Мили майко, татко и бабо – сродници и приятели,
15.08.1994
– Освен че е понеделник, днес е и първият ми ден от най-първата дълга,
истинска и официална работна седмица в Австралия. Той всъщност вече
отмина – аз тъкмо се измих и след малко ще си лягам в кочинката, но
преди това рекох да прибавя още някоя и друга дума към безкрайните си
мемоари. Казах “дълга”, защото предната седмица имах само 2-3 работни
дни - нали започнах едва в сряда. Докато се обърна и остатъка й се
изниза.
Чрез
Женя в Аделаида, получих писмо от Бюрото по труда. Тъй като съм намерил
работа в друг щат, последните са длъжни да поемат всички разходи по
преместването на семейството и покъщнината на новото място. От тази
служба имаме право на $7000 безвъзмездна помощ, като от тях $680 вече са
ми превели по сметка. Отпускат ни и $1000 – първоначално подпомагане
срещу свободният наем на който ще живеем, които ще трябва да докажем с
квитанциите след плащането му (това ще стане чак когато евентуално
започнем да плащаме такъв), а останалата сума до $7000 са за наемане на
транспорт и преместването на имуществото – камион, хамали, опаковане на
багажа и т.н. За сега аз ще се ослушвам тук за някоя добра квартира, ще я
наема сам, а пък после вече ще ги местя моите от Аделаида. За тази цел
от работата са ми обещали да ме пуснат за една седмица в неплатена
отпуска, но аз първо искам нещата хубаво да се улегнат и узреят в
службата, че тогава чак да предприемам по-сериозни стъпки към тоталното
ни преместване и заселване в Бризбън.
Днес
завърших първия етап от задачата, която ми беше възложена още онзи ден с
постъпването и веднага ми дадоха следващата, по-сложна. Аз си мислех,
че ще има известен “отдих” между двете, но такъв не се очертава. Трябва
от една стара немска документация да пречертая някои неща, а после към
тях да добавя това, с което се занимавах до днес. Но копието е много
лошо и голямо зверене ще падне из многото линии, които са начертали
тъпите германци. Татко, при случай ми изпрати моля те, онази папка дето
третира обезличената система на “Електроника”-та. Тук се работи по
някаква смесена и порочна практика, която не може и система да се нарече
даже. Само по-сложните и завъртени детайли са на собствени чертежи със
съответни номера. Другите, по-прости (тръби, винкели, профили и т.н.)
навсякъде вървят единствено с номенклатурния си номер на материала, от
който са изработени. Например няколко различни елементарни детайла се
идентифицират с един и същ номер, който носи съответния материал. Изобщо
това е една голяма каша и батак. Тази папка аз я имах в бюрото си, с
кафяви корици е и обясняваше кой номер какво означава – групи, подгрупи,
възли, детайли, крепежни елементи и т.н. Аз мисля, че това беше някаква
наша заводска нормала, но като сламка може да ми послужи в бъдещата ми
дейност.
Днес
за малко даже и с туш работих. Дали са ми едни рапидографи “Ротринг” –
мечтата за всяка чертожничка от “Електроника”-та, а пък и не само там.
Трябваше да начертая няколко детайла, със съответните им разгъвки,
защото това тук е задача на конструктора. На края на отделен лист с туш
начертах само разгъвките, защото в завода има една автоматична машина за
газо-пламъчно рязане (с кислород), но е копирна – слага се металния
лист със съответната дебелина от едната страна, а от другата оптически
прибор скенира контура от чертежа. Така настроената горелка реже
материала точно по зададената линия. Още не съм я виждал, но като почнат
да работят по моите чертежи, ще отида да я видя и да погледам как
работи. Чувствам, че много бързо навлизам в обстановката, хората са
много приятни и приятелски настроени, помагат ми по всякакъв начин –
изобщо съм изключително доволен, а пък толкова много се вълнувам, че
дори не мога да опиша всичкото си възхищение и чувства с думи.
Сутринта
с моя ръководител на задачата проведохме дълъг разговор по въпроса за
документацията, съхранението й в компютър, системите за обозначаване на
чертежите и т.н. И той е съгласен, че сега съществуващата система не е
рентабилна, но едно обезличаване, вкарване на данните в електронна памет
и въобще тази машинна обработка на чертежи и номера ще струва много
пари, ще трябват още хора за въвеждането и т.н. И поради тези прости
причини и съображение за сега си я карат по инерцията на по-лесното и
съгласно теорията за по-малкото съпротивление. Освен всичко това,
заводът представлява сравнително малка организация, с дребносерийно дори
почти единично производство. Като капацитет съществуват 8-10 налични
продукта (различни марки и модели автобуси), но с множество взаимствани
детайли и цели компоненти. В същото време обаче компанията има много
голяма номенклатура на производство от гледна точка на модификации –
различни дължини шасита, различен тонаж (брой на седалките), всякакви
екстри (със или без, в зависимост от поръчката на клиента). Това е и
основната причина да се работи малко по-примитивно и по занаятчийски, с
множество ръчни и трудоемки операции, но на мене и така си ми е добре...
Стана
22:30 и си лягам вече. Много закъснях тази вечер, защото се разхождах
като въртоглав из квартала с опознавателна цел - гледам за къщи и
апартаменти под наем. Не че ми е тумнало баш сега, но искам да съм
наясно с търсенето и предлагането, ценоразпис и т.н. Обикновено друга
вечер в 21:00 отдавна съм си в грозно скърцащият и самотен креват,
защото всяка сутрин ставам в 06:00 и по цял ден съм изправен на крака.
Не мога да работя седнал зад тази чертожна дъска – много рядко сядам на
стола.
16.08.1994
- Ех, най-после получих и първата си заработена с честен труд
австралийска заплата! Макар и не за цялата седмица (само за три дни и
половина), сумата е зашеметяващо добра!
Това разбира се е максималната й стойност, с извънредния труд, който не
винаги е възможно да се практикува. Иначе без него също е една
изключително добра заплата за нас, в нашето скромно и бедно положение...
Не
мога да не съм доволен и щастлив, не мога да не съм благодарен,
специално на майка, която е измолила и отгладувала всичко това: на тебе
мила мамо – дълбок поклон! Най-сърдечни и искрени благодарности отправям
и към скъпият ми татко, който с много търпение, настойчивост и
взискателност създаде от мен поне това, което съм в момента. Чертежите
хвърчат един след друг, с необходимата точност и прецизност, макар и
правени на ръка. Вчера моя ръководител ми се чуди колко хубаво работя,
защото той може само да натиска копчетата на компютъра. Е, и това е нещо
(казвам го, защото вече и аз съм част от тези, дето могат да боравят с
бутоните), но все пак основата и опита се гради с молива и гумата. Там е
началото, докато останалото е рутинно повторение на едни и същи
команди...
Нямам
с кого да споделя голямата си радост! Тъкмо си дойдох от работа - не
съм се и мил даже, та си рекох вие да сте първите, на които да се
похваля. Макар и с голямо закъснение, като получите тези мои въодушевени
редове, порадвайте им се и вие – има защо. Днес човекът, който ме
назначи на тази работа пак ме пита за резюмето на Женя – проявяват жив
интерес към нейния опит. Ей сега ще я спеша по телефона да ми го изпрати
незабавно.
Утре
няма да работим – Бризбън е домакин на някакъв панаир-изложение. Такова
правят във всеки щат по различно време и не е работен ден, въпреки че
се плаща като стандартна 8-часова надница. Аз и утре ще обикалям из
улиците. За мене тук всичко е ново, обстановката е друга и искам всичко
да науча бързо. Пропуснах да напиша по-горе и по-тъжната новина, че от
всичките тези пари които съм посочил като честна заработка, не всичките
влизат директно в джоба на себеотрицателният труженик - 25% от сумата
изтичат под формата на разни данъци и такси, но даже и така да е, пак
останалото е отлично! И другата съвсем малка, но никак маловажна
подробност е, че тези кинти не ги дават просто ей така, за красота и
честни сини очи, ами трябва да се заработват в продължение на 5
последователни дена по 10 часа дневно + съботите - други 6 периода по 60
минути. Само татко може да прецени какво значи всичко това като обем от
труд – какво вадене на очи пада, колко пъшкане зад дъската, кривене на
една страна, отделно от другите явления, породени от незнаенето на
езика, притеснения, всички поръчки са спешни със срок “вчера” и т.н.. Но
на края хората поне плащат здраво за всичките тези несгоди и лишения.
По-нататък ще ви изпратя и проспекти (каталози на фабриката), но да не
избързвам за сега, че да не ми мине черна котка на пътя. Дано всичко
върви добре, както до сега...
Знам,
че това писмо ще ви развълнува много, така както се вълнувам и аз
докато го пиша. Независимо, че онзи ден аз пак от тук изпратих
предишното, съдържащо и десет пощенски картички от Бризбън, сега реших
да ви пратя и това – тъкмо имам плик и една марка. Искам с него да ви
зарадвам час по-скоро като го получите - нищо че е малко кратко и не
съдържа много подробности за нашия живот. Дано да сте получили вече и
предния номер. Вие за сега ще продължавате да ни пишете на стария адрес в
Аделаида, докато ние се обадим по телефона за евентуална промяна с
бризбънския адрес. Но това е дирна работа - вие само бъдете много живи,
здрави и още по-спокойни за нас...
Може
би преместването ще го оставим за през ваканцията на Нени, че да не си
губи от училището. Ще видим - всичко се движи нормално, но не трябва и
да избързваме прекалено много в нещата – има кой да ги реди от горе по
най-добрият им за всички начин. Нарочно все още не ви се обаждам по
телефона, за избягване на излишните емоции - пък и нещата са още твърде
сурови, за да може да се каже нещо конкретно около цялостният развой на
събитията. Аз правя всичко което е необходимо.
Предайте
много поздрави на всички близки и приятели..., но се въздържайте все
още от силно и широко афиширане, че сме станали милионери. Това писмо е
повече за собствена консумация - всъщност вие най-добре си знаете, ама
аз нали исках да си кажа моето все пак...
Като
си гледам из дневниците, откакто съм започнал да търся работа е
изминала точно една календарна година, изпратил съм 196 молби, минал съм
не повече от 7-8 интервюта, от които само 2 сериозни, а ето че всичко
стана точно както си го мислех – съвсем по случаен път и закон, та дори и
без да се явявам на интервю. И това ако не е късмет!?...
Сега
вече ще вечерям, защото емоциите са си емоции, но трябва и да се яде.
Две кафета и два сандвича на ден не могат да ме поддържат дълго в добро
настроение. После ще изляза на разходка, ще се обадя от уличния телефон
на Женя и т.н.
Още веднъж ви прегръщам и целувам всички вас. Специални целувки и на милата ми баба: Ангел…
BRISBANE – QUEENSLAND, AUSTRALIA – поредното ново начало…
Няма коментари:
Публикуване на коментар