Мило Къти,
Явно
май ще се наложи аз да водя “дневника”, защото Ачето е много зает
напоследък, а се и отпусна покрай мене. Сега аз съм тази, която му
заемам времето, когато по-рано ни е писал огромните си и подробни писма,
а вместо това всичко вече се изразява под формата на сладки приказки и
безконечни разкази около масата. И двамата се връщат от работа много
изморени, а и задълженията около детето и семейството никой не може да
им отмени. Пиша пак на колене и за това започнах да кривя буквите, но ти
не ми се сърди...
Вчера
валя цял ден (понеделник). В неделя ходихме малко нагоре по балкана на
една височина, но не случихме с хубаво време. Още там започна да вали
дъжд и след барбекюто набързо се прибрахме. Бяхме заедно с децата на
Гинка – жената, дето беше на летището. Те пък после дойдоха у дома на
кафе и така мина деня на всички ни. Навсякъде е много красиво. Много
прилича на нашите български балкани, с тази разлика, че тук е много
чисто и уредено – вода, чешми, чисти тоалетни дори с тоалетна хартия и
мивка; абе нямам думи да опиша цялото си възхищение!
В
събота ходихме да оглеждаме района за друга квартира. Харесахме едно
апартаментче на същото място, където децата живееха по-рано. Те снощи
дори написаха молбата – надявам се да им го дадат. В близките дни или
седмици ще ни предстои и местене, което е един кошмар - но аз също ще
помогна до колкото мога, надявам се. Миналия ден Ачето снима малко с
видеокамерата. Преди няколко дни пък ти изпратихме дребна пратка с
няколко писма и снимки. Пак същия ден Ачето купи един фотоапарат от
някакъв магазин за вехтории. Отначало беше много доволен, но като си
дойде у дома и го разгледа каза, че не е щастлив с тази покупка –
сигурно ще отиде да им го върне, не му зная плановете...
Какво
стана с това свидетелство за съдимост? Гледай да не му изтече срока,
докато го получа. Катето се обади да ни каже, че се притесняваш дето не
се обаждаме по телефона. Чакаме да мине 20-то число, нали знаеш. А пък
май се и улисахме едни с други, та забравихме за тебе, че си така
самотен в онзи край на света – шегувам се разбира се; Ачето не е спирал
да ме пита за тебе и да те споменава, а ти не ми излизаш от мислите.
Сега обаче през повечето от времето си мислим и въртим кълбетата около
твоето пенсиониране. Хубаво ще бъде да дойдеш, докато и аз съм тук.
Много
спя откакто съм дошла в Австралия. Спя по време на техните нощи, спя си
и нашите, т.е. през деня. Днес изпратих Нени на училище и като съм
заспала след него - събудих се чак в 13:00. Ама аз и в България си бях
такава – не вярвам да съм се влошила само от тукашния климат.
Всички
единодушно и най-сериозно се заехме с килограмите на Нени. Намалихме му
малко количеството храна, която изяжда наведнъж. Той е добре и става
все по-добър и разбран – миличкият на баба. На 26 Октомври ще има
представителен концерт и той ще свири на орган. Децата, благодаря на
Бога, са добре, но много се изморяват от напрегнатата им работа и
продължителното ежедневно пътуване. Позицията на Женито е много
отговорна. Ачето пък искат да го повишават и сега му дават все
по-сериозна работа. Това е хубаво и той се надява, че ще се отрази и на
заплатата му. Като се върне шефа му от отпуска, тогава ще разговарят по
тези въпроси.
Аз
съм добре, но все пак ми липсва Габрово и лозето. Децата ме водят
навсякъде с тях. Купиха ми втора туба от лекарството. Ръцете и краката
ми са добре, но ноктите ми се деформираха много грозно. Всеки ден си
говорим с Велкови – Нина и Стойко. Тук има и други майки, които ти не
познаваш – родители на тукашни приятели, с които аз също се запознах. От
два дена ям банани на корем. Станали малко кафяви и в магазина ги
намалили - Ачето купи един цял кашон за $1; сигурно бяха 5-6 кг.
23.10.1997
- Мило Къти, след разговора ни по телефона и след семейния разбор на
събитията около всички нас, сядам да ти пиша по настояване на Ачето,
защото той сега е много зает с преместването в новата квартира. Тази тук
е прекрасна, обаче вече се явява твърде отдалечена от всичко. Женито
пътува с часове до центъра на града, където й е работата. Ачето също
навърта с колата по 80-90 км до неговата (отиване и връщане). Тази къща
децата са я наели заради близкото й отстояние до фабриката на Женито,
където тя всъщност отначало е започнала. Но впоследствие след
назначението й на новата служба, това става вече безпредметно. Така че
за момента сме в процес на офанзива по местене на мебели и багажи, но с
Божията помощ ще се справим.
Много
мислихме и много умувахме, но на края стигнахме до заключението, че
най-подходящият момент за тебе е да дойдеш веднага, след като си получиш
пенсията. През това време и докато си свободен, ти също трябва да си
подготвиш документите за гражданство в Австралия. Това е такава
привилегия, която не бива да се изпуска – в края на краищата, това не
престъпление, а една златна възможност. Аз ще задържа моите документи и
ще те чакам, докато пристигнеш. Тук вече заедно, Ачето ще ни заведе да
направим медицинските прегледи и тези документи един път подадени
семейно, просто не са проблем от тук нататък. Решението излиза за 3
месеца като на Маргарита, която ни донесе поканите. Ако обаче започнем
да действаме поотделно за всеки от нас, процедурата е по-дълга и
обикновено много се протака. Така че подготви си документите, дай ги за
превод на Мария, а тя от своя страна да ги придвижи за легализиране.
Надявам се, че това писмо ще го получиш до другия ни телефонен разговор.
Настройвай се вече за идване, после за работа. Ачето много страда по
теб. Навсякъде, където ходим все казва: “Ех, къде е миличкият ми татко
сега – да сме си заедно, че до го заведа по разни места и да му показвам
красоти!” Един ден бях на двора, простирах дрехи. Той видял, че ме няма
и вика – “Майко, майко!” Аз докато му се обадя чувам го, че говори на
Женито: “Ох, вика - не ми казвай, че майка си е заминала!” Преди няколко
дена пък сънувал, че съм си отишла и се събудил със сълзи на очите.
Толкова много плакал. Освен това, тук сам мъж може да полудее. Какво ще
правиш ти по цял ден? Аз си имам моите ежедневни домакински ангажименти:
готвя, чистя, пера, гладя - ами ти с какво ще се занимаваш, ако си сам.
Така поне ще се скараме за нещо...
В
това писмо отново ще ти напиша всички документи, които трябва да
вземеш. Моето свидетелство за съдимост вече ще върви така. Надявам се,
че докато дойдеш няма да му изтече срока. Аз това го виждам, дай Боже с
негова помощ, в края на Януари или началото на Февруари. С подаването на
тези документи, автоматично ти отпада срока на визата. Чакаш тук,
докато излезе решението. Всички родители, които вече са дошли са си
подали документите на място. За сега тази социална пенсия е около $700
на семейство, която се получава на всеки две седмици, а се говори че
щяла стане $1000. Ачето не дава и дума да се издума за изпускане на тази
привилегия. Сега времето е най-удобно и за двама ни. После се връщаме в
България и с Божията воля си започваш пак работата по договор, ако все
още има такава възможност. Ако ли не, здраве да е. Сигурна съм, че много
ще ти хареса тук. Поканата за гостуване в Австралия ще ти я изпратим в
следващото писмо, с оглед то да пристигне през Декември, а ще важи до
Март – за срок от три месеца. Поканите си ги пише Ачето в свободен текст
- нищо не се плаща, само им слага печат някъде. Няма проблем за това.
Моля
ти се Ненчо - настройвай се за идване, за да не изпуснем този златен
шанс. Така хем ще сме видяли децата, хем ще се свърши и тази не малка
работа - ако с Божията воля всичко това стане, след 2-3 години време и
ако сме живи и здрави да дойдем пак в Австралия, ние вече тук ще си
имаме доход от $1500 или $2000. Направи го заради Ачето, защото
заслужава детето. Когато се чуем по телефона другия път и ти потвърдиш,
че си съгласен да дойдеш, тогава ще ти пиша какво да вземеш. Моля те, не
отлагай, защото сме хора на възраст. Не дай Боже се случи нещо с някой
от нас - няма да си простиш, че не си видял децата. Сега е най-удобното
време за теб. Другия вариант за гражданството е чрез Австралийското
посолство в Белград, но там се чака с години. В нашия случай няма
по-изгодно време от сега. Аз съм вече тук, после и ти идваш - хем да се
видиш с децата, което е много желано от тях, хем заедно ще подадем
документите, което е пък за предпочитане пред властите тук и ако е Богу
угодно, ще стане за негова слава само докато се обърнем. Какво по-хубаво
от това...
Моля
те като излизаш нагоре отбий се в църквата “Св. Троица” (средната) и
дай 500 лв. на Димка, една руса госпожа – това е дар за камбаната на
манастира “Св. Петка”. Тя знае. Поздрави я от мен. Не може да искаме,
без да даваме. Ако искаш обади й се първо по телефона, за да разбереш
коя смяна е на работа в църквата или ги дай на Ани Киселенкова или пък
на Верчето – те да й ги предадат. В зеленото тефтерче до телефона ще й
намериш номера; пише: Димка, църквата и следва домашният й телефон.
За
сега не се сещам друго. Изпратих тази сутрин Нени на училище и седнах
да попиша малко. Той от ден на ден става все по-разбран. Аз от днес
започвам да опаковам сервизите за преместването ни в другата квартира.
24.10.1997
– Къти, току що излязох от ваната. Знам, че ще кажеш: “Ах, недей!”, но
тук хората не ползват легени и за това там си кисна краката, после ги
изтривам и се окъпвам. Имам чувството, че с тези кремове започнах
значително да се подобрявам. Тази сутрин, след като Нени излезе за
училище, наготвих три манджи – боб с пушени кокали (но то е само месо),
къмпингарската гозба и супа от картофи. Почистих малко, привърших личния
си тоалет и сядам да пиша, по нареждане на Ачето. Утре ще ти изпратим
писмото и няколко снимки, за да имаш възможност да се нагласиш
психически за тръгване към Австралия и да започнеш подготовката на
документите. Може би заради това моето свидетелство за съдимост го
обърка така Бог – за да те изчакам тук и да хванем най-законната клауза –
когато сме и двамата заедно. Ачето настоява да ни подсигури старините -
даже и някой друг да ни гледа, ако те не могат, поне да имаме
възможност да си плащаме. Един Бог знае как ще ни протече живота
занапред, но да не си кажем: “Ето, ние сами си изпуснахме шанса” – това и
от теб ще зависи. Едно знам само, че нещо което силно го желаеш,
полагаш максимум усилия, за да го постигнеш. Моля те, пожелай го и сега!
Отново ти изпращам какво трябва да си подготвиш за визата и за другите
документи (за гражданство тук). Аз всичко подготвих за една седмица.
Само съдебното свидетелство ме забави малко и то хич не е било случайно,
както сам виждаш. Всичко това до тук вече ти е ясно – трябва да е
преведено и легализирано. Пътя го знаеш. Смятам че бях достатъчно
подробна. Остава ти да имаш доброто желание и с Божията помощ всичко ще
стане. Целувам те: Веска…
Мили мой татко,
Включвам
се и аз съвсем за малко – само колкото да допълня писмото на майка, че
да не пътуват листите на вятъра празни. Аз напоследък хич не пиша - не
само на компютъра, ами и ръчно дори. Времето ни минава изключително в
сладки приказки (вечерите), както в обикаляне и хайманосване
напред-назад (съботите и неделите). За писане на писма – виж, минава ми
през ума и то не един път само, обаче просто нямам физическата
възможност за поддържането и на тази дейност. В моята безконечна
библейска книга ще зее една голяма хронологическа дупка (самият аз не
знам колко дълга по времетраене), но се надявам евентуалните ми бъдещи
читатели любезно и със снизхождение да ме извинят за този мой съществен
пропуск. С майчицата ми под един покрив + писане на мемоари в същото
време – това са просто две абсурдно несъвместими неща. Толкова много
приказки и спомени си коментираме всяка вечер с нея, пресни впечатления,
най-различни преживявания и т.н., че за описването им пък изобщо не
достига време. Несъмнено безброй неща има да се споделят и разказват, но
от всичко най-много ми се иска да си ги разправяме тук на живо...
Продължавам
на нов лист, вече в събота - рано сутринта. Снощи имах най-добрите
намерения и чувства да драсна няколко допълнителни реда, но посръбнахме
някой и друг напръстник с ракия и градуса на емоциите бързо се покачи.
Аз въпреки всичко уж седнах да творя, но събеседниците ми бяха не само
много въодушевени, но и изключително шумни, от което не можах да си
събера акъла над листите и зарязах всичко наполовина. Пък нали и моя
мозък беше малко поразмътен и за това целокупно се провалих, в смисъл –
от гледна точка на писмото; иначе си стана много хубава раздумка, ако
някой пита за моабета де.
Сега
не зная от къде да започвам с описанието си – надявам се майка да е
понаписала някой ред за това или онова около нас. Ежедневните репортажи
ми липсват много и имам чувството, че се е минала цяла вечност откакто
за последен път се улових у перото (образно казано). Ние в момента сме
изправени пред нов катаклизъм с това назряващо идиотско преместване в
друга квартира и е някакъв ад из къщи. За това карам майка всеки ден да
написва по някоя и друга дума, за да ме отмени поне в писането, защото
на мене това просто не ми е възможно. Малко са й и на нея ежедневните
грижи и кахъри покрай всички нас, та на всичкото отгоре да се разправя и
с творчество вместо мене, но те майките нали са това – да помагат на
децата си. Господи, толкова много ви обичам…
Татко,
това което ти е написала майка по повод на пристигането ти тук, важи
със страшна сила – аз само акцентирам върху важността и значимостта на
този благороден акт. Ние ще изпратим всичко необходимо (покани,
документи и т.н.) - ти само си организирай нещата и по-бързо “се
настройвай“ на вълната за голямото ти, почти околосветско пътуване,
защото няма никакво време за губене. Подаването на документите ви трябва
да стане час по-скоро, защото решението също отнема дълго време. Всички
искаме много и ти да си тук, та дори и малкото време през което ще сме
заедно, да си го прекарваме още по-приятно.
Утре
Нени ще вземе участие в един концерт-фестивал, организиран за децата от
целия щат. Това е музикален конкурс за такива млади таланти като него,
даже вчера съобщиха по радиото, че ще се проведе в продължение на два
дни (днес и утре) в няколко зали, пръснати из Бризбън. Аз много се
вълнувам, защото това ще е първата негова сериозна изява пред истинска
публика и жури, което да оценява отделните изпълнения на всеки кандидат
за награда. Той вече свири прекрасно песента, но крайният му резултат ни
струваше много сълзи, много сополи, безкрай похабени нерви и бели коси.
Искрено се надявам, че ще се представи добре, за цялостното време от
което той свири изобщо (точно една година, откакто сме започнали с тези
занимания).
Сега
пак да се върна на твоето пристигане тук. Наистина времето за момента е
най-подходящо за тази цел, защото ще сте си заедно с майка по цял ден
(хич не те успокоих, нали!...). Но пък оставайки сам по цял ден у нас ще
бъде още по-лошо и от това – ще ти бъде тягостно, самотно и скучно.
Имам предвид ако тя се е прибрала, а пък ти дойдеш после. Освен всичко
това, хубаво е документите да се подадат от двама ви по едно и също
време, за да вървят заедно и решенията им. С една дума – товари дисагите
с мастика, яхвай аероплана и пристигай! А тук вече заедно с тебе ще
ходим по тунери, по фотоапарати, каравани и т.н. Аз онзи ден пак си
купих една “пушка” – този път взех фотоапарат “PRAKTICA”, от онези дето
бащата на Източногерманската ЩАЗИ, комунистическият изрод Ерих Хонекер
ги правеше за износ към подобните им сателити на Съветския блок (или
“соцлагера”, ако от това име струи повече благозвучие). Страшна машина е
това - с японски обектив и други изгъзици от средновековието, обаче
няма гнездо за светкавица, та днес ще ходя да го връщам и евентуално да
го подменям с друг. Но и той самият да си ми остане, пак е много добър,
защото обективът е на винт и може да навинтиш какъвто си искаш отпред –
за специални снимки, широкоъгълен, телеобектив и т.н. На всичкото отгоре
го купих само за $25 от един магазин за вещи 2-ра, 3-та, 4-та и всяка
следваща употреба. Лъснах го само откъм външната му страна, забърсах
праха, но този предумишлено не съм го отварял, за да му се ровя из
карантията с учебна цел. Нали съм вече доста опарен с подобна
безотговорна интервенция и горчивият си опит, който събрах от предния
“ZENIT”, комуто изкормих червата на мокета у дома, та сега само
обективът му ми остана като мил спомен от това нещастно време. Ще ти
направи впечатление че снимките, които напоследък ти изпращам (сега и
предните), са някак си по-цветни, с по-ярки тонове. Това е от хартията,
която е FUJI а не KODAK, с каквато работехме до сега. Минавам вече на
нея, защото хем филмите им са по-евтини, хем пък и качеството им е
по-добро.
Загубил
съм някъде мострата от самобръсначката, която ти подарихме за един твой
рожден ден. По някакви бегли и смътни спомени си мисля, че подобни
ножчета аз изпратих предния път, но за тези хич не бях сигурен снощи,
когато ги купувах. Хептен ме обърка обаче с номера на батерията за
часовника, а на продавачката щеше да й призлее, когато трябваше да рови
половин час за съответните букви и цифри, изправена в цял ръст пред една
огромна стена със стотици видове батерии - и всичките са все за
часовници. Купих все пак тези, които ти изпращам като се надявах, че
това е номерът най-близко до описания от тебе (единственият им общ белег
са цифрите 8 и 9). Твърде вероятно е тези батерии изобщо да не станат
за твоя часовник. Ще бъде най-добре да ми изпратиш старата си батерия,
та по нея да гледаме за някой еквивалентен модел. Ако тези, които
изпращам сега въпреки всичко не стават, отиди при някой часовникар и ги
подмени с такива, каквито ти трябват. Нарочно оставям цената ($2.60) за
две батерии. Ти и една да вземеш пак стига, защото тя ще кара барем две
години, а после ще сменим направо целия часовник ако трябва. След малко
излизаме с майка и Нени, защото Женя остава да събира багажа, та да не й
се мотаем из краката...
Здравей
татко, тази сутрин отново като по тревога станахме рано с пилците
(08:00), за да тичаме по задачи. Предстои ни едно от “най-приятните“
неща, откакто сме тук. Това местене да мине един път и се надяваме
обстановката да стане малко по-спокойна около нас. Майка е свидетел на
всичките суетни, напрежения, притеснения и на живо вижда, че всичко
което пишем се случва - без никакви преувеличения и творчески измислици.
Като си говорим вечер и все си казвам, че само ти ни липсваш. Сега,
когато и майка е тук е най-доброто време да дойдеш и за двама ви. Все си
е друго в този свят да има още един до теб, с когото можеш да си
поговориш, да споделиш на един език живота наоколо. Така времето минава
по-бързо и мисля, че всичко е някак си по-интересно. Както решиш - ти
най-добре си знаеш обстоятелствата. Ако се притесняваш, че много ще ни
“дойдете и двамата“, много искам да ми повярваш, че това въобще не
трябва да го мислиш като причина. Никакво притеснение - само да сме живи
и здрави да ходим на работа, проблеми няма никакви. Така че ако това е
само причината, стягай куфара и скачай на самолета...
Аз
вече ще привършвам, че ми седят над главата и чакат за писмото. Много
поздрави на всички познати. Много се радвам за милата ми баба Динка.
Около 17 Ноември ще се обадя на майка – тя има рожден ден и ще попитам
за колета. Много се притеснявам, че те не са получили нашият, но каквото
Бог е решил.
Ами
това е всичко от мене. Помисли си и реши кое ще бъде най-доброто за
теб. За нас ти знаеш, че най-хубавото е да те видим скоро тук. Целувки:
Женя
Няма коментари:
Публикуване на коментар