Миличък на мама,
Ето
вече минаха двадесет дена, откакто съм стъпила на чуждата земя. До
вчера Нени беше във ваканция. Днес той започва училище – тъкмо го
изпратих и сядам да си поприказваме, макар че се разбрахме да не се
занимаваме с писма. Това обаче е един вид отмяна на Ачето, който с моето
пристигане при тях малко се поотпусна в това отношение.
Насам
пътувах като аристократка само с ръчната си чанта, по слава Божия. Това
ще ти го разказвам като се видим, защото е много емоционално. Никъде не
проверяват теглото на багажа и няма никакви изисквания нито ограничения
за бройката на куфари, пътни чанти и багаж въобще. Това ти го пиша за
твое собствено успокоение и повечето за информация. Пътуването само по
себе си е истинско удоволствие, а идването до тук е все едно, че си
тръгнал за оня свят; толкова е далече. Куфарът, който отначало се беше
загубил и не слезе с мене в Австралия, останал в Сингапур по непонятни
за никого причини, но още на другия ден летищните служби в Бризбън ми го
донесоха на крака в къщи. Всичко пристигна неочаквано добре. Жертвите
са само една чаша за шампанско и една салатиера от сервиза на
карамфилите. За опаковането децата ти пишат, а защо не и аз: 6+, 6+, 6+!
Посрещането ми беше много емоционално, изключително сърдечно, а срещата
ни като че ли дълго време желана. От летището цял ден бях с Ачето и
Нени по разни техни задачи. Не бях изморена! Едва към 17:00 се срещнахме
и с Женито, когато тя излезе от работа. Всичко това е документирано, но
ще дойде при тебе малко по-късно. Същата вечер и няколкото следващи си
лягахме все посред нощ. Споделянето на една или друга информация за нас и
приказките на живо са много по-интересни, отколкото когато взаимно си
четяхме писмата.
Започнахме
по малко да излизаме за пазаруване и разглеждане на забележителностите.
Още първата седмица от ваканцията на Нени започна и моето задължение.
Всеки ден го водех на тенис корт и се разписвах при оставянето и при
вземането му от игрището. Аз разбира се оставах там да гледам децата как
играят, защото не можех да си дойда сама. На четвъртия ден имаха
някакво състезание и нашия Нени взе най-голямата купа. Съжалявам, че не
си взех апаратчето, за да го снимам когато му я връчваха...
Така
мина първата седмица от ваканцията. През останалото време се запознавах
с вътрешния ред на къщата и кухнята. Бързо свиква човек на хубавото.
Къщата на децата е много хубава, голяма и удобна. Още първия ден се
напиках два пъти, докато науча как им се отваря вратата на тоалетната.
На края я оставих отворена. Имам чувството, че съм в захарна къща.
Всичко е бяло, чисто и уютно.
Втората
седмица от ваканцията я прекарахме в къщи с Нени. Той свиреше през
деня, подмяташе се от кълка на кълка и основното му занимание беше да
яде или само да си “похапва”. Напълняването му вече е доста тревожно и
аз не на шега се плаша от това. Той винаги е гладен, обаче не за какво
да е – все иска специални неща, защото изобилието е огромно. Децата, за
слава на Бога, сговорно теглят волската каруца напред. Много са заети и
изморени, милите. Сутрин излизат в 07:00 и се връщат почти в същия час,
само че вечерта. Живеят на 20/40/60 км от приятелите си - т.е. ако
едните са на 20 км от тях, другите са на 40 км и т.н. Самите те също в
момента работят на далече. Водиха ме вече няколко пъти по гости и разни
посещения. Срещнахме се с децата на Гинка, която ме изпрати на летището.
Един цял ден прекарахме в разходки с Нина и Стойко. С тях си говорим
всеки ден по телефона. Днес пак приказвахме и специално те
поздравяват...
Аз
пиша в дневната стая на колене, за това краснописът ми е така грозен.
Само спирам и почвам, защото непрекъснато превалява по някой дребен
дъждец и аз излизам да прибирам изпраните от вчера дрехи. Няма къде да
ги суша вътре. Изобилието и красотите в тази страна са големи. Дано се
наредят така нещата, че и ти да дойдеш докато съм тук, а пък после
заедно да се върнем в България...
Още
първите дни Ачето ми купи лекарството за краката и ръцете. От няколко
намазвания кожата ми стана мека като памук. Е, те най-вероятно няма да
се излекуват напълно, но поне по-рядко ще се пукат. За сега се чувствам
много добре. Измазах една туба, която струва само $7 – това е
сравнително евтино. На Божко лекарството обаче е много скъпо. Едната
опаковка само е $100, а той иска 6 броя. Но аз ще им пиша и на тях
по-нататък, където ще засегна тези въпроси.
От
телефонният ни разговор разбрах, че ми ставаш колега – пенсионер.
Каквото дойде - няма да се ядосваш, само децата да са добре. Над Нени
има много да се работи, но той много трудно се поддава на нещо
по-различно, от това на което вече е свикнал и което му е угодно да си
прави. Ще видим - времето ще покаже.
Точно
до нас имаше празно място и от миналия ден започна строеж на къща. Ще
имам прекрасна възможност да видя как се строят тукашните сгради и
жилища - от основите, та до самия покрив. Само като излезеш от вратата
навънка и трудно можеш да си избереш - от красива по-красива! Добър е
Бог за всички, но за сега нашите нямат такива намерения да строят
собствена къща. Много им е напрегната работата. От две седмици Женито
има шефове от Сингапур и е доста притеснена. Но тя е упорита и вярвам,
че ще се справи с всички трудности...
В
момента пиша и си мисля дали обрахте лозето? Милото ми то – колко ми
липсва! Ти вече сигурно си заминал да работиш по договора, който сключи.
Забравих да ти оставя телефона на Пенка, че да й дадеш малко грозде.
Не
знам къде и кога ще пуснем писмото. Всичко е невероятно далече. Аз го
пиша тук, а сигурно ще го изпратим от Севлиево или Велико Търново (като
разстояния имам предвид). Всички имат по две или три коли. Без кола е
невъзможно нито да работиш, нито да живееш...
Току
що пак заваля - прибрах дрехите и няма да ги простирам повече. Накачих
ги в банята по дръжки, кранове и др. Чакам Нени да си дойде от училище,
сигурно ще е мокър от главата до петите. За тази страна не важи какво е
времето. Отвън вали, а на строежа работят: полагат тръби, заравят и си
работят хората все едно че е нормален ден. Тук няма приказки от рода:
“Ама сега вали дъжд!” или “Слънцето пече много силно - бригадата не може
да излезе!” В един от дните, когато Нени ходеше на тенис, валя през
целия ден. Мислех си, че ще се отложи спортното му мероприятие, както
това би станало у нас. Няма такова нещо - заедно с учителя, всички мокри
като мишки играха до определеното платено време по $20 на ден, за 3
часа. Къти, за днес ти стига толкова - утре пак ще пиша...
09.10.1997
– Продължавам писмото си от вчера. Като изпратих Нени на училище,
готвих, гладих и се занимавах из къщи. Снощи съм те сънувала, че ми
казваш: “За 20-ти (ама кой месец?...) имам виза и билет да идвам при
вас!” Хванала съм здраво Нени да свири, защото той уж “все си го знае”, а
на 26 Октомври има представителен концерт. Ще стигнем “до иглата” ми се
струва. Наближава месец откакто съм тук, а непрекъснато се щипя да не
би да сънувам. Макар и сама в къщи (което е много добре...), все си
намирам занимания. Но ми липсваш ти, програма “Хоризонт” на Българското
радио и лозенцето. Все още не са започнали големите горещини. Къщата е с
мрежи и за сега няма папатаци – само малко мравки лазят тук-таме, от
които Ачето много се дразни. Имат всякакви пръскала - като напръскат с
тях и ги унищожават до крак.
Какво
ли правят моите църковни и политически приятелки? Ще пиша и на тях
по-нататък. За документите не ти давам зор, но колкото по-бързо дойдат
толкова по-добре. Ако това стане, смятай че с Господ сме приказвали!
Ачето настоява да се използват привилегиите, които тукашните им закони
ни разрешават. Всички така постъпват... Ох, много ме мързи да пиша –
отписах си през последните пет години, откакто са заминали децата и ето
сега се улавям, че нещо не ми се занимава с това.
Снощи
Нени беше на урок по орган. Специално от мене той занесе малък подарък
на госпожата си по музика - една бъклица/каренце с моите ръкоделия. Тя
много се трогнала и го харесала.
10.10.1997
– Мило Къти, тази сутрин изпратих децата - едните на работа, Неничко на
училище. Той започна да свири по-сериозно вече – нали знаеш, че баба не
си поплюва много-много. Изчистих цялата къща. Голяма е, но много лесно
се шета, защото страната поначало е чиста – няма пушеци, няма комини и
пепел по улиците. Довечера ще ходим да пазаруваме, че децата утре вечер
ще имат гости. Снощи Женито и Ачето бяха на ресторант с един от шефовете
й, който си заминава за Сингапур. През това време ние с Нени се
разходихме из квартала – такава красота е, че само когато го видиш, ще
добиеш пълната представа за всичко, което ти разказвам...
От
време на време пак ще пиша, за да не си губя тренинга. Наблюдавам
строежа до нас, но като се видим ще ти разказвам. Аз обаче няма да пиша
книга като Ачето. За сега ще се задоволиш само с моите кратки писма, а
един ден като се видим и отново бъдем заедно, тогава ще научиш всичко,
за което не съм ти писала. Много ми липсваш, целувам те: Веска…
Здравей
мили татко - само аз не съм се включила в писмото и ще използвам това
листче, за да ти драсна няколко реда. Току що говорих с една приятелка
по телефона и й казах колко много съм облекчена и доволна, че майка е
тук! Тя милата, шета, пере, готви и аз си идвам на готово от работа.
Толкова ми е хубаво че е тук, че не мога да си представя какво би било
без нея. Стараем се и да й разнообразяваме времето, макар че малко
трудно го съчетаваме с всичките ни ангажименти. Ще се радвам много и
тебе скоро да посрещнем на летището. Знам че майка постоянно те мисли и
се тревожи за това как си и как я караш сам без нея. А ти се справяш,
нали? Възхитих се как прилежно си опаковал всичко с толкова много любов!
Благодаря ти от сърце и горещо те целувам: Женя
МИЛИ ДЯДО,
ПОЛУЧИХ
НОШКАТА И МИ МНОГО ХАРЕСА. МОЛЯ ТИ СЕ КАЖИ НА ЛЕЛЯ АЛБЕНА ЗА МНОГО
ИНТЕРЕСНАТА ИГРА. БАБА ВЕЧЕ Е ПРЕСТИГНАЛА. ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА ВИДЯ И ТЕБ
ТУК. АЗ СВИРЯ ВСЕКИ ДЕН. ЦЕЛУВАМ ТЕ: ОТ НЕНО
ОБИЧАМ ТЕ МНОГО ДЕДИ: НЕНИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар