България и разни подробности около нейните неща. Предполагам че тя или ще ви напише отделно писмо или като дойде на място ще ви разказва едно-друго...

Радваме се, че сте получили и вече гледате касетката от екскурзията. Ако пак отидем някъде с германците, ще заснемем още един филм. Мястото където се гласим да ходим заедно с тях, също е много великолепно и със сигурност ще има какво да се види – както вие от филма, така и ние на живо. Днес тъкмо получих и преводите на характеристиката и трудовата си книжка. Всичко е редовно, но няма да е излишно да имам и тази форма “№ 30” – нямам представа каква може да е тя, но отговорните другари, смятам че ще са наясно за какво става въпрос.

Довечера сме на гости у Ник, а Женя в момента разяснява на нашия глупчо аритметиката. Днес е и сватбеният ни ден, та ще се почерпим по случая. Утре ще правим разни тестове - последните за този курс на обучение. Още не е ясно какво ще стане със следващият, но аз правя всичко каквото е необходимо да продължа. Нощес ще гледаме да се обадим пак по телефона - този път ще събудя и Нени, да поздрави баба си Веска. Дано и нашата баба Фанче да е добре и всичко около нея да е наред. Брей, кога стана зима – така и не можах да разбера, защото Октомври като дойде, студът пристига с него. Как времето лети, ужасно много бързо - хем не сме и на работа даже...

Това писмо е пътувало 12 дни, което е нормално докато дойде до тук. Не сме имали скоро хабер от Валя и Сашо - ние им писахме, че може би ще ходим при тях, но сега ще им се обадим, че се е разсъхнала работата. Онзи ден като водих Нени на българското училище, пак намерихме една кутия със съкровища – учебник по математика, чифт домашни чехли за Женя – чисто нови; едни чаши с червено подносче – чудни за кухнята и на края - един сешоар за коса. Аз го ремонтирах, измих го идеално и сега работи - имаме вече два, с този който си носехме от България. Но “новият” е много по-мощен – 1200 W и работи като печка с вентилатор. Освен тези боклуци, в подхвърлената кутия имаше и една кристална чинийка за ядки или за хайвер. Абе, “Богатият човек е великодушен!” - сега чак разбирам пълният смисъл на тези думи от крилатата фраза на моя голям приятел Димитър Бакалов, когото аз често цитирам по един или друг повод...

МИЛА БАБО, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ДА СИ ЗДРАВА И ЖИВА. ОТ НЕНИ.

Мила майко, честит рожден ден и от мен! Да си жива и здрава още дълги, дълги години. Благодаря за картичката. Аз най-вероятно на 26 Септември (което е неделя при нас) също ще си празнувам рождения ден. Исках да е в събота на 25-ти, но имаме една приятелка, доста суеверна - та тя каза, че в никакъв случай този празник не се чества предварително. Или на самия ден, или след това. Ние пък от понеделник излизаме в пролетна ваканция, та пак ще е добре да си ошетам след гостите на следващия ден.

Нямам никаква вест от Ямбол и при всяко звънване на телефона сърцето ми подскача, да не би голямата радост вече да е дошла. Дали пък няма да е точно на моя рожден ден? Мисля, че и двете зодии “Дева” или “Везни” са чудесни за момиченце, а не знам защо, но имам предчувствието, че бебето ще е момиче. Но, каквото дойде. Дано филмът да ви е харесал. Много се старахме, всички българи тук го харесаха много. Женя

17.09.1993 - Тъкмо се връщам от голямо парти, което направихме с нашия клас и учителките ни. Всеки се представи със собствени деликатеси – имаше ирански, китайски, руски и какви ли не още специалитети. Към мене беше отправена специална поръчка, да повторя бялата си салата (сухия таратор) “Снежанка”, с която вече се бях изявявал на предното ни събиране. Това е добър тест за вкусовите й качества и аз се чувствам силно поласкан. Снощи бяхме на гости у нашите приятели и аз там им направих същата салата. Разбира се, тествахме я още на момента и много ни хареса. Това което единодушно не харесахме обаче беше, че ни липсваше едно шише “Мастика” – тогава да видиш бомбена комбинация, но…

Днес имахме писмо от нашите съседи Краси и Николай, с малкия Пепи, дето ходехме с него по битаците. Те вече са се преместили на ново място, като предполагам че са купили апартамента (новия) и не живеят в нашия вход (те там бяха временно, само под наем). Ние също ще им пишем – симпатични хора са и много се разбирахме с тях. Радваме се също, че онази вечер се чухме и разбрахме, че сте добре (ако все още може да се използва това понятие...). Зарадвахме се, че леля Ники и чичо Божко са били у вас. Те като че ли си остават най-близките и най-верните ви приятели. Не се съмняваме, че сте изкарали приятно, особено след обаждането ни. Иска ми се наистина да е било така. Усилено действам за започване на следващият си курс. Сигурно ще отидем на екскурзията с германците – освен всичко останало и сезонът е много подходящ за такива мероприятия.

Имам вече резултатите си от успешно завършилия курс по английски език. Основно в дипломата има четири оценки, които включват: говорене, слушане (и разбиране), четене и писане. В самото начало, когато започнах курса на 01 Март по всички показатели имах оценки “1-”. Преди да започна последния срок с новата другарка, оценките ми бяха съответно: “2-”; “2-”; “1+”; “1+”, което пак си беше добър напредък за момента. Сега обаче в края на този срок, окончателните ми бележки са: “2+”; “2+”; “2+”; “3-”, което пък вече е истински успех. От тук нататък лесно се стига ниво 3, което е достатъчно при нормалната комуникация и евентуално за работа. Родените тук имат ниво на езика 5, което е максималното възможно - но за тях, все пак това е матерен език. Предполагам, че след завършването и на следващият си курс, ченето ми съвсем ще се отпусне, което и без друго си трака достатъчно добре (но предимно на български)...

Вчера от три места получих “културни” и възпитани откази на изпратените ми молби за работа, като от едното дори ми писаха, че квалификацията ми не отговаряла на техните изисквания – глупаци, какво разбират те от българско инженерство! То ако всичко ставаше само така, както го пишат по книгите, този свят да се е свършил вече!

В момента по телевизията дават подробности около потъването на “Титаник” през Април 1912. Някаква тъмна завеса и забулвана с години истина се повдига, но не мога да разбера точно какво говорят. Споменават нещо за корпуса му и стоманата, че нещо тя не била в ред и при срещата й с айсберга, е станала някаква реакция и не е издържала на напъна. Ще се мъча да разбера повече неща и ще ви пиша, защото на мене това е една от любимите ми теми. С дядо Ангел на времето само за кораби си приказвахме – самият той бивш моряк, а пък нали и аз като пораснах исках да ставам капитан на кораб. Само че тогава (1979) от казармата не ме пуснаха да кандидатствам, защото си мислеха че отивам на курорт във Варна. По тези причини не ми разрешиха мизерните 2 дена отпуска за кандидат-студентските изпити – майчице мила, само като си спомня през колко лайна и тиня съм минал и с колко помия съм се нагълтал! Ей за това съм тука сега – алоу-у, ротният фелдфебел: за тебе става въпрос в този пасаж и за фатмака, който нямаше трето отделение; жална ви семчица проклета!…

Ужасни наводнения има тези дни в съседния щат Виктория. Някои реки са си вдигнали нивото с по 11 метра. Кадрите са потресаващи! Но там обикновено често се случват такива неща. Утре пък сме канени на барбекю, организирано от хората, пристигнали в Австралия през Септември и навършили вече една годинка на “доброволна емиграция”.

Пак ще чистя карбуратора на колата и най-после ще й сменя предните спирачки, че онзи ден щях да се кача връз задния капак на едно “BMW” – не спират вече хич. Та, това ни е програмата по време на следващите дни и евентуално ако отидем на екскурзията, за което ще ви информираме във всички случаи.

21.09.1993 - Не съм писал няколко дена, че бях доста зает. В събота ходихме на барбекю с всички български емигранти, дошли точно преди една година в тази крайна точка на Географията. Тяхната обща равносметка от изминалите 365 дни на “изгнание” не беше особено оптимистична, за разлика от моята обаче, която аз ще ви съобщя лично, след като му дойде времето. Но все пак си изкарахме весело. Вечерта естествено, имахме гости…

На другия ден ходих на гарата да изпратя Ник за Сидней, който все пак реши да отиде при леля Здравка. Влюбен е горкият до ушите, а и искаше да види какво ще стане там с неговите документи и пари. Ние преди няколко вечери бяхме у тях и му разказахме някои неща, но така или иначе той държи на нас и ни обича като негови деца. Дадохме му да разбере, че каквото и да стане с тях двамата (имам предвид него и Здравка), ние си оставаме негови верни приятели и близки. Което пък е съвсем нормално и логично... Влакът имаше около 45 минути закъснение, като се има предвид че идваше чак от Пърт, който пък е на 3000 км от тук. Вагоните са почти като нашите - пак има спални, І и ІІ класа, само че тези са постлани с мокет и далеч по-чисти и угледни от родните. След като го изпратихме (там беше и синът му, с когото се познаваме вече от преди), аз отидох у моя приятел Иван, та в гаража му да сменям челюстите на спирачките. Имах малко изтичане на масло от едно от цилиндърчетата, но по всеизвестният Трабантаджийски метод го оправих. След това обезвъздушавахме и сега, въпреки че не върви много добре, колата спира отлично!.. А пък не върви, защото отново карбураторът ми прави разни въртели. Вчера бях в сервиза и моя човек ми даде един стар, та аз за домашно трябваше от двата стари да си сглобя един нов. Точно това се опитвах нощес до 23:30. Днес монтирах уж “новия”, но резултат не получих никакъв – в смисъл на очакваното подобрение. Утре ще се разправям пак, че нещо взех да губя равновесие - ще ме изкара от нерви тоз проклет рейс и ще го подпаля насред мегданя на селото! Аз обичам само до едно време – де не я издухам изведнъж всичката си обич през ауспуха му...

Вчера получих още три отговора на фирми, където кандидатствах за работа. Единият беше директно неуспешен, другият полу-, а третият - с някаква жалка и наивна надежда, че ще ми се обадят в следващите две седмици. Ще чакаме, ще видим. Аз изпратих други 5 молби днес - едната даже в Сидней. Получи се и вашето 40-то писмо (и то е юбилейно). Радваме се, че касетката ви е харесала и татко се бръсне с подаръка, който му изпратихме за рождения ден. Като му свършат ножчетата, ще изпратим още.

Днес най-после написах писмо и на Бакала! Драснахме по някой ред на Краси и Николай. Женя тези дни е на някакъв безплатен курс за шофьорска книжка и като се подготви ще се явява на изпит. Движа и започването на нов курс, но още нямам резултат. Стягаме се усилено за рождения ден на Женя (26 Септември). Подготвяме и колата за път, защото сигурно ще заминем на тази по-малка екскурзия. Този път ще минем само 1000 км. Запазил съм пак камерата - ще се снимаме и скоро ще имате още една видеокасета.

23.09.1993 - Днес от училище ни водиха на една хубава екскурзия по градските музеи и галерии. Първо ни вкараха във фестивалния театър - Операта. Това е сградата в онзи парк до реката (ако си я спомняте от филма за Аделаида, който ви изпратих наскоро). Вътре е много красиво и помпозно. После отидохме в Казиното. По-рано това е било сградата на местната железопътна гара, но впоследствие само една част от нея си е запазила оригиналното предназначение, а другата се е превърнала в мелница на пари. През деня там може да се влиза и малко по-семпло облечен, но вечерта строгият и официален тоалет е задължителен. Вътре има много ролетки, барове, ресторанти и автомати за масова загуба на разплащателни средства. Доста е интересно и почти беше пълно с възрастни хора – все пенсионери. Всеки седнал до една машина и пуска, кой по 10, кой по 20 цента. Има машини и с по $2 – играят старците, та пушек се вдига. Гледката е и интересна и в същото време тъжна – просто тези хора си убиват времето и проиграват пенсиите си. Но пък какво ли друго да правят по цял ден... Аз също загубих 60 цента на машинките, като по време на залаганията дори спечелвах по малко от време на време. В крайна сметка загубих и малкото спечелено, което беше почти незначително, но нали човек трябва да опита от всичко. Ние отдавна се каним някоя вечер да се наконтим като английски лордове и да забогатеем по-бързо – явно само с изпращане на молби за работа това няма да стане...

После отидохме в Музея. Там имаше много интересна експозиция от препарирани животни, разни динозаври и пра-исторически скелети на огромни влечуги и гигантски зверове, обитавали този географски пояс. На втория етаж беше изложбата на старовремски сечива, копия, облекла и т.н. на различни племена, както и много богатата минерална сбирка – различни рубини, кристали, камъни, опали, стъкълца и пр. От там отидохме в Картинната галерия. Сбирката на картини и статуи е от цял свят. Аз много-много не си падам по тоя вид изкуство, но не се показах и съвсем профан. Цъках, ахках, възнасях се - също като Тодор Живков, дето го водили на изложба. И на всяка картина казвал: “Това е селянинът с колелото”. И така на няколко пъти. На последната картина казал: “Е, това вече наистина е селякът”. “А, не др. Живков! Това е огледало!”, отговорили му... Та и аз по подобен начин разглеждах всичко, но както и да е - интересно беше. А най-интересното беше, че е напълно безплатно – няма входни такси, няма нищо. И цял ден можеше да стоим вътре.

После ни заведоха в Ботаническата градина, в едно кафене сред природата. Там поприказвахме още малко и се разотидохме. Междувременно се обаждах на определени отговорни инстанции и се оказа, че от 11 Октомври започвам нов 20-седмичен курс, пак в същия Университет. Това е точно този курс, който аз исках в началото. След многобройни ходения по мъките и телефонни обаждания победата е извоювана. В новия курс продължаваме само седем души от нашия клас, а други трима са все още под въпрос.

Като си дойдохме в къщи, в пощенската си кутия намерихме едно писмо от Джон Мадемов. Той пише, че се е срещал два пъти с вас, дава ни някои напътствия за изучаването на езика и т.н. Също така ни покани и на гости през някоя ваканция. Имал две свободни стаи в къщата си и може да ни посрещне, като ние няма да правим никакви разходи, с изключение на пътя до там. Ние ще му пишем и може да се възползваме от поканата му някога. Тонът на писмото е приятелски и дружелюбен...

Вчера пак бях в сервиза на “Сузуки” и моя човек ми даде 3 стари вакуумни регулатора - да пробвам някой от тях, белким се подобри положението. Моят се оказа повреден и аз го смених, но глъхненето на мотора си остана. За това в понеделник ще ходя пак. И днес минах от там да им се обадя, да им върна останалите части и евентуално да си платя за регулатора. Те викат: “Лесна работа, следващия път ще платиш!” Абе, хубави хора, казвам ви – как да не ги обичаш такива, дето ти пускат аванта!...

25.09.1993 - Най-после официално завършихме курса по английски, с достатъчно висок успех. Връчиха ни сертификатите, пак имахме едно непринудено тържество и това беше. Вероятно от 11-ти другия месец ще започна новия курс, което ще се разбере до 05 Октомври. Колата най-после се оправи - след достатъчно много опити и псувни, сега е добре. Само че аз толкова много парчета смених по нея, че така и не разбрах от какво точно се оправи, но важното е че с Божията помощ, отново върви като пушка – възвърнаха се топлите ми и безкористни чувства към моята малка “Суза”…

Днес цял ден мачках кайми, бърках майонези и чистих из дома за утрешния рожден ден на Женя (да ми види човек акъла: защо чистих преди гостите? – за да дойдат и да осерат всичко, та като си заминат на нова сметка да поривам подире им). Женя беше на работа и се прибра преди няколко часа. Тя сега ще прави тортата на леля Бонка. Дано да я докара поне близка до нейната, че аз от дете не съм я опитвал и направо съм й забравил вкуса.

Тези дни времето е чудно – вечер и нощем захлажда до 8°C, а през деня се стопля на 25°C. Търсих из вестниците пак обяви за работа – намерих две за инженер и една за музикант, в оркестъра към “Армията на Спасението”. Та ще пробвам в понеделник и този вариант - знае ли човек, какво го чака иззад кьошето на тротоара...

Най-важното от всичко обаче е, че вчера Сидней спечели летните Олимпийски игри през 2000 (някъде из предишните си репортажи бях дори цитирал 1996 като година на провеждането им, но сега със сигурност дори и аз самият, най-после разбрах кога точно ще бъде тази Олимпиада). Това е много хубаво за нас като народ, както и за цяла Австралия като държава-домакин на игрите. Във вестника пише, че само в една пръдлива Южна Австралия (нашият закостенял и запустял, консервативен щат) ще се разкрият 15,000 нови работни места, а за Сидней и техният щат пък да не говорим. Това ще бъде едно грандиозно строителство и атракция, с което се цели да се покаже на света колко велика нация е австралийската – едва ли не, най-великата (след българската, разбира се). Вчера в Сидней в някои по-емблематични кръчми на града се е раздавала безплатно юбилейна бира, с етикети, напечатани специално за тези игри на хилядолетието. Един собственик на бензиностанция пък наливал бензин в колите без пари – имало е опашка. Като го попитали журналистите: защо?, той простичко им рекъл: “Щастлив съм!” Изобщо е било голяма веселба и еуфория. Дано да е на добре и да дръпнем малко напред и ние покрай тази парадна суетня! Във вторник пък ще се събираме у германците, за да се разберем окончателно дали ще ходим на тази наша малка екскурзия или не. Спирам до тук, че ми намериха още малко работа и ще трябва да се притека на помощ…

27.09.1993 - Отшумя големия празник кажи-речи напред и малко преди да заведа Нени в клуба на българско училище, рекох да драсна някой успокоителен ред. Подготовката на рождения ден мина успешно, до съвършенство - така както и самият той като такъв. Имахме много гости и изкарахме изключително весело. От приятелите ни Женя получи множество и най-различни подаръци – от сапуни, през гащи и бикини, та до машинки за препечен хляб и сандвичи. Наред с всички армагани беше и един много хубав термос, но метален – особено подходящ за походи, излети и т.н., дето да не ни е страх че ще се счупи. Вътре няма стъклено шише, а целият е направен от тънко изтеглена двойна хромникелова ламарина. Аз пък подарих един много хубав ръчен часовник, който дори и самата Женя хареса (това по принцип не винаги се получава, дори и при най-голямо старание от моя страна). Правихме филми, снимки, играхме, вилняхме и какво ли не. Вечерта започнахме съвсем навреме в 18:00 и завършихме хептен без време в 03:00 сутринта. Нашите приятели останаха да спят у нас, след което на обяд си продължихме тържеството по-умерено - на постна картофена чорба, бира и дояждане на остатъците по масата от вечерта. После аз ги закарах у тях, а ние с Нени ходихме до сервиза и да върнем камерата на библиотеката, след което се прибрахме. Сега всички спят като заклани, защото доста се “поуморихме” нощес. Само мене дето нито сън, нито упойки ме ловят и с най-голямо желание и ентусиазъм описвам новините от последните часове до този момент...

В неделя сутринта (тукашно време) ни се обадиха от Ямбол, да поздравят Женя за рождения й ден и да съобщят, че Дидка са я взели в родилния дом да ражда. А ние пък нощес пак се обадихме, за да разберем какво е бебето – оказа се момиченце - Стелиана или Стиляна са го кръстили, едно от двете. Вие вече ги знаете тези подробности, но аз съм длъжен да ги упомена като единствен хроникьор на събитията. Женя особено, беше много щастлива, че бебето се е родило на рождения й ден, както тя предполагаше. Та, ей такива работи около нас.

Днес дойде и вашето 41-во писмо, с адреса на Петко Мечев. Ние за сега няма да му се обаждаме, защото просто няма какво да му кажем, но е хубаво да си имаме координатите за всеки случай. Ако отидем в Сидней, тогава със сигурност ще направим връзка. Бързам да ви успокоя, че ние получаваме всичко от вас: и бонбоните, и документите и всяка друга дреболия (но имаща изключителна сантиментална стойност за нас!...). Вероятно докато получите тези мои редове, чрез следващите си писма вие ще ме попитате за това още няколко пъти, в което няма и нищо лошо. Но аз пак ще кажа: каналът от Габрово е безупречен. Проблем има с получаването на нашите неща в Ямбол. Те още не са получили 20-те долара и някои наши писма. Сега даже ще направим едно малко колетче за бебето, но нарочно ще го изпратим до Габрово (уж за по-сигурно), а вие ще им го препратите или пък те ще дойдат да си го вземат. Това е единственото, което за момента ми идва на ума, с цел да избегнем тези разминавания между отдавна изпратени, а все още неполучени пратки. Другото нещо е да изпратя някой партизанин или нелегален ятак и да им взриви тъпата ямболска поща, та да се научат как се крадат чужди писма – ама че безобразие! Язък че тези, които посягат на тях остават толкова дълбоко излъгани и разочаровани, че в нашите малки и скромни пощенски пратки, не откриват желаните от всички долари. Беше то, ама един път – само че бай им Ангел от Габрово не е будала, че да захранва всички ямболски пощаджии с позеленели и мухлясали кинти. Мъжко дупе, само веднъж се “боде” (да не използвам по-истинският и по-подходящ израз за конкретния случай)…

Утре ще ходя в училището да им използвам компютрите, че да изпратя още 6 писма за работа. Скоро разбрах, че стратегията в кандидатстването ми за работа не е много правилна, но от инат ще пращам още малко молби по този несъвършен начин - ей тъй, само за спорта, а след това ще правя промяна в тактиката си...

 

29.09.1993 - Здравейте мили наши, няколко реда и от мен. Отшумяха празниците у дома. Много съм радостна и горда, че малката Стиляна се роди на моя ден - мисля, че зодия “Везни” е много подходяща за жена. Да ни е жива и здрава, за радост на всички ни и най-вече на баба Тека! Когато говорихме с майкини в неделя вечерта (към 03:00 сутринта на 27 Септември) събудих Нени, но той беше легнал само половин час преди това (голяма игра падна с другите деца) и беше толкова сънен и кисел, та чак се разплака. На другия ден нищо не помнеше - знае че имаме бебе, но като че ли това малко го развълнува. Като го гледам какъв голям е станал, чак не мога да повярвам каква мръвка беше до скоро. Попитах татко, какво ще стане с ходенето им в Габрово, а той каза: “Жените да решават. Аз не знам...” Като си помисля, хубаво ги дарихме с внучета - ние с момче, Живкови с момиче. А като знам майка колко е притеснителна, едновременно се успокоявам, че за тях все едно започва един нов живот – вълнения, тревоги, радости. Тук нашите приятели казват, че сме истински фокусници – в един месец три събития: сватбен ден, два-три рождени дни. Ние в къщи бяхме на противоположни мнения относно пола на бебето. Ачо настояваше за “Вельо”, аз за мома и ето че дойде момата. Това разбира се няма никакво значение и не намалява грижите на родителите.

Другото важно събитие е, че вчера изкарах писменият тест за шофьори и в разстояние до 6 месеца мога да карам само в присъствието на човек, който вече е правоспособен водач. След което трябва да се явя на практически изпит и дай Боже догодина да съм с книжка. Това ми е първо явяване. Има 2 части, като едната е от 12 въпроса – главно с правила за движение и предимства по кръстовищата и трябва да я издържа без грешка, за да се явя на втората, която е 40 въпроса, от които имам право на 10 грешки. Аз имах само 3. Ачо казва: “Ти не си била чак толкова глупава, брей!”. Сега той ще ме учи да карам и ще видим какво ще излезе на практика...

Радваме се, че филма ви е харесал. В интерес на истината всеки, който го е гледал, казва, че е много сполучлив. Неповторимо преживяване. Сега има вероятност поне за 2-3 дни да отидем с немците пак на една къща – почивна станция на около 100 км от Аделаида, но ще видим дали ще се уреди преспиването. Искаме да отидем на 6-дневна екскурзия, но нямаме достатъчно време. Ачо трябва да ходи в училището за новия си курс, имаме рожденици на 04 Октомври; той ще помага и на негов приятел един ден да правят някакви ремонти и т.н. Пък решихме и колата малко да поизчистим и измием.

Времето е слънчево - снощи валя с гръмотевици и светкавици, днес е приятно, но това вече почти не ни впечатлява. Свикнахме в един ден да гледаме почти 4 годишни времена, без сняг само. Женя

 30.09.1993 - Вчера цял ден пак се разправях с колата. Тези карбуратори ме побъркаха вече. Понеже моя “амбасадор” и покровител от сервиза излиза в отпуска, той ме препоръча на най-главният им шеф, също много хубав човек. Та с него почнахме да човъркаме от тук-от там и на края се оказа грешен един дребен жигльор. Каза ми да го сменя и всичко щяло да се оправи. Прибрах се в къщи и много ентусиазирано се нагърбих с поставената задача, но не можах да го развия с обикновените си и елементарни инструменти, с които разполагам в кутията. Наложи се да го разпробивам с бормашината и напълно да изчистя леглото му. Добре ама, този жигльор е специален и вътре в него има една стоманена сачма. Като се удари в нея, свредлото взе да бяга на една страна – с една дума развалих и резбата на основния отвор. С това сложих краят на моите отчаяни опити и мирясах. На другия ден отивам пак в сервиза. Човекът ми каза да оставя карбуратора и да дойда пак следобеда да си го взема. Връщам се в уречения час - той ме пита колко пари имам, да му ги покажа, ей така на майтап. Вадя аз една голяма банкнота от $50 и две малки по $5. Той се смее и вика: “Това ли е всичко”? – “Това е!”, викам му. След това се разговорихме по-сериозно, какъв съм-що съм, каква е професията ми и т.н. Обясних му, че сега съм безработен и търся работа, но иначе съм само един прост инженер – нямам титли, нямам пагони и генералски лампази. Поприказвахме си още малко - за коли, за Трабанти и пр. На изпроводяк моя човек ми даде един друг карбуратор, като ми го демонстрира пред очите че работи. Той подчерта, че ако бях “нормален човек”, в смисъл да имам работа, да печеля добре и т.н., всичкото щеше да ми струва $50. Но понеже сега съм безработен – няма да ми вземе никакви пари, само като за мене, понеже съм му симпатичен! Каза ми, че като започна работа, ще имам да му давам $50. Аз изразих съмнение, че това може и да не е така скоро, а той отвърна: “Няма значение, когато-тогаз! Може след 2 седмици, може след 2 години, може и след 2 дни!”... Та, ей такива са хората тук. Нямаше как да му обясня, че това ако се беше случило в България, в сервизите щяха да ми одерат кожата, независимо дали съм с работа или без. Не знам какъв е английския превод на глаголът “дера”, пък и не съм сигурен дали тук има същото значение тази иначе добре позната ни на всички фраза. Както и да е – аз няма да забравя никога добрината и жеста на тези хора и рано или късно ще им се издължа. Разбира се, поисках и сега да платя, защото имах пари в себе си, но те ми ги отказаха под предлог, че за момента парите са ми важни и трябва да ги спестявам за други, по-важни неща. Прибрах се много щастлив, сложих карбуратора обратно на мястото си и всичко заработи нормално – така, както си е било излизайки от завода. Освен “Суза”, сега най-страстно заобичах и нейните покровители и ангелски спасители, в лицето на целия личен състав от сервиза…

Днес цял ден слагахме плочки пред къщата на нашия приятел Иван. Прибрах се напред доста уморен, но утре ще продължаваме пак и ще го завършим. Другата седмица сме на рождени дни у тях - те двамата с жена си са родени на един и същи ден, та предчувствам че ще стават големи изстъпления пак.

Тези дни с Женя ще се занимаваме и с вътрешния интериор на колата - малко да я позасмеем отвън, тапицерията ще перем, облицовката да лъснем и т.н. От постоянната й експлоатация, не ни остава време и възможност за провеждане на козметичните й процедури.

Голям дъжд се изля напред. То сега им е сезона... Женя взе шофьорска книжка, моля ви се - онзи ден, та сега ще трябва да я уча и да кара на всичкото отгоре, няма как. Направо не мога да повярвам на очите и ушите си, като знам какви са й способностите специално в тази област. Ето го сега още едно нещо, с което ще се занимаваме през тези почивни дни...

02.10.1993 - Преди 15 години, на този ден влязох в казармата - беше неделя и беше ужасно (а може и понеделник да е било, но в никой случай не е било по-малко ужасно). Дано повече никога не ми се налага да си кича главата с войнишки кепета. А пък за бомби, пушки и пищови не искам и да чувам даже.

Снощи, съвсем инцидентно ходихме на гости. Първо бяхме по пазар – купувахме разни парцалки за бебето. А после къде да отидем и да си уплътним най-ползотворно времето, естествено там където ни беше най-лесно (и най-приятно) – у г-н Минния инженер. Взехме нещо за мезе и им се изтърсихме на вратата. И понеже отидохме малко по-рано, за да не обидим хората се и позадържахме у тях до към 02:00 през нощта – не сме бързали да си тръгваме, че да ги притесняваме излишно (което аз лично най-много мразя). Сутринта едвам станахме, защото Женя беше на работа, а аз трябваше и да я карам до там, че тя нямаше билети за рейса. Понеже беше петък и хазаинът трябваше да идва за наема си, а пък нас вечерта ни нямаше в къщи, та днес ходихме до тях да се извиним и да му се издължим. Като му дадох обаче законните $220 за две седмици, той ми върна $10 и каза, че от това плащане нататък ни сваля наема с $5 на седмица, защото сме добри наематели и е много доволен от нас. Тези пари разбира се, изобщо не са много, но все пак жестът му е достатъчно показателен за две неща: първо, че ние сме се представили добре в неговите очи, и второ – отново показва добрината и великодушието на тукашните хора. Ние все пак се зарадвахме доста, защото вече е почти абсурдно за $105 на седмица да се намери напълно обзаведено жилище и то точно в този район на града, че пък и в приличният вид, в какъвто е нашия апартамент. На месеца това прави около $25 спестени, което си е пак някаква малка помощчица, в нашия случай особено.

Нени пак кара колелото отвън - той вчера написа буквите, ама види ми се, не се е старал особено много. Женя след обяда легна да си почине малко, но и аз скоро ще се търкулна до нея, че едвам гледам. Тези среднощни запои са много хубава традиция, обаче недоспиването на следващия ден е нещото, което много ни мъчи. Не чак толкова мене, колкото госпожата…

04.10.1993 - Вчера цял ден се занимавахме с колата. То и времето не беше хубаво - валя през целия ден. Добре че работата ми беше само за вкъщи. Оправяхме тапицериите на вратите и стана много уютно. Днес довършихме предните врати. Сложихме нови облекла на седалките. Тях пък отдавна ни ги бяха подарили от един магазин за подпомагане на бедни и аз все се канех да ги слагам, но нали и времето ни е кът, та все отлагах за “един ден”. Е, днес този ден най-после дойде. След малко ще излизаме да уча Женя да кара колата. Тук за тази цел се използват паркингите пред големите магазини, които в неделни и други почивни дни са празни, защото и магазините не работят. Първо да мине през предварителните маневри, после вече ще я пускам из улиците и да се качва по тротоарите. Довечера даже сме на моабет и сигурно тя ще ни прибере, че аз да се отпусна малко с легалната употреба на алкохол. Другата седмица ще изпратим колета, а утре вече окончателно ще разбера какво ще стане с моят следващ курс.

06.10.1993 - Така, онази вечер рождените дни минаха “на ниво”. Почти всички присъстващи бяха австралийци, само ние и още едно семейство – българи. Приказвахме си на развален англо-български език, защото в действителност всички са потомствени българи и знаят точно толкова български, колкото ние английски. Но беше много интересно и весело – на моабет, като на моабет...

На другия ден (вчера) ходих да тичам по инстанциите във връзка с уреждането на моя курс и вече всичко е готово. Започвам отново занятия в понеделник, на 11 Октомври и ще свърша на 11 Март догодина. Курсът е точно какъвто и който аз исках в началото. На края ще има две седмици “практика” из местните фабрики. Това е много ценно и важно за тук, защото от тези две седмици истинска работа на реално работно място, поне ще взема добра препоръка-характеристика, а и вероятността да ме оставят на същото място не е малка (ако и ме харесат, естествено). Но всичко по реда си. Като му дойде времето, ще видим.

Вчера, много случайно, Женя ми откри една обява за работа във вестника, та следобеда пък се разправяхме с това – писахме писма, съчинявахме резюмета, документи; подадохме ги на ръка, на самото място. Сега само ще чакаме тези дни - дано се обадят за интервю. Тъкмо се прибираме снощи, след като за пореден път ходихме да купим нови маратонки на Нени, че старите той пак ги смля и по телефона се обадиха, че на гости ще ни дойдат две семейства. Тези хора са пристигнали най-скоро от всички нас, преди около 2 месеца. Че като седнахме и с тях на винце, разни мезенца и сладки приказки, та се отнесохме до 00:30. Децата си играха добре – така и не сме ги чули какво са правили и как са безчинствали в стаята на Нени.

Днес пак ще се занимаваме с колата. Напред се обади нашия човек, дядо Ник, че снощи си е дошъл от Сидней и имало някакво важно писмо, доколкото разбрах от майка и е във връзка с вуйчо. Следобед ще отидем да се видим с него и да разберем цялата работа. После пак ще пиша...

07.10.1993 - Снощи от Ник отидохме на друго гости и пак се прибрахме много късно. Вчера от него получихме едно писмо от леля Здравка, което аз ви препращам заедно с това. То се отнася за смъртният акт на вуйчо. Аз ще направя абсолютно всичко необходимо тук – писма, такси, преводи и пр. Вие само трябва да ми пишете дали има нужда от всичкия този тропулак или не, защото доколкото знам и си спомням, навремето нещата се бяха оправили и без тези формалности. Незабавно ми пишете да задействам ли нещата от своя страна тук в Австралия. По този въпрос ще чакам отговора ви... До тук не сме нито скрили, нито пък преувеличили нещо. Информацията ви я поднасяме цялата - добра или лоша, но действителна. Аз съм направил копие на писмото й с адресите на консулствата и чакам само сигнал от вас. Всичко ми е ясно какво трябва да се направи. Прекрасно подразбирам и усещам поводът, заради който тя прехвърли топката на мене: аз дадох на Ник адреса. В резултат тя е подлудяла и хвърлила листите – демек, не е нейна работа: да се разправя някой друг (в случая аз). Между другото, тя не е направила и кой знае какво, за да намери адресите и пътя, по който трябва да се тръгне – всичко е написано в телефонния указател. Тук няма нито скрити адреси, нито някакви тайни от никого; всичко е ачик – телефони, адреси и т.н. Цялата работа й е отнела не повече от 10 минути, да набере 1-2 номера и да попита за съвет. Информацията й е била казана още в този миг. Сега аз го разбирам много добре всичкото това, след като вече сме тук и живеем в този свят. Майната му...

И днес се занимавахме с колата, че имахме някои довършителни работи по нея. Получихме едно писмо-отказ за работа в Бризбън, както и на Женя временната шофьорска книжка. С нея тя ще може да кара 6 месеца докато се научи, след това ще се яви само на практически изпит за шофиране и ако и него издържи успешно, едва тогава ще й дадат редовна книжка.

08.10.1993 - Здравейте и от мен. Доста отдавна няма писмо от вас, започнахме да се притесняваме вече. Вярваме в габровската поща и се чудим защо нямаме нищо от там. Като прочетох какво е написал Ачо по-горе, разбрах, че явно и той доста е потресен от случилото се. И нека майка с чиста съвест спре да се самообвинява и да се чувства виновна за вуйчо. Истината може да е друга. По инстинкт го чувстваме, защото за жалост човекът си я занесе в гроба. Знам, че много писах, бях решила дори и да не се намесвам, понеже все пак аз съм чужд и външен човек за семейството ви, но като видях, че Ачо вече ви е писал, реших да го подкрепя... Женя

09.10.1993 - Днес е събота, Женя беше на работа, а ние с Нени се въртяхме покрай колата. Тя си дойде напред и стяга нещо за обяд, докато аз използвам писането за презокеански мост и връзка с вас. Забравих онзи ден да ви пиша, че когато започна новия си курс, аз също ще получавам по $30 на седмица “студентски”. За продължителност от 20 седмици това са си още $600, което не е много, но не е и малко - особено когато дойдат ей тъй, “от горе”. Ще се върна за последен път на темата “Здравка” и повече нито ще я повдигам, нито ще чуете името й да излиза от устата ми. Лично тя на нас, пряко не ни е сторила абсолютно нищо - ние не сме се карали с нея, нито пък тя с нас. От време на време се чуваме по телефона или пък тя пише по някое писъмце. Така, че не се притеснявайте - около нас всичко е наред. С единствена забележка само, че отношенията ни са вече повече лицемерни, отколкото роднински - и от двете ни страни фрапиращо личи това. Но ние сме доста далече от тези неща и фактът не ни впечатлява особено. Аз не искам вие да се тревожите и ако сме ви написали всичко до тук, то е само в името на истината. За сетен път се убеждавам, колко прав е бил на времето вуйчо, но... Толкова за тези работи – точка! А аз туря ли на някой/я “точката”, свършено е с него/нея – sorry, както казват тукашните...

Тези дни вече трябва да имаме писмо от вас, защото две седмици не сме получавали нищо от България. Тъкмо ще изпратя и това послание, та да си имате материал за четене в следващите дни. Може би ще го сложа в колета за Ямбол - ще видим как ще организираме всичко.

11.10.1993 - Днес Нени тръгна на новото училище, а аз започнах поредният си курс за доусъвършенстване на английския език (абе то си е направо учене, но за да предам повече граматическа тежест на израза, използвах тази по-купешка дума; а иначе е все едно, че карам ПУЦ). И двамата сме доволни от това. Женя днес не беше заета и тя заведе Нени до училището и го върна следобеда. По-нататък той ще ходи и ще се връща сам, защото е много близо до нас. Аз пък през целия ден се разправях с молби за работа – изпратих на нови 15 места, но резултатите които постоянно се получават обратно, въобще не са успешни. Това мене не ме тревожи, защото най-малък е процента на намерилите работа чрез вестника. Другият начин е с вече по-добър английски език, да тръгна от врата на врата и където потропам и ми отворят, там да влизам. Но това ще стане след още доста време. Утре вечер сме на гости (а бе, много често си гостуваме нещо напоследък – не забелязвате ли; аз не знаех, че съм чак толкова голямо социално животно). Иначе ние сме много добре и с нетърпение чакаме вести от вас.

12.10.1993 - Днес най-после получихме хабер от България. Имахме писмо от Албенчето и Драго, а се получи и вашето 43-то писмо. Предполагам, че № 42 е въпросната пратка, за която ставаше дума из редовете ви. Не е трябвало да пращате тетрадки - не давайте грешни пари за пощенски услуги. Тук има такива фантастични тетрадки, които само дето не говорят и не изписват сами буквите. И Нени си има свои, в които непрекъснато все пише по нещо. Жалко, че баба не е могла да получи някой лев отгоре над и без друго мизерната й пенсийка, но нищо – нека само да ни е жива и здрава. Ходете по-често при нея, носете й писмата да ги чете и да си попълва времето с нещо полезно, вместо да чете за любов и разни партизански книги...

В момента препрочитам отново и отново писмото ви и както пиша, така се стремя да отговарям на всеки ред и всеки факт. Виж, за зимнините завиждаме малко, особено за сините домати - или пък за червените чушки с хрян. Тук има всичко, но сините домати са обикновено по $2 парчето, а не целия килограм. За справка - $1.69 струва 1 кг кайма (естествено от най-евтината, която дори и домашните любимци не ядат, но аз баш от нея пък правя вълшебни кюфтета; за животните продават специална кайма, значително по-скъпа от нашата, но ние нея не сме я изпробвали още). За мене каймата е единствената мерна единица – еталон със стойност на разменна монета; или пък бензина, който напоследък пак варира между 61 и 72 цента за литър. Червените чушки обаче са скъпи - $7 за килограм е почти двойно над цената на свинските пържоли; на кило домати искат $5 – да си ги ядат богаташите, идиоти такива! Гъбите също не са ми евтин артикул - $5 килото. Лошото е само, че тях не можем да си ги берем сами, защото не ги познаваме. Плашат ни, че ако не си ги купуваме от магазина, всичките други били отровни – серсеми, това е за да се редим на опашка за техните, а не да берем безплатни по поляните! Но скоро идва активният аграрен сезон и цените на културите започват стремително да падат. Освен това, тук хората си вземат по 1 или 2 чушки – просто ей така, за цвят в чинията или за салата. Никой не купува по 30 кг да ги вкарва в буркани. Можеш да си купиш 1 или 2 картофа, 1 морков, 100 гр. ягоди и т.н. Всичко е на бройка, с определена цена за килограм. Теглят ти го на кантара и плащаш за съответното количество – никой не те гледа “на революция”, че ти е продал само един домат например - това е лично право на клиента, а продавачът не е нищо повече от негов слуга. Със същия успех може да се купи 1 парченце салам, шунка или нещо друго – например за сандвич или просто за опитня. Онзи ден аз купих един цял чувал картофи (25 кг), че ги намерих много на сметка. Хората с почуда се обръщаха да ме гледат като ги метнах на гърба си, но на мене не ми пука – че аз съм европеец бре, да не съм им тука някой местен абориген! Защото ние сега си лапаме на воля и без всякакви ограничения евтиничките картофени супички, мусакички и т.н., а те ми предъвкват сухите сандвичи и пици... Ежти си ги ве, буржоазии недни таквиз - ние караме на чорби, защото така е по-полезно за здравето, а пък вие си тровете тумбаците с полусурово недопечено тесто!...

В писмото ви става въпрос за някакво момче, сигурно това е новият ни квартирант. Дано да е свястно дете. Надяваме се, че повече подробности за него ще има в другото писмо с пратката, която може пак да се позабави. За писмото на Исус - благодаря от името на нашата приятелка. Не ми стана ясно въпроса с марките как стои – имате съмнение, че четат писмата “от някъде” – амчи нека бре, вие защо даже не се радвате?! Нали за всекиго пише по нещичко тук - само че всеки един открива своето послание според това, колко му е чиста душата и съвестта и според това, каквото иска да научи от написаното. А мекерета има навред - нека четат, нека се образоват... Аз не случайно описвам всичко така подробно. Молим се само, вие да си получавате писъмцата от нас - в тях аз тайни нямам от никого, а пък това че и още някой е надникнал в тях, лошо няма; аз не се обиждам. Обаче едно нещо само не можах твърде да схвана: защо пишете, че вие се “съмнявате”? - би трябвало вече да знаете каква е системата (от 1944 насам)... Амчи те, от когато милиционерчетата на времето (1971), отваряха и проверяваха на вуйчо Ваньо писмата, нещата не са се изменили кой знае колко - само че в последните “демократични” години тези долни и мизерни функции са ги поели синчетата на тогавашните “силни на деня”, които пък сега са в “заслужена пенсия” – де ръждив куршум в челото, де-еее! И плитък гроб, че да ги развлачват бездомните псета по кърища и ниви! И днес те пак са си същите, само че вече се наричат полицайчета, но иначе като еднотипни диарии си приличат до съвършенство... Аз така или иначе, пак ще ви изпращам марките, а пък вие преценявайте на място какво ще правите с тях.

Ако стане това с пощите, за което ми пишете – лошо ще бъде. Тук едно обикновено писмо до Европа струва $1.20. Моите писма са дебели, с много снимки и ги теглят на кантар. За това струват по $3. А вътрешните пощенски услуги летят до всяко едно кътче на необятната държава само срещу $0.45 за марка, в която цена влиза и самия плик - независимо до коя точка в страната изпращаме нещо; дори това да е и в същото населено място, цената е една и съща. Жалко за доларите на Живко - дано вие поне колета да получите. Вътре в него има писмо, а в шишето на бебето, увит в чорапките му се намира описа на колета. Казвам това, защото вие ще го получите. За сега не можем още да си позволяваме да изпращаме подаръци на всички вас – родителите ни. Но дано и това да стане някога. Пък и аз по-предпочитам тук сами да си избирате нещата, че ще ми е по-лесно. Харесвате си някой боклук – купувам ви го на мига и готово!

Аз не знам дали сме писали по-рано, но тук в нашия щат Южна Австралия, колите не подлежат на годишни технически прегледи. Всичките вървят по пътищата, докато самите те могат да се движат или докато седалките им все още се крепят по ламарините. Защото наред с новите или по-запазените коли, по улиците се движат и такива гнилочи, които не подлежат нито на ремонт, нито на поддържане. Такива коли просто се изхвърлят един ден. Има и други разбира се, които са много стари, но изглеждат като че ли сега излизат от фабриката. Обикновено те са собственост на разни запалянковци и ентусиасти от автоклубовете и по принцип са доста скъпи.

За Нени не се притеснявайте - той много бавно навлиза в науките, а и ние не го оставяме да хайлазува. Само че при него всичко става с голяма мъка и взаимна ненавист. Но той е малък още да ги разбере нещата...

МИЛИ БАБО И ДЯДО, АЗ ОБИЧАМ ДА ИГРАЕМ НА УЧИЛИЩЕ. НИЕ НЕ ИГРАЕМ С МАМА НА МАГАЗИН, ЗАЩОТО МИДИТЕ ПРИСТИГАТ СЧУПЕНИ. СЕГА, В НЕДЕЛЯ ЩЕ ИМА ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА И АЗ ЩЕ КАЖА СТИХОТВОРЕНИЕ. КОГАТО СЕ ОБАЖДАМЕ ПО ТЕЛЕФОНА Е КЪСНО И НА МЕНЕ МНОГО МИ СЕ СПИ, ЗА ТОВА НЕ ГОВОРЯ МНОГО. ЦЕЛУВАМ ВИ. ОТ НЕНИ

Мили наши, ето и няколко последни реда от мен. Днес, аз отново започнах в старото си училище и след 2 седмици ще бъда на стаж в някой завод или учреждение. Моята учителка ми каза, че е намерила място за мен, че моята професия е много търсена тук и че трябва непременно да опитам с нея. Хубаво е да изкарам и специален курс, но по-нататък ще видим. След 2 седмици стаж ще трябва да напиша доклад за това, какво съм работила и с кого. Започват ми и изпитите. Единият ще бъде доклад от минимум 5 машинописни страници, другият е разговор-събеседване за около 20 минути (в който са включени въпроси и отговори) и още други 3 подобни изпита.

Вчера учителката на Нени (новата) ми каза, че той чете много добре, пише правилно. Аз й споделих, че имаме проблеми с математиката и тя обеща да набляга там. Но тук системата е толкова различна от нашата, че като ги гледам как и по колко време учат, не мога да си представя как могат да бъдат културни и интелигентни (само някои). Въпрос на естествена, вродена национална култура, може би. Вчера например вървя по тротоара и от една сграда, точно насреща ми излиза носач на нещо огромно – тика го в количка. Аз обаче не го виждам в първия момент и за малко да го блъсна. Човекът обаче се спря, направи ми път да мина и поне 3 пъти ми се извини. Има много примери, когато направо са ме шашвали с внимание и култура. Радвам се, че Нени расте в такава добре възпитана среда. Това е в общи линии за нас. Не се притеснявайте за писмата, защото нали виждате, че това са цели дневници... Женя

За да не е и съвсем без хич, изпращаме ви поне един календар за Новата 1994. Дано получите и всичко останало - целуваме и ви прегръщаме всички много: Женя, Нени, Ангел

 

П. С. Надявам се също, че след щателната проверка от страна на съответните хрътки и височайши служби на собственоръчно написаният от мене текст, последните ще бъдат достатъчно любезни отново да запечатат съдържанието на настоящата пратка, с цел тя да достигне до оригиналните си адресанти, па макар и малко по-късно, но в никой случай не и “олекнала”…

От вашият т(р)айно засекретен агент в изгнание, с псевдоним “Авторът”…