Мило Къти,
Разбра
се вече, че ще замествам Ачето в списването на мемоарната му книга,
колкото и да не ми се искаше. Днес целият ми ден е един такъв никакъв,
ялов. Като изпратих Нени тази сутрин на училище, легнах уж за малко и
мислех веднага да ставам, че да сядам с молива – да, ама не. Рекох малко
да си почина след закуската и нали тукашния ден се пада вече нашата нощ
- като съм заспала, та до ей сега (12:30). За срамотите! Нени ще си
дойде след 2 часа от училище. Но както и да е, сега ще продължа с
описанието си от събота.
Ходихме
до пощата и ти изпратихме писмо от името на трима ни, което трябва
добре да анализираш и да правиш всичко възможно, по твое желание разбира
се, за да го реализираме. От там отидохме да вземем ключовете за новата
квартира и Ачето да им подпише договора. После се размотавахме из
красотите на Бризбън да търсим подходящ тоалет за концерта на Нени.
Купихме му една ризка с жилетка - ще го видиш колко е хубав на видеото и
снимките. Панталон обаче не можахме да му намерим, защото той доста е
напълнял – сладкият ми и мил, златото на баба. Сега обаче всички сме
взели решителни мерки за неговото отслабване, но те едва ли ще променят
теглото му, което е вече застрашително и скоро ще прескочи 70 кг! През
цялото това време Женито събира багажа из къщи. Вечерта си направихме
малко семейно барбекю с кебапчетата на Ачето, които станаха невероятно
сполучливи. Такива и в България не сме правили. Абе направо като в
“ЕТЗ”-то, нали все те са ни за еталон.
На
другия ден (вчера, неделя) беше концерта на Нени. Сутринта ние тримата
пак излязохме, за да не пречим на Женито в подреждането на багажа.
Тръгнахме уж да вървим на църква, но тази неделя нямаше служба и тя беше
затворена. Битака е в непосредствена близост до Руската църква, та се
разписахме и там да убием някой и друг час. Всичко е документирано на
видеолента. Върнахме се към 11:30 само да вземем Женито за концерта,
който започваше от 13:00 в залата за конференции на една частна болница.
Концертът
беше подготвен на много високо ниво, защото имаше нарочно жури, което
прослушваше всяко отделно изпълнение – нещо като фестивал. От четирите
деца в групата на еднаква възраст, сложност на произведението и по
начина на изпълнението му на орган, Нени взе първо място! Щяхме да се
посерем всички от радост, особено баща му! Ачето записа цялото
представление с видеокамерата. После си правихме снимки, а след това
отидохме на сладкарница – “тати” да почерпи всички за големия успех на
нашия малък Неничко. Върнахме се в къщи, съблякохме официалните дрехи и
отидохме да пренасяме багаж. Следобеда успяхме да направим само един
курс до новата квартира, защото мястото е все едно от Габрово да се
местиш в Горна Оряховица. Вечерта всеки от нас беше доволно изморен от
напрежението през деня и си легнахме да почиваме.
Днес
сутринта всички са по техните си задачи, а бабица - вече го прочете в
началото на писмото, как се наспа до обяд. Снощи Ачето пак напълни
колата с кашони и след като вземе Женито, която тази седмица е на
някакъв курс в района около квартирата, първо ще ги разтоварят на новото
място, че тогава чак ще се приберат вечерта. Забравих да пиша, че снощи
като се връщахме, вече с празен багажник, Ачето го напълни с 3
телевизора, една микровълнова печка, някаква отоплителна печка, голям
вентилатор, един нов куфар и разни други боклуци от пътя. Хората са се
очистили от това, което не им е вече нужно, а пък нашият вехтошар им го
прибра да не става зян. Понеже беше близо до новото жилище, та се
върнахме да го разтоварим. Впоследствие той всичко ще прегледа на
спокойствие като се пренесем, но Ачето казва, че тези “съкровища” ги
оставя за тебе - ти да се занимаваш и чоплиш с тях като дойдеш. Нени
беше много щастлив като разбра, че ти разбираш от такава техника и тя е
най-голямото ти хоби (след мене, ха-ха-ха!). Това е всичко до днес...
29.10.1997
– Два дена не съм сядала с писалката, но то и нямаше нещо съществено за
отбелязване. Утре е последният ни ден на тази квартира. Сега обаче
отиваме в апартамент. Той също е много хубав, но удобствата му не могат
да се сравнят с тези на къщата. Децата работят, но са много притеснени.
Отвсякъде ги притискат за пари. В училище ще трябва да платят обучението
на Нени до края на календарната година, въпреки че той няма да посещава
повече този Колеж. Такъв е договора, такива са им правилата и законите.
На тази квартира (къщата) ще продължат да плащат наема за още три
седмици, защото излизаме по-рано от изтичането на 6-месечният договор, а
пък от агенцията в същото време не са намерили други квартиранти, с
които да я запълнят – законите им са железни и не подлежат ни на молби,
нито на обжалване; да оставим настрана рушвети, подкупи и други подобни
средства на социализма, с които ние сме си свикнали от години. Ти новият
адрес сигурно вече си го получил. Аз много настоявах да го имаш по-рано
- не толкова за да си получа документите, колкото да получим твоята
касетка със записа, че да разберем по-подробно какво става около теб. Аз
вчера обърсах прозорците и изметох къщата отвън. Трябва да я предадем
абсолютно чиста и във видът, в който се нанесохме в нея. Заживяла съм
вече с проблемите и грижите на децата. Дано да съм им полезна с нещо в
тези толкова напрегнати моменти за тях, че и за мене покрай всички...
Женито
тази седмица е на курс по нейната специалност. Снощи си дойде в 22:00.
Всичкото им е много хубаво на хората тук в тази държава, но и голямо
блъскане пада за тези, които ходят на работа – те се бъхтят и заради
онези, които по цял ден си седят в къщи пред телевизорите. От вчера нещо
цистита пак ми се обади, но си вземам лекарствата и днес съм по-добре.
Не съм казвала на децата, за да не ги тревожа. Само това им трябва сега,
да се занимават и с мене...
03.11.1997
– Понеделник, 16:00. Къти, ето ни вече в новата квартира. Децата са
като хали. За два дена всичко беше по местата си. Аз днес доизкусурявах
някои дреболии, обърсах малко прах и сядам да пиша, но разказът ми ще
започне още от съботния ден.
След
като в петък всичко вече бяхме опаковали, вечерта спахме на земята кой
където намери. На другия ден още в 07:30 пристигна един голям камион с
две момчета - докерчета. Те натовариха всичко на един път, опаковаха и
го завиха с техни одеала. Ние тримата с Нени тръгнахме пред тях с колата
на Ачето, а Женито остана в къщи да забърше праха и изчисти боклука зад
мебелите. Всеки който напуска една квартира трябва да я оставя чиста за
следващите наематели. Само ние (нали сме си късметлии) заварихме тук
непочистено, но това е отделен въпрос – да не се отклонявам сега с това.
Апартамента е основно ремонтиран, всичко е прясно боядисано, застлали
са го с нов мокет, нови щори монтирали, брави, абажури и други
подробности. В 11:30 всичкият багаж вече беше тук. Как събраха децата
толкова много неща само за 5 години, чудя им се? Ама и какво ли има да
се учудвам – нали Ачето къде каквото види по друмищата и все в къщи го
влачи – скоро няма да има място за тях самите от неговите находки и
ценности, с които не иска да се раздели като че ли са му от чеиза. И
сега нашият като гледа камарите от кашони и торби, само се вайка и вика:
“Ужас!”, “Ад!” – нали си го знаеш какъв е посерко, когато трябва да се
мобилизира и да свърши нещо спешно (ох, и той ми измиля на всичкият си
зор, но добре че се свърши вече; аз една душа имам само, а съм я
разкъсала на парчета да страдам за всеки поотделно и заедно). Докерите
разтовариха и качиха всичко на втория етаж. Изкривиха се горките, но
нито една минута не си починаха. Къпеха се в пот завалиите, но тичаха
нагоре-надолу като маймуни; смаях се направо. Услугата им се заплаща на
час и въпреки това не се помайваха. На края взеха $340 за цялата работа и
си заминаха по живо-по здраво.
Ние
с Ачето веднага започнахме да сглобяваме леглата и всичко останало
покрай това. Нени отиде да се къпе в басейна, който се намира буквално
под прозорците ни в двора. Разбира се и той, бабин сладък много ни
помага, като носи разни кашони по стълбите и непрекъснато го викахме да
изхвърля боклука. Женито се прибра в 16:00 със свършени други хиляди
задачи и също се включи най-активно в подреждането. И тя е една хала –
огън жена; същата е като мене, когато бях по-млада!... Докато всичко не
подреди, не седна да яде, милата. Така бяхме всички. Аз се въртях с
парцала покрай тях – де прах и пепел бърша, де пък нещо друго върша.
Така вчера (неделя) до 16:00 абсолютно всичко си беше по местата, та чак
не вярвах на очите си. Много хубаво се подредиха децата и искрено желая
да дойдеш да го видиш. За два дена две къщи очистихме, дано Бог да ни
помогне - ако се местят пак, вече да е в техен собствен дом и това да им
е последното местене...
А
иначе тук е почти както в Габрово. Същото стълбище, доста хора, коли
влизат/излизат, деца щъкат по двора, шум и глъчка отвсякъде. Едва сега
правя разликата между живота в една къща и в апартамента. Сигурно за
това богатите хора си строят къщи. Такъв дом предлага площ, уют,
спокойствие и тишина. Добре че тук гаража им е много голям - той побра
доста от ненужните неща на Ачето, дето ги е събирал по пътя с течение на
времето (не ми е ясно само като го запълни с боклуци, дали ще си изкара
новата кола да спи на улицата, че да има място за съкровищата му в тоя
гараж). Та това беше всичко около тази лудница с пренасянето.
От
снощи насам вече живота си протича съвсем нормално. Сега ще ти опиша
историята около Нени. Той отново се върна в старото си училище, защото
блокчето в което сме сега е просто следващото по ред до това, в което
децата са били по-рано, преди да се преместят в къщата. За това така
бързо и скоропостижно се преместихме, защото ги беше страх, че за
няколко дни можеше да се заеме точно този апартамент, докато изчакваха
да им изтече договора на старата квартира. Така до 20 Ноември те ще
плащат наема и на двете места, ако през това време старата им квартира
не се заеме от други хора (къщата всъщност). Те разбира се предупредиха
агенцията, че ще се изнасят както е по закон две седмици напред, но
докато да излезем нямаше кандидати за това място. На Колежа също платиха
до края на календарната година. Те изобщо не са знаели и предполагали,
че Женито ще започне работа на другото място и са сключили договора до
края на учебната година. Тук няма шест/пет - плащаш като поп. Много се
охарчиха, много се ядосваха децата, но те и този път стоически
преглътнаха горчивия хап, който им поднесе съдбата. Аз се мъчех
постоянно да ги успокоявам, но като не мога да им дам от себе си, та се
изпопритесних за тях. Ох, малко се увлякох в този разказ, както и да е -
тя се свършила вече. Дано от тук нататък всичко да им потече по мед и
масло. Та така Женито като дошла да записва Нени обратно в старото му
училище разбрала, че техния клас от днес (понеделник, който фактически е
и първият учебен ден) отиват на някаква екскурзия/лагер за една седмица
на море. Мястото било на един остров не много далеч от Бризбън. Нени го
приеха веднага, децата му платиха таксата и той от днес замина на тази
екскурзия...
Спирам
до тук, защото от 16:30 дават “Дързост и красота” и аз нали не разбирам
английски, само ще гледам Стефани, Рич, Брук и другите, чиито образи са
превъплътени чрез нови физиономии. Каролайн също я няма... Така – току
що ми свърши филма и аз всичко разбрах, да не повярваш чак. Нени ще си
дойде в петък. Той много сериозно трябва да се занимава точно сега в
края на срока, а и на учебната година, но на него хич не му се помисля
за наука. Много ми липсваш, за да ми помагаш. Вярвай, че децата сега
имат нужда от нас. Сама го виждам отблизо. След 2 години вече ще бъде
твърде късно за всичко. Като дойдеш и ти ще се увериш в думите ми...
Докато
съм се сетила да ти поръчам - купи новото църковно календарче и ми го
изпрати или донеси, но ми трябва преди твоето идване, което в най-добрия
случай го виждам най-рано през Февруари. Дано стане и по-рано, разбира
се - аз нямам нищо против. Спирам, защото достатъчно много писах днес.
Новият ни телефонен номер е (07) 3357-2003. Отпред е кода на Бризбън.
Кажи го и на Катето в София – да го има за всеки случай.
05.11.1997
- Тези дни като го няма Нени се занимавам с разни подробности из къщи.
Снощи ходихме да пазаруваме – децата ми купиха две торбички с пръст, за
да си посея някои мои капризи. Нали трябва и аз с нещо лично да се
занимавам – особено сега, като ми го няма лозето. Днес посях
краставички. Искам Нени да види как никнат, растат и дават плод, ако
въобще вържат тук в тези климатични условия. Тези дни сама се смея на
един негов израз: вместо да казва “Не бях аз, бабо!”, той вика – “Не
беше мене, бабо!” Колкото и да е смешно, толкова много и сърцето ме
боли. Не знам как ще пробия упоритостта му, за да го занимавам и малко
по български език. Много, много е труден, милият ми бабин сладък...
Утре
за Архангелов ден ще правя тортата на леля Бонка, Бог да я прости.
Децата няма да канят никакви гости, но поне за вътрешна употреба да има
някакъв сладкиш - да опитаме за адет и да си спомним за всички.
Поздравявай Бебо постоянно от нас. Аз съм спокойна, че той няма да те
изостави - в смисъл ще ти се обажда и посещава често. Тези дни ще напиша
по някой ред и на моите “аверки”, а пък ще ти изпратя писмата да им ги
разнесеш. Така ще спестя на децата $15, а това пък са две туби от моето
лекарство. Добре се чувствам за сега. Само ноктите ми се деформираха и
заминаха. Но ще ги търпя. Не ме болят. Моля те само да им дадеш писмата
веднага като ги получиш, за да имат време да ми се обадят обратно. Те ще
дойдат по жената, която пристига на 23 Ноември в София. Ето, пак ти се
отваря път нататък. Дано да се стигне до изваждане на виза, ти ще
прецениш кога - веднага след като излезе пенсията. Занеси едно шише
ракия и на Трънков. Нали знаеш, че от него зависят много неща. Кажи му,
че си бил служебно възпрепятстван, за да тръгнеш с мен. Няма логика в
Австралия да пускат заедно, а да не може след това другия родител да
дойде самостоятелно по-късно, ако единият е вече пристигнал. Ачето също
се чуди на това недоразумение. Ти знаеш най-добре, аз няма да те уча...
Сега
се сетих, че мога писмата за Златето и Никито също да ги сложа в твоята
пратка. Като я отвориш още в София ще им ги дадеш. Спирам, защото много
ти станаха задачите. Виждам те вече как се задъхваш, ха-ха-ха!
07.11.1997
- Къти, пиша датата и се сещам, че тази вечер си на гости у Ружка. Аз
цял ден писах писма, които ти ще разнасяш из България. Подсигурих ти
много гости и срещи, защото знам че обичаш да ходиш – да не вярваш.
Вчера направих тортата, която по вкусовите спомени от детството на Ачето
стана много сполучлива. Утре е Архангелов ден, но вместо да имаме гости
у нас, ние ще ходим у някого. Децата са малко уморени, пък и много се
охарчиха с това местене. За да не изпуснат тази квартира се преместихме с
25 дена по-рано от изтичащия договор на предната квартира. Сега плащат
наемите и на двете места. И Колежа на детето платиха до края на Декември
– аз май че ти казах всичко това, извинявай ако съм се повторила. Добре
че сега Нени е в държавно училище, където нищо не се плаща, освен
учебници, тетрадки и ученическите пособия, които са си задължителни
атрибути за всяко дете. Така ще е докато се влачат по чуждите къщи, но
за своя собствена не дават и дума да се отвори - много са се намъчили
преди време със земята и другите им идеи за строителство. Ако вече съм
го писала това, извинявай - вълнувам се. Чистим на хората мръсотиите.
Преди малко Ачето ми се обади, че Нени си е пристигнал от екскурзията,
но ще го чака в училище, защото му е много багажа - ще го вземе от там с
чантите и тогава ще се приберат в къщи.
09.11.1997
- Включвам се днес (неделя) със съжалението, че не можахме да ти се
обадим вчера за Архангелов ден. Ачето седна да върти телефона и като не
му се обади компанията в Америка, се сети че е забравил да им даде
новият си телефонен номер. Много се ядоса, но беше събота и нищо не
можеше да направи. Мислеше да те хване сутринта в 08:00 (по българското
време), да те изпрати и на църква даже, макар че аз съм сигурна, че ти
си ходил и без това напомняне.
Снощи
бяхме на гости, вече писах, а днес децата отидоха на барбекю,
организирано от службата на Женито с цел взаимното опознаване между
семействата на колегите й от службата. Аз много се радвам на това
събитие. До преди малко гладих, обядвах и продължавам да пиша писмата,
които ще дойдат на ръка и ти ще ги разнесеш, както това прави нашият
квартален пощальон всеки Божи ден. Децата вече определят отпуските си за
Коледа и Нова Година. Ачето ще почива от 19 Декември до 03 Януари, но
Женито има право само на 4-5 почивни дни, които ще вземе между 26
Декември и 02 Януари. Ще съчетават всичко с ходене за малко на море и
още няколко дена на планина. За целта ангажираха една вила в местност,
подобна на Боровец. Там, ако е рекъл Бог ще бъдем за Нова Година. И аз
ще клепя подире им, разбира се. Исках да си остана тук сама, но те
настояват да отида с тях и да разгледам природата, след като и без друго
ще ходят нататък. Този курорт се намирал на 250-300 км от Бризбън...
Днес времето е облачно. Други новини нямам. Покараха ми краставиците и “московците”...
11.11.1997
- Къти, ето близо месец откакто сме ти изпратили първата пратка, заедно
с писмото до Божкови и Анито Киселенкова. Днес обаче доста се
притесних, като разбрах от телефонният ни разговор, че ти не си получил
още нищо. На 12-ти и на 25 Октомври сме ти изпратили писма, снимки,
ножчета за бръснене и батерия за часовника. Особено важно беше писмото,
изпратено на 25-ти, в което ти пиша за последното решение на Ачето. Той
много настоява да дойдеш и ти с подготвени документи за гражданство в
Австралия. Подадени заедно семейно, всичко ставало много по-лесно и
бързо. Не трябва да се изпуска тази възможност, която ни подсигурява
пенсия по $700, а се говори даже и за $1000 общо за двамата на всеки две
седмици. Най-удобен е този период, че аз съм вече тук, та с гостуването
и на двама ни ще се уреди и този въпрос. Трябва да им помогнем, докато
Нени стане малко по-голям и разумен (а определено има нужда, ще се
увериш когато дойдеш). Няма да се впускам в подробности сега. За тебе
също най-удобно е да дойдеш, докато съм тук и бъдем заедно. Не те виждам
сам в тази чужда държава. Моля те не философствай, ами след като ти
излезе пенсията, почвай да си подготвяш документите. Аз в последното
писмо всичко подробно бях описала, но понеже вече съм по-сигурна, всичко
ще повторя. Знам само, че когато ти искаш нещо, земята ще обърнеш, но
ще го направиш. Сега те молим да направиш това. Очаква се в Австралия да
гласуват, за да станат република и не се знае какви закони ще се
приемат тогава. Ачето се опасява и от това. Ти разбра, че всички в София
започнаха да действат - същото правят и тези, които са вече тук. Кой
знае дали някога ще се наканим и дали ще дойдем пак, но пък дошли един
път, ще си имаме и доходи. Ти не можеш да си представиш какво значи да
имат $1400 или $2000 такива старци като нас – това са пари, които нямат
изяждане. На децата да ги даваме, пак ще е нещо. Полага ни се по право,
защо да не го използваме и ние? Даже и вече да си изпратил моите
документи, аз няма да ги подавам, докато ти не дойдеш и с твоите готови.
Ще ги подадем заедно. Тогава автоматично срока на визата ни отпада, до
излизане на решението. Най-много да се наложи да ми донесеш друго
свидетелство за съдимост. Тук Ачето заедно ще ни заведе да ни направят
медицинските удостоверения. Знам, че най-голямата ти грижа е как ще
оставиш лозето – ха-ха-ха! - но ние ще помолим Божкови да го гледат,
докато се върнем. Ако им е много пък, да си го разделят с Ванката. Ето
ти решение. Това го остави на мене. Аз много скоро извадих всичко и
както сам се увери, реализирането отнема не повече от две седмици,
когато се действа спокойно. Пътят вече го знаеш. Дръж се у Мариана -
плащай и не бой се. Сега ти изпращаме покана. Смятам че времето ще ти
бъде достатъчно да направиш всичко. Когато искаш, ти действаш бързо.
Добре те познавам. От теб зависи всичко...
Спирам
вече. Нямаш представа Ачето колко тъгува за теб. Ако знаеш, ще тръгнеш
веднага. Работа ще има и като се върнем. Във времето го виждам до 15
Февруари да си тук - богат период за подготовка. Само не оставяй нещата
за последния момент.
14.11.1997
- Първи пост от 40-те дни до Рождество Христово. За тази цел, както е
според обичая, снощи заговяхме с децата, а аз от днес започвам да
отдавам своя залък за угодата Божия и в името на всички нас. Мислех, че
на този лист ще свърша писмото си, но децата са невероятно заети. Това
местене ги съсипа този път - и финансово, и физически. Още продължават
да си променят новия адрес из разните инстанции – банкови сметки,
телефони компании и т.н. Ачето мислеше да допише и втората касетка,
където е записал концерта на Нени, но това просто не му е възможно. За
сега ще се задоволиш с резултата, че нашето дете взе първата награда,
пък дай Боже като дойдеш на живо- той ще ти изсвири много други
музикални произведения.
Пак
снощи Ачето се върна с уредените ти документи за визата. Не пропускай
срока, за да не си създаваме допълнителни грижи. Няма по-удобен момент
да дойдеш на този етап. Децата сега имат нужда от помощ - след години ще
бъде късно. Иначе всички сме добре. Като дойдеш ще се увериш...
Бях
ти писала в предните писма да дадеш 500 лв. на Димка от средната
църква. Дай ги на Ани, тя ще свърши тази работа, а пък Димка знае къде
да ги занесе. Не може само да искаме услуги от Бога, докато не дадем
нещо и от нас. Така ми е заета мисълта с твоето идване, че за нищо друго
не мога да мисля.
Миналия
ден Ачето купи една палатка за трима души - сега се сетих, че вече го
писах това, ама може и да съм пропуснала. Каква търговия направи ти с
Огнянчо? Препиши касетката и каквото Женито е приготвила в едната го
изпрати в Ямбол. Нали знаеш, че и те чакат с нетърпение вест от тук.
Току що видях документите, които Ачето е приготвил. Виждат ми се повече
от предния път, но и той не помни какво е било преди няколко месеца.
Нека Трънков да си вземе каквото му е необходимо. Омръзна ми да дъвча
едно и също.
Нени,
милият на баба, като си дойде днес от училище ще ти пише няколко реда.
Обърка се и детето с тези две училища тази година, но той е буден - ще
се оправи догодина. Дано само скоро не се местят пак, защото си е
свикнал в това училище и му е близо до дома.
Мислех,
че нямам какво повече да пиша, но преди малко ми се обадиха Нина и
Стойко. Те след два дена навършват 5 месеца откакто са тук, но казват,
че като пет дена са им минали. Те си удължават визата с още три месеца -
когато дойдеш ще се видим и ще пием по една ракия заедно. Като писах
ракия, че се сетих - Ачето поръча, като идваш насам да му донесеш малко
мастика - около 2 л. Сега през зимата едва ли ще има наливна на
“контейнерите”. Ти знаеш къде има. Не знам вече кое писмо ще получиш, за
това може и да повтарям някои неща.
Прощавай,
ориентирам се към приключване на писмото си. Утре ще го занесем на
младата жена, която ще пътува за България. Идва да види майка си, която е
болна. Нейната свекърва е тук също. Вече се видяхме, те са много хубаво
младо семейство, приятели на децата ни. Няма да изброявам всичките,
които искам да поздравиш. На Севдалина се обади по телефона и се
разберете къде ще й дадеш писмото. Това е колежката ми от
стоматологията. Нейната дъщеря замина с внучката й за Америка с многото
багаж. Разказах ти мисля за тях. На 07 Декември пък в България пристига
внучката на Гинка Караиванова, дето ни намери във влака. Тя е може би
7-8 годишна и ще пътува с придружител с някаква чехска авиокомпания. Ще
се върне обратно в края на Януари – отива само за лятната ваканция.
Пращам ти телефона им за всеки случай.
Друго
наистина не се сещам. Много те мисля. Не знам дали децата ще имат време
да ти пишат. Не им вържи кусур, много са заети. Целувам те: Мама
МИЛИ ДЯДО, ОТ УЧИЛИЩЕ ХОДИХМЕ НА ЕКСКУРЗИЯ. БЕШЕ МНОГО ХУБАВО. ТАМ СИ ЗАГУБИХ ЧАСОВНИКА. ЧАКАМ ДОБЪР ПОВОД ЗА ДА МИ КУПЯТ НОВ МАМА И ТАТИ. ЧАКАМ ТЕ. ЦЕЛУВАМ ТЕ: НЕНО
Няма коментари:
Публикуване на коментар