25.10.1995
- От работа пиша пак – да не си помислихте, че съм си у дома. Вчера в
почивките преведох писмото, което получих от едната от трите инстанции,
където разпратих писма за проучване на въпроса за змийската отрова.
Довечера сме се уговорили с един агент, да отидем и да разгледаме тяхна
къща, която е предварително построена - представлява нещо като мостра и в
момента я продават.
А
снощи пък по националната Австралийска телевизия гледахме един
българо-италиански филм, за обстановката и живота по време на
изгряващата демокрация в България. Молих се само моите колеги от завода
да не би случайно също да са го гледали, че място от срам не бих могъл
да си намеря в офиса. Филмът показваше събарянето на паметниците и
простотията на един и без друго достатъчно прост народ - сега вече с
разпуснати юзди, разпасан, освирепял и дал ход на низките си страсти.
Действието се развиваше около 1991-1992 поотделно в градове като София,
Пловдив и навред из страната. Някакъв италиански журналист отива в
България да описва и заснема как се развива една бивша комунистическа
държава, тръгнала по новият си “демократичен” път на развитие. Много от
имената на артистите аз не познавам, тъй като бяха все на разни
новоизлюпени от ВИТИЗ млади таланти, като имаше и италианци сред
участващите. Репликите бяха на италиански език, с надписи на английски.
От време на време имаше и оригинални включвания на чист български език
от рода на: “Не ми пука за демокрацията!” (сценка в ресторантска
тоалетна между напит до козирката “демократ” и главния герой); “Тяхната
мама аз ще...!” и т.н., които преведени на английски имаха същото
звучене и грозен ефект. Трагедията идва от там, че ако ние добре
познаваме собствените си усмърдени задници и за нас всичко това не е чак
толкова неестествено (понеже е ежедневие и сме свикнали до степен на
затъпяване с него), за един второешелонен англоезичник от средна класа
какъвто е средностатистическият телевизионен зрител, гледката от екрана е
потресаващо ужасна, равнозначна на падение; за тях това далеч не е
реклама на “великата българска нация”, която ние в същото време всячески
се опитваме да прокламираме с действията и държанието си. Филмът се
казваше “Пътуване на Изток”. Въпреки много познатите места из Пловдив, в
София и по пътищата на Родината, всичко беше някак си странно.
Италианският репортер беше прикрепен към един български журналист, който
му разказваше какво е било преди “нежната революция” и какво е станало в
момента – тъжно е за описване, но е самата истина обаче, защото нищо от
това което и самите ние си знаем не беше скрито или премълчано.
Вероятно е този филм да са го прожектирали и в България, а пък може да е
правен и специално за излъчване в чужбина - като антиреклама. Защото
след внимателното му и задълбочено изглеждане, едва ли ще се намери
някой нормален и разумен чужденец, който да почива със семейството си
например на морето, по Рила, Пирин и т.н. Това съвсем ми допълни
представите за навременно напуснатата от нас Татковина, наред с пресните
ни впечатления от статиите във вестниците, които тук сме чели, както и
споменът от телефонния ни разговор вчера, който пък не ми излиза от ума.
Много се притеснявам за вас; не искам нищо лошо и неприятно да ви се
случи (всъщност, кой нормален би желал)...
Както
обещах по телефона, до края на Октомври ще ви се обадим пак. То се пада
събота и неделя, но ще видим как ще го съчетаваме. Вие сигурно ще сте
на лозето тогава, но дано успеем да осъществим връзка. Със страх този
път ще ви набирам номера, защото очаквам да ми кажете, че още не сте
получили колета ни. Това много ще ме намъчни и ядоса, защото вътре имаше
много интересни неща – ракия, писма, снимки, подаръци и т.н. Но дано
пък през тази седмица да е пристигнал. Притеснявам се и заради тези
досадници. То тук, дето има стотици подобни фирми, ако така се отнасяха с
клиентите си, да не е останала нито една до сега. Те би трябвало да си
замълчат и да не ви настройват срещу тях самите, защото утре вие ще
разказвате за делата и постъпките им на други техни потенциални клиенти:
“Е, станало каквото станало, но излязоха хора – разбрани и възпитани!”
Това също е реклама и то много по-силна, от тази която си правят сами;
просперитета на една фирма до голяма степен зависи и от каквото хората
говорят за техните услуги, производство или с каквото се занимават. И
кой ще отиде повече при тях? Та те вече са се самообесили и са изправени
пред фалит. Бизнесът изобщо не се състои само в това, да вземаш пари от
някого и да смъкваш кожа след кожа от нещастният му гръб; ако трябва и
гъза му ще оближеш, стига само клиентът да остане доволен. Ето защо няма
кой да прави бизнес в България, няма луд който да инвестира парите си в
нея, просто защото няма хора (разбирай “човеци”). Бизнес с колибарите
не става. Съвсем, съвсем други са нещата тук и покрай нас бавно започват
да изплуват разни моменти, на които ние до сега не сме обръщали
по-сериозно внимание, защото просто сме си свикнали с тях и не ни правят
вече впечатление. Но ако трябва да се сравнява и съпоставя държавата, в
която сме родени и отгледани с тази, в която живеем в момента – не може
и дума да стане! Правя този цялостен анализ, за да се разбере колко
много всичко е по-различно тук и съвсем не по-лошо, както на времето
промиваха мозъците ни. В същото време обаче ми е мъчно за другите, за
свестните хора. Макар и малко – има ги, но те ще теглят заради простите
си побратими. Претопяват се един вид, всред общата просташка маса,
защото както знаете - една каца пълна с лайна, лъжица мед не може да я
услади (както на каца с мед, и една лъжица лайна й стигат!)...
Така
- продължавам с мрачните си размишления същия ден от вкъщи (докато се
обърна и то стана 19:00). Днес в късния следобед ходихме да огледаме
новият ни апартамент, който е в съседния блок – само през градинката.
Прилично апартаментче, стори ми се малко по-малко от нашето сега, но пак
има две спални, хол, кухня и т.н. Уточнихме се, че не тази събота която
идва сега, а през следващата ще си нанесем багажа. Фирмата, към която
сме наематели (агенцията), понеже ни създава непредвидени грижи и
главоболия с ненавременното ни преместване (договора ни изтича чак през
Март 1996), ще поеме разходите по това местене. Ние ще си наемем фирма,
която се занимава специално с пакетиране и транспортиране на багаж и
покъщнина, а пък агенцията ще ни поеме плащането на сметката. Ей ви го
нá бизнеса в действие – точно това, за което ви говорих в горните
редове, а пък вие сравнявайте после. Че как няма да ни е хубаво тук, как
да не уважаваме тукашните хора, как да не им отвърнем със същите
жестове на внимание, каквито те изразяват в ежедневната си комуникация
спрямо нас? Много въпроси има, които човек да си задава и да търси
отговорите им сам – всичко това, което аз най-старателно пиша е само за
да послужи на някой като помощен материал, за по-бързото намиране на
тези отговори; който е умен, чете и между редовете…
После
вечерта ходихме да огледаме една нова къща на някаква строителна фирма,
но не бяхме впечатлени особено от това което видяхме. Сега ще чакаме и
от там да ни предложат планове и цени, но не мисля че ще завъртим
някакъв алъш-вериш с тях. Междувременно днес се получи вашето писмо №
124, в което става дума за това, че сте ни изпратили и колет. В
следващите си редове ще гледам да се спра на всеки момент поотделно,
като с това ще се стремя и да отговарям на повдигнатите ви въпроси.
Така
както чета, мисля си че вие вече сте били заедно с нашите хора от Ямбол
– надявам се че те са идвали, та поне малко сте разнообразили скучните
си дни и времето въобще. Понеже сега съм точно на тези редове, бързам да
спомена, че снощи Петър Мечев ми беше оставил съобщение на телефонния
секретар и аз веднага му се обадих обратно. Разбрахме се всичко каквото
трябваше, поприказвахме си още малко и се разбрахме, че рано или късно
ние с него ще се видим, но кога и как все още и ние не знаем. Той ни
навива да се преселим в Сидней, но аз мисля, че от сега нататък нашето
митарстване из Австралия ще се изразява само във вид на екскурзии. Е,
вярно е че никой не знае какво ще стане занапред, но поне за сега мислим
така. Днес Женя е купила много луксозна кутия с шоколадови бонбони,
които още утре ще изпратим, в знак на дълбоката ни благодарност. Аз
мислех ракия да му изпратя, но Сашо ме разубеди, пък и това е много
простовато, някак си селско – да му дам едно шише ракия. Нали се
издигнахме в очите на слепите, вече не ни прилича такава низост... та за
това се разкандърдисах. А онова уиски, дето той е свикнал да си пие,
ние пък за жалост не можем да си позволим да му го подарим (магазина е
все в “ревизия”, “приема стока” или е в “санитарен полуден”)... Та
поради тези финансови причини ние избрахме бонбоните като символичен
жест на внимание, въпреки че не е много претенциозен. Дано някога да
имам възможност за повторна благодарност, която да изразя под формата на
18-годишно уиски, 20-годишно шампанско или подобен снобски гъдел. Така
или иначе, там въпроса е приключен с чест - връщам се пак на редовете от
вашето писмо.
Понеже
стана въпрос за строителство, нови методи и т.н., та бързам да
потвърдя, че и тук прозорците са алуминиеви, единични и се отварят
настрани като се плъзгат. От вън пък, по желание на клиента, се поставят
специални мрежи против комари, мухи и всякаква подобна гад. Рамките на
прозорците са боядисани в най-различни цветове – бели, зелени, червени,
сини, черни и т.н. в зависимост от вида и разцветките на къщата, тухли и
керемиди. Всичко трябва да е в тон и прозорците допълват общия имидж на
самата къща и предават съответен стил – средиземноморски, европейски,
тип “кънтри” или колониален (селски демек). Изобщо построяването на една
къща, особено собствена, е нещо като второ образование, което човек
придобива в движение и без да има голямо желание за това, както и
естествено никой не го признава за такова. Има си го само за самият себе
си - за своя собствена утеха и успокоение. В хода на строителните
мероприятия се научават подробности за видовете тухли, цигли, бетонни
основи, дограма, подови настилки, кухненска мебел, ВиК кинкалерия и
всякакви други елементи, при съчетание на съответните им краски, форми и
модели. Регистрирани са случаи на “откачане” и изгубване на ума по тази
широкоспектърна тематика...
Сетих
се, че в колета който ви изпратихме, имаше и една видеокасета, не помня
от къде и какво има снимано на нея, за която не съм много сигурен дали
изобщо е попаднала в кутията. Така че ако я няма вътре, автоматично ще
значи, че ние въобще не сме я сложили. Все се каня да водя записки кога и
какво точно изпращам, но пък и кое ли по-напред да си записвам вече –
напоследък много ме натиснаха проблемите и аз зарязах стройната им
подредба по приоритет и срок за изпълнение; пак я подкарахме стихийно и
безпланово, по капиталистически…
Днес
от банката ми се обадиха, че съм одобрен да получа кредитната им карта,
само че последната ще пристигне другата седмица по пощата. Така че и
този въпрос се отметна с “+” – от тук насетне ще можем да харчим
банкерските пари на воля, въпреки че ще трябва и да ги връщаме, при това
съвсем без воля.
Защо
сте изпращали пак колети с излишни и ненужни неща? – че пък чак гащи и
други щуротии! Ядосвам се, защото един път сте правили големи пощенски
разходи и втори път – все за неща, от които нямаме абсолютно никаква
нужда. Тук има всичко и направо е срамота да ни изпращате колети
поначало. Нека да се разберем от сега нататък – това, което ни дотрябва
ние ще ви го поискаме по телефона или пък молбата ни ще бъде в писмен
вид (като писмо) – моля ви се само тези неща ни изпращайте. Не ми се
сърдете, че така остро реагирам, но ме е яд за това че се допускаме да
се вършат глупости в тези трудни за живот години. Виж, с подчертана
радост и нескрито удоволствие мога да посрещна изпращането на ергенските
ми снимки (те са в няколко кутии и бяха в горната част на секцията),
семейните ни албуми (те пък са тежки, мамка им) и други подобни малки
радости. Но не пращайте неща само защото са леки, а пък ние нямаме нужда
от тях. Майко - ти не си виновна; аз знам, че всичкото го правите от
голямата си обич и любов към нас, но в този даден миг изпитвам огромно
желание, да видя директора на фабриката за кюлоти. Аз ще нося един месец
моите, а после ще му ги навра в носа – раздърпани, разпуснати, като
парашути. Тук по телевизията постоянно рекламират съвсем други долни
гащи и аз най-после искам да си облека гъза като тукашен човек. Още нося
български чорапи, панталони, ризи, вратовръзки и какво ли още не. Ако
ги нямах тези неща, щях да си ги купя от тук, та и аз да замязам на нещо
вносно и купешко. А така като ги имам под ръка, износвам си ги защото
ми свиди пък да ги изхвърля. И електрическата ни възглавница е тук – не
съм й сменил щепсела още, защото не ни е трябвала, но ако на вас ви
трябва – ще ви я изпратим незабавно, само ни пишете за това. Тук няма
кой да я ползва по предназначението й.
Майко,
никога не обявявай чубрицата когато я изпращаш, защото вносът на
подправки, семена и т.н е силно забранен. Мушни я из дреболиите и
много-много да не се знае какво е. Ето например и другата ви чудесна
идея – за нас иконата е изключителна ценност, а в същото време е лека.
Тя разбира се не е истинска, но представлява доста интересна имитация и
ни е скъп подарък и спомен от Цецо и Светлана за едни Заговезни. Тази
икона всъщност много майсторски е направена от една залепена снимка
върху парче обгорена дъска, а после цялата е залята с разтопен восък.
Много е ефектна на вид, въпреки че не е 100% реалност. И нея – огъни я в
една шарена хартия, вържи я с розова панделка и напиши, че е “Книжка за
детето” от Ран Босилек, без излишни обяснения пред любопитните
пощаджийки на гишето. Аз всъщност не разбрах вие изпратили ли сте я вече
или не – но както и да е, споделих само мнението си; дано не съм ви
обидил с това...
Вече е 26.10.1995
и продължавам писането на работа. Снощи много инцидентно спрях, защото
започна филма по телевизията (а аз много качествено заспивам още в
самото му начало); после пък си легнахме “официално”. Днес вали дъжд -
изобщо тези дни е доста дъждовно, но падат все леки и освежителни
дъждове. Скоро не е имало такъв порой, както миналата година. Сега е
пролет и вали по-често. Иначе е топло и приятно. Само дето на работа е
студено заради постоянно работещата и издишваща леденият си дъх право в
гърба ми климатична инсталация. Даже по някой път стоя с пуловер в
офиса, защото онова духало бълва студено баш над главата ми и аз като се
застоя 10 часа на едно място, та се схващам на края.
Пишете,
че зимата вече е на прага - то всъщност другата седмица е Ноември.
Скоро и първият сняг ще завали, ако не е паднал до сега по планините. В
Габрово, забелязал съм през годините, че за манифестацията на 07 Ноември
винаги вали сняг. Не знам сега, като ги няма тези чествания и паради,
дали снегът ще запази традицията си. А пък като си спомня какви дълбоки
преспи газихме една година точно по това време – беше почти бедствено
положението. Ходихме за няколко дена на една хижа към Гачевци. Захари
беше уредил да се съберем в хижата на ЕТЗ “Подем”, която се намираше
някъде из този район – около Трънито или Гачевци; в този вилает трябва
да беше. И отиваме ние с колите до там – два Трабанта, Полски Фиат и
една Застава, натоварени с храни и претоварени с напитки, печено
прасенце и всички останали предпоставки за превъзходното ни настроение и
прекарване на времето на престоя. С почването на моабета, започна и
снеговалежа – едри парцали падат от небето, а ние до бумтящата печка
греем ракия и мезим с блажно от сукалчето. Добре ама след “три дена яли,
пили и се веселили” дойде време да си ходим – а то няма мърдане от там;
колите затрупани под снега, ние едвам вървим по хлъзгавото, че не ни
държат и краката на всичкото отгоре – въобще беше една “Малка нощна
музика” върху заледеното “Лебедово езеро”. Вълците от отсрещния баир
вият на “Лунната соната” и разказват на малките вълчета приказката за
“Трите малки прасенца”, как като не слушали майка си и останали само
две. Спомням си, че бяхме толкова много сръбнали, че с по една лопата от
съседните къщи изринахме пътя до обръщалото на автобуса. Колите не сме
ги тикали: буквално ги пренасяхме през пъртината, дорде се уловим в
асфалта – големи емоции бяха и добре че се бяхме презапасили с провизии;
с остатъците можехме да изхраним целия Габровско-Севлиевски партизански
отряд, който също е върлувал и мишкувал по тези краища на Родината.
Докато пренасяхме Заставата, аз се подхлъзнах и кракът ми попадна под
колата. Захари не ме видя и ми мина през средата на коляното, а пък аз
дори не го и усетих – толкова добре се бяхме “вдървили” всичките след
тридневният ни запой (е, в този конкретен нещастен случай, голяма и
положителна роля изигра дълбокия сняг - докато той боксуваше по
капачката на нещастното ми колянце, целият ми крак потъна в снежната
пряспа и гумата не можа да нанесе опустошителните си повреди върху
изтръпналата ми от “упойката” особа; само дето малко ми се отърка
панталона на това място, но аз не го броя за голяма загуба). И сега,
когато с умиление си спомням за всичко това, чак ми идва да се разрева с
глас – не, разбира се че не се сърдя на Захари; яд ме е само, че
животът ни раздели съвсем не навреме, а и не само с него – дали ще съм
жив, един ден отново да се видя с всички мои стари и верни приятели…
Та
и вие сега - като падне веднъж снега, все по-честичко ще си стоите в
къщи, на топло и до печката. Татко до кога ще работи – нека да се пази и
да се втурка по-умерено вече! Не се ли наработи – стига му толкова,
малко ли години им посвети, без да е видял хаир от никого! Предполагам,
че до тази дата ще сте обрали лозето и изцедили соковете му в бъчвите.
Не е грешка, че повечето количество ще отиде за ракия - зян няма да
стане, я! Майка само трябва да направи повече кисели мезета за тази цел и
готово – ракията ще свърши, докато дойде следващата реколта.
Имате
ли прасенце тази година? Че тя и Коледа наближи – точно след два
месеца, като се брои от днес нататък. Тук вече започна приготовлението,
украсяването на магазините, извадиха новите стоки – изобщо голямо
оживление се забелязва. Нашият общ Коледен подарък ще се изрази във вид
на екскурзия до Сидней и после евентуалната ни почивка на морето, а Нени
ще получи музикалната си уредба. Надявам се, че още да не я е открил в
гаража. Но ако я беше видял, поне щеше задължително да попита за кого е,
какво е това и т.н. Няма нищо скрито от него...
Днес
Женя ще купи новия вестник с обявите и довечера ще гледаме за каравани.
В събота и неделя сигурно пак ще разглеждаме разни обекти из града.
Това писмо по всяка вероятност ще носи и новият ни адрес. Вие не се
стряскайте от това, ами си го запишете някъде на видно място, защото
това ще бъде адреса ни за следващите най-малко 5-6 месеца. Ще искаме да
ни запазят същия телефонен номер – тук всичко може да става в
телеграфо-пощенската централа. Последните само ще прехвърлят номера на
другия адрес и нещата се оправят аламинут; без ходатайства, без рушвети и
без 40 дена работа в строителството.
През
последните няколко дни не съм работил извънредно, та днес и утре ще
остана до по-късно, за да си наваксам времето. Все си е някаква
финансова помощ. Неничко прочете писмото си снощи, сравнително гладко и с
по-малко грешки. Той пак ще ви пише, само че сега тактически изчаква
първо да го накараме. Отначало ще го накараме благо и кротко един път,
два пъти; после ще извикам и ще се скарам за да седне, но до молива
стига едва след третата фаза, когато яде и пердаха – такъв си ни е той,
ОВЕН…
От
промяната на адреса ни могат да възникнат някои разминавания специално с
ваши писма, но ние ще предупредим новите собственици да ни събират
пощата. А и аз като се обадя след няколко дни по телефона, ще ви
издиктувам новите номера на улицата и апартамента. Но за всеки случай
новият адрес е точно както е записан:
Angel & Jane Mihov
15/44-48 Swan Street
Kedron, Qld 4031 – Australia
Каквито и промени да настъпят, ние ще ви осведомяваме своевременно.
В
другия гараж има една ниша, която се пада под общото стълбище на блока –
там би било чудно място за бидоните с кашата за ракията. Само от тези
виненки ме е страх, че ако плъзнат нагоре из апартаментите, чудо ще
стане. Аз може да пробвам отначало да оставя две-три шепи грозде в една
малка кофа, заедно с няколко сливи, портокали, банани и пр., посипани с
малко захар. Ще видя дали ще мирише и колко, но най-важното: въдят ли се
много мушици? Защото то колкото ще мирише от една кофа, толкова ще е
миризмата и от един тон. А един път построим ли къщата – вече ще е
лесно. И казан ще си направя даже. На другите също им се пие ракия, но
не им се занимава и не щат миризми и мушици – МЪРДИ! Ужасно се дразня,
ама какво да ги правиш. Но пък иначе не са лоши хора и им прощавам
невежеството...
27.10.1995
– Отново съм на работа, по същото време, на същото място - както всеки
Божи ден. Вчера подписахме новия договор за преместването ни и
следващата събота ще местим багажа. Така че считано от тогава ще влезе в
сила и новият адрес, който ви написах по-горе. Снощи отново прегледахме
обявите за продажби на каравани. Пак избрахме няколко за оглед и в
събота (утре) ще ги обикаляме. Междувременно първият на който ни се
спряха очите, вече се е продал, защото не му видях обявата. Но снощи се
натъкнахме на друг един, който според предчувствията на госпожата вече
ще стане наш. Много нов и модерен, с най-различни екстри – хладилник,
печка, фурна, микровълнова печка даже и т.н. Обявен е за $3000.
Собственикът му е лекар от Швеция и го продава, защото ще си заминава за
Европа. Утре в 09:00 ще се срещнем на място и сигурно ще го вземем, ако
ни хареса. Това е програмата ни за тези дни.
Ще
изчакаме да се чуем още веднъж по телефона с вас и чак тогава ще пуснем
пратката - вероятно другата седмица. Дано вече да сте получили
предишния ни колет; днес е петък – имаше цяла седмица да пристигне до
това време. Ще гледаме в неделя или понеделник да се обадим - малко
преди да е свършил месеца, защото още имаме от октомврийския лимит. А
през Ноември – всичко почва на нова сметка. Ще видим как ще организираме
Коледно-Новогодишните ни поздравления, но в Австралия даже и по
плажовете са наслагали телефони, така че ще можем да се обаждаме дори и
от морето, докато се печем под палещите лъчи на слънцето - на пясъка и
под чадъра...
До
този момент (вече 12:00 на обяд), няма никакви новини от никъде. То
всъщност няма и какво да очакваме. Архитектът ни трябва да се обади за
съгласуване на предварителните планове, но това може да стане и другата
седмица. След като окончателно уточним размерите, разположението и т.н.
ще ви изпратя копие от скиците и рисунките. Надеждите ни са големи и ще
наречем къщата си “Pink Dream” – Розов сън. Едно само страшно ме е яд,
че за цялата тази история разтръбихме доволно много наляво и надясно, та
за това се е закучило толкова, че Женя не може да започне работа. Първо
вие, после из Ямбол, след това пък в Пловдив, от там пламва Сидней, а
чрез тях – цяла Аделаида; отделно тук на място и всички останали.
Сметнете колко народ е замесен, у всеки съвсем мъничко завист да има и
ето ти го застопоряването на лице. Но пък нямаше и никакъв начин всичко
това да остане в тайна. Отначало тук – чрез Наско: нали се
консултирахме, разни земи гледахме заедно и т.н. От там знаят Ани, Сашо и
останалите. После разлаяхме на вас – уж за да ви зарадваме с нещо
положително. След това дойде проблема с парите чрез чичо Ванчо и леля
Денка. Така вече и цяла Аделаида значи знае – синджир марка. Но както и
да е; нищо не можем да направим против това, само Господ да ни е на
помощ – да дава здраве и живот, другото е лесна работа. В тази връзка,
интересен за споделяне момент ми се вижда и следният неоспорим факт: аз
за никого нищо не знам, кой какви ги върши, какво прави и как си
изковава бъдещето и въобще съдбата. Докато за моята знае почти целия
свят, но майната му ще река – не ми пука...
Мислим
след една-две години да дадем Неничко в частно училище – точно преди
Техникума да се позасили малко, защото тук държавното е бетер и от
нашето, социалистическото. Нас ни натискаха да учим, товареха ни с
извънредна работа, с много домашни и т.н. – с единствената благородна
цел да ни изучат и да ни направят по-умни и кадърни от капиталистите. За
разлика от тях обаче, в отсамната част на света, отвъд бодливите телове
и бетонни ограждения (понеже това е противно на теорията за запазване
свободата на личността и да не би случайно да се накърни лесно ранимата
детска душа), всички калпазани са оставени на самотек и да се
саморазвиват така, както могат и намерят за добре. Единици са тези,
които поемат сами и се развиват в правилната посока, без да бъдат
натискани за учене, както повечето от нас например. Аз съм ужасно
недоволен и разочарован от тази система, но просто няма какво да се
направи срещу това; безсилни сме да променим каквото и да е. Защото
колкото и да го караме да учи в къщи, Нени постоянно гледа другите и се
сравнява с тях, харесва му че те нищо не правят, а по цял ден играят. А
като общо австралийската нация е доста по-ограничена в общата си култура
и познания. В същото време, защо държавата им да харчи излишни пари и
да се мъчи да изучава собствените си неграмотници, след като има
чудесната възможност да избира кадри от елита на света, които
безпрепятствено си намира и пренася на територията си под формата на
емигранти като обобщаващо звено – те са напълно готови специалисти,
изучени, с опит, стаж и т.н.; имат само един английски език да научат и
сами се хвърлят да търсят щастието си. Защо Австралия не приема келнери,
готвачи, зарзаватчии или разносвачи на пици? Защото си ги имат с хиляди
тук. Вместо тях обаче вземат само високообразовани и квалифицирани
кадри, интелигентни и готови да се впишат и претопят в общата социална
маса. Дори и езика не е такава пречка, защото щом като един добре
образован човек е завършил образованието си успешно, той и език ще научи
лесно и бързо. А този дето знае език, а пък и чеп за зеле не става от
него - кел файда, че приказва на английски; той може само добре да
попържа, но за по-тънка работа не го търси...
28.10.1995
– Ей-й-й! Има Бог и велики са делата Му! То вярно, че и аз съм бог (е,
не с главно “Б”, но все пак…), и аз съм почти толкова велик колкото и
истинският, но този дето гледа постоянно отгоре, той ще да е по-велик и
от мене даже! Толкова много неща станаха днес, а пък за такова късо
време, та сега не знам от къде да започна с описанието им - дано не
изпусна нещо важно. Много е вярно като са рекли хората, че денят се
познава от сутринта – за това именно и разказът ми е с начален час
06:30. Въпреки че нощес до 01:30 гледах разни филми по телевизията (като
никога, обикновено заспивам в 21:30 още на първия, ама рекох си: “Този
път ще стоя до края”, след което исках да ви се обадя по телефона; пък
нали и аз имам нужда малко от културни развлечения – няма само да
блъскам във фабриката, я).
След
като свърши и последния филм, веднага позвъних и още същия миг ми даде
сигнал “свободно”. След определени секунди обаче връзката автоматично се
разпада, ако никой не вдигне слушалката от другия край на жицата, отвъд
далечните земи и морета. По това разбрах че ви няма в къщи – татко
сигурно е бил още на работа, а майка трябва да е излязла по пазар; било е
към 16:30 в петък. Както и да е - оставихме обаждането ни да се проведе
през някой от следващите дни и аз най-накрая си легнах.
Сутринта
малкото скочи още в 06:00 да пишка, а с това окончателно приключва
сънят му, както разбира се и този на нещастните му родители. От мерак за
тоя пусти караван, сигурно нощес не е спал дяволът. На мене пък ми мина
през ума, че мога пак да ви потърся, защото в България вече щеше да е
късно вечерта и имаше по-голяма вероятност да намеря някой в къщи. Аз
предполагах, че сте отишли на лозето, но рекох за всеки случай да си
пробвам късмета. Отново на второто позвъняване получих свободната линия и
най-после се чухме. С голяма радост научих, че сте получили колета,
което беше една от основните ми тревоги напоследък. Щом всичко е било на
лице, няма по-хубава новина от това! Добрите вести ме ободриха и цялата
къща скочи на крак (щом като и Женя стана, която по принцип е много
трудна сутрин, а и не само тогава...). Искам това действително да е
така. Моля се единствено нещата да са се улегнали от само себе си, за да
не се стига до крайности.
Та
значи, след хубавите вести и новини от вас, живота около нас отново
доби обичайният си синкаво-розов оттенък, който смени досегашните
черно-сиви тъмни сенки и окраски. Научихте за новия ни адрес, разбрахме
че ще чакаме писма № 125, № 126 и колета, изпратени все още на стария.
Предполагам от полученото писмо и касетките, вече сте научили
подробности за нас и плановете ни за бъдещето, намерили сте отговорите
поне на част от хилядите въпроси, които са напирали във вас толкова
дълго време. Ние уж все се стараем по-изчерпателно да отговаряме на
всеки един, но в бързина, суетене, тревоги, работа и т.н. може и да сме
пропуснали нещо. Всичко, което не сте разбрали, ще си го приказваме един
ден като се видим тук. Разговорът ни приключи, после ние си го
предавахме един на друг още няколко пъти и така стана 08:30 – време да
излизаме.
Срещата
с доктора стана точно в 09:00, както беше по предварителната уговорка.
Когато той ни заведе при каравана, ние не повярвахме на очите си – нов,
огромен, с повдигащ се покрив, перденца по прозорците, килимчета по
пода, гардеробчета, шкафчета, хладилник, маса, столове (много скъпи и
хубави, които ще вземем за вкъщи, а за каравана ще ползваме някакви
къмпингарски); имаше още и газова печка, със съответните котлони, грил и
фурна. Това е самото обзавеждане плюс едно голямо легло, на което
спокойно се събират трима души. Аз и снимки ще направя впоследствие, но
нека сега да го опиша първо (вече сигурно разбрахте, че ние този караван
го и купихме, но хайде да карам подред; подсказвам леко и повдигам
завесата само от единия си край, за да не се пукнете от любопитство -
по-специално милата ми майчица...).
Освен
всичко изброено до тук, получаваме огромен брой посуда – тигани,
тенджери и друг кухненски инвентар, допълнителни странични огледала за
обратно виждане, хидравличен крик, всички възможни кабели и маркучи за
включване към ток и вода на къмпинг, голяма газова бутилка 9 кг за
печката и хладилника, още много други дребни джунджурии и т.н.; мачта за
телевизионна антена + самата антена + малък портативен цветен
телевизор, работещ на двете напрежения (=12 V/~240 V) и като добавка към
всичко изброено до тук: един сгъваем велосипед за Нени. Като казвам
“сгъваем” представяйте си такъв размер, че колелото се събира под
седалката на колата, с две много мънички колеленца. Предавката е с гумен
ремък, а не с верига – изобщо не бях виждал такова нещо до сега.
Докторът е донесъл две такива колелета от Швеция, но едното ще си го
вземе обратно.
Караванът
е със собствен резервоар за вода и посредством крачна помпа водата
стига до крана на мивката. Отделно от него има и друг кран – един маркуч
се закача към някоя чешма в самия къмпинг (там чешмите са повече от
две, а не само по една v “горниот” и “долниот” край, както беше на
“Кункъшлъ”; до определеното за всеки посетител място в къмпинга има
отделен кран и електрически контакт – хората само си носят маркучите и
кабелите, с които се свързват към водопроводната и електрическата
инсталация). Общо взето до тук изброих по-важните неща, но ако има нещо
горница, което и ние все още не сме видяли, ще го описвам допълнително.
Сега
за цената – обидно евтин, чак самият аз се чудя, но нали понякога и
чудеса стават по тази грешна земя! Отначало бил обявен за $3000, което
също е много ниска цена за перфектният вид на този иначе 15-годишен
караван. Онзи ден минал търговец някакъв (прекупвач) и предложил на
продавача $2500. За тази сума той е щял да го вземе в понеделник, а съм
сигурен че после щеше да го продаде за минимум 8-9 хиляди долара в
магазина си. Докторът беше достатъчно коректен да ни каже тази цена и
предложи вместо да го вземе въпросният търговец, да го купим ние за
същите пари. Това което ние получаваме като добавка, е просто от него - в
знак на добри чувства. А той между другото е лекар психолог,
преподавател в Университета, а жена му е професор по скулптура в
Стокхолмският университет. Личи си че са изключително възпитани,
коректни и чисти хора, а не мундари като някои тукашни екземпляри.
Караванът е в такова състояние, като че ли сега е излязъл от магазина,
специално отвътре. Отвън също е много запазен - гледали са го и са се
грижили много старателно за него. От такива хора човек може да купи неща
на безценица, които на вид изглеждат чисто нови - принципно говоря.
Единственото нещо, което мене специално сериозно ме тревожи е, че това
походно ремарке е много дълго, че и високо – размерите му са 15 x 7 фута
(4.50 м x 2.10 м, съответно дължина и ширина). На всичкото отгоре това
чудо е и доста по-високо от обикновените каравани и в гараж не може да
влезе. Опасенията ми са, че нашата малка кола ще бъде твърде слаба, за
да го дърпа – особено по баирите пък. Може би ще се наложи да я
продадем, а да купим някаква по-голяма и мощна. Ето ни пак изправени
пред непреодолими проблеми, но за тях ще мислим допълнително.
Като
капак на всичко и за да приключа с тази новина, човекът ще регистрира
каравана за още една година, до Декември 1996 (което е също $50), ще
вземе всички необходими документи за прехвърляне на собствеността,
сертификат за изправност на газовата инсталация и в понеделник
окончателно ще оправяме подписите. Аз днес дадох $250 капаро, а
останалите $2250 ще доплатим при предаването на стоката. В този караван
спокойно може да се живее в някой къмпинг много по-евтино, отколкото
сега харчим за наем. Това ще ни бъде като резервен вариант, когато
наближи строежа, а щом започнем с това, ще го преместим на мястото в
двора и временно ще живеем там, за да не плащаме и наем – поне така си
мислим за сега. С една дума, днес за $2500 купихме едно пълноценно
жилище – самостоятелен дом с покъщнина, който е и на колела. Такова нещо
отдавна беше само една наша мечта и ето че вече тя се превърна в
реалност. От всичките най-малко 10-15, които гледахме през последните
няколко седмици, този караван е просто като едно малко бижу и много
контрастно се открои над останалите. Дано да ни е на късмет. С този
вълнуващ въпрос като че ли приключих – сигурен съм, че впоследствие ще
има още подробности, но за сега местя темата, за да не ставам банален и
досаден (обаче казвам ви: много се кефя; място не мога да си намеря от
радост!)...
След
като се разделихме с доктора, ходихме да си платим наема, от там на
пазар и се прибрахме. По път минахме през една гаражна разпродажба, от
където купихме халогенен фар за колата и някаква игра за Нени, по 50
цента всяко – общо $1. Фарът се оказа че работи, а само крушката му в
магазина струва $11. Ще си го “сложа отзад”, за да ми подсили светлините
за заден ход. Не че моите на колата са слаби, ама нали си падам по
изгъзиците, та за това. Тук само времето липсва за “чесане на красти”, а
иначе красти има колкото щеш...
Следобеда
се къпахме в басейна, после дойдоха и приятелите на Неничко; вдигнаха
блока и басейна на главите си, аз на свой ред ги изгоних на края да
карат колелета някъде по-далече и седнах на спокойствие да напиша тези
редове. Мисля че и вие останахте доволни - веднъж от стореното, а и от
прочетеното му описание до тук. Тъй като вчера сте получили предното ми
огромно писмо, касетките и т.н., преценявам че имате достатъчно много
материал за четене, слушане и обсъждане; следователно това писмо ще го
задържим още малко, че да се натрупат повече действия в цялостният сюжет
на театралната постановка, която не спираме да играем като нестинарки,
стъпвайки по горещите въглени...
А
- още нещо важно. Вчера дойде и втория отговор на моите запитвания във
връзка със змийската отрова. Като отида в понеделник на работа, ще му
направя копие и също ще ви го преведа от обратната му страна. То носи
малко по-оптимистичен тон от останалите, но се изискват някои
допълнителни разяснения, с които аз лично не съм запознат. Тук
по-специално става въпрос за приложението на тези серуми в индустрията,
защото аз съм писал че змийската отрова много широко се използва
навсякъде, но много общо съм го обосновал, без конкретни примери. Просто
съм използвал общи лафове и профански комунистически лозунги, които съм
чул или прочел някъде. Но никъде не съм посочил например, че
най-хубавият крем за лице се прави от змийска отрова; колкото по-отровна
е змията, толкова по-красива става и жената (не знам как стои този
въпрос по другите къщи, но у нас е така). Та пишете ми по-подробно за
приложението на този продукт: вари ли се, пече ли се? С миксер ли се
разбива, докато стане на шам или пък се пие по три лъжици сутрин на
гладно против пърхот? И достатъчно мигновено ли е действието му спрямо
по-проклетичките (жени...) - да не би в такива “изолирани” случаи да
трябва удвояване на дозата; нека да си знам и аз, за всеки случай, ако
ми се наложи да прилагам и аз някаква “оздравителна” домашна употреба и
приложение с цел лечение от проклетия и урсузлук...
Утре
по план ще отидем на битака, а след обяд ще се занимаваме с колата.
Иначе друга дейност не е предвидена. А сега и аз ще отида да полегна за
малко, защото дрямката взе нещо да ме бори и да ми се затварят очите,
докато пиша. След толкова много емоции и преживелици, дори и аз,
“великият”, имам нужда от почивка...
Стана
съвсем ясно, че няма да мога да поспя, както ми се искаше напред и се
връщам отново на писмото си. Към допълнителните оборудвания на този
караван, които наследихме от предният му собственик, забравих да прибавя
и една прахосмукачка, която също върви с общата цена на покупката.
Изобщо от няколко месеца насам това е една от най-успешните ни сделки,
по моя собствена преценка. За сега с много малко съм набутал парите от
къщата. Вчера разбрах, че вече съм одобрен за кредитна карта, даже ми
изпратиха и кодовия номер. Веднага щом и самата карта пристигне, от този
кредит ще възстановя сумата, ще я натъкмя точно и тогава ще я вкарам на
срочен влог - отначало само за 6 месеца. Ако Бог е рекъл Женя да
започне тази работа, за която кандидатства онзи ден и да спечели
милионът от Тото-то довечера – ще кажа: “Е, стига Боже! Дай малко и на
другите грешници!” (дали пък не искам много, а?...). Но хайде, нека да
не започва работа, нека си стои в къщи да шета – тя само от Тото-то да
спечели, пак берекет версин ще кажем!
Неничко
тъкмо си дойде от игра, но цялата банда са се разбрали довечера да спят
у единия от бандитите, наше съседче. Та ергенът тази вечер няма да си
бъде в къщи, а ние ще сме си сами с госпожата. Тъкмо сега тя го изпраща
на вратата, а когато той тръгва за някъде, е все едно връз главата ти да
падне мазилката на тавана в хола или чувството е подобно, като да ти
влязат едновременно бояджия и плочкаджия в къщата – потоп и погром...
29.10.1995
– Неделя е. Днес лятото съвсем осезателно напомни за себе си и въпреки,
че официално то настъпва на 01 Декември, днес беше доста горещо – 28°C.
Утре ще бъде дори 31°C. Сега е още 18:30, но Неничко отдавна легна и
спи здрав, мечешки сън. Нощес у приятеля му са били три деца и до 03:00
сутринта играли, приказвали си и т.н. (на знам само техните как са ги
изтърпели). Сутринта си дойде рано и ме взе да вървим на битака - беше
едва 08:30. После докато аз се занимавах с колата в гаража, същите трима
среднощни разбойници пак цял следобед бяха в басейна и вдигаха врява до
небесата. И сега е като утрепан, завалията – докато вечеряше и
заспиваше на масата; главата му още малко и щеше да падне в паницата с
боба. И аз за това го изпратих на бърза ръка в леглото, като този път
той нямаше нищо против. Нени напоследък си ляга, слушайки касетката с
военните маршове, които ни изпратихте неотдавна. Изглежда че много му
харесват и заспива с тази музика. Чувам го дори през деня да си
подсвирква или тананика мотиви от “Шуми Марица” – на татко бунтаринът,
той няма да ме посрами; крушата не пада по-далеч от дървото!...
Напред
предадоха един много интересен репортаж по телевизията. Точно от едното
място, където преди няколко дена изпратих писмото си за змийската
отрова, изтървали от клетките някакви много отровни змии. Изглежда, че е
било нарочна диверсия, защото отговорният човек ще го осъдят още утре.
Никой не знае колко на брой са били тези змии и колко отровни са били.
Имало даже някои екземпляри, за които нямало измислена противоотрова
(може би чакат нашата, пепелянковата). Населението от съседните къщи и
квартали на тази местност са в ужас и паника. Намерили вече змии по
чекмеджетата си, из долапите, под леглата си и т.н. Специален отряд е
изпратен на място, за да си събира вересиите. Изобщо интересни неща
стават по тоя грешен свят, но добре че е далече от нас – или по-скоро,
ние сме далече от него.
Тото-то
и снощи не даде резултат - комай че вече е по-важно Женя да започне
работа, вместо да се надяваме на някакви измислени числа. Утре ще
оправяме документите за каравана и ще си го теглим към дома. Още нямаме
ясната представа къде ще го държим на съхранение, но нека да го приберем
един път, пък тогава ще му мислим...
Тук
на това място ненадейно съм спрял и по някакви съвсем необясними за
мене причини съм изместил писанията си на друг лист. Междувременно
преведох и писмото за змийската отрова. Изключителното напрежение и
заетост около нас в момента няма да ми позволи да се занимавам с
допълнителни писма до хората и инстанциите. Пред нас стоят проблемите по
закупуването на каравана, прехвърлянето му на мое име и изтеглянето му
до нас; после ни предстои местенето в другия апартамент, подредба на
багаж и свързаните с него ужасии; чакам банковите кредити, имам почти
ежедневно тичане по банки, разправии с тъпи банкерки, попълване на
купища молби и документи; наред с всичко идва и проклетият компютър,
избор, купуването му и т.н. – да изброявам ли още, не е да няма какво?
Просто времето не ми стига да управлявам всичко това, въпреки цялото си
величие и могъщество. В същото време идват и мераците ни по къщата,
чертане на планове, безкрайни срещи с архитекти, преговори с агенти,
строителни компании – ее-е-е, амчи аман бре; и крик да беше, и той в
един момент щеше да изтърве! Ето защо за сега ще оставя нещата малко да
отлежат, да се улегнат проблемите ни и пак ще подновя змийската
кореспонденция. Това, което до тук съм направил и продължавам да правя е
нещо изключително, имайки предвид и късото време, с което разполагаме.
Не ми се сърдете и ме разберете правилно. Готов съм и земята да разтворя
за всички вас, но не мога изведнъж!...
30.10.1995
– Днес на работа нямаше да пиша писмо, а само щях да превеждам отговора
от институцията, където бях пратил нишан за змийската отрова. Само че
си забравих листите у дома - сетих се чак като слизах надолу по
стълбите, но не ми се връщаше, защото днес също предстоят важни дела по
прехвърлянето и изплащането на каравана. На обяд ще отида да изтегля
пари от банката, чакам човека днес да ми се обади до къде е докарал
нещата с документите и ако е готов, надвечер ще се срещнем за
приключване на формалностите. Следобеда пък в къщи ще идват хора
(хамалите) да оглеждат каква покъщнина имаме и да кажат колко пари ще
искат, за да я превозят само през един двор. Пак днес Женя ще се обажда
да проверява за едни други къщи, които видяхме в специално архитектурно
списание. Изобщо силно започва тази седмица, да видим как ще свърши.
В
събота ще се местим в другия апартамент и тази нечовешка дейност ще
отнеме изцяло почивните ни дни, но и без такъв тропулак не може - пък и
нали всичко ще бъде организирано чрез фирма, та не го мислим чак толкова
много. А пък после вече ще ни бъде много по-лесно да се преместим в
новата къща, защото всичко което имаме ще разпродадем, раздадем или
изхвърлим преди това и боклуци там няма да влачим подире си. Като му
дойде времето, тогава самите ние ще си организираме гаражна разпродажба и
каквото вземем от тях все ще е кяр. А пък после вече ще си търсим
мебели и покъщнина, които да отиват на новата постройка. Но това е
далечна работа. Сега имаме по-важни настоящи задачи, които трябва да
изчерпваме една по една...
Току
що се връщам от банката. Трябваше да изтегля остатъка от сумата за
каравана и от там ми дадоха един щипка с чисто нови банкноти - още
миришат на мастило. Напоследък в Австралия излязоха много нови, хубави и
интересни парични емисии. Всички те са найлонови вече, със специални
водни знаци и холограми по тях и фалшификацията им е практически
абсурдна. Аз мисля, че 5-доларовата съм ви я изпратил. А, сетих се - вие
нали я дадохте за дарение в църквата. Това е чудесно - аз пак ще пратя
при случай. Имаме нови банкноти от $5, $10, $20 и $50. Последните
излязоха преди около месец. На размер са по-малки от предишните и лесно
се съхраняват в портфейл (всъщност аз никога не съм се затруднявал при
съхранението на такива едри пари; повече ме е притеснявала липсата им).
Не смея да изпращам в колет от големите номинални стойности, но банкнота
от $5 или $10 спокойно може да се изпрати при някой следващ път.
Още
не ми се е обадил човека с каравана, но сигурно днес или утре ще
ликвидираме и този въпрос. За сметка на това обаче Женя ми се обажда
напред за една от къщите: искали $125,000 (само) – направо без пари, да
се разревеш от умиление чак! Викам й – “Амчи да си построим тогаз две,
ма! Място поне имаме за три къщи таман, по 300 квадрата всяка!” Тя преди
малко отиде на физкултурния салон, а от следобед ще започне да събира
багажа и същевременно да прочиства от ненужните боклуци. Почивката ми
свърши, защото излизах и изразходих времето си с други задачи, но пак ще
продължа стенвестника когато това стане възможно...
31.10.1995
- Вечерта преди храна – намирам се в състояние на непреодолим глад и
жажда в остра форма (червата ми свирят чак, но привидно търпеливо
изчаквам вечерята, пишейки мълчаливо и съвсем нервно). Вчера, според
уговорката ни с човека от когото купихме каравана, се срещнахме в 16:30 в
Транспортния отдел (нещо като КАТ), когато пък онези тъкмо затръшнаха
вратите си под носа ни. Там трябваше да попълним и подпишем документите
по прехвърлянето му на мое име и т.н. – формалности, дето съществуват по
целия нормален свят. Аз тогава предложих да отидем в къщи и там на
спокойствие да оправим бумащината и подписите. Така и стана разбира се,
обаче до това време мръкна и уличният поток от коли се сгъсти. Караванът
беше пълен с багажа на предишните собственици, но решихме все пак да го
довлачим до нас, а пък той там да го чисти от боклуците и да изхвърля в
контейнера всичко непотребно. На всичкото отгоре, аз още нямам куплунг
за ремаркета и каравани - демек отзад няма мигачи, стопове, габарити и
всякакви светлини. Самото тегло от близо 1 тон допълни смрачаващата се
картина и на мене в един момент ми се дорева насред пътя. Но тъй или
иначе, де на първа, де на втора скорост – най-после дотъркаляхме
каравана в двора на блока. Тук вече започна същинският ужас по
маневрирането и паркирането му на заден ход, измежду скъпите коли на все
още нищо неподозиращите съседи. Разбира се аз и с това се справих
поради факта че съм “велик” (не помня дали до сега съм споменавал тази
подробност, но това са фактите; ако не съм ви казвал до сега, от
скромност е било...). Прочистването на багажа трая чак до 21:30, когато и
последните неща на доктора излязоха от каравана и се запътиха към
кофите за боклук. После с него отидохме до тях, за да ми даде и
телевизорчето, че го беше забравил и се разделихме. Аз съм изключително
доволен от покупката на тази вещ, от видът и състоянието, както и от
допълнителните неща, които получихме с подвижната къща. С единственият
сериозен кусур обаче, че тя просто е огромна – във всичките величини на
триизмерното пространство, което вероятно личи и от приложената скица.
Това
са грубо размерите, които просто плашат със стойностите си, въпреки че
са дадени в истински европейски милиметри. Трябва открито да ви заявя,
че изобщо не е лесно да се тътрузи подире си нещо, тежащо 900 кг, дълго
6.50 м и широко 2.30 м, с “влекач”, самият който може да се напъха почти
два пъти в ремаркето отзад. Но така или иначе, въпреки всички трудности
положението не е невъзможно. Сега първо трябва идеално да изчистим и
подредим целия караван, да го лъснем като годежен пръстен, а пък после
ще видим какво ще го правим. Може би ще се опитаме да го заменим за
по-малък; възможно е да го продадем доста по-скъпо и с парите му да
купим някакъв по-къс и дребен на габарити или вместо всичките тези
машинации - просто да си купим една по-мощна кола. Последната ни опция е
да го коландрим някак си и да му слугуваме без да променяме статута на
жизненият си стандарт, защото погледнато от друга страна – ние всички
много го харесваме. Но тези въпроси тепърва ще се решават, ще се вземат
съдбоносни решения и т.н. Сега тази събота и неделя, първо трябва
успешно да се преместим в другата квартира, в събота вечерта да купим
компютъра, а от там нататък ще видим какво ще правим. Ще имате богат
снимков и филмов материал от последните случки и събития, но малко
по-късно защото в момента съм на голям зор и не ми е ни до снимки, нито
пък до филми...
Днес
Женя получи писмо от мястото където кандидатства за работа онзи ден, с
любезен (и лицемерен…) отговор, че още обработвали молбите и че щели да я
известят след няколко седмици за резултата. Пак днес пристигна и колет
от Ямбол с много подаръци, касетки и т.н. От сърце благодарим и се
радваме на всичко. Аз от утре възобновявам описанието на “100-те години
семеен възход и лично падение”, под което заглавие вероятно един ден ще
публикувам писмата си в някое българско издание – без пари, само за
слава! Или поне така си мисля сега – знам ли какво ще ми дойде на акъла
след 20, 50 или пък 100 години...
Тъй
като вече съм превел писмото за змийската отрова, няма да имам какво да
правя в почивките си на работа – е, тогава ще трупам прочитен материал в
“книгата”. Днес пак ходих до банката и най-после получих кредитните
карти, с чиито средства ще купим компютъра и ще възстановя парите от
къщата, които набутах заради каравана. Много тичане и емоции ни се
събраха през тези дни, но те не ни свариха неподготвени – напротив;
просто едно по едно нещата трябваше да се изчерпват, за да настъпи
отново сивото и скучно ежедневие, до появата на някой следващ наш мерак.
Ориентирането ни към караванен начин на почивка, излети, летуване и
т.н. тотално реши за нас въпроса с къмпинговият ни инвентар, който
зарязахме в Габрово на тръгване за Австралия. Сега ще трябва да
определите кое от нещата ще ползвате вие или пък ще
продавате/подарявате.
Татко,
все забравям да те питам: пиши ми ако ти трябват разни материали по
газовите прибори – вентили, клапани, редуцири, маркучи, чорапчета за
лампата и т.н. Тук има всевъзможни дреболии, но аз не знам дали имаш
нужда от нещо. Вярно е че при нас стругари няма, че да ти остържат
въпросната част, но за сметка на това пък, каквото и ти да притрябва го
има в магазина - отиваш и си го купуваш, стига да знаеш какво търсиш...
Ето че неусетно за нас, а сигурно не съвсем неусетно за вас, дойде и Ноември. Днес е 01.11.1995
- снощи се изля един голям дъжд, че даже и градушка удари, само че беше
слаба; аз се притесних за каравана че нали спи отвън, но нямаше
поражения от този валеж. Напротив, много хубаво му се изми покривът,
защото аз иначе трябваше да го чистя със стълба. Оказа се, че за да се
подпишат всички документи по прехвърлянето му на наше име, караванът
трябва да мине през още една проверка за общо състояние. Та днес
сутринта са дошли с една голяма кола да го изтеглят до мястото, където
ще го оглеждат и пак ще го върнат в двора. Голям тропулак и проблеми си
създаде продавачът, но той горкият, всичко поема за негова сметка.
Мислим с Женя даже да го поканим една вечер в къщи и да се почерпим за
хубавата работа. Той ще си тръгва за Швеция тези дни, защото семейството
му е там, но дано намерим някоя свободна вечер. Че нали и и ние ще сме
заети сега с това преместване – то не е една беля.
Снощи
ходихме да вземем няколко по-големи кашона от един хранителен магазин,
та Женя да започне от края да ги запълва с багаж. Още не съм гледал и
слушал касетките от Ямбол, защото снощи нямаше време от тичане
напред-назад. На работа цари обичайната заетост, Нени ходи на училище, а
Женя поддържа тиловата част и обоза. Днес се надяваме на писмо от
вас...
Вече
пиша в обедната си почивка. Напред ми се обажда архитекта – скиците са
готови и утре вечер ще отидем у тях да ги съгласуваме. По-нататък
процедурата ви е ясна - няма да я описвам пак, защото колчем се сетя за
всичко това и ми се завива свят с този автогол, който си вкарахме!
Междувременно се обади доктора, от когото купихме каравана. Майсторите
са поискали да сменят челюстите на спирачките и гумите, само за да
вземат грешни $180. Но аз имам в гаража две много запазени гуми 14” и ще
сложим може би тях, за да не се плаща излишно. Голям зор видяхме и с
този караван (хе-хе – амчи с кое ли пък не сме?), но всичко се движи –
бавно и мъчително, но напред и нагоре.
Женя
събира багаж у дома; навън е хладно, влажно - мисля даже, че и дъжд
вали, но бюрото ми е разположено към стената и така съм изолиран от
останалия външен свят. Сега периодът е такъв, дъждовен, но после времето
се оправя и с месеци не капва нито капка дъжд.
Не
знам кога ще изпратим това писмо – иска ми се в него максимално да
опиша развоя и хода на събитията около нас, а то всеки ден все по нещо
се случва, което трябва да се сподели с вас и като че ли не мога да
намеря момент, когато да му сложа точката на края. Ще изчерпим
преместването в другия апартамент, окончателното оправяне на нещата
около каравана, купуването на компютъра и тогава вече ще изпратим новата
пратка. В нея ще има и видеокасета с филма, който ви записах и
превеждах половин година, както и филма от двудневната ни екскурзия по
09 Септември. Надявам се, че сега за хатър на новата ни придобивка, по
често ще излизаме и ще ходим тук-там, след като и спането няма да ни
бъде проблем. От това пък ще има повече снимки и видеофилми, които макар
и в малка степен, ще ви направят радостни докато ги гледате и четете
писмата. Пределно добре знам, че те за нищо на света не могат да ни
заменят, но изглежда че и вашата съдба на родители не е била много
благосклонна, след като е отредила тази орисия на чедата ви, да са
толкова далече от вас. Но и в България да бяхме останали, в никакъв
случай нямаше да бъдем по-добре или по-щастливи. Темата е трудна и не
може да се опише с прости думи – за това спирам с разискването й…
Тъкмо
ми се обади пак продавача на каравана – ще отиде да вземе гумите от
гаража. Добре, че прибирам де каквото намеря, та в даден момент да
свърши работа (на мене или на някой друг), защото тук магазини има и са
много пълни, заредени с всякаква шарена стока - че и учудващо, опашки
нямат даже! Но доста трудно се издържа финансово ако се пазарува само от
там. Трябва все нещичко да дойде “максул, от горе”, че да се намалят
общите разходи и фондовете им да се пренасочат към други, по-приятни
направления – например екскурзии. А иначе, с много пари всеки може и
знае как…
Снощи
пробвах телевизорчето, което взехме към цената с ремаркето. Изглежда
има малка повреда в токоизправителя, но с него ще се занимавам
по-нататък. Сега ми се насъбра достатъчно много друга дейност, с която
да се боря, та това може да почака за някой следващ етап. Степенувал съм
си задачите по важност, но всичко е под № 1 и нямам такива, дето са
по-маловажни или да търпят отлагане. Както дълго време няма нищо, че
като се зададе изведнъж – като лавина ме помита. Ама и аз не падам лесно
от коня – впил съм се със зъби и нокти и пускане няма!...
И
тук комай ще има избори - този път федерални (за цялата държава, а не
само в отделните щати). Може би ще се провеждат през Декември, така
чувам че говорят по новините. В Австралия гласуването е задължително,
иначе има големи глоби. Преди време либералите не можаха да спечелят
щатските избори - да ги видим сега какво ще направят на федерално ниво.
Ние сме лесни, защото всякак сме добре - не ни притеснява особено кой
точно ще управлява държавата и у кого ще отиват таксите, защото те тъй
или иначе ни ги вземат от гърлото...
Включвам се с горещите новините за деня от 02.11.1995.
Вчера уточнихме всички документи с продавача. Караванът се завърна
благополучно в двора, отремонтиран и в отлично състояние. На човека в
момента в самия гараж са му давали $3500, но той вече го беше продал на
нас за $2500. Наложи се да му дам допълнителни $70 - част от сумата,
която той е пръснал по всички тези документи, ремонти, прехвърляния и
т.н. Надявам се, че от тук нататък всичко ще бъде както трябва. Остава
ние да си го приведем във вид като за наша собствена употреба, в смисъл -
основно изчистване, дезинфекциране с парцала, излъскване и прочие
оздравителни мероприятия. Ще пробваме и да излезем с този караван
няколко пъти, но най-вероятно ще търсим начин да го заменим с по-малък
или пък ще го продадем и с парите да купим по-малък, но така или иначе в
историята ще останат снимки и филми точно с този модел – Божа работа е
колко време ще го имаме.
Днес
ще работя само до 16:10, защото през седмицата съм си надработил
извънредните часове. Прибирам се, изкъпваме се с Нени и всички отиваме у
архитекта. Утре вечер ще минем през Ани и Сашо да им вземем
прахосмукачката, че на нашата й се счупи тръбата. На битака видях една
подобна, но тогава нямах пари в себе си (че аз кога ли съм имал?). След
това вече пък човекът го нямаше с неговата сергия, но той пак ще се
появи и тогава ще купя каквото трябва.
Женя
тези дни е много заета с приготвянето на багажа. Получихме
благодарствено писмо от агенцията, към която наемаме апартамента, за
това че доброволно напускаме този, който вече е продаден, въпреки че
имаме договор с тях до края на Март 1996 и че не сме им създавали
неприятности във връзка с това - право на което имаме, но проявяваме
разбиране и толерантност. И като награда за цялата тази работа и
великодушен жест от тяхна страна, получаваме две седмици безплатно
живеене в новия, т.е. спестяват ни $290 от наема. Не знам това дали не е
вместо да поемат разходите по пренасянето или и двете бонификации ще
получим, но това също ще се разбере съвсем скоро...
Новини
до този момент няма, а аз през това време преполових работния ден.
Остават още 4 часа и 10 минути докато си тръгна, защото сега е точно
12:00 по обед. В България е ранно есенно утро, около 04:00 сутринта.
Предполагам, че зимата при вас вече е потропала на вратата, пускате си
радиатора и т.н. Тук обаче дори и да е зима, до използването на печка не
се стига, въпреки че за изтеклата хората казват, че била незапомнено
“студена” и неприятна. А аз дори сако не можах да облека, да не говорим
за шлифер или пардесю. Риза с дълъг ръкав и най-много едно пуловерче
отгоре - това ми е униформата. Малки са и разходите, когато няма зима –
дрехи, ток, отопление, ботуши и т.н. От тази гледна точка Австралия,
по-специално Бризбън, както и целия наш щат Куинсланд са незаменими. Пък
и не само в климатично отношение. Тук борбата е повечето против
топлината, а не за запазването й. Къщите се оскъпяват значително от
топлоизолациите, които монтират в стените или под покривите.
Ние
вече имаме готов план за двуетажна къща с четири спални, разни други
помещения, холове, бани, тоалетни и т.н. Излезе само $84,000 - много
хубава и интересна е на външен вид. Но за сега се въздържаме от
осъществяването й, защото се опасяваме, че на втория етаж където са
спалните, през лятото ще бъде адска жега под този покрив. Тук бетонни
плочи не се изливат, а постройките имат само покрив и изолация с някакви
плоскости за таван. За това двуетажните къщи не са особено практични.
Но искаме първо да видим с нашия план какво ще направим, пък тогава ще
мислим за друг вариант. Точно за това се насочихме към услугите на
архитект. Избор има – не е страшно.
Снощи
се разбрахме с нашия приятел Васил, да ни съдейства в избора на
компютър. В събота ще се срещнем с него в магазина и ще изберем нещо
подходящо. Забравих да ви питам по телефона дали ви е харесала ракията.
Запазил съм от нея в един съд 4 л, която триумфално ще извадя за
освещаването на новата къща. Скътал съм и други 4 л – с тях пък ще черпя
за вашето пристигане и посрещане тук. На дядо Вельо ще му купувам уиски
и водка, защото ще са му по-полезни за сърцето. А пък до тогава ние от
“задругата” може пак да сварим няколко казана скоросмъртница...
Сега
с промяната на адресната регистрация ще трябва навсякъде където
фигурират имената ни да се посочи новия адрес – банки, на работа,
шофьорски книжки и други инстанции, телефонни компании, електрически
тръст и т.н. Но дано да е вече за последно. Другото преместване да е в
новата къща, дай Боже!...
Така-а-а!
Ето ви ги вече и най-пресните новини - по вечеря, на същия ден. Наложи
се днес да работя само до 15:10 и веднага изхвърчах по тревога към
банката. Женя ми се обади за пристигнало писмо от банковия клон, с което
ни известяват, че ни отпускат само $1000 кредит, защото ни било за
първи път. Добре, ама чичо ви Ачо не е беден само за $1000, та хукнах по
офисите да се разправям за повече. Всъщност лимитът е $5000, а на нас
точно толкова ни трябват – да оправим каравана, компютъра и да натаманим
другите за срочния влог. Че подписвахме и попълвахме на нова сметка
документи, а като им съобщих, че парите ми трябват пък и за в събота (а
всичко това стана днес, четвъртък, в края на работния ден), направо им
се събраха очите. Но както и да е - нали по тези географски ширини
клиентът е винаги прав, процедурата започна да тече още в същия миг, на
самото гише. Компютри, копчета, проверки, подписи, сверки и за 1 час
всичко се оправи. Утре вечер ще проверя на автомата как е изпълнено
желанието ни. Ако парите са налице, най-лесно е похарчването им.
След
цялата тази история се прибрах в къщи. Тук ме чакаше вашето писмо №
125. Съгласно разговора ни по телефона и след като ви съобщих новия ни
адрес, на стария очакваме само № 126 и колета. Писмото е писано доста
преди телефонното ни обаждане, както и получаването на нашия колет. Личи
тревога в него, но моля ви се най-горещо - не се притеснявайте за нас, а
от там и ние да не се притесняваме за вас. Аз пиша постоянно, но
изпращането на всяко писмо или пратка изисква специално излизане,
съобразяване с работно време на пощите и т.н. Надявам се добре виждате
от нашите писма, че ние не се почесваме зад ушите, а ковем бъдещето си
едвам стъпили на някакво крехко настояще, изтривайки и заличавайки
следите на миналото. Всичко, което става около нас си иска своето и за
да получим това което искаме, просто и ние трябва да дадем част от себе
си. Не се сърдете за случайно закъсняла поща, неполучено писмо,
ненавременно обаждане по телефона и т.н. Аз отлично разбирам какво ви е
дереджето, особено сега със заболяването на баба Фанче, но пък поставете
се и вие за малко на наше място. Знам че проблемите ни са напълно
разнозначни и дори несравними, но все пак моля за проява на разбиране.
Нека веднъж да свърши тази олелия около нас - то пък ще дойдат други,
както в приказките за многоглавите змейове. Така или иначе нещата са
заели своята посока напред, ние само трябва да ги тикаме отзад. Това
отнема и нерви, и време, и средства, но връщане назад няма. Вие само
бъдете спокойни, пазете се, пазете си здравето, нервите и един ден
всичко ще е наред. За вас един месец със сигурност е един доста дълъг
период от време, но за нас това са само четири седмици. Четири съботи и
недели и край – идва следващият. Така неусетно лети времето тук, че не
можете да си представите просто! А и речникът ми е беден, за да мога да
ви го опиша. Като че ли онзи ден бяхме на екскурзията с Галя и Петьо от
Аделаида миналата Коледа и по Нова Година, а ето че сегашната “Нова” пак
се е задала и тропа на портата. Така че – не се притеснявайте, бъдете
здрави и живи всички и не се бойте: страшното тепърва предстои!...
Чувам
и чета в писмото ви, че лозето се е отсрамило и тази година, слава
Богу. Нищо че е останало зелено - виното също е добра напитка, а пък
надявам се да има не малка част и за ракия. Вече сте прибрали реколтата,
остава ви само да си починете малко до следващия сезон. Разбрах и за
изборите на 29 Ноември. Тези за Президент ли ще бъдат или пак само за
народни представители? Ние отново няма да можем да гласуваме, само че
как ли биха помогнали нашите два мизерни гласа, всред морето от бедни,
недоволни, ограбени, измамени и отегчени от всичката тая помия хора?! Но
дано пък този път да стане чудото и синята кауза да спечели народният
вот. Ама дали са се поучили от грешките си и дали няма да ги повторят
пак, никой не знае...
А
бре, майчице свята! Сенчице моя златна - ти луда ли си да даваш грешни
пари на тези говеда от “Данъчното” за радиото на Трабанта? Амчи колата
ми е продадена още преди три години, а с нея съответно и шибаното им
радио, а ти си седнала да уйдисваш на техните глупави бюрократски
приумици. Как се ядосах само! Кажи им: “Синът ми го няма! Нали го
изпъдихте в чужбина, наред с хилядите други!” и толкоз. А те пък с кой
акъл са се сетили да ме търсят след три години? Говеда такива! А от
Военният отдел не искат ли да ме вземат и малко в запас, а? - за няколко
седмици да речем, тъпанарите му мръсни! Нека да ме заличат от всякакви
регистри и да забравят, че изобщо съм съществувал! Не съм се раждал -
така да им речеш на тези мушмороци от Съвета или каквато им е там
инстанцията! Аз живея и дишам единствено и само за вас, заради близките,
роднините, приятелите ми и всички онези, които въпреки огромното
разстояние което се е изпречкало като бездна помежду ни, пак милеят за
мене и ме чувстват по своему близък. На останалите – майната им и…
среден пръст! (сигурен съм, че обидените тук ще са много малко – амчи аз
нали с половината свят съм приятел бре; кой ще дръзне нож да вади баш
на мене)...
С
тези вълнуващи псалми завършвам прегледа и коментарите на вашето писмо.
Надявам се, че след като се чухме по телефона на два пъти този месец
(всъщност вече миналия имам предвид) и получили обилната информация от
нас под формата на предното ми писмо, нещата около вас са се поуспокоили
поне малко и са добили ежедневният си нормален облик...
После,
след всичко до тук, стана 17:30 и ние излязохме за срещата ни с
архитекта. Бяхме точни - там беше и жената, която по съвсем случаен
(Божий) закон ни свърза с него. Тя напуснала досегашната си работа, на
която е била и започва да работи към строителната компания, която и без
друго този архитект щеше да ни препоръча като изпълнител (явно работят
заедно и са дупе и гащи, ама нека са живи и здрави). Прави впечатление,
че нещо много случайности се случиха напоследък, но когато Господ знае
как да ги подреди и кое кога да стане по негова преценка, та всичко само
си отива по местата. Получихме скиците, които на място обсъдихме с
архитекта. Ние ги взехме в къщи, като допълнително ще ги доогледаме “под
микроскоп”. Твърде е възможно те да претърпят още някои незначителни
промени, докато окончателно се спрем на варианта за строеж. Сега
скиците, които ви изпращаме са още в т.нар. суров вид, но общо взето те
ще запазят общия имидж и фасон на постройката. Независимо че не са
окончателни, разгледайте ги за ваша собствена информация.
А
всичко останало, за което съм споменавал в последните си редове до този
момент, започва развитието си още от утре. След работа ще отидем до
агенцията да вземем ключовете от новото място, после прахосмукачката от
Сашови; в събота до обяд вече ще сме се преместили, следобеда пък ще сме
купили и компютъра, а вечерта ще сме и капнали от умора и изтощение. В
неделята Женя ще иска да си подрежда боклуците из къщи, а аз може би ще
се занимавам с каравана, за да избегнем преките си контакти и излишни
пререкания за щяло и нещяло. Но това разбира се е само предварителен
план, който изобщо не е официален и може де претърпи известни корекции в
хода на действията...
Продължавам с творчеството си от работа в последния работен ден за седмицата – петък, 03.11.1995.
Тази сутрин трябваше да изпратя два телефакса – до банката, с
последните ми бележки от плащанията и до архитекта – с истинския план и
адрес на земята, за да отиде той на място и да си направи съответните
измервания. Междувременно се оказа, че от агенцията действително ще ни
платят двуседмичният наем, но пък ние трябва да си поемем разноските по
преместването на покъщнината. Всъщност ние ще платим на фирмата, която
ще мести багажа, докато агенцията ще ни “опрости” два седмични наема,
нещо като компенсация. Сумите са абсолютно идентични и на практика ние
нищо няма да спечелим, както аз си мислех първоначално. По-важното е
обаче, че нищо няма да загубим, защото все пак и това беше възможно.
Утре в 08:00 хамалите пристигат и до обяд ще сме се преселили. За
по-нататък програмата ни вече я знаете.
Женя
днес ще се обажда да ни изключат електричеството и да го пуснат на
новото място, подобно както и за телефона. Надяваме се, че ще ни запазят
същия телефонен номер, но още не сме сигурни - ще разберем тези дни.
Времето е слънчево и топло – чудесно за местене от едно място на друго
(въпреки че при хубаво време съществуват далеч по-приятни дейности,
вместо да се размъкват кашони с боклуци и закачалки с дрипи и парцали
нагоре-надолу по стълбищата). Обаче я си представете да беше нахвърлял и
30 см сняг нощес - тогава какво щяхме да правим? Женя свърши цялата
работа сама и много се измори тези дни. За награда ще я заведа на Павел
Баня да си почине малко след всичко това или пък в Наречен, Вършец –
където тя си избере. Все пак добре че си беше из къщи, защото ако ходеше
на работа, трябваше да плащаме на някого, който да опакова багажа. Но
така нещата са по-спокойни, въпреки че всичкото изведнъж й се стовари на
плещите (ама тя е яка и носи много, нали казват че жените са като
котките – имат по 9 живота; това да бях аз, да съм пукнал още на първия
кашон). Като привършим успешно с цялата тази дейност, вече спокойно може
да започва работа – ще бъде свободна поне откъм домакинските си
задължения...
Продължавам
на обяд. Преди малко отново имах едно прединфарктно състояние, породено
от действията на любезните банкови чиновнички. Като се обадих да
проверя дали всичко което им изпратих тази сутрин е получено, те ми
заявиха че увеличението на кредита ще бъде от $1000 на $2500. Но аз пак
се заинатих и по най-културният и възпитан начин им дадох да разберат,
че нищо под $5000 не мога да приема и техните подаяния не биха ми
свършили работа. Хайде, последваха обаждания на нова сметка в Сидней, в
Министерството на финансите - няма да се учудя, ако са се допитвали и до
Кралицата даже (ако бяха питали Иван Костов, той щеше да ги е отрязал
обаче!). Така или иначе, Директорът на банката ми се обади напред и ми
каза, че всичко е оправено, кредитът от $5000 вече ми е отпуснат и че в
крайна сметка аз съм успял да получа точно това, което исках. Хубаво,
ама пита ли ме той мене сега, колко ми е адреналина, а? Но довечера ще
пия няколко бири да се нивелирам малко, че съвсем се изоставих всред тая
бъркотия около нас. Преди малко Женя отиде до банката, за да провери на
място как е изпълнено всичко (в друг банков клон разбира се, че в нашия
след толкова разправии с тях, може вече да са ни разлепили снимките с
надпис: “Да не се допускат до банковите гишета!”)...
Пристигнал
е и документа от Министерството на транспорта за собствеността на
каравана. От днес вече ние сме му официалните стопани. Ей така се
развиват нещата около нас - макар и не от съвсем първия път, но на края
всичко става, както го искаме. Довечера светкавично ще отидем до
агенцията, за да вземем ключовете от новия апартамент и веднага
започваме пренасянето. Смятам, че за два дни ще се оправим. Времето ще е
достатъчно. Ще задържим за известно време ключа от старата пощенска
кутия, докато новия адрес стане известен на всички и започнем да
получаваме кореспонденцията си на него. Другата седмица ще гледаме пак
да ви изпратим едно малко колетче – писма, снимки, касетки. За Коледа
живот и здраве, ще е по-голям.
Доста
съм зает напоследък на работа (като че ли до сега не бях, ама нищо).
Имам все неща, които са ми ясни как да се изпълнят, само че искат време и
пипане. Забелязвам, че не си давам особено много зор, но добре се
справям. Работа – като всяка друга. Важното е останалото да е наред и
всички въпроси да се решават безпрепятствено. Но те са и взаимно
свързани – няма ли работа, нищо друго няма; има ли работа – пътят и до
Космоса ни е отворен...
06.11.1995
– Понеделник е, на работа съм (за щастие). Този уикенд ми се видя доста
дълъг. Голямо тичане, пренасяне, бърсане и миене падна. Но вече всичко
отмина, свърши се (едно поне...) и остана само лошият му спомен, докато
напълно го забравим. А ето при каква програма се разви всичко, разбито
по точки и подточки в хронологичен ред.
В
петъка вечерта отидохме да вземем прахосмукачката от Ани и Сашо. В
събота сутринта с Нени станахме по-рано и започнахме първо да пренасяме
боклуците от гаража. Много малка част от нещата изхвърлихме в
контейнерите за битови отпадъци (поради свидливост не хвърлих всичко,
въпреки че на практика на мене нищо от това, което съхранявам вече с
години не ми е нужно; да оставим настрана и тъжния факт, че в
по-голямата си част то е напълно негодно за употреба). Други разни
джунджурии пък прибрахме с надеждата, че те също някога ще бъдат
изхвърлени, само че на следващото ни местене. А в гаража се въргаляха
няколко чифта стари автомобилни гуми, велосипеди (вече четири, с този
най-новия, който дойде с каравана), резервни части за коли и колелета,
разни бурми, болтове и купища намерени по пътищата шайби; башка бурета
за ракия, празни и пълни шишета плюс хиляди други знайни и незнайни
малки, големи и още по-големи боклуци (на много от тях дори не знам и
произхода даже, нито пък предназначението – прибирал съм ги, защото за
момента са ми се сторили интересни като форма, но за какво служат все
още е загадка за мене). В предишният си живот, освен че със сигурност
съм бил евреин, вероятно съм се казвал и Плюшкин (подобно на
едноименният Степан от “Мъртвите души” на Н. В. Гогол)…
През
това време дойдоха и докерите с един камион. Женя беше подредила всичко
в кашони - пренесохме ги, като и ние помогнахме за да свършим по-бързо.
Приятелчето на Нени (Родни – наше съседче, от другия вход), също дойде
да се включи в акцията. После им дадох по $5 да си купят нещо за
награда. Майсторите минаха с $300, които взеха за 2½ часа. Междувременно
Нени реши, че като порасне ще стане хамалин: да има голям камион, да
носи на хората багажа и да взема по много пари – такова диване не ти ли
идва да го удушиш направо с двете си голи ръце?!...
В
12:00 всичкия багаж беше вече на новото място. Денят беше горещ - 35°C и
всички се обливахме обилно в пот. Последваха и няколко много силни
бури, главно през нощите, със силен дъжд, гръмотевици и светкавици. Ние
продължихме с подредбата из къщи до едно известно време, след което
отидохме да купим компютъра. Срещнахме се с нашите приятели в 16:00 пред
магазина. Ние бяхме изтеглили вече пари от новите кредитни карти, които
работеха безупречно. И там последваха серия от мъчителни пазарлъци и
надлъгвания, докато не се спряхме на възможно най-ниската сума от $1750 –
за пълен комплект компютър и един много сериозен принтер. Всичко е с
гаранция до 2 години.
От
компютърния магазин всички отидохме обратно в къщи, защото нашият
приятел трябваше да включи целия този набор от няколко кутии и да ги
накара да работят заедно в синхрон. Пихме и по няколко бири в жегата, за
да полеем поредната вещ, влязла в дома ни и гостите към 20:30 си
тръгнаха...
Продължавам
слънчевата одисея, с чашчица кафе в ръка и малък сандвич на уста –
естествено в обедната си почивка. Току що ми се обади Женя, че колетът е
пристигнал на стария адрес (всъщност известието му) и следобед ще
отидем да го вземем. Тъкмо няма да работя извънредно, защото и без друго
не ми е особено “работно”. И утре няма да работя след 15:10. В завода
ще има голям моабет/барбекю по повод конните надбягвания за купата на
Мелбърн. За целта ще започнем работа с час по-рано, още в 05:45, а ще
завършим преждевременно от обикновеното, в 14:10. В един от цеховете
инсталират огромен телевизор и като се започне по стълбичката на
йерархията от най-големия шеф, та се стигне до портиера бай Джон и
чистачката мисис Франклин - всичко живо се звери в екрана и с трепет
следи как няколко напористи коня бясно се надпреварват един с друг (на
това ние му викаме “кушия”, ама не знам как е по другите народи);
паралелно с това, народа смуче бира в неусвест и премлясква австралийски
наденички за мезе. Светът е пълен с идиоти - тук те също не са малко и
Австралия въобще не прави изключение от това твърдение!...
Но
да се върна към нашите домашни злободневки. В събота вечерта легнахме
рано, защото всички бяхме много изморени. Вчера (неделя), денят ни
отново започна рано сутринта, с вътрешно дооправяне на жилището, безброй
слизания и качвания до гаража и т.н. Следобеда вече бяхме напълно
привършили. Женя се премести да чисти предния апартамент за издаване, а
аз се занимавах с включването на телевизори, антени, жици, домакинство,
готвих, събирах прането, че пак се изви страшна буря и т.н. В 19:00 вече
всичко си беше по местата, а ние окъпани, чисти и спокойни едвам
дочакахме започването на вечерния филм по телевизията, за да се отдам
(специално аз) на здрав, летаргичен сън.
Тези
дни ще трябва и хладилника да зареждаме, защото в момента изглежда
доста тъжен само с буците си лед, които самотно и безразборно се
въргалят из камерата. Трябва вече и по-сериозно да разгледаме скиците от
архитекта, за да коригираме каквото не ни харесва и отново да се
срещнем с него за обсъждане. Караванът остана да се оправя евентуално
през следващите събота и неделя, когато пък аз ще трябва да помогна на
Румен и Ива за преместването им в тяхната нова къща. Онази вечер те ни
водиха само да я видим отвън, защото собствениците още си изнасяха
багажа - много ни хареса. Интересна е като архитектура - на два етажа, с
голям двор и допълнителни пристройки. А пък за цената си от $150,000 е
направо чудна!
Вчера
с Неничко ходихме да купим и специален куплунг за колата, към който ще
включваме ремаркето (каравана). Изобщо действаме по всички фронтове, във
всички направления. Пробвахме и басейна вече, но той се оказа по-малък
от предишния. Изобщо новият ни апартамент има доста минуси спрямо
стария, с които на този етап просто трябва да се примирим и от сега
нататък само да чакаме преместването ни в новата къща, за което ни
Господ, нито пък Аллах могат да кажат кога ще стане. Правим всичко
възможно, но е трудно да се предскаже какво точно ще излезе на края…
Сетих
се, че Архангелов ден е наближил много. Утре като мине Октомврийската
революция и на другия ден е Св. Архангел-Михаил. Може би ще си направим
малко тържество в къщи, а ще гледам да се обадя и по телефона, че да ме
поздравите и вие за този свят празник. Ще стана по-рано сутринта, та да
се падне вечерта при вас. Ще продължа мисълта си от вкъщи, след като
разпечатаме колета, че и без друго кратката ми почивка свърши...
Вече
съм си у нас и пиша на по-спокойна домашна обстановка. Работих и един
час допълнително все пак. После веднага отидохме да вземем колета.
Последният отново беше препакетиран от страна на Австралийските пощи и
по техните стандарти за качество е бил “обезобразен”, “насилствено
повреден”, “жестоко хвърлян” и т.н. Това са все техни определения
съгласно съпровождащият го документ. В действителност само външната
опаковка беше малко разкъсана и хич нищо си му нямаше на колета. Всичко
беше на лице, само едното от пакетчетата с чубрица се беше разпиляло, но
съвсем малко. Часовникът е здрав и вече работи; намерихме иконата,
морените, ветрилото, чорапи, гащи, филмчето (което още утре Женя ще даде
за снимки) и всичко останало – дребно и по-едро. Много, много
благодарим за тези неща! Нени също получи играчките си и отделно ще ви
пише за тях. При случай ни изпратете още една покана от сватбата – ако
може в синьо, защото тази е на червен фон. Просто искаме да имаме и от
двете и то само ако намерите някъде из чекмеджетата, разбира се. Не е
чак толкова нужно...
Постепенно
след като се поуспокоят нещата около нас, ние също ще изпратим филми и
снимки с новата обстановка и придобивки – компютър, караван и т.н.
Напред започнахме използването и на новия компютър – само за игрички
отначало, но скоро ще се заловим по-сериозно с него, за да го ползваме
по предназначението му. Неничко се е научил от другарчетата си да играе
разни игри. Караниците вече започнаха за това кой е по-добър и кой
най-добър от всички.
Специално
наблягам на факта, че камъчетата които са дошли от “Света Гора”, също
се получиха. Знам, че за майка това ще е най-важният въпрос, за това и
дебело го подчертавам. Един ден когато започнем да строим къщата, ще ги
вградим в бетона. Ако до тогава сме решили вече, че ще построим няколко
къщи, ще натроша камъните на дребно, за да има поне по една малка
песъчинка за всяка отделна къща. Ако се правят средно по $15,000 чиста
печалба от постройка, единадесетата вече ще ни излезе хептен без пари.
Такава е теорията, ама дали е вярна не знам. Пък и не ми се доказва баш
сега, честно казано – аз съм с известни предубеждения и тая дълбоки
резерви към тези строителни мероприятия в най-общ план. Обаче се
подхлъзнах по наклонената дъска, пречупих се и сега гледам какво правят
другите, без да отчитам собствените си ограничени възможности – дано не
греша, само бъдещето ще покаже…
Ето
че стана 20:30 вече - време е за филмите по телевизията. Утре ще
продължа писането от работа, като се надявам да ви измисля и нещо
по-смислено, защото сега докато пиша, зяпам телевизия, подканям Нени да
си ляга, ядосвам се защото като че ли не говоря на него и т.н. По
телевизията дават, че последните бури и градушки са причинили големи
поразии. Някакъв рибар бил ударен от светкавица и починал на място,
както и редица други страхотии, подобни на тези от статиите на “24
часа”, “Нощен труд” и подобни жълти вестникарски пачаври...
07.11.1995
- Не нарочно пиша с черно тази дата, но все пак ми напомня за много
исторически и политически извращения, с което ми се навяват известни
тъжни спомени из кратуната. Ако не беше тоя руски мужик и долен
сифилистик Владимир Илич Ленин, сигурен съм че сега светът щеше да е
съвсем друг, но... Радостното все пак е, че неговите налудничави идеи не
са успели да достигнат до бреговете на Австралия, както не е успял да
посее семената на “световната революция” и тук - от което пък ние сме
много доволни, страшно ни е хубаво и сме му безкрайно благодарни. Нещо
повече – вероятно ние сме едно от признателните поколения, което жалкият
и подъл съветски изрод не можа да унищожи или да стрие между чука и
сърпа. Благодарим ти, наш товарищ Ленин и отец, както Троцкий, Сталин и
Хрущёв. Дано само да не са ги турили в един казан да врят заедно, че те и
от Ада могат да объркат и без друго достатъчно обърканият ни, уж
свободен свят…
А
ние вече живеем в новият си апартамент, който е точно огледално копие
на предишния. Този път Нени получи голямата стая, където има повече
място за неговите неща – музики, играчки и т.н., а е и по-широко като се
съберат да играят с децата. Ние се навряхме по стара родителска
традиция в “мечата дупка”, която в действителност е доста по-малка и от
истинската бабина “Меча дупка” на Театъра. Но нищо - и без друго
прекарваме повечето от времето си в предните стаи (хол и всекидневна), а
пък за едното спане – аз и в гаража мога да си легна, при любимите ми
боклучета и съкровища.
Наближава
краят на учебната година, а с това и голямата ваканция по Коледа. Нени
още не си е открил Коледният си подарък и наистина ще бъде много
изненадан и зарадван като ги получи. Тези дни очакваме и вашето последно
126-то писмо на стария ни адрес, като следващите вече ще получаваме на
новия. Това филмче дето сте ни го изпратили, предполагам е изщракано от
апарата на татко, а не с майкиното (“майкиният китайски боклук” ми дойде
на ум че мога да напиша, но от съображения за тактичност възпитано се
въздържах...). Спомням си, че на майка изпратихме филм с 400 ASA
чувствителност, а този е друг. Надяваме се снимките да са добри - ще
разберем днес или утре. Аз специално ще питам по телефона, защото ако са
правени с татковият “КИЕВ” и снимките пак са лоши, това ще означава че
колетите се облъчват по някакъв начин на митниците и тези лъчи повреждат
филмите. Ако действително това се докаже, аз ще престана да ви изпращам
“сурови” филми, защото те тъй или иначе ще се повредят и няма никакъв
смисъл от всичките им маневри и митарства около земното кълбо...
Продължавам
с размишленията си за битието и съзнанието, за произхода на света и
световната революция - вече по време на обедната си почивка. Само че
карам на гладно, защото сутринта си забравих кутията със сандвичите. Но в
14:00 ще има барбекю и тъкмо ще мога да поема повече карначета на
кьор-софрата. Днес времето е също доста топло и довечера като нищо може
да ни се изсипе още някой тропически дъжд върху главите. Сега
притесненията ми са концентрирани върху каравана. Още не съм го
преместил в нашия двор, а от предишният вече са започнали оплакванията
на домуващите. Места няма по паркингите, в гаража не мога да го напъхам,
защото е висок почти колкото до нашата тераса (ние сме на първия етаж).
Мога да го закарам на строителната площадка (бъдещата), но все още ни
трябва тук - да ни е под ръка, за да го подредим и нагиздим. Ще бъда
много доволен, ако успеем да го подменим с някакъв по-малък караван,
защото този наистина е много голям. Днес може би вече ще трябва да го
изкарам от стария двор и ще го паркирам на пътя пред блока. Там поне
няма да пречи на никого.
Дойде
ми на ума пак да кажа нещо за моите долни гащи. Аз онзи ден реагирах
доста остро, като разбрах в едно от писмата ви, че майка пак ми е
пратила бельо. Помислих си че отново е изпратила 10 чифта като онези, с
които ме проводи на път за Австралия. Но сега тези са по-хубави, поне на
пръв поглед, въпреки че аз не съм ги мерил още - сигурно Женя ще ми
дава да ги обувам на свят ден само. Още веднъж горещо благодаря и
искрено се извинявам за онзиденшната ми спонтанна реакция, но все пак...
въздържайте се от изпращане на дрехи (нищо “меко”!) - нямам нужда от
нищо...
Онзи
ден приказвахме с Румен и Ива по въпроса за покана на родители и близки
в Австралия. На нея майка й беше тук на гости, междувременно навърши
възраст (60) и автоматично придоби право да кандидатства за постоянно
оставане при близките си. По този начин по-лесно се действало за
оставане, след като тя един път е пристигнала на наша територия (а и
който и да е било друг). Няма безбройни разправии с посолството в
Белград, няма да се правят медицински тестове в България и т.н., а
всичко става тук на място. Пак тук се плащат и въпросните такси и цялата
процедура е много по-лесна. Така че ние може да сменим тактиката си и
когато дойде време да се каним на гости - вие ще дойдете тук, а пък от
тук ще действаме за по-нататък. Оставането ви и получаването на пенсии в
Австралия е гарантирано 100%, след като сте навършили 60-годишна
възраст. При първа възможност ще отида отново в Емиграционната служба,
за да проверя това още веднъж. Макар и един по един, който дойде пръв от
вас, ще действаме за постоянното му оставане тук. А това един път
решено, другият член на семейството идва автоматично по законите за
неразделянето на фамилиите. Но аз ще проуча пак и допълнително ще пиша. В
момента, в който решите кой от вас двамата (за сега) и кога иска да
дойде, пишете ми за да задействам незабавно въпроса. Не ме карайте само
аз да избирам кой от вас предпочитам да дойде, защото аз ви искам
всичките на куп заедно. Вие там преценявайте на място кое е най-доброто в
случая и ми пишете подробно какво да правя тук. Няма нещо, което да е
невъзможно, вие само ми кажете какво и как го искате да стане. До това
време предполагам, ще сте се срещнали и разговаряли надълго и нашироко с
чичо Ванчо и леля Денка (ако те изобщо се върнат назад). По моя сметка,
единият би трябвало да се върне до Пловдив и да разпродаде всичко и да
си се връща обратно в Сидней. Тоя рахат няма да се намери и на небето
даже. Но това са само мои предположения, никой нищо не ни е казвал.
Мисля си само кое би било най-разумното да се направи в техния случай,
но и никой не ми е искал мнението де. Ние сме си ние и сме си най-важни
от целия останал свят – пишете какво да правим.
08.11.1995
- Както ви бях споменал преди няколко дена, че скоро ще дойде
Архангелов ден - и той дойде. Бог да прости обичният ми и скъп дядо
Ангел, комуто име с гордост нося! Бог да прости и чичо Мишо от баира,
когото също много обичах! Аз пък също да съм си жив и здрав и нека да ми
е честито името! Както и на другия Адо от Несебър – същите пожелания! И
малкия Мишо не съм забравил. Той нали щеше да се жени за англичанка,
какво става с него? Пишете ми как са те и Веселка също.
Вчера
си дойдох по-рано от работа - окъпахме се с Неничко в басейна, после в
банята и той седна да си учи уроците, а аз пък се заиграх на компютъра.
Голяма краста е да знаете! Вечерта ходихме да върнем прахосмукачката на
Ани и Сашо. Също вчера дойде и вашето писмо № 126, което чакахме на
стария адрес. От сега нататък всичко вече ще получаваме на новия. Поне
от вас. Ние за всеки случай ще задържим известно време ключа от старата
пощенска кутия. Но вие кажете и на другите, които искат да ни пишат, че
сме си сменили адреса.
Тези
дни вече ще изпратим колета, защото приключи един доста главен период с
поредица от събития, които съм описал до тук в писмото си. Предстоят ни
още редица мероприятия, но за тях ще научите от следващото. Аз умишлено
не ви съобщавам подробности по телефона, за да ви е интересно четенето.
Питате ли ме как съм се сдържал онзи път да не ви кажа за покупката на
каравана, но пък си викам: удоволствието е по-голямо, когато
подробностите се научат от редовете ми, с всичките ни перипетии,
превратности и емоции.
Утре
сутринта ще ви се обадя по телефона, за да ме поздравите по случай
Архангелов ден, защото при вас този празник все още няма да е отминал.
Отново ще бъдем сравнително кратки в приказките и лакърдиите си, защото и
Женя трябва да се обади на баба Тека, която пък на 17 Ноември има
рожден ден. А нали трябва и в определения лимит да се включим все пак.
Но ще имаме достатъчно време за обсъждането на всички по-важни въпроси.
Аз бях си наумил нещо да ви питам, но не си записах (татко, не ми се
сърди...) и сега го забравих.
А
за смъртта на Мирославчо още Женя ми каза, когато сте разговаряли по
телефона. Сещам се, как да не го знам Мирко - на леля Лети и чичо Пеньо.
Това наистина е много тъжно и жалко, нелепо. Аз всъщност не съм го
срещал от доста години. Мисля, че той завърши Математическа гимназия, но
какво стана после с него наистина не знам. От времето когато беше малко
момченце и играеше при дядо си Йоско и баба си Кинче на Падалото - от
тогава не съм го виждал. Но страшно съжалявам за случилото се. Предайте
съболезнования на близките. Изобщо, все хубави новини и приятни сведения
идват от тази наша България, няма що. Да ти дойде да се гръмнеш
просто!...
Разбрахме
и за изборите. Майка наистина се е объркала в предното си писмо с
датата им. А ние тук вече знаем и за плачевните им резултати даже. Но
нищо не може да се направи, тя се е свършила. Постепенно сините кметове и
изобщо персони на по-възлови позиции ще се претопят в червената гнусна
лой и ще останат като безгласни букви, безсилни да проведат каквато и да
е прогресивна или демократична политика. Ще съществуват за пред света,
но в действителност ще бъдат само фигуранти, едни пионки, докато други
ще дърпат конците и ще вземат решенията вместо тях. Страшното обаче е
друго, че сега всички знаят, дето комунизъм уж нямало повече в
европейските държави, че всичко се е сменило и т.н. Но хората от
цивилизования свят не могат да си представят, че нещата въобще не са се
променили и че дори някои са се влошили повече. Демек, “Пременил се
Илия; огледал се – пак в тия!” То не ще само да смениш руския каскет със
синя вратовръзка – иска се и в душата си да носиш синия пламък, който
постоянно да гори (като вечният огън), защото аман ще кажа вече и от
дини – отвън зелени, а пък вътре алено червени, като разцъфнали насред
полето макове...
Женя
днес ще вземе снимките и ако й остане време ще се занимава с каравана.
Доста е топло отвън, лятото като че ли дойде изведнъж. Довечера ще ходим
на пазар, защото онзи списък с продукти, който ви изпратих от предното
пазаруване, стигна само за оцеляването ни през следващите две седмици и
половина. Довечера отново ще има касова бележка дълга един метър, за да
напълним хладилника пак за други една или две десетдневки. В петък
вечерта ще отида да помогна на Румен за преместването им в къщата, която
купиха наскоро. Те сега временно живеят у Ани и Сашо, а самата им нова
къща е буквално на 2 минути път от тях - в същия квартал, в края на
улицата. Много са наблизо едни от други. Съботата и неделята изцяло ще
посветим в подготовката на този караван за смяна, продан или пък
оставянето му за нас. Още нямаме яснота по този въпрос, но скоро и това
ще стане известно. За кратко само ще прескоча до битака да проверя за
тръбата на прахосмукачката и продължаваме. Ако не ни мине котка път,
по-следващата седмица ще отидем на излет за три дни, но до тогава има
време - може и да ни се промени програмата. Днес ще работя до 17:10,
въпреки че хич не ми се остава до късно, но няма как. Трябва да
използвам, макар и малкият извънреден труд който ни подхвърлят, за
повишаване жизненото равнище на семейството. Дано до 1-2 седмици
разберем какво е станало с работата, за която Женя кандидатства преди
няколко дни. Това е най-тежката точка от програмата ни за тази
петилетка, която ние и без друго съкратихме, както навремето с лозунга:
“Петилетният план – за три години!” Говеда! - Как дълбоко в паметта ми
са се загнездили тези и още много други, лишени от всякакъв смисъл дати,
събития, фалшиви лозунги, дефиниции и нямат изличаване в годините! Как
така неусетно са ни набивали в кратуните всичкото това, навсякъде и във
всички посоки – училище, институт, казарма, работа и т.н.; но нека
Историята да ги съди и Всевишният!...
09.10.1995
- Продължавам с няколко реда от там, където вчера свърших поради
изчерпване на времето за почивка. Гащите дето сте ми изпратили са ми
малки. Носих ги само една вечер, но много ми стягат и се уплаших да не
ми намалят потентността. Чувал съм, че като се носят много тесни и
опестени гащи, мъдурите на човека (за истинският говоря, по-силно
“надарен” в тази посока) силно се притискат и след време стават на
стафиди - с други думи пресъхват, ако трябва да се изразя на чист
уличен, медицински език. Аз деца от сега нататък няма да седна да правя
за “вкъщи”, но знае ли човек - може пък някоя чужда булка зорлия да
прибегне до моите широкомащабни и великодушно отдаващи се наляво и
надясно услуги. За това ги дадох на Неничко - да ги носи със здраве и за
радост на баба си Веска. Той много им се зарадва, защото тъкмо ги
опълни с дупето си. Морените са чудни, но той пък нещо не ги хареса, та
заменихме гащи срещу морени. Женя е на диета и не бива да яде сладко, за
това аз ще си ги изплюскам самин, без да имам ни най-малки угризения на
съвестта.
Вчера
след работа преместихме каравана в нашия двор. Намерих едно свободно
място за паркиране и го напъхах там. Получихме и писмото на Албенчето, в
което на края е дописала благодарности за колета ни и за подаръците на
Божи, защото междувременно той е пристигнал (колета имам предвид).
Снимките, които Женя взе от промиване са значително по-добри от
предишните. Разбрах, че филма е сниман с татковия апарат. Много герои
има в този филм и все главни. За това ще поръчам допълнителни снимки за
всеки поотделно. Лошото е, че когато се правят тези снимки се плаща по
$0.50 на картичка, а 40 броя правят $20. Много по-евтино излиза когато
снимките се поръчват още в началото, при самото им проявяване. Втори
комплект от цял филм струва $5, а някога дори само $2.50. Но тъй или
иначе, понеже ние ще запазим единия комплект за нас, другия пълен
комплект изпращаме на вас, като за раздаване ще имате отделни единични
снимки: за Божкови, Петеви, Цоко, леля Краси, чичо Тони, чичо Николай и
т.н. Явно филмът е сниман доста време, защото някои от скъпите и за нас
лица, не са вече между живите. Снимката ви с чичо Мечо е много хубава и
аз специално изпращам на леля Кинче една за спомен. Сценариите са все
масови, в смисъл “на маса” – Тодоровци, Заговезни, Коледа и т.н. Да сте
живи и здрави всички и все така да ви виждам! Та значи, поради известно
временно финансово разстройство (което си е направо диария, но не се
оплаквам), допълнителните снимки ще поръчам следващата седмица, като
взема заплатата от новото плащане...
Снощи
пазарувахме доста на едро, смело и самоотвержено - купихме и боя за
каравана. Малко блажна (черна), с която да боядисам теглича и тук там по
шасито и друга (постна), в зелен оттенък – за тавана отвътре.
Перденцата са в зелени цветове, ламперията (облицовката) и мебелите са в
кафяво, та рекохме че зеленикавия таван ще му ходи добре. Освен това ще
сменим и подовата настилка – ще купим балатум и ще го залепим на пода,
защото най-лесно му се шета. С тези дейности ще се занимаваме тази
събота и неделя. За тавана купих само едно бурканче 0.250 л бяла боя.
Понеже в магазина има станция за тониране (оцветяване на бои), която
услуга е безплатна, ние си избрахме цвета от огромната гама с
най-различни видове. Човекът си игра и смесва по рецепта три цвята, за
да получи необходимият номер цветови тон, който ние си избрахме от
мострите. И това всичкото – за две топвания на четката. Но щом си клиент
– трябва да бъдеш доволен и другия път пак в тоя магазин да отидеш, а
също и да го препоръчаш на някого. Изобщо аз тука ви разправям все неща,
които не са за вярване и които болшинството от българският “избирател”
не може и да си представи дори, че някъде по света могат да съществуват.
На нас тези факти продължават да ни правят силно впечатление и това
сигурно ще продължи още дълго време, защото ние непрекъснато си
сравняваме двата строя и двете системи, като рожби на комунистическата
за нещастие сме всички ние. За хората в отсамната част на света обаче,
това е нещо напълно нормално, някаква даденост, народът живее с всичките
тези удобства, глезотии и ги приема за естествени; роптаят дори, когато
не им се предоставят – докато ние можем всякак, понеже сме си свикнали с
всякакви издевателства над нас и геноцид в продължение на години...
След
голямото нощно пазаруване се прибрахме в къщи, вечеряхме, поляхме
няколко капки вино за “Бог да прости” моя дядо Ангел и чичо Мишо от
баира, пихме за здравето на всички Ангеловци и Мишовци в нашия род и
церемонията свърши. Бях решил днес да стана по-рано и да ви се обадя по
телефона, но понеже сутрин ми е много трудно ставането, реших това да
направя още същата вечер. Не можахме да се чуем с татко, но нека той да
ме извини. С него пък на Никулден ще се чуем, защото и той наближи.
Разбрах за снега, който е навалял. Аз нали ви казах - по 07 Ноември
винаги пада сняг в Габрово. Този път майка ми се стори малко по-добре и
по-спокойна. Това успокоява и нас до известна степен. Дано всичко да е
наред при вас, през планини и морета. Понеже аз нищо конкретно не ви
казах за нас и новите ни придобивки, та нямаше и за какво да приказваме,
но поне се разбрахме взаимно, че сме/сте добре, живи и здрави. Смятам,
че от писмата научавате много повече и интересна информация, отколкото
от един сух и скучен телефонен разговор. Аз за това пиша толкова
подробно.
Може
би Новогодишният колет, който подготвяме с малки подаръчета за всички
вас, ще бъде изпратен всъщност след Нова Година, защото след една-две
седмици пощите ще започнат Коледните си задръствания и това може да
забави пратката ни или пък направо да се загуби някъде всред милионите
други по света. Но все пак ще видим как ще бъдем с времето, средствата и
живота въобще.
10.11.1995
- Вчера нищо ново не се случи, освен че взе да става все по-топло.
Снощи ходихме за зеленчуци, после до един магазин за електрически
материали – нещо захранващото устройство на телевизора за каравана не е в
ред, та купувахме разни части и електронни елементи. После в къщи аз се
занимавах с това, а Нени се къпа в басейна. Днес на обяд ще отида да
сложа една определена сума на срочен влог за 6 месеца. Ние имаме и други
пари, с които да оперираме а и да посрещаме ежедневните си нужди. Имам
много хубави подаръци от Женя за Архангелов ден – риза, гащи и др.
(баси, пак гащи - ама омръзна ми бе!). След работа направо ще отида у
Румен да пренасяме багажа. Намерихме една поща, която работи и в събота
до обяд. Така че е много вероятно колета да го изпратим още утре от там.
А това май че е и самият край на писмото ми. Няма да слагам други листи, защото то и без друго стана достатъчно дълго и дебело.
Целуваме ви и ви прегръщаме най-горещо! Много, много ви обичаме и мислим за вас: Женя, Нени, Ангел…
Няма коментари:
Публикуване на коментар