Писмо No 15 (VII-VIII.1993)

Мили родители, скъпи близки наши и добри познати,

Започвам това си писмо с една незначителна уговорка във връзка с поредният му номер. Никак не съм сигурен дали е точно този, който вече съм написал или пък е някакъв друг, съвсем близък около него. Причината за това недоразумение е, че едва след като най-прилежно и надеждно запечатах, и вече изпратих предното писмо с описание на екскурзията ни, чак тогава се сетих, че не му бях погледнал номера. В същото време писмата ми стават все по-дълги и обширни – докато дойде време да пиша заключението, аз забравям увода; още повече пък и да помня кое е всяко едно по ред. За това по принцип винаги преди да запечатам окончателно старото, започвам новото си творение, което носи единствено следващото число от аритметичната прогресия и обръщението. Така поне съм сигурен, че нямам празнини и изпуснати цифри. Сега обаче в залисията си забравих (ха, че какво ли чак пък толкова съм правил, ще си каже тука някой, ама няма да е и съвсем прав…); а знам, че тази номерация е важна и за вас, за да следите редовността на кореспонденцията ни. Приемете обаче, че нищо не се е загубило – настоящите редове са моите поредни послания до всички вас, самото писмо като документ носи № 15 (а ако пък и наистина е такъв – това е плод на чиста случайност), като другото ще бъде с № 16 и т.н. до следващата ми грешка от невнимание...

Значи, след тази малка увертюра, започвам официално: за протокола - днес е 27.07.1993; топло и слънчево време, при температура на околната среда 21°C; часът е 17:45 съгласно местният часови пояс, а като ден от седмицата – един безличен и неотличаващ се с нищо по-вълнуващо вторник. От вчера вече всички сме на училище - заедно ходим и заедно се връщаме, но от три различни места. Пак вчера, изпратих два големи плика със снимки и писма от екскурзията ни, едновременно до Ямбол и до Габрово, като се надявам че когато четете тези ми редове, вече ще сте били заедно с нас на пътешествието, получавайки и прочитайки нашият уникален дневник-пътепис. Разбира се, пълна представа ще добиете съвсем, едва когато гледате и филма – просто имайте още малко търпение, докато получите и него.

Женя е много доволна от новото си училище, а и аз също. Нито за миг не ни оставят да бездействаме по чиновете – напротив, товарят ни и след часовете, под формата на домашни упражнения. Това, макар и малко непривично като учебна програма и доста позабравена рутина, все пак е доста добре за нас и повишаването на знанията по английски. След постепенното свикване от предните срокове и възстановяване на ученическите ни навици, сега ще получим още една сериозна ударна доза: аз от нови 10, а Женя – от други 20 седмици на учение. Смятам, че това ще ни бъде напълно достатъчно, поне за нормалното общуване в бита и ежедневието. За по-професионалната подготовка ще е нужен вероятно и някакъв друг, допълнителен курс – за преквалификацията на Женя в някаква нова, по-различна от инженерската професия, а аз евентуално да затвърдя досегашните си знания, опитвайки се да запълня “белите петна” в мозъка си. А те са пък толкова много в главата ми, че едва сега започвам да си обяснявам, защо аджеба, така ми е ясно и светло всичко пред очите – то било единствено от снежната белота на тези петна в тиквата ми.

Днес получихме и три писма – едно от Живко и Дидка, друго от Румяна Димитрова (на Женя колежката и моя бивша) и третото от вас - № 31, заедно с писмото на Вера. От Ямбол пишат, че са добре и чакат бебето, Румито – и те са горе-долу добре. От вашето писмо става ясно, че сте ходили в Ямбол и сте си изкарали весело и щастливо – браво, нека все това да се чува! Касетките сте ги изгледали и нищо не сте разбрали, което аз също го допусках и не съм изненадан. Ако смятате, че след няколко гледания те пак ще са ви така скучни, използвайте лентата и си запишете нещо друго на тях. Понеже нашия филм от екскурзията стана с продължителност от точно 2 часа, за другият оставащ час съм намерил подобна касета, описваща този път Нова Зеландия. Та ще допълня касетката ви с него и ще ви я изпратим в пълнометражен вариант, като смятам, че повече географска информация от тази част на света не ви е нужна (амчи то останалото е само вода – някой самотен остров ако има, с голи туземци и човекоядци – това е цивилизацията в отсамната половина под Екватора).

Нова Зеландия е изключително красива страна, нямаща нищо общо с природата на Австралия. Подобна е на Швейцария, но включва в себе си и нечуваните красоти на северните страни, алпийски планински курорти, необятни морски плажове (въпреки значително по-хладният си климат) и т.н. Не е такава пустош като тук. От писмото на Вера става ясно, че и там положението не е розово, както предполагам е по целия свят в тези почти последни години на века. Даже, до колкото знам аз, в Нова Зеландия безработицата има значително по-висок процент. Тук надеждите на много хора са Сидней да стане столица на летните Олимпийски игри през 2000. Тогава и работа ще има повече, и живота ще кипне отново и всичко ще се промени към по-добро. Но ще видим – чакане му е майката. Таман питах Женя и тя каза, че Игрите щели да са през 1996, но все едно - аз нали знаете, че със спорта и спортните информации съм скаран. Няма значение (но интересно ми е, тя пък от къде знае – трябва да са го учили в училището, докато ние този урок не сме го взели още).

Нени много се зарадва на картинките си и на бонбончето, което е излапал на часа, докато аз разбера, че изобщо е имало такова. Нека да яде, за да е здрав; само че напоследък той започна и много да се тъпче от лакомия, та взехме да го ограничаваме по малко от края. Голям пухчо е станал и както върви, може да ме и задмине.

Тези дни ще пиша и на Бакала. Адрес на Марианчето и Николай нямаше в писмото, но се надяваме в другото да има.

Не се притеснявайте изобщо за апартамента. Ако стане - добре, като не – хич не го мислете, за да се тревожите излишно. То каквото трябва да става, ще си стане и само, без излишни усложнения. Това, че го поддържате, почиствате и наглеждате е напълно достатъчно, за да се запази в добър вид. А след време, ще видим какво ще правим с него.

Не знаехме, че Румен Петев имал дъщеричка – да му е честита голямата радост в семейството! Като заговорихме за бебета та се сетих, че оставихме и Милена бременна. Майко, разбери тактично какво е бебето - да знаем просто, не че е толкова важно. Е, при всички случаи по-добре да е момче, ама и момиченце ако им е пуснал щъркелът – пак бива.

Не пишете какво става с къщата в с. Искра. Там въпроса е по-важен. Дано само да нямате неприятности с този имот. То не са години и да има човек нещо – сега виждате ли колко добре беше, като си бяхме всичките бедни и безимотни...

Току що Нени ми донесе и листчето със стихотворението, писъмцето до него и адреса на Баръмовите. Нали ви казвам, че той е като хала - грабнал е в бързината си листа и се е скрил в стаята си. Та, извинявам се за неточностите в горните редове. Намери се вече всичко! Той сега чете писмото от баба си и дойде да ме пита за нещо. Женя се занимава с проклетото си домашно, а аз нервно пиша това писмо, за да съм поне с нещо зает, че да не почна да гриза масата или столовете от глад. Тези сандвичи, дето уж дъвча по цял ден, ме правят да подлудявам още на прага като се прибирам вечер гладен у дома – направо губя връзката с главния си мозък. Ама аз и по-рано, като ядях манджите на обяд в стола на добрата стара “Електроника”, пак бях такъв като се върнех от работа. Та, навярно това ми свойство не ще да е предизвикано само от сандвичите - аз просто обичам да ям и едва когато заситя вълчият си апетит, частично се възвръща иначе благородният ми човешки облик... Нени гледам, че и той взе да обикаля печката и да рови из долапите. Ставам да претопля нещо за плюскане, защото Женя е заета, а домашна прислужница нямаме. Бай-бай за сега, че от глад и буквите ми се размазват пред погледа вече!...

Забравих да кажа, че курса на Женя е на много високо и сериозно ниво. Дори й плащат допълнително по $30 седмично, като ще ползва безплатни автобусни билети или по намалени цени, които суми се отпускат единствено за подпомагане и финансово облекчение на учащите. След 20 седмици, по Коледа може и да сме с нов телевизор само от тези пари и то не от най-простите, които са по $300-$400, ами от $600 нагоре! Тук всяко евтино нещо го купуваш многократно впоследствие...

Ох, напред най-после вечеряхме, та малко се уталожиха духовете. Но сега пък влизам в тоалетната, за да си освободя червата, та пак прекъсвам за неопределено време...

28.07.1993 – Днес нямам нищо особено за отбелязване. Учим здравата и мисля, че напредваме в знанията си. Получихме писмо от Албенчето и Драго. Пишат, че са добре и че от 01 Август ще ходят на море. За вас и вашите планове не споменават нищо. Много ми се иска и вие да прескочите за една седмица до морето, да си починете някой и друг ден. Женя учи в момента, а Нени кара колело. Като се прибере ще се къпем и той ще трябва да си прочете поредната книжка от училището. Не знам къде ходи и как го кара това колело, но обикновено като се върне в къщи след подобни похождения, Нени има нужда от изпарване или цялостното му изваряване в котел – толкова е мръсен, че ако имах пароструйка, направо с нея щях да го хигиенизирам. Аз пък не си спомням да съм бил такова мърляво дете – трябва да се е метнал на майка си…

Тези дни е доста топло - през деня стига до 20°C, а нощем е около 13°C и се спи много добре на прохлада. А при вас в България сигурно са настанали големите горещини – нали по това време на годината е най-горещо там. Всичко живо се стяга за морето или хората отдавна вече се търкалят по плажовете – ех, как завиждам...

Все забравям да попитам дали получихте и картата на цяла Австралия, не само тази на Аделаида и района наоколо. Те и трите мисля, че бяха заедно в последното ми голямо писмо. Надяваме се, че и баба Фанче е добре и й четете писмата. Не знам тя дали ще може да ми разбира криволиците и да си ги разчита сама, но тъй или иначе писмата ни са адресирани и до нея. Да не би да си е помислила, че сме я забравили, защото не й пишем специално до нея? От тези огромни разстояния, на които се намираме помежду си, не можем да се делим на едни и други, на наши и ваши – всички попадат под един общ знаменател. Времето ни напоследък чувствително накъся, а това писане отнема не малко от него и не остава достатъчно за другите ни задължения. За това пишем все така набързо, в промеждутъците и антрактите на театралните действия и постановки, кои от кои по-драматични и емоционални, в които ние имаме отредени най-главните роли...

Колата се закрепи добре с новия си диференциален лагер, най-вероятно до следващия ремонт (кой пък знае тогава с какво ще изгърмя). Но то си е нормално – 12-годишна барака, на 125,000 км; в реда на нещата е все по нещо от време на време се обади. Добре че моторът й поне работи хубаво – нещо като швейцарски часовник, но този е японски. Тези дни пак ще отида при моите хора в сервиза да проверят и регулират клапаните. Услугата струва само $15 и си заслужава да ги направи истински майстор. Само че ще изчакам да мине малко време, че да позабравят честите ми посещения в последно време – може да почна да им липсвам пък.

Дойде ми на ума да напомня, когато изпращате по-тежки неща, както сега характеристиката и трудовата ми книжка, да използвате старите марки, дето съм ви ги изпращал в началото. Те стават чудесно за целта, защото са без печат, а и да не се охарчвате излишно. Мисля, че вече доста сте събрали за втора употреба.

29.07.1993 - Днес вечерта ми беше доста заета. От библиотеката взех за няколко дни 10 касетки и 2 грамофони плочи с типична фолклорна музика от Австралия. Това са все мелодични и весели “кънтри” песни и от всичките мелодии трябваше да избера най-подходящите за озвучаването на видеофилма ни. Наред с тях съм взел и една касетка с аборигенска музика. Тя е повече от отвратителна за слушане и едва ли може да се нерече “музика”, но така или иначе - това е също фолклор, история и култура на един народ. Освен това имаме доста заснети кадри по тези аборигенски места и музикален фон от тоя сорт би бил интересен за нищо неразбиращите от това “изкуство” европейци. Утре ще ходим у германците да се занимаваме с тези неща, а в други ден пък сме канени на рожден ден у баджанака на нашия приятел Иван (също австралийци от български произход). Така, че тези дни сме ангажирани мисловно около настоящите преживявания и единствените ми душевни терзания са, как да направя така, че главата да ме боли по-малко на сутринта. Изглежда тези вина, с които често напоследък си покарваме сухия залък, са доста силни и съдържат много захар, от което идва и съответното страдание на ставане от сън...

Днес Бьорн (така се казва нашия приятел, немеца) ми оказа съдействие в записването на резюмето ми върху дискета за компютър. Тези дни ще го разпечатам, ще го дам на учителите ни да го огледат за грешки и като получа и другите документи от вас, ще започна от единия край да изпращам по някое и друго писмо/молба за търсене на работа. Все от някъде ще се заинтересуват от мене, да ме извикат на интервю. От сто места едно трябва да излезе успешно. Като мина и двайсетина интервюта, на едно място поне трябва да се закача. Това означава, че след още 1-2 години може даже и истинска работа да започна, ха-ха-ха! Но - да не бързаме с изказванията за сега...

30.07.1993 - Малко преди да отидем на гости у немците, сядам да драсна няколко успокоителни реда. Днес нямахме никакви писма, но за сметка на това пък си получих очакваната от няколко дни насам неприятна вест. Онзи ден полицаите на пътя ме засякоха с радара за превишена скорост (със снимка и светкавица). И честитката им разбира се, не закъсня. Глобата е за $91, като вместо с разрешените 60 км/ч, аз съм карал с малко позавишените 74 км/ч (хайде сега, халосии за няколко километра горница – обаче онези не прощават). И то пак добре, че точно преди мене прелетя един друг, подобен на мене бързак, та светкавицата мигновено се облещи по задника му. Аз щом видях този добре познат светлинен сноп лъчи, веднага намалих, но явно че не е било достатъчно и не съвсем навреме, защото усетих злокобната светлина и в моя собствен гръб. А всичко стана толкова бързо, та даже си помислих, че другата кола задейства устройството, пък полицаите заснеха мене – нещастният и беден гражданин на могъщата им държава. Значи аз съм карал сигурно и още по-бързо, защото след като уж им намалих, те пак не бяха доволни от жеста ми и ме поразиха с този техен светлинен удар откъм тила и задния номер на колата. С този своеобразен театрален водевил, аз от моя страна ще се опитам да отбивам полицейските атаки, ще пиша протоколи и опровержения, а ще изискам и снимките - да видя действително ли това е моята кола на фотографията или на другия нещастник преди мене, въпреки че това са доста наивни мисли. Тук повсеместно действат с безупречна акуратност и подобни грешки са отчайващо малко възможни. Но все пак ще опитам да се оправдая с другия немокаянин и да накисна него - поне да използвам демократичните си права (защото дават такива), ако не нищо друго. И понеже по-вероятно е да не ми мине номерът, който всеки един прилага, най-вероятно ще се наложи и още по-демократично да си платя като поп, използвайки пак същите си права за избор на начина: лично или по банков път да им преведа паричките. Ето ви я демокрацията в пълен ход. С други думи, както съм казвал и преди: тук няма ‘лабаво и не си поплюват изобщо. Нито пък някой се занимава със спиране по пътя, задръстване на движение, искане на книжки, талони и пр. отживелици. Получаваш си сметката по пощата (за която също не можеш да кажеш, че не е пристигнала, защото и пощенските им услуги са на свръх ниво), която трябва да се плати в 60-дневен срок и повече никакви церемонии не са нужни по приключилият за тях случай. Нито пък си играят на джандари, да те дебнат зад дърветата, скрити в канавките и т.н. Записват ти номера и толкоз. Глобата за употреба на алкохол пък е още по-висока - от $700 до $1000, та ще почна да се замислям вече сериозно за тези неща. Ние всички си позволяваме тези уж “демократични” волности, ама нали трябваше да “изгоря” един път - за по-нататък вече ще знам скъпо платеният си урок...

31.07.1993 - Стягаме се, че ще ходим на рожден ден, аз помагах до напред на един приятел нещо по колата - къпя се светкавично и излизаме. Нощес до 00:30 правихме записа и озвучаването на филма у немците, който по мое лично мнение стана много добър. Може би защото си е чисто наше творение, но всичко като че ли си е на мястото: малко музика, някои обяснения по микрофона и оригинален звук от действителността. Помъчих се да подбера най-типичните австралийски фолклорни песни, с които озвучавахме цялостната продукция. Някои от тях звучат подобно на нашите стари шлагери, но мисля, че стана забавно и интересно. От мерак да видя какво е излязло в крайна сметка, като си дойдохме в 01:00 снощи, аз до 03:00 отново гледах завършената вече касета и макар че ми се спеше, пак много ми хареса. Надяваме се, че и за всички вас ще бъде интересна. Утре само ще я презапиша у Иван, ще й добавя филма от Нова Зеландия и другата седмица ще я изпратим.

Женя днес пак беше на работа, а Нени се върти около мене и тътрузи количките си по пода. Сега търпеливо изчаква да го окъпя във ваната и после да тръгваме за нашите приятели, у които сме на гости. Тук, при пълното отсъствие на всякакви баби и дядовци, та няма на кого да го оставяме и го влачим навсякъде подире си. Но то ще има и доста деца довечера, а и къщите са големи и широки – дечурлигата си имат свои стаи (кътове), където лудеят до късно и не досаждат на родителите си, докато последните си пият на спокойствие ракията...

01.08.1993 - Честит рожден ден, скъпи татко! Бъди ни жив и здрав още много дълги години! МИЛИ ДЯДО, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ЦЕЛУВАМ ТЕ И ТЕ ПРЕГРЪЩАМ – НЕНИ. А аз призори ще стана още в 03:00, за да се обадя по телефона и лично да те поздравя. Ако случайно не ни се осъществи връзката, ще останат само тези сърдечни редове от нас и искрените ни пожелания за успехи в бизнеса, много здраве и дълголетие! Надявам се, че тази вечер ще сте се събрали у нас на моабет по стара традиция. Ако пък сте и на морето вече по още по-стара традиция, тъкмо докато се върнете от там, това писмо ще е пристигнало.

Ние снощи много добре изкарахме рождения ден у нашите приятели, пак до първи петли. Днес ходих да презаписвам видеофилма, но понеже имах и да уча, та оставих видеото и касетите у Иван – той да ги направи. Като си свърша домашното, довечера ще отида пак у тях да си го прибера готов – какво да се прави, науката изисква жертви...

Писахме писма на Албенчето и Драго, както и до Валя и Сашо. Очертава се в края на Септември, когато ни свърши учебния срок и имаме ваканция от две седмици, пак да прескочим до Сидней за някой и друг ден. Този път ще бъдем заедно с нашия човек – дядо Ник. Той много иска да помогне на леля Здравка около нейните проблеми, та ще видим кое как ще организираме. Вчера е говорил с нея по телефона, казал й за намерението ни да отидем на гости и тя с радост е приела идеята. Ще мислим и премисляме пак, до тогава има още доста време.

Писахте в предното писмо, че ще ми изпратите трудовата книжка. Аз бях помолил в “Личен състав” да ми извадят “Препис-извлечение от трудовата книжка” съгласно трудовия ми стаж. Това е по-прегледен документ, най-много от една страница и много по-лесно ще бъде преведен на английски – тук при нас и то безплатно. След като извадите и този лист хартия, чак тогава може да ми изпратите и самата трудова книжка – просто като един оригинален документ. Тя едва ли има някаква стойност тук, но нека да си я имам, за всеки случай. На стажа много държат тукашните чорбаджии, а аз вече имам събрани горе-долу 6-7 години.

02.08.1993 – Преди малко се върнахме от училище - Нени излезе да кара колело, Женя си учи уроците, а пък “аз това го знам” и нямам нужда от повече знания! Та затуй рекох да ви драсна няколко реда, преди да излезем за българското училище. Снощи мислех да наглася часовника да ме събуди в 03:00, като ми се искаше обаждането ни да стане и по време на вашата веселба за рождения ден на татко. Но гледахме телевизия и разглеждахме един вестник до 01:00 и аз тогава рекох да пробвам набирането на номера. Те пък от пощите взеха че ни свързаха веднага и така идеята ми се провали. Нищо, нали все пак се чухме. Малкия, като се събуди сутринта ме пита, защо не съм го вдигнал да поприказва с дядо и баба, защото аз така му бях обещал. Ама другия път ще го събудя вече, та да се чуете и с него. Татко ми се стори един омърлушен такъв – да се стяга в кръста и да не унива! Няма да страдате и да се тревожите за никой и за нищо. Ние знаем, че ви липсваме много и се стараем отсъствието ни да е едва забележимо за вас – имам предвид под формата на писма, снимки, филми и т.н. Вярно, че това съвсем не е достатъчно, но иначе ние постоянно си мислим за вас. Мечтата ми е да ви видя на “Adelaide Airport” или на нечий друг град, пък тогава ще видим. Аз дълго време след разговора ни не можах да заспя – развълнувах се значи, разстроих се един вид... Именно за това ние избягваме да се обаждаме по телефона, за да нямаме такива взаимни отрицателни емоции. Причини за тревога няма разбира се, но все пак нали сме живи хора – вълнението ни е голямо, разстоянието – огромно, а обичта към вас - безкрайна. Имаме много от нашите приятели тук, които често се обаждат в къщи и си плачат един на друг: едните оттатък реват и искат за броени минути през сълзи да разберат всичко; от тук пък хлипат и подсмърчат - не знаят какво да им кажат, та да ги зарадват барем с малко! - Абе не става тая работа така бе хора, викам им! Те не могат за техните си собствени неща да помислят, а само се разстройват. Ето защо трябва да се страда съвсем умерено, както много пъти съм казвал на всички. Освен това, ние за сега сме толкова добре, че ако това ни е “злето”, дай Боже всекиму такова зло. Приказките и писмата ни не са преувеличени, нито съдържат някакви сериозни отклонения от истината. Сами виждате, че ние пишем и добро и лошо, а пък вие трезво преценявайте кое от всичко е действително добре и кое - наистина зле...

Като гледам каква каша предават по телевизията, добре че не всичко им разбирам каквото приказват. Но те стигат само кадрите, за да ти настръхне косата. Тук поне при нас е спокойно и не е толкова объркано...

Зарадвахме се най-искрено на новината, че ще отидете на море, макар и в по-късните дни на лятото. Трябваше да си починете малко – от толкова много време насам вече. От грижи и тревоги покрай нас, и миналата година не отидохте, улисани с изпращането ни. Сега нещата се улегнаха, всичко си отиде по местата. Даже днес във вестника съм намерил и една обява за работа – търсят абсолютно същия човек като мене, със съвсем точно като моята квалификация (поне така ми пише в резюмето, а тук тези неща са от изключителна важност). Може нищо да не можеш, пише ли че си специалист - вземат те като такъв. Друг е въпроса обаче в представянето си впоследствие, защото тук договорите са краткосрочни и като не ти го подновят след изтичането на предния, означава че си отново безработен до следващ подобен късмет. Та, заплатата е добра - около $34,000 годишно и е на постоянно място. Само че е на майната си - в Тасмания, в очертанията на столицата й, Хобарт. Това обаче не е никак важно и аз ще бързам да си подготвя документите, за да бъде първото ми официално кандидатстване. Началото трябва да се сложи по някакъв начин, пък после - каквото стане и каквото Господ е решил!...

Пак днес се получи и вашето 32-ро писмо. Марките бяха чисто нови без печати. Аз естествено ги отлепих внимателно и ще ви ги пратя обратно. Татко да не е отворил печатница за марки на тавана? Защото гледам, че използвате все нови за писмата си. Старите не вършат ли работа? Спестявайте си по някой разход, поне от пощенските услуги. А за доларите просто не знам какво да ви посъветвам. Между другото, като ходите по банки и “Change”–бюра, разберете дали в България или в Габрово да речем, вървят нашите австралийски долари и при какъв курс. Ей така, просто за информация. И запазва ли се и при вас отношението между американския и австралийския долар от около 1.4 пъти (т.е. USA$100 = AUS$140; това е приблизително, но достатъчно точно). Според мене доларът никога повече няма да стане 22 лв., където го оставихме на тръгване. И когато ще ви трябват някакви пари, примерно за дребни бонбони по пътя си за насам, ще се купува и на 40 лв. като се наложи. С други думи, ако имате някакви заделени пари – влагайте ги в по-сериозни “хартийки”; балканският лев нещо губи почва под краката си, както разбирам, докато американецът все още стои по-гордо изправен. Ако обаче стане невъзможно да се надпреварвате с постоянно растящата инфлация, просто не се занимавайте с това и не се лишавайте от нищо, което ви е потребно. Не можете да си представите как живеят хората тук – на нас ни изглежда, че това е лукс и излишества, а всъщност не е нищо повече от едно нормално човешко съществуване и малко по-висок жизнен стандарт!...

Аз като разбрах нощес, че ще ходите на море и ще се върнете чак към 25 Август, реших видеокасетата, това писмо и другите дреболии да ги изпратя не сега, а малко по-късно с тенденцията те да се получат при вас тъкмо като си дойдете, за да не се загубят по пощите и т.н. Ще попиша още няколко дена и около 15 Август ще пуснем писмото. Днес най-после изпратихме отдавна написаните писма до Албенчето, Христо в София и другите. Малък Божи ще го вземете ли с вас, да кара две морета? Щом много слуша и е толкова забавен, дядо Божко ще си има занимавка, а и всички вие покрай него...

05.08.1993 - Тези дни не съм писал, защото имахме много движения и ангажименти. Онази вечер се радвахме на гости до късни доби вечерни. След това два дена се занимавахме с колата на немеца и аз му помагах. Нещо беше загубил токовете, че от тук/от там - докато не си купи нов акумулатор, не можахме нищо да оправим. Освен това имаше едно късо съединение, което много трудно открихме и в резултат на което ставаха най-различни странични явления, но сега всичко се оправи. Два дена минавах с колата покрай тях да ги вземам за училище. Те са ми много благодарни за това, но нали сме приятели – трябва да си помагаме в нужда и беда. Имахме и разни училищни мероприятия в същото време и ето – докато се обърнем, дойде петъкът пак.

Тези дни времето е чудно и може би в неделя ще излезем някъде на барбекю. Вчера показах на моята учителка от Тасмания обявата за работа, по която смятам да кандидатствам и аз. Тя каза, че напливът за там е много голям, защото плащат добре. Всъщност това е нещо като база (център, институт) за връзки и комуникации с Южния полюс, защото част от тази територия е също в Австралийско владение. Повечето развити страни на света там имат научно-изследователски бази и изпълняват дългосрочни програми за проучване развитието на Вселената, като разполагат и със съответни малки територии в района на вечните ледници. Работата сигурно ще е свързана с ходене до там и връщане – въобще ще бъде доста интересно и ето защо, със сигурност баш мене няма да вземат за тази длъжност, но така или иначе аз ще опитам…

С известно малко закъснение, за рождения ден на татко изпращаме една самобръсначка с резервни ножчета. Това е най-рекламираната марка, особено модел “SENSOR”. Цяла Австралия е полудяла да се бръсне само с такова нещо! И има два вида – за мъже (сини) и жени (розови)! В действителност точно тази самобръсначка някой от нашите приятели я подари за моя рожден ден (не помня от кого беше точно...), но аз не ползвам такива и реших да я допълня с още резервни ножчета и я изпратя на татко. Аз още ползвам подарената ми също от него “GILLETTE”, когато ходи на някакво изложение в Унгария през далечната абитуриентска 1978. Та, да изхвърля сега всякакви “BIG”-чета и други боклуци и да се влива в редовете на истинските мъже, които използват само “SENSOR” (така поне казва Шон Конъри от рекламата си по телевизията)! Независимо, че не е купен изцяло от нас, искаме този подарък да се ползва и да влезе незабавно в употреба – да не се пази за този или онзи из долапите или секцията; и най-важно: пишете за постигнатите резултати! Считам, че напливът на мацки чувствително ще се повиши (и това е част от рекламата)! За резервни ножчета не се притеснявайте –като свършат тези, ще изпратим други. Нямам реална представа колко често се сменят и кога се изхабяват, защото аз с едно от моите карам по близо една година (нали съм с брада и само я подсичам отдолу...). Но смятам, че поне въпросът за татковото бръснене е решен за дълъг период напред. Нека със здраве да си ползва самобръсначката - тъкмо всяка сутрин като се бръсне с нея ще си спомня за нас. Ние знаем, че не излизаме от мислите му, но така вече ще има и нещо материализирано от нас! И по-реално...

06.08.1993 - Както казват австралийците: “Да благодарим на Бог – днес е петък!” Малко преди да изляза сядам да драсна някой ред. Довечера ще ходим на гости у минния инженер, но преди това имаме да обикаляме малко по пазарите, след това ще минем да си платим наема и чак тогава ще финишираме у тях.

Днес пак ме зашиха с $11 глоба за просрочено време на паркинга. Само че този път аз си бях напълно невинен (както в повечето от случаите). Та ходих напред за пореден път да се разправям из Съвета, че обяснявах, възражения писах – дано излязат разбрани хорицата, та да ми опростят провинението. Ще видим в 3-седмичен срок какви ще са резултатите... А то всъщност, междувременно стана събота - 07.07.1993, защото вчера трябваше да излезем веднага и не успях да си довърша мисълта и изречението.

Прибрахме се късно нощес - Женя тази сутрин отиде на работа, а ние с Нени сме из къщи. Той се търкаля по пода с неговите колички – бръмчи с уста, та слюнки му излизат и от ушите чак. Аз тъкмо опрахосмукачих, пуснал съм мусаката да се топли във фурната, че като се прибере госпожата, да обядваме всички заедно. Днес и вчера времето не е много хубаво - дано за утре да се оправи малко, че да излезем на някъде. Вчера взех и видеокамерата от библиотеката, но то няма какво да снимаме вече с нея.

Тези дни имаме доста тревоги около едни наши много близки приятели, а и около нас разбира се. Те са тук от почти 3 години и не са си ходили още. Онзи ден техните са се обадили по телефона, че на жената брат й (само 36-годишен) е починал при автомобилна злополука и тя скоропостижно е излетяла за България. Те са от Търново. Ние даже не знаехме - когато тя е тръгнала сутринта, едва тогава научихме за трагедията. Можеше да я изпратим и до Габрово да ви види, но случаят е много неприятен и ние нищо не сме предприемали – едва ли баш сега ще й е до някакво ходене на жената. Както и да е - да пази Господ, че и много лошо може да стане понявга!...

Дано времето да е хубаво на морето - предполагам, че вече подготвяте багажа и морската тръпка ви е обзела. Не знаем още къде ще бъдете точно, но независимо от мястото, щом като ще сте си заедно с леля Маринка и чичо Божко – няма начин да не изкарате добре. Ние всички ви желаем това. Довечера може би пак ще ходим у нашия дядо Ник или пък той ще дойде у дома. Чакам Женя да си дойде, че тефтерчето с телефоните е у нея, за да му се обадя. Тя за рождения ден ми подари друго тефтерче (ново), та да прехвърля всички телефонни номера в него, да ги имам и аз. Добре, ама на мене ми свиди да го драскам и си го вардя да ми стои за новичко...

Следобед с Нени ще оцветяваме едни негови колички, ще им лепим емблеми, лепенки и т.н. Той много се радва на това. Онзи ден понечихме да сглобим онова пластмасовото самолетче, дето го получи от вас за рождения си ден, но лепилото му беше изветряло. Пробвахме на Женя с лакочистителя (нали е ацетон), но не стана – материалът изглежда, че е друг и не се разтваря с какво да е. Тези дни ще купим специално лепило и тогава ще го сглобяваме.

С курса и езика сме добре - напредваме полека-лека. Понякога показвам завидни резултати по тестовете и упражненията, които правим в училище и аз все казвам на другарката, че това е случайност, като вземе да ме хвали много. Тези дни не сме имали писма, но другата седмица се надяваме да дойдат. Аз мисля, че за сега пощата е редовна. По Коледа сигурно отново ще се разбалансира, но това си е световен проблем. Ние ще гледаме да избегнем пиковото натоварване – може би по-рано ще трябва да си изпратим набелязаните пратки…

Тези няколко седмици бензина започна чувствително да поевтинява - от 71-72 цента стана около 60 цента за литър. Това предполага и много рязкото скачане в цената му след няколко дни – такава е система тук, но дано успея да налея от “евтиния”. А най-интересното е, че тук никой не се вълнува от тези плаващи цени – няма никаква тръпка по чакане с часове на бензиностанциите за зареждане (особено с купони/талони пък); наливане на туби и всевъзможни бидони, складирането им по мазите при бурканите с компоти и туршия, до кацата със зелето; източването им после обратно в резервоара и още много подобни дивотии. Загубен народ, аз що разправям на всеки - не знаят немотия те, а постоянно се оплакват от нещо!...

Неделя - 08.07.1993. Включвам се за малко, докато Ачо върши една много сериозна работа – върти телефоните да свиква тайфата на пикник, че времето поне за сега е чудесно. На мене много ми се ходи на въздух, трева и барбекю, че откакто сме си дошли от голямата ни екскурзия до “Камъка”, все не остава време за излизане. От училището ни затрупват с домашни, в края на моя курс ще имам изпити по всеки отделен предмет. През Ноември ще имам 2 седмици стаж на истинска работа и след това трябва да подготвя сериозен документ-обзор, от това което ще съм видяла и разбрала на работното място. Аз реших да се преквалифицирам и очите ми гледат към администраторска или някаква друга работа в офис. Нали от средното образование специалността ми е “секретар-администратор”, та ще се пробвам в този бранш. След като завърша този курс, ще ми трябва още ½ година един друг, за специалност. Ще си помислите, че много курсове караме, много нещо! Ама тук имаме приятели, които са в Австралия вече от 1 година и в момента са на стаж – доста им е трудно, защото не знаят техническите термини и не могат да обяснят какво могат; защо нещото е така, а не по друг начин и т.н. Общо взето научаването на езика ще ни отнеме много повече време, отколкото предполагахме. Сега ние спокойно водим обикновен разговор за времето, за денят, децата и т.н., но ако искаме да работим трябва допълнителен курс по специалността, в края на който дават свидетелство, което е много важен документ при кандидатстване за работа. Ние си мислехме, че България е бюрократична страна, но като видяхме тук какво чудо е... В началото на моя курс трябваше да попълня 4 различни форми, за да ми дават по $30 на седмица. Парите още не са дошли, кой ги знае какво обработват още. Та с тях и моите от работата спокойно ще изплащаме самолетните билети. Често пъти си казваме с Ачо, колко безбожно евтино е всичко тук, стига да не плащаш наем или не връщаш някакъв заем. Убийствени са заемите и особено лихвите им, но иначе е невъзможно човек да си купи нещо и така всеки се заробва към банката. Ако например се изтеглят $90,000 от банката за срок на погасяване от 15 години, връщат се приблизително по $860 на месец. Като се отделят средства за ток, вода, газ и други текущи разходи, оказва се, че трябва голямо съобразяване с бюджета и разпростиране много нашироко не е съвсем възможно. Цените на къщите започват от около $60,000 - има и по $500,000. Много зависи и от мястото, колко е далече от ситито, близо ли е до морето и т.н. За нас това са далечни перспективи, но все пак си правим разни сметки и градим пясъчните кули… Женя

09.07.1993 - Вчера беше неделя, времето – чудно и ние действително отидохме в един парк на барбекю. След това ходихме с един приятел да гледаме някаква стара кола от обява за продажба във вестника – “Хонда”, която те искаха да купят за $1400. Колата беше в приличен вид, нямаше много ръжда по нея, а и двигателят звучеше добре на слушане. Като за 16-годишна и на тази цена, беше добре. Сега остана те да си решават сами, дали да я купуват или ще чакат колите да поевтинеят още. Между другото, днес на пътя видях една “Шкода S100” като на Любата (на Красьо Петев вуйчо му), която беше на пълен собствен ход и в движение. Дори с абсолютно същия тиквен цвят - досущ като неговата. Интересно как е попаднала в тази част на света – не е изключено преди години тези коли да са се продавали и тук в Австралия, но ако беше така по пътищата щях да срещам по-често такива. Докато тази беше една единствена – като елитен музеен експонат. Много хубаво ми стана на душата като видях нещо мило, родно и познато. Да мога сега и един “Трабант” да зърна от някъде и вече ще се разплача от кеф и умиление. “Москвич” също би предизвикал неудържимият ми смях – защо не. Тези които бяха правени от германски каски в средата на века си бяха баят добри; всичко беше прекопирано 1 : 1 от “Опел Кадет”…

Напред разговарях с Тасмания по телефона от нас, защото преди да подам документи, онези от там трябва да ми изпратят определените положения при евентуално започване на работа при тях и само ако съм съгласен с постановките и условията на трудовия договор, чак тогава да си подавам документите. А аз ще съм съгласен, къде ще ходя. Щях да карам Иван да се обажда, че той е добре с езика, но и аз сам се справих отлично, както каза Женя. Трябваше на разбираем език да кажа кой съм, какъв съм и защо се обаждам. След това да си кажа името и адреса – точно и ясно, буква по буква. Като се прибави вълнението и незнанието на езика, обикновено да се води разговор по телефона е един малък АД, а пък в същото време разговорът и да е смислен – това почти граничи с абсурда! Тогава не помагат ни очи, ни крака, ни ръце. По време на общуването ни с чуждоезичниците, ние сме придобили известни навици за по-простички обяснения, умело използвайки театрални жестове и мимики, които за нещастие не могат да се използват при телефонните дискусии. Но тази бариера я преминах успешно – да видим сега каква ще ми бъде следващата...

Надявахме се, че днес ще имаме писмо от вас, но сигурно утре вече ще пристигне нещо. Аз чак сега видях и усетих, колко “малко” съм се отклонил от темата, която бях подхванал в началото. Нали ви разправях за колата на нашите приятели, после пък до Тасмания се обаждах – правя остър завой и веднага се връщам на снощи, а вие прощавайте ако някъде сте изтървали буйните потоци на овчите ми мисли… 

Та значи - след като огледахме колата, решихме че трябва да я види и по-голям специалист от мене (аз съм само любител и отговарям повечето за финансовата страна на въпросите; ако трябва да се проведе някакъв пазарлък и нещо да се купи евтино – викат мене; за по-техническите качества на автомобилите си има други “експерти”). Преди около месец и половина в Аделаида е пристигнало едно семейство от Видин, та мъжа разбирал от коли - отидохме да потърсим и неговото мнение. Те са още в т.нар. “лагер” за бежанци (емигранти), където ние още не бяхме ходили и влизали по къщите. Нас още в началото ни бяха настанили на друго място, от където напуснахме още на третата седмица вместо след 15-та, но това вече всички го знаят и не е толкова интересно. Попадайки зад оградата и бариерата на този въпросен “лагер”, нас първо ни порази видът къщите, в които живеят емигрантите (в добрия смисъл – останахме приятно изненадани) – едни нови постройки, начупени, раздвижени, с отделни малки оградки и градинки, както и паркинг пред всяка къщурка. Вътре всекидневните стаи (хол, трапезария и кухня) представляват просторни отворени помещения, с наклонени покриви, греди по таваните и други приятни за окото модернизми - като на хижа “Плевен” например. Отоплението е на газ; топлата вода и готварските печки – също. Спалните са отделени малко по-навътре с коридор, както и останалите сервизни помещения (баня и тоалетна). Всичките други необходимости – не е нужно даже да ги споменавам; всяко си е на мястото. Отвън навсякъде е покрито със зелени тревисти площи, цветя и дървета. Е, вярно, че имаше и големи комари (като врабчета бяха, мамка им!), но и с тях се свиква. Мястото се явява малко надалеч от ситито, специално този квартал, но като за първо заселване си е направо рай! Та именно там, докато се консултирахме за колата на нашите приятели, направихме и един импровизиран моабет, заедно с още едно семейство от Пловдив – те пък дошли съвсем наскоро, преди три седмици.

И като се заговорих за къщи, постройки и архитектура искам да хвърля и малко допълнителна светлина – специално около заемите от банката (защото тук няма наем, ако нямаш заем – най-образно казано)…

Заем,	Период на връщане, [години]
[долари]	15	17	19	21	23	25
20,000	96	90	87	84	81	80
30,000	143	135	130	125	122	119
40,000	191	180	173	167	162	159
50,000	238	225	216	208	203	198
60,000	286	270	259	250	243	238
70,000	333	315	302	292	284	277
80,000	381	360	345	333	324	317
90,000	428	405	388	375	364	356

В горната таблица, която съм взел от един вестник, са дадени подробно всички неща, които трябва да се имат предвид, когато човек понечи смело и безотговорно да дири щедрата ръка на някоя финансова институция. В първата графа е отпуснатият заем от банката - от $20,000 до $90,000 по желание на клиента (и според финансовите си възможности за редовно изплащане...). След това е даден периода за връщане на този заем, съответно от 15 до 25 години. А в отделните кутийки е сумата, която трябва да се връща на всеки 2 седмици, за период от съответните години, при сумата на заетият вече заем и срещу осреднена постоянна лихва от 7.5% на година (поне за сега). В крайна сметка, в нашия случай излиза, че след като даваме по $220 на 2 седмици за наем, почти същите средства бихме изплащали ($225), ако сме взели $50,000 заем от банката, за период от 17 години. Щяхме обаче да сме си в наше собствено жилище и тези пари, които даваме в момента, щяха да отиват за нещо лично (това, че частната собственост е свещена и неприкосновена, в тази част на света не е срамно твърдение). И на края след нас ще има нещо оставено, а не както до сега – само купчинки от доброкачествена тор. Та трябва да мислим и за тези неща - жилището по принцип е важно нещо. По всяко време след това то може да бъде продадено, заема върнат, а и нещо да ти остане отгоре за малка почерпка в “Балкантурист” или в ресторанта на гарата, да речем. Официалната инфлация тук е 8% на година. Могат да се намерят разкошни нови къщи за около 55-60 хиляди долара. Друг е въпросът обаче, че заем дават само ако членовете на семейството работят и то мъжът по-специално. Ако само жената работи не е достатъчно, така че първата цел е работата, след това автоматически всичко се урежда, за миг. Но проблема с работата е тежък. Има някои хора, на които банката е отпуснала заем и както са безработни, но това не съм го проверявал още. Като разбера повече подробности свързани с този въпрос, ще пиша пак - просто за информация.

Не трябва обаче да се прави другата сметка – това какво се връща след всичките тези години, защото в резултат се получава една отчайваща цифра. Например при $90,000 заем за 25 години се връщат $231,400 ($356 х 52/2 х 25 = $231,400) – което възлиза на близо 2,6 пъти повече, отколкото човек е взел в началото! Това е най-неблагоприятният пример разбира се, но и другите не са по-облекчени. И понеже съм любител на сметките и статистиката, след многократни пресмятания излезе, че независимо от това колко пари се вземат от банката, за съответните години на изплащане (от 15 до 25), заемът се връща съответно: 1.86; 1.99; 2.14; 2.28; 2.42 и 2.58 пъти. Това с достатъчна точност важи за всяка сума (от $20,000 до $90,000).

Тук задължително е нужно да се вметне и една друга подробност и не маловажен фактор – гореизброените статистики са чисто математически изводи, докато в реалното банково дело важат други закони; съществуват понятия като “сложни лихви” или “плаващи лихвени проценти”. Ако човек има финансовата възможност да погасява повече от минимума, който му е определила банката, всеки един цент горница заработва в негов интерес, лихвите му падат и така общата сума на края на периода (който се очаква да бъде и по-къс съответно, след като се изплаща “по-бързо”), е значително по-малка от предварително пресметнатата. Общо взето е доста сложно като цяло и понеже “не ни е на етапа”, не се и замисляме особено сериозно над това. Един ден може би и ние ще се натоварим с това бреме, но за сега от моряшката фланелка по-тежко не слагам на гърба си...

11.08.1993 - Днес имахме писмо от Валя и Сашо. Получили са нашето и ни изпращат отговора си. Вътре имаше една снимка, от когато бяхме в Пловдив у чичо Ванчо. Много ни зарадва и информацията, че Сашо е започнал работа като програмист, с $32,500 годишна заплата в една фирма, която произвежда игрални машини за разни клубове и кръчми (т.нар. “покер-автомати”). Това е чудесно и искрено се радваме за тях. С пълна сила се потвърждават думите ми, защото Сашо е изпратил повече от 100 писма в отделни фирми и се е явил на 14 интервюта. Аз им викам на моите хора тук, че това е пътя към успеха, но почти всички са се одрямали и окумили като препикано мушкато. В случая пак аз съм най-зле от всички, защото до сега нямам нито една изпратена молба за работа, да не говорим за явяване на интервюта пък. Остава ми надеждата така да се каже, което никак не е малко. След свършването на този срок, пак в същото училище ще има друг - за още по-високо ниво на английски. Аз много се надявам да попадна вътре при показани добри резултати. Това са още 20 седмици при най-усилен режим. Междувременно ще си ошлайфам резюмето и ще започна да го изпращам тук-там. Абе няма страшно – до тук щом сме стигнали, връщане назад няма. Може малко да се поогънем, да се приведем, но погледа – очите ни щом гледат напред, другото не е важно…

Довечера ще имаме гости. Нени пак излезе малко да покара колелото и след това ще го къпя, че ще си дойде целия в кал. Днес имах среща с един учител на Женя от предните срокове, американец - много добре подготвен на тема “резюмета”, бизнес-писма, официален език и т.н. Бях му оставил първото издание на моето и той беше нанесъл разни корекции, но освен това искал да се срещнем и да разговаряме по този повод. Та следобеда бях при него и много неща ми се изясниха. Между другото, в онзи завод за колите, където кандидатствах преди време, а пък те нямаха късмета да ме вземат, са разкрили голяма бройка нови работни места, та ще трябва и там да опитам пак. Снощи ние пък бяхме на гости до късно у тези хора, които искат да си купуват кола. Те с 300 зора за една година са събрали към $2400 и сега се чудят как да си ги похарчат, в смисъл: по какъв най-изгоден за тях начин...

Бензина пак възстанови скъпата си цена от 68-70 цента, докато вчера беше само 59! Толкова евтин не го бях виждал. А в Сидней се е продавал по 50 цента за литър! Каква беше тази аномалия, не можах да разбера. Но се говори, че обикновеният ще поскъпне, а ще поевтинее безоловния бензин. Това е във връзка с екологията - искат да ограничат или напълно да спрат движението на всички все още движещи се гробници, а да оставят по-новите и модерни коли с катализатори, на безоловно гориво и т.н. В тази категория на обречените обаче, попадаме и ние с нашата малка и ненагледна “Суза”, за жалост...

12.08.1993 - Днес пак нямахме писмо от вас. Но за това пък получихме други две – от Полицията, със снимките за превишената ми скорост, и другото от Тасмания - във връзка с кандидатстването ми за работа. От първото стана ясно, че ще се плащат $91 без тън-мън. Никакви опровержения няма да минат пред очевадните факти. Пращам ви и снимките за повече информация. На горния ред е показан часът – 18:21, на долния са съответно засечената скорост и ограничението – 60 км/ч, след това е датата – 23.07.93. Останалите числа са други кодове: за местонахождението, номерът на патрулния полицай и т.н. На другата снимка, с нещастния ми номер VВR-072, се виждат и горките стопчета на рейса че са светнали, ама късно се усетих да ударя спирачките, че да намаля. Което пак ме навежда на мисълта, че и с доста повечко трябва да съм карал, щом като намалих и пак съм бил в нарушение. Та, не е чак толкоз ’убаво в Австралия, ама какво да правим – с тези глоби ще ми съсипят бъдещето...

Писмото от Тасмания има подробности за работното мястото, изисквания за необходимата квалификация и т.н. Но все още не съм разбрал всичко, което уж прочетох. След малко ще се мъча да превеждам и с речника някои неща. Нямах време да се задълбочавам в текста, защото напред ми се обади един приятел да отидем да видим друга кола. Сигурно утре ще я купи за $1800. Тя вече съвсем не е в лошо състояние – само на 175,000 км и 11-годишна. За тази цена – бива.

Днес имах тичане и по разни други инстанции във връзка със следващия ми курс. Оказа се, че не зависи само от мене и от успеха ми, ами и от други хора. Та в следващите дни ще имам движение напред-назад в преследване на заветната цел. В неделя (15 Август) е Богородица пък, голям празник - църквата е организирала нещо като безплатен обяд/парти. Ще има причестяване с вино за комка и църковна служба от 09:00 до 11:00, а след това почва моабета. Може би ще отидем и ние или поне само Женя с малкия, ако аз съм зает с колата на нашите приятели.

16.08.1993 - Тези дни посветих изцяло на учебното дело и училищните ми проблеми и хич не ми е било до писане. В събота по традиция отидохме на гости, ама по-раничко, още към 16:30, та да можем и по-късничко да се приберем. Легнахме си призори пак. На другия ден учих за едно класно по английски. Днес на училище писах на компютъра резюмето си и придружаващото го писмо. Дадох ги после на моя учител за последна проверка и той вече ги хареса. Тези дни имам да изчистя някои дребни неща и ще ги изпращам на адреса в Тасмания.

И днес нямаме писмо от вас, което почва да ме обезпокоява. Чакам характеристиката, за да я преведа и приложа към документите. Нени в момента помага на майка си - двамата събират прането от двора. После ще учи малко и ще го водя на българско училище. Нашите приятели купиха колата. Бензина пак падна изведнъж на 63 цента от 69 - не разбирам защо, но щом цената му намалява, за нас това е добре. Другите неща обаче мърдат нагоре, почти незабелязано и като стойност и като шум из пресата и средствата за масова дезинформация. Но докато всичко се повиши 10 пъти, Австралия ще е потънала вече в Океана. Така че малките повишения не ни събарят!...

Времето е добро, усеща се вече пролетното настроение. Тази нощ имаше страшна буря – ураган. Вятърът надвишаваше 100 км/ч и е направил някои поразии из града. Предаваха го на живо по телевизията. Часовникът беше спирал за около 1 час, което ми подсказва, че не е имало и ток нощес. Но всичко се оправи вече. Превалява дъжд от време на време, но не е неприятно.

Днес направих много добра покупка - три филма “Кодак” по 24 пози, за $9.90, плюс един малък албум като добавка. Иначе обикновено тези филми са по $4-$5 единия. Дълго време нямахме филмче във фотоапаратчето, защото чакахме това намаление. Предполагам, че днес е и първият ви морски ден, като много се радваме за това и същевременно малко ви завиждаме. Нашето българско море е по-добро от това тук, защото в него няма акули и не е толкова солено. Океанът е много солен и като се излезе от водата, след изсъхването, цялото тяло е покрито със сол и сърби като краставо.

Неничко се очертава добре с езиците и рисуването, както и в “бръмченето” подир количките си, но е калпав с математиката. Още не може да прави разлика между “+” и “-” и пише глупости. Научил се е да смята на пръсти, като бакалин. Даваме му по един лист със задачи да ги смята, но прави грешки. В училище уж ги учат, но изглежда не е достатъчно. Ще видим какво ще излезе от него. Може би другия срок ще го преместим в редовното училище, дано там да е по-стегната работата…

18.08.1993 - Честита радост! Днес, в името на Кралицата, Световната демокрация и в частност за благото на простият и овчедушен австралийски народ, правителството ни поднесе новият си бюджет, новите си такси и новите си цени. Фсичко скача между 1% и 30% - коли, напитки, цигари, продукти, бензин и т.н. Не е била случайна значи вариацията на бензина през последните дни, защото от днес вече литърът струва около 70 цента – предполагам, че още не е вдигната цената му официално, защото това е нещо като стартова цена. От тук нагоре с 5 цента ще скочи безоловния, а с 10 цента – по-оловния бензин (демек нашият)! Периодично по-нататък ще ви информирам относно финансиите. Сега е още много рано – както да го проумеем самите ние, а и за да го усетим с всичката му сила и тежест върху нас. Но се надяваме да преодолеем и тази инфлация, защото имаме вече доста богат опит в тези неща...

Иначе сме добре - вчера имахме писмо от Ямбол, но от вас още не сме получили нищо. Стана доста време - дано само не се е загубило нещо по пътя, че тогава ще ме е яд много. Снощи имахме гости - сериозно се замисляме за преместване в Перт, защото там жизненият стандарт е доста по-добър. Постоянно следим и техния вестник – в него намираме много повече обяви за работа, по-евтини наеми и къщи – това е нов град, богат и т.н. Та до Нова Година трябва да сме наясно и да сме решили кой на къде ще захваща. Южна Австралия е беден, консервативен щат, с най-висок процент инфлация и безработица. Но като стартово стъпало беше добър. Както навсякъде, Западът си е “Запад” (твърдение, произтичащо от факта, че Перт е столицата на Западна Австралия, та от там идва и асоциацията с тази апетитна посока на света, добила ироничното си нарицателно име – но това може да се окаже и съвсем погрешна химера)...

Днес, вместо писмо от вас, получихме сметката за телефона. За 8-те минути, в които не можахме и да си кажем кой знае колко, телефонният тръст е взел $24, а когато се обаждах в Тасмания, за 2 минути дето се надлъгвахме взаимно, платих само $1.10. Евтиния до шия, ама те за това ще ни вдигат таксите. Значи до България 1 минута разговор струва средно $3, което пък е 1 кг кайма на магазина. Но погледнато от друга страна, не е толкова много и занапред ще се опитваме да си го позволяваме по-често. Таксата зависи и от времетраенето – колкото по-дълъг е разговора, толкова по-евтино излиза кратката му минутка. Абе, много имат да теглят тия тук, че и ние покрай тях, ама де да видим!...

19.08.1993 - Женя готви сърми със зеле, само че с прясно, защото качето за киселото остана в Габрово, а пък тук сме толкова зле, че и маза нямаме. Тя обаче предварително свари листата да омекнат и след това ги свива. Днес се опитвах да изяснявам въпроса със следващия си курс, но и за него още не се знае нищо. Ще стане ясно уж към края на този срок (Септември). Тези дни сме взели камерата и ако е хубаво времето, ще излезем да се поснимаме малко. Утре ще изпратим касетата и писмото, както и подаръка на татко. 

Приемете поздрави и целувки от всички нас до всички вас! Надяваме се да сте получили това писмо тъкмо като си дойдете от морето. Чакаме с нетърпение всяка вест от вас. Много поздрави на всички близки и приятели: Женя, Неничко и аз...