Скъпи наши майко, татко и бабо – приятели, близки и познати,
Започвам
новото си писмо с поредната уговорка относно номера му. Онзи ден в
пощата, докато се разправяхме с изпращането на големия колет, пропуснах
да видя кой номер писмо пускам в него. То беше една офанзива, едно
тичане – не ти е работа! Имахме още 150 грама за допълване на празнините
в кутията до максималното си тегло от 2 кг. Женя изтича до съседния
магазин да купи някакви бонбони – едни кръгли зелени кутийки. Добре ама
двете пък вече дойдоха много на общия грамаж и тази, която беше
определена за изпращане в Габрово я извадих от колета, за да я
оползотвори Неничко – все едно, че баба му Веска го е почерпила с
бонбонките за нейно здраве. Него ден бях свободен, в смисъл не бях на
работа и трябваше да изчерпим купища други задачи, за това бързахме
много. Ето защо кръщавам това писмо № 47 и по него ще равняваме всяко
следващо - № 48, № 49 и т.н. Ако пък случайно съм улучил номера му,
забравете за тази моя малка писмена увертюра, като същевременно се
извинявам за объркването…
26.04.1995
- Днес е първия работен ден след няколкото почивни, които имахме и по
времето на нашенският си Великден. Вчера беше национален празник и също
не се работеше. Ние отидохме на около 50 км извън Бризбън в тукашния
балкан. Отседнахме на барбекю със Сашови и още едни нови приятели, с
които се запознахме покрай тях. Жената кара курс заедно с Ани, та от там
се познават. Те също са от София, а специално в Австралия са около две
години. Преди това имат друг 3-годишен стаж в Германия и от там са дошли
насам. Това са Албена и Васил, а малкия е Никола – на възраст около
годините на Нени. Много добри и приятни хора, възпитани и весели като
нас. Мисля че и те са инженери, но в други специалности. Страшно много
народ имаше по парковете вчера – не бях виждал такова стълпотворение.
Отвред мирише на пушек и печена мръвка, леят се бири и вина – народа
гуляе един вид. Гуляхме и ние, но се наливахме с кока-кола, лимонада и
друга пикоч. Поради националния празник вчера магазините за алкохол до
един всичките бяха затворени и ние не можахме да си купим ни вино, ни
бира. Умряхме си от мъка, ама пак се посмяхме и прекарахме добре на
теферич. Аз имах малко залежало вино в хладилника, та на връщане Ани и
Сашо минаха през нас да си наквасим устните – опикахме се с тези
безалкохолни питиета цял ден; как ги пият децата не ми е ясно...
Днес
е и първия ден на учебния срок за Неничко. То пък навлезе някакъв
студен фронт и днес е хладно, влажно и цял ден вали дъжд. Още съм под
впечатленията и приятния спомен от нашия телефонен разговор през
Америка. Аз от бързане онзи ден не можах да сложа в колета частта за
грамофона на татко, но вече бяхме излезли и не ми се връщаше в къщи, а
освен това още не сме я демонтирали с Нени. Доядя ме пак като се сетих,
ама в следващата пратка вече ще я имате - обещавам.
Пак
в продължение на десетина дни нямахме никакви писма, но днес пристигна
вашето № 104 - № 101 така и не дойде, но след направената от мене
справка, № 103 също липсва. Може би в него щяхме да прочетем тъжната
вест за смъртта на милата ни леля Тинка, а също и писмото на татко, за
което той ми спомена по телефона онзи ден. Правя мои лични предположения
и се опитвам да свържа събитията въпреки липсващата информация, защото в
това писмо майка загатва, че Ленчето и Огнян ходят всеки ден на
гробищата в с. Гледаците, обаче няма повече подробности и факти. Аз не
вярвам тези писма да са се загубили на Австралийска територия - сигурно
изобщо не са излетели за насам още от България. В крайна сметка,
по-важното е, че вие получавате нашите пратки – а че от вашите някои
писма не са се получили не е такава беда, защото ние си набавяме
необходимата информация по телефона.
Толкова
много се зарадвах като чух, че и последното колетче от нас вече е
пристигнало при вас. Дано сега и това да дойде - с лекарствата за кракът
на татко. Сетих се нещо много важно по повод разчистване на къщите от
ненужни дрехи, даряването им на бедните и т.н. Миналата седмица, преди
да заминем у Ани и Сашо да чистим сливите, ние лично занесохме в Армията
на спасението три чувала с наши дрехи, отдавна излезли от употреба.
Само няколко дни след това продадохме Волвото по най-добрият възможен за
нас начин. Аз не помня какви дрешки и парцалки сме оставили у нас в
Габрово, а и Женя не се сеща като я питах напред, но най-добре е всичко
годно да се раздаде на хората. Някои нейни дрехи могат да станат на баба
Динка или на баба Тека; мои неща пък - на Живко и дядо Вельо също може
да се пратят. А Неничковите умалели и отеснели вече тоалети да заминават
при Стелито; някои “по-мъжки” неща дайте на Божи и пр. Специално той
имаше дрехи, които изобщо не са обличани – най-доброто, което можете да
сторите с тях е да ги подарите на някой наш близък или пък друг, който
има нужда от тях. Не си и помисляйте да изпращате нещо в Австралия,
защото първото е срамота, и второ - грехота спрямо стотиците, а навярно и
хиляди бедни хора, за които действително този благороден от наша и ваша
страна жест, би бил своего рода просто едно спасение! Ние си имаме
всичко достатъчно, дори в изобилие. Няма по-хуманен акт от този, да
подариш някому нещо, особено когато последният е в беда или нужда. В
Австралия пред всяка църква, голям супермаркет, а и изобщо на много
други места из градовете има огромни метални кутии, подобно на
пощенските. Там хората пускат ненужните си вещи от гардеробите и същите
неща пък се продават на безценица в специализираните магазини за бедняци
и голтаци като нас. Ние също сме техни клиенти и често пазаруваме от
тях - нали сега пестим за къщата. Онзи ден в един подобен магазин,
такова страхотно шушлеково яке видях и премерих, та да припаднеш
направо. Чисто ново, личи си че не беше обличано - с цип и копчета,
джобове, надписи по него и т.н. – цялото за $8 (да, осем!). Ама къде да
го нося аз в тоя климатичен район – нито на ски ходим, ни мотор карам
повече и така го оставих за някой друг като мене. Изобщо чудни неща
могат да се намерят от тези “бутици”, както ги наричам аз. Друго важно
преимущество на тази просешка верига от подобни магазини е, че там
всички стоки са “уникални”, т.е. в единични бройки. Серийната мода и
особено конфекцията е невъзможна. Естествено, всеки изхвърля ненужното,
което е имал до момента в който е решил да се отърве от него и хептен
пък незнайно от къде го е купувал преди време; място за повторение по
рафтовете и закачалките няма и нещата едно с друго не могат да се
сравнят. Ако случайно не може да се намери съответният номер и мярка,
директно се отива на тотално различен модел, кройка и т.н. Аз вероятно и
друг път съм занимавал читателите с тези въпроси, но сега пак ми дойде
на ума и е твърде възможно да съм се повторил – прощавайте, ако съм ви
отегчил. Госпожата току само се подарява с по някой нов парцал на
безценица от тези бутици. Пък и кой те знае и пита ли те някой, кое от
къде го имаш. А иначе в редовните магазини е скъпо (за нас)...
Сещам
се да спомена нещо и по повод на забравените въпроси при телефонните ни
разговори. Изгответе си един списък със спешни или по-важни точки
(татко да го напише, че пó му разбира на занаята!) и го дръжте близо до
телефона. В момента, в който се обадим, грабвайте го и карайте по него.
Така бързо и точно ще имате и готови отговори. Аз понеже “помня”, списък
няма да правя. Всеки ден или когато се сетите, допълвайте този лист и
дори можете да го използвате за помощен материал в писмата си. Човек и
всеки ден когато пише, та пак остават неща, за които не се е сетил в
момента. Даже можете и отговорите в кратце да си отбелязвате срещу всеки
въпрос и така всичко ще ви е ясно – иначе се забравя.
От
утре Нени пак започва да ходи на кръжока, в който го бяхме записали
преди време. На 01 Май ще честваме Деня на труда. Няма да работим, но и
манифестации няма да има. В Австралия също се чества този празник. Язък,
че нямат и 09 Септември, но за сметка на това пък имат други подобни,
на които също не се работи.
Че
Танчето кога порасна, че ръгна да се жени. Не мога да си представя
Слави Симеонов и Ценето като дядо и баба, а чичо Цанко пък - прадядо.
Ама нека всички да са живи и здрави и нарочно предайте нашите
най-сърдечни поздрави на млади, стари и най-млади! Успех на всички
поколения!
Вашите
писма пристигат при нас за около две седмици. Това е средната им
продължителност на летене. Колетите пътуват малко по-бавно, но те са
друга категория. А сега ще вечеряме - не че сме гладни, ами навици
просто имаме такива...
27.04.1995
- Тази дата ми е влязла от някъде в главата като денят на вашата сватба
и туйто. Не съм никак сигурен в нея, но ако съм сгрешил, пишете ми
точната дата в следващите писма. Но тъй или иначе, сега или не,
пожелаваме ви много здраве и дълъг семеен живот, взаимна търпимост и
великодушие! Да дочакате златна сватба, че и нагоре! Аз тъкмо се прибрах
от работа, Женя прави зелена салата с Великденски яйца, а Неничко е на
кръжок. Като се навечеряме ще отидем да го приберем. А докато стане
яденето седнах да отговоря на пристигналото днес писмо № 104. Аз вчера
отговорих накратко на № 105 като мислех, че предното ви писмо се е
загубило, но ето че то пак дойде, само че с разминаване от един ден. Та
сега започвам от края да пиша и по тази тема от конспекта...
Майко,
покривката на нашата маса, дето питаш от какъв материал е направена,
всъщност не е нищо друго освен щампована пластмаса (найлон) и е много
евтина и проста – струва не повече от $5-$6. Но за сметка на това пък ни
върши добра работа и ще продължава да върши, докато дойде твоята,
плетена на ръка. Аз вече се отказах да те разубеждавам, защото виждам,
че ти си си наумила да ни изпратиш такава и толкоз. Също и за гоблена -
вдигам ръце; пращайте го и мирясвайте! Чакам подходящ момент и ще си
направя снимки в завода. Но още ми е неудобно пред всички. Може да
използвам времето някоя събота, когато сме по-малко хора в отдела.
Майко, не ти знам списъка, какво отбелязваш в него и как, но аз гледам
да споменавам в моите писма точно кой номер писмо от вас е пристигнало.
За сега на мене ми се губи само № 101, което възможно е носило номера на
един от колетите при говорещите писма.
Бързам
да драсна някой ред и по въпроса за змийската отрова. Ще разпитам
тук-там, но не знам какъв ще бъде резултата. Вземам работата присърце,
ще видим какво ще излезе на края. Ще се поинтересувам и ще пиша, а ако
нещата не търпят чакане и отлагане, ще се обадя по телефона. Това е за
сега. Отиваме да приберем Нени от кръжока, после ще се къпя и бръсна –
гледам набързо филма по телевизията и се мятам светкавично в кревата, че
само като си помисля за ранното ставане сутрин, направо не ми се ляга.
Утре ще продължа…
29.04.1995
- Събота. Здравейте мили наши. Сядам да попиша, докато чакам да ми се
приберат мъжете - Ачо от работа, а Нени от игра. От незапомнени времена
той днес спа до 09:30 и може би щеше да спи още, ако не беше “ордата”,
която дойде да го повика за излизане. Грабнаха колелетата и отидоха да
карат, защото аз го предупредих, че вдигат ужасен шум, а днес е събота.
Около нас в трите блока той е единственото дете и аз се чувствам
отговорна когато вдигат толкова много шум с игрите си.
Тези дни се събират отново 3 почивни дни, защото
в понеделник е 01 Май – Ден на труда и официално не се работи. Бяхме
запланували да ходим в един много красив парк, с нощуване на около 100
км от тук, но снощи Сашо се обади, че всичко отдавна е резервирано и
нямало свободни места. Има само хотели за по над $100 на вечер, а това
все още не е по силите и възможностите ни. Въобще забелязвам, че тук
хората много работят, но и добре си почиват. Нямам представа какво ще
измислят главите на фамилиите, но у нас въобще не става да се събираме,
защото с новото семейство, с което се запознахме покрай Ани и Сашо
ставаме 10 възрастни и 5 деца. Възрастните не ме притесняват толкова,
въпреки че имаме само 6 стола, но е абсурдно да вкараме всичките деца в
стаята на Нени и да очакваме те да стоят мирни и тихи. Има разлика в
годините им, а и в пола - като се съберат на камара стават много, много
шумни. Вероятно пак ще отидем някъде на барбекю за един следобед. Като
гледам времето обаче, дано само да не вали, че уж е топло и слънчево –
25°C, но току изведнъж притъмнее и започва дъжда. Вали обаче 5-6 минути и
после пак напича слънцето. Това са чудатостите на тропическия климат, а
и така ни е по-добре, отколкото студените дни в Аделаида.
Напоследък с още по-голяма надежда гледам
пощенската кутия за писмо от Доби и Кирчо, но все още нищо не сме
получили от тях. Вече две седмици не съм изпращала писма за работа,
защото няма подходящи места за мене в обявите. Пак започвам да се
тревожа, че много се застоях в къщи, но нищо не мога да направя освен да
чакам. С Ачо опитахме да ходим лично по различните фирми и компании, но
от всичките 10 молби, които оставих в отделните места, имам само един
отговор и той е, че в момента нямали свободна работна позиция. Ани ми
подсказва идеята да търся работа чрез агенция – тук те са много. Аз на
някои съм изпратила писма, те отговориха, че трябва да чакам и че са ми
вкарали данните в компютъра. Такива като мен обаче има “бол”. В
касетката подробно обясних как се започва работа тук - не за собствено
оправдание, а да имате представа как стават нещата в тази част на света.
Ако не вали след обяд, Ачо ми е обещал да отидем
и да видим квартала, в който един ден ще построим нашата къща. Не било
много далеч от тук - по-напряко по велосипедната алея. Въобще въртим,
сучем и все това ни е в главите – кога най-после ще теглим този заем и
ще спрем да даваме пари на вятъра за наем. Ще стане един ден, но при нас
забелязвам, всичко върви много по-бавно, отколкото при другите.
Съжалявам го това момче - като се върне капнал в къщи и в 21:00 вече е
почти заспал от умора; иска ми се да помогна, а не мога и това много ме
намъчнява. Сега, като продадохме Волвото карам кола само по време на
уроците. Тъкмо обаче сме закрепили парите, а още една кола за мене
означава “ново набутване”, както казва Ачо. Та, за сега изчакваме.
Майко, имам една молба към теб. Много те моля,
като пишеш писмата на Нени, пиши малко по-четливо буквите, че той се
затруднява като ги чете. Обикновено го караме да ни ги чете на глас пред
нас и се нервираме че не може, а той също се притеснява и става
олелията. Хубаво е, че като пишеш по твоя си начин го учим да разчита
различни почерци, но това е много трудно за него. Става със сълзи и
молби, че наистина не знае коя е тази буква. Иначе с печатното писане
нямаме проблеми, само ръкописното го мъчи малко. Той започна втория срок
и всичко е добре при него.
Майко, този път ти изпращаме малко по-обикновени
химикалки. Решихме да изпратим на баба Тека “по-сложни”. При повод пак
ще ти пратим от хубавите . А и ти много бързо ги изписваш, но в писмата
си до нас, което много ни радва: Женя
30.04.1995
- Днес (неделя) още не знаем какви мероприятия ще предприемем, но за
сега всички се въртим безцелно из къщи и си пречим взаимно. Нени отиде
да купи на майка си вестника от вчера, в който се публикуват обявите за
работа. Той довечера ще бъде на гости с преспиване у негов съученик,
приятел и комшия – Родни. Вчера цялата банда бяха на коло-поход из
велосипедната алея до нас и Нени намерил $10 на пътя. Та ходили после да
се черпят в сладкарницата с тях. Понеже Родни заминава на някъде за 6
седмици с родителите си, тържеството ще бъде по този повод. Ще спят
довечера на двора в палатка за 6 души и тези дни постоянно само за това
се говори и коментира у дома. Това ще бъде програмата на Нени за деня и
вечерта; Женя пере в момента, а аз готвя зрял боб, който така няма и да
уври, защото не е хубав. Купихме го онзи ден от гръцкия магазин, ама
комай не струва нищо – независимо, че цената му е колкото на месото.
Вчера
докато Нени си прави разходките с момчетиите от квартала, ние с Женя
също бяхме на излет - пак по същата велосипедна алея, която е и за
пешеходци. Повървяхме доста, около 10 км и в следващия, съседен на нашия
квартал, видяхме една къща за продан, както и няколко парчета земя
около нея по около ½ декар всяко. Веднага се навихме, че поне едното го
купуваме - или къщата, или земята поне, пък после да строим на нея. Но
телефонното обаждане вечерта изпари всичките ни мечти – къщата струваше
$246,000, а за отделните земни площи искаха по $80,000. Все цени, дето
не отговарят на покупателната ни способност за сега...
03.05.1995
- Няколко дни не писах - не че кой знае какво сме правили, а от
немокаятлък. Пък и нищо особено не се е случило за описване. Преминахме
през нова автомобилна вълна, демек търсихме кола за Женя. Даже намерихме
една, та ходихме да я гледаме на 100 км от града, но не ни хареса. Това
беше в неделя вечерта и на връщане се отбихме през Сашови да ги видим
какво правят. У тях направихме малко, скромно и импровизирано моабетче и
едва в 01:30 посред нощ се прибрахме у нас.
На
другия ден (01 Май) не се работеше - нали беше празникът на труда. По
телевизията показаха една глутница непрокопсаници да манифестират с
някакви лозунги, плакати и червени знамена. Та, говеда има по целия
свят, включително и в Австралия - дори тези са още по-големи идиоти,
защото тях никой не ги е карал насила да ходят на митинги и
манифестации, както това беше едно време у нас през комунистическото
време. Ние оползотворихме деня в разходки до близки и далечни квартали
да търсим къщи или земи за продан - има колкото щеш, но е скъпо и все
по-скъпо става. Австралия излиза от рецесията, а нашия щат Куинсланд
комай не е усетил нищо от нея и цените започват много бързо да растат,
специално на недвижимите имоти. Расте и лихвения процент на заемите от
банките. Изобщо сега е златното време да се купува земя или къща тук,
докато е по-евтино. Ние сме се ориентирали към купуване на парче земя, а
после ще построим къщата на него. В преговори сме с търговците на земи,
както и с нашите приятели, които имат строителна компания. Те ще ни
вдигнат къщата за по-малко от месец...
07.05.1995
- Неделя. Пак няколко дни не сме писали, защото главите ни бяха заети с
имоти, ниви, земи, къщи и пр. богатства. Даже онази вечер в петък
ходихме у нашите приятели със строителната фирма да направим
предварителните разговори, уточнения и т.н. Вчера пък следобеда ходихме с
Наско да му покажа мястото, което сме си избрали. По принцип ще
купуваме земя и ще строим къщата от приказките – всичко ще се прави по
списания и мерак! Утре не съм на работа и ще пообиколим банките да видим
от къде ще ни отпуснат пари при най-изгодни за нас условия. Та това са
емоциите на тоя етап. След малко ще ходим на барбекю с цялата
компания...
Довечера
ще дават много интересен ретроспективен филм за последните 50 години и
развитието на Австралия през този период. Това е във връзка с
50-годишината от края на Втората световна война и Денят на победата над
Хитлеровата Германия, 09 Май. Вчера военните ветераните имаха парад и
тържество, а Кралицата е приела голяма група бивши австралийски
военнослужещи, участвали в бойните действия из Европа.
Тези
дни на работа ми беше малко по-спокойно, въпреки че имах доста задачи,
но всичко успях да приключа до вчера. Това временно затишие е само
привидно, защото началникът ми каза, че от другата седмица ще ме
натоварят с по-голям, отговорен и дългосрочен проект за Бризбънския
Градски народен съвет (Кметството един вид). Те искат ремонтна
документация за автобусите си от градската транспортна мрежа, които също
се произвеждат в нашия завод. Та в следващите 4-5 седмици пак се очаква
да имам зор, но все ще се справя някак си. Това е само предварителната
ми и доста оскъдна информация, защото още не сме сядали на “кръглата
маса” за изясняване подробностите по този бъдещ проект.
След
няколко седмици ще трябва да варим ракията, защото кашата е почти
готова и страшно силно мирише – дави чак от силата на спиртните
изпарения. Надяваме се да пуснат добре сливките и да се отсрамят
подобаващо. После пък може и грозде да наложим в бидоните, като
поевтинее достатъчно на пазара, а и да не им се разсъхва пластмасата -
нека да са винаги пълни...
Нямаме
скоро писма от вас. Вчера дойде едно закъсняло писмо от Албенчето и
Драго, дето беше пътувало цял месец. Пристигна цялото мокро, като че са
го носили вълните от Черно море до Тихия океан, но въпреки всичко беше
четливо – най-вероятно е стояло някъде на дъжда. Имаше картичка за
рождения ден на Неничко. Друго за сега няма - че всеки миг ще излизаме и
всички вече са нервни около мене.
10.05.1995
- Здравейте мили наши. Тези дни не сме писали, защото офанзивата около
нас е наистина голяма. Сега ще се опитам да си събера акъла и да опиша
всичко по реда си. Днес най-после получихме вашето доста закъсняло писмо
№ 101, заедно с това на татко. По повдигнатите въпроси в него мисля, че
всичко е изчерпано, но ако се сетя за още нещо, пак ще пиша.
Днес дойде едно писмо от Еми и Христо. Ще им
пишем и ние, разбира се. Те вече са получили нашата съболезнователна
картичка, предполагам. Дано Ленчето и Огнян да са си получили и тяхната.
Силно се надяваме, че и вие се радвате на поредният ни колет с
видеокасети, снимки, говорещи писма, друго голямо писмо и малки
подаръчета за Заркови. Та, значи – започвам да разказвам и всичко ще
дойде по реда си.
Аз все още нямам никакви новини от последните си
молби за работа, които изпратих в последно време, но за това пък
най-новото и радостно при мене е, че другата седмица с моя инструктор ще
ходим да уговаряме денят за практическия ми изпит пред Министерството
на Транспорта. Според него аз съм напълно готова да се явя, тъй като на
последния пробен изпит нямах нито една грешка. По време на изпита имам
право на 3, като има задължителни елементи, които трябва да изкарам без
грешки. Най-вероятно изпитът ще бъде след десетина дни, като през това
време аз пак ще изкарам 2-3 допълнителни урока с него. Не е лесно
разбира се, като се има предвид и голямото напрежение, но ако всичко не
стане веднага и от първия път, аз пак ще опитам. Целия изпит трае 30
минути и струва $26.40. Дано да имам щастието да черпя.
Що се отнася до свиренето на Нени – те свирят в
училище, в час по музика на един много интересен инструмент. Той му вика
“гайда”, въпреки че това е нещо като дървена свирка или по-скоро кавал.
На говорещото писмо ще го чуете да свири на една малка музикална книжка
(същата изпращам на Стелито) и то доста добре. Ачо мисли да му купи
един ден малко електрическо пиано, но понеже те не са много евтини –
порядък $100–$200, та все го отлагаме. Аз съм си нарекла като почна
работа, от първата заплата да му купя една хубава тенис ракета. Да не го
хваля (нашето гардже най-хубаво, нали), но много му се отдава тази
игра.
Сега да се прехвърля на най-важното и ново около
нас. От две седмици сме обхванати от сериозната треска – “къща”! Както
Ачо ви е писал, тук имаме много близки приятели, българи, братовчеди на
Ани и Сашо, които имат строителна компания. Явно и ние много сме им
допаднали, защото са много навити те да ни построят къщата. От нас се
иска земята, парите и идеята за самата постройка. По груба,
предварителна преценка (само наша разбира се) цялата работа искахме да
струва около $130,000–$140,000 без обзавеждането. Това е общата сума на
парчето земя за около $60,000 и самият строеж – други 70–80 хиляди
долара. Имахме предварителен разговор с тях когато се бяхме спрели на
едни парцели за строителство, близо до нас. За тях Ачо ви е писал. В
последствие след огледа на земята от нашия приятел се оказа, че е много
тясна и неподходяща за строеж. Парчетата бяха между 450 и 550 м², като
цената на по-малкото беше $80,000, а на другото – $85,000. Това бяха
много пари и то само заради разположението – чудесна местност, близо до
парк, супермаркет, оживен градски транспорт и т.н., които допълнително
оскъпяват парцела. Още не сме се отказали окончателно, но едва ли ще
можем да я спазарим за по-малко от $70,000, което също е висока цена за
нас. А и все още не знаехме колко средства може да ни отпусне банката.
Този понеделник Ачо имаше компенсационен ден и решихме да отидем да
проверим на място. Както си му е реда, Ачо облече риза, сложи
вратовръзка, аз се поиздокарах и хайде да проучваме. Наско (нашият
строител) ни препоръча две банки – “Национална” (“National Bank”) и още
една. Преди обяд отиваме първо в Националната. Там ни направиха интервю с
един от агентите (банковите брокери). Онзи веднага започна да смята с
компютъра и набързо ни смрази кръвта. Първо, на базата на седмичния
доход на Ачо, можем да изтеглим не повече от $148,500, срещу които
първоначално трябва да дадем депозит от 20% - т.е. $29,700. Освен това
този кръвопиец ни извади един скромен списък със сметки, които се плащат
при самото теглене на заема - от порядъка на още $3000 и са
задължителни. Ужас! Попитахме за 10% депозит. Той каза, че би било
възможно, но за всеки отделен случай, конкретната молба се разглежда на
индивидуална основа и разрешението й не е много гарантирано. А и дори
при 10% депозит ние все още не можем да имаме първоначалната сума от
близо $15,000 + допълнителните такси. И понеже аз бях тази дето все
подканвах и давах надежди, че вече можем да теглим заем, се почувствах
направо като “ударена с мокър парцал”. Върнахме се в къщи оклюмани и
съсипани, че дори не ни се говореше. След като се наобядвахме помолих
Ачо да отидем в нашия търговски център и да пуснем Тото - какво друго ни
оставаше?! На излизане от там, където има два супермаркета, магазини,
банки, видяхме и другата финансова институция. Казва се “MetWay Bank”,
мисля че буквално преведено означава “Запознай се с начина или намери
пътя”, но това не е толкова важно. И така както си бяхме - Ачо по
фланелка и къси гащи, а аз с най-обикновена басмена рокля, решихме само
да попитаме и евентуално да насрочим среща с техен представител за друг
път, в някой от следващите дни. И там обаче, още като разбраха, че
искаме информация за заем (нали ловят “пилци и шарани” като нас!)
веднага ни уредиха среща с един от началниците. Този пак започна
сметките, всичко след това ни го вадят на компютър. И се оказа, че със
същата заплата само на Ачо, като се приспаднат допълнителни проценти за
ежедневни нужди, ток, телефон и т.н., от тази банка можем да изтеглим
същия заем от $145,000, но само срещу 5% депозит. С всичките
допълнителни сметки, които направихме на заем от $130,000 излиза, че
трябва да имаме грубо в ръцете си около $8500. Ние в момента имаме
$7000. Веднага споделихме офертата с Наско, той много се зарадва и ни
насърчи да търсим земята, а къщата е от него. Дори онази вечер бяхме
намерили едно място в нашия квартал. Там преди време е имало някаква
къща, която е изгоряла и за да го продадат на сметка, разделят парцела
на две; мястото е 840 м² което значи 420 м² (половината) за $55,000. А
Наско казва: “Ачо, ако успееш да пазариш двете за $80,000 шапка ти
свалям, защото само 420 м² е крайно недостатъчно за строеж!” Ачо му
обяснява, че ако дадем толкова пари само за земя, остават ни да
разполагаме с едва $50,000 за строеж, а той казва: “Това ти остави на
мен!” Което ни говори, че за нас той ще се опита да прокара
по-икономичен вариант на строеж. Забравих да пиша, че този заем е за
срок от 25 години при 10.5% лихва (годишна), която може да бъде в
няколко варианта: или само “плаваща”, при което могат да се внасят
колкото се може повече над задължителната вноска от $300 на седмица; или
първите 3-4 години на фиксирана лихва и тогава се внасят само по $300
на седмица, но ще сме независими от скачането на лихвения процент; или
като за хора строящи първи дом (нашата категория), първата година има 2%
намаление – това значи 8.5% при лихвата за момента, но ако тя скочи на
12.5% например, тогава нашата автоматично става 10.5% - което означава
също променлива, но с разлика от 2%. Та, има няколко варианта и хората
не са го направили, за да ни извадят душата, както ние първоначално си
мислехме. Вярно е, че лихвите са огромни. Само за сведение, ако заема е
$114,800 (при платен депозит от $28,000) и седмично изплащане $275,
лихвата за 20 години е $138,906.08. Данните са от “Национална” банка, но
иначе нямаме никакъв друг шанс. В крайна сметка, ние за момента плащаме
$145 на седмица за наем. До днес изплащахме по $170 месечно за
самолетните билети и като ги разхвърлим поседмично това прави още $45,
което значи $190. Е, сега евентуално със заема ще плащаме по $110
отгоре, но ще си имаме наш дом, който е най-сигурната инвестиция в тази
страна. Не случайно всички богати българи, които знаем от Аделаида имат
по 2-3 къщи, които дават под наем. Това е един постоянен доход и винаги
сигурен за продажба в случай на нужда. Защото каквото и да става в тази
страна, хората ще продължават да живеят под покрив.
Та, ей така, като сме си мечтали с Ачо, ако
спечелим милиона от Тото-то, какво ще го правя, например аз! Половината
ще го вложа моментално в недвижими имоти – земи, къщи, апартаменти. Защо
г-н Мечев не си купи в България фабрика, ами апартамент? А както Наско
казва, в тази страна Австралия, човек за да живее спокойно и да усеща с
пълна сила насладите на този живот, има нужда от три неща:
1. Сигурен човек до себе си. А Ачо го има, имам основание да твърдя това.
2. Сигурна и доходоносна работа. Той също я има - заплатата му годишно е грубо една
началническа заплата в голяма фирма. Това не означава, че и аз няма да
работя и да покривам, па макар ежедневните нужди само.
3. Красив и уютен дом, който в даден момент да
продадем с печалба, ако е направен както трябва. А те ще го направят,
защото приемат нещата от сърце! И Бог ни събра с тези хора, защото
наистина е много трудно да се ориентираш в това изобилие на имане и да
знаеш тънкостите, за да направиш нещо наистина красиво, семпло, но
икономично.
Дори Наско ни е обещал, той самият да преговаря и
да се пазари за цената на земята. От нас се иска сега само да търсим
свободни за строеж парцели, той да ги огледа и одобри в оптимални
граници и на най-разумна цена. За това от две седмици заспиваме в 24:00,
гледаме обявите, ходим, правим планове. Снощи дори в 18:30 ходихме да
гледаме едни земни площи в новостроящи се квартали, но се отказахме.
Първо кварталите са извън Бризбън, на 15 км от нас, а на още 6 км от
ситито. Все още там е напълно диво, строи се направо в гората и наоколо е
тъмно като в рог. Най-близкият магазин е на около 10 км, да не говорим
за училище и т.н. Вярно, че там земите са свестни – 490 м² от порядъка
на $60,000, но те и за това са евтини. Все пак мястото е чудесно като
вилна зона – чист въздух, тишина, планина, но чак толкова “в тъча” не ни
се забива. А трябва да мислим и за деня, в който и аз ще започна
работа. Вярно, че един ден ще купим кола и за мене, но няма да е скоро,
като сега цялото ни внимание и доходи са насочени към къщата.
Та в тази връзка, сега като разбирам и от
писмото ви, тези пари които сте нарочили да ни изпратите няма да са в
тежест и имате зад гърба си други, докато те наистина ще бъдат много
добре дошли за нас на момента. При сегашната ситуация, с малко напъване
ние ще ги съберем тези $8500, но ще се оголим до цент и ако се явят
непредвидени разходи, ще ни е много трудно да ги покриваме. Разбира се,
нека се надяваме, че до тогава и аз ще започна работа, но като виждаме,
че имаме шанса и възможността да го направим сега, защо да не го
направим и да спрем да хвърляме толкова пари на вятъра за наем. А и един
Божи ден, който ще дойде толкова по-скоро, колкото по-навреме построим
къщата, вие ще сте тези, които ще дойдете, ще видите и ще се радвате на
всичко постигнато. Но пак казвам, единствената ни мисъл и безпокойство
е: давайки ни тези пари, да не останете без пукната пара срещу трудния
живот, особено сега в България. Иначе, това е най-добрият вариант за
изпращането им, защото всеки друг би коствал много пари. Ако се изпратят
по банкова сметка се удържат мисля че 10% от стойността им, а пък някой
да си идва и да ги вземе е повече от глупост, защото едно идване до
България само на един човек е около $4000. Това на този етап е просто
немислимо. Що се отнася до апартамента, нашето решение го имате в
магнетофонните касети. Наистина при създалата се ситуация, да стои
непродаден е само загуба на пари, а тези момчета (колкото и да са добри и
културни млади хора) са си все пак чужди хора - не е тяхно, не пазят и
не стопанисват така както би трябвало и стоенето им там само намалява
възможността за по-изгодна продажба, като имам предвид майко, думите ти,
как всичко се руши. На нас също ни е мъчно, знаем през какви трудности и
неприятности мина живота ни в България. Явно Господ Бог е решил на
20,000 км от тази страна да направи остатъка от живота ни щастлив. За
жалост далеч от близки и приятели. И повярвайте ни това е единственото
нещо, което ни липсва тук. Ако ви имаме тук: вие, майкини, Живкови,
въобще няма да помислим за там. Знам, че е грозно да го казвам, но дори и
за момент не искам да се връщам към живота си в тази страна. И всеки
който си е отишъл се зарича, че в близките 5 години кракът му няма да
стъпи в България. Хубава, красива страна, но тотално загубена и
продадена. Мъчно ни е като четем вестници, които от време на време ни
попадат и облекчено въздъхваме: “Господи, благодаря ти че съм тук,
Господи, помогни на нашите там!” С тези думи искам и нещо много,
сериозно да ви кажа. Намеренията ни да останем и да живеем в Австралия
са окончателни и напълно обмислени. От тук нататък ще правим всичко
възможно да се вкореняваме колкото се може повече тук и един ден (имаме
големите надежди за това) вие също да живеете при нас. Дори с тази малка
надежда сме решили бъдещият ни дом да има още една стая. Треската
въобще е толкова голяма, че минахме първо през моя проект за къща. Сега
сме на Ачовия, който признавам, наистина е чудесен. Само да имаме сили,
здраве, енергия и вяра да го направим. Ако можеше от някъде да го видите
сина си, още върнал се-невърнал от работа да звъни телефони, да уговаря
адреси, да тича по нощите да гледа земи, да рисува в леглото скици и
проекти. И току да подскача в екстаз: “Това го виждам така и онова -
онакá!” Женя
10.05.1995
- Около 21:00 - най-после успях да се окъпя, след като вечеряхме, а
преди това обикаляхме кварталите като малоумни за едно малко късче земя
под небето. Пак сме набелязали нещо, но окончателният ни избор ще бъде
след консултации с Наско. Той ни е обещал като сварим ракията след две
седмици да отдели половин ден и да отидем на оглед, за да се спрем
последно на съответния парцел. Женя ви е описала ситуациите около нас
през тези дни. Обещанието за около $150,000 заем в една от банките, само
при 5% депозит, даде нов тласък на емоциите и мераците ни и “стъпихме
на краката си” (в нашия случай – на педалите на колата). Имаме да
посещаваме и други обекти в събота следобеда. Комай че при така
създалата се финансова обстановка, няма да се противопоставям повече за
тези пари, които сте решили да ни изпратите. Те обезателно ще бъдат
вложени в сигурен имот. Ако ги пратите по чичо Ванчо и леля Денка, не ги
сменяйте в австралийски долари. Освен това, специално за американските
долари - много внимавайте да не ви дадат някоя фалшива банкнота, нищо че
ще излезе от банката! Вземете човек да провери на място. И не
закривайте напълно сметката на татко – нека остане някаква сума “за
мая”. Също много ще ни се иска и апартамента на Театъра да се продаде.
Той напълно изигра ролята си през всичките тези 57 години и няма нищо
обидно да се вложи в ново, по-разумно поприще, като капитал, който
никога не губи от цената си...
Днес
дойде най-после закъснялото писмо № 101. В него е и посланието от татко
за грамофонната доза. Ще я изпратя веднага, още с тази пратка. Онзи ден
видях в един магазин втора употреба (всъщност, аз по другите избягвам
да ходя) и един микрофон, с копче - като този, който татко имаше още от
“Октавата”. Струваше само 50 цента и аз не се замислих нито за миг –
купих го тутакси, че не се и пазарих даже, за което ме доядя
впоследствие; можеха хората да ми го дадат и за 40 цента. Татко,
по-дебелата буксичка (жакчето) е “сигнал” от микрофона, а по-тънкото
жакче е за ключето. Изрежи ги и вкарай проводниците в букса “петица”,
както си беше оригиналното разположение на стария микрофон. Така ще
командвате записа от самия микрофон, без да щъкате копчетата на
касетофона и по този начин ще избегнете вкарването на допълнителни
шумове от “Включ-Превключ”. В същия магазин видях и една нова скара на
дървени въглища (барбекю) - домашно, на три крачета; чудно е за балкона.
Та вече се обзаведохме и с тази изгъзица за $12. Обаче ми свиди да го
запаля все още, че да не го опуша - чисто ново е, ама ще му излезе
късмета и на него някой ден; трябва само да се спъна и в някой по-евтин
свински врат...
Не
се притеснявайте - Нени не пие кока-кола изобщо. Това е било просто за
случая и за снимките. Ние въобще не купуваме тази напитка за нас, защото
ни е скъпа и наместо отровата на империалистическа Америка, се наливаме
с други помии, местно производство. А бучките по тялото си ми стоят от
край време, защото съм дебел, но това не ми пречи да бъда готин!...
Скоро не сме си правили снимки. Не излизаме тъй често, защото вече рано
мръква, често вали (нали иде лютата зима). Онази вечер записах филма за
Австралия, за който ви споменах по-горе в писмото. Не бях очарован,
защото очаквах по-други неща. А те даваха разни интервюта и т.н. Няма да
можете да го разберете, а само да го гледате като нямо кино, вероятно
ще ви бъде скучен. Разказаха много интересни неща, но няма да имам време
и възможност да го превеждам и дублирам на български. Сега стоят много
по-важни задачи пред нас и времето е плътно заето с тези настоящи
проблеми.
В
почивките на работа започнах да чертая плановете на къщата, за която на
няколко пъти през последните нощи ставах да си скицирам по нещо, че да
не го забравя до сутринта – сън не ме лови, мамка му и мерак! Трябва да я
представя на Наско като идеен проект за осъществяване. Покривът ще е
наведен, спалните ще са на втория етаж, кухнята на полуетаж, гаражите ще
са вкопани 1.5 м в земята под къщата и т.н. А покрива ми днес не излезе
правилно наклонен, защото се получи височина от 4.5 м в спалните на
втория етаж. Ще го коригирам утре. В същото време започнах и работа по
проекта за ремонтната документация на градските автобуси. Утре при мене
ще идва човек от Кметството да разискваме някои принципни въпроси и
техните желания. Изобщо зорът ми расте с всеки изминат ден, но аз не
отслабвам от това...
Неничко
вече спи отдавна, Женя гледа някакъв тъп филм, а аз описвам
“житие-битието на безгрешния Ейнджело”. Разбрахме от писмото на Еми и
Христо, че при тях още един юнак се е родил под големия семеен навес.
Изобщо трагедия и радост се редуват по едно и също време, но ходът на
живота не може да бъде спрян – каруцата му все върви; ту нагоре, ту
надолу - но винаги напред! А ние на Катето ще изпратим специална
картичка за бебето.
11.05.1995
- Макар че стана вече късно и ми се доспа, ще драсна няколко
освежителни реда. Напред с Неничко се занимавахме да откачаме рамото на
грамофона. Татко, отдолу на самата доза пише +/-L и -/+R. Жълтото
проводниче е за левия канал, а червеното за десния. Дано да стане на
твоя грамофон. По принцип тази доза е работила, дори и у нас, но дали
има хубави качества и колко е здрава не знам. Пробвай и ми пиши
резултатите. Ако нищо не стане, прати ми старата - макар и счупена, аз
тук ще потърся подобна или същата.
В
това писмо има доста любопитна информация около нас и ще избързаме да
го изпратим още в понеделник. Тази вечер ходихме на малък пазар около
нас, а утре вечер ще минем през Сашови да нагледам кашата, че уж след
десетина дни ще я варим. Времето е хубаво, около 23°C. Нощем слиза до
13°C, но е приятно. От време на време превалява дъжд. Женя напред си
проверява числата от Тото-то, но няма нищо, което по-скоро да тласне
строежа ни напред. Аз имам една мижава четворка и някаква нещастна
тройка, но моят фиш е за съботния тираж, а днес е едва четвъртък. Така
че пак имам едно голямо нищо!
Днес
в завода започнах подготовката на ремонтната документация за Съвета.
Очаква ме огромна по обем работа, но аз не се плаша от много работа –
страх ме е когато няма никаква. Нени ви изпраща тези карти, които той
събира, но са му все повтарящи – искаше да ви покаже какво му е хобито.
Днес ми се обади касапина, че надениците които му поръчах са готови.
Утре ще отида да ги прибера. Ще си поделим със Сашови по 5 кг и много
скоро пак ще поръчам, ако са сполучливи.
14.05.1995
– Неделя, “Mother’s Day” (Денят на майката), който ние още снощи
отпразнувахме у едни наши приятели. Бяхме решили да се глезим и освен от
новите наденици, които бяха превъзходни, на софрата ни имаше френски
сиренета няколко вида, синьо сирене “Рокфор” и други супермезета за
специалните бели и червени вина, които купихме за случая. Изкарахме
много весело и хубаво, както винаги в такава дружеска обстановка.
Днес
бях решил да ходя на битака - уж да продавам Сузукито, че повече народ
минава там за единица време. Но много ми стана ранното ставане
напоследък, та реших да се наспя поне тази сутрин като хората. И сега
вече всички сме станали – Неничко, както обикновено пръв скочи в 08:00;
приготвил закуска на майка си и й я поднесе в леглото, във връзка с
празника... А аз на моята майчица, освен да й изпратя много здраве през
девет земи че в десета, друго не ми остава да сторя…
Вчера
пак ходихме да търсим земи и парцели за строеж. Отново се спряхме на
няколко подходящи парчета, които ние поне си мислим че са хубави и
добри. Завърших напълно и проекта за къщата на компютъра - сега
чертежите са у нас и чакат да бъдат обмислени със строителите. Ще им се
обадим днес по телефона, че да си насрочим евентуална среща. Вчера,
както обикаляхме кварталите, минахме и покрай една гаражна разпродажба.
Наред с хилядите други боклуци, в един ъгъл имаше няколко кашона с книги
по 10 цента всяка. Намерихме чудни детски издания на книгите “Принцът и
просякът”, “Гъливер в страната на лилипутите”, “Том Сойер”, “Хъкълбери
фин”, “Островът на съкровищата” и още няколко други. Всяка отделна книга
съдържа по два романа (по две книги в една) и всъщност за 40 цента
купихме четири книги с 8 детски романа. Дано седне нашето отроче, та
малко да се зачете в нещо класическо и детско. Уж започна да чете тази
сутрин от една книжка, но повечето й прехвърля страниците, за да търси
картинки; прави пазарлъци само до коя глава ще прочете днес, а пък
останалото – друг път; после пък му се доака и го заболя коремчето и
всичко останало, но не и да седне сериозно да чете като нормалните деца.
Натискай го ти колкото щеш, той си знае неговите овнешки правила и
закони...
Сега
малко ще излезем на пазар. Ориентирам се към привършване на писмото. Ще
претеглим колетчето първо в някой магазин и допълнително ще описвам
съдържанието му довечера, а Женя ще го изпрати утре на пощата. Ако
междувременно пък пристигне някакво друго писмо от вас, естествено първо
ще му отговорим и чак тогава ще пратим колета - след обяд или на другия
ден. Татко, онази вечер ходихме до Сашо, че той има уред-мултицет и с
него проверих микрофона. Ключето му работи, както и самият той не е
прекъснат. Надявам се, че ще работи добре, но аз лично не съм го
изпробвал, защото не мога да го включа в моите уредби. Има разлика в
куплунгите. Но ти като изрежеш с клещите тези и запоиш проводниците на
съответните крачета на букса “петица”, надявам се че ще получиш добри
резултати и най-важното: да командваш паузата на касетофона по време на
записа чрез това ключе на микрофона.
Женя
пак е намерила 4-5 обяви за работа и от утре ще действа по документи и
пращане на молби. Започне ли и тя работа, това е вече тоталния успех и
не бихме желали нищо повече отгоре. Ако двама души работят в тази
държава, не съществуват никакви финансови бариери пред нищо. Сашо снощи
спомена, че си е продал апартамента в София за USA$35,000. Това са доста
много пари тук. Ще чакаме с нетърпение отговорите ви и на нашите
говорещи писма, а и на написаните разбира се...
Току
що установих, че пак съм сбъркал – този път номерацията на листите.
Гледам, че на лист № 15 гърбът му е празен, а по някакви причини съм
продължил на нов (№ 16). При това положение, на този последния лист
гърбът му ще носи № 17, а после пък ще се прехвърля от опакото на № 15 и
ще бъде номериран с № 18. Извинявам се отново за грешката, но сами
разбирате на какъв огън се пека - за кое да мисля по-напред. Онзи ден
писахме писмо на Еми и Христо, от които също най-после получихме
отговор. Ще драсна и аз няколко реда, та двете пратки да вървят заедно.
Писали сме специална картичка за бебето на Катето.
А,
сетих се още нещо важно. Знам че баба ползва захарин да си подслажда
чая и при други случаи. Пишете ми има ли си още от нейния, намира ли се
из България и колко струва? Защото аз от тук мога да й изпращам
“вълшебен” по своите качества и съм сигурен, че тя ще го хареса повече
от българския. Алергията и на двама ни с Нени премина вече. То всъщност
нямахме никакви кризи - най-много от време на време кихвахме по веднъж и
това беше. Аз дори изобщо не съм вземал “Синпрамин”, с изключение само
на една единствена сутрин. Периодът, в който усетих нужда от лекарства
беше през Март, но изобщо не по начина, по който беше преди в България
или в Аделаида. Това е поради влажността на климата тук в този щат и сме
много доволни, че се отървахме от болестта. В Куинсланд вместо тополи,
растат палми, а по тях пух няма...
Продължавам
с няколко думи на същия ден – вече 19:00. След пазара днес се прибрахме
у нас и по случай “майчиния” ден си направихме наше семейно барбекю на
терасата. Има заснети и кратки видео кадри от това събитие, но тях ще ги
видите по-нататък. Майко, използвам повода на тукашния празник, за да
ти пожелая да бъдеш все така добра, жизнена, търпелива и благодарна на
Бога за всичко, което той отреди да се случи с всички нас. Бъди много
весела, жива и здрава много дълги години, прави щастливи всички около
тебе и им помагай. Горещо те целуваме и прегръщаме тримата с Женя и
Нени!...
След
като се нахранихме много обилно, ние с Неничко излязохме с колелетата, а
Женя остана да шета в къщи. Напред се окъпахме след колоезденето и аз
на два пъти се опитвах да се свържа с вас, но нямаше никой - като имам
предвид, че баба не е чула телефона, а и да го е чула, милата, не е
могла да дойде до дневната, за да го вдигне. Това много ме натъжи,
защото докато чувах сигнала “свободно” в слушалката, прекрасно знаех, че
поне тя със сигурност си е в къщи, но за жалост болна и неподвижна на
легло. Това е страшно тегло и мъка за всички, но какво да се прави и как
да помогнем...
Сега с няколко думи ще опиша съдържанието на пратката:
За
Ямбол – двата парфюма (сух и шишенце в торбичка) са за рождения ден на
Живко; чорапките, гащите и онова дето жените си слагат отпред на косите е
за Стелито. В писмото за Ямбол е и на Живко поздравителната картичка за
предстоящият му рожден ден.
За
вас е микрофона, грамофонното рамо (дозата съм я увил в памук) и трите
пластмасови чарка към него. Татко да им търси място и начин как да си ги
сглобява. Частта дето прилича на вилка носи самото рамо, а цялото после
влиза в другата част с пружинката и винта за центровка. Третата част
дето прилича на радар, беше някаква подпора от автоматичния механизъм.
Дано върши работа, но ако не стане, татко да ми пише какво точно да
търся. Картите са от колекцията на Нени и са му повтарящи, които не му
трябват повече. Изпращаме ви и няколко марки без печат за повторна
употреба.
Тъкмо
се разбрахме с Женя че не утре, а във вторник ще ви пусне пратката,
защото утре е на шофьорски тест - последен преди официалния изпит. След
това ще ходи да си подава молбите за работа и ще бъде доста заета с
тичане по други инстанции – няма да й останат време и сили да върви и на
пощата. Тъкмо пък ако утре пристигне следващото писмо от вас ще му
отговорим набързо и ще изпратим колетчето.
15.05.1995
– Ей-й-й, аз като че ли съм си предчувствал, че нещо ще получим днес и
ето ви го колета с ракията, количките на Нени и двете касетки – моята
детска и тази с приказките. Неничко много ми се смя как съм приказвал
като малък, аз пък с умиление си спомних гласовете ви от по-раншните ми
години, както и гласът на баба Софка. Много, много мило и приятно ми
стана. Пък както и госпожата е направила мощна зелена салата, ще има да
ме боли тиквата утре с тази “бомба”, която съм заредил в камерата на
хладилника. Благодарим от сърце за всичко, което сте ни изпратили.
Неничко също се захвана да ви пише писмо, че утре да изпратим и него
заедно с колета.
Женя
днес е карала колата много хубаво и утре вечерта ще й се обадят по
телефона, за да й кажат датата на официалния изпит. Аз на работа
започнах тежката си задача за документацията на Съвета. Много объркана и
сложна, без капка информация – всичкото трябва да си го изсмуквам от
пръстите. Все ми е на ума да им река, че с “пръдня боя не става”, но не
знам как е думата “пръдня” на английски. В момента слушаме Албенчето как
рецитира и пее като по-малка – голям смях падна. Печем пържоли с
картофи за вечеря, слушаме записите и паралелно пишем.
В
сряда вечерта Женя е уредила у дома една среща–гостуване със
строителите, когато ще обсъждаме проекта за къщата. Тъкмо и ракийцата
дойде на време, че да почерпим хората за хубавата работа. Остатъка ще
запазя за рождения си ден, че пак голяма áвра се събираме – 12 души + 6
деца. По всичко личи, че няма да сме сварили нашата ракия до тогава,
защото още мушичките отгоре на кашата не са измрели напълно. След още
2-3 седмици сигурно ще я варим. Много се радваме, че се чухме снощи.
Вече се надяваме, че и колета ще сте получили.
Бързам
да ви пиша и една служебна поръчка. В следващия колет моля ви се не
изпращайте нищо друго, освен 2 кг чубрица. Натъпчете я хубаво в
найлонови пликчета. Позволявам си да поискам тази услуга, защото за
цената от 160 лв за 2 кг колет това е почти нищо - няма и $3. А
чубрицата ще ми е нужда за надениците, които явно ще продължим да
произвеждаме и консумираме в индустриални количества. Кимион тук има по
$3 килото смлян, но откъм чубрица сме зле. По-нататък ще си посадя в
градината, но още я нямаме. След малко ще се обадя на Ани, за да й
предам снощният ни разговор около баща й и моя вуйчо.
Сега
завършвам с многото целувки и прегръдки от нас, благодарностите за
всичко, което сте направили и правите за нас и далечните поздрави от
необятният и велик Австралийски съюз! Женя, Нени, Ангел…
Няма коментари:
Публикуване на коментар